Решение № 7334 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 409/2026 г.

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена жалба от И. Д. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0436-000013 по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП от 27.01.2026г. издадена от Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция, упълномощен със Заповед №366з-7399/04.09.2025г. В жалбата е посочено, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, че не му е било съобщено за служебно прекратената регистрация на МПС и че веднага след проверката е сключил ЗГО. Иска отмяната на ЗППАМ и присъждането на сторените разноски. В открито съдебно заседание поддържа жалбата чрез процесуален представител. Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира приложената ПАМ за правилна и законосъобразна. Сочи, че ПАМ е издадена в условията на обвързана компетентност. Моли за решение в тази насока. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка в производството пред Административен съд Варна е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0436-000013 по чл.171, т.1, б.3) гг) от ЗДвП от 27.01.2026г. издадена от Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция, упълномощен със Заповед №366з-7399/04.09.2025г. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 59, ал.2 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е годен за съдебна проверка. За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал следното: на 27.01.2026г. около 21.44 часа в гр. Варна на кръстовището на [улица]и [улица]управлява собственият си лек автомобил „АУДИ А 3“ с рег.№ [рег. номер], като МПС не е регистрирано по надлежния ред (прекратена регистрация, поради липса на ЗГО от 06.01.2026г.). На констатираните факти е наложена на И. Д. К. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП– временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, считано от 17.01.2026г. Жалбоподателят не оспорва установените от контролния орган факти, а и същите се констатират от приложените към административната преписка доказателства, поради което съдът ги възприема. Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0436-000013 по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП от 27.01.2026г. издадена от Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция, упълномощен със Заповед №366з-7399/04.09.2025г., с която по отношение на И. Д. К. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, считано от 17.01.2026г.? За да отговори на този спорен въпрос, съдът съобрази разпоредбата на чл.171, т.1, б.3) гг) от ЗДвП, съгласно която принудителна административна мярка " временно отнемане на СУМПС " се налага на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца. Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ От анализът на последната цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа две хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на административния орган да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Една от предвидените в разпоредбата на чл.171, т.1, б.3) гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП хипотези за налагане на ПАМ е на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Спорен по делото е въпросът: при условие, че след установяването на административното нарушение и съответно издаването на заповедта за прилагане на ПАМ водачът на МПС сключи ЗГО, това влече ли отмяната на ПАМ, поради отпадането на основанието за налагането й? В предвидените изпълнителни деяния по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП подлежат на установяване факти, които могат да бъдат обективно възприети от контролния орган – прекратена служебно регистрация на МПС, вследствие на подадена информация от Гаранционния фонд за липса на сключена застраховка на автомобилистите. При спазване на чл.70, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП. Към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ – 27.01.2026г. са били налице материалноправните предпоставки за издаването й – г-н К. е управлявал МПС, на което е била служебно прекратена регистрацията. Тези факти не са спорни между страните и се установяват от събраните по административната преписка доказателства. От горното следва, че са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.3) гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП. Наложената мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при изяснени факти и при правилно прилагане на принудата, съобразена с целта на закона. Срокът, за който е приложена процесната ПАМ е фиксиран в правната норма и е приложен от административния орган при обвързана компетентност. Предвид разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Констатира се, че за разлика от предходната уредба на чл.143, ал.10 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2021 г.), съгласно която „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“, в действащата към момента на извършването на нарушението и издаването на заповедта за налагане на ПАМ разпоредба не е предвидено уведомяването на собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Налага се извод за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че при издаването на заповедта за прилагането на ПАМ не са спазени нормативните изисквания, включително на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, изложено от процесуалният му представител в открито съдебно заседание, че при закупуването на автомобилът, му е било обяснено, че са заплатени всички задължения на МПС, включително е сключена ЗГО, поради което не е сключил такава. Съгласно императивните разпоредби на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.100, ал.3 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: „документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке“ и „Водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.“ Цитираните разпоредби изискват задължително преди да започне управление на МПС, водачът да провери дали е в него (т.е. дали носи) документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство и при тази проверка той следва да провери и валидността на договора. Няма как след изпълнението на това задължение водачът на МПС да остане с впечатлението, че предходният собственик на МПС е сключил договор за ЗГО, който да е в сила към момента на осъщественото нарушение. Възражението, че не следва да бъде дадена възможност на ответника да представи във второто по делото открито съдебно заседание, респективно – да бъде приета в това съдебно заседание заповедта за оправомощаване на издателя на оспорения административен акт, е неоснователно по арг. от чл.175, ал.5 от АПК вр. чл.168 от АПК. Съгласно цитираните разпоредби разписано е задължението на съда да укаже представянето на доказателството относно компетентността на органа да издаде административния акт, т.к. за валидността на административния акт, съдът следи служебно. Предвид липсата на преклузия за събиране на доказателствата по административните дела до приключването им пред първата инстанция, съдът е длъжен да изиска и приеме доказателствата относно компетентността на административния орган, както в първото открито съдебно заседание по делото, така и в следващите, а при констатиране, че не е изпълнил това свое задължение в хода на съдебния процес, следва да отмени хода по същество и да изиска акта за оправомощаване на административния орган. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора неоснователно се явява направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 51.13 евро. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът