Решение № 51 от 12.3.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 367/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивната жалба на Д. Г. И. от гр.Н. против решение № 260003 от 09.03.2023г. по гр.д. №1623/2017г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му против С. Х. Ч. от гр.Несебър за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти в гр.Н., поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона, евентуално поради липса на форма при нищожност на нотариалните действия и поради липса на съгласие, евентуално за унищожаване на сделката като сключена при измама, за обезсилване на нотариалния акт по сделката и за възстановяване собствеността на процесните имоти, евентуално за разваляне на договора, поради неплащане на цената, като досежно иска за нищожност по отношение на обект „кафе-аперитив“ производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Навеждат се оплаквания, че съдът е постановил решението без да съобрази съдебната практика. Сочи се, че в производството е направен отвод на съдебния състав поради предубеденост и поради неуважаване на искането на ищеца да изиска нотариалното дело, което е довело до неправилно решаване на спора поради липса на доказателства. Множеството прекратявания и продължителната висящност на производството е довело да унищожаване на нотариалното дело. Твърди се, че е неизяснен въпросът за данъчната оценка на имота при изповядване на сделката, както и е налице пълна липса на мотиви. По противоречието на сделката с добрите нрави е посочено, че съдът не е съобразил задължението суми по сделки с цена над 10 000 лв. да се заплащат по банков път. Цитираното от съда определение по гр.д. № 4588/2008г. на ВКС касае ищеца, загубил имота си, а ответницата, живяла на съпружески начала с него, го е придобила без да заплаща. Сочи се, че посочената в нотариалния акт цена не е получено от ищеца. Ответницата не е разполагала със средства, не е имала доходи. Предвид липсата на еквивалентност на насрещните престации, като едната е нулева, се прави извод за нищожност, поради противоречие с добрите нрави. По противоречието на договора със закона отново се изтъква неплащането на сумата по банков път, както и сключване на сделката за обезпечение на кредитора по смисъла на чл.152 ЗЗД, което се сочи и като заобикаляне на закона. По иска за прогласяване на нищожност на нотариалното действие се твърди, че в нотариалния акт съседните имоти са посочени единствено с идентификатор, без да бъдат описани. Оценката на имотите е неразбираема и не отговаря на актуалната данъчна оценка. По отношение на апартамент № 2 се сочи, че няма представена данъчна оценка, няма описание на дворното място със съседи и номера и от нотариалния акт не е ясно кое е мястото, което се продава и на каква цена. Данъчната оценка, посочена в нотариалния акт е три пъти по – ниска от тази, посочена в предходния констативен нотариален акт, съставен три години по- рано. По иска за прогласяване на нищожността на сделката поради измама се сочи, че ищецът е подведен от ответницата за сключване на граждански брак и бъдещ съвместен живот, както и за връщане на парите по пазарни цени. В тази връзка и след заплахи е била образувана полицейска преписка по негова жалба с вх. № 304000-1723/13.05.2016г., която съдът не е изискал. По отхвърления иск за нищожност на сделката, поради липса на съгласие се сочи, че ответницата е наложила изолация на ищеца, при влошено негово здравословно и психическо състояние, поради което бил изпаднал в депресивно състояние. На последно място се твърди, че съдът неправилно е прекратил производството, относно търговския обект, узаконен в полза на ответната страна, без знание и съгласие на ищеца, независимо, че ½ от площта се намира под негова тераса и лично той е изградил процесните помещения. Претендира разноски по делото. В отговор на въззивната жалба, ответницата С. Ч. оспорва същата като неоснователна и претендира оставянето и без уважение. Излагат се доводи, че изтъкнатите от ищеца пороци на процесните нотариални актове не са установени по делото. Не се представени доказателства, че продажната цена не е заплатена. Установено е, че в нотариалното производство ищецът е направил изявление, че е получил посочената сума и съгласно ТР № 1/19.02.2010г. по т.д № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е необходимо за сумата да бъде издадена отделна разписка. Доказателствата само за петгодишен период, не обосновават извод за размера на доходите на ответницата, спестяванията и наличието на средства за закупуване на имотите. Твърденията за нарушения при съставяне на нотариалния акт не сочат пороци, водещи до неговата нищожност. За вписване на сделката в имотния регистър е било необходимо представяне на екземпляр от данъчната оценка. Липсата му е основание за отказ от вписване, а нотариусът не следи за актуалността на посочения там размер. Счита за безспорно установено, че данъчна оценка е издадена от община Несебър, получена е и представена при изповядване на сделката. След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър, нотариалният акт следва да съдържа информация за границите на имота – достатъчно е съседните имоти да бъдат описани с идентификаторите им. По отношение на продажната цена – плащането по сделката е осъществена преди влизане в сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой през 2011г. Намира за безспорно установено и постигнатото при сключване на сделката съгласие между страните. Не са доказани твърденията за измама, за влошено психическо и физическо здраве на ищеца, както и въвеждането му в заблуждение от ответницата, че ще сключат брак. Основателно е прекратено производството по исковете за прогласяване на нищожност на констативния нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на имот „Кафе – Експресо“ в гр.Н., тъй като съгласно ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, защитата против такъв акт е посредством предявяване на иск за собственост, а не чрез иск за нищожност на нотариално действие. Основанията на чл.26 ЗЗД не могат да бъдат прилагани спрямо констативните актове. Направено е искане за потвърждаване на решението и присъждане на съдебните разноски. Въззивната жалба, преценена служебно по реда на чл.267 ГПК, е недопустима, поради просрочие в частта, досежно прекратителната част на обжалваното решение по отношение на исковата претенция на Д. И. против С. Ч. за установяване на нищожност на нотариалния акт, касателно имот, представляващ кафе-експресо на площ от 82 кв.м., заемащо сутерена на жилищен блок в гр.Н., ж.к.„М.“, бл.•, парцел •, кв.• по плана на гр.Н., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и липса на съгласие при узаконяването на имота. В тази част решението има характера на преграждащо определение, подлежащо на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, съгласно чл.275, ал.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, в какъвто смисъл е изричното указания в атакувания съдебен акт. Същият е връчен на ищеца, чрез съдебния му адресат и процесуален представител адв.М. Т., на 09.05.2023г. Едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 16.05.2023г. Въззивната жалба е подадена на 22.05.2023г., след изтичане на преклузивния срок и като просрочена, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо в посочената част. В останалата част жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предвид становищата и доводите на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното: С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете на Д. И. против С. Ч., предявени при условията на евентуалност, за приемане за установено, че договор по нотариален акт № 156 от 30.10.2012г. на нотариус С. А. рег. №208 на НК, за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи: 1. апартамент № 2 с идентификатор • по КККР на гр.Н., ул. „Л.К.“ № •, ет.•, ап.• с площ от 75, 35 кв.м., в едно с 48, 19 кв.м. открита тераса, общо 123, 54 кв.м., ведно с 5, 656% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж в дворното място, заедно с избено помещение № 7 с площ от 9, 48 кв.м.; 2. апартамент тав. 6 с идентификатор • по КККР на гр.Н., представляващ жилище на площ от 9, 74 кв.м., в едно с ид.части от общите части на сградата и правото на строеж; 3. сграда с идентификатор 51500.502.384.14 по КККР на гр.Н. на ул.„Л. К.“ № •, бл.• предназначение: хангар, депо, гараж, с площ от 17 кв.м., ведно с ид.ч. от правото на строеж и ПИ с идент. 51500.502.384, е нищожен поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона, при условията на евентуалност поради липса на форма, поради нищожност на нотариалното действие, поради липса на съгласие; евентуално сделката да бъде унищожена на основание чл.29, ал.1 ЗЗД като сключена при измама, като при уважаване на иск за нищожност или унищожаемост нотариалният акт за покупко- продажба бъди обезсилен и собствеността на ищеца възстановена; евентуално договорът за покупко-продажба да бъде развален, поради неплащане на цената. Решаващият съд е приел, че не се установяват твърдените от ищеца пороци на атакуваната продажба, поради което същата не е нищожна или унищожаема на предявените основания, както и не е доказано твърдяното неизпълнение на договора от страна на купувача, изразяващо се в неплащане на цената, което да е основание за разваляне на договора. Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемите от закона форма и елементи от съдържанието, в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявена и допустима искова претенция. Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на поискан отвод на първоинстанционния съдебен състав. Обстоятелството, че нотариалното дело не е могло да бъде приложено като доказателство пред първата инстанция, поради унищожаването му след изтичане на петгодишния срок за съхранение, не е свързано с действия на съда, още по-малко на недобръсъвестни такива, които да сочат на основание за отвод по чл.22, т.6 ГПК. Исковата молба е предявена на 25.10.2017г., пет дни преди изтичане на срока за съхранение на процесното нотариално дело, унищожено съгласно заповед от 04.01.2018г. на Председателя на Съвета на нотариусите на НК /вж. писмо на нотариус С. А на л.163/. Очевидно, невъзможността нотариалната преписка да се приобщи към доказателствата по настоящия спор е по причина на късното завеждане на иска, предвид обективно необходимото технологичното време за извършване на изискуемите от закона процесуални действия от страна на съда по проверка редовността на исковата молба, допустимостта на иска, размяна на съдебните книжа, преди произнасяне по доказателствените искания на страните. В случая, без съмнение изброените действия обективно не е могло да бъдат надлежно извършени в рамките на периода до унищожаването на исканото нотариално дело. Освен това, ищцовата страна е разполагала с възможността да поиска обезпечаване на въпросното доказателство по реда на чл.207 и сл. ГПК, при съзнаваната съществуваща опасност в близко време същото да бъде унищожено. Ерго, не са налице сочените от ищеца обстоятелства, пораждащи съмнение за предубеденост и липса на безпристрастност по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК на съдията-докладчик в първоинстанционното производство. По правилността на обжалваното решение: Безспорно е от фактическа страна, че страните по делото са живели на семейни начала от 1990г., като окончателно се разделили през 2013г. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 156 от 30.10.2012г. на нот. с рег. № 208 на НК, ищецът Д. И. е продал на ответницата С. Ч. процесните имоти за сумата от 29000 лв., при запазено за продавача право на пожизнено и безвъзмездно ползване на единия от имотите - апартамент № 2, като цената е изплатена от купувачът на продавача напълно през 2006г. Видно от писмо изх. № 271510/03.11.2021г. на Община Несебър, по данните, съдържащи се в информационния масив на отдел „МТД“, са били издадени удостоверения за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК за процесните имоти - апартамент № 2 с площ от 75, 35 кв.м. с мазе от 8, 48 кв.м., таван с площ от 9, 74 кв.м. и гараж от 16, 5 кв.м. Удостоверенията са отпечатани от програмния продукт и приложени към писмото. Същите са с изходящи номера № ДОО10374/26.10.2012г. – за апартамента и тавана и № ДОО10373/26.10.2012г. – за гаража, като е посочено, че се издават на Д. Г. И. и сочат данъчни оценки, както следва: за имота-жилище с идентификатор • - 23927, 90 лв., за имота-жилище с идентификатор• - 944, 80 лв. и за имота- гараж Г 27А – 4054, 60 лв. В друго писмо с изх. № 262178/20.04.2022г. на Община Несебър, отдел „МДТ“ е посочено, че данъчната оценка през 2012г. на процесния апартамент № 2, с мазе и таван е общо 58832, 10 лв., а на гараж Г 27А – 9186, 30 лв. По делото са разпитани свидетелите Д. Т., И. И., В. В., Й. Й. и Х. Х.. Свидетелят Т. познава страните от 40 години. Заявява, че има впечатленията за съжителството им от периода 1990 -1992г., когато Ч. работела като сервитьорка и барманка в Слънчев бряг, а Д. заедно с брат си И. ръководили 4-5 арендаторски заведения в същия курорт. По-късно братята се скарали и Д. поел целия бизнес. Свидетелят работил през сезона при братята. Впечатленията му са, че Д. слушал Т. /С./, тя била водеща благодарение на чара си. Илия И. е брат на ищеца. Заявява, че от началото на съжителството на страните през 1990г. ответницата настройвала Д. срещу него, майка им и баща им, откъснала го от семейството и приятелите. Стигнали до конфликт, свидетелят напуснал общия бизнес с брат си и през 1992/93г. заминал за С.. Ч. била безработна, нямала собственост и живеела под наем. Преди процесната сделка ищецът се събирал с брат си за Коледа и Нова Година в апартамента на родителите им. Страните живели на семейни начала 24 години, но не сключили брак, незнайно по какви причини. Когато се случило прехвърлянето на апартамента, Ч. го напуснала без обяснения, прибрала вещи и всички документи, разбила гаража. Брат му не знаел какво подписва при сделката, не прочел нотариалния акт, нямал препис от него, не е получил никакви пари от ответницата през 2006г. Виолета Величкова познава С. Ч. от 2002г. Работили заедно 5-6 години при нотариус М. Б.. Случвало се И. да води в кантората хора, на които Ч. плащала пари и това не било еднократно, 4-5 и повече пъти. Ставало въпрос, че това са задължения на И.. В разговор свидетелката разбрала, че той не може да върне тези пари и по тази причина ще извършат продажба на апартаментите в Несебър, негова собственост. Свидетелката Й. Й., в качеството си на помощник-нотариус по заместване при нотариус С. А., с рег. № 208 на НК, е изповядала сделката и издала нотариален акт №165 от 30.10.2012г. Заявява, че е нейно задължение да прочете всички описани в нотариалния акт документи. Няма задължение да проверява данъчната оценка от 2006г. дали съответства на тази от 2012г. Д. И. се явил за изслушване на сделката в нормално състояние, както при всеки един нотариален акт. Страните са заявили това, което е записано в нотариалния акт. Прочела е акта и е попитала дали са съгласни с него. Актът е одобрен и подписан, т.е. налице е съгласие. За нотариуса няма задължение да изисква доказателства за извършеното плащане. Към 2006г. не е съществувало ограничение за разплащане в брой. Свидетелката познава от 2004г. ответницата, още преди тя да стане адвокат, като със сигурност в последствие има изповядани сделки, подготвени от адв.Ч.. Показанията на свидетеля Х. Х. касаят търговския обект кафе-ескпресо, по отношение на което делото е прекратено и поради това са неотносими към предмета на настоящото производство. От приложена по делото справка от НОИ /л.217-л.253/ се установява, че С. Ч. за периода 2001-2012г. е имала осигурителен доход в размер на минималната работна заплата. Предявеният главен иск е за нищожност на процесния договор за покупко-продажба на недвижими имоти на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона. Добрите нрави не са нормативно дефинирани. В съдебната практика се определят като обществено установени правила за поведение, морални норми, на които законът придава правно значение. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствино-етични правила, на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В случая, ищецът се позовава на нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като „посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от ищеца.“ /вж. исковата молба и цитат на същата на стр.3 от въззивната жалба“/. Наведеното в този смисъл фактическо основание не обосновава извод за нищожност на процесната продажба на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Трайна е съдебната практика по въпроса дали неплащането на цената по договор за покупко-продажба е основание за нищожност на сделката като накърняваща добрите нрави. Отговор се съдържа и в решение № 156 от 10.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 2451/2019г., ГК, III г.о. - фактът, че приобретателят не е заплатил на продавача продажната цена по сделката не води до нищожност, а е облигационно вземане, което е основание за реализиране на договорна отговорност по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД. Действително, уговорената цена е основен елемент на договора за покупко- продажба. Самото плащане на цената обаче е извън фактическия състав на продажбата. Договорът се сключва от момента на постигане на съгласие между насрещните страни по всички негови съществени елементи, а изпълнението на задълженията, респективно неизпълнението, не рефлектира върху валидността и не води до нищожност, поради противоречие с добрите нрави. На горното основание въззивникът-ищец е заявил нищожност и поради нееквивалентност на насрещните престации по процесния договор. Във въззивната жалба вярно е посочено, че според практиката на ВКС неравностойността следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Значителна и явна нееквивалентност, която води до нищожност поради противоречие на добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Очевидно, продажната цена по разглежданата покупко-продажба в размер на 29000 лв. за подробно описаните по-горе имоти - апартамент, таван и гараж, към посочената в нотариалния акт година на плащане – 2006, а и към датата на сделката - 30.10.2012 год., не може да се приеме за липса на договорена и практически нулева престация, поради което не е налице претендираната на това основание нищожност. Още повече, в цитираното по-горе решение на ВКС е посочено, че въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличана на собствена изгода, се преценява с оглед конкретния случай. При преценка дали една сделка е недействително поради нарушение на добрите нрави съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с обществените норми за справедливост и добросъвестност, след като законът изрично допуска извършването на такива сделки под данъчната оценка, като държавната такса се плаща по нея. В случая, конкретните обстоятелства по процесния договор за покупко-продажба сочат на житейска ситуация, обосноваваща уговарянето на по-ниска продажна цена от пазарната и от данъчната, предвид семейното съжителство на страните при изповядване на сделката и в продължение на повече от 20 години преди това. Освен това, за ищеца-продавач е уговорено запазване пожизнено и безвъзмездно право на ползване на основния апартамент, при което ответницата е получила така наречената „гола собственост“, което обосновава извод за защитен интерес на продавача и спазване изискването за справедливост и добросъвестност. Претендираната нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД - „противоречие със закона“, също не е налице. Въззивникът и тук изтъква като фактическо основание неплатената договорна цена, поради което важат горните мотиви в тази насока за липса на нищожност. Освен това, твърдението на ищеца за неплатена цена по процесния договор е голословно и недоказано. В нотариалния акт, имащ удостоверителна функция за направените от страните по сделката изявления пред нотариуса, продавачът Д. И. е заявил, че е получил договорената продажна цена изцяло. Това нотариално удостоверено изявление съставлява признание, че цената е платена. В хода на процеса въззивникът не е доказал обратното. Свидетелят И. И. е заявил, че брат му не е получавал никакви пари от ответницата през 2006г., но това обобщаващо заключение не е плод на лични негови възприятия, като се има предвид разрива в отношенията между двамата братя, разделянето в бизнеса и преместването на свидетеля в София. Още повече, че въпросните показания на близък на ищеца родственик, заинтересован в полза на своя брат, следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, а такива в подкрепа на казаното от св. И.И. няма. Тъкмо напротив, св.В. В. има преки впечатления от няколко случая, в които ответницата е плащала суми на трети лица, водени от ищеца, към които той имал задължения. В последствие в разговори разбрала, че Д. И. не може да върне тези суми и ще извърши продажба на апартаментите в гр.Несебър. На следващо място, доводът на ищеца, че ответницата не е могла да извърши удостовереното в нотариалния акт плащане, тъй като не е работила или е работила на минимална заплата, както и няма парични влогове в размера на цената по сделката, няма отношение към плащането на цената. Произходът на средствата могат да бъдат от различен характер, освен от осигурителен доход или суми по банкови сметки. Установяването му има данъчно и административно-наказателно значение, но не и гражданскоправно. Липсва и следващото наведено фактическо основание – непревеждане на продажната цена, която е над 10000 лв., по банков път. О граничение при плащанията в брой на територията на страната е въведено със Закона за ограничаване плащанията в брой – ДВ бр. 16 от 22.02.2011г. В нотариалния акт по процесната сделка е посочено, че цената по договора е изплатена от купувача и получена от продавача напълно през 2006г., т.е. преди въвеждането на законовото изискване за извършване плащанията в страната само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна или над 15 000 лв. /с изм. ДВ бр. 95 от 2015г. - 10000 лв./. Освен това, дори и хипотетично да се приеме, че е било нарушено изискването за плащане по банков път, това би довело да налагане на административно наказание на нарушителите, предвидено в чл.5 от ЗОПБ, но не и до нищожност на сделката, по която цената е платена, независимо от начина на плащане. Не е налице и следващото евентуално предявено основание за нищожност – заобикаляне на закона. При заобикалянето на закона има противоречие в резултата, който страните искат да постигнат, а законът забранява постигането му. В случая, ищецът не твърди страните да са сключили процесния договор, чиято правомерна цел и резултат като правни последици е прехвърляне на собствеността върху договорните имоти, а в същото време да са имали за цел постигането на друг по-далечен резултат, забранен от закона. Освен това, при заобикалянето на закона се изисква субективен елемент – участниците в сделката, с която се заобикаля закона, трябва да съзнават, че преследват неправомерен правен резултат. В разглеждания казус няма изложени факти и обстоятелства, както и не се установяват такива, които да покриват фактическия състав на чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, водещ до нищожност, поради заобикаляне на закона. Неотносима към разглежданото основание е разпоредбата на чл.152 ЗЗД, на която се позовава ищецът във въззивната жалба. Фактическият състав на посочения законов текст включва прехвърляне на собственост, при постигнато преди това съглашение между страните за начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Ищецът не твърди каквото и да било съглашение по облигационни отношения между страните, предхождащо процесната сделка, не са въведени такива като предмет на разглеждания спор и не са доказани в хода на процеса. Несъстоятелен е и доводът на въззивника за заобикаляне на закона, поради изповядване на процесния договор при неактуална и прекалено занижена данъчна оценка. Както се посочи по-горе, на Д. И. са издадени удостоверения за данъчна оценка от Община Несебър за имотите, предмет на продажбата, дни преди нотариалния акт – на 26.10.2012г., същите с изх. номера са посочени като приложения по акта, като тяхното наличие се установява от показанията на св.Й.. Без значение е дали удостоверенията на данъчна оценка са получени лично от И. или от упълномощено лице. Обстоятелството, че сумите се разминават с посочените в друго писмо на общината, не сочи на заобикаляне на закона и е без значение за действителността на сделката, след като страните свободно договарят продажната цена и няма законова забрана същата да е под данъчната оценка на продаваните имоти. Следващите доводи във въззивната жалба са по евентуалната искова претенция за нищожност, поради липса на изискуемата от закона форма – чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, както и поради нищожност на нотариалното действие - чл.576 ГПК. В нотариалния акт не били посочени съседите, а само идентификаторите на съседните имоти, няма описана цена по данъчна оценка на имотите, данъчната оценка не е актуална, не е представен писмен документ за извършеното плащане. Сочените от въззивника фактически обстоятелства не сочат на фактическия състав на цитираните разпоредба. Формата на нотариалния акт е регламентирана в чл.578 и сл. ГПК и касае съставянето му по образец, изписване на цифрите и с думи, лично явяване на лицата, на които се проверява самоличността, прочитане съдържанието на акта от нотариуса, одобряването му от страните, подписването му от тях и от нотариуса, при съдържание – дата и място на съставяне, името на нотариуса, участващите в производството лица, съдържанието на акта, представените в производството документи. Изброените изисквания на закона са спазени, видно от приложения по делото нотариален акт № 156 от 30.10.2012г. Същият съдържа изброените елементи от съдържанието. Изпълнението на законовите предписания за действителност на акта се установява и от показанията на провелия производството пом. нотариус, св.Й., която потвърждава личното явяване на участващите в сделката лица, прочитане съдържанието на акта, одобряването и подписването му от страните, като по отношение на удостоверенията за данъчна оценка, нотариусът е зачел посочените от общината стойности, които няма задължение да проверява. Неоснователен е доводът на въззивника за опорочена форма, тъй като не били посочени съседите на имота, а само идентификаторите. Кадастралните идентификатори индивидуализират напълно всеки имот на територията на страната. Липсва законово изискване за посочване на имената на собствениците на съседните имоти. Налице е и яснота за данъчната оценка, като същата е посочено отделно за всеки имот. Наличието на разминаване на тези данъчни оценки с такива преди и след сделката е без значение за действителността на нотариалния акт. Както се посочи по-горе, страните са свободни да договарят цена по-ниска от данъчната оценка и нейният размер е ирелевантен за действителността на сделката. На следващо място въззивникът се позовава на непредставен писмен документ за извършено плащане на цената по договора за покупко-продажба. При направените от страните при извършване на нотариалния акт изявления за изцяло платена, съответно получена цена преди изповядване на сделката, не се изисква представяне на писмен документ за плащането като условие за действителност на нотариалното действие. Следващата евентуална искова претенция е за унищожаемост на процесния договор, поради измама – чл.291 ал.1 ЗЗД. Съгласно посочения текст, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Според трайната практика на ВКС, фактическият състав на измамата се състои от елементите - едната страна по сделката да е в заблуждение при невярна представа за извършената сделка, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е сключена поради заблуждението. По делото не се установява въззивникът да е имал невярна представа за сключваната сделка за продажба в полза на ответницата на съответните имоти, при запазено право на ползване върху единия от тях, срещу заплатената и получена през 2006г. договорна цена. Не се твърди и не се доказва И. да е съзнавал друг смисъл и други последици от извършената нотариална сделка в резултата на умишлено въвеждане в заблуждение от насрещната страна. Изтъкнатите фактически обстоятелства – обещание за сключване на брак, за полагане на грижи, за връщане на пари, не сочат на измамни действия, насочени към създаване на невярна представа за изповяданата сделка. Още повече, че по делото не са събрани доказателства за твърденията на ищеца в тази насока. Предявена е и нищожност на процесната сделка, поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, тъй като ищецът бил изпаднал в депресия, бил изолиран от роднини и приятели. При липсата на съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици. Изисква се съществуването на някакво волеизявление, но това съществуване е само формално, тъй като всъщност няма съгласие на страната. Например, липсва съгласие при договорите, сключени от малолетни или поставени под пълно запрещение, тъй като са недееспособни, защото не разбират в достатъчна степен свойството и значението на изразената от тях воля. Липсва съгласие и когато договорът е сключен чрез физическо насилие срещу лицето, което го изразява. Сходно е положението, когато волеизявление е направено на шега, като учебен пример или част от театрална или филмова постановка със съзнанието, че липсата на сериозност се подразбира. В случая, твърдението за депресия, изолираност от близки и манипулиране на ищеца от страна на ответницата, на първо място не сочат на основание за нищожност поради липса на съгласие по изложения по-горе смисъл на чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД. Освен това, посочените от ищеца фактически основания са недоказани. Свидетелят Тодоров излага впечатленията си от страните в периода 1990-1992г., неотносим към момента на процесната сделка. Освен това, заявеното от него, че Ч. управлявала ищеца благодарение на чара си и че след като заживял с нея отношенията между братята се влошили, не сочи на негодно волеизявление на Д. И. по оспорения договора за покупко-продажба и липса на съгласие за сделката. Същото се отнася и за показанията на св. Ил. И. за това, че ответницата обсебила брат му, всички решение вземала тя, ищецът бил манипулиран от нея; той не знаел, че си дава апартамента, гаража и тавана; „те са му прочели, че има право да живее в процесното жилище и той подписал без да прочете какво е подписал“. Тук отново следва да се посочи, че така заявеното от св.И. не сочи на конкретно възприети от него факти и обстоятелства, а съставлява негови заключения или споделени от ищеца твърдения. При заинтересоваността на този свидетел и липсата на данни по делото в подкрепа на казаното от него, показанията му не могат да бъдат възприети като достоверни. Изразеното съгласие на страните за сключване на процесния договор чрез надлежно одобряване и подписване, след прочитането му от нотариуса, при нормално състояние на явилия се при изповядване на сделката Д. И. се потвърждава от показанията на св.Й.. Следователно, искът за нищожност на атакуваната продажба и на това основание - липса на съгласие, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При горния резултат, подлежи на разглеждане евентуалният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляна на сделката, поради неплащане на цената по договора за покупко-продажба. При изричното заявление на продавача по нотариалното производство, че е получил от купувача изцяло продажната цена по сделката през 2006г., твърдението за неизпълнение от страна на ответницата на задължението и да заплати договорената цена, е голословно и неоснователно. Нотариалният акт в тази му част има характера на разписка и доказва извършеното плащане като насрещна престация при продажбата. Искът и на това основание е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е стигнал до същите изводи и е отхвърлил предявените от Д. И. против С. Ч. при условията на евентуалност искове, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Поради това, същото следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя напълно изложените там пространни и задълбочени мотиви и за пълнота на настоящото изложение препраща към същите, съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК. Водим от горните мотиви, Бургаският апелативен съд