Решение № 6403 от 20.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 666/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.71, ал.1, т.5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалбата на К. С. С., [ЕГН], гр.Варна, [улица], вх.Б, ет.2, ап.14, против решение от 13.02.2026г. по т.1 от дневния ред на Общото събрание на съдиите /ОСС/ от Окръжен съд – Варна /ВОС/, с което на основание чл.71, ал.1, т.5 ЗСВ, вр. чл.9 НПК, вр. чл.23, ал.4, т.6, буква б) от Наредба № 7 за съдебните заседатели, е прекратен предсрочно мандата й на съдебен заседател към Районен съд – Варна. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, недопустимо и опорочено. Конкретно сочи, че при постановяване на обжалваното решение, ОСС не се е съобразило с изложените от нея възражения. Твърди, че не е извършила тежко нарушение на задълженията си, не е извършила действия, уронващи престижа на съдебната власт, напротив винаги е изпълнявала задълженията си отговорно и добросъвестно, като за период от две години няма констатирани нарушения и забележки. Твърди откриването на нови обстоятелства и доказателства, които не са били известни при постановяване на обжалваното решение. Никъде в решението не било посочено, че проведеното обучение е пълноценно, напротив – същото било проведено проформа, без последващи обучения, без да е регламентирано кой го е провел и носи отговорност за това. В тази връзка твърди, че в приложения списък за проведено начално обучение с изх.№ 1П-34/12.01.2026г. липсва подпис на лектор. От всички 116 съдебни заседатели са присъствали само 93. Обучението преминало в рамките на 3 часа, след което съдебните заседатели положили клетва пред ОСС, като по време на обучението не били разгледани въпросите за правата и задълженията на съдебните заседатели. По изложените съображения твърди нарушение на чл.23, ал.4, т.6в от Наредба № 7/2017г. Сочи и примери, че и други съдебни заседатели са закъснявали за заседание, което показвало, че и други не знаят за задължението да уведомяват съда за неявяването си. Поради тази „неприятна и изнервяща обстановка“ и за да се избегне подобна ситуация, преминали на „благородния вариант замяна“ – на 20.11.2025г. К. Т. (също съдебен заседател) била повалена от вирусна инфекция, поради което помолила майка си К. С. да я замести, за да се предотврати проваляне и отлагане на заседанието в последния момент. Позовава се на данни от сайта [интернет адрес] и твърди, че целта на замяната не е била някакво фрапантно нарушение, а намаляване на конкуренцията за явяване по дела. Позовава се и на разпоредбата на чл.258, ал.2 НПК (неправилно с жалбата се сочи разпоредбата на чл.256, ал.2 НПК), която допускала замяна на член на съдебния състав. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата на наведените с нея основания. Подробни доводи излага в представени по делото писмени бележки. В допълнение към доводите в жалбата сочи, че „мярката за наказание е прекалено завишена и крайна, без предварително да се даде предупреждение и шанс за корекция“. Не била уведомена за провеждане на среща с член от ръководството на РС-Варна, за да ги запознае с конкретната ситуация и причините, породили възникването й. Иска от съда да отмени решението за предсрочното прекратяване на мандата й – като недопустимо, неоснователно, незаконосъобразно, опорочено и нищожно, и да продължи да изпълнява функциите си на съдебен заседател към РС – Варна. Ответната страна – Общото събрание на съдиите в Окръжен съд – Варна, оспорва жалбата по съображения в писмено становище С.д. № 9045/30.04.2026г. Счита, че от събраните материали срещу съдебния заседател К. С., безспорно се установява, че е налице осъществено от нейна страна поведение, което съставлява неизпълнение на задълженията по закон и същевременно уронва престижа на съдебната власт. Осъщественото нарушение на задълженията, при съобразяване на последиците от него, е квалифицирано от ОСС при ВОС като такова по смисъла на чл.23, ал.4, т.6, буква „б“ от Наредба № 7/2017г. за съдебните заседатели. Взети са под внимание обясненията на съдебния заседател, от които е видно, че не се отрича осъщественото нарушение и липсва критично отношение. По изложените съображения се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: На 03.12.2025г. с вх.№ Д-250, съдебният секретар Н. Р. подала до председателя на Районен съд – Варна докладна записка, в която отразила следните обстоятелства: На 20.11.2025г. в съдебно заседание по ЧНД № 4109/2025г. по описа на 36-ти състав на РС-Варна, насрочено за 14:00 часа, един от избраните на случаен принцип съдебни заседатели била К. Т.. Преди съдебното заседание, непосредствено след отключване на залата, секретарят заел мястото си и в залата влезли подсъдимият и единият от съдебните заседатели. Почти едновременно със съдията-докладчик, в 13:59 часа в залата влязъл и вторият съдебен заседател, след което заседанието започнало. След приключването му секретарят напомнил на съдебните заседатели, че ще ги извика допълнително за да подпишат протокола. На 25.11.2025г., подготвяйки заседанието по НОХД № 3881/2025г., след избор на заседатели за заседанието на 27.11.2025г. системата посочила К. С.. От списъка на съдебните заседатели секретарят знаел, че К. С. и К. Т. са майка и дъщеря. В заседанието по НОХД № 3881/2025г. се явил съдебният заседател, който се явил и по ЧНД № 4109/2025г. В този момент съдебен секретар Р. разбрала, че в заседанието по ЧНД № 4109/2025г., което се провело на 20.11.2025г., се е явила не съдебният заседател К. Т., а нейната майка К. С.. Секретарят помолил С. да подпише протокола от 20.11.2025г., но тя категорично отказала. След края на заседанието по НОХД № 3881/2025г. С. напуснала съдебната зала без да обяснява нищо. Секретарят се обадил на К. Т. да дойде и да подпише протокола от кумулацията по ЧНД № 4109/2025г. След обаждането се появила Т., която настояла да подпише протокола и го направила. Секретарят уведомил съдията-докладчик, който преценил, че в конкретната ситуация е необходимо секретарят да докладва за станалото писмено на председателя на РС – Варна. С Разпореждане № 1П-1381/03.12.2025г. и.ф. административният ръководител – председател на РС – Варна, изискал в 3-дневен срок от уведомяването, писмени обяснения от съдебните заседатели К. Т. и К. С. относно фактите, изложени в докладна вх.№ Д-250/03.12.2025г. Указано е препис от докладната записка да се връчи на съдебните заседатели С. и Т.. Същите били уведомени, съответно на 10.12.2025г. и 09.12.2025г. С вх.№ 1021/12.12.2025г. К. С. и К. Т. подали до председателя на РС – Варна писмени обяснения („обяснителна записка“), относно Разпореждане № 1П-1381/03.12.2025г. и във връзка с докладна вх.№ Д-250/03.12.2025г. В обясненията посочили, че на 20.11.2025г. К. Т. била повалена от тежка вирусна инфекция, съпроводена с висока температура, повръщане и разстройство, за което представят „медицинско направление“. До обяд симптомите не отминавали, а се задълбочили, което наложило К. С. да представлява К. Т. в съдебно заседание на 20.11.2025г. Тъй като били отговорни и с цел да предотвратят отлагане на делото в последния момент, К. С., като равностоен съдебен заседател, се явила в съдебната зала 10 мин. преди заседанието по ЧНД № 4109/2025г. Впоследствие, прибирайки се вкъщи, запознала К. Т. със същността на заседанието. Когато Т. отишла да подпише протокола след обаждането на секретаря, отговорила ясно и изчерпателно за хода на съдебното заседание. Не е запозната и не е знаела, че един съдебен заседател не може да замени друг, т.к. е била свидетел на смяна на адвокати, прокурори и съдии в хода на съдебни дела. Счита, че във всяка една професия един специалист може да бъде заменен с друг със същите знания, умения и квалификация. Затова останала изненадана, когато от разговор между адвокат и негов колега разбрала за дело, продължило година и половина, по което единият от съдебните заседатели починал и делото трябвало да започне отначало. Счита, че това е загубено време и една порочна практика, която би следвало да се обмисли и при необходимост да се актуализира. Към писмените обяснения е приложено Медицинско направление изх.№ 1329/20.11.2025г., издадено от д-р Г. Т., в което е вписана диагноза и предписание – домашно лечение на 20.11.2025г. С Разпореждане № 1П-1420/12.12.2025г. и.ф. административния ръководител – председател на РС – Варна, разпоредил завеждащият служба „Секретари НО“ да извърши справка за неприключили наказателни дела с участието на съдебните заседатели К. С. С. и К. Г. Т.. Справките са изготвени и приложени по преписката /стр.7-9/, и от същите се установява, че съдебен заседател К. С. е избрана за участие в 5бр. дела, а съдебен заседател К. Т. – за участие в 8бр. дела. С писмо изх.№ 1П-1428/17.12.2025г. административният ръководител - председател на Районен съд – Варна, уведомил административния ръководител – председател на Окръжен съд – Варна, за постъпилата докладна от съдебния секретар Н. Р., за изисканите писмени обяснения от съдебните заседатели К. С. и К. Т., с оглед извършване на преценка за наличие на предпоставките за осъществяване на правомощията по чл.71, ал.1 ЗСВ. Към писмото били приложени: докладна вх.№ Д-250/03.12.2025г. от Н. Р.; Разпореждане № 1П-1381/03.12.2025г.; обяснителна записка вх.№ 1021/12.12.2025г., ведно с медицинско направление; Разпореждане № 1П-1420/12.12.2025г.; справки с неприключили дела, по които са разпределени съдебните заседатели К. С. и К. Т.. По писмото и приложените към него документи, била образувана преписка № ВП-1222/17.12.2025г. На 07.01.2026г. е проведено Общо събрание на съдиите при Окръжен съд – Варна, председателствано от административния ръководител – председател на Окръжен съд – Варна – съдия Ц. П.. На събранието присъствали 27 съдии (от общо 49) с право на глас, 2 младши съдии и 4 командировани съдии от Районен съд – Варна. Под т.3 от дневния ред е разгледано писмото от и.ф. административен ръководител – председател на РС – Варна за преценка наличието на предпоставки за осъществяване на правомощията от Общото събрание по чл.71, ал.1 ЗСВ за предсрочно освобождаване на съдебни заседатели. По т.3 от дневния ред, председателят на Окръжен съд – Варна е докладвал препратената докладна на съдебния секретар Н. Р. и е запознал общото събрание с изнесените в нея факти, както и че според него поведението на съдебните заседателки, съставлява тежко нарушение на задълженията по чл.71, ал.1, т.5 ЗСВ, вр. чл.9 и чл.258 НПК, вр. чл.20, ал.1 и чл.23, ал.4, т.6, буква „б“ от Наредба № 7. С. Н. Д. изразил становище, че самият факт, че едно лице се явява и представя за друго, е напълно несъвместим с каквито и да било действия, както гражданскоправни, така и процесуалноправни, по който и да е процес. Нищожен ще е всеки акт с участието на лице, което се представя за друго, без значение какво е знаело. С. П. А. изразил становище, че последващото поведение показва, че се касае за осъзнат избор. Така, председателят на ВОС направил предложение до ОСС при ВОС за вземане на следните решения: да се открие производство по издаване на индивидуален административен акт – решение на ОСС от ВОС за предсрочно прекратяване на мандата на двете съдебни заседателки – К. С. С. и К. Г. Т., на основание чл.71, ал.1, т.5 ЗСВ, вр. чл.9 и чл.258 НПК, вр. чл.20, ал.1 и чл.23, ал.4, т.6, буква „б“ от Наредба № 7/2017г.; Да се изиска от РС – Варна справка дали двете съдебни заседателки са преминали първоначално обучение при встъпване като съдебни заседатели, ведно със заверено копие от списъка с положените от съдебните заседатели подписи и подписани декларации, които да бъдат изпратени незабавно след получаване на искането; На основание чл.26 АПК да се уведомят съдебните заседатели К. С. С. и К. Г. Т. за откритото производство по издаване на индивидуални административни актове, като им се връчи препис от всички документи, съставляващи преписка с вх. № ВП-1222/17.12.2025г.; Уведомлението да се извърши по реда на чл.18а АПК, като в същото се посочи, че съгласно чл.57, ал.6 АПК органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичане на сроковете по чл.57, ал.1 – 5 АПК; Да бъде дадена възможност на съдебните заседатели към РС – Варна К. С. С. и К. Г. Т., в 3-деневен срок от уведомяването, да се запознаят с образуваната пред Окръжен съд – Варна преписка и да депозират писмено становище и/или да представят доказателства; Да се възложи на съдебния администратор на Окръжен съд – Варна изпълнението на решението на Общото събрание на съдиите за изискване на информация и документи от РС – Варна и изготвяне на уведомленията до съдебните заседатели към РС – Варна К. С. С. и К. Г. Т., запознаването им с преписката и подготовката на документацията за следващото Общо събрание на съдиите. Предложените решения са приети единодушно с 28 гласа „ЗА“. В изпълнение на взетите решения, с писмо изх.№ ИП-8/09.01.2026г. от административния ръководител – председател на РС – Варна, е изискана информация за това дали К. С. и К. Т. са преминали първоначално обучение при встъпването им в длъжност през 2014г. В случай че са преминали – да се представи заверено копие от списъка с положените подписи на присъствалите на обучението съдебни заседатели. С писмо изх.№ ИП-9/12.01.2026г. на съдебния администратор на Окръжен съд – Варна, К. С. С. е уведомена за откритото срещу нея производство по издаване на индивидуален административен акт с решение на ОСС на ВОС от 07.01.2026г. Връчени са й всички документи, съставляващи преписка с вх.№ ВП-1222/17.12.2025г. – по опис, както и препис – извлечение от протокола от проведеното на 07.01.2026г. ОСС на ВОС. Предоставена е възможност в 3-дневен срок от уведомяването, да се запознае с преписката и да депозира писмено становище и/или да представи доказателства. Указано е време и място за запознаване с административната преписка, както и че съгласно чл.57, ал.6 АПК въпросът по издаването на индивидуалния административен акт ще бъде решен най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по чл.57, ал.1 – 5 АПК. Писмото е връчено на К. С. на 14.01.2026г. съгласно разписка на стр.16 от преписката. С писмо изх.№ 1П-34/12.01.2026г. и.ф. административният ръководител – председател на РС – Варна, изпратил на съдебния администратор на ВОС заверено копие от присъствен списък на съдебните заседатели мандат 2024г. – 2028г., присъствали на начално обучение на съдебни заседатели при РС – Варна, проведено на 12.01.2024г. с лектор Я. П. – съдия в Окръжен съд – Варна. Видно от представения списък, К. Г. Т. и К. С. С. са вписани под номера, съответно 55 и 56, и са подписали същия. С № ВП-46/19.01.2026г., К. С. С. представила на председателя на Окръжен съд – Варна писменото си становище по случая, в което посочила, че не е извършила тежко нарушение на задълженията си и не е извършила действия, уронващи престижа на съдебната власт. Описани са фактите и обстоятелствата по случая със съдебното заседание на 20.11.2025г. Посочва, че не е знаела, че един съдебен заседател не може да замени друг. След като разбрали това, на 14.12.2025г. К. Т. уведомила писмено председателя на 5-ти състав, че е възпрепятствана и не може да се яви в съдебно заседание. Намира и че налагането на наказание би било прекалено завишена и крайна мярка, като първо трябва да се отправи предупреждение и да се даде шанс за корекция. На 03.02.2026г. административния ръководител – председател на Окръжен съд – Варна – съдия Ц. П., внесла за разглеждане от ОСС на ВОС предложение за предсрочно прекратяване на мандата на съдебен заседател при РС – Варна К. С. С., на основание чл.71, ал.1, т.5 ЗСВ, вр. чл.23, ал.4, т.6, буква „б“ от Наредба № 7/2017г. Поддържа изразеното на проведеното на 07.01.2026г. становище, че осъщественото от съдебния заседател поведение съставлява нарушение на задълженията му, което с оглед последиците от неизпълнението, следва да се квалифицира като тежко такова. Отчитайки публичноправните функции и правомощията в дейността на съдебните заседатели, които са приравнени на тези на магистратите, счита и че с поведението си съдебният заседател К. С. уронва престижа на съдебната власт. С покана от 03.02.2026г. било свикано ОСС на ВОС за 13.02.2026г. от 11:30 часа, при дневен ред: 1. Вземане на решение по предложение на административния ръководител – председател на Окръжен съд – Варна за предсрочно прекратяване на мандата, на основание чл.71, ал.1, т.5 ЗСВ, вр.чл.23, ал.4, т.6, буква „б“ от Наредба № 7/2017г. за съдебните заседатели, на съдебен заседател към Районен съд – Варна К. С. С.; 2. Вземане на решение по предложение на административния ръководител – председател на Окръжен съд – Варна за предсрочно прекратяване на мандата, на основание чл.71, ал.1, т.5 ЗСВ, вр. чл.9 и чл.258 НПК, вр. чл.20, ал.1 и чл.23, ал.4, т.6, буква „б“ от Наредба № 7/2017г. за съдебните заседатели, на съдебен заседател към Районен съд – Варна К. Г. Т.. ОСС при ВОС е проведено на 13.02.2026г. Събранието е председателствано от председателя на Окръжен съд – Варна и на същото са присъствали 27 съдии с право на глас (от общо 49), 7 съдии без право на глас (5 командировани и 2 младши съдии) и председателя на Районен съд – Варна съдия М. Д. Я.. Решението по т.1 от дневния ред – за предсрочното прекратяване на мандата на съдебен заседател при Районен съд – Варна К. С. С., е прието с 30 гласа „За“, „Против“ – няма и „Въздържали се“ – няма. Указано е, че решението подлежи на обжалване чрез административния орган пред Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от съобщаването му. На основание чл.60, ал.1, предл.2 АПК, е допуснато предварително изпълнение на решението – гласували: „За“ – 25 гласа; „Против“ – 3 гласа; „Въздържали се“ – 2 гласа. Решението на ОСС при ВОС, проведено на 13.02.2026г. е съобщено на К. С. на 20.02.2026г. видно от разписка на стр.44 от преписката. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Материалното правоотношение между ОСС и съдебните заседатели се определя като възлагане на мандат за изпълнение на определена дейност от колективен орган. Дейността по конституиране и прекратяване на правомощията на съдебните заседатели се осъществява от оправомощен по силата на закона орган на съдебната власт, в рамките на нормативно разписана процедура и критерии, и се финализира с акт, който съдържа белезите на правен акт по държавно управление, т.е. обжалваното решение има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и неговата законосъобразност следва да се прецени по реда на АПК /така в Определение на ВАС № 296/12.01.2016г. по адм.д. № 14080/2015г./. Съгласно чл.8, ал.1 НПК, в случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в състава на съда участват съдебни заседатели. Според ал.2 на с.р., съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите. Съгласно чл.9 НПК, в наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред. Съгласно чл.258, ал.1 НПК, делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало (ал.2). Съгласно чл.68б ЗСВ, съдебните заседатели се избират за: 1. районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд; 2. окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд. Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок (чл.72, ал.1 ЗСВ). За всяко дело се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение (чл.72, ал.2 ЗСВ). Съдебните заседатели са част от състава на съда, който разглежда наказателни дела на първа инстанция (чл.28 НПК и чл.66, ал.1 ЗСВ) и имат еднакви права и задължения със съдиите (чл.66, ал.2 ЗСВ). Постановяването на присъда или решение от незаконен състав (вкл. в нарушение на чл.258, ал.1 и ал.2 НПК) е съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяната им по чл.348, ал.3, т.3 НПК. Съгласно чл.20, ал.1 от Наредба № 7 от 28.09.2017г. за съдебните заседатели, съдебният заседател уведомява своевременно председателя на съдебния състав при невъзможност да се яви в насрочено съдебно заседание. Повторен подбор се извършва само в случаите, посочени в чл.17, ал.2 (чл.20, ал.2 от Наредбата). В разпоредбата на чл.23 от Наредба № 7/28.09.2017г., са регламентирани принципите и правилата за поведение, които имат за цел да определят етичните изисквания в поведението на съдебните заседатели и да ангажират моралния им дълг, като по този начин повишат общественото доверие в съдебната власт и издигнат нейния престиж. Според ал.4, т.6, буква б) от цитираната разпоредба, принципът на компетентност изисква съдебните заседатели да познават и спазват своите права и задължения, регламентирани в Конституцията, Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Наредба № 7 от 28.09.2017г. и др. нормативни актове, в т.ч. вътрешните правила на съответните съдилища. Извършването от съдебен заседател на тежко нарушение на задълженията или системното им неизпълнение, или извършването на действие, с което се уронва престижа на съдебната власт, е основание за предсрочното му освобождаване от съответното общо събрание по чл.71, ал.1, т.5 ЗСВ. Съобразно очертаната правна уредба, при извършване на проверката по чл.168 АПК, вр. чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган по смисъла на чл.68б, т.1 ЗСВ. ОСС при ВОС на 13.02.2026г. е проведено в съответствие с предвиденото в чл.104, ал.5 ЗСВ – присъствали са повече от половината от всички съдии и решението е прието с мнозинство от повече от половината от присъстващите съдии. Спазено е и изискването на чл.106, ал.1, т.5 ЗСВ – ОСС е ръководено от административния ръководител – председател на Окръжен съд – Варна. В проведеното производство по издаване на обжалваното решение е спазено изискването на чл.26, ал.1 АПК и жалбоподателката е била уведомена за започналото производство, с което е гарантирано правото й на защита и на информация по чл.34 АПК (вж. писмо изх.№ ИП-9/12.01.2026г.). При издаване на обжалваното решение са били изяснени фактите и обстоятелствата, които са от значение за предсрочното освобождаване на К. С. като съдебен заседател с мандат 2024г. – 2028г. Противно на доводите в жалбата, решението е мотивирано, като мотивите за вземане на решението ясно личат от изказванията на съдиите и препратките към съответните документи – докладна на съдебен секретар Н. Р., изисканите от съдените заседателки обяснения, представената бележка – медицинско направление, което не отговоря на изискванията на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, решението от 07.01.2026г. на ОСС при ВОС за откриване на производството, изисканите от РС – Варна справки и доказателства за проведено първоначално обучение на съдебните заседателки. На проведеното ОСС е изслушана съдия Я. П. – провела първоначалното обучение. Същата е посочила, че е била лектор на обучението, но презентацията е изготвена и предоставена от НИП. Учебните материали са качени на сайта на НИП, за което съдебните заседатели са уведомени, и няма възможност да бъдат качени на сайта на ВОС. Всички документи, обсъждани на ОСС, са част от образуваната административна преписка и са надлежно връчени на жалбоподателката с писмо изх.№ ИП-9/12.01.2026г. Съобразно трайната съдебна практика, основана на ТР на ОСГК ВС № 16/1975г., допустимо е мотивите на административния акт да бъдат изложени отделно от самия акт - в съпътстващите изготвянето на акта документи. Противно на оплакванията в жалбата, подадените възражения са обсъдени на ОСС и видно от изказванията на съдия П. А., съдия С. П., всъщност от обясненията на С. е прието, че същата няма критично отношение към извършеното, търси всевъзможни оправдания на поведението си и демонстрира явно неразбиране на извършеното нарушение. От материалите по административната преписка безспорно се установява извършването от страна на С. на тежко нарушение по смисъла на чл.71, ал.1, т.5 ЗСВ. Не се спори, че както жалбоподателката К. С., така и нейната дъщеря – К. Т., са съдебни заседатели към Районен съд Варна. Не се спори и че за участие в съдебно заседание на 20.11.2025г. по ЧНД № 4109/2025г. по описа на Районен съд – Варна, чрез системата за случаен подбор за съдебен заседател е била определена К. Т.. Вместо нея в съдебното заседание е участвала жалбоподателката К. С. – също съдебен заседател, като същата не е уведомила съдебния състав и съдебния секретар, че не е съдебният заседател, определен по надлежния ред за участие в конкретното производство. Делото е разгледано с нейно участие, като едва впоследствие – подготвяйки на 25.11.2025г. заседанието по НОХД № 3881/2025г., съдебният секретар Н. Р. е установила, че К. С. е участвала в съдебното заседание по ЧНД № 4109/2025г. вместо К. Т., т.е., че е налице фактическа замяна на определения на случаен принцип съдебен заседател. При така установените факти съдът приема, че правилно и обосновано от доказателствата Общото събрание на съдиите при Окръжен съд – Варна е приело наличие на тежко нарушение на задълженията на съдебния заседател по смисъла на чл. 71, ал.1, т.5 от Закон за съдебната власт, вр. чл.23, ал.4, т.6, буква „б“ от Наредба № 7 за съдебните заседатели. Съгласно чл.66, ал.1 и 2 ЗСВ, съдебните заседатели участват в осъществяването на правораздаването като членове на съдебния състав. Дейността по правораздаване е особен вид публична дейност. Правоотношението, в което участват съдебните заседатели, подобно на магистратското правоотношение, може да бъде причислено към категорията регулативни отношения от активен тип със специфичния за него комплекс от права и задължения, обезпечаващи реализацията на конституционно регламентирани правомощия /така в Решение на ВАС № 2800/01.03.2021г. по адм.д. № 11946/2020г. /. Съгласно чл.67 ЗСВ съдебните заседатели участват в осъществяването на правораздаването като членове на съдебния състав. В наказателното производство те са част от законния състав на съда, формиран съобразно правилата на Наказателно-процесуален кодекс (чл.28 НПК). Участието им не е формално или помощно, а същите участват непосредствено в изясняването на делото и при постановяване на съдебния акт, като разполагат с равен глас при решаването на въпросите по делото — чл.33, ал.3 и ал.4 НПК. Следователно, личността на конкретния съдебен заседател, определен чрез системата за случайно разпределение, представлява елемент от законния съдебен състав. Недопустимо е участието на друго лице вместо определения заседател, независимо че и то притежава качеството „съдебен заседател“. Правораздавателната функция се упражнява единствено от персонално определения състав, а не абстрактно от всяко лице, притежаващо съответното качество. В наказателното производство съдебният състав се формира по правилата на чл.28 НПК като конкретните съдебни заседатели се определят чрез принципа на случайния подбор – чл.72, ал.2 ЗСВ. Участието в съдебното производство е лично и не допуска заместване по волята на самия заседател или на трети лица. Съдебните заседатели са пълноправни членове на съдебния състав (чл.8, чл.9 и чл.28 НПК) и имат еднакви права и задължения със съдиите (чл.8, ал.2 НПК и чл.66, ал.2 ЗСВ), вкл. се ползват от функционалния имунитет по чл.132 от Конституцията на Република България /така в Определение на ВКС № 191/6.7.2016г. по ч.гр.д. № 2638/2016г., Определение на ВКС № 443/27.11.2017г. по ч.гр.д. № 4572/2017г. и др./. Този техен статут поставя допълнителни изисквания към личността на съдебния заседател за заемане на длъжността /така в Решение на ВАС № 8880 от 12.06.2019г. по адм.д. № 14842/2018г., Определение на ВКС № 175/09.05.2018г. по ч. гр.д. № 1344/2018г./. В този смисъл неоснователно е позоваването в писмените обяснения, че на жалбоподателката било известно, че адвокати, прокурори и съдии се „сменят“ в съдебни заседания. Изцяло несъстоятелно и неотносимо към спора е и личното мнение на жалбоподателката - че принципът за неизменност на състава по чл.258 НПК е загуба на време и порочна практика, която да се преосмисли и при необходимост да се актуализира. Разпоредбата на чл.258 НПК, регламентираща принципа за „неизменност на съдебния състав“ е императивна. Принципът изисква съдебният състав, който решава делото, да е същият, който е: изслушал свидетелите; възприел лично и непосредствено доказателствата; наблюдавал поведението на подсъдимия, свидетелите, вещите лица и страните; участвал непосредствено в съдебното следствие. Това е гаранция за непосредственост, обективност и справедливост на процеса, с цел да се избегне формалното правораздаване и да се гарантира доверие в съдебния процес. Принципът за неизменност на състава се отнася и за съдебните заседатели, които са част от съдебния състав. Позоваването на този принцип (погрешно жалбоподателката сочи чл.256, ал.2 НПК) всъщност показва, че жалбоподателката е била наясно със законовото задължение и че не съществува възможност, при така действащата законова разпоредба, за „фактическа“ замяна на съдебния заседател. Както изрично указва и разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредба № 7/2017г. за съдебните заседатели, при обективна невъзможност на съдебен заседател да се яви в съдебно заседание, същият е длъжен да уведоми председателя на съдебния състав, като при изпълнение на условията по чл.17, ал.2 от Наредбата, се извършва повторен случаен подбор. Жалбоподателката е участвала в откритото съдебно заседание по ЧНД № 4109/2025г., без да е била определена по надлежния ред за член на съдебния състав по това дело. Като последица, делото е разгледано от незаконен състав, което съгласно чл.348, ал.3, т.3, вр. ал.1, т.2 НПК е съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на присъдата/решението, постановени с участие на съдебен заседател, който не е избран за участие. Нарушението засяга пряко доверието в начина на формиране на съдебния състав и в законосъобразното осъществяване на правораздавателната дейност. За преценката относно тежестта на нарушението е достатъчно, че поведението на жалбоподателката е създало предпоставки за разглеждане на дело от ненадлежно формиран съдебен състав. Това нарушение по своето естество е тежко нарушение на задълженията на съдебния заседател и поведение, уронващо престижа на съдебната власт. От съдебния заседател се изисква поведение, съответстващо на принципите на законност, добросъвестност и почтеност при осъществяване на правораздавателната дейност. Съзнателното участие в съдебно заседание под чужда самоличност е несъвместимо с тези изисквания. Това поведение е несъвместимо с основните принципи на наказателния процес и с изискванията към статута на съдебния заседател. Формирането на съдебния състав е елемент от гаранциите за законен и справедлив процес, като участието на лице, което не е определено по съответния ред, представлява порок във формирането на съдебния състав, квалифициран в практиката като незаконен състав по смисъла на Наказателно-процесуален кодекс (чл.348, ал.3, т.3 НПК). Нарушението засяга пряко доверието в начина на формиране на съдебния състав и в законосъобразното осъществяване на правораздавателната дейност. За преценката относно тежестта на нарушението е достатъчно, че с поведението си жалбоподателката е станала причина за разглеждане на дело от ненадлежно формиран съдебен състав. Извършеното нарушение по своето естество съставлява тежко нарушение на задълженията на съдебния заседател и поведение, уронващо престижа на съдебната власт. От съдебния заседател се изисква поведение, съответстващо на принципите на законност, добросъвестност и почтеност при осъществяване на правораздавателната дейност. Участието в съдебно заседание на друго лице, вместо определения заседател представлява грубо отклонение от тези стандарти и обосновано е било преценено от административния орган като поведение, уронващо престижа на съдебната власт. Както е прието и в Решение на ВАС № 4870/15.04.2021г. по адм.д. № 12737/2020г., „престиж“ (в съдържанието на това понятие, определено в Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с.744), е влияние и добро име, уважение, почит, с които се ползва някой, авторитет. В употребения смисъл доброто име, уважението, авторитета са субективни категории, но отнесени към функционирането на съдебната власт в правовата държава, престижът на съдебната власт, нейният авторитет, е въздигнат в конституционна ценност. Извършеното тежко нарушение безспорно накърнява тази ценност и осъществява състава на чл.71, ал.1, т.5, пр.3 ЗСВ. Неоснователно е възражението, че Общото събрание не е обсъдило изложените от жалбоподателката възражения. От съдържанието на обжалваното решение е видно, че ОСС е обсъдило релевантните факти и обясненията на С., и е изложило мотиви относно характера и тежестта на извършеното нарушение, за което съдът вече изложи мотиви. Невъзприемането на защитната теза на жалбоподателката не съставлява липса на обсъждане на доводите й, нито води до незаконосъобразност на акта. Неоснователни са и твърденията, че жалбоподателката не е извършила тежко нарушение и че досегашното й поведение като съдебен заседател следва да изключи или смекчи отговорността й. Действително по делото липсват данни за предходни нарушения, но това обстоятелство не променя характера и тежестта на конкретното нарушение. Преценката за тежестта на нарушението се извършва с оглед естеството на конкретното поведение и степента, в която същото засяга авторитета и нормалното функциониране на правораздавателната дейност. Неоснователни са доводите, че действията са били продиктувани от желание да не се отлага делото и да не се създават затруднения в работата на съда. Независимо от намеренията, съдебният заседател не разполага с правомощие сам да определя в разглеждането на кои дела да участва. Законът предвижда ред за формиране на съдебния състав, вкл. при невъзможност на негов член да се яви, и този ред не може да бъде дерогиран по съображения за процесуална икономия или лична преценка на участниците в производството. Съдът намира за изцяло неотносими възраженията, свързани с проведеното начално обучение на съдебните заседатели, включително твърденията за неговата кратка продължителност, липсата на подпис на лектор, отсъствието на част от заседателите или непълното разглеждане на въпросите относно правата и задълженията им. Дори да се приеме, че са налице пропуски в организацията на обучението, това не освобождава съдебния заседател от задължението да спазва закона и основните правила на правораздавателния процес. Независимо от обхвата и начина на провеждане на обучението, за всеки съдебен заседател е очевидно, че участие в съдебно заседание може да вземе единствено лицето, определено по надлежния ред за член на съдебния състав. Още повече, жалбоподателката е положила клетва като съдебен заседател, с което е поела задължение да спазва Конституцията и законите на страната и да изпълнява добросъвестно функциите си. Не могат да бъдат споделени и доводите, че други съдебни заседатели също са закъснявали или не са уведомявали своевременно съда при неявяване. Подобни твърдения, дори и да бъдат приети за верни, не могат да обосноват законосъобразност на процесното поведение. Отговорността на жалбоподателката е лична и се преценява единствено с оглед собствените й действия. Изцяло неприемливи са и изложените в жалбата доводи за „благороден вариант замяна“. Замяната на определен съдебен заседател с друго лице, без знанието и разрешението на съда, и не по установения за това ред, представлява грубо нарушение на принципите на законност, случайно разпределение и независимост на съдебния състав. Съдебният състав не може да бъде формиран по волята на самите заседатели. Неотносими към спора са изнесените от жалбоподателката данни относно броя на участията по дела, както и твърденията за „намаляване на конкуренцията за явяване по дела“. Независимо от субективните мотиви и намерения на жалбоподателката, налице е съзнателно поведение, довело до участие в съдебното заседание на ненадлежно определен член на съдебния състав. Настоящият съдебен състав приема, че извършеното нарушение е с висока степен на обществена укоримост, доколкото засяга пряко доверието в начина на формиране на съдебния състав и в законосъобразното осъществяване на правораздавателната дейност. От съдебния заседател се изисква поведение, характеризиращо се с почтеност, добросъвестност и стриктно спазване на процесуалните правила. Поведението на жалбоподателката е несъвместимо с тези изисквания и правилно е било квалифицирано като тежко нарушение на задълженията на съдебен заседател и действие, уронващо престижа на съдебната власт. Наложената мярка – предсрочно прекратяване на мандата – е съразмерна на тежестта на нарушението, като съответства на характера на засегнатите обществени отношения и на необходимостта от гарантиране авторитета и доверието в съдебната система. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав