РЕШЕНИЕ

№ 311

гр. Бургас, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова Членове: Петя Кр., Георгиева МАРТИН, Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600449 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия Д. П. Й. ЕГН ••••••••••, чрез защитника му - адв.Красимир Кацарски от АК- Бургас, против присъда №1 от 21.02.2024г., постановена по НОХД № 20232130200299 по описа на Районен съд-Карнобат. С присъдата подсъдимият Й. е бил признат за виновен в това, че на 23.01.2023г. в с.Екзарх Антимово, община Карнобат, област Бургас, на ул.„Първи май“, в централната част на селото с посока на движение от с.Екзарх Антимово към с.Житосвят, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ •• •••• ••, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено с техническо средство Дрегер „Друг Тест -5000” с фабричен № ARLJ-0052, поради което и на основание чл.343б, ал.3, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 700 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Д. П. Й. е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Д. П. Й. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 23.01.2023г..

Със същата присъда подсъдимият Й. е бил признат за виновен в това, че на 23.01.2023г. в с.Екзарх Антимово, община Карнобат, област Бургас на ул.„Първи май“, в десния джоб на панталона си, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл.73, ал.2 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП, вр. чл. 31 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗКНВП, чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, § т.11 от ЗКНВП, § 1, т.17 от ЗКНВП, чл.3, т.1 от Наредбата за реда на класифициране на растенията и веществата като наркотични и приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: един брой найлоново пликче, съдържащо бяло кристалообразно вещество с тегло от 0.848 грама със съдържание на метамфетамин 2.70 тегловни процента, на стойност 21.20 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, установено с Протокол № 64 от 26.01.2023г. за извършена химическа експертиза на Базова Научно-техническа лаборатория при ОД на МВР–Бургас, и един брой топче, съдържащо суха зелена тревна маса – коноп, с тегло от 1.614 грама със съдържание на основното вещество тетрахидроканабинол 15.10 тегловни процента, на стойност 9.68 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, установено с Протокол № 64 от 26.01.2023г. за извършена химическа експертиза на БНТЛ при ОД на МВР–Бургас, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК, във връзка с чл.54 от НК му е наложено наказание от една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 2 500.00 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Й. е наложено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените с присъдата, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК към общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година са присъединени наказанията „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и шест месеца и наказанието „глоба“ в размер на 2 500.00 лева. Съдът на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Й. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, считано от 23.01.2023г.. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените разноските по делото в размер на 94.51 лева в досъдебното производство и да заплати по сметката на Районен съд-Карнобат направените разноски в съдебното производство в размер на 19.00 лева, както и сумата от 5.00 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист. На основание чл.354а, ал.6 от НК, в полза на държавата е отнет остатъкът от неизразходеното при извършената съдебна физикохимична експертиза количество наркотични вещества: неизразходено количество метамфетамин – 0.823 грама, и неизразходеното количество коноп – 1.514 грама, предадени на Централно митническо управление – София. Вещественото доказателство един брой тест-касета от „Drager Drug Test 5000“, съдът е постановил да се унищожи по реда на ПАС след влизане в сила на присъдата, а веществените доказателства - опаковки, запечатани в бял хартиен плик да останат към делото.

С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда или отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Сочат се бланкетни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като не била доказана вината на подсъдимия по безспорен начин и за двете престъпления. Твърди се, че отказът на първоинстанционния съд за събирането на нови доказателства, сочел за предубеденост от изхода на делото. С жалбата не са направени доказателствени искания.

По делото е постъпило допълнително писмено изложение към въззивната жалба на подсъдимия Й., чрез упълномощения му защитник – адв.Галина Колева от АК-Бургас, съдържащо доводи за допуснати в хода на досъдебното и съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила при приобщаване на веществените доказателства по делото. Наркотичните вещества били иззети при извършен по реда на ЗМВР обиск, без протоколът от това действие да бъде санкциониран от съответния съд. След като веществените доказателства не били събрани чрез предвидените в НПК способи, то те следвало да се изключат от доказателствената съвкупност. Така изложеното според защитата налагало присъдата на районния съд, в частта относно престъплението по чл.354а, ал.3 от НК да бъде отменена, а вместо нея да се постанови нова въззивна присъда, с която подсъдимият Й. да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение. По отношение на другото престъпление се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Първоинстанционният съд правилно бил анализирал събраните доказателства, въз основа на които извел коректните правни изводи относно престъпната деятелност на подсъдимия. Също така наказанието било справедливо. Счита, че възраженията на защитата са неоснователни, тъй като наркотичните вещества били иззети чрез обиск на подсъдимия, а за протокола от това действие не била предвидена санкция от съда.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият Й., редовно призован, се явява заедно със защитника си, който поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея, със заложените в тях аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно, защитата предлага деянието на подсъдимия да се преквалифицира, като престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, за което да му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лева. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, защитата счита, че присъдата следва да остане в сила, ако съдът реши, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В последната си дума подсъдимият Й. твърди, че е нито бил употребявал наркотични вещества, нито е държал такива. Поддържа становището на защитника си.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия Й. за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения, преклузивен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща изцяло на установената от настоящата инстанция, която в обобщен вид е следната:

Подсъдимият Д. П. Й. ЕГН •••••••••• е роден в гр.С. и живее в същия град, на адрес ж. к. ••• №•••, вх. •••, ет. •••. Той е •••, ••• гражданин, ••• образование, ••• и е •••. Към инкриминираната дата - 23.01.2023г., подсъдимият Й. притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство № 284••••••/17.10.2019г., видно от приложената в досъдебното производство справка за нарушител/водач.

На 23.01.2023г. подсъдимият Й., с управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № •••••••, се движел по пътя в центъра на с.Екзарх Антимово, община Карнобат, област Бургас, с посока на движението към с.Житосвят. В автомобила се намирал приятелят на подсъдимия, непълнолетен този момент свидетел Н.Д.. Намиращите по същото време в центъра на селото полицейски служители – свидетелите П. И. и Ж. С. - служители на сектор СПС при ОД на МВР-Бургас, изпълняващи служебните си задължения във връзка със специализирана полицейска операция /СПО/ по линия „Миграция“ на територията на община Карнобат, видели движението на лекия автомобил на подсъдимия Й., поради което пристъпили към извършване на рутинна проверка, чрез спирането на автомобила на подсъдимия. Поведението му било възприето от полицейските служители като превъзбудено, а освен това започнал да задава въпроси „Какви са тези проверки? За какво ни спирате? Това да не е военна зона?“. Въпреки това пътуващите в автомобила представили своите документи. Свидетелите И. и С. разпоредили на подсъдимия Й. да излезе от автомобила, за да му бъде извършен обиск за притежанието на забранени предмети и вещества. Непосредствено след излизането му от автомобила, подсъдимият Й. поставил ръка в джоба на панталона си, при което свидетелят И. тръгнал към него и му разпоредили да извади ръката си. Подсъдимият Й. извадил ръката си, свита в юмрук, вдигнал и двете си ръце, като посегнал заплашително към свидетеля И.. В този момент, стоящият встрани свидетел С. предупредил подсъдимия, че ако не изпълнява полицейските разпореждания, ще използва зачисления му „тийзър“ /електрошок/. Свидетелят И. хванал ръката на подсъдимия, който в резултат на отправеното предупреждение се въздържал от последващи действия, извил я зад гърба му, след което му поставил помощни средства – белезници. След това свидетелят И. успял да отвори свитата в юмрук ръка на подсъдимия, и видял, че от нея, върху капака на автомобила, изпаднали две полиетиленови топчета /свивки/, които впоследствие били иззети с протокол по реда на чл.80 и чл.81 от ЗМВР. Предвид така създалата се ситуация и установените обстоятелства, свидетелят И. докладвал на оперативната дежурна част към РУ-Карнобат и поискал съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“, към ОД на МВР-Бургас.

Малко по-късно на място пристигнал свидетелят З.В. – младши автоконтрольор при ОД на МВР-Бургас, РУ-Карнобат, който извършил проверка на подсъдимия Й., за употреба на алкохол. Техническото средство, с което била осъществена проверката, показало отрицателен резултат за наличието на алкохол в издишания от водача въздух. Непосредствено след това, в 11: 52 часа, свидетелят В. извършил проверка на подсъдимия Й. и за употреба на наркотични вещества, чрез тест - Дрегер „Друг Тест-5000“, с фабричен № ARLJ-0052. Уредът отчел положителен резултат за употреба на два вида наркотични вещества – амфетамин /AMP/ и метамфетамин /МЕТ/ /протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози – л.14 от досъдебното производство, и разпечатка с резултатите от проверката на л.49 от досъдебното производство/. При така получения резултат, свидетелят В. съставил в присъствието на подсъдимия Й. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA, № 529981/23.01.2023г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин /л.13 от досъдебното производство/. Актът бил предявен и връчен на дееца, който отказал да положи подписа си, което било удостоверено чрез свидетеля П. И.. На подсъдимия бил издаден талон за изследване № 112261 от 23.01.2023г. /л.16 от досъдебното производство/, и съответно бил отведен във ФСМП-гр.Карнобат, където обаче отказал да даде кръв за химически анализ / протокол за медицинско изследване на л.17 от досъдебното производство/.

На 23. 01. 2023г. бил извършен оглед на веществени доказателства – на иззетите при обиска на подсъдимия Й. два броя полиетиленови свивки, при който било установено, че една от тях съдържала бяло кристалообразно вещество, увито в парче безцветен полиетилен, което при изследването му с полеви тест реагирало на метамфетамин. Другата свивка съдържала суха, кафяво-зелена тревна маса, която при съответното изследване реагирала на канабис.

В резултат от извършените изследвания при огледа, двете вещества били обект на назначена и изготвена в хода на разследването физико-химична експертиза от 26.01.2023г.. Видно от заключението по нея, обективирано в приложения по делото протокол от № 64/26.01.2023г. /л.41-л.43 от досъдебното производство/, кристалното вещество било с нетно тегло 0.949 грама и съдържало хранителна добавка „Метилсулфонилметан“ и метамфетамин, чието съдържание на активно вещество било 2.70 %. Сухата, кафяво-зелена растителна маса била с нетно тегло 1.614 грама и се определяла като коноп, със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 15.10 %.

Конопът /канабис, марихуана/ и активния му компонент, както и веществото метамфетамин са включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

Описаната по-гори фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил въз основа на гласните доказателства - показанията на свидетелите П. И., Ж. С., З.В. и Н.Д., в т.ч. и приобщените на основание чл.281, ал.4 от НПК показания на последния, дадени в хода на досъдебното производство, от анализа на писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, протокол № 64/26.01.2023г. за извършена физикохимична експертиза, справка за съдимост на подсъдимия, АУАН Серия GA, № 529981/23.01.2023г., протокол за медицинско изследване, справка за нарушител/водач, протокол за обиск по реда на чл.80 и чл.81 от ЗМВР, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, талон за изследване № 112261/23.01.2023г., заповед № 8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи, протокол за сервизна проверка на дрегер „Drugtest 5000“, с идент.номер ARLJ- 0052 и резултат от извършена с този дрегер проверка на 23.01.2023г., методически указания № Iз-1583/20.07.2010г. на Главния секретар на МВР, писма, докладни записки и други, както и вещественото доказателство – един брой тест касета Drug Test 5000 STK 7, с референтен № 8323634, приобщено по делото.

Предвид направените от защитата възражения е необходимо да се отбележи, че обсъдените от районния съд доказателства са годни, т.е. събрани по реда и при условията на НПК и относими към предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК. За фактическите си изводи съдът е използвал показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебното следствие свидетели, включително и приобщените по съответния ред такива, дадени в хода на досъдебното производство. Всички писмени източници на фактически данни по делото, в т.ч. протоколи от извършени проверки, АУАН, резултати от техническо средство, докладни записки и др. са били също надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК, което именно е дало основание на съда законосъобразно да се позове на тях при изграждане на фактическата обстановка. Също така, доколкото върху техническото средство са налични следи от извършеното от подсъдимия престъпление, то същото представлява веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК. Доказателствената обезпеченост на основния според защитата факт по отношение на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК – държането на наркотични вещества, също не следва от използването на негодни доказателства. Полицейските служители са пристъпили към извършването на обиск по чл.80 и чл.81 от ЗМВР при наличие на поведение от страна на подсъдимия Й., възприето от тях, като заплаха. Съгласно разпоредбата на чл.80 от ЗМВР, извършването на обиск на лице е не само възможност, но и задължение на полицейските служители в определени случаи, за да се гарантира тяхната безопасност. След като от ръката на подсъдимия Й. са изпаднали наркотичните вещества, свидетелите И. и С. са ги иззели с протокол за обиск /л.19 от досъдебното производство/, в който са описали всички вещи, намерени у подсъдимия и са обезпечили самото действие със съответния протокол по чл.82 от ЗМВР. За така извършеното действие не е предвидена съдебна санкция. Макар и да намира сходство с предвидения чл.164 от НПК процесуален способ, обискът по чл.80 от ЗМВР се различава значително в частта относно органът, който го извършва, съдържанието на протокола, целта и предпоставките за извършването му. Няма спор, че веществените доказателства по делото не са иззети чрез някой от предвидените в НПК способи, но това не е единственият начин, по който те могат да бъдат приобщени по делото. Двете свивки са били предадени от полицейските служители, а впоследствие им е бил извършен оглед, при който обстойно са изследвани от външна страна, за което са изготвени и съответните снимки, и на част от съдържащите се в тях вещества е бил извършен полеви тест. Чрез показанията на свидетелите И. и С., както и от протокола за оглед на веществени доказателства се установява по несъмнен начин, че коментираните полиетиленови свивки са били установени в притежание на подсъдимия Й. при извършената му на 23.01.2023г. проверка. В обобщение въззивният съд счита, че при приобщаването на коментираните доказателства не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а при постановяване на присъдата районният съд се е позовал само на годни, събрани по съответния ред доказателства.

Очертаната доказателствена съвкупност е хомогенна и непротиворечива, с изключение на показанията на свидетелят Д., дадени пред първоинстанционния съд. Отделните доказателствени източници взаимно се допълват, а извършеният от първостепенния съд доказателствен анализ съответства на изискванията на закона – осъществен е при спазване правилата на формалната логика, доказателствените източници са изследвани обстойно, поотделно и във връзка помежду си, като съдържанието им е установено и тълкувано коректно от съда. Въззивният състав споделя напълно фактическите изводи на проверяваната инстанция, поради което не съзира необходимост отделните доказателства да бъдат повторно обсъждани обстойно и в настоящото изложение. В действителност районният съд правилно е кредитирал, като надеждни и достоверни показанията на свидетелите П. И., Ж. С., З.В., тъй като същите са непротиворечиви, последователни, логични и напълно кореспондират с останалите събрани и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Така цитираните свидетелски показания представляват годна основа за установяване на фактическата обстановка по делото. Свидетелите И. и С. са възприели действията на подсъдимият Й. непосредствено преди, по време и след деянието. Както беше посочено по-горе, освен че те са установили именно подсъдимия като водач на лекия автомобил, са видели и, че след като е извадил ръката си от джоба на панталоните си, той е държал в нея две полиетиленови свивки, идентифицирани по-късно, като предметните наркотични вещества. Освен това, от техните показания, разгледани съвкупно с показанията на свидетеля В., приложената справка за резултат от техническо средство, протокол за извършена проверка, АУАН, талон за изследване и протокол от медицинско изследване, удостоверяват, че при изследването на подсъдимия с дрегер „DrugTest“ 5000, идент. № ARLJ-0052, е отчетено наличие на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин, в организма на Й.. Отказът на подсъдимия да даде биологичен материал /кръв/ за изследване се доказва от показанията на полицейските служители, отвели подсъдимия в спешния център – свидетелите И. и В., както и от отразеното в протокола за медицинско изследване, в който е посочено, че подлежащото на изследване лице, не желае да му бъде взета биологична проба за изследване.

Наличните по досъдебното производство методически указания, заповед на Министъра на вътрешните работи, протокол за сервизна проверка на обсъжданото техническо средство, ведно с показанията на посочените по- горе свидетели, не оставят съмнение, че изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/ са били изцяло спазени. На Й. е била извършена проверка с годен за това тест, преминал съответните проверки, и който може да бъде използван от службите за контрол, а действията на свидетеля В., извършил проверката, са били съобразени с указаното в посочената наредба. В чл.6, ал.9 от тази Наредба, в редакцията й към датата на деянието и преди настъпилите изменения в ДВ, бр. 81 от 26.09.2023г., понастоящем ал.10, ясно е посочено, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Настоящият случай съответства именно на последното предложение – лицето е отказало да даде биологичен материал за изследване, въпреки че е бил отведен до ФСМП – гр.Карнобат и е разполагал с обективната възможност да предостави кръвна проба. Избраното от него поведение е правомерно, но като резултат от него и доколкото сам се е лишил от предоставеното му с Наредба № 1 алтернативно средство за изследване, единственото годно доказателство за установяване на наркотични вещества в организма му по време на шофирането остава резултатът от извършения тест, който в настоящия случай е отчел наличието на амфетамин и метамфетамин в организма на подсъдимия Й.. Показателите на теста са отчетени съобразно изискванията на Методическите указания относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства с техническо средство Drager DrugTest 5000. Протоколът за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества е попълнен стриктно, съгласно посочените указания. От свидетелските показания не се установява по никакъв начин да е извършено нарушение при осъществяване на посочената в методическите указания процедура. Ето защо въззивният състав счита, че доколкото е спазен редът, изискуем от закона при установяване на наркотичното вещество, няма основания да не се приемат установените с теста резултати.

В контекста на изложеното следва да се посочи, че правилно районният съд е решил да не се довери на обясненията на подсъдимия Й., и коректно е отчел същите единствено, като защитна версия, явяваща се проявление на гарантираното му от закона право на защита. Освен противоречащо на правилата на формалната логика, изложеното от него е в пълно противоречие с наличната доказателствена съвкупност. Както беше посочено, при извършената проверка са спазени всички изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017г., и не са налице кредитирани с доверие източници на фактически данни, свидетелстващи за осъществена от полицейските служители злоупотреба с предоставената им власт. Всеки от тях е изпълнил съвестно задълженията си и са обезпечили правата на водача по възможно най- коректния начин, въпреки първоначално проявеното от него отношение към представителите на властта. Нито в болничното заведение, където е отведен подсъдимия, нито в полицейското управление в гр.Карнобат са налице данни за осъществен спрямо подсъдимия Й. физически или психически тормоз. Наред с това, твърденията за осъществен побой над последния се опровергават и от показанията¬ на спътника му в автомобила и негов приятел – свидетелят Д., дадени на 23.01.2023г. в хода на досъдебното производство, непосредствено след деянието, и които правилно са приети за обективни и логични от районния съд. В тях свидетелят Д. не сочи за нанесени на подсъдимия Й. удари, нито за друго издевателство над него или над самия свидетел. В пълна противоположност е заявеното от него при разпита му пред първоинстанционния съд, където е изложил обстоятелства, идентични с предложената от подсъдимия Й. версия, поради което правилно съдът не е кредитирал тази част от показанията му.

Всичко изложено дотук сочи, че доводите на защитата за необоснованост на присъдата и постановяването в противоречие с доказателствения материал са абсолютно неоснователни.

При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на престъпленията, предмет на обвинението.

Относно повдигнатото обвинение по чл.343б, ал.3 от НК, настоящият състав приема следното:

Изпълнителното деяние, осъществено от подсъдимия Й. на посочените по-горе дата и място, се свежда до управление на този автомобил чрез привеждане в движение и направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез определяне скоростта и посоката на движение. От обективна страна е налице „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ •• •••• ••. Управлението е осъществено, след като подсъдимият Й. употребил два вида различни наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, които вещества подлежат на международен контрол, съгласно Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от Република България. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗКНВП амфетаминът и метамфетаминът са включени в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, Приложение № 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и същите нямат легална употреба без предвиденото в ЗКНВП разрешително, и притежаването им в страната е забранено. Наличието на следи от посочените забранени вещества е установено чрез съответния тест, посочен многократно по-горе.

От субективна страна престъплението е извършено при „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като форма на вина. При извършване на деянието, в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни представи, че предприема управление на моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества, при наличието на изрична забрана за такова поведение, следователно той е съзнавал общественопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му последици, като е искал настъпването им. Умисълът в действията му се извежда и от поведението му в хода на проверката - бил е възбуден и неспокоен, което се е дължало именно на обстоятелството, че е съзнавал противоправния характер на стореното и е допускал, че полицейските служители ще пристъпят към извършване на проверка с техническо средство или тест, от което за него ще настъпят негативни последици.

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от една до три години и „глоба” от 500 до 1500 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” до три години, съгласно чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд, че наказанието следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК. По делото не са налице, нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи и налагащи определяне на наказанието на подсъдимия Й. при приложението на чл.55 от НК. Наред с това, отсъства и другата установена в чл.55 от НК предпоставка, така че и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Правилно първата инстанция определила продължителността на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година. Този размер е съобразен със законовия минимум, и е отмерен при съобразяване на чистото съдебно минало на подсъдимия, коректното му процесуално поведение. Той се е явявал пред съответните органи, както в досъдебното, така и в съдебните производства и не е ставал причина за неоснователно отлагане на съответните процесуално следствени действия с негово участие. Фактът, че към датата на деянието той е бил на 21 години, както и немалката обществена опасност на самото деяние, надлежно отчетена и доказана употреба на два вида забранени наркотични вещества, което обстоятелство несъмнено завишава обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайните случаи на престъпления от същия вид. Обосновано, изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите на генералната и специалната превенция, заложени в чл.36 от НК, не е наложително подсъдимият Й. да изтърпи ефективно наказанието. Необремененото съдебно минало и липсата на данни за други негови противообществени прояви, младата му възраст и добрите характеристични данни, дават основание за извод, че превантивният, поправителен и превъзпитателен ефект на наказанието спрямо него може да бъде изцяло постигнат и без принудителното му изолиране от обществото. Доказателствата по делото сочат, че у подсъдимия липсва трайно изграден престъпен уклон, влечение към нарушаване на установените в обществото правила за поведение и запрети, тоест деянието притежава инцидентен характер, което не налага той да търпи наказанието ефективно, като бъде изолиран от обществото.

Обосновано и при спазване на правилата по чл.54 от НК, районният съд наложил на подсъдимия Й. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и шест месеца. Срокът на това наказание по мнението на въззивната инстанция изцяло съответства на характера и интензитета на посегателството, като е съобразен с документираните предишни нарушения на ЗДвП, за които подсъдимият Й. е санкциониран с административни наказания. Ефективното ограничаване на подсъдимия да упражнява това право за срок от 18 месеца със сигурност би оказало коригиращо въздействие върху него и би го мотивирало към преосмисляне на поведението си в посока спазване правилата за движение, гарантиращи безопасността на останалите участници, и съобразяване с общоприетите норми и морал.

Законосъобразно, от срока на това наказание на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 23.01.2023г..

При определяне на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ следва да се отнесат всички посочени по-горе обстоятелства относно обществената опасност на деянието и дееца, като се добави и липсата на данни за конкретното имуществено състояние на подсъдимия. Видно е, че и това наказание, за да е справедливо и съответно на стореното, също следва да се определи в размер около минималния, както правилно е посочил районният съд, а именно 700.00 лева. Така отмереното наказание в достатъчна степен би подсилило превъзпитателното въздействие на наказанието „лишаване от свобода“.

По отношение престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 предл. второ, т.1, предл. първо от НК, настоящият състав приема следното:

Първоинстанционният съд е приел, че извършеното от подсъдимия Д. Й. деяние е съставомерно по основния състав на престъпното държане на наркотични вещества - чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като не представлява маловажен случай по смисъла на ал.5 на същия член. Настоящият състав намира този извод за неправилен единствено в последната му част.

Категорично, предвид правилно установените по делото факти, на 23.01.2023г., в с.Екзарх Антимово, община Карнобат, област Бургас на ул. „Първи май“, в десния джоб на панталона си, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл.73, ал.2 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП, вр. чл. 31 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗКНВП, чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, § т.11 от ЗКНВП, § 1, т.17 от ЗКНВП, чл.3, т.1 от Наредбата за реда на класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията, веществата като наркотични, а именно: един брой найлоново пликче, съдържащо бяло, кристалообразно вещество с тегло от 0.848 грама със съдържание на метамфетамин 2.70 тегловни процента, и един брой топче, съдържащо суха зелена тревна маса – коноп, с тегло от 1.614 грама, със съдържание на основното вещество тетрахидроканабинол 15.10 тегловни процента.

От обективна страна, подсъдимият е упражнявал собствена фактическа власт, тоест държал у себе си описаните по-горе по вид, тегло и съдържание на активните съставки, високорискови наркотични вещества, без предвиденото в ЗКНВП разрешително.

От субективна страна, той е осъществил престъплението виновно при форма на вината „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11, ал.2. Съзнавал е забранения характер на държаната субстанция и обстоятелството, че не разполага с изискващото се разрешително, като е предвиждал и желаел настъпването именно на съставомерните последици от неправомерното държане. Изводът за виновността му се подкрепя и от обстоятелството, че след като полицейските служители са му наредили да излезе от автомобила, за да му бъде извършена проверка за забранени вещества, той се е опитал да ги скрие.

Така извършеното деяние според въззивния състав представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, поради което в тази част присъдата следва да бъде изменена. При преценката си, съдът съобрази характера и вида на засегнатите от деянието обществени отношения, тяхната значимост и степента на увредата им, механизмът на извършване и изобщо всички обстоятелства, свързани с деянието и дееца, така както следва от легалната дефиниция за „маловажен случай“, дадена в чл.93, т.9 от НК.

За настоящия състав е извън съмнение, че подсъдимият е личност, чиято обществена опасност е ниска. От справката за съдимост се установява, че той е неосъждан и не е наказван по административен ред за извършени от него противоправни деяния. Извършеното от нето деяние безспорно разкрива обществена опасност, достатъчна за ангажирането на наказателната му отговорност, тъй като престъпното държане на наркотични вещества е формално престъпление, на просто извършване и не предполага допълнителни вредни последици, извън осъщественото деяние. Наред с изложеното обаче, забранените вещества от гледна точка на вид, количество и съдържание на активна субстанция, разглеждани ведно с данните за личността на подсъдимия, са недостатъчни да обосноват подвеждането на деянието под основния състав на чл.354, ал.3, т.1 от НК. Евентуалният риск от пристрастяване и вредният ефект на инкриминираните вещества върху човешкото здраве, от които именно следва обществената опасност на престъплението, в настоящия случай са минимални, а вредните последици от деянието – незначителни в сравнение с обичайните случаи на престъпления от същия вид. Макар и в случая да се касае за държането на два вида наркотични вещества, то не може да не се отчете факта, че съгласно кредитираната физикохимична експертиза, количеството държан от подсъдимия метамфетамин е само 0.848 грама, а съдържанието на активния му компонент е едва 2.70 %. Въпреки, че в принципен план стойността на веществото изобщо не е елемент от състава на осъщественото престъпление, поради което не може да се отчита като критерий за обществената му опасност, не може да не се отбележи, че общата стойност и на двете вещества е в размер на 30.88 лева, което е около 25 пъти под стойността на минималната работна заплата, определена към датата на извършване на деянието – 23.01.2023г., когато тя е била в размер на 780.00 лева, съгласно Постановление на Министерски съвет № 497 от 29.12.2022г.. Както беше вече изяснено, доказателствата по делото не оставят съмнение, че в случая не се касае за установени у подсъдимия престъпни навици, желание за нарушаване на обществения ред, като цяло или зависимост, а деянието по-скоро следва да се разглежда през призмата на ниската степен на зрялост, непредполагаща ясно осъзнаване на съответните законови запрети и общите правила за поведение на всеки от членовете в обществото, и явяващо инцидентна проява в живота му. Този извод, според съда, кореспондира и с предприетите от подсъдимия Й. действия преди извършване на проверката, а именно пред двамата полицейски служители поставил ръка в джоба си, след което я е извадил свита в юмрук, държейки в нея наркотичните вещества, опитвайки се по този начин да ги „скрие“.

За престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК се предвижда наказание „глоба” до 1000 лева. Всички изложени по-горе обстоятелства и изводи по отношение на обществената опасност на дееца и деянието следва да се отнесат и тук, при индивидуализацията на следващото се на подсъдимия Й. наказание, поради което повторното им обсъждане е лишено от смисъл. Чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на данни за други, извършени от него, противообществени прояви, добрите му характеристични данни, коректното му процесуално поведение, и най-вече пълната липса на данни за имущественото му състояние, разгледани обаче съвкупно с фактите, че престъпната деятелност на подсъдимия включва държането на два вида наркотични вещества, а отделно цялостната престъпна дейност се състои от извършването на две самостоятелни престъпления, съдът счита, че наказанието следва да се определи в размер около средния за предвиденото престъпление, а именно 700.00 лева. Така посоченият размер на наказанието „глоба“ би се явило съответно на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, и достатъчно за постигане целите на наказанието в генерален и персонален план.

Съблюдавайки разпоредбата на чл.354а, ал.6 от НК, първоинстанционният съд правилно е постановил в полза на държавата да се отнемат веществените доказателства по делото - наркотичните вещества, предадени в ЦМУ, гр.София, а по отношение на другите веществени доказателства – опаковки, запечатени в бял, хартиен плик, да останат приложени по делото, а вещественото доказателство – един брой тест-касета от „Drager Drug Test 5000“, да се унищожи по реда на ПАС, след влизане на присъдата в сила.

Доколкото деянията по настоящото дело са осъществени в условията на реална съвкупност, в изпълнение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, първоинстанционният съд законосъобразно е определил на подсъдимият Й. едно общо наказание в размер на по-тежкото от горепосочените, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години, и в съответствие с разпоредбата на ал.2 на същия член, към така определеното общо наказание е присъединил и наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 18 месеца, наложено на подсъдимия за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Предвид извършената от настоящия състав преквалификация на посоченото в пункт 2 от диспозитива на присъдата престъпление, първоинстанционният съдебен акт следва да се измени и в частта относно приложението на чл.23, ал.3 от НК, като към наложеното на подсъдимия Й. едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, се присъедини и наказанието „глоба“ в размер на 700.00 лева.

Предвид изхода на делото, първоинстанционният съд правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК е възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Й.. При извършената цялостна въззивна проверка не се установяват основания за изменение или отмяна на атакувания съдебен акт, освен посочените по-горе, което изисква неговото потвърждаване в останалата част като обоснован и постановен съобразно закона.

Предвид гореизложеното, на основание чл.337, ал.1, т.2, във връзка с чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд,