Решение № 13236 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2167/2026 г.

Производството по делото е образувано по подадена жалба от В. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.*, ап. *, чрез адв. А. с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис * против отказ на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна обективиран в писмо с рег. № УРИ 365000-43379/29.06.2026 г. на Директора на ОДМВР – Варна да бъде извършена корекция на броя на контролните точки на жалбоподателя, вписани в справката за нарушител/водач. Жалбоподателят твърди, че отказът на административния орган е незаконосъобразен, необоснован и постановен в несъответствие с целта на закона. Сочи, че в справката за нарушител/водач е отразено, че той няма налични контролни точки, тъй като му били отнети въз основа на влезли в сила наказателни постановления. Поддържа се, че тази информация е невярна, тъй като не всички наказателни постановления, послужили като основание за отнемане на точки, са влезли в законна сила, а само влязло в сила наказателно постановление може да породи ефекта на отнемане на контролни точки. В жалбата е посочено, че НП № 25-0819-004819/19.11.2025 г. е предмет на обжалване, по което е образувано АНД № 2531/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 32 състав, а НП № 24-0819-002409/27.08.2024 г. също е обжалвано, по което е образувано АНД № 2533/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 38 състав. Твърди се, че съдът е приел и двете жалби за процесуално допустими, от което жалбоподателят извежда извод, че двете наказателни постановления не са влезли в законна сила и съответно въз основа на тях не следва да се отнемат контролни точки. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № I-157/2002 г. информацията за съставените актове, наказателни постановления и наложените наказания, включително броят на отнетите контролни точки, следва да се съхранява в АИС-АНД, като твърди, че административният орган неоснователно отказва да изпълни произтичащото пряко от тази норма задължение да отрази точния статус (влязло или невлязло в сила) на процесните наказателни постановления в системата. Твърди се, че уведомлението, съгласно което процесните НП са отразени като влезли в сила, съчетано с неизпълнението на задължението на органа да коригира статуса им във връзка с висящото им обжалване, съставлява по своите белези индивидуален административен акт, съответно бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, с което се засягат законните права на жалбоподателя. Жалбоподателят твърди, че поради неотразяването на точна информация за статуса на наказателните постановления и за реалния брой налични контролни точки, той е лишен от възможността да се запише на курс за възстановяване на контролни точки по реда на чл. 158 от ЗДвП, тъй като такава възможност би възникнала единствено при коректно отразяване на действителния брой точки, с които разполага. Поддържа се, че съгласно систематиката на ЗДвП отнемането на контролни точки не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна и статистическа функция и което възниква единствено въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а възстановяването на отнети точки е обвързано с последващата отмяна на наложеното с това постановление наказание. Изтъква се, че при отнемане на контролни точки административният орган действа в условията на обвързана компетентност, обусловена от изискването наказателното постановление, установяващо съответното нарушение, да е влязло в законна сила — предпоставка, която според жалбоподателя не е налице по отношение на двете конкретно посочени наказателни постановления. Иска се от съда да отмени отказа на Директора на ОДМВР – Варна за извършване на корекция на броя на контролните точки на жалбоподателя, с оглед обстоятелството, че посочените НП не са влезли в законна сила, като незаконосъобразен, неправилен и необоснован, и да върне преписката на административния орган за извършване на административната услуга. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. В съдебно заседание А. се представлява от адв.К. К., преупълномощена от адв.А., която поддържа жалбата на неведените с нея основания. Иска отмяна на обжалвания отказ на директора на ОДМВР-Варна, и преписката да бъде върната за „извършване на административната услуга“. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – директорът на ОДМВР – Варна, чрез гл.юрк.Г. Г., оспорва жалбата. Намира постановеният отказ за законосъобразен, доколкото от събраните доказателства се установява, че за административния орган наказателните постановления са влезли в сила и липсват данни за възобновяване на административнонаказателните производства. Самия законодател е предвидил, че при искане за възобновяване производството по изпълнение на акта не се спира. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: С Наказателно постановление № 21-0819-002409/27.08.2024г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП и нарушение на чл. 104А от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП на В. А. са наложени две глоби в размер на по 50,00 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 18 к.т. В НП е посочено, че към 27.08.2024г. на водача остават 39 к.т. На НП е извършено отбелязване, че е връчено на 28.10.2024 г., съгл. чл. 186а, ал.6 от ЗДвП. С Наказателно постановление № 25-0352-000277/20.05.2025г. на началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, за нарушение на чл.104А ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП, на В. А. е наложена глоба, в размер на 50,00лв. и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети 8 к.т. На НП е отбелязано, че към 20.05.2025г. на водача остават 21 к.т. Според разписката към наказателното постановление, същото е получено от А. на 9.06.2025 г. С Наказателно постановление № 25-0938-003164/14.08.2025г. на началник група в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“: за нарушение на чл.104А ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП, на А. е наложена глоба, в размер на 50,00лв. В НП е посочено, че със същото на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР му се отнемат 8 к.т., както и че към 14.08.2025г. на водача остават 3 к.т. Според разписката към наказателното постановление, същото е получено от А. на 17.09.2025г. С Наказателно постановление № 25-0819-004819/19.11.2025г. на началник група в ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“: за нарушение на чл. 58 ЗДвП и на основание чл.178ж, ал.1 ЗДвП, на А. е наложена глоба, в размер на 1000,00лв. В НП е посочено, че водача остава с 0 контролни точки. Според разписката към наказателното постановление, същото е получено от А. на 28.05.2026 г. Видно от приложената по преписката Справка картон на водача, общо отнетите точки от влезли в сила НП, фиш и ел. фиш са 39 бр. Горепосочените наказателни постановления, са отразени в справката като влезли в сила. На 12.06.2026г. с док. вх. № 3650000-39304, А., чрез адв.А., подала до директора на ОДМВР – Варна молба, с която оспорил съдържанието на Справка за нарушител/водач, в която е отразено, че няма налични контролни точки. Посочил, че според него информацията в справката не неправилна, т.к. наказателни постановления № 21-0819-002409/27.08.2024г., № 25-0819-004819/19.11.2025г., са обжалвани от нея пред Районен съд – Варна, жалбите са приети за допустими, поради което НП не са влезли в сила, съответно по тях не може да се отнемат контролни точки. По изложените съображения направила искане да се извърши корекция в Справка за нарушител/водач – да се отрази, че посочените наказателни постановления се обжалват, както и да се извърши корекция на наличните контролни точки, които притежава. С писмо УРИ № 36500-43379/29.06.2026г. директорът на ОДМВР – Варна уведомил А., че съгласно чл.64 ЗАНН, наказателни постановления, които не са обжалвани в срока, влизат в законна сила. В ИС на МВР – АИС АНД, не е налична информация за постъпило искане за възобновяване на производството по влязло в сила наказателно постановление, а и да е налично такова уведомление, съгласно чл.72, ал.4 ЗАНН докато не бъде постановено възобновяване, не се спира изпълнението на влезлия в сила акт. По изложените съображения А. е уведомен, че посочените от него наказателни постановления са влезли в сила и във връзка с разпоредбите на Наредба № Із-2539/17.12.2012г. с влизането им в сила са му отнети посочените в тях контролни точки. Предвид влезлите в сила наказателни постановления, са му отнети всички контролни точки и е загубила правоспособност по чл.157, ал.4 ЗДвП. От приложеното по делото писмо изх. № 23008/2026 г. от ВРС се установява, че по жалба на А. срещу НП № 25-0819-004819/19.11.2025г. е образувано АНД № 2531/2026 г., производството по което е насрочено за разглеждане за 21.09.2026 г., по жалба на същото лице срещу НП № 21-0819-002409/27.08.2024г. е образувано АНД № 2533/2026 г. и делото е насрочено за 1.10.2026 г. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.27, ал.1 от от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № І-157/01.10.2002г./, за всеки водач, получил свидетелство за управление на МПС, се водят на отчет: 1. всички данни от свидетелството за управление; 2. данни за постоянния и настоящия му адрес; 3. (Отм.); 4. номерът и датата на протокола за всяка придобита категория; 5. данни за наложените наказания и приложените принудителни административни мерки; 6. данни за броя на отнетите, възстановените и оставащи контролни точки; 7. данни за номера и датата на издадено международно свидетелство за управление на МПС; 8. данни за подмяна на българско национално свидетелство в друга държава. Според ал.2 данните по отчета за всеки водач се водят в централизирана автоматизирана информационна система. Съгласно чл.30, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г., информация за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки се съхранява в АИС АНД – Автоматизираната информационна система за управление на административно наказателната дейност. Информационната дейност е сред основните дейности на Министерство на вътрешните работи (чл.6, ал.1, т.6 ЗМВР) и според дефиницията в чл.18, ал.1 ЗМВР, е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Общата информационна дейност е свързана с информационно обезпечаване на всички структури в МВР, на държавни органи, на органи на местното самоуправление, на юридически и на физически лица (чл.19, ал.2 ЗМВР). Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР (чл.20, ал.1 ЗМВР). Съгласно чл.24, ал.1 ЗМВР, в МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност (ал.2). Основните структури на МВР, в които се осъществяват дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 6 – 9, т.е. вкл. информационната дейност (чл.6, ал.1, т.6 ЗМВР), са областните дирекции (чл.42, ал.2 ЗМВР). Областните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи (чл.43, ал.1 ЗМВР) и осъществяват общото и непосредственото им ръководство (чл.43, ал.3 ЗМВР и чл.18, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР), управляват и организират ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на областните дирекции (чл.18, ал.1, т.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Съгласно чл.2, ал.1, вр. чл.4, т.2 и чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, данните по чл.27, ал.1, съответно чл.30, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. са лични данни, а АИС АНД е регистър с лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Съгласно чл.8 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., коригирането или актуализирането на лични данни представлява допълване и/или изменение на съществуващи лични данни в информационен фонд. Съгласно чл.9, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., коригиране или актуализиране на лични данни се осъществява: 1. при упражняване на правото на субекта на данни да поиска със заявление коригиране на неточни лични данни, свързани с него, и ако няма основание за отказ; 2. когато в хода на обработването от служителя се установи, че личните данни са неточни поради допусната техническа грешка; 3. в изпълнение на влязъл в сила акт на орган на съдебната власт; 4. в изпълнение на влязъл в сила акт на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД); 5. по искане на органи или организации, предоставили личните данни, включително по силата на международен договор. В тези случаи се допуска допълване или изтриване на част от обработваните лични данни (ал.2). Според ал.3 на с.р., при коригиране или актуализиране на лични данни в база данни на информационния фонд се записват датата на промяната, данни за служителя, извършил промяната, a в случаите по ал.1, т.1, 3, 4 и 5 – и регистрационният номер на документа. Съгласно чл.11, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., в случаите на чл. 9, ал.1, т.1 коригиране или актуализиране на лични данни се извършва въз основа на заповед от министъра на вътрешните работи или изрично оправомощено от него длъжностно лице. В случаите по чл.9, ал.1, т 2 – 5 коригиране или актуализиране на лични данни се извършва въз основа на писмена заповед, издадена от управляващия информационния фонд, като в случаите по чл.9, ал.1, т.3 и 4 се извършва проверка дали съответният акт е влязъл в сила (ал.2). В случая производството пред директора на ОДМВР – Варна е започнало по молба на жалбоподателят от 12.06.2026 г., подадена през ССЕВ чрез адв.А., с която е поискал да се извърши корекция в Справка за нарушител/водач на отразените като налични контролни точки. Искането е обосновано с обстоятелството, че наказателни постановления № 21-0819-002409/27.08.2024г., № 25-0819-004819/19.11.2025г. са обжалвани пред ВРС. В контекста на заявеното от А. искане и на цитираната по-горе правна уредба, следва извод, че исканата корекция на данните в частта за контролните точки касае именно АИС АНД. Отказът на директора на ОДМВР – Варна да извърши исканата корекция е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, който засяга неблагоприятно заявителя и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Виднo от съдържанието на писмото, с него органът е формирал отказ по подадената от А.. молба, а именно да се извърши корекция в Справка за нарушител/водач – да се отрази, че посочените наказателни постановления се обжалват, откъдето ще настъпи и промяна на наличните контролни точки, които притежава. Оспореното писмо съдържа властническо волеизявление на държавен орган, засягащо пряко и непосредствено законни права и интереси неговия адресат - по същество се отказва коригиране. С него издателят е разгледал подадената молба, посочил е фактически и правни основания, извършил е анализ на приложените документи и е формирал извод, че съгласно чл. 64 ЗАНН, посочените от А. наказателни постановления, които не са обжалвани в срока, влизат в законна сила и във връзка с разпоредбите на Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. с влизането им в сила са му отнети посочените в тях контролни точки. Характерът на акта се извежда не от неговото наименование, а от производството, в което е издаден, етапа на производството, в което е издаден, какво разпорежда и дали засяга пряко субективни права и интереси на адресата. В проведено производство органът е отказал корекция и е издал оспореното писмо с ясно и недвусмислено формирано властническо волеизявление, което пряко засяга неблагоприятно правната сфера на адресата. Поради това оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване по реда на АПК.(В тази насока Определение на ВАС № 12907/20.12.2023г. по адм.д. № 11942/2023г., Решение на ВАС № 7495/6.07.2026 г. по адм.д. № 4651/2026 г.) По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу постановения отказ е подадена от надлежна страна – заявителят на исканата корекция на данните в АИС АНД, срещу годен за обжалване административен акт – изричен отказ, и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът приема, че обжалваният изричен отказ не страда по пороци, влечащи неговата нищожност. По арг. от разпоредбите на чл.6, ал.1, т.6, чл.24, ал.1 и ал.2, чл.42, ал.2 и чл.43, ал.3 ЗМВР, вр. чл.18, ал.1, т.1 и т.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР, вр. чл.9, ал.1, т.2 и чл.11, ал.2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., компетентен да се произнесе по искането на А. е директорът на ОДМВР – Варна, в компетенциите на който е възложено управлението на информационния фонд в ОДМВР-Варна, част от който безспорно е АИС АНД (арг. чл.41, ал.3 и § 1 от ДР на Инструкцията). Обжалваният изричен отказ, обективиран в писмо УРИ 365000-43379/29.06.2026 г. мотивиран, от съдържанието му явства волята на органа – че искането, с което е сезиран, не може да бъде уважено, т.е. – че постановява отказ. В обжалваното писмо са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които административният орган е приел, че искането на жалбоподателят не може да бъде удовлетворено – а именно, че наказателните постановления са влезли в сила и в АИС АНД не е налична информация за постъпило искане за възобновяване на производството, съответно че докато не е постановено възобновяване, не се спира изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Обжалваният отказ обаче е постановен в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.157, ал.1 ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл.165, ал.1, т.6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения. Разпоредбата на чл.157, ал.1 ЗДвП има своето систематично място в глава четвърта, регулираща правоотношенията свързани с правоспособността на водачите на пътни превозни средства. Законодателят е приел, че извършването от водачите на определени по вид нарушения на ЗДвП, установяват загубване на изискуемите знания и умения за осъществяване на правно регламентираната дейност. В съответствие с нормативните изисквания на посочената правоспособност, в разпоредбата на чл.157, ал.3 ЗДвП е предвидена законова делегация на министъра на вътрешните работи, който следва с наредба да определи максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. На основание чл.157, ал.3 ЗДвП е издадена Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В чл.6, ал.1 от тази наредба е приет и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача се отнемат точки съобразно нарушението. Тъй като контролните точки са пряко свързани с извършването на конкретно нарушение от изброените в чл.6, ал.1 на Наредба № Iз-2539/17.12.2012г., разпоредбата на чл.3, ал.1 от наредбата изрично предвижда, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Само влязлото в сила наказателно постановление има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл.64 ЗАНН, влизат в сила наказателните постановления, които: не подлежат на обжалване ; не са били обжалвани в законния срок; са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. След сбъдването на някой от посочените юридически факти, наказателното постановление влиза в сила и по надлежния ред ще установи извършването на съответното нарушение, респ. отнемането на съответния брой точки. За да се установи дали дадено наказателно постановление е влязло в сила или не, е необходимо да се установи датата, на която същото е съобщено на своя адресат, съответно – подлежи ли на обжалване или не. По арг. от чл.59, ал.2, вр. чл.58, ал.1 ЗАНН, правото на обжалване възниква от деня на връчване на наказателното постановление. Ако правото на обжалване е упражнено, следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. По арг. от чл.170, ал.1 АПК, доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган. В случая директорът на ОДМВР – Варна се е позовал на данните в АИС АНД за влизане в сила на наказателните постановления, както и че в същата система липсват данни, че административнонаказателното производство по издаването им е възобновено. При постановяване на акта ответника не е взел предвид, че с молба от 12.06.2026 г. от жалбоподателя е заявено, че две от наказателните постановления са обжалвани пред ВРС. Това се потвърждава и от представеното по делото удостоверение от ВРС. При наличие на безспорни доказателства, че А. е сезирал ВРС по реда на чл.59, ал.1 ЗАНН с жалби срещу горепосочените наказателни постановления, компетентен да разреши въпросите за датите, на които НП са връчени на А., дали са му редовно връчени, съответно допустими ли са жалбите, подадени ли са в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, е единствено Районен съд – Варна. Нито административният орган, нито съдът в настоящото производство, може да изследва въпроса за допустимостта на жалбите. В този смисъл при преценката дали наказателните постановления са влезли в сила е относима не хипотезата на чл.64, буква „б“ ЗАНН, а тази на чл.64, буква „в“ ЗАНН. Тъй като производствата пред РС – Варна са по реда на чл.59 ЗАНН, а не по реда на чл.70 и сл. ЗАНН (в който случай компетентен е административният съд), ирелевантно е обстоятелството, че в АИС АНД липсват данни за възобновяване на административнонаказателните производства по издаване на НП. Видно от представеното съдебно удостоверение, образуваните от А. АНД, към момента на постановяване на изричния отказ и на заседанието, в което е даден ход по същество, делата са висящи и по тях няма постановен влязъл в сила съдебен акт – съдебно решение или прекратително определение. Следователно към датата на постановяване на отказа – към който момент съгласно чл.142, ал.1 АПК съдът преценява неговата законосъобразност, не е било сбъднато условието по чл.64, буква „в“ ЗАНН и директорът на ОДМВР – Варна е следвало да съобрази този факт при произнасянето си по искането на А.. Липсата на влязъл в сила съдебен акт по обжалваните наказателни постановление обосновава извод, че нарушенията, санкционирани с горепосочените наказателни постановления, към момента на постановяване на отказа не са били установени по надлежния ред – с влязло в сила наказателно постановление, съответно – независимо от отразяването в АИС АНД, не е изпълнено условието по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. – контролните точки да се отнемат въз основа на влезли в сила наказателни постановления. Към датата на постановяване на отказа е налице обективно несъответствие между отразяването в АИС АНД, съответно в справката за А., за факта на влизане в сила на наказателните постановления и оставащите му контролни точки, и фактическото положение към датата на подаване на искането за корекция на тези данни, поради което е налице хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. – данните в АИС АНД за влизане в сила на наказателни постановления № 21-0819-002409/27.08.2024г. и № 25-0819-004819/19.11.2025г., и за оставащите на А. контролни точки, са неточни, което налага тяхното актуализиране. Поддържането в информационния фонд на данни за влезли в сила наказателни постановления, за нарушения, за които се отнемат контролни точки, при наличието на данни за съдебното обжалване на наказателните постановления, представлява неточност по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., която административният орган е длъжен да отстрани служебно по реда на чл.11, ал.2 от Инструкцията, в рамките на предоставената му компетентност по управление на съответния информационен фонд. В случай, че по образуваните АНД във ВРС се постановят решения, с които двете НП се потвърдят или се прекрати производството по обжалването им, ще са основание за корекция в хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от № 8121з-1280/07.10.2021г. По изложените съображения жалбата следва да се уважи. Обжалваният изричен отказ следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне по искане с вх. № 3650000-39304/12.06.2026 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Административният орган дължи поддържането на данните в АИС АНД в актуално състояние, при новото произнасяне по искането на А. и преценката дали са налице основания за корекция на данните в АИС АНД относно влизане в сила на наказателните постановления и отнетите с тях контролни точки, съответно оставащите контролни точки директорът на ОДМВР – Варна следва да провери какъв е изходът от образуваните по жалбите срещу двете НП АНД, съответно налице ли са основания за актуализиране на данните в АИС АНД, и към кой момент – в зависимост от това дали е налице влязло в сила прекратително определение (в който случай наказателното постановление се счита за влязло в сила след изтичане на срока за неговото обжалване) или влязло в сила съдебно решение. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК и предвид своевременно заявеното искане, на А. следва да се присъдят сторените в производството разноски. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК от жалбоподателят се претендират разноски общо в размер на 620,11 евро, от които 5,11 евро за държавна такса и 615,00 евро адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Видно от представения договор за правна защита и съдействие - възнаграждението е заплатено изцяло в брой на датата на подписване на договора. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав