Решение № 1299 от 9.6.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 245/2026 г.

Производството е по реда на чл.181а от ЗМВР. В. К. ПАРГОВ, [ЕГН] от [населено място], [улица]чрез адв.М. А. З. от АК – Кюстендил, с адрес за връчване на призовки и съобщения: [населено място], [улица]обжалва заповед № 277з-565/ 23.03.2026 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.1-5 от АПК. Твърди за липса на компетентност на органа, нарушение на формата, съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Моли за обявяване нищожността на оспорената заповед, евентуално нейната отмяна. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. В съдебно заседание пълномощникът на ответния директор на ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя деловодни разноски. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка: С оспорената заповед № 277з-565/ 23.03.2026 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил на основание чл.43, ал.2, ал.3, т.1 и т.2 и ал.4 и чл.181а от ЗМВР, чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.7 и ал.3 от ПУДМВР във вр. с т.2 от заповед рег. № 8121з-232/ 26.02.2026 г. на министъра на вътрешните работи, чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките, ДЗ рег. № 3282р-8158/ 11.03.2026 г. на директора на ГДГП и за изпълнение на резолюция от 12.03.2026 г. на главния секретар на МВР е заповядано командироването на жалбоподателя В. К. П. - началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил за срок от 30 /тридесет/ дни за периода от 24.03.2026 г. до 22.04.2026 г., включително в ГПУ – Свиленград към РД „Гранична полиция“ – Елхово при ГДГП – МВР, като служителят е преподчинен на директора на РД „Гранична полиция“ - Елхово. Волеизявлението на органа е мотивирано от възникнала служебна необходимост по повод създалата се извънредна оперативна обстановка във връзка с разширяващия се конфликт в Близкия изток и очакваното засилване на миграционния натиск към Република България, което налага подобряване на организацията на работа по линия на охрана на държавната граница и своевременното предприемане на мерки за противодействие на незаконната миграция и противодействието на престъпността като цяло, гарантиране на сигурността и опазване на обществения ред, които са застрашени от посочената промяна, включително в условията на динамика, а е от обществено значение поддържането им в състояние на устойчивост, с цел повишаване на оперативния капацитет и подпомагане на функциите на ГД „Гранична полиция“ по осъществяване на оперативно-издирвателна и охранителна дейност в граничната зона и ГКПП по българо-турската граница. Органът е приел, че следва да командирова служител с дългогодишен професионален стаж по направление охранителна полиция, със значителен ръководен опит, подходящо образование и [жк], жалбоподателят отговаря на посочените критерии, като командироването няма да се отрази на дейността на структурата и постигане на нейните цели. Заповедта е връчена на адресата на 23.03.2026г., а жалбата е подадена на 06.04.2026 г. С т.2 от заповед № 8121з-232/ 26.02.2026 г. министърът на вътрешните работи е упълномощил директорите и заместник-директорите на ГДНП, ГДБОП, ГДЖСОБТ, ГДГП, ГДПБЗН, дирекция „Вътрешна сигурност“, ДМ, Националния институт по криминалистика, Института по психология, ОДМВР, ректора и заместник-ректора на Академията на МВР да командироват държавните служители по чл.143, ал.1, т.3 и т.6 от ЗМВР в съответната структура на МВР съгласно чл.181а от ЗМВР и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната. Със заповед № 8121К-4966/ 27.02.2026 г. на министъра на вътрешните работи ответникът е преназначен на длъжността директор на ОДМВР – Кюстендил, считано от 02.03.2026 г. /съгласно Акт за встъпване в длъжност/. Административното производство по издаване на оспорената заповед е образувано по повод постъпила до главния секретар на МВР ДЗ рег. № 3282р-8158/ 11.03.2026 г. от директора на ГД „Гранична полиция“. В ДС е посочена необходимостта от командироване на държавни служители – полицейски органи с цел подобряване на организацията на работа по линия на охрана на държавната граница, противодействие на незаконната миграция, във връзка с разширяващия се конфликт в Близкия изток и очакваното засилване на миграционния натиск. Иска се командироване на служители с опит по линия на охранителна и оперативно-издирвателна дейност /включително ръководни служители/ за подпомагане на организацията и охраната на българо-турската граница. След издаване на оспорената заповед и по повод жалбата по делото, с писмо № 277р-4446/ 07.04.2026 г. ответникът е изискал от директора на ГДГП доказателства /справки, доклади, анализи, статистически данни и др./ за очакваното засилване на миграционния натиск на българо-турската граница и необходимостта от предприемане на мерки за противодействие на незаконната миграция във връзка с разширяващия се конфликт в Б. И. към 11.03.2026 г. и към датите на издаване на заповедите за командироване на полицейските служители, между които е жалбоподателя. Съгласно писмо рег. № 3282р-12086/ 15.04.2026 г. на директора на ГДГП за първите три месеца на 2026 г. най-активна е границата с Република Турция, за която отговаря РДГП – Елхово, но в сравнение с 2025 г. установените опити за преминаване на българо-турската граница бележат 60% намаление, като в краткосрочен план се очертава известна стабилност в овладяването на миграционния натиск, а в средносрочен или дългосрочен план нестабилната обстановка в Б. И. ще генерира нови миграционни потоци. Съгласно ДЗ рег. № 277р-4965/ 17.04.2026 г. и справка рег. № 277р-4964/ 17.04.2026 г. от ОДМВР – Кюстендил, през последните три години жалбоподателят е издал 109 заповеди за командироване на служители на дирекцията, от които 107 са за населени места извън дирекцията и самият той е бил многократно командирован извън област Кюстендил. В заповед за командировка № 277зк-128/ 23.03.2026 г. и ДЗ от 09.05.2026 г. жалбоподателят е отчел изпълнените задължения по време на командировката, което е потвърдено в протокол за отчитане на работното време и справка за работа. Със заповед № 277з-571/ 23.03.2026 г. ответникът е разпоредил през периода на командироване длъжността на жалбоподателя са се изпълнява от друг служител на дирекцията. По делото е приобщена длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност. Горната фактическа обстановка се установява от посочените писмени доказателства. С оглед установената фактическа обстановка, жалбата е допустима. Подадена е от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като е властническо волеизявление, което пряко и непосредствено засяга правата и интересите на жалбоподателя, като създава задължения за него. Независимо от приключилото изпълнение на заповедта /изтичане на срока за командироване/ жалбоподателят има правен интерес да оспори настъпването на последиците от заповедта. Възраженията на ответника за обратното са неоснователни. Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Заповедта е издадена от некомпетентен орган. Ответникът черпи правомощието си от т.2 на заповед № 8121з-232/ 26.02.2026 г., издадена от министъра на вътрешните работи. В тази заповед упълномощаването на директора на ОДМВР за командироване на държавни служители по чл.143, ал.1, т.3 и 6 от ЗМВР е ограничено до съответната структура на МВР. Към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят заема длъжността началник на отдел в ОДМВР – Кюстендил, което го определя като държавен служител по чл.143, ал.1, т.3 от ЗМВР на ръководна длъжност по см. на т.7, раздел IX.“Областни дирекции на МВР /ОДМВР/“, т.А „Държавни служители с висше образование“ от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № 8121з-140/ 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Липсата на компетентен орган в чл.181а от ЗМВР прави приложимо общото правомощие по чл.158 от ЗМВР във вр. с чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната. Заповедта за командироване се издава от министъра на вътрешните работи или упълномощено от него длъжностно лице. Упълномощаването на директора на ОДМВР – Кюстендил по заповед № 8121з-232/ 26.02.2026 г. на министъра на вътрешните работи е ограничено до командироването на държавни служители в съответната структура на МВР. „Съответната структура на МВР“ представлява структурата по чл.37 във вр. с чл.38 от ЗМВР. Съгласно чл.37, т.1 и т.2 във вр. с чл.38, т.4 от ЗМВР Главна дирекция „Гранична полиция“ и ОДМВР - Кюстендил са отделни структури на МВР. Това означава, че делегирането на компетентността на ответника е ограничено в рамките на ОДМВР – Кюстендил. Командироването на жалбоподателя извън структурата на ОДМВР – Кюстендил е извършено извън обхвата на предоставените на ответника правомощия. Правомощието за командироване от една структура в друга притежава единствено органа, на който са подчинени и двете структури. Този орган е министъра на вътрешните работи. Оспорената заповед е издадена от материално некомпетентен орган, поради което е нищожна. Независимо от горното, за пълнота на мотивите съдът констатира, че оспорената заповед е немотивирана. Изискванията за мотивираност на административните актове по чл.59, ал.2 от АПК са приложими и по отношение на заповедта за командироване на жалбоподателя. Мотивите на органа са свързани с възникнала служебна необходимост, изведена от ДЗ рег. № 3282р-8158/ 11.03.2026 г. на директора на ГДГП и разпореждане от 12.03.2026 г. за изпълнение на ДЗ. Необходимостта от командироване на държавните служители – полицейски органи органът е обосновал с целта за подобряване на организацията за охрана на държавната граница, противодействие на незаконната миграция, разширяващият се конфликт в Близкия изток и очакваното засилване на миграционния натиск. Посочените причини са общи, бланкетни и не се включват в дефиницията за „служебна необходимост“ по §1, т.23 от ДР на ЗМВР във връзка с предпоставките по чл.181а, ал.1 от ЗМВР. Служебната необходимост представлява извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Следователно, органът не е мотивирал надлежно заповедта поради отсъствие на мотиви, свързани с предпоставките по §1, т.23 от ДР на ЗМВР. Отделно от това, ДЗ на директора на ГДГП не съдържа конкретна информация за увеличени опити на граждани от трети страни да преминат територията на Република България през границата на страната, което изключва наличието на извънредни промени в оперативната обстановка. ДЗ не съдържа конкретна информация и за промени в състоянието на престъпността, обществения ред, нормативни промени или промени във функционалните задължения на ГДГП и нейните териториални структури. Липсата на годни мотиви нарушава правото на защита на дееца и препятства съдебния контрол за законосъобразност на акта по същество. Представените доказателства, след издаване на оспорената заповед са ирелевантни, тъй като са изготвени след подаване на жалбата до съда и по повод на тази жалба, поради което тяхното събиране има за цел да санира отсъствието на годни мотиви в оспорената заповед и документите в преписката по нейното издаване. Независимо от изложеното, съдържанието на писмо рег. № 3282р-12086/ 15.04.2026 г. на директора на ГДГП не установява посочената от ответника причина за командироване на жалбоподателя, тъй като не удостоверява твърдението на органа за извънредна оперативна обстановка и засилване на миграционния натиск към Република България. Точно обратното, според справката на ГДГП, границата с Република Турция е най-активна, но в сравнение с 2025 г. опитите за преминаване на българо-турската граница бележат голямо намаление /60% намаление/ и в краткосрочен план се очертава известна стабилност в овладяването на миграционния натиск. Предишните командирования на жалбоподателя извън област Кюстендил и издадените от него заповеди за командироване на служители извън областта не съставляват основания за издаване на оспорената заповед. Съдът намира, че липсват конкретни мотиви и за избора на жалбоподателя за командироване, както и изборът за командироване изобщо на служител от отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил за предвидената цел по обезпечаване на границата, която цел попада в обхвата на дейността на ГДГП. Безспорно, това е въпрос, предоставен в условията на оперативната самостоятелност на органа, т.е. на неговата свободна преценка, но неспазването на изискването за излагане на мотиви в тази хипотеза представлява основание за отмяна на административния акт /вж. т.2 от ТР № 4/ 22.04.2004 г. на ВАС по д. №ТР-4/ 2002 г./. Липсата на конкретни фактически основания за издаване на оспорената заповед по см. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК представлява самостоятелно основание за нейната отмяна. В случая по делото съдът констатира и материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Липсва доказана „служебна необходимост“ по см. на §1, т.23 от ДР на ЗМВР, което изключва осъществяването на фактическия състав за командироване по чл.181а от ЗМВР. Отсъства и условието по чл.181а, ал.1 от ЗМВР при командироването служителят да изпълнява задължения си в другото населено място. Жалбоподателят е назначен като началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Кюстендил, като задълженията му по длъжностна характеристика не съответстват на функционалните задължения на служителите от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово. По същество, с командироването на жалбоподателя органът едностранно е променил освен населеното място за изпълнение на държавната служба и служебните задължения на служителя, вменени му по длъжностна характеристика. Това води до промяна в служебните функции и задължения. Без правно значение за този извод е попълнената заповед за командировка с отчетена дейност, протоколът за отчитане на работното време и справката за работа на командирования служител, тъй като доказателствата по делото не установяват, че по време на командироването жалбоподателят е продължил да изпълнява задълженията си на началник отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР. На основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК съдът ще обяви нищожността на оспорената заповед, която е по-тежкия порок спрямо установената липса на мотивираност и противоречие с материалния закон. На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР - Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 205.11 евро, включващи 5.11 евро ДТ и 200 евро адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение отговаря на изискванията по чл.36, ал.2 от ЗА, тъй като е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство, извършените процесуални действия и достойнството на адвокатската професия, поради което не следва да се намалява по възражението на ответника. Мотивиран от горното, съдът