Решение № 554 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 64/2024 г.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Горубсо-Кърджали“ АД [населено място], с [ЕИК], против Решение № 231/13.12.2023 г., постановено по АНД № 628/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2300089/25.05.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Горубсо-Кърджали“ АД [населено място], с [ЕИК], на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 222, ал. 3 във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/. Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при наложено наказание, което е явно несправедливо. На първо място твърди, че районният съд не е дал отговор на въведените в жалбата доводи, а именно: Въз основа на какво основание работодателят следва да начисли и изплати обезщетение, след като не разполага с данни за придобито право на пенсия, респ. документ за такова право не е представен от служителя?; Въз основа на какво основание работодателят следва да изплати това обезщетение, предвид факта, че разпореждането за придобиване право на пенсия е издадено от НОИ половин година след изтичане на срока по чл. 228, ал. 3 от КТ?; След като сумите не са начислени в счетоводството, какви са мотивите, че АНО има компетентност да се разпорежда да бъдат платени? Излага съображения, че действително съгласно чл. 222, ал. 3 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ дружеството следвало да изплати обезщетение, но за нарушението на тази разпоредба, в случай че няма данни за придобито право на пенсия, предоставени от служителя, законът не предвиждал санкция. Нито съдът, нито АНО можели да тълкуват и прилагат конкретна санкционна норма разширително. Счита, че след като съдът не е изложил съображения относно основния спорен по делото факт, то е лишил жалбоподателя от правото му на адекватна защита. Неизлагането на мотиви по отношение на основни спорни по делото обстоятелства се явявало съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като се е отразявало на правилността на решението. Горното, от своя страна обосновавало и извода, че съдът не е изпълнил задължението си да установи обективната истина, проявявайки и служебна активност по смисъла на чл. 13 от НПК и чл. 107, ал. 2 от НПК вр. с чл. 84 от ЗАНН, по отношение на възраженията на дружество, че лицето не предоставило информация на работодателя, че има право на пенсия. Първоинстанционният съд не бил изложил и мотиви по въведените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, а именно: нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАН; при наличието на констатирани няколко нарушения е следвало да бъде издадено едно НП, а не няколко наказателни постановления; възражения, че ДИТ не е компетентна да разпорежда изплащане на обезщетение по чл. 228, ал. 3 от КТ, тъй като дължимостта на обезщетението била спорна, а и бил налице договор за дарение. Това от своя страна представлявало съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК На следващо място въвежда доводи, че в обжалваното решение изобщо не бил извършен анализ на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ. За ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл. 222, ал. 3 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, следвало служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и това трябвало да е доказано пред работодателя, за да може да се установят необходимите предпоставки за начисляване, респ. изплащане на сумите. Същественото в случая било, че дружеството не е разполагано с данни, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да начисли съответното обезщетение. Следвало да се има предвид и това, че разпореждането на НОИ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст било от 01.03.2023 г., т.е. нямало как дружеството да е имало задължение да изплати въпросното обезщетение в срок от 17.10.2022 г. до 30.11.2022 г., защото към този момент работодателят не е разполагал с данни дали лицето има придобито право на пенсия по смисъла на чл. 222, ал. 3 от КТ. Документът за това право бил издаден от компетентния орган - НОИ три месеца по-късно. Именно в тази връзка подробно били изложени съображения, че следва служителят, който след разпореждането на НОИ е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да уведоми дружеството за правото си да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ по арг. от чл. 84, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 46 от ЗНА. Сочи, че първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид конкретните твърдения изложени в жалбата, а именно, че правоотношението със служителя било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, т.е. по аргумент от чл. 326, ал. 3 от КТ дружеството не можело/нямало правомощие да извърши и проверка в НОИ относно наличието на упражнено право на пенсия от служителя. В тази връзка счита, че различни биха били задълженията на работодателя, ако правоотношението било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а, 10б и 10в от КТ, тъй като според ал. 3 на посочената разпоредба, работодателят можел да получи служебно от НОИ информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Оспорва като необосновани и неоснователни изводите на районния съд за липса на допуснато процесуално нарушение при връчването на НП. В тази връзка, следвало да се има предвид, че нормата на чл. 416, ал. 3 от КТ изисквала, съставеният АУАН да бъде изпратен по поща чрез препоръчано писмо с обратна разписка, а в случая органът изпратил акта чрез куриерска услуга. Това било несъмнено от приобщените по делото доказателства - обратната разписка за „връчване“ на акта, представената разпечатка от страницата на куриерската услуга и от конкретното писмо - удостоверение, издадено от БГ пощи въз основа на съдебно удостоверение. Независимо, че това нарушение се явявало съществено, съдът не се бил произнесъл мотивирано по това оплакване. Развива доводи за явна несправедливост на наказанието, тъй като в случая към 30.11.2022 г. работникът не е имал удостоверено от компетентния орган придобито право на пенсия – разпореждането за отпускане на пенсия било от 01.03.2023 г. Предвид това и тъй като служителят не бил проявил никаква инициативност да представи документ от НОИ и да направи искане дължимото обезщетение да му бъде изплатено, то „Горубсо-Кърджали“ АД не носело отговорност за неплащане на обезщетение в съответния срок. С оглед изложеното моли касационният съд да постанови акт, с който да отмени Решение № 231/13.12.2023 г., постановено по АНД № 628/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 09-2300089 от 25.05.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали. В съдебно заседание, пълномощникът адв. Е. Й., поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт К. оспорва изцяло жалбата. Излага съображения, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което НП се явявало законосъобразно и обосновано и съдебният акт, с който е потвърдено, бил постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на доводите си представя писмена защита. Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице. Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2300089/25.05.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Горубсо-Кърджали“ АД [населено място], с [ЕИК], на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 222, ал. 3 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ. Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение, състоящо се в това, че до 30.11.2022 г. включително, работодателят „Горубсо-Кърджали“ АД не е изплатил на работника Б. Р. Б. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, при отработени в дружеството 10 години и 9 дни пред последните 20 години. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото се установявало, че правоотношението между дружеството и работника е било прекратено на 17.10.2022 г. като Б. Б. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед това, че лицето имало трудов стаж от 10 години и 9 дни в в „Горубсо-Кърджали“, то на Б. се следвало обезщетение в размер на 6 брутни заплати. С оглед датата на прекратяване на правоотношението – 17.10.2022 г. и разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетението следвало да бъде изплатено най-късно до 30.11.2022 г. Предвид обстоятелството, че дължимото обезщетение не било изплатено, то дружеството е извършило вмененото нарушение и следвало да понесе имуществената санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ. Съставът на районния съд е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с връчването на АУАН. В тази връзка е изложил съображения, че актът е съставен в отсъствие на представител на дружеството в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАН, като в съответствие с чл. 416, ал. 3 от КТ е изпратен по пощата с препоръчано писмо, с обратна разписка. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Горубсо-Кърджали“ АД [населено място] са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. По силата на чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията по Раздел III, глава „Десета“ от КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Нормата на чл. 68, ал. 1 от КСО регламентира, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. По силата на ал. 2 на разпоредбата, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В производството е безспорно, че Б. Р. Б. от [населено място], ••• е бил трудови правоотношения с „Горубсо-Кърджали“ АД по силата на Трудов договор № ••/••• г., съгласно който е изпълнявал длъжността: „•••“, което правоотношение е било прекратено със Заповед № 97/17.10.2022 г., издадена от изпълнителния директор на дружеството, считано от 17.10.2022 г. С Разпореждане № •••, прот. № ••• от 15.02.2023 г., издадена от ТП на НОИ – [област], на Б. Б. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.10.2022 г. Касационният съд намира за неоснователни доводите на пълномощника на жалбоподателя, че в случая нямало извършено нарушение на чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 228, ал. 3 от КТ, тъй като дружеството не е разполагало с данни, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да начисли съответното обезщетение. Съображенията, че работодателят следва да начисли дължимото по чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение на работника, едва след като същият представи разпореждане за отпускане на пенсия, са необосновани. Както вече бе посочено по-горе, предпоставките за придобиване правото на пенсия от съответното лице са лимитативно посочени в КСО и релевантните ПНА. Разпореждането на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ, с което на лицето се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст не е еквивалентно на придобиване правото на пенсия. Задължението на работодателя да заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на работника или служителя, става изискуемо с момента на прекратяване на трудовото правоотношение с работника/служителя, който към датата на прекратяване на правоотношението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В настоящият случай работодателят е разполагал с всички данни, за да извърши преценка относно обстоятелството, придобил ли е право на пенсия Б. Б. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, което лице има 10 години и 9 дни трудов стаж в през последните 20 г. именно в „Горубсо-Кърджали“ АД. Предвид това и доколкото законодателят изрично е определил крайния период за изпълнение на задължението за изплащане на обезщетението в чл. 228, ал. 3 от КТ/в случая с оглед прекратяването на правоотношението на 17.10.2022 г., най-късно до 30.11.2022 г./, то считано от 01.12.2022 г. работодателят е изпаднал в забава, респ. визирана в НП дата на нарушението е правилно определена, както обосновано е приел и районният съд. Аргумент в подкрепа на извода, че изплащането на обезщетение от работодателя на основание чл. 222, ал. 3 от КТ не е обусловено от издадено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение разпореждане на съответното ТП на НОИ, с което на служителя се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е и разпоредбата на чл. 222, ал. 4 от КТ. Съгласно цитираната норма, алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. С други думи, в единия случай законодателят е използвал израза „придобил“/ал. 3/, а другия/ал. 4/ „отговаря“, като категорично липсва изискване пенсията на работника или служителя да е отпусната, респ. лицето да се е възползвало от правото си да заяви по надлежния ред отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 68 и сл. от КТ. Именно и поради тази причина изрично в ал. 3 на чл. 222 от КТ е посочено, че правото на обезщетение не е зависимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. За прецизност и с оглед въведените в хода на производството доводи за наличието на образувано исково производство пред граждански съд относно правото на обезщетение, настоящия съдебен състав намира за необходимо да да посочи, че без значение за реализиране на административнонаказателната отговорност е обстоятелството, че работникът е предявил иск за заплащане на дължимото обезщетение против дружеството. Възможността работникът да реализира правата си по исков ред, от която същият се е възползвал, не изключва административнонаказателната отговорност на работодателя. В единия случай е налице претенция с репарационен характер /имуществена или т.нар. гражданска/, а в другия е налице налагане на санкция за неизпълнение на задължение, която има санкционен, превъзпитателен и превантивен ефект. На следващо място необосновани и неоснователни са доводите на пълномощника на касатора, че обезщетение не се дължи от работодателя, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение Б. Б. бил подписал договор за дарение в полза на „Горубсо-Кърджали“ АД за сума в размер на 6 брутни заплати. На първо място, наличието на договор за дарение от 17.10.2022 г./копие от същия се съдържа в административнаказателната преписка/ не освобождава работодателя от задължението да начисли и изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, данни за което както вече бе посочено по-горе, не са налице по делото. На следващо място, наличието на такъв договор, очевидно изготвен като съдържание и форма от работодателя, е аргумент в подкрепа на извода, че при прекратяването на трудовото правоотношение на представителите на „Горубсо-Кърджали“ АД е било известно, че дружество дължи обезщетение в размер на 6 брутни заплати на Б. Р. Б. на основание чл. 223, ал. 3 от КТ. Друг е въпросът доколко е действителен сключеният договор за дарение от 17.10.2022 г., което преценка обаче би била извършена в различно съдебно производство – гражданскоправен спор, при наличието на заявен правопораждащ или правопогасяващ факт от такъв характер от активно легитимираната за това страна. С оглед изложеното и доколкото в производството е доказано, че към 17.10.2022 г., респ. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с „Горубсо-Кърджали“ АД, Б. Р. Б. е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което е имал трудов стаж от 10 г. и 9 дни в дружеството през последните 20 г., и работодателят не е изплатил дължимото му обезщетение по чл. 223, ал. 3 от КТ, то е налице осъществено нарушение на чл. 222, ал. 3 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, както правилно е приел съставът на Районен съд - Кърджали. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при връчването на АУАН. В настоящия случай процесният АУАН № 09-2300089/24.04.2023 г. е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – след отправената покана, изпълнителния директор на “Горубсо-Кърджали“ АД, не се е явил за съставяне на акт. След издаването на АУАН са предприети действия по връчването му на санкционираното дружество. Видно от материалите по делото същият е връчен на 26.04.2023 г. на лице, на адреса на управление и седалище на „Горубсо-Кърджали“ АД. От издаденото удостоверение от “Български пощи“ ЕАД – Областна пощенска станция [населено място], се установява, че пратка с № •••, е доставена чрез куриерска услуга, предлагана от „Български пощи“ ЕАД, като куриерска пратка с допълнителна услуга „обратна разписка“. Разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ предвижда възможността АУАН да изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В конкретния случай, независимо от обстоятелството, че процесният АУАН е връчен чрез „куриерска услуга“, а не чрез „пощенска услуга“, съдът намира, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Призовките, съобщенията и книжата, адресирани до учреждение или юридическо лице, се връчват срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжата, като връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъде връчено съобщението. В производството не се въведени твърдения от страна на касатора и не се представят доказателства, че в „Горубсо-Кърджали“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], е назначено или ангажирано конкретно длъжностно лице, което е натоварено да получава призовки и съобщения. Това от своя страна обосновава извода, че издаденият АУАН е надлежно връчен на дружеството по седалище и адрес на управление, чрез посоченото в обратната разписка лице/ л. 140 от АНД № 628/2023 г. /. На следващо място, необосновани са и доводите, че ДИТ е следвало да издаде едно наказателно постановление за констатираните няколко нарушения, а не отделни НП. Законът не поставя императивно изискване за издаване на едно НП при установени няколко административни нарушения. В нормата на чл. 18 от ЗАНН е въведено единствено правилото, че при извършени няколко административни нарушения, наложените наказания се изпълняват поотделно за всяко едно от тях. Без значение е дали за няколко констатирани административни нарушения от контролен орган ще бъде издадено едно НП, в което за всяко едно от нарушенията ще бъде наложено отделно наказание, или за всяко едно нарушение ще бъде налагано съответното наказание с отделни НП, издадени въз основа на различни АУАН. Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за липса на съществени процесуални нарушения и установеност на процесното административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Горубсо-Кърджали“ АД [населено място], има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба, и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 1 във вр. чл. 222, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма. Липсват каквито и да са основания да се приеме, че наложената имуществена санкция е явно несправедлива. Въведените в жалбата доводи в обратната насока са изцяло формални и неконкретизирани. В конкретния случай на дружеството е наложен минималния размер на предвидената от закона имуществена санкция, който изцяло съответства на тежестта на извършеното нарушение, респ. на обществената опасност на деянието. С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НП съдържа изискуемите по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН реквизити, респ. налице е подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. Липсват доказателства за заплащане на дължимото обезщетени от работодателя, поради което не са налице предпоставките за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощникът на „Горубсо-Кърджали“ АД [населено място] за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Горубсо-Кърджали“ АД [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд