Решение № 93 от 7.11.2025 г. на Районен съд - Берковица по дело № 47/2025 г.

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 12-2400208/ 12.12.2024 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „••••••••••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: град София, район Илинден, ул. Враня № 114, ет. 5, ап. 13, с представляващ С. И. С., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ. В жалбата си въззивникът твърди, че на 28.01.2025 г. получил горепосоченото НП, съставено във връзка с извършена проверка на 29.10.2024 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана на обект- „цех за производство на алуминиеви проводници”, находящ се в гр. Берковица, ул. ”Александровска” № 74, обект на „••••••••••” ЕООД - София, при която с Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК изх. № 24093927 била изискана разчетно-платежна ведомост за 6 месеца назад и други документи удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения. От представените при проверката документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения - разчетно-платежна ведомост за април 2024 г. срещу името на Р. Т. П. не фигурирал подпис удостоверяващ изплащането. В същата била посочена сума за получаване в брой 723, 98 лв. При проверката били представени 33 бр. разписки за изплащане на пари с получател Р. Т., но в същите не било посочено на какво основание са му преведени и липсвал документ за получаване от негова страна. Същите не биха могли да бъдат конституирани, като документ удостоверяващ изплащането на трудовите възнаграждения. От горното се установява, че дружеството в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е изплатило на Р. Т. П. в установените срокове (до последният работен ден на следващия месец), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г. начислена по ведомост сума за получаване 723, 98 лв.( както и за месец май - 723, 98 лв., м. юни 2024 г. - 723, 98 лв., м. юли 2024 г.- 723, 98 лв., м. август 2024 г. - 723, 98 лв. и м. септември 2024 г. - 723, 98 лв.). Административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, поради което на „••••••••••” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Навежда, че в НП се твърди сериозно нарушение на трудовото законодателство и императивна правна норма от Кодекса на труда, водещо до вредни последици и предпоставки за злоупотреба с трудовите и социалните права на работещите. Отбелязва, че има постъпили писмени възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН с вх. № 24136974/27.11.2024г., които не са взети под внимание от наказващия орган. Твърди, че дружеството в качеството си на работодател не е извършило нарушение на трудовото законодателство, тъй като е изплатило на Р. Т. П. в установените срокове, уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец април 2024 г. начислена по ведомост сума за получаване 723, 98 лв.( както и за месец май - 723, 98 лв., м. юни 2024 г. - 723, 98 лв., м. юли 2024 г.- 723, 98 лв., м. август 2024 г. - 723, 98 лв. и м. септември 2024 г. - 723, 98 лв.). В потвърждение на горното, в хода на проверката дружеството представило разписки за плащане на трудовото възнаграждение на П. за процесния период чрез платежна система Изи Пей, от които било видно, че трудовото възнаграждение на лицето е заплатено. Счита, че неподписването на платежно- разчетната ведомост не е задължително и не представлява нарушение на трудовото законодателство, предвид осъщественото чрез платежна система Изи Пей плащане. В представените разписки за превод на парични суми с получател Р. П. не било посочено основание за превода, което неправилно административно наказващия орган е счел за неплащане на трудово възнаграждение, каквото всъщност било. Счита Наказателно постановление № 12-2400143/12.09.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че не е извършил твърдяното в НП административно нарушение. Сочи несъответствие, което ограничава правото му на защита. Моли НП да бъде отменено като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените в производството разноски. В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Х., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по съществото на делото, както и в представена писмена защита сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на годни доказателства. Моли за присъждане на сторените в производството разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер в случай на отмяна на НП. Счита, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му.Навежда доводи още, че според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това, което се дължи, е уговореното трудово възнаграждение. А трудовото възнаграждение се определя при сключването на трудовия договор. То е елемент от необходимото (задължително) съдържание на трудовия договор. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ при сключването на трудовия договор страните трябва да определят размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Оттук следва, че работодателят дължи: изплащане на уговореното при сключването на трудовия договор трудово възнаграждение. Неговият размер е посочен в писмения трудов договор (чл. 62, ал. 1 КТ). Всякакви други уговорки, вън от отразеното в трудовия договор, са без правно значение и не се ползват с никаква закрила. Член 270, ал. 3 КТ изисква получаването на трудовото възнаграждение да се доказва само с писмени доказателства - подпис на работника или служителя върху ведомост, частна разписка и др.Моли съда да остави без уважение твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2500 лв, който клони към минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал.1 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от легитимирана страна – юридическо лице, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (съгласно материалите по делото, наказателното постановление е връчено на представляващ дружеството на 28.01.2025 г., а жалбата е подадена на 13.02.2025 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на място на 29.10.2024 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ"- Монтана на обект „цех за производство на алуминиеви проводници", находящ се в гр. Берковица, ул. "Александровска" № 74, обект на „••••••••••" ЕООД - София, с Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК изх. № 24093927 е изискана разчетно-платежна ведомост за 6 месеца назад и други документи удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения. От представените при проверката документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения - разчетно-платежна ведомост за април 2024 г. срещу името на Р. Т. П. не фигурира подпис удостоверяващ изплащането. В същата е посочена сума за получаване в брой 723, 98 лв. При проверката са представени 33 бр. разписки за изплащане на пари с получател Р. Т., но в същите не е посочено на какво основание са му преведени и липсва документ за получаване от негова страна. Същите не могат да бъдат конституирани, като документ удостоверяващ изплащането на трудовите възнаграждения. От горното се установява, че дружеството в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е изплатило на Р. Т. П. в установените срокове (до последният работен ден на следващия месец), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г. начислена по ведомост сума за получаване 723, 98 лв.( както и за месец май - 723, 98 лв., м. юни 2024 г. - 723, 98 лв., м. юли 2024 г.- 723, 98 лв., м. август 2024 г. - 723, 98 лв. и м. септември 2024 г. - 723, 98 лв.). При извършване на проверката на място присъствал и представител на дружеството Николай Верчов И.. Проверката на място приключила, като проверяващите инспектори връчили на И. призовка по чл. 45 ал. 1 АПК да се яви на 04.11.2024 г. в сградата на дирекция "Инспекция по труда" Монтана и да представи посочените в призовката документи, сред които и документи, удостоверяващи изпълнение на дадено предписание, Правилник за вътрешния трудов ред, други документи свързани с разпределението на работното време, трудови досиета на работещите в обекта, разчетно- платежна ведомост за 6 месеца назад и други документи удостоверяващи плащането на трудовите възнаграждения, разработен физиологичен режим на труд и почивка, вътрешни правила за организация на работната заплата, оценка на риска и програма за минимизиране на риска, утвърден списък на полагащото се и раздадено работно облекло и ППС. Тъй като в предоставения му по АПК срок работодателят „••••••••••" ЕООД - София не представил всички изискани му с връчената призовка документи, в това число не представил и разплащателни ведомости (фишове за заплати) и/или други документи, удостоверяващи начисляването и изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ за 6 месеца назад, на 19.11.2024 г. в присъствието на представляващ дружеството и на един свидетел – С. О. Ш., главен инспектор В Д ИТ Монтана Л. К. Р. съставил АУАН № 12-2400208/19.11.2024 г., с който повдигнал против „••••••••••" ЕООД - София административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 128 т. 2 от КТ - затова, че работодателят „••••••••••" ЕООД - София в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е изплатило на Р. Т. П. в установените срокове (до последният работен ден на следващия месец), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г. начислена по ведомост сума за получаване 723, 98 лв.( както и за месец май - 723, 98 лв., м. юни 2024 г. - 723, 98 лв., м. юли 2024 г.- 723, 98 лв., м. август 2024 г. - 723, 98 лв. и м. септември 2024 г. - 723, 98 лв.). АУАН № 12-2400208 бил връчен на 19.11.2024 г. на С. И. С.- управител на „••••••••••" ЕООД – София. В срока по чл. 44 от ЗАНН на 27.11.2024 г. в писмен вид е постъпило възражение от наказаното дружество, в което твърди, че не е извършило посоченото в АУАН административно нарушение; при проверката са представени 33 броя разписки за изплащане на пари с получател Р. Т. и в тази връзка, не отговаря на истината, че цитираното лице не е получило трудовото си възнаграждение за процесния период; твърди сериозно нарушение на процесуалните правила от проверяващите и незаконосъобразни действия от тяхна страна; твърди, че управителя на дружеството е представил всички необходими документи, които свидетелстват за заплащането на месечното трудово възнаграждение на Р. Т. П. от работодателя, което се удостоверява и от служител на касата на Изи Пей; непосочването на основание, не означава, че парите не са изплатени и не са получени от Р. П.; от представените бележки е видно, че работодателят е превеждал за всеки месец поотделно суми, които покриват размера на работната заплата на П.; съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или при установяване на нарушението, а в настоящия случай е посочено само едно лице като свидетел. Въз основа на съставения АУАН на 12.12.2024 г. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана издал атакуваното наказателно постановление № 12-2400208/12.12.2024 г., с което за нарушение на чл. 128 т. 2 от КТ, на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 КТ наложил на въззивника „••••••••••" ЕООД – София имуществена санкция в размер на 2500, 00 лева. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Л. К. Р., С. О. Ш. и Р. Т. П., писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: Еконт, НП, АУАН, Възражение, Призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, Разписка извлечение- 33 броя, Разчетно- платежна ведомост за м. април, май, юни, юли, август, септември, 2024 г., Пълномощно, Пощенски плик, както и допълнително представените 4 броя НП и справка от Изипей. След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения: събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява доказано. Съдът се довери на показанията на свидетеля Л. К. Р., които прецени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на показанията на свидетелката С. О. Ш., както и на писмените доказателства. От показанията на свидетеля Р. се установяват обстоятелствата по извършване проверка на мястото на контрол, както и последващото връчване на представител на дружеството на призовка с искане за представяне на документи. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Ш., които оцени като последователни, еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства. Свидетелят Р. Т. П. дава показания за трудовото му правоотношение с дружеството и постигнатите устни договорки с управителя С. И. С., включително и по отношение на размера на договореното помежду им трудово възнаграждение. Съдът се довери и на показанията на този свидетел, че за месеците април, май, юни, юли, август и септември 2024 г. същият не е получил договореното устно с работодателя му трудово възнаграждение. Отразеното в трудовия договор възнаграждение било в размер на МРЗ за 8- часов работен ден, а договореното устно- за извършена конкретно работа и отработени часове. Последната устна договорка била за трудово възнаграждение в размер на 1600 лева. П. уточнява, че е получавал пари по ИзиПей, но те били за други, договорени със С. служебни отношения във връзка със закупуване на материали за цеха, гориво, консумативи. П., както и други работници от смените в цеха, закупували с изпратени по този начин пари материали за предприятието, а взетите фактури и закупените материали предавали на Николай Верчов И.- началник цех. На свидетеля П., както и на други негови колеги било възлагано изпълнението на такива задължения, тъй като началник цеха имал заболяване и често отсъствал от работа. Изпращаните по ИзиПей суми категорично не били за работна заплата на Р. П., били за „техни си работи“, което обстоятелство се потвърждава от факта, че в платежните разписки/ извлечение, представени по делото, липсва описание на конкретното основание за изплащане на която и да е сума. Св. Р. Т. П. е категоричен, че никога не е подписвал ведомост, дори не е виждал такава, което се потвърждава от писменото доказателство - разчетно - платежна ведомост за месец април 2024 г., на която е видно, че липсва подпис на работника Р. Т. П., удостоверяващ плащането. Показанията на свидетеля, че не се е разписвал на ведомости за заплата, също кореспондират на писмените доказателства - по делото като писмено доказателство е приета разчетно - платежна ведомост за месец април 2024 г., но на нея няма положен подпис на свидетеля Р. П.. Съдът намира, че не могат да бъдат преценени като относими предвид предмета на доказване по делото, 33- те броя разписки за изплащане на суми с получател Р. Т. П., доколкото те не съдържат каквато и да било конкретика по отношение на сумите и най- вече основание за предаване на тези суми и предвид обстоятелството, че на П. били възлагани и дейности, свързани със снабдяване на цеха с материали и консумативи, за което безспорно са нужни средства. Отделно от това следва да се отбележи, че посочените в разписките суми са съвсем различни от посочената в разчетно- платежната ведомост сума. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които прецени също като еднопосочни и последователни. От същите се установяват и компетентността на актосъставителя и на наказващия орган. Съдът прие, че представената разчетно- платежна ведомост, в частта относно сума за получаване е привидна и не отразява действително постигнатата между страните договорка, доколкото от показанията на свидетеля П. се установява, че договореното трудово възнаграждение е било в размер на 1600 лева, а не 723, 98 лева, както е посочено в разчетно- платежната ведомост, която сума очевидно е била посочена за целите на данъчното и осигурително облагане и което само по себе си представлява нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, от което свидетелят не би следвало да се ползва. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от административни органи, които разполагат с материална и териториална компетентност. Административнонаказателното производство е образувано и срещу въззивника е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 12-2400208/19.11.2024 г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по труда"- Монтана, чийто служител е главен инспектор Л. К. Р., съставил акта. Териториалната компетентност на актосъставителя произтича от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", където в чл. 21 ал. 4 е предвидено, че служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, а служителите на дирекция "Инспекция по труда"- Монтана имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Област Монтана. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание чл.416, ал.5 от КТ директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция. АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове. Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на свидетеля С. Ш., участвала при извършване на проверката и респективно - при установяване на нарушението. Актът е съставен в присъствието на С. И. С.- управител на „••••••••••" ЕООД – София, предявен му е за запознаване и му е връчен срещу препис. Настоящата инстанция намира за неоснователен наведения от жалбоподателя довод, че съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл.40 от ЗАНН. Действително, видно от самия АУАН, се установява, че същия е съставен в присъствието само на един свидетел. Същевременно разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели”, а чл.43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Следователно, изискванията на закона са спазени в пълна мяра само тогава, когато актът е съставен в присъствието на най-малко двама свидетели. Но това не означава, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел автоматично води до опорочаване на процедурата до степен такава, че да представлява основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, а досежно фактите – в хода на въззивното производство са събрани доказателства въз основа, на които съдът е обосновал извод за установеност на нарушението. Нещо повече: в ал. 4 на чл. 40 от ЗАНН е казано, че при установено нарушение въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Видно от писмените доказателства, при проверката на място на 29.10.2024 г. на представител на „••••••••••" ЕООД – София единствено е връчена покана по чл. 45 ал.1 АПК, с която са изискани доказателства, част от които удостоверяващи заплащането на трудовото възнаграждение на работниците. Нарушението е установено след извършената проверка, когато след изискване на доказателства, част от които удостоверяващи заплащането на трудовите възнаграждения, представляващ дружеството не е представил доказателства, че е заплатил в установените срокове (до последният работен ден на следващия месец), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г. начислена по ведомост сума за получаване 723, 98 лв.( както и за месец май - 723, 98 лв., м. юни 2024 г. - 723, 98 лв., м. юли 2024 г.- 723, 98 лв., м. август 2024 г. - 723, 98 лв. и м. септември 2024 г. - 723, 98 лв.). В този смисъл, нарушението е установено едва на 04.11.2024 г. и лицата, присъствали при проверката на място в обекта на 29.10.2024 г., нямат качеството на свидетели при установяване на нарушението. В АУАН и НП и то при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението с посочване на всички съставомерни признаци от състава му, на обстоятелствата по извършването му, както и правилно е определена нарушената материалноправна разпоредба. Съгласно чл. 270 ал. 1 КТ трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.