Решение № 153 от 9.8.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 34/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 2 от ЗОДОВ. С Решение № 260021/ 20.10.2022 г., постановено по гр.д. № 679/ 2015 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ предявените от ищеца „ТИМ-ЕР“ ЕООД, ЕИК 117098459, със седалище в гр. Русе, искове срещу ответниците: Агенция „Митници“ и ВАС за заплащане на сумата 32 215, 68 лева, представляваща претърпени имуществени вреди във връзка с начисления акциз за бензин и 4 938, 22 лева лихви върху тази сума по повод принудителното им събиране, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2013 г. до окончателното плащане; Агенция „Митници“ и Административен съд – Русе за заплащане сумата 26 328, 61 лева, представляваща претърпени имуществени вреди във връзка с наложени имуществени санкции по издадени наказателни постановления и 3 597, 24 лева лихви върху тези суми до датата на принудителното им събиране, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2013 г. до окончателното плащане; Агенция „Митници“ и Административен съд – Русе за заплащане сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди; Агенция „Митници“ за преустановяване на нарушението, изразяващо се в предприемане на действия по принудително събиране на сумите по наложените имуществени санкции; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответниците Агенция „Митници“ и ВАС по 300 лева, представляващи разноски по делото. Недоволен от постановеното Решение, ищецът „ТИМ - ЕР“ ЕООД, ЕИК 117098459, със седалище в гр. Русе, чрез пълномощника адвокат В. М. от АК – гр. Русе, е подал въззивна жалба. оплакването е, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и е немотивирано. Твърди се, че в обжалваното Решение съдът не е съобразил задължителността на основните принципи на правото на ЕС. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Решение и да уважи исковите претенции. Претендират се разноски. В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни отговори са подали Агенция „Митници“ и ВАС. В тях е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговорите. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски. Ответникът Административен съд – гр. Русе и контролиращата страна – Прокуратура на РБ, чрез Русенска Окръжна прокуратура, не са подали отговори. Настоящият състав на въззивният съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 9581/ 28.08.2015 г., от ищеца „ТИМ - ЕР“ ЕООД, ЕИК 117098459, със седалище в гр. Русе, срещу ответниците: Върховен Административен съд /ВАС/; Агенция „Митници“ и Административен съд – гр. Русе, с основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС и чл. 7 от Конституцията на РБ, във вр. със ЗОДОВ и цена – 66 137, 72 лева. В исковата молба се твърди, че ищецът е предоставял услуги по химическо третиране на посевите със собствен самолет, които се извършвали обикновено в началото на стопанската година. Заплащането на услугите ставало в края на стопанската година, по настояване на съконтрагентите на ищеца, тъй като едва при прибиране на реколтата те можели да установят качеството на извършената работа. След заплащането ищецът издавал фактура и се осъществявало счетоводното изписване на бензина. В периода 01.01.2010 г. – 21.12.2010 г. дружеството извършило множество авиохимически услуги, като за периода ищецът имал издадено удостоверение № BG004000e0013/ 25.09.2006 г. за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 3, изр. първо, пр. първо от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. С Ревизионен акт /РА/ № 1/ 1/ 37/ 04.11.2010 г. на Митница Русе на ищеца са установени задължения за заплащане на акциз върху ползваното от него гориво за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2010 г., въпреки че е освободен от заплащане с удостоверение от 25.09.2006 г., в общ размер 36 039, 22 лева и 4 083, 44 лева лихви. С Решение № 4037/ 13.07.2012 г. на Административен съд – гр. София, жалбата на ищеца срещу РА е оставена без уважение, като с Решение № 6318/ 09.05.2013 г. ВАС е потвърдил решението на АС – гр. София. Освен това, с четири Наказателни постановления /НП/ на ищеца са били наложени имуществени санкции в двоен размер на дължимия акциз за това, че за всяко отчетено тримесечие от 2010 г. е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил дължимия акциз по чл. 125, ал. 1 ат ЗАДС, като същите са били обжалвани. С решения РС – гр. Русе е отменил НП, но със свои решения АС – гр. Русе е отменил решенията на РС – гр. Русе и е потвърдил НП. Посочва се задължителност на основни принципи на правото на ЕС като правна сигурност и на оправданите правни очаквания, които са непосредствено приложими при регулиране на обществените отношения в РБ и имат приоритет пред националното законодателство. Твърди се, че за ищеца е възникнало право на обезщетение за вредите, които е претърпял от нарушения на правата му, произтичащи от административните практики на национални органи, които противоречат на правото на ЕС и от неправомерните действия на органи на съдебната власт – в конкретния случай това са ответниците по делото. Неспазването на върховенството на правото на ЕС и на задължителните практики на СЕС по тълкуването и прилагането му от страна на ответниците конкретно се изразява в нарушение на принципа на правна сигурност и на Директива 2003/ 96/ ЕО, във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, като по отношение на ответниците Административен съд – гр. Русе и ВАС се твърди и неизпълнение на задължението да отправят преюдициално запитване до СЕС с оглед точното приложение на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания. Иска се от съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди от 42 300 лева, представляващи заплатени от ищеца суми във връзка с начисления и заплатен от него акциз за бензин, ведно с лихвите, както и имуществени вреди от 12 837, 72 лева, представляващи заплатени суми във връзка с наложените имуществени санкции по четирите НП, ведно с лихвите, а също така и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира се и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Иска се ответникът Агенция „Митници“ да бъде осъден да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, и да не предприема действия по принудителното събиране на сумите. Претендират се разноски. Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 679/ 2015 г. по описа на съда. С протоколно Определение от 20.09.2022 г. съдът е допуснал изменение на исковете, чрез увеличение на размера им, както следва: по отношение на претендираната главница за сумата 108 117, 66 лева; по отношение на лихвата върху главниците: за обезщетение за имуществени вреди – за сумата 8 273, 86 лева; за обезщетение за неимуществени вреди – 2 134, 75 лева. В о.с.з. на 24.03.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат М. от АК – гр. Русе е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискала от съда да уважи исковете, като в представените писмени бележки са изложени доводи за основателността им. С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили допустимостта и основателността на исковете. В пледоарията си по съществото на делото, процесуалният представител на ответника Агенция „Митници“ – юрисконсулт С. е оспорила допустимостта и основателността на исковете, като в представените писмени бележки е изложила доводи в тази насока. Контролиращата страна – Прокуратура на РБ, чрез прокурор Е. Г. от Русенска Окръжна прокуратура, е изразила становище за неоснователност на исковете. От фактическа страна се установява следното: Видно от приложения към изисканото от съда административно дело № 1979/ 2012 г. по описа на Административен съд – гр. София Ревизионен акт № 1/ 1/ 37/ 04.11.2011 г. на Митница Русе е, че с него са установени задължения за акциз по периоди и лихвите за просрочие за тях, изчислени към 04.11.2011 г. на „ТИМ – ЕР“ ЕООД, както следва: всичко акциз – 36 039, 22 лева; всичко лихви – 4 083, 44 лева. С Решение № 4037/ 13.07.2012 г., постановено по а.д. № 1979/ 2012 г. по описа на АС – гр. София, състав на съда е отхвърлил подадената от „ТИМ – ЕР“ ЕООД жалба срещу РА, като решението е било потвърдено с Решение № 6318/ 09.05.2013 г., постановено по а.д. № 12038/ 2012 г. по описа на ВАС. Видно от изисканите от съда и приложени към делото 4 бр. административно – наказателни преписки /АНП/ е, че с 4 бр. наказателни постановления на „ТИМ – ЕР“ ЕООД са наложени административни наказания „имуществени санкции“ в общ размер от 72 078, 44 лева за това, че дружеството не е декларирало енергиен продукт бензин А 95Н, с код по КН 27101145, закупен без наличен акциз, който през ревизирания период /01.01.2010 г. – 31.12.2010 г./ да е използван за цели, различни от целите на удостоверението за освобождаване от акциз. С 4 бр. решения РС – гр. Русе е уважил жалбите на „ТИМ – ЕР“ ЕООД и е отменил НП, като с 4 бр. решения АС – гр. Русе е отменил решенията и е потвърдил НП, които обстоятелства се установяват от приложени в заверен препис решения на съда. По делото са представени многобройни писмени доказателства, които не са били оспорени от страните и са приети от съда. Допуснато е било извършването на съдебно – икономическа експертиза по искане на ищеца. В заключението си вещото лице Ж. Й.Т. е отговорило на поставените й задачи, като е посочило, че сумите по РА и по четирите бр. НП, са изцяло платени, като общия размер на начислените лихви е 10 158, 86 лева. В о.с.з. на 20.09.2022 г. вещото лице е заявило че подържа заключението, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда. По делото са допуснати до разпит двама свидетели. При така установената фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи: Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно. С решение на СЕС по обединени дела С-9/ 90 и С-224/ 01 е утвърдено принципното правило, че всяка държава членка е длъжна да поправи вредите, причинени от правото на ЕС, извършено от държавен орган, включително и от национален съд, действащ като последна инстанция. Предпоставките на отговорността, установени с практиката на СЕС са: нарушение на общностна правна норма; нарушението да е съществено; да съществува пряка причинна връзка между нарушението и настъпилите вреди, като производството е по реда на ЗОДОВ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД. В исковата молба и с уточнението към нея, с вх. № 260751/ 31.03.2022 г., ищецът извежда субективното си право на обезщетение от допуснато нарушение на принципа за правна сигурност и на Директива 2003/ 96/ ЕО – чл. 14, § 1, б. „б“ от директивата, като по отношение на ответниците ВАС и АС – гр. Русе навежда и довод за нарушение на задълженията им да отправят преюдициално запитване, когато спорът е свързан с тълкуване и прилагане правото на ЕС, по което няма еднозначна съдебна практика. Следователно, твърди се нарушение на общностна правна норма, каквато представлява разпоредбата на чл. 14, § 1, б. „б“ от Директива 2003/ 96/ ЕО, която е транспонирана в чл. 24, ал. 1, т. 1, съответно в чл. 4, т. 15 от Закона за акцизите и данъчните складове, в редакциите му към 2010 г., които гласят: Освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти за въздухоплавателни и плавателни средства, освен ако се използват за частни развлекателни полети и плаване. „Частни развлекателни полети и плаване“ е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическо, или юридическо лице, което го ползва, или под наем, или по друг начин, за цели различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници, или стоки срещу заплащане, или предоставяне на услуги срещу заплащане, или за нуждите на държавни органи. Използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство за спортни и развлекателни цели и за лични нужди се смята за частни развлекателни полети, и плаване. Твърди се също така, че нарушавайки тази общностна правна норма, митническите органи са съставили РА, с който на ищеца са установени задължения за заплащане на акциз върху ползваното от него гориво за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., въпреки че е бил освободен от заплащането на акциз с удостоверение от 25.09.2006 г., като са му наложили с 4 бр. наказателни постановления имуществени санкции в двоен размер на дължимия акциз. Жалбите на ищеца срещу издадения РА и наказателни постановления са оставени без уважение с влезли в сила решения на ВАС и Административен съд – гр. Русе, с което на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди. Настоящият състав на въззивния съд намира, че липсва нарушение на разпоредба на общностното право, по следните съображения: Видно от РА е, че митническите органи са констатирали, че „ТИМ – ЕР“ ЕООД не е водило отчетността и документацията си съгласно изискванията на чл. 88, ал. 6 от ЗАДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ППЗАДС и по нея не е възможно да се определи действителното количество изразходвано гориво – бензин А95, за целите на удостоверението. Не са били спазвани и разпоредбите на Закона за счетоводството, ЗДДС, Наредба № 22/ 21.07.1999 г. и Наредба № 24/ 2000 г. Съгласно чл. 88, ал. 6 от ЗАДС, в редакцията й към 01.12.2009 г., регистрираните по закона лица и освободените от акциз крайни потребители водят отчетност по отношение на акцизните стоки, определена с правилника за прилагане на закона, а съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ППЗАДС, в редакцията й към 01.07.2006 г.: Освободените от акциз крайни потребители водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник; Освободените от акциз крайни потребители са длъжни да водят материална отчетност, която да позволява проследяването на получаваните, съхраняваните и използваните енергийни продукти. В мотивите на съдебния акт, постановен от ВАС, с който е оставено в сила решение на Административен съд – гр. София за отхвърляне жалбата на „ТИМ – ЕР“ ЕООД срещу РА, се посочва че изводите на първостепенния съд за нередовно водено счетоводство от дружеството, в нарушение на разпоредбите на чл. 88, ал. 6 от ЗАДС и чл. 86, ал. 1 от ППЗАДС, са подкрепени и от изготвената по делото ССЕ, както и че отсъствието на писмени актове – планове за АХР и ежемесечни доклади за фактическото полетно време, и предаването на информация за извършване на полети, са предпоставка за разграничаване ползването на горивото за целите по удостоверението или за други цели. Липсата им сочи на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, поради което констатациите в РА се ползват от презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, като тези констатации не са опровергани от касатора. Освен това, общностната норма на чл. 14, § 1, б. „б“ от Директива 2003/ 96/ ЕО, е транспонирана буквално в чл. 24, ал. 1, т. 1, съответно в чл. 4, т. 15 от Закона за акцизите и данъчните складове, в редакциите му към 2010 г., станала е част от националното на РБ, поради което не може да става въпрос за нарушение на общностна норма. Поради липсата на нарушение на общностна норма, въззивният съд не следва да обсъжда наличието на останалите предпоставки на отговорността. Не е налице и твърдяното в исковата молба неизпълнение задължението на националния съд, правораздаващ като последна вътрешноправна инстанция, да отправи преюдициално запитване, когато спорът е свързан с тълкуване и прилагане правото на ЕС при липсата на еднозначна съдебна практика, защото транспонираната в българското законодателство общностна норма е достатъчно ясна и не е необходимо отправянето на преюдициално запитване. По изложените съображения въззивният съд приема, че липсва основание за ангажиране отговорността на държавата за причинени вреди на ищеца, поради което исковете са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят. До същия правен извод е достигнал и Русенския Окръжен съд, поради което обжалваното Решение следва да се потвърди, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. Относно разноските: При този изход на делото и с оглед направените искания от въззиваемите ВАС и Агенция „Митници“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на същите следва да се присъди такова, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като при определяне размера му следва да се вземе предвид обстоятелството, че са представлявани от юрисконсулти, които са изготвили отговори на въззивната жалба, без да осъществят процесуално представителство, поради което следва да бъде определен размер от 150 лева за всеки един от въззиваемите. Водим от гореизложеното, Апелативният съд