Решение № 14384 от 25.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12346/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „ Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. Д., против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с № РД-25-1186-(5)/29.11.2023 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) дружеството е поканено доброволно да възстанови неоснователно получена сума в размер на 8812.86 лева. Твърди се с жалбата, че оспорената писмена покана с № РД-25-1186-(5)/29.11.2023 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас, e незаконосъобразен административен акт поради наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й, противоречие с материалния закон и поради несъответствие с целта на закона. В тази връзка по отношение на посочените в т. 1, т. 2 и т. 3 от поканата случаи се поддържа, че административният орган се е позовал на нормата на чл. 357, ал. 1 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022г., в която обаче не са посочени критериите, въз основа на които да се определи какво реално следва да бъде заплатено, като се ограничава до изискването преценката за заплащането да бъде направена след проверка, което според жалбоподателя налага тълкуването волята на законодателя посредством относимите законови норми. С оглед цитираните норми на чл. 80 и чл. 81 ЗЗ, чл. 46 ЗЗО и чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, се сочи, че за да бъде заплатен само един от случаите по клинична пътека, е необходимо да бъде извършена проверка за установяване, първо, дали действително са налице две хоспитализации в рамките на 30 дни на едно лице, по една и съща клинична пътека, и на второ място, дали са налице нарушения на медицинските дейности по КП. Жалбоподателят счита, че заплащането не е предоставено на преценката по целесъобразност на административния орган и той не действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което не може да въведе еднолично критериите, въз основа на които да се извърши тази преценка. В случая, макар при извършената проверка да е установено изпълнение изискванията на диагностично-лечебния алгоритъм на съответната клинична пътека по т. 1, т. 2 и т. 3, органът не е изложил никакви мотиви в оспорения акт защо приема, че са налице неоснователно получени суми именно от жалбоподателя. Излагат се доводи, че липсва нормативно основание да се приеме, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му недължимо платени се явяват именно средствата за втората хоспитализация. В тези случаи административният орган е длъжен да извърши проверка в съответствие със законоустановените си правомощия относно спазване на изискванията на съответната клинична пътека за извършване на медицинската дейност при всяка от хоспитализациите и в зависимост от резултата да изложи мотиви в кой от случаите са допуснати нарушения и са заплатени суми без основание. В този смисъл се поддържа становище, че процесната писмена покана е издадена при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, като част от доказателствата по случая изобщо не са разгледани, а други са интерпретирани избирателно и тенденциозно, както и не е взето предвид и обсъдено подаденото възражение. Относно т. 4 и т. 5 от поканата жалбоподателят счита, че административният орган неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 350 от НРД 2020- 2022г., с която е предвидено, че НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Твърди, че от начина, по който са изписани констатациите по т. 4 и т. 5 от писмената покана, за лечебното заведение остава неясно кое заболяване според административния орган следва да се приеме като основно и дали наличните симптоми и оплаквания следва да се приемат като придружаващи заболявания или усложнения. В тази връзка сочи, че и двете заболявания са предвидени в отделни клинични пътеки, всяка от които е с различни изисквания за индикации за хоспитализиране и с различни диагностично-лечебни алгоритми. На следващо място, поддържа, че е налице нарушение на правото на защита на дружеството, тъй като подаденото възражение е обсъдено от съответния контрольор, направил проверката, а отделно лечебното заведение е упражнило правото си да оспори в срока по чл. 74, ал. 4 ЗЗО констатациите за извършени от изпълнителя на медицинска помощ нарушения на НРД, поради което административният орган не е разполагал с възможността направо да пристъпи към издаване на заповедта за налагане на санкции, а задължително е следвало да отнесе спора пред арбитражна комисия. Като не е сторил това, директорът на РЗОК – Бургас е нарушил административнопроизводствените правила, лишавайки лечебното заведение от нормативно гарантираната му защита пред арбитражна комисия. Твърди се относно случаите по т. 4 и т. 5 от поканата, че са изпълнени всички основни диагностични и терапевтични процедури за съответните клинични пътеки, което изцяло кореспондира с обстоятелството, че и проверяващите не са установили нарушения на НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022г. Навежда се и възражение за несъответствие на издадения административен акт с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК като самостоятелно основание, годно да доведе до отмяна на обжалваната покана. По тези съображения жалбоподателят претендира отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен - постановен при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни норми и при несъответствие с целта на закона. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Ответникът – директорът на РЗОК-Бургас, не се представлява в съдебното заседание. С представено писмено становище оспорва жалбата и прави искане за отхвърлянето й. Софийската градска прокуратура, редовно уведомена, не взема участие в производството. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно по делото, а това обстоятелство се и установява от представените с административната преписка писмени доказателства, че между жалбоподателя, като лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в качеството на възложител, е сключен Договор № 022103/18.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) и извършване на амбулаторни процедури (АПр) на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г. (НРД МД 2020 -2022 г.). Със Заповед № РД-25-1186/28.08.2023г. на директора на РЗОК - Бургас, издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 8 и чл. 72, ал. 2 ЗЗО, глава 20 и 21 от НРД за МД 2020 - 2022г., е наредено извършването на тематична проверка на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, с адрес на лечебното заведение: [населено място], [улица], по изпълнението на горепосочения договор. Определен е срок на проверката до 29.09.2023 г. и са поставени следните задачи: 1. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022г. и ЗЗО по отношение на дейност м. юли 2023г. извън Приложение 1; 2. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020 - 2023г. и ЗЗО по отношение на дейност м. юли 2023г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП; 3. Контрол по писма от изпълнителния директор на лечебното заведение; 4. Контрол по справки от РЗОК - Бургас. Със заповедта е определен и поименният състав на проверяващия екип, състоящ се от длъжностни лица от РЗОК - Бургас, контрольори в отдел ДКБМП, които да извършат проверката. Представен е с преписката протокол № 1068 от 08.09.2023г., в който са обективирани констатациите от извършената проверка по т. 3 от задачите на заповедта, въз основа на които с резолюция с вх. № 02/349-8/12.09.2023г. на директора на РЗОК – Бургас е разпоредено да бъдат заплатени описаните по т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3, т. 1.6, т. 1.7 и т.1.9 от протокола ИЗ. За резултатите от проверката по т. 4 от задачите на Заповед № РД-25-1186/28.08.2023г. на директора на РЗОК – Бургас са съставени протокол № 1140/29.09.2023г., в който са описани проверените хоспитализации, и протокол за неоснователно получени суми № 1141/29.09.2023г., връчени на управителя на лечебното заведение на 13.10.2023 г. В съставения протокол за неоснователно получени суми № 1141/29.09.2023г. е отразено, че се дължи възстановяване на суми, получени без правно основание, съгласно чл. 76а, ал. 2 ЗЗО, констатирани при извършената проверка въз основа на протокол № 1140/29.09.2023г., както следва: по т. 1 - неоснователно получена сума за ИЗ № 12152 по КП № 74.1 в размер на 1350 лв.; по т. 2 - неоснователно получена сума за ИЗ № 12215 по КП № 152 в размер на 912.20 лв.; по т. 3 - неоснователно получена сума за ИЗ № 13170 по КП № 74.1 в размер на 1350 лв.; по т. 4 - неоснователно получена сума за ИЗ № 10994 по КП № 20.1 в размер на 4536 лв.; по т. 5 - неоснователно получена сума за ИЗ № 13162 по КП 208 в размер на 664.66 лв. Посочено е по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокола, че не са констатирани нарушения на НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. Във връзка с констатациите за неоснователно получени суми по т. 1, т. 2 и т. 3 е посочено, че съгласно чл. 357, ал 1 от НРД за МД 2020 - 2022г. когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Относно констатациите по т. 4 и т. 5 са изложени мотиви, че на основание чл. 350 от НРД за МД 2020 - 2022г. НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Представен е доклад с вх. РД-25-1186-(4)/15.11.2023г. от Й. Н. П. и А. Н. Д., контрольори в отдел ДКБМП, до директора на РЗОК – Бургас относно изпълнението на Заповед № РД-25-1186/28.08.2023 г., с който са описани извършените нарушения по т. 5 – т. 8 от протокол № 1140/29.09.2023г. и е посочено, че общата сума за възстановяване възлиза в размер на 8812.86 лв. съгласно ПНПС № 1141/29.09.2023г. В законоустановения срок е постъпило възражение с вх. № 29-02-1420/23.10.2023г. от „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък“ ЕАД срещу констатациите, изложени в протокол за извършена проверка № 1140/29.09.2023г. и в протокол за неоснователно получени суми №1140/29.09.2023г. С писмо с изх. № 62-01-64/25.10.2023г. от директора на РЗОК – Бургас, връчено на 27.10.2023г., на основание чл. 75, ал. 5 ЗЗО и във връзка с постъпилото възражение против протокол № 1140/29.09.2023г. от председателя на БЛС – [населено място] е поискано посочването на представители от квотата на РК на БЛС Бургас, които да участват в арбитражна комисия, като е изискано определянето на такива със специалности: гастроентерология, урология и съдова хирургия. Във връзка с постъпилото възражение е изготвено становище с изх. № 02/259-261/02.11.2023г. от началник отдел ДКБМП в РЗОК – Бургас до директора на РЗОК – Бургас, в което е изложено, че лечебното заведение оспорва ПНСП, като излага съображенията си във възражението. Посочено е, че констатациите са законосъобразни и правилни, по т. 1, 2 и 3 от ПНСП е прието, че е налице повторна хоспитализация по КП 123 в рамките на 30 дни от дехоспитализацията по първото лечение и на основание чл. 357, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022г. посочените ИЗ не следва да се заплатят, по т. 4 и 5 от ПНСП – налице са повторни хоспитализации в рамките на 30 дни от дехоспитализацията на пациентите и на основание чл. 350 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. ИЗ № 13162 по КП № 208 и ИЗ № 10994 по КП № 20.1 са заплатени неоснователно на лечебното заведение. Последвало е издаване на оспорената в настоящото производство писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25-1186-(5)/29.11.2023 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас, с която са възприети направените от контролните органи констатации, отразени в протокол за неоснователно получени суми № 1141/29.09.2023г., и е прието, че сумата, която подлежи на възстановяване от лечебното заведение, е общо в размер на 8812, 86 лв., която сума изпълнителят по индивидуален договор с № 022103/18.02.2020г. за оказване на БМП е длъжен да възстанови. Изложени са мотиви, че в случаите по т. 1.2, 2.2 и 3.2 се касае за повторна хоспитализация в рамките на 30 дни от дехоспитализацията по първото лечение. На основание чл. 357, ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г. ИЗ №№ 12152, 12215, 13170 са заплатени неоснователно на лечебното заведение. Относно лечението по същите клинични пътеки за трите случая в другото лечебно заведение са извършени проверки и констатациите са отразени в протоколи, като нарушения не са констатирани. Посочено е, че в случаите по т. 4.1, 5.1 се касае за повторни хоспитализации, съответно на следващия ден и след 2 дни от дехоспитализацията по първата клинична пътека за придружаващи заболявания и усложнения, налични при първата им хоспитализация, съответно на основание чл. 350 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022г. ИЗ №№ 10994 и 13162 са заплатени неоснователно на лечебното заведение. На основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО жалбоподателят е поканен в 14-дневен срок от получаване на оспорената писмена покана да възстанови доброволно неоснователно получената сума в размер на 8812, 86 лв. Поканата е връчена на жалбоподателя на 05.12.2023г., видно от представеното известие за доставяне /л. 30 от делото/, а жалбата е подадена чрез органа на 19.12.2023г. По преписката са приложени и ИЗ №№ 10994, 12152, 13170, 12215, 13162, предмет на проверката, както и разпечатка за заплатени дейности по конкретно посочени ИЗ. За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана и е прието заключение на съдебна-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица П. П. и Е. В., което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно дадено. Вещото лице П. П. дава заключение по задачите относно ИЗ № 13162/2023 г., по-конкретно изпълнен ли е диагностично - лечебният алгоритъм на КП № 208, налице ли са били индикации за дехоспитализация за този пациент по КП № 208, както и налице ли са били индикации за хоспитализация по КП № 216 и спазен ли е диагностично - лечебният алгоритъм по КП № 216, като установява, че диагностично-лечебният алгоритъм за клинична пътека № 208 в случая при лека черепно-мозъчна травма /сътресение на главния мозък/ включва следните елементи във всяка история на заболяване: анамнеза, минали заболявания, фамилна обремененост; локален статус; соматичен и неврологичен статуси; невроизобразителни изследвания /при тази клинична пътека - това са рентгенографии на череп във фасова и профилна проекции и компютърна томография на главен мозък; параклинични/кръвни/ изследвания: пълна кръвна картина /ПКК/; биохимия; оценка на тежестта на състоянието по Глазгоу кома скала; проведеното лечение; консултативни прегледи; ход на заболяването; състояние на пациента при изписване. Назначават се по дати два контролни прегледа в следващите 30/тридесет/ дни след изписване от стационара. Според експертното заключение клиничната пътека се счита за завършена при три основни диагностични и две основни терапевтични процедури. Въз основа на приложената в делото епикриза вещото лице дава заключение, че диагностично-лечебният алгоритъм е изпълнен. Индикаците за дехоспитализация включват: стабилизирано соматично и неврологично състояние, а в случая пациентът е изписан след четиридневен болничен престой в добро общо състояние, в ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика, следователно изпълнени са индикации за дехоспитализация. Относно диагностична пътека № 216 - Спешни състояния в гръдната хирургия с минимален болничен престой три дни, вещото лице излага, че спешните състояния в гръдната хирургия включват следните състояния: Спешна диагностика и лечение на пациенти с хемоторакс; пневмоторакс - първи епизод; хемопневмоторакс; напрегнат пиопневмоторакс; масивен плеврален излив/емпием с дихателна недостатъчност; инкарцерация на абдоминален орган при травматична лезия на диафрагмата; състояния, изискващи трахеостома; диагностика и лечение на пациенти с фрактура на ребра; парциален/частичен/ пневмоторакс; парциален/частичен/ хемоторакс; контузионен бял дроб; подкожен емфизем. Пациентът е приет по клинична пътека № 216 по следните индикации: фрактура на ребро и малък ипсилатерален плеврален излив. Диагнозата е поставена след компютърна томография на гръден кош на 22.07.2023г. - фрактура на 9-то ребро по средна аксиларна линия вляво и малък ипсилатерален плеврален излив вляво, когато пациентката е лекувана за черепно-мозъчната травма, в клиниката по неврохирургия е консултирана с гръден хирург, който е препоръчал след изписване да бъде насочена към клиниката по гръдна хирургия за доуточняване на състоянието, а във второ отделение по гръдна хирургия е проведено консервативно лечение от 26.07. до 29.07.2023г. Допълнително е установена и фрактура на 10-то ребро вляво. Вещото лице сочи, че диагностично-лечебният алгоритъм на пътеката включва следните елементи: анамнеза, минали заболявания, фамилна обремененост; соматичен статус; невроизобразителни изследвания - при тази клинична пътека това са рентгенографии на гръден кош и бял дроб и компютърна томография; параклинични /кръвни/ изследвания, пълна кръвна картина /ПКК/; биохимия; проведеното лечение; консултативни прегледи; ход на заболяването; състояние на пациента при изписване. Назначават се по дати два контролни прегледа в следващите тридесет дни след изписване от стационара. Въз основа на приложената в делото епикриза експертизата приема, че е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм на клинична пътека № 216. Вещото лице Е. В. дава заключение относно извършените хоспитализации по т. 4 от поканата, както следва: пациентът е хоспитализиран от 18.06.2023 г. до 01.07.2023 г. по спешност по КП № 20.1, ДЛА е изпълнен в пълен обем (анамнеза, обективно състояние, локален - ангиологичен статус, параклинични изследвания - кръв и урина, микробиология, ЕКГ, сонография). Експертизата установява, че на 28.06.2023 г. с оперативен протокол № 433 е констатирана локална инфекция на кожата и подкожната тъкан (неуточнена), поставена е диагноза флегмон в областта на дясната подбедрица, извършена е оперативна интервенция: инцизия с некротомия в областта на дясната подбедрица. Изписана е с подобрение, без настъпили усложнения и препоръки за ХДР, вкл. двигателен; хоспитализирана е отново по спешност на 02.07.2023 г. и изписана на 05.07.2023 г. с окончателна диагноза: НИЗЗД с периферни усложнения - диабетична гангрена на III-IV пръсти на лявото стъпало. Хоспитализирана по КП № 192 - оперативни интервенции при диабетно стъпало без съдови реконструктивни операции, със снета анамнеза, обективно състояние, рентгенография на стъпало и пръсти в две операции, консултации с анестезиолог и кардиолог (ЕКГ), лабораторни изследвания. Видно от оперативен протокол № 454/ 04.07.2023 г. е констатирана диабетична гангрена на III-IV пръсти на лявото стъпало с извършена радикална ексцизия на кожна лезия без настъпили усложнения. Изписана в добро общо състояние, афебрилна, със зарастващи вторични рани. При горните констатации и въз основа на приложените медицински документи вещото лице дава заключение, че при първата хоспитализация е диагностицирана локална инфекция на кожата и подкожната тъкан (неуточнена по МКБ L 08.9). Извършена е била инцизия и некректомия в областта на дясната подбедрица. На следващия ден е хоспитализирана в клиника по хирургия с диагноза Е 11.5. НИЗЗД с периферни нови усложнения по КП № 192 - диабетична гангрена на III-IV пръсти на лявото стъпало. Била е извършена радикална инцизия на лявото стъпало на девитализирани тъкани по плантарната повърхност на III-IV пръсти. При първата хоспитализация е описана локалната инфекция на дясното стъпало с извършена инцизия и некректомия - лампазен разрез по дорзалната повърхност на дясната подбедрица с евакуация на гнойна секреция, докато при втората хоспитализация се касае за лявото стъпало с развитие на диабетична гангрена на III-IV пръсти, обработени адекватно хирургически. В заключение вещото лице установява, че в първия случай е налице локална инфекция на кожата и подкожната тъкан, която има своята клинична характеристика и налага изчаквателно поведение, докато при втората хоспитализация е описана гангрена - най-вероятно на НИЗЗД, видно и от силно завишената стойност на глюкозата - 9.88 ммол/л. При изслушване на експертизата в съдебното заседание вещото лице дава разяснения, че са спазени критериите за дехоспитализация по ИЗ № 10994. Други относими доказателства не са ангажирани по делото. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Жалбата срещу процесната покана за възстановяване на суми е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по аргумент от нормата на чл. 76а, ал. 4 ЗЗО, от активно легитимирано лице - адресат на акта, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Според чл. 146 вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери издаден ли е актът от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената покана е издадена от компетентния орган по чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, а именно директора на съответната районна здравноосигурителна каса - в случая РЗОК-Бургас. Актът е в предписаната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото в приложимия специален закон липсват различни изисквания към формата и съдържанието на акта – посочено е наименованието на органа, който го издава, наименование и адресат на акта, както и са налице мотиви и разпоредителна част, от които могат да се изведат причините за издаването на поканата. За мотиви на оспорения акт, освен изложените в него факти, няма пречка да бъдат възприети и тези, съдържащи се в документите по приложената административна преписка и обективиращи осъществените в хода на производството процесуални действия. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО предвижда, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. За целта се съставя протокол за неоснователно получени суми, като лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК в 7-дневен срок от връчването му. Съобразно чл. 76а, ал. 3 ЗЗО след изтичане на срока за възражение управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. В разглеждания случай проверката е извършена от длъжностни лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които са определени със съответната заповед (Заповед № РД-25-1186/28.08.2023г. на директора на РЗОК - Бургас), и е спазен процесуалният ред за извършването й, регламентиран в ЗЗО. В съответствие с чл. 76а, ал. 2 ЗЗО е съставен протокол за неоснователно получени суми, като на лицето - обект на проверката, е предоставена възможност да представи писмено възражение в 7-дневен срок от връчване на протокола, от която конкретното лечебно заведение се е възползвало. На жалбоподателя, освен протокола за неоснователно получени суми, е връчен и констативният протокол за резултатите от извършената проверка. Противно на твърденията в жалбата, директорът на РЗОК - Бургас е изпратил писмо до БЛС – [населено място] за посочване на представители, които да участват в арбитражна комисия. Писмото е получено на 27.10.2023 г., като в двуседмичния срок по чл. 75, ал. 6 ЗЗО комисия не се е сформирала, поради което в този случай арбитражът не е задължителен - арг. от чл. 75, ал. 6 ЗЗО. В този смисъл неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, с което органът го е лишил от нормативно гарантираната му защита пред арбитражна комисия. Съдът намира, обаче, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като органът не е разгледал релевантни обстоятелства и предпоставки за това производство, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. За да прецени наличие на недължимо платени суми по т. 1, т. 2 и т. 3 от поканата относно ИЗ №№ 12152, 12215, 13170, издателят на оспорения акт се е позовал на разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., като е посочил, че се касае за повторна хоспитализация в рамките на 30 дни от дехоспитализацията по първото лечение. Според чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗЗО в обхвата на заплащаната от НЗОК медицинска помощ се включва и оказваната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване. В тази връзка чл. 24, т. 1 ЗЗО регламентира, че средствата на НЗОК се разходват за плащане на медицинската помощ по чл. 45, договорена с НРД и договорите с изпълнителите. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г., според която НЗОК заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО по обеми и цени, договорени в НРД.