Решение № 506 от 21.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 271/2024 г.

Предявени са в субективно съединение искове с правно основание чл. 105 ЗЗК, вр. чл. 107 КМЧП. Ищецът „Комсед“ АД твърди, че в периода 2010 - 2017 г. ответникът „Майорал Мода Инфантил“ С. А . e продавал произвеждани от него детски облекла, обувки и аксесоари с марка Mayoral на търговци на дребно на територията на страната, а от 2018 г. до настоящия момент продажбата им се извършвала от дъщерното му дружество и първи ответник „Майорал България“ ЕООД. Поддържа, че сам бил специализиран в продажби на дребно на стоки за деца, включително облекла, като от 2009 г. бил в търговски отношения с „Майорал Мода Инфантил“ С.А. и се наложил за негов основен партньор, спомагайки за утвърждаване на марката Mayоral в страната като знак за стоки от високия сегмент на средния клас. За ищеца това била единствено предлаганата от него марка за дрехи, обувки и аксесоари от същия клас и в съзнанието на потребителите дейността му се свързвала трайно с нея. На 23.03.2017 г. „Майорал България“ ЕООД изпратило уведомление до търговците на дребно, включително и до ищеца, с което поискало спазване на определен модел на ценообразуване под страх от прекратяване на търговските отношения. Тъй като ищецът отказал да спази наложените от ответниците продажни цени, определените от тях периоди на намаления и ограниченията в процента намаление, през 2019 г. ответниците преустановили доставките за ищеца. В тази връзка по почин на ищеца било проведено производство пред Комисията за защита на конкуренцията и с влязло в сила след съдебно обжалване решение на административния орган от 29.07.2021 г. било установено извършването от страна на ответниците на нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение с търговци на дребно за определяне на фиксирани и минимални цени за препродажба на краен клиент в областта на търговията с детски дрехи, обувки и аксесоари от среден към висок клас на територията на страната. Ищецът сочи, че отказът от продължаване на доставките към него било част от изпълнителното деяние на установеното от КЗК продължавано нарушение, тъй като представлявало санкционна мярка, наложена поради отказа му да приеме фиксираните цени и ограничения, а не поради твърдяното от ответниците поведение, свързано с нарушаване на договора и на правата на интелектуална собственост върху марката. Внезапното преустановяване на доставките към него и то непосредствено преди настъпващия пролетно-летен сезон оказало негативно въздействие върху цялостната му дейност, вкл. довело до спад на приходите му в сегмента продажба на детски облекла и обувки. Наред с това се появило и потребителско разочарование у клиентите му, които до този момент свързвали ищеца с предлагането на стоки с марката Mayoral, и това довело до пренасочването им към други търговци на дребно. Ищецът, въпреки положените усилия, не успял да замени предлаганата до този момент марка с друга поради различните концепции на предлагане (напр. изискване за предлагане на стоката в самостоятелно позициониран магазин или в голям търговски обект, без предлагане на детски играчки), а също и поради по - бедния асортимент от сходни по клас стоки, предлагани под други марки. Поради това ищецът счита, че му се дължи обезщетение за вредите от установения от КЗК деликт, изразяващи се в намаляване на имуществото му след увреждането. Използвайки като база очаквания и сигурен прираст, който щял да получи, ако не било преустановено доставянето на стоки от ответниците, ищецът сочи, че справедливото обезщетение за пропуснатите ползи през 2019 г. било в размер от 165 166,54 лв., за 2020 г. - 228 972,77 лв., за 2021 г. - 227 955,12 лв., а за 2022 г., до когато ищецът е имал очакване за възобновяване на търговските отношения с ответниците - 189 786,20 лв., или общо за целия процесен период - 811 880,63 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди солидарно двамата ответници, в качеството им на съделинквенти, да заплатят на ищеца сумата от 811 880,63 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 2019 г. до 2022 г. в резултат на извършеното от тях нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателно плащане. Претендира разноски. Ответникът „Майорал България“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че от 2018 г. извършвал търговия на едро със стоки с марка Maroyal, но не чрез дългосрочни споразумения за доставката им, а чрез договори с еднократно изпълнение относно съответната сезонна колекция. С плащане на стоките еднократното правоотношение между него и търговеца на дребно се прекратявало, без да съществувало задължение за повторно сключване на договор за последващи доставки. С ищеца били сключени общо пет договора за съответния сезон, действали при Общи условия, като поръчките, приети от втория ответник, били изпълнени от „Майорал България“ ЕООД по първия сключен през 2018 г. договор и правоотношението по него било прекратено на 17.05.2018 г. След това били направени поръчки за сезон есен/зима 2018 г. при общи условия, подписани на 16.05.2018 г. Поради забавяне на плащанията в предходни периоди били променени условията за плащане за колекция есен/зима 2018 г., а именно - 10 % от стойността на всяка поръчка като „капаро“ и 100 % авансово плащане по проформа фактура. Поръчаните стоки били доставени до края на септември-началото на октомври 2018 г. и отношенията между страните по този договор били приключени на 03.10.2018 г. след връщане от ответника на неизползваната част от внесеното капаро. За колекция пролет/лято 2019 г. до ищеца не била отправЯ. покана за оглед на мостри поради нежеланието на ответника да продължи търговските отношения с него, дължащо се на нарушения на правата на интелектуална собственост върху марката Mayoral. Така например, през пролетта на 2018 г. ответникът установил, че в рекламни материали на ищеца били използвани снимки от каталози на втория ответник, но без съгласие на носителя на правата, и въпреки отправената покана извършването на нарушението не било преустановено. Наред с това ищецът стопанисвал два монобрандирани със същата марка магазина без разрешение от маркопритежателя, а правото върху марката било нарушено и чрез публикации на електронната страница на ищеца. По почин на ищеца било образувано производство пред КЗК, като с решение от 05.12.2019 г. било установено, че ответниците не били извършили нарушение, свързано със злоупотреба с по-силна позиция при договаряне в нарушение на въведената с чл. 37а ЗЗК забрана. С последващо решение на КЗК от 29.07.2021 г. била установена и липса на извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗЗК (поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения). Със същото решение било прието наличие на нарушение по т. 1 на цитираната разпоредба (фиксиране на цени за препродажба и определяне на минимални цени за препродажба), като между установеното от административния орган нарушение и соченото от ищеца противоправно деяние, свързано с преустановяване на доставките, липсвал идентитет по обективни признаци относно начин и време на извършване (периодът на нарушението, установено от КЗК, бил 23.03.2017 г. - 29.07.2021 г., докато процесният период бил 2019 - 2022 г.). Увредени от нарушението по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК били крайните потребители, които закупували стоката на по-висока цена, а не търговците на дребно като ищеца. Това личало и от обстоятелството, че с решението на КЗК не било давано предписание за преустановяване на нарушението чрез възстановяване на търговските отношения с ищеца, а установеното от Комисията нарушение било преустановено чрез изменение на общите условия. Отказът на ответника да сключи договор с ищеца не бил противоправен, нито била налице причинна връзка между този отказ и сочената от ищеца вреда (спад на печалбата), тъй като за ищеца съществувала възможност да доставя сходни стоки от други производители и да наложи техните марки в бранда си. Наред с това причина за спада на оборота за значителна част от процесния период била вирусната епидемия, действала в страната. Ответникът оспорва иска и по размер, тъй като нямало сигурни доказателства, че ищецът щял да реализира ползата, която третирал като пропусната, а наред с това при определяне на размера на претендираното обезщетение не била отчетена разликата между приход и печалба. Моли за отхвърляне на иска срещу него. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът „Майорал Мода Инфантил“ С. А. оспорва предявения срещу него иск по съображения, идентични с поддържаните от първия ответник. Допълва, че търговските му отношения с ищеца започнали през 2009 г., но до 2015 г. не били добре развити, и делът на направените от ищеца поръчки започнал да нараства през 2016 г. Отношенията между двете страни били прекратени в края на 2017 г. поради неизпълнение от страна на ищеца на задължения по договора за колекция есен/зима 2017 г. Установеното от КЗК нарушение, свързано с ограничаване на ценовата политика на търговците на дребно чрез фиксиране на крайни препродажни цени, не било в причинна връзка със сочените от ищеца вреди, а последните според поддържаните от ищеца твърдения можело да настъпят от друго неустановено от КЗК нарушение, свързано с т. нар. злоупотреба с господстващо положение. Моли съда да отхвърли иска, предявен срещу него. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Общоизвестно обстоятелство (като вписано в търговския регистър) е, че „Майорал Мода Инфантил“ С. А. е едноличен собственик на капитала на учреденото на 13.11.2017 г. дружество „Майорал България“ ЕООД. Като безспорни по делото са отделени с доклада следните обстоятелства: че ответникът „Майорал Мода Инфантил“ С. А. е производител на детски облекла и аксесораи от среден към висок клас с марка Mayoral; че в периода 2010 – 2017 г. ответникът „Майорал Мода Инфантил“ С. А. е продавал произвежданите от него стоки на територията на България чрез търговски представител, а след учредяването на ответника „Майорал България“ ЕООД стоките се продавали на него, а той от своя страна ги преподавал на търговци на дребно; че ищецът в качеството си на търговец на дребно е закупувал стоки с процесната марка в периода 2010 г. (от колекция пролет/лято) – 2018 г. (до колекция есен/зима), като договарянето се е извършвало след оглед на мостри и заявяване на бройки за конкретния сезон; че доставянето на стоки на ищеца от първия ответник е преустановено след изпълнение на поръчката за колекция есен/зима 2018 г. въпреки изразеното от ищеца желание за подаване на заявки за следващи колекции; между страните е разменена кореспонденция със съдържанието, обективирано в представените с исковата молба, отговора и допълнителната искова молба преписи; че два от стопанисваните от ищеца магазини, находящи се в гр. София и гр. Пловдив, са били монобрандирани с марката Mayoral; че ищецът е използвал снимки от каталог, изработен за „Майорал Мода Инфантил“ С. А., в издаваните от него брошури. От представеното като доказателство по делото решение № 791/29.07.2021 г. на КЗК по преписка № КЗК/212/2019 г., е видно, че е установено, че „Майорал Мода Инфантил“ С. А. и „Майорал България“ ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение с търговците на дребно с предмет - фиксиране на цени за препродажба и определяне на минимални цени за препродажба към краен клиент, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията на пазара на търговия с детски дрехи, обувки и аксесоари от среден към висок клас на територията на страната. С решението е наложена имуществена санкция на „Майорал Мода Инфантил“ С. А. и „Майорал България“ ЕООД в размер на 1 827 007 лв., и е постановено прекратяване на нарушението. В мотивите на решението на КЗК е прието, че продължителността на извършеното нарушение обхваща периода от 26.05.2015 г. до момента на предявяване на твърдение за извършено нарушение – 06.08.2020 г. С решение № 684/29.06.2022 г., постановено по адм. д. № 997/2021 г. по описа на Административен съд – София област, е изменено решение № 791/ 29.07.2021 г. по преписка № КЗК/212/2019 г. на КЗК, като е намален размера на наложената имуществена санкция от 1 827 007 лв. на 415 228,89 лв., а в останалата обжалвана част жалбата е отхвърлена като неосноватЕ.. В мотивите на решението на Административен съд – София област е прието, че продължителността на нарушението обхваща периода от 23.03.2017 г. до 06.08.2020 г. С решение № 1127/01.02.2023 г., постановено по адм. дело № 7166/2022 г. по описа на ВАС, IV oтд., е оставено в сила решение № 684/09.06.2022 г. по адм. д. № 997/2021 г. по описа на Административен съд – София област в обжалваната част по отношение на размера на санкцията, по касационната жалба на Комисия за защита на конкуренцията. Решението е влязло в сила на 01.02.2023 г. С решение № 1280/05.12.2019 г. на КЗК по преписка № КЗК/237/2019 г. е установено, че „Майорал Мода Инфантил“ С. А. и „Майорал България“ ЕООД не са извършили нарушение по чл. 37а, ал. 1 от ЗЗК, представляващо злоупотреба с по - силна позиция при договаряне. С решение № 9368/07.09.2023 г., постановено по адм. дело № 8257/2020 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 524/10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 19/2020 г. на Административен съд – София област, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на „Комсед“ АД срещу решение № 1280/05.12.2019 г. по преписка № КЗК-237/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че „Майорал Мода Инфантил“ С. А. и „Майорал България“ ЕООД не са извършили нарушение по чл. 37а, ал. 1 от ЗЗК. Като доказателство по делото е представена кореспонденция по електронната поща между ищеца и ответниците, в която се обсъжда ценовата политика на „Майорал“. Видно от приетия като доказателство по делото имейл от 23.11.2017 г. от Е.Д., мениджър на „Майорал България“ ЕООД, до „Комсед“ АД, по повод акция „Черен петък“, са дадени указания относно условията, които трябва да спазват всички онлайн магазини, като същите са свързани с времето на провеждане на кампанията, максималния праг на намаленията на цените, кога може да започне рекламата за акцията, както и предупреждение за точно спазане на условията. Видно от представените като доказателства по делото имейл от 17.05.2018 г. от Г.Г. (изп. директор на „Комсед“ АД) до И.Х. (управител в „Майорал България“ АД), както и имейл от 28.09.2018 г. от Г.Г. (изп. директор на „Комсед“ АД) до г-н М. (имейл: •••@•••), в същите е посочено, че управителят на ищцовото дружество е бил уведомен по телефона, че доставките на стоки от „Майорал“ ще бъдат спрени, тъй като „Комсед“ нарушава ценовата политика на „Майорал“. Като доказателство по делото е представена и кореспонденция по електронна поща между О.Г., на длъжност „Контрольор международни филиали“ в „Майорал Мода Инфантил“ С. А., и Е.Д., търговски посредник на дружеството, в периода от 31.03.2016 г. – 24.01.2017 г. (л. 551 – л. 559, том II от делото), в които се коментират многократно просрочените задължения на „Комсед“ АД. Като доказателство по делото е представена кореспонденция по електронна поща между страните относно плащане на фактури за сезон пролет/лято 2018 г. Видно от същата И.Х., служител в „Майорал България“ ЕООД, напомня на служители на „Комсед“ АД за просрочени плащания, на 14.05.2018 г., 15.05.2018 г. и 09.07.2018 г. По делото са представени като доказателства и имейли, изпратени от ищеца в периода от септември 2018 г. до септември 2020 г. до ответниците, с искане представител на ищеца да присъства на представяне на новите колекции и да направи поръчки, като няма данни ищецът да е получил отговори от „Майорал“. От представената като доказателство по кореспонденция, водена между „Комсед“ АД и „Майорал България“ ЕООД в периода – м. ноември 2022 г. – м. май 2023 г., за възстановяване на търговските отношенията между дружествата, е видно, че това искане на ищеца е било отхвърлено. Като доказателства по делото са приети копия от каталози на „Комсед“ АД (л. 275 - л. 278, том I), върху които са изобразени снимки на деца и логото на марка „Майорал“, както и снимка на монобрандиран магазин за детски дрехи „Mayoral“ в „Ринг Мол“ (л. 281, том I), като на витрината е изобразено логото на „Комсед“ АД и логото на „Майорал“. За установяване на обстоятелствата, свързани със съществуването на търговски обект в МОЛ Пловдив, с бранд Mayoral, още преди да бъде нает от „Комсед“ АД, нает по предложение на г-н Д., който бил предложил на ищеца да наеме и друг подобен обект в МОЛ Стара Загора, както и за забавеното плащане на пратката от 2018 г. и причините, поради които това се е случило, по делото е разпитана като свидетел В.Р.. От показанията на св. Р. се установява, че е служител в ищцовото дружество от 2004 г., а от 2012 г. работи на длъжността „бранд мениджър“. Задълженията й били да ръководи отдела, който бил свързан с бебешки стоки и дрешки, да преговаря с доставчици, да ценообразува и да следи потоците на документи и стоки. Сочи, че е работила със стоки на ответниците от 2007 г., представляващи детски дрешки и аксесоари, но сега вече не работели заедно. Ответниците прекратили доставките без да ги уведомят предварително. Посочва, че през 2017 - 2018 г. ищецът имал магазин в МОЛ Пловдив, в който продавали само дрешки на Майорал и бил брандиран като „Комсед“, с допълнително обозначение, че се продават стоки на „Майорал“. Магазинът бил нает по предложение на Е.Д., който е бил агент на „Майорал“ за България. През 2017 г. предложил на ищеца да пренаеме магазина в МОЛ Пловдив и да изкупи цялото имущество с наличното обзавеждане и стока. Когато наели магазина, бил брандиран и със свидетелката не били водени разговори за преустановяване на брандирането. Сочи, че „Майорал“ изпращали мострите в офиса на Е.Д. всеки сезон и канели клиентите, за да избират от тях. Свидетелката споделя, че е участвала в изготвянето на каталози на „Комсед“ АД, които се издавали четири пъти в годината, и представяли възможно най - много марки и брандове. По - голямата част от фирмите изготвяли сами страниците, останалите ги изготвяли от ищцовото дружество, но за всички материали получавали пълно съдействие от съответната фирма. Твърди, че включвали продукти на „Майорал“ със снимки от техния сайт, до който имали достъп с парола, в качеството им на съконтрахент, или им били изпращани от ответното дружество. Сочи, че до нея не достигали рекламни каталози на „Майорал“, тъй като винаги били в ограничено количество, но имало малки рекламни брошури, около 2-4 стр., за всеки сезон, които пращали заедно със стоката. Свидетелката получавала фактурите и ги препращала към счетоводството за плащане, като после имала обратна връзка дали са извършвани плащанията. Спомня си, че веднъж имало забавяне с плащанията, което е било породено от големия поток фактури, тъй като всеки магазин разполагал с отделен клиентски номер към ответното дружество. Когато получавали едновременно много фактури било възможно да се пропусне някоя от тях, но реагирали своевременно и ги плащали. При предявяването на снимки, находящи се на л. 276 -278 и на л. 293, т о м I, св. Р. посочва, че предявените й снимки изобразявали каталози на „Комсед“. На тях се виждали деца, облечени в дрехи на „Майорал“. Същите били взети от профила на „Майорал“, достъпен с парола, която ищцовото дружество имало в качеството на съконтрахент, и били допълнително обработени, за да се включат в каталога. За установяване на обстоятелствата, че ответникът е отправил искане към ищеца да преустанови недобросъвестни практики на неправомерно използване на авторски права и права върху индустриална собственост на „Майорал Мода Инфантил“ С. А., но същите не били преустановени и относно разговорите, които били водени между представителите на страните, касаещи възраженията на ответниците, че „Комсед“ АД не е представял за съгласуване търговските си каталози на г-н Д. и че последният е отправял искания към ищеца за преустановяване на разпространението на каталози на „Комсед“ АД, в които неправомерно били използвани снимки, които са обект на авторски права на „Майорал Мода Инфантил“ С. А., че още от 2009 г. „Майорал Мода Инфантил“ С. А. е разяснил на партньорите си в България, че не дава разрешение на търговците на дребно да наименуват своите търговски обекти с името „Майорал“ или да ги обозначават с търговските марки на „Майорал Мода Инфантил“ С. А., както и че други клиенти на ответниците в България не са откривали „монобрандирани магазини“, по делото са разпитани като свидетели И.Х. и Е.Д.. От показанията на св. Х. се установява, че е служител в „Майорал България“ ЕООД от края на 2017 г. на длъжност „директор“. Твърди, че дружеството е създадено през ноември 2017 г., а „Комсед“ АД са техни клиенти от 2018 г., но вече не работели с тях, тъй като имали множество спорове по различни въпроси, за които била запозната от дружеството в Испания - „Майорал Мода Инфантил“ С. А. Сочи, че са имали дългогодишни проблеми с плащанията, свързани с регулярно просрочване на дължими суми, които били погасявани впоследствие. Просрочвания по 2 - 3 седмици, до месец, имало и към „Майорал България“ ЕООД. Споделя, че са имали и проблем с изображенията, които са поставяли на своите каталози, без разрешение. Те били от каталози на „Майорал Мода Инфантил“ С. А., със защитени авторски права. Твърди, че снимките, които се намирали в информационната система „Майорал Онлайн“, били различни от снимките в рекламните каталози. Разликата била в начина на заснемане - снимките, които използвали в каталозите, били заснети от рекламна агенция в естествена среда, в различни ситуации, а снимките в информационната онлайн система представлявали дрехи, заснети на фон. Дрехите, които били заснети на фон, представлявали продуктови снимки, до които всеки клиент, който пожелаел имал достъп. При предявяване на снимките, находящи се на л. 276 – 278 и на л. 283, т. I , свидетелката заявява, че те изобразяват снимки от каталози на „Майорал Мода Инфантил“ С. А., които е виждала преди шест години в каталози на „Комсед“ АД. През месеците февруари - март 2018 г. разговаряла с г-жа Г. относно един от каталозите, в който на една от страниците, имало талон за отстъпка със снимка от техен каталог. Талонът давал 15 % отстъпка и разговорът бил по повод тази отстъпка и ползваната снимка върху него. Колекцията, която се е предлагала е била пролет - лято 2018 г. и била нова. Коментирали, че на „Майорал България“ ЕООД не им се е струвало подходящо новата стока, която току-що е влязла на пазара, да се предлага с намаление веднага, от първия момент, в който я пускат на пазара. Също така коментирали, че „Комсед“ АД нямали право да използват изображения на „Майорал“, които били поставени в каталога им. Тя казала, че разбира, и поела ангажимент при следващия каталог да не използват техни изображения, но тези каталози вече били отпечатани, вкарани в търговската мрежа и раздавани на клиенти и нямало как да бъдат изтеглени. Сочи, че в следващия каталог също е имало снимки на „Майорал“ и пак се свързала с г-жа Г., като уговорили среща заедно с Е.Д.. На срещата отново коментирали, че в техните каталози присъстват изображения от каталозите на „Майорал“, но представителите на ищеца им отговорили, че искат достъп до изображенията от каталозите и разрешение, или да им изпратят снимки, които могат да ползват. Твърди, че маркетинг отделът в Испания не разрешавал към онзи момент да се използват техни снимки от клиентите. Сочи, че първоначално представителите на ищеца се държали изключително любезно, но впоследствие когато започнали да коментират изображенията и талона за отстъпка, тяхното отношение се е променило. Започнали да им намекват, че правят картел. Свидетелката твърди, че никога не си била позволявала да изисква или да ги задължава да променят каквото и да е в търговската си политика, а само споделила тяхното виждане за нещата, като това била една от причините, поради които решили да прекратят търговските си отношения с тях. През месец септември 2018 г. свидетелката информирала г-жа Г., че са взели решение да не работят повече с тях, като причините били много. Когато представители на ищеца се свързали с Е.Д., за да организират среща, да отидат в шоурума и да направят поръчка за нова колекция, той им съобщил, че не искат да взимат нова поръчка. Твърди, че приходите, които получавали от „Комсед“ АД, не били достатъчни да компенсират използването на снимките от каталога им и забавянията с плащанията. Споделя, че в профила на техните съконтрахахенти имало указания във връзка с препоръчителни цени, в опция „Етикети“, която се ползвала основно от клиенти с големи поръчки. Тази опция помагала на клиентите да отпечатат крайна продажна цена на специална хартия, раздЕ. на етикети, на която можело да напишат търговското име на магазина и фирмата. Клиентът можело да посочи какъв процент марж иска да постави върху доставната цена или да избере препоръчителна продажна цена. Това била единствената опция от менюто, където съдържала информация за цени. Сочи, че била изпратила само един имейл, в който е написала препоръчителни периоди, които ответното дружество смятало за подходящо да се правят намаления. Имало е и други клиенти, които правели отстъпки в различни периоди от препоръчителните, но за много по - кратко време. Разговорите с г-жа Г. били основно за продължителността на намаленията, тъй като ако една стока била намалена тридесет или повече дни, тя се приемала за стока на разпродажба. Твърди, че вече не изпращали препоръчителни периоди за намаление на клиентите си. Когато ищецът пускал нова колекция с продължително намаление, впечатлението, което се оставяло на пазара и у крайния клиент било, че това е продукт от стара колекция, който е обезценен, заради това препоръчвали по - кратки периоди на намаленията. Споделя, че ищцовото дружество имало и магазини, които били брандирани с логото на „Майорал“, което също нямали право да ползват, тъй като не били франчайз. Сочи, че магазинът, който видяла в „Ринг МОЛ“, не отговарял на стандартите на „Майорал“. При разговор с г-жа Г., свидетелката й казала, че това не било редно, защото клиентите го асоциирали с магазин на „Майорал“. Твърди, че към настоящия момент имат и други клиенти, които имат магазини в МОЛ-овете, но през 2018 г. имало само още един в „Сердика център“, който бил на „Амиго Фешън“ и се казвал „Амиго“. Твърди, че последната поръчка, която доставили на ищеца била платена 100 % авансово, но и други съконтрахенти плащали по този начин, това било обичайна практика. Първоначално „Комсед“ АД плащали 50 % авансово и 50 % в срок до 60 дни отложено плащане, като авансовата част си я плащали в срока, за да получат стоката, а вторите 50 % ги забавяли. Споделя, че били много малко клиентите в България, които имали отложено плащане. От показанията на св. Д. се установява, че от 2008 г. е търговски представител на испанската марка „Майорал“ за България. От 2010 г. дружеството „Амиго Репрезентатив“, в което свидетелят е партньор, заедно със съпругата си, е търговски представител на „Майорал“. То притежавало шоурум в гр. Пловдив, където всички клиенти, включително и ищецът ходели да разглеждат колекциите на марката и правели поръчки, като първоначално „Майорал Мода Инфантил“ С. А. им издавало фактури, а в последствие – „Майорал България“ ЕООД. Сочи, че отношенията им с „Комсед“ АД започнали през 2014 г. и първоначално били много добри, партньорски. Г-жа Г. или г-жа Р. ходели в техния офис, разглеждали колекциите и правели поръчки през онлайн системата на „Майорал“, където е имало цялата информация за конкретния клиент – данни на фирмата, адрес за доставка, фактури, кредитни известия, проследяване на поръчката и допълнителни поръчки. Твърди, че ищцовото дружество правело поръчки всеки сезон, докато не прекратили отношенията си тях през 2019 г. Сочи, че в сайта си „Комсед“ АД имало снимки на продуктите на „Майорал“ и техни имиджови снимки с деца. Също така през 2015 - 2016 г. били поставяни имиджови снимки на „Майорал“ в брошури на „Комсед“ АД, които разпространявали в бензиностанции „ОМВ“ и не били съгласувани, нито с него, нито с „Майорал“. Разговарял с г-жа Г. за тях и й казал, че няма право да ги поставя върху брошурите си, като й обяснил, че испанското дружество искат да бъдат изтеглени. Тя казала, че са много скъпи и искала да останат поне седмица, като след това щяла да ги изтегли. Поела ангажимент, че няма да се повтори. Брошурите останали няколко дни и след това ги изтеглили, но след около шест месеца ситуацията се е повторила. Свидетелят отново разговарял с тях, като няколко пъти посетил офиса им и помолил това да не се случва. Споделя, че ответните дружества не са искали да си прекратят отношенията с ищеца, тъй като започнал да прави добри продажби, увеличили поръчките си и станал важен клиент. Твърди, че и той искал да продължи да работи с тях, но трябвало да бъде по правилата, които налагали от марката. Сочи, че през 2010 г. собственикът - управител на „Майорал Мода Инфантил“ С. А. му казал, че никой няма право да използва никакви имиджови снимки и видеа. Тъй като не искал да загуби този бизнес, се е съобразявал с това нещо и водещото в случая било неправомерното използване на марката и логата, а не дали е имало намаление на стоките. След проведена среща „Майорал Мода Инфантил“ С. А. преценило, че нямало проблем да загуби като клиент „Комсед“ АД, тъй като ползвали тяхните имиджовите снимки, логата и цялата концепция. Сочи, че по-голяма тежест за разваляне на търговските отношения между двете дружества бил маркетинг проблемът, а другото дело във връзка с картелните споразумения между клиенти в България по отношение на цените имало помалка тежест. Споделя, че ищцовото дружество не е най - големия продавач на дрехи с марка „Майорал“. Сочи, че той не е изпращал имейл на „Комсед“ АД, за да им каже, че прекратява взаимоотношенията си с тях, а просто не ги е поканил за поръчка, тъй като не бил и длъжен да го прави. В Испания ръководството на „Майорал Мода Инфантил“ С. А. взело решение, че свидетелят и „Майорал България“ ЕООД няма да отговарят на имейлите от „Комсед“ АД и няма да взимат поръчки от тях заради проблема с маркетинга и затова, че не спазват препоръчителните цени. Споделя, че е имало имейл от г-жа Г. за поръчка, на който не е отговорил, нито той, нито „Майорал“. Твърди, че искали да оставят един или два сезона ищцовото дружество без стока, за да разберат грешката си и след това да продължат да работят с тях. Решението било мотивирано само от използването на имиджови снимки и лога и нямало нищо общо с цените. Също така „Комсед“ АД имали големи проблеми с плащанията, бавили ги и не били коректни. Според свидетеля останалите магазини в страната се съобразявали с маркетинга и никой клиент или търговец не е използвал продуктови снимки, имиджови снимки, лога и видеа. Твърди, че „Майорал“ никога не са налагали конкретни маржове, а само му казвали да препоръча на клиентите да работят с даден марж. Когато „Комсед“ АД увеличили поръчките си на около 10 % от целия стокооборот на „Майорал“ и започнали да правят около 20 - 30 % намаление в пик сезона, това станало проблем за останалите магазини, които разчитали само на тази марка. Ищцовото дружество разполагало с голямо количество разнообразна стока и за тях не е било проблем да предлага „Майорал“ с намаление, защото покривали разходите си с печалбата от другата стока. Когато разговарял с гжа Г., тя казала на свидетеля, че след две години ще е монополист в България и ще работят само с нея. Сочи, че заради агресивното поведение на ищцовото дружество няколко магазина се отказали и ги загубил като клиенти. Твърди, че „Майорал“ никога не е имал франчайз в България. Споделя, че преди ищцовото дружество да открие свой магазин в МОЛ Пловдив е имало друг наемател, който също е предлагал стоки на „Майорал“, но магазинът му не е бил направен по дизайн на испанската марка. Свидетелят предложил на ищцовото дружество да го наеме и го прекръстили на „Комсед“, като добавили и лого на „Майорал“ на витрината. Сочи, че е запознат, че „Комсед“ АД искали да възстановяват партньорските си взаимоотношения, но представителите на ответните дружества се почувствали предадени и излъгани и загубили доверие. При предявяване на свидетеля на снимките, находящи се на л. 631 – 632, том II oт делото, същият сочи, че на тях се вижда магазин „Амиго“ в Пловдив, който бил нает впоследствие от „Комсед“ АД, но няма информация табелата с надпис „Майорал“ да е била там, освен ако не е била поставена за някакво конкретно събитие, или е била сложена без да е информиран за това. Според оспореното от ответниците заключение на съдебно - счетоводната експертиза печалбата на „Комсед“ АД от продажба на стоки с марка „Mayoral“ за 2018 г. е 306 932,20 лв. Печалбата на „Комсед“ АД от продажбата на стоки с марка „ Mayoral“ за 2019 г. - 28 495,44 лв.; за 2020 г. - 2271,76 лв.; за 2021 г. - 2278,02 лв.; за 2022 г. - 1453,53 лв. За периода от м. 01.2019 г. до м. 12.2022 г. печалбата е в размер на 34 498,75 лв. Печалбата е изчислена като разлика между нетните приходи от продажба на стоки от марката „Mayoral“ (без ДДС) и цената на придобиване (доставна цена) без ДДС, на продадените стоки от марката „Mayoral“. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза печалбата на „Комсед“ АД от продажбата на стоки от марката „Z“ е, както следва: 1). за 2019 г. - 27 928,48 лв.; 2). за 2020 г. - 8780,68 лв.; 3). за 2021 г. - 2581,10 лв.; 4). за 2022 г. - 2346,93 лв. За периода от м. 01.2019 г. до м. 12.2022 г. печалбата е в размер на 41 637,28 лв. Печалбата на ищцовото дружество от продажба на стоки от марката „Kitikate“ е, както следва: 1). за 2019 г. - 32 455,04 лв.; 2). за 2020 г. - 9619,17 лв.; 3). за 2021 г. - 8886,30 лв.; 4). за 2022 г. - 19 227,62 лв. За периода от м. 01.2019 г. до м. 12.2022 г. печалбата е в размер на 70 188,13 лв. Печалбата на ищцовото дружество от продажбата на стоки от марката „3Pommes“ е, както следва: 1). за 2019 г. - 14 955,33 лв.; 2). за 2020 г. - 15 838,93 лв.; 3). за 2021 г. - 7599,38 лв.; 4). за 2022 г. - 5458,56 лв. За периода от м. 01.2019 г. до м. 12.2022 г. печалбата е в размер на 43 852,20 лв. Печалбата на „Комсед“ АД от продажбата на стоки от марката „ Birba & Trybeyond“ е, както следва: 1). за 2019 г. - 18 600,48 лв.; 2). за 2020 г. - 18 874,03 лв.; 3). за 2021 г. - 18 570,03 лв.; 4). за 2022 г. - 26 452,41 лв. Общо за целия период от м. 01.2019 г. до м. 12.2022 г. печалбата е в размер на 82 496,95 лв. Печалбата на ищцовото дружество от продажбата на стоки от марката „Bebetto“ е, както следва: 1). за 2019 г. - 11 243,14 лв.; 2). за 2020 г. - 1385,54 лв.; 3). за 2021 г. - 36 014,73 лв.; 4). за 2022 г. - 61 149,28 лв. Общо за целия период от м. 01.2019 г. до м. 12.2022 г. печалбата е в размер на 109 792,69 лв. Печалбата на „Комсед“ АД от продажбата на стоки от марката „Monnalisa“ е, както следва: 1). за 2019 г. - 8832 лв.; 2). за 2020 г. - 9011,46 лв.; 3). за 2021 г. - 5572,81 лв.; 4). за 2022 г. - 1679,58 лв. Общо за периода от м. 01.2019 г. до м. 12.2022 г. печалбата е в размер на 25 096,16 лв. От разпита на вещото лице В. Д. се установява, че чистата печалба е изчислена като от продажната цена е извадена себестойността на стоката. Получената разлика представлявала печалбата от конкретните продукти на съответната марка. Нетната печалба не била изчислявана по НСС. Не можело да бъде изчислена нетната печалба от приходите с марка „Майорал“ и останалите стоки, защото имало общи разходи, които били направени за всички продукти, които продавал „Комсед“ АД и нямало как да бъдат изчислени с точност какъв процент от тях се отнася за стоки с марката „Майорал“. В експертизата не били отразени съпътстващите разходи (ток, заплати и т. н.) за реализация на стоките. От неоспореното от страните допълнително заключение към съдебно - счетоводната експертиза се установява, че нетните приходи на „Комсед“ АД от продажба на стоки с марка „Майорал“, закупени от „Майорал България“ ЕООД, за 2018 г. са в размер на 1 077 245,86 лв. Вещото лице е извършило проверка и анализ на обявения финансов отчет на ищеца в Агенция по вписванията, като е изчислило, че печалбата, изразена в процент спрямо приходите, е в размер на 3,92 %. След като е приложен изчисления процент спрямо приходите за 2018 г. е получено, че печалбата е в размер на 42 259,57 лв. Според експертизата нетните приходи от продажба на стока с марката „Майорал“, закупени и продадени през 2018 г., са в размер на 834 511,82 лв. В резултат на представените счетоводни извлечения и оборотни ведомости е установено, че нетният приход от продажба на стоки с марка „Майорал“, закупени от „Майорал България“ ЕООД преди 2018 г., е в размер на 242 734,04 лв. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице Д. Г. е пояснила, че приложеният процент в размер на 3,92 % отразява съотношението между оперативните приходи и оперативните разходи на дружеството. Сочи, че ако се сравняват отделни артикули и отделни магазини, както е в случая, със сигурност един магазин печели повече в сравнение с друг магазин. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: По искoвете с правно основание чл. 105 ЗЗК, вр. чл. 107 КМЧП: Съгласно разпоредбите на чл. 105, ал. 1 - 3 ЗЗК увредените лица, вследствие извършване на нарушение по този закон, имат право да претендират по реда на ГПК обезщетение в пълен размер. В чл. 106 ЗЗК е прието, че обезщетението в пълен размер трябва да постави увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено и обхваща обезщетение за претърпЯ.та загуба и за пропуснатите ползи, заедно с дължимата законна лихва и не може да бъде прекомерно спрямо претърпЯ.та вреда. Съгласно чл. 105, ал. 4 ЗЗК влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на КЗК за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Това означава, че фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение за вреди от извършено нарушение на правилата на конкурентното право, което нарушение е установено с акт на КЗК, потвърден с влязло в сила решение на ВАС, включва: поведение на всеки от ответниците, което компетентният орган КЗК е установил да представлява нарушение на конкретни правила на ЗЗК, настъпили в правната сфера на ищеца вреди в пряка причинна връзка с осъщественото нарушение и доказване на техния размер. В случая, с влязло в сила решение № 791/29.07.2021 г. на КЗК по преписка № КЗК/212/2019 г., е установено, че „Майорал Мода Инфантил“ С. А. и „Майорал България“ ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение с търговците на дребно с предмет - фиксиране на цени за препродажба и определяне на минимални цени за препродажба към краен клиент, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията на пазара на търговия с детски дрехи, обувки и аксесоари от среден към висок клас на територията на страната. Видно от мотивите на влязлото в сила решение № 791/29.07.2021 г. на КЗК по преписка № КЗК/212/2019 г. е установено наличието „на споразумение за определяне на цени за препродажба между предприятието „Майорал“ и търговците на дребно. Забраненото споразумение се състои в прилагане на еднакви редовни цени за препродажба, както и прилагане на еднакви периоди и стойности на намаления. Целта на това споразумение е да се премахне ценовата конкуренция между търговците на дребно и ограничаване на свободата им да определят независимо цените, на които предлагат стоките, както и възможността да предлагат намаления на продуктите съгласно принципа на търсене, икономическия контекст и конкурентния натиск на пазара“. Следователно нарушението, което е установено с решението на КЗК, и което има обвързваща сила за гражданския съд по материален обхват представлява забранено споразумение от вертикален вид, изразяващо се в ограничаване на ценовата политика на търговците на дребно чрез фиксиране на цени за препродажба и определяне на минимални цени за препродажба към краен клиент на стоки с марка Mayoral, което ограничава конкуренцията по цел – нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, установено с влязло в сила решение на КЗК, включват постигнато съгласие между независими предприятия да ограничат своята независимост и да прилагат определено поведение на пазара – да продават на фиксирани препродажни цени с цел да ограничат конкуренцията на пазара – в случая конкуренцията между търговците на дребно. Прилагането на т. нар. санкционен механизъм при неспазането на ценовата политика на „Майорал“, за който ищецът твърди в исковата молба, че в пряка причинно – следствена връзка с претърпените от него вреди, не представлява нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, нито е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Във влязлото в сила решение № 791/29.07.2021 г. на КЗК по преписка № КЗК/212/2019 г. т. нар. санкционен механизъм не е квалифициран и като нарушение на конкурентното право по см. на чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗЗК под формата на поставяне на сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение. Ето защо, съдът намира, че отказът от доставка, извършен от ответниците, не е включен в материалния обхват на нарушението на конкуренцията по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, установено с влязлото в сила решение № 791/29.07.2021 г. на КЗК по преписка № КЗК/212/2019 г. Следователно неоснователни са твърденията на ищеца, въведени с исковата молба, че нарушението, в причинна връзка с което същият поддържа, че е претърпял вреди, е установено с влязло в сила решение на КЗК, както и че в случая е приложима разпоредбата на чл. 105, ал. 4 ЗЗК, поради което гражданският съд е обвързан от решението на КЗК относно факта на нарушението. Същевременно в исковата молба ищецът не се позовава на друго нарушение на конкурентното право, в причинна връзка с което той да е претърпял претендираните вреди, а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът е ограничен от изложените в исковата молба фактически твърдения. Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че по делото не се установява наличието на първия елемент от фактическия състав на деликта по чл. 105 ЗЗК – твърдяното противоправно нарушение на правилата на конкуренцията от ответниците, поради което обсъждането на наличието на останалите елементи от фактическия състав на деликта по чл. 105 ЗЗК е безпредметно. Ето защо, исковете с правно основание чл. 105 ЗЗК, вр. чл. 107 КМЧП за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 811 880,63 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи през периода 2019 – 2022 г., в резултат на извършено от ответниците нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, следва да се отхвърлят като неоснователни. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Комсед“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника „Майорал Мода Инфантил“ С. А. сумата от 23 999,99 лв., представляваща направени разноски по делото (за адвокатско възнаграждение), както и на ответника „Майорал България“ ЕООД сумата от 37 700 лв., представляващи направени разноски по делото (за адвокатско възнаграждение – 37 200 лв. и за депозит за допълнителна ССчЕ – 500 лв.). Съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми по делото следва да бъдат превалутирани от левове в евро. Воден от горното, съдът