Решение № 155 от 2.7.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 189/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на М.С.С., ЕГН*, от *, ч/з адв. А.Д., с/у Заповед за задържане на лице с рег. №* от 27.03.2026 г., издадена от полиц. орган при РУ-Р., с която С. е задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР. В жалбата са изложени съображения, според които оспореният адм. акт е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на адм. производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че в акта липсват конкретни фактически основания за ограничаване на правото на свобода, не е посочено какво конкретно престъпление се твърди да е извършено, нито какви данни са обосновали преценката на полиц. орган. Иска се отмяната на заповедта и присъждане на направените разноски. Като ответник по жалбата е конституиран полиц. орган, който е издал заповедта – Ю.И.Ю., действал като полиц. инсп. при РУ-Р.. РП-Б., ТО-Р., е била надлежно уведомена за инициираното съд. производство, но от същата не е постъпило становище, нито в проведеното ОСЗ се е явил прок. – неин представител. В проведеното ОСЗ се явява процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Д., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Не прави доказателствени искания и не възразява с/у приемането на представената адм. преписка. Ответникът – мл. полиц. инсп. Ю.И.Ю. при РУ-Р., оспорва жалбата и поддържа, че заповедта е правилна и законосъобразна. Посочва че към момента на издаването е била налице оперативна информация за евентуално извършване на престъпления против политическите права на гражданите, поради което е предприета проверка в рамките на специализирана полицейска операция. Съдът като прецени събраните по делото док-ства, намира за установено от фактическа страна следното: От събрания доказателствен материал се установява, че спрямо М.С. е издадена Заповед за задържане на лице рег. №* от 27.03.2026 г., чийто съставител е мл. полиц. инсп. Ю.И.Ю. към РУ-Р.. От съдържанието на заповедта, препис от която е приет по делото като писмено докство, става ясно, че М.С.С. е бил задържан за периода от 06:20 часа на 27.03.2026 г. до 09:05 часа на 27.03.2026 г. В заповедта, като основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е уточнено, че е „във вр. с данни за извършено престъпление от общ хар-р (СПО №*/26 г. по описа на ОДМВР-Б., План СПО №*/26 г. по описа на РУ-Р.). По делото е приета прок. преписка №3050/2026 г. по описа на РП-Б., ТО-Р., изпратена с писмо вх. №7426/21.05.2026 г., както и допълнителни материали от РУ-Р., представени с писмо вх. №8696/16.06.2026 г. От съдържанието на тези материали се установява, че преписката е образувана във вр. с провеждането на специализирана полицейска операция, насочена към предотвратяване и разкриване на престъпления против политическите права на гражданите във вр. с предстоящ изборен процес. По повод постъпила оперативна информация органите на РУ-Р., са извършили проверка по отношение на М.С.С. и други лица, за които съществували сведения, че биха могли да осъществят престъпления по чл.167–169г от НК. В рамките на тази проверка е бил посетен адресът, обитаван от жалбоподателя, извършени са процесуални действия по реда на ЗМВР, съставени са съответните протоколи и са предприети действия по документиране на случая. От материалите по преписката не се установява откриването на вещи, документи, парични средства, списъци или други док-ства, които да сочат на осъществявана престъпна дейност или подготовка за такава. Не са установени и конкретни фактически данни, които да потвърждават първоначалната оперативна информация. На лицата са съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР, като са им разяснени последиците от евентуално нарушаване на изборното законодателство и извършване на престъпления против политическите права на гражданите. Впоследствие прок.ът при РП-Б., ТО-Р., след анализ на събраните материали, е постановил отказ за образуване на НП, приемайки, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ хар-р по смисъла на чл.211, ал.1 от НПК. В мотивите на постановлението изрично е посочено, че в хода на проверката не са установени факти, от които да може да се направи обоснован извод за осъществяване на съставите на престъпленията по чл.167–169г от НК, както и че липсват док-ства, обосноваващи започването на досъд. производство. В проведеното СЗ ответникът Ю. допълнително заявява, че жалбоподателят фактически не е бил настаняван в помещение за задържане, а е бил задържан за няколко часа във вр. с получената оперативна информация и провежданата специализирана операция. Същият посочва, че информацията е касаела евентуално извършване на престъпления по чл.167 и чл.169 от НК, поради което е била извършена проверка и претърсване на обитавания имот. Съдът кредитира събраните писмени док-ства като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, доколкото м/у тях не съществуват съществени противоречия относно фактическата последователност на събитията. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е депозирана в срок, изхожда от лице, което има правен интерес от нея и е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, а съображенията за това са следните: Заповедта - предмет на съд. контрол, е издадена от материално и териториално компетентен адм. орган при спазване на предписаната от закона форма. Съгласно чл.57, ал.1 от ЗМВР, полиц. органи са органите на ГД„НП“, ОД и РУ на МВР, които осъществяват дейности по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. А съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР, именно полиц. органи разполагат с правомощието да задържат лица при наличието на изчерпателно изброените в закона предпоставки. Ето защо съдът приема, че процесният акт е постановен от материално и функционално компетентен адм. орган. Съгласно чл.74, ал.2 от ЗМВР, заповедта за задържане задължително следва да съдържа данни за полиц. орган, фактическите и правните основания за задържането, данни за самоличността на задържаното лице, датата и часа на задържането, разяснение на правата му. Основният спор по делото е концентриран в/у въпроса дали процесната заповед съдържа достатъчно конкретни фактически основания, които да оправдават ограничаването на едно от най-съществените конституционно защитени права – правото на лична свобода. Настоящият съд. състав намира, че това изискване не е изпълнено, тъй като от съдържанието на заповедта се установява единствено общо позоваване на специализирана полицейска операция и на съответния план за нейното провеждане, без да бъдат изложени конкретни факти относно предполагаемото противоправно поведение на жалбоподателя. Не са посочени времето на извършване на деянието, мястото на извършването му, конкретните действия на лицето, правната квалификация на предполагаемото престъпление, данните, въз основа на които е направен изводът за неговата съпричастност. Заповедта съдържа единствено позоваване на СПО и план за СПО, които представляват вътрешнослужебни организационни актове и сами по себе си не могат да обосноват наличие на данни за извършено престъпление от конкретно лице. По разбиране на настоящия съд. състав и съгласно съд. практика фактическите основания на един адм. акт не могат да бъдат заменяни с препращане към вътрешноведомствени документи или с общи констатации за наличие на оперативна информация. Подобен подход не позволява нито на адресата на акта да организира защитата си, нито на съда да извърши ефективен контрол за законосъобразност. ВАС многократно е приемал, че общото позоваване на оперативна информация, сигнали или вътрешноведомствени документи не изпълнява изискванията на закона относно мотивираността на заповедта за задържане. Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, „Полиц. органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.“ Безспорно е в съд. практика, че законът не изисква наличието на док-ства, достатъчни за повдигане на обвинение. Необходимо е обаче да съществуват конкретни обективни данни, позволяващи извеждането на разумно предположение за съпричастност към престъпление. В настоящия случай такива данни не се установяват. От материалите по прок.ската преписка се установява, че проверката е извършена въз основа на оперативна информация относно евентуални престъпления против политическите права на гражданите. Впоследствие прок.ът е приел, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление и е отказал образуването на НП. Действително, този отказ сам по себе си не обуславя автоматично незаконосъобразността на задържането, тъй като съд. контрол се извършва към момента на издаването на акта. В конкретния случай обаче съдържанието на постановлението представлява допълнителна индиция, че още към момента на ограничаването на свободата не са съществували достатъчно фактически основания за приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената с/у нея жалба следва да се уважи. От страна на пълномощника на жалбоподателя е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, което не следва да бъде уважавано, поради следното: В чл.38, ал.1 от ЗАдв, лимитативно са посочени хипотезите, при които адвокатът може да оказва безплатно адв. помощ и съдействие и те са на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В случая не са представени годни док-ства за наличието на някоя от предвидените хипотези - липсва декларация за имотно състояние на М.С.С. и/или други док-ства въз основа, на които да се прецени дали лицето е материално затруднено по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗА или е роднина или близък. Съдът следва да осъди ОДМВР-Б. да заплати на М.С.С. 7.61 € разноски за платените от него държ. такса и банкова такса. Мотивиран от изложеното, съдът