Решение № 1421 от 4.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7213/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение от 01.04.2025 г. по гр.д. №41538/2024 г. на Софийския районен съд, 170 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 765,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение, платено по застрахователна полица №0312230111024689/19.07.2023 г. за настъпило на 31.08.2023 г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета №211556335, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 09.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата 63,77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.10.2023 г. - 08.07.2024 г., както и разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че неправилно СРС е приел, че е установен механизма на соченото увреждане, както и че е налице виновно и противоправно поведение /бездействие/ от страна на негови служители. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. Въззиваемата страна „Дженерали застраховане“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. За пълнота на изложението следва да се добави и следното: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа по изграждане и поддържане на зелените територии, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение паркове, градини, улично озеленяване - чл.61 ал.2 ЗУТ. По смисъла на чл.61 ал.3 ЗУТ озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а проектите за тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване - чл.63 ал 4 ЗУТ. С ъ гл а с н о чл.63 ал.1 ЗУТ кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината - чл.62 ал.10 ЗУТ. Такава наредба е приета с решение на Столичния общински съвет от 11.10.2007 г. Съгласно чл.31 Наредбата на Столична община за изграждане, опазване и поддържане на зелената система, поддържането на озеленените площи е дейност, която се ръководи и осъществява от специализирани общински структури. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система. Съгласно пар.1 т.9 ДР на Наредбата на СО, „озеленени площи“ са всички озеленени площи по смисъла на ДР, т.4 Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, вкл. и единната съвкупност от растителност и свързаните с тях невегетативни елементи /алеи, площадки, перголи, паркова мебел, водни ефекти, градинско осветление и т.н.т./, както и вегетативните площи, разположени в контура на застрояване – върху тераси, покриви и фасади. Според т.4 ДР на ЗУЗСО, „озеленени площи“ са всички съществуващи или предвидени с устройствения план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция. Съгласно чл.44 ал.1 Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, на територията на СО се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се намира. Съгласно чл.44 ал.2 по изключение растителността се премахва в изрично посочените хипотези, първата от които е – при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В ал.3 и ал.4 на чл.44 са предвидени условията и редът за кастрене и премахване на дървета, независимо от собствеността им – при доказана необходимост и след експертна оценка, респ. експертно становище на специализираните общински органи. В следващите разпоредби подробно е регламентирана процедурата по кастрене и премахване на дървета, която се осъществява от съответните общински органи при спазване на строго определени правила. Контролът за изпълнението на посочената наредба се осъществява от кмета на СО, от заместник-кмета по направление „Зелена система, екология и здравеопазване“, главния архитект, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат – чл.55. Съгласно чл.14 Наредба №1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитите и строителството, в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади, предприятията /фирмите/ по озеленяване извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от посочената наредба предвижда случаите, в които общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета в частни имоти се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение на кмета на общината. В т.3 от тази разпоредба са визирани изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове. Съгласно пар.1 от посочената наредба, „озеленени площи“ по смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение са общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения и др., а „декоративна растителност“ по смисъла на тази наредба е цялото декоративно растително разнообразие – дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Анализът на горепосочените разпоредби на ЗУТ и приетата по силата на законовата делегация Наредба на СО за изграждане и поддържане на зелената система на територията на общината, както и на Наредба №1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, обосновава извод за нормативно установени споделени задължения на собствениците и общината по отношение на дървесната растителност на нейната територия. Собствениците имат задължение да следят за състоянието на дърветата в имотите си, но същевременно на същите е забранено своеволно да отсичат и/или изкореняват дълготрайни дървета и храсти, а тези дейности се осъществяват от съответните общински органи или под техния контрол и при спазване на нормативно установени изисквания. Нормативната уредба създава повече от един отговорни субекти във връзка със съществуването и поддържането на зелената система, част от която са и дърветата в необщински имоти, видно от чл.61 ал.4 ЗУТ, предвид съществената обществена значимост на зелената система като част от биологичната среда за живот на хората. Същевременно дървесната растителност не може да съставлява източник на опасност за здравето и имуществото на хората, поради което на различни правни субекти са вменени задължения, свързани с поддържането и в такова състояние, че да се избегне настъпването на вреди. Налице е нормативно разширяване на отговорности и по отношение на лица различни от собственика на дървото, респ. на имота, в който дървото се намира, на които лица са възложени надзорни функции по поддържането на дървесната растителност. Подобна нормативна уредба на разпростиране на отговорности има и в друго области, отнасящи се до природните ресурси /напр. Закона за водите – така решение №213/28.10.2015 г. по гр.д. №1730/2015 г. на І ГО на ВКС/. Противно на възраженията на въззивника във въззивната жалба, по делото е установено при условията на пълно и главно доказване настъпването на процесния инцидент - падане на клони от дърво върху паркирания и застрахован при ищеца л.а. „Пежо 207“ с рег. №••••. Механизмът на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между същия и настъпилите вреди по автомобила се установява от показанията на свид. Н.С. и заключението на САТЕ, които и настоящият въззивен състав кредитира изцяло. В случая процесното дърво се е намирало зад градинка на ул. „Райко Даскалов“, която представлява озеленена площ по смисъла на чл.61 ал.2 ЗУТ, пар.1 т.9 ДР на Наредбата на СО, както и пар.1 т.2 Наредба 01/10.03.1993 г. Като част от зелената система на територията и ответната община има задължение да поддържа декоративната растителност чрез предприемане на нормативно предвидените процедури. Ето защо, следва да се приеме, че падането на клони от процесното дърво върху автомобила на ищеца е причинено в резултат на неизпълнението на служителите на ответника да поддържат дървесната растителност на територията на СО така, че да не представлява опасност за гражданите. Липсата на предприети от служителите на СО действия по отстраняване на опасните клони на дървета /сухи, счупени или надвиснали над сгради, тревни площи, детски площадки и др. площи за обществено ползване/ съставлява противоправно бездействие, което е довело до претърпяване от собственика на автомобила на имуществени вреди. В случая задължение на служителите на ответника е да поддържат растителните видове от зелената система в гр. София така, че същите да не представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности, в т.ч. и преминаване, паркиране на автомобили, разходка по алеи и пр., да извършват съответни проверки за стари и болни дървата и при необходимост да предприемат мерки за обезопасяването им. По принцип лицето не отговаря за вреди при предприемане на необходимите действия, дори тези действия да не са дали очаквания резултат, ако е предприело с дължимата грижа предписаните от закона действия /решение №368/18.11.2015 г., постановено по гр.д. №2045/2015 г. на ІV ГО на ВКС/. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. Въззивникът не твърди и не доказва, че е предприел действия по чл.31 ал.2 Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община за извършен на всеки 5 г. преглед и преценка на зелените площи, поради което следва да се приеме, че не се установява при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията на ответника по ЗУТ и цитираната наредба. С оглед на изложеното, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната община по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на собственика на автомобила в резултат на падането на дърво върху автомобила му, за което лице застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани. Воден от гореизложеното, съдът