Решение № 357 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 1184/2025 г.

Депозирана е искова молба от В. И. В., ЕГН ••••••••••,постоянен адрес: Община С., с. В., ул. •••, против Прокуратура на Република България, седалище: гр. София, бул. „Витоша" № 2 В исковата молба се твърди, че по силата на възмезден договор за покупко-продажба, извършен на територията на Република Франция на 20.07.2015 г., сключен между френското търговско дружество „Промо Д'ОК" ООД Л.В. /продавач/ и В. И. В. с ЕГН: •••••••••• /купувач/, ищецът се явява собственик на товарен автомобил марка „Рено Маскот" с поставен френски регистрационен номер •••. С Протокол за доброволно предаване от 21.08.2015 г. В. И. В. на основание чл. 159, ал.1 НПК е предал за нуждите на разследването по ДП № 3M-803/2015 г. по описа на РУ - Велико Търново, прокурорска преписка № 2620/2015 г. по описа на ВТРП, закупеният от него автомобил ведно с ключодържател с ключ за запалване, както и документи относно регистрацията- Certificat d'immatriculationq ксерокопия от личната карта на ищеца, заявление №151275015738 за първоначална регистрация на МПС за товарния автомобил с рама № •••, протокол за преглед за техническа изправност на МПС, удостоверение във връзка с прилагане на чл. 159, ал.5 ЗМДТ, договор на фрески език от 20.07.2015 г., декларация от В. И. В., пълномощно. Досъдебното производство е образувано за това, че в периода от неустановена дата до 21.08.2015 г. в нарушение на установения за това ред неустановено лице е подправил идентификационен номер на моторно превозно средство - номер на рама- •••, набит на товарен автомобил, марка „Рено Маскот" с поставен френски регистрационен номер - ••• - престъпление по чл ал. 1, пр.2 от НК. Многократно, от предаването на горепосочения товарен автомобил /21.08.2015г./ до момента на депозиране на настоящата искова молба което е по същество период от над девет години, ищецът е правил надлежни писмени искания до наблюдаващия прокурор Валентина Годжова от РП- Велико Търново по реда на чл. 111, ал.2 НПК за връщане на вещественото доказателство поради отпадането на необходимостта от неговото задържане. На дата 08.02.2016г. е депозирана първата молба до наблюдаващия прокурор В. Гождова от ВТРП с вх. № 2620/15-08.02.2016г., с която се иска връщане на веществено доказателство , като са представени и писмени документи, от което е последвал отказ от наблюдаващия прокурор, обективиран в Постановление от 19.04.2016г., което е обжалвано пред Районен съд- Велико Търново. Същият се е произнесъл с Определение №276/16.03.2017г., с което се оставя без уважение жалбата на В. и се потвърждава процесното Постановление за отказ от връщане на ВД. Направен е и втори опит за връщане на товарния автомобил, като е депозирана нова изрична молба до ВТРП с вх. №2620/15-08.11.2017г. Предвид обстоятелството, че са изминали над четири месеца от входиране на същата, без да е налице какъвто и да е било отговор от страна на наблюдаващия прокурор, е депозирано напомнително писмо до ВТРП с вх. №26/15-12.03.2018г., с което се настоява за разглеждане на подаденото искане по реда на чл. 111, ал.2 от НПК и спазване на законоустановените срокове за произнасяне. След ново двумесечно непроизнасяне по така направеното искане, ищецът е сезирал административния ръководител на Окръжна прокуратура- Велико Търново с копие до Инспектората към ВСС. След извършена проверка от страна на ВТОП е установено, че на 30.05.2018г. е налице произнасяне по искане с нарочно Постановление от същата дата, с което прокурор Годжонова заявява, че „по идентична молба ВТРП вече се е произнесла с постановление за отказ да се върне ВД, обжалвано и потвърдено с определение на ВТРС. Поради това за ВТРП не съществува правна възможност да отмени постановлението си или за повторно произнасяне по същата молба, освен при възобновяване и решаване на делото по същество". Посоченото Постановление от 30.05.2018г. е обжалвано пред ВТРС, като с Определение № 552/29.06.2018г. жалбата е оставена без разглеждане и е препратена по компетентност на ВТОП. С Постановление от 04.07.2018г. окръжен прокурор Денев е отменил отказа за произнасяне по същество на наблюдаващия прокурор и й с указал да се произнесе, съобразно дадените указания. С Постановление от 06.07.2018г. наблюдаващият прокурор по ДП № ЗМ 803/2015г. по описа на РУ- Велико Търново, прокурорска преписка № 2620/205г. по описа на ВТРП отново оставя без уважение молбата на В. И. В. да му бъде върнат приобщения като веществено доказателство товарен автомобил „Рено Маскот" с поставен френски регистрационен номер- •••. Постановлението е обжалвано чрез ВТРП до PC- Велико Търново с жалба в. № 2620/15- 16.07.2018г.. с Определение № 637/20.07.2018г. по ЧНД № 1328/2018г. Постановлението от 06.07.2018г. на ВТРП по ДП №ЗМ 803/2015г. по описа на РУ- Велико Търново е потвърдено. С поредна молба от 04.06.2020г. е поискано да бъде върнато приобщеното веществено доказателство, като с Постановление от 11.05.2020г. молбата е оставена без уважение. Отказът е обжалван по реда на чл. 111, ал.З НПК пред ВТРС, като с Определение по ЧНД № 807/2020г. по описа на ВТРС отказът отново е потвърден със странния мотив, че „ няма качество на веществено доказателство ". Във връзка с постоянни откази на държавното обвинение да върне процесното МПС пред Районен съд- Горна Оряховица е образувано гр.д. № 1478/2020г. по описа на ГОРС с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, във вр. чл.6 §1 от ЕКПЧОС, което е приключило с Решение №49/23.02.021г., влязло в законна сила на 20.03.2021г., като видно от Разпореждане № 987/07.04.2021 г. е издаден изпълнителен лист, с което е осъдена ответната страна да заплати 5000 /пет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, свързани с провеждането на ДП № 803/2015г. о описа на РУ- Велико Търново извън разумния срок. В периода от 21.03.2021г. до настоящия момент ищецът отново е продължил да прави опити да си върне иззетия товарен автомобил, спрямо който отново не са извършвани никакви необходими за разкрИ.е на обективната истина действия. С молба от 31.05.2021 г., адресирана до ВТРП- Велико Търново и гл. прокурор на страната е поискано да бъде преустановено продължаващото незаконосъобразно и несправедливо задържане на иззетия автомобил. С Постановление от 02.06.2021г. наблюдаващият прокурор Валентина Годжова отново отказва връщането на вещественото доказателство с мотива, че има данни за извършено престъпление и не зависимо, че липсват данни за авторството на предполагаемото деяние по чл.354а, ал.1 пр.2 от НК. Посочено е още, че връщането на автомобила щяло да затрудни разкрИ.ето на обективната истина по делото, въпреки че след първите процесуалноследствени действия, извършени през 2015г., и назначените експертизи по случая не е извършено нито едно процесуално-следствено действие до този момент. Постановлението от 02.06.2021г. е обжалвано пред ВТРС по ЧНД №871 /2021 г. по описа на Районен съд- Велико Търново, като е оставена без уважение жалбата на доверителя ми. Същевременно с Постановление от 24.06.2021 г. изпълняващ дейността прокурор в Окръжна прокуратура- Велико Търново отказва да даде указания на наблюдаващия прокурор за стриктно спазване на нормативната уредба, касаеща случая, вкл. и ЕКЗПЧОС. С молба с вх.№ 2620/15-30.05.2022 г. по описа на ВТРП е направен последващ опит за връщане на вещественото доказателство, като отново при идентични мотиви наблюдаващият прокурор с Постановление от 30.05.2022г. оставя без уважение молбата. Постановлението му е обжалвано пред PC-Велико Търново и е образувано ЧНД № 909/2022г. по описа на ВТРС, като съдебния състав отново приема при изцяло идентични мотиви с тези по ЧНД №1328/2018г., че „подписите не са положени от лицето В. И. В..", касателно договора за покупко-продажба на френски език от 20.07.2015 г. С Решение № 478/08.07.2024 г. по гр.д. № 1704/2023 г. по описа на Районен съд, влязло в законна сила на 27.07.2024 г. втори съдебен състав приема, че е налице нарушаване правото на провеждане на досъдебното производство в разумен срок, като, видно от мотивната част на същото съдът е приел, че „държавното обвинение в Р. България не е събрало доказателства, които да удостоверяват, че ищецът В. е недобросъвестен, както и с оглед данните ищецът да е спазил предписаната от закона форма по мястото на сключване на сделката гр. Верне, Република Франция, то същият може да се легитимира като собственик на процесния товарен автомобил /стр. 13 от съдебния акт/. В действителност процесната вещ е доброволно предадена при покупко- продажбата и то срещу заплащане. Това се доказва от представеното удостоверение за административни обстоятелства относно МПС и сертификат за идентификация на превозно средство, преведени на български език. Сертификатът е издаден от Република Франция, Министерство на вътрешните работи. Безспорно е установено, че автомобилът е с дата на първа регистрация 10.02.2014г., регистрационен номре •••, със собственик „Промо Д'ОК" ООД, със седалище и адрес на управление „Авеню Дьо Jla Гар" 31810, гр. Верне, с рама •••, а свидетелството за регистрация е съставено на 16.07.2014г. от Людовик Гиьом. Видно е от писмо с изх. № Ж-18-429/13.07.2018г. на инспектората на ВСС в лицето на инспектор Стефка Мулячка, че в случая става дума за безспорно нарушаване на разпоредбата на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Разследването „не е извършело с необходимата ритмичност, а неговата продължителност надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието и така нарушава изискването за разумен срок. Времето за разследване е удължено неоснователно най- малко с 6 м и 27дни", като тази констатация е направена към месец юли 2018 г. Висящността на ДП №3M-803/2015г. по описа на РУ-Велико Търново е безспорна видно от материалите, прилагани по образуваните ЧНД пред ВТРС по повод на обжалваните откази на ВТРП за връщане на процесното веществено доказателство, както и цитираните по - горе граждански производства пред Районен съд - Горна Оряховица. Според практика на ЕСПЧ (Карамитров и др. с/у България №53321/99, §72 от 10.01.2008г., Borjonov с. Russie, № 18274/04, § 59,22 януари 2009 и Петьо Петков срещу България, №32130/03, §102, 7 януари 20 Юг.), изземването на веществено доказателство по наказателно производство следва да съответства на изискванията на чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека. Т.е. мярката, която предвижда временно ограничаване на имущественото право, трябва да бъде предвидена във вътрешното законодателство, да преследва легитимна цел, както и да бъде съразмерна с преследваната цел. Твърди да е налице нарушаване на последната, а именносъразмерността. За да се определи съразмерността е необходимо да се вземе предвид продължителността на мярката, необходимостта от нея с оглед наказателното преследване, последиците от прилагането и за заинтересованото лице и решенията, взети от властите, във връзка с нея по време на наказателния процес. Като сочи ЕСПЧ в своето решение по делото Георги Атанасов с/у България №5359/04 „задържането на автомобила на жалбоподателя след приключване на необходимите за следствието действия началото на наказателното производство не е било оправдано." В настоящия случай сс намираме именно в подобна хипотеза. В настоящия случай няма предявен спор за собственост нито пред прокуратурата, нито пред съда, тъй като само ищецът е предявил връщане на автомобила и му е отказано или с мотива, че липсва форма на сделката /Определение № 276/16.03.2017г. по ЧПД №437/2017г., по описа на ВТРС/, без да се обърне внимание, че приложимото право на същата е френското, което не изисква нотариална заверка на подписите или, че не е положен автентичния подпис на ищеца под договора от 20.07.2015 г. в декларация от същата дата, както и самият текст на същите не бил изписан от В. И. В./ Определение № 637 от 20.07.2018г. по ЧНД №1328/2018г. по описа на ВТРС/, без да се изследва въпроса за действителната воля на праводателя и неговия подпис, както и логичният факт, че всяко трето лице може да изготви текста на самия договор и на декларацията, различно от страните по сделката, без това да влече след себе си противоправни последици. Твърди, че повече от 9 години държавното обвинение не намира време, сили и желания да осъществи контакт с продавачите, да установи има ли данни в шенгенската информационна система за този автомобил да е бил обект на престъпно посегателство и да се издирва. Няма данни ищецът да е бил недобросъвестен при закупуването на автомобила и транспортирането му до България, в частност до Сектор „ПП" при ОД МВР- Велико Търново, т.е. добросъвестността е съществувала при възникване на правното основание - договор за покупко-продажба от 20.07.2015г. В. се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл.78 ЗС, тъй като френското законодателство не изисква нотариална заверка на подписите на страните при покупко-продажба на МПС, а освен това в тригодишен срок от изгубването или кражбата на вещта тя може да се иска от добросъвестния владелец, който срок е изтекъл още през 2018 г. От доброволното предаване до настоящия момент са изминали повече от девет години и разследването не е приключило, а посоченият продължителен период е напълно достатъчен за органите на наказателното производство да извършат необходимите процесуално-следствени действия и да ангажират съответните доказателства, т.е. да няма пречки по чл.1 ал.2 и чл. 113 от НПК за връщане на вещта преди приключване на производството. Още повече- разследването е спряно и не се извършват следствени действия, а нито писмсните доказателства, нито заключенията по назначените експертизи установяват какъвто и да е начин, че закупеният от ищеца автомобил е обект на разследваната кражба. С оглед тези обстоятелства следва да се приеме, че към настоящия момент ответникът без основание задържа автомобила на ищеца, допускайки грубо нарушение на принципа на защита на мирното ползване на собствеността по чл.1 ДП към Конвенцията за защита на правата но човека и основните свободи, по смисъла на чл. 17 от Конституцията на Република България и чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на ЕС, поради липса на справедлив баланс между обществения и частния интерес. В Решение №49 от 23.02.2021 г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица съдът приема, че ищецът е собственик на вещта, след като е спазил предписаната от закона форма, по място на сключване на сделката, а именно гр. Верде, Република Франция. Добросъвестността на ищеца е съществувала при възникване на правното основаниедоговор, с който е поискал да регистрира съобразно българските закони придобитата вещ. Доколкото по делото прокуратурата не е доказала ищецът да е недобросъвестен, същият има право да се ползва от вещта на основание чл.71 от ЗС, включително и да получава добивите от нея, било като извършване на строителните си дейности или да я отдава под наем, или както намери за добре, за да получава добивите от нея. Решение № 10 от 4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 г., I г. о., ГК е постановено за отговор на въпроса: компетентен ли е гражданският съд при иск по чл. 108 от ЗС против Прокуратурата на Република България да постановява предаване на владението от нея върху вещ - лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. Съгласно приетото с Решение №10/04.03.2015 год. по гр. д. № 4171/2014 г. на I г. о. на ВКС, с Решение № 164/26.20.2017 год. по гр. д. № 557/2017 г. на I г. о. на ВКС, както и с Определение № 2736/28.09.2023 год. по гр.д. № 570/2023 г., I г.о. на ВКС, ГК, гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска /по чл. 108 от ЗС/, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на посочената предпоставка, вкл. като прецени дали връщането на иззетата вещ преди завършването на наказателното производство ще затрудни разкрИ.ето на обективната истина. Решение № 164/26.20.2017 год. по гр. д. № 557/2017 г. на I г. о. на ВКС, дава пряк отговор на въпроса компетентен ли е гражданският съд при иск по чл.108 от ЗС против Прокуратурата на Република България да постановява предаване на владението върху вещ - лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. С него се приема, че при липса на спор относно принадлежността на правото на собственост върху вещта, не е налице основание за нейното задържане дори досъдебното производство да е все още висящо, ако не са налице доказателства за това, че продължава необходимостта от извършване на процесуални действия, които да оправдават продължаваното задържане на вещта. Подобно задържане се приема за незаконосъобразно. Прието е, че ищецът като собственик има право да получи владението върху нея на основание чл.108 от ЗС, още повече ако не са налице и доказателства, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на вещта, т.е., че гражданският съд е компетентен да постановява връщане на вещта, която е веществено доказателство по висящо досъдебно производство при наличието на няколко предпоставки, а именно, ако не е налице спор относно принадлежността на правото на собственост; не са налице доказателства за това, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на вещта; вещта не е предмет на административно нарушение. Слсдва да сс приеме, че ответникът нсосноватслно задържа процесния товарен автомобил. В този смисъл е Решение № 496/25.10.2021 г. по гр.д. № 643/2021 г. на PC - Търговище, потвърдено с Решение № 11/10.02.2022 г. по в.гр.д. № 5/2022 г. и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50487/23.11.2022 г. по гр.д. № 1696/2022 г. по описа на ВКС, I г.о.; Моли да се признае за установено по отношение на Прокуратура на Република България, БИК 121817309, с адрес: гр. София, бул. •••, че движимата вещ - товарен автомобил, марка „Рено Маскот" с поставен френски регистрационен номер - ••• е собственост на В. И. В., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: Община С., с. В., ул. ••• ДА се осъди Прокуратура на Република България, ЕИК 121817309, с адрес гр. София, бул. „Витоша" № 2, да предаде владението върху движимата вещ - товарен автомобил, марка „Рено Маскот" с поставен френски регистрационен номер - •••, на основание чл. 108 от ЗС, ведно с ключодържател с ключ за запалване, както и всички съпътстващи и доброволно предадени документи относно регистрацията , ксерокопия от личната карта на ищеца, заявление №151275015738 за първоначална регистрация на МПС за товарния автомобил с рама № •••, протокол за преглед за техническа изправност на МПС, удостоверение във връзка с прилагане на чл.159, ал.5 ЗМДТ, договор на фрески език от 20.07.2015 г., декларация от В. И. В.. Депозиран е отговор на искова молба от Прокуратурата на Република България чрез Т. Н. - процесуален представител по пълномощие адрес: гр. София, бул. „Витоша" №2 Ответникът твърди, че не оспорва правото на собственост на ищеца., тоест липсва правен интерес от завеждане на ревандикационен иск срещу ответника ПРБ. Моли да се прекрати делото. Ако се прецени, че е допустима , искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан Твърди в постановените прокурорски актове, потвърдени като правилни да се излага становище, че В. В. не е носител на правото на собственост върху вещта. Твърди Прокуратурата на Република България да не владее вещта, тя е иззета на законово основание - за целите на наказателния процес и държането се осъществява на правно основание. Връщането на процесния автомобил не може да бъде осъществено по реда на ГПК, респективно чл. 108 от ЗС, т.к. същото може да бъде сторено единствено по предвидения в НПК ред. Прокуратурата няма и никога не е имала намерение да свои индивидуализирания в исковата молба автомобил. Искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещият несобственик, а Прокуратурата на Република България не владее автомобила и не претендира право на собственост, т.к. няма намерение да свои процесната вещ. Ето защо счита, че Прокуратурата на Република България не е пасивно материално правно легитимирана страна да отговаря по настоящата искова претенция. Твърди да не се представят доказателства удостоверяващи право на собственост, а напротив при воденото досъдебно производство са събрани доказателствени средства, оборващи автентичността на подписа на ищеца под договора за покупко –продажба на автомобила. Ищецът не е собственик на процесния автомобил, посочва PC-Велико Търново в постановеното от него определение № 637/20.07.2018 по ЧНД № 1328 по описа за 2018 г. В определението е прието, че В. В. „ не е носител на правото на собственост върху процесния товарен автомобил (без обсъждане на осъществено деяние по чл. 316 от НК) и същият не се легитимира като правоимащо лице по смисъла на чл. Ill, an. 2 от НПК". Съгласно т.2А от TP № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Предвид гореизложеното, счита, че не може да се обоснове правото на собственост на ищеца, поради което прави искане искът да се отхвърли. Ако се приеме, че ищецът е собственик на процесния автомобил на твърдяното от него правно основание, ,моли искът да се отхвърли в осъдителната претенция на ищеца, по следните съображения: Претендираният автомобил се държи на правно основание по силата на закона. Пазенето на веществени доказателства в наказателния процес е изрично уредено от законодателя - на основание чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. По изключение по преценка на прокурор съгласно чл. 111, ал. 2 от НПК се допуска предмет, иззет като веществено доказателство, да бъде върнат на правоимащо лице и преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкрИ.ето на обективната истина. По делото са представени прокурорски постановления с които е отказано връщането на автомобила на В.. Основанието Прокуратурата на Република България да откаже да предаде автомобила е, че същият е предмет на престъпление. Същите са преминали инстанционен контрол и са потвърдени като правилни и законосъобразни е видно, че връщането на вещта ще затрудни разкрИ.ето на обективната истина. Между страните не съществува спор за принадлежността на правото на собственост върху процесното МПС. В случая спорът между страните се изразява в непредаване държането на вещта на ищцата. Отправя искане, ако съдът уважи установителния диспозитив, то да отхвърли осъдителния такъв, респ. да не натоварва неоснователно ответника с разноски. В конкретният случай Прокуратурата на Република България защитава правото на собственост върху процесното МПС и би било несправедливо да бъде натоварена със заплащане на разноски по делото. В практиката си съдилищата приемат, че при задържане с основание на иззетата като веществено доказателство вещ, по предявен ревандикационен иск съдът може да приеме за установено, че ищецът е собственик на процесната вещ, но да не бъде осъден ответника за връщане, т.к. държи същата на правно основание. Моли: 1 .Да се постановите определение, с което да се прекрати производството като недопустимо, или 2. Евентуално да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. 3. Евентуално да се отхвърли исковата претенция в осъдителната й част . Претендира разноски, прави възражение за прекомерност. След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона Горнооряховски районен съд намира за установено следното: Ищецът се легитимира като собственик на описания автомобил с договор за покупко-продажба на МПС Страните не спорят и се установява от събраните писмени доказателства, че процесният автомобил е иззет по надлежния ред като веществено доказателство по досъдебно производство ДП № 3M-803/2015 г. по описа на РУ - Велико Търново. Към момента това досъдебно производство не е приключило. Ищецът е отправил искане до прокуратурата –за връщане на отнетото веществено доказателство. С постановление от прокурор при ВТРП е оставил молбата без уважение. Отказът на прокурора да върне автомобила на ищеца е мотивиран с така установеното обстоятелството, че връщането на автомобила е пречка за разкрИ.е на обективната истина по наказателното производство и би затруднило хода на разследването. Не е спорно, че и към момента на приключване на устните състезания досъдебното производство не е приключило, като не е постановявано връщане на процесния автомобил При така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи: Пазенето на веществени доказателства в наказателния процес е изрично уредено от законодателя – на основание чл.111,ал.1 НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Законът /ал. 2 допуска предмет, иззет като веществено доказателство, да бъде върнат на правоимащо лице и преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкрИ.ето на обективната истина. Приложима за настоящия спор е и нормата на чл.113 НПК, която постановява, че при възникване на спор за право върху иззети като веществени доказателства предмети, подлежащ на разглеждане по реда на ГПК, тези предмети се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. Основателността на предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на претендираната вещ; тя да се намира във фактическата власт на ответника и ответникът да я владее или държи без правно основание. Съдът приема, че в настоящото производство ищецът не проведе пълно главно доказване на активната си материалноправна легитимация по отношение на процесния автомобил, С представения договор за продажба на МПС ищецът е закупил процесния лек автомобил от трето лице. Съдът приема за недоказано правото на собственост на ищеца, който се легитимира с договор за продажба , сключен в обикновена писмена форма, без нотариална заверка на подписите и съдържанието, който е частен документ и на основание чл.181,ал.1 ГПК няма достоверна дата. Освен горното, осъществяваното от ответника държане на процесната вещ се осъществява на законно основание – чл. 111 НПК. По тези съображения съдът приема, че по делото не се установиха предпоставките за уважаване на ревандикационната претенция, поради което предявеният иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен. На основание чл.78,ал.3 ГПК вр ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 37 ЗПП и чл. 25,ал.1 НЗПП съдът определя в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Горнооряховски районен съд