Решение № 322 от 2.10.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1113/2026 г.

наказателно дело № 20263630201113 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №2511600236/22.04.2026г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Шумен, с което на Г. Ф. И., ЕГН •••••••••• са наложени административни наказания “глоба” в размер на 306.78 евро, на основание чл.86 ал.2 т.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години, на основание чл.94 ал.2 от ЗЛОД и отнемане в полза на държавата на 1 бр. гладкоцевно ловно оръжие “ИЖ 27 ЕМ”, кал.12, №40791, на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно, постановено в нарушение на закона и на процесуалните правила. Излагат се и доводи, че от субективна страна не е осъществен състава на вмененото нарушение, поради липса на вина. От друга страна намира наложените наказания за несъразмерно тежки, предвид конкретната ситуация и обстоятелството, както и че се касае за първо нарушение. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител – адв. А.Д. от ШАК, редовно упълномощен. Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, също излага доводи, че доколкото жалбоподателят е бил заблуден от секретаря на ловната дружинка, че се касае за ловен ден, липсва умисъл при извършване на противоправното деяние Също така счита, че предвидените санкции в закона, са несъразмерни спрямо извършеното. Моли НП частично да бъде изменено като бъде потвърдено в частта за наложената глоба, а в частта за наложеното наказание “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години и отнемането в полза на държавата на 1 бр. гладкоцевно ловно оръжие “ИЖ 27 ЕМ”, кал.12, №40791, да бъде отменено. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Г. Ф. И., ЕГН •••••••••• към 08.09.2025г. притежавал редовно заверен билет за лов №431008, валиден до 31.12.2025г. На 06.09.2025г. на същият било издадено разрешително за индивидуален лов серия СИ №217315 от СИДП – ДЛС Паламара, на дребен дивеч – пъдпъдък, гургулица и гривяк за периода от 06.09.2025г. до 28.09.2025г., в ловностопански район на ЛРД – Трем, с място на ловуване – ловище IV р. Студеница. Сутринта на 08.09.2026г., който бил почивен ден, поради обстоятелството, че официалният празник 06.09.2025г. бил в събота, жалбоподателят се обадил по телефона на св. И.М.А. – секретар на ЛРД – с.Трем и го попитал дали е лов ден. Тъй като св. И.А. не бил сигурен му казал, че ще попита С.Б., който бил специалист по лова в местното сдружение. След проведен телефонен разговор със С.Б., при който той категорично го уверил, че е ловен ден, св. А. уведомил жалбоподателят, че може да ловува. След полученото от св.А. уверение, че е ловен ден, жалбоподателят заедно с още трима ловци – И.И.Х., М.Б.З. и Х.И.И., които също имали издадени разрешителни за индивидуален лов, излезли да ловуват в посочения в разрешителното район. Същите се придвижвали в редица един до друг с извадени от калъфа и сглобени ловни оръжия. Жалбоподателят бил с гладкоцевно ловно оръжие “ИЖ 27 ЕМ”, кал.12. По същото време свидетелите Н. В. Н., И. А. И., Т. З. А. и А. С. Х. – горски инспектори в РДГ- Шумен извършвали обход в землището на с.Студеница. Забелязали придвижващите се в редица ловуващи лица, които били с оранжеви светлоотразителни жилетки, поради което се приближили с оглед извършване на проверка. Ловците били с извадени от калъфа и сглобени ловни оръжия. Всички имали издадени разрешителни за индивидуален лов. Било констатирано, че всички били с отстрелян дивеч като жалб. Г. И. бил отстрелял 2 бр. пъдпъдъци. В района било установено и звуковъзпроизвеждащо устройство, явяващо се забранено средство за лов. За извършената проверка св. И. А. И. на место, в присъствието на жалбоподателя, съставил Констативен протокол серия ДООА №0139119/08.09.2025г., в който отразил установените при проверката обстоятелства, че жалб.Г. И. с редовно издадено Разрешително за индивидуален лов на 08.09.2025г., който не е ловен ден, с ловно оръжие“ИЖ 27 ЕМ”, кал.12, №40791 е отстрелял 2 бр. пъдпъдъци, с помощта на електрическо звуковъзпроизвеждащо устройство.Протоколът е подписан и от жалбоподателя. На 28.10.2025г. св.Н. В. Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия ДООА №108630,в негово присъствие, за нарушение на 86 ал.2 т.1 от ЗЛОД, във вр. с чл.65 т.4 от ЗЛОД и чл.69 ал.1 от ППЗЛОД .Актът е подписан от нарушителя, като същият е посочил, че не са знаели, че не е ловен ден, а само почивен и, че били подведени от секретаря, че е ловен ден. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. С писмо изх.№РДГ16-07379 – 21.11.2025г. административнонаказателните преписките образувани срещу четиримата ловци, вкл. и тази образувана срещу жалбоподателя със съставения АУАН серия ДООА №108630, били изпратени на Районна прокуратура – Шумен, с оглед данни за извършено престъпление по чл.237 ал.2 от НК. Била образувана преписка вх.№5424/2025г. по описа на Районна прокуратура – Шумен. С постановление от 26.02.2026г. прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен отказал за образува досъдебно производство като е приел, че е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и е изпратил материалите на директора на РДГ – Шумен по компетентност за налагане на администраивно наказание по ЗЛОД. След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Шумен, административнонаказващият орган издал обжалваното НП №2511600236/22.04.2026г., с което на Г. Ф. И., ЕГН •••••••••• са наложени административни наказания “глоба” в размер на 306.78 евро, на основание чл.86 ал.2 т.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години, на основание чл.94 ал.2 от ЗЛОД и отнемане в полза на държавата на 1 бр. гладкоцевно ловно оръжие “ИЖ 27 ЕМ”, кал.12, №40791, на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които не са противоречиви и изясняват в пълнота фактите и обстоятелствата имащи значение по делото. Събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите Н. В. Н., И. А. И., Т. З. А. и А. С. Х., съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост. В своята съвкупност изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя Същите съставляват пряко доказателство, тъй като свидетелите са очевидци на действията на Г. И.. По отношение показанията на св. И.М.А., съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви. Не се опровергават от останалите събрани доказателства, а са в унисон с тях. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушения е индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В НП и АУАН са посочени всички релевантни за отговорността на жалбоподателя обстоятелства – описани са конкретните действия във връзка с извършената проверка. Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на 86 ал.2 т.1 от ЗЛОД. Посочената разпоредба гласи следното: "Който убие или улови дивеч в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства или методи, се наказва с глоба: 1. за дребен дивеч - от 600 до 2000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета. Видно е от цитираната правна норма, че за да е съставомерно деянието по този член, следва деецът да е осъществил изпълнителното деяние в една от двете му форми - убил или уловил дивеч, както и това да е станало в една от трите алтернативно изброени хипотези - в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства или методи. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 и 3 от ЗЛОД “ловуване” е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, като и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен, убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици-обект на лов, както и престой или движение на лица извън населените места със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. По делото е безспорно, че жалб. Г. Ф. И. към 08.09.2025г. е притежавал редовно заверен билет за лов №431008, валиден до 31.12.2025г. и на същият е било издадено разрешително за индивидуален лов серия СИ №217315 от СИДП – ДЛС Паламара, на дребен дивеч – пъдпъдък, гургулица и гривяк за периода от 06.09.2025г. до 28.09.2025г., в ловностопански район на ЛРД – Трем, с място на ловуване – ловище IV р. Студеница. Имал е право да ловува в разрешените за лов дни. Съгласно чл.69 ал.1 от ППЗЛОД групово и индивидуално ловуване на дребен дивеч се извършва в събота, неделя и в дните, обявени за официални празници, а на водоплаващ дивеч - след 1 януари и в сряда. В чл. 154 ал.1 от КТ изчерпателно са изброени официалните празници, между които и 6 септември - Ден на Съединението. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато официалните празници / с изключение на Великденските празници/, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Доколкото 06.09.2025г. е бил в събота, първият работен ден - 08.09.2025г. е бил неприсъствен. При тази ситуация разрешените дни за ловуване са на 06.09.2025г. и 07.09.2025г., но не и на 08.09.2025г., който е само неприсъствен ден, но не е официален празник. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за безспорно установено, че на посочената дата и място , жалбоподателят заедно с още трима ловци е ловувал с ловно оръжие“ИЖ 27 ЕМ”, кал.12, №40791 и е отстрелял 2 бр. пъдпъдъци в ден, който не е бил ловен. Лицата са били установени от служители на РДГ – Шумен в землището на с.Студеница по време на лов на дребен пернат дивеч. Жалбоп одателят е бил с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, и в него е имало отстреляни 2 бр. пъдпъдъци. По отношение на тези обстоятелства в показанията на свидетелите Н. В. Н., И. А. И., Т. З. А. и А. С. Х. не се установява никакво разминаване с фактите. Данните, съдържащи се в тях са обективни, логически и хронологично съответни по време и място. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението. За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. Св. И.М. А. в показанията си в съдебно заседание категорично заявява, че действително е заблудил жалбоподателя и останалите участници в лова, тъй като след като се е консултирал с отговорника по лова им е заявил, че посочения ден – 08.09.2025 год. е ловен ден. От показанията на свидетеля се установява, че жалбоподателят и останалите лица не са били сигурни дали 08.09.2025г. е ловен ден, поради което рано сутринта преди да тръгнат да ловуват попитали св.А., в качеството му на секретар на Ловна дружинка с.Трем, който също не бил сигурен, поради което се консултирал с друг специалист – лицето С.Б.. Тъй като последния бил категоричен, че е ловен ден, св. А. уведомил лицата, че 08.09.2025 год. е ловен ден и могат да ловуват. В тази насока и са показанията на Н. В. Н., И. А. И., Т. З. А. и А. С. Х., че при проведеният разговор с лица при извършване на проверката на место, те обяснили, че били подведени от секретаря на дружинката, че е ловен ден. Доколкото предвид възникналото съмнение у участващи в лова лица, същите са направили възможното и са потърсили компетентно мнение относно тълкуване на посочената правна норма, и са били заблудени относно посочената дата – 08.09.2025 год., съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.86, ал.2, т.1 от ЗЛОД. Липсата на вина се явява пречка посоченото нарушение да може да се вмени в тежест на жалбоподателя и да се ангажира неговата административно-наказателна отговорност по него. При преценка на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че както в АУАН, така и в издаденото НП е посочено, че деянието е осъществено с помощта на звуковъзпроизвеждащо устройство. Действително по време на извършената проверка от района, в който лицата са ловували е било иззето звуковъзпроизвеждащо устройство, но от материалите по делото не се установява безспорно чия собственост е същото, от кого е било монтирано и дали действително е било използвано от жалбоподателя по време на лова на 08.09.2025 год. Ето защо настоящият състав намира, че по делото липсват категорични доказателства, от които да може да се направи извод, че жалбоподателят, е осъществил от обективна и субективна страна състава на деянието по чл.86 ал.2, т.1 от ЗЛОД, във вр. с чл.65 т.4 от ЗЛОД, във вр. с чл.69, ал.1 от ППЗЛОД. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление, като недоказано следва да бъде отменено изцяло. Отделно от изложеното дори да се приеме, че жалбоподателят е осъществил описаното нарушение, то настоящия състав намира, че по същество същото представлява “маловажен случай”. Предвид създалата се ситуация съдът намира, че се касае за инцидентна проява. Жалбоподателят няма налагани никакви наказания по ЗЛОД. Заедно с останалите ловци е направил всичко възможно преди започване на лова, да се убеди, че посочения ден е ловен, респективно, че няма да извърши нарушение. При преценка характера на нарушението съдът съобрази и добрите характеристични данни за жалбоподателя, които се установяват от показанията на св. И.М. А.. Наложените за това нарушение наказания, съдът счита, че се явяват прекалено тежки, съобразявайки тежестта на извършеното, неговата обществена опасност и най-вече личността на самия нарушител. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, поради което същата би могла да бъде приложена, но само в случай, че съдът е приел, че деянието е осъществено и от субективна страна. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът