Решение № 7972 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1649/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на В. Л. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], с която се оспорва Решение № РД-08-709/26.05.2026 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта, постановено по заявления за достъп до обществена информация с вх. № 10-10-5095/15.05.2026 г. и вх. № 10-00-5096/15.05.2026 г., в частта относно формата, съдържанието и обема на предоставената обществена информация.

Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, доколкото макар с него формално да е постановено предоставяне на „пълен достъп“ до исканата обществена информация, реално предоставената информация не съответства на предмета, обема и предпочетената форма, посочени в подадените заявления по ЗДОИ. Според жалбоподателя е налице съществено несъответствие между диспозитива на административния акт, с който е предоставен пълен достъп, и фактическото изпълнение на това решение чрез изпращане на четири електронни таблици, определени от административния орган като „извлечена и синтезирана информация“.

Излага се, че със заявленията по ЗДОИ е поискан достъп до налична при Агенция по заетостта информация и документи, свързани с разходите за извънгаранционна поддръжка, технически преглед, ремонт, доставка на авточасти и консумативи за служебни моторни превозни средства за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г., както относно Централната администрация на Агенция по заетостта, така и относно Дирекция „Регионална служба по заетостта“ - София. Жалбоподателят сочи, че в Раздел А от заявленията изрично са поискани копия от всички фактури и приложения към тях, включително сервизни карти, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и други първични счетоводни и разходооправдателни документи, удостоверяващи вида, обема и стойността на извършените дейности или доставените стоки. Твърди, че въпреки това по Раздел А не са предоставени никакви първични счетоводни документи.

По отношение на Раздел Б от заявленията жалбоподателят поддържа, че е поискал счетоводни справки за всички осчетоводени разходи по сметки, отнасящи се до поддръжка, ремонт, техническо обслужване, авточасти и консумативи за МПС, с посочване на вид разход, счетоводна сметка, дата на осчетоводяване, доставчик и сума, както и справки за платените и дължимите суми по доставчици/изпълнители и копия от доклади на извършени вътрешни и/или външни одити, в частта им, касаеща предмета на искането. Според жалбоподателя вместо исканите документи и справки са предоставени четири таблици, за които не е ясно дали представляват директни извлечения от счетоводната система, официални счетоводни регистри или последващо изготвени обобщени справки извън счетоводната система.

В жалбата се поддържа, че предоставянето на „извлечена и синтезирана информация“ под формата на електронни таблици представлява недопустима подмяна на предмета на заявленията. Жалбоподателят счита, че по този начин административният орган е заменил исканите първични счетоводни и разходооправдателни документи с различен по характер информационен носител, който не позволява проверка на автентичното съдържание на документите, включително подписи, печати, реквизити, описание на услугата или стоката, връзка между фактурата и придружаващите я документи, както и конкретните данни, въз основа на които са формирани съответните разходи.

Навеждат се доводи и за нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като заявителят изрично е посочил предпочитана форма за предоставяне на достъп - електронни копия на документите, ясни и четливи, сканирани оригинали или заверени копия, изпратени на електронния му адрес. Според жалбоподателя административният орган не е предоставил информацията в заявената форма, нито е изложил мотиви за наличие на законова предпоставка, която да обосновава предоставяне на достъп в различна форма. Твърди се, че синтезираната информация под формата на таблици не притежава белезите на копие от съществуващ документ и не може да замести поисканите електронни копия на първичните документи.

Жалбоподателят поддържа още, че предоставените таблици не притежават удостоверителна сила и не гарантират интегритета на информацията. Сочи, че електронните таблици са в редактируем формат и не съдържат достатъчна яснота относно произхода, начина на генериране и връзката им с първичните счетоводни документи и счетоводните записи. Според него това препятства възможността за ефективен обществен контрол върху разходването на публични средства, какъвто е основният обществен интерес, обосноваващ подадените заявления.

В молба по същество жалбоподателят поддържа изцяло жалбата и допълнително уточнява, че спорът по делото не е относно съдържателната вярност на данните, отразени в предоставените таблици, а относно това дали административният орган е изпълнил постановения с решението „пълен достъп“ чрез предоставяне именно на поисканата обществена информация и в поисканата форма. Излага, че първоначалната жалба е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване, като към нея са били приложени в оригинален електронен вид процесното решение и изпратените от административния орган таблици - приложения № 1, № 2, № 3 и № 4. Посочва, че представените с молбата заверени хартиени копия се прилагат единствено с оглед процесуална яснота.

В молбата жалбоподателят акцентира, че по Раздел А от заявленията са били поискани електронни копия на първични счетоводни и разходооправдателни документи, включително фактури и приложенията към тях, сервизни карти, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и други документи, въз основа на които са извършвани и осчетоводявани съответните разходи. Независимо от постановения „пълен достъп“, такива първични документи не са му предоставени. Относно Раздел Б жалбоподателят поддържа, че за правилното изясняване на спора е от значение ответникът да посочи произхода и характера на предоставените таблици, като изрично удостовери дали те представляват директни извлечения от счетоводната система или официални счетоводни регистри, или са последващо изготвени справки, обобщения или синтезирани файлове, съставени извън счетоводната система.

Жалбоподателят обръща специално внимание на Таблица - приложение № 4, описана в решението като „неизплатени фактури към „Ем Ойл“ ЕООД, [ЕИК] за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.“. Според него посоченият идентификатор „[ЕИК]“ не представлява ЕИК, а съответства на ЕГН, което поражда съмнение относно характера, произхода и начина на изготвяне на таблицата и поставя въпроса дали тя представлява официално извлечение от счетоводна или административна информационна система, или е последващо съставена справка за целите на отговора по заявленията.

С оглед на изложеното жалбоподателят моли съда да отмени Решение № РД-08-709/26.05.2026 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта в оспорената част и да върне преписката на административния орган със задължителни указания да предостави исканата обществена информация в заявения вид, форма и обем, съобразно подадените заявления по ЗДОИ. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 12634/10.06.2026 г., с която заявява, че поддържа изцяло подадената жалба и направените с нея искания.

Ответната страна - Главният секретар на Агенция по заетостта, [населено място], чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Ек. М., оспорва жалбата. Моли да бъдат приети представените с административната преписка писмени доказателства. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Поддържа становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.05.2026 г. В. Л. Д. е подал до изпълнителния директор на Агенция по заетостта две заявления за достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Първото заявление касае предоставяне на обществена информация и документи, свързани с разходите на Централната администрация на Агенция по заетостта за извънгаранционна поддръжка, технически преглед, ремонт, доставка на авточасти и консумативи за служебните моторни превозни средства, предоставени на Централната администрация на Агенция по заетостта, за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г.

Второто заявление касае предоставяне на обществена информация и документи, свързани с разходите на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ - София /ДРСЗ София/ за извънгаранционна поддръжка, технически преглед, ремонт, доставка на авточасти и консумативи за служебните моторни превозни средства, предоставени на ДРСЗ София, за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г.

И в двете заявления исканата информация е структурирана в два основни раздела.

В Раздел А - „Оригинални фактури и разходни документи“, заявителят е поискал копия от всички фактури и приложения към тях, като под приложения към фактурите е посочил всички документи, които са неразделна част от формирането на стойността на съответната фактура и удостоверяват вида, обема и стойността на извършените дейности или доставените стоки - сервизни карти, протоколи, стокови разписки и други документи, съдържащи детайлна информация за обслуженото МПС, наименование, брой и цени на вложените части и консумативи, описание, времетраене и стойност на извършения труд. По отношение на доставката на авточасти и консумативи също са поискани копия от всички фактури и приложения към тях, включително сервизни карти, стокови разписки, протоколи и други документи, съдържащи детайлна информация за обслуженото МПС, наименование, брой и цени на доставени части и консумативи.

В Раздел Б - „Счетоводни справки и одити“, заявителят е поискал счетоводна справка за всички осчетоводени разходи по сметки, отнасящи се до поддръжка, ремонт, техническо обслужване, авточасти и консумативи за МПС за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г., с посочване на вид разход, счетоводна сметка, дата на осчетоводяване, доставчик и сума. Поискано е също предоставяне на справка за платените и дължимите суми по доставчици/изпълнители за посочените разходи в същия период, с разбивка по наименование на доставчика, ЕИК и обща сума по доставчик, както и копия от доклади на извършени вътрешни и/или външни одити, с период на проверката, попадащ във времевия отрязък 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г., в частта им, касаеща предмета на искането.

В заявленията е направено и искане за частичен достъп, в случай че в документите се съдържат данни, засягащи физически лица, като заявителят е посочил, че при наличие на такива данни следва да бъдат заличени единствено личните данни на физическите лица, при запазване на останалата информация, включително данните за юридическите лица - доставчици. Като предпочитана форма за предоставяне на достъп заявителят е посочил електронни копия на документите - ясни и четливи, сканирани оригинали или заверени копия, изпратени на електронния адрес [електронна поща].

По делото е приета административната преписка, от която се установява, че двете заявления са заведени в Агенция по заетостта с вх. рег. № 10-10-5095/15.05.2026 г. и вх. рег. № 10-00-5096/15.05.2026 г.

На 26.05.2026 г. Главният секретар на Агенция по заетостта е издал Решение № РД-08-709 за предоставяне на достъп до обществена информация. Решението е издадено на основание чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 34 и чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ.

С решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ, е предоставен „пълен достъп“ до исканата информация във връзка с постъпилите заявления за достъп до обществена информация с вх. рег. № 10-10-5095/15.05.2026 г. и № 10-00-5096/15.05.2026 г., която е налична в Агенция по заетостта. В решението е посочено, че информацията се представя под формата на таблици, които са неразделна част от решението и съдържат исканата със заявленията информация за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г.

В решението е уточнено, че се предоставя:

• извлечена и синтезирана информация относно разходите на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ - София за извънгаранционна поддръжка, технически преглед, ремонт, доставка на авточасти и консумативи за служебните моторни превозни средства, предоставени и зачислени на ДРСЗ София - Таблица приложение № 1 и Таблица приложение № 2;

• извлечена и синтезирана информация относно разходите на Централната администрация на Агенция по заетостта за извънгаранционна поддръжка, технически преглед, ремонт, доставка на авточасти и консумативи за служебните моторни превозни средства - Таблица приложение № 3;

• извлечена и синтезирана информация относно неизплатени фактури към „Ем Ойл“ ЕООД, посочено в решението с [ЕИК] - Таблица приложение № 4.

Като приложения към решението са описани четири таблици, а именно:

Таблица приложение № 1 - извлечение от сметка 4010 - разходи за ремонт и поддръжка на автомобили за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. - ДРСЗ София;

Таблица приложение № 2 - извлечение от сметка 7500 - разходи за ремонт и поддръжка на автомобили за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. - ДРСЗ София;

Таблица приложение № 3 - извлечение от сметка 7500 - разходи за ремонт и поддръжка на автомобили за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. - Централна администрация на Агенция по заетостта;

Таблица приложение № 4 - неизплатени фактури към „Ем Ойл“ ЕООД, посочено с [ЕИК], за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.

В решението е разпоредено същото да бъде предоставено по електронен път на посочения в заявленията електронен адрес на заявителя - [електронна поща].

От представеното по делото електронно съобщение се установява, че на 26.05.2026 г. в 12:13 часа от електронен адрес на Агенция по заетостта до електронния адрес на заявителя е изпратено съобщение с предмет „РД-08-709“, към което са приложени файл „Решение ЗДОИ - Владимир Димитров.docx“ и четири електронни таблици - „Таблица - приложение [интернет адрес]“, „Таблица - приложение [интернет адрес]“, „Таблица - приложение 3 (1).xlsx“ и „Таблица приложение [интернет адрес]“.

От съдържанието на Таблица приложение № 1 се установява, че същата е озаглавена „Извлечение по хронология - Таблица приложение 1“, отнася се за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и е обозначена като извлечение по сметка 4010 „Задължения към доставчици от страната“. В таблицата е посочена избрана партида „ПОДПАРАГРАФ - 1030002 Ремонт на автомобили“, като данните са подредени по подпараграф и контрагент. Таблицата съдържа колони за партида, аналитичен показател, период, папка, счетоводна статия, дата на счетоводна статия, вид документ, име на документ, номер на документ, дата на документ, вальор, пореден номер, начално салдо дебит и кредит, обороти дебит и кредит, крайно салдо дебит и кредит и обяснителен текст. В таблицата се съдържат счетоводни записвания, включително по контрагент „ЕМ ОЙЛ“ ЕООД, както и обяснителни текстове, отнасящи се до начисления по фактури за сервизно обслужване и ремонт на автомобили.

От съдържанието на Таблица приложение № 2 се установява, че същата е озаглавена „Извлечение по хронология - Таблица приложение 2“, отнася се за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и е обозначена като извлечение по сметка 7500 „Разчети за плащания в СЕБРА“. Посочена е избрана партида „ПОДПАРАГРАФ - 1030002 Ремонт на автомобили“. Таблицата съдържа същия тип колони, свързани със счетоводни записвания, документи, дати, обороти и обяснителен текст. В нея са отразени плащания и счетоводни операции, свързани с разходи за ремонт и поддръжка на автомобили на ДРСЗ София, включително записи с доставчици и фактури за ремонт на автомобили.

От съдържанието на Таблица приложение № 3 се установява, че същата е озаглавена „Извлечение по хронология - Таблица приложение 3“, отнася се за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и е обозначена като извлечение по сметка 7500 „Разчети за плащания в СЕБРА“. Посочена е избрана партида „ПОДПАРАГРАФ - 1030002 Ремонт на автомобили“, като подредбата е по подпараграф и вид разход. Таблицата съдържа записи, свързани с разходи на Централната администрация на Агенция по заетостта, включително за техническо обслужване, годишни технически прегледи и други плащания, като в обяснителните текстове са посочени доставчици, номера на фактури и основание на разхода.

От съдържанието на Таблица приложение № 4 се установява, че същата съдържа три колони - „№ по ред“, „Номер на фактура“ и „Стойност в лева“. В таблицата са посочени три фактури: фактура № 0000004824/17.10.2023 г. на стойност 887,45 лв., фактура № 0000004825/17.10.2023 г. на стойност 54,38 лв. и фактура № 0000004826/18.10.2023 г. на стойност 612,16 лв., с обща стойност 1553,99 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

Жалбата срещу посоченото решение е процесуално допустима, като подадена от лице, адресат на оспорения административен акт, чиито права и законни интереси се засягат от него, и в законоустановения 14-дневен срок по чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореното Решение № РД-08-709/26.05.2026 г. за предоставяне на достъп до обществена информация е издадено в предвидената от закона писмена форма, съобразно изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, от материално компетентен административен орган - Главния секретар на Агенция по заетостта, на когото със Заповед № РД-11-00-1430/15.03.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта са делегирани правомощия да разглежда заявленията за достъп до обществена информация и да издава решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения.

Правилното разрешаване на правния спор налага систематично тълкуване на приложимата нормативна уредба, като бъдат съобразени както разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация, така и относимите правила на Закона за счетоводството, както и приложимите норми на правото на Европейския съюз и стандартите по ЕКПЧ относно прозрачността, доброто управление и ефективния достъп до информация.

Законът за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционно признатото право на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация, закрепено в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Това право е съществен елемент от принципите на демократичната, правова и открита държава, доколкото чрез него се осигурява възможност гражданите да формират собствено мнение относно дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление и останалите публичноправни субекти, както и да упражняват обществен контрол върху начина, по който тези субекти осъществяват предоставените им правомощия и разходват публични средства.

В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието „обществена информация“, достъпът до която законът урежда. Съгласно тази разпоредба обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Определящо значение има не формалното наименование на документа или носителя, върху който информацията се съдържа, а връзката на тази информация с обществения живот и с дейността на задължения субект.

Именно за тази информация законодателят е създал изрично задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да осигуряват достъп при условията и по реда на закона. Агенцията по заетостта несъмнено е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото е администрация към изпълнителната власт, осъществява публични функции и разходва средства от публичен бюджет.

Информацията относно извършени разходи за извънгаранционна поддръжка, технически преглед, ремонт, доставка на авточасти и консумативи за служебни моторни превозни средства е свързана с дейността на администрацията като разпоредител с публични средства и по естеството си представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ.

ЗДОИ въвежда принципа на максимална откритост на информацията, създавана и съхранявана от публичната администрация. Ограниченията на правото на достъп са изключение от общото правило и подлежат на стриктно и ограничително тълкуване. Административният орган не разполага със свободна преценка дали да предостави обществена информация, когато тя е налична и не попада в някое от изрично предвидените от закона ограничения. Неговото задължение е да се произнесе по заявлението, да определи обема на предоставения достъп, формата на предоставяне и при наличие на ограничения - да изложи конкретни, ясни и проверими мотиви.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ при осъществяване правото на достъп до обществена информация се съблюдават принципите на законност, откритост, достоверност, точност и пълнота на информацията, както и защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Тези принципи имат самостоятелно значение при преценката за законосъобразността на административния акт. Достъпът до обществена информация не се изчерпва с формално предоставяне на някакъв обем сведения, а предполага предоставяне на информацията така, че тя да бъде точна, пълна, достоверна, проверима и годна да изпълни предназначението си - да позволи на заявителя и обществото да формират информирано мнение относно дейността на задължения субект.

От особено значение за настоящия спор е правната уредба на формите за предоставяне на достъп. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ заявлението за достъп до обществена информация следва да съдържа предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация. Законът изрично признава на заявителя правото да посочи формата, в която желае да получи достъп, като това право не е техническа подробност, а елемент от съдържанието на самото право на достъп.

Разпоредбата на чл. 26 от ЗДОИ урежда възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, включително преглед на информацията, устна справка, копия на материален носител, копия, предоставени по електронен път, интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните, както и публикуване на информацията на платформата за достъп до обществена информация. Следователно законът прави разграничение между достъп до съдържанието на информацията и конкретната форма, в която достъпът се осъществява. Това разграничение е съществено, защото в редица случаи именно формата на предоставяне гарантира автентичността, пълнотата и проверимостта на информацията.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен когато за нея няма техническа възможност, когато е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето, когато води до възможност за неправомерна обработка на информацията или до нарушаване на авторски права. Тази разпоредба установява императивно задължение за административния орган. Предпочитаната от заявителя форма е задължителна за органа, освен ако той конкретно установи и мотивира наличие на някоя от законово предвидените пречки.

Отклонението от заявената форма не може да бъде мълчаливо, подразбиращо се или основано на вътрешна целесъобразност на администрацията. Когато органът предоставя информацията в различна от поисканата форма, той следва изрично да посочи коя от хипотезите на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ е налице, какви конкретни факти я обосновават и защо предоставянето на информацията в предпочитаната от заявителя форма е невъзможно или недопустимо. Липсата на такива мотиви препятства съдебния контрол, тъй като съдът не може да замества административния орган в преценката относно причините за отклонението от заявената форма.

Когато заявителят е поискал копия от конкретни документи, а органът предоставя обобщена, извлечена или синтезирана информация, въпросът не се свежда единствено до техническа форма на предоставяне. В подобна хипотеза следва да се прецени дали изобщо е предоставен същият информационен обект, който е поискан със заявлението, или е създаден различен, вторичен носител на информация, който не позволява проверка на пълнотата, автентичността и връзката му с първичните документи.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ предвижда, че правилата на закона не се прилагат за достъпа до лични данни. Тази норма не установява самостоятелно основание за отказ, а очертава границата на приложното поле на закона. Тя не освобождава административния орган от задължението да извърши конкретна преценка дали исканите документи съдържат лични данни, какъв е техният характер, дали те са отделими от останалата информация и дали може да бъде предоставен частичен достъп чрез заличаването им. Наличието на отделни лични данни в документ, съдържащ обществена информация, не води автоматично до отпадане на приложението на ЗДОИ за целия документ.

Съществено значение има институтът на частичния достъп. Когато в исканите документи се съдържа информация, достъпът до която е ограничен, органът следва да предостави останалата част от документа, като заличи единствено защитената информация. Този подход съответства на принципа на пропорционалност и на целта на ЗДОИ - да се осигури максимално възможен достъп до обществената информация при същевременно зачитане на защитените от закона права и интереси. Следователно евентуалното наличие на лични данни в първичните счетоводни документи не обосновава само по себе си замяна на тези документи със синтезирани таблици, ако е възможно личните данни да бъдат заличени.

От значение е и легалната дефиниция на „надделяващ обществен интерес“, съдържаща се в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция или злоупотреба с власт, както и повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. Посочените цели са пряко свързани с публичния контрол върху дейността на администрацията. Информацията относно разходване на бюджетни средства, включително чрез плащания към външни доставчици за ремонт, поддръжка, техническо обслужване, доставка на части и консумативи за служебни автомобили, по естеството си е информация, която служи за повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект.

Наред със ЗДОИ, настоящият спор изисква съобразяване и на относимата правна уредба на Закона за счетоводството /ЗСч./, тъй като заявителят не е поискал единствено обобщени сведения за размера на извършените разходи, а достъп до конкретни първични счетоводни и разходооправдателни документи.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗСч. първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Принципът за документална обоснованост, дефиниран в чл. 6, ал. 5 от същия закон, изисква стопанските операции да бъдат удостоверени чрез такива документи.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. определя съдържанието на първичния счетоводен документ, адресиран до външен получател, каквато е фактурата, като изисква той да съдържа наименование и номер, дата на издаване, данни за издателя и получателя, както и предмет и стойност на стопанската операция. Законът не въвежда изрично изискване за подпис на съставителя при документи, адресирани до външни лица. Изискването за име и подпис на съставителя е предвидено в чл. 6, ал. 3 от ЗСч., но само за документи, които засягат вътрешната дейност на предприятието. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗСч. счетоводен документ може да бъде и електронен, когато са спазени изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

От тази уредба следва, че първичният счетоводен документ има самостоятелно правно значение. Той не е само носител на отделни данни, а документ, който удостоверява възникването, съдържанието и стойността на конкретна стопанска операция. Фактурата, сервизната карта, приемо-предавателният протокол или стоковата разписка съдържат реквизити, които позволяват да се провери кой е доставчикът, каква услуга или стока е предоставена, на каква стойност, за кое МПС, кога е извършена операцията, как е удостоверена и каква е връзката между първичния документ и последващото счетоводно отразяване. Тези характеристики не могат да бъдат напълно заместени от последващо изготвена таблица, съдържаща само част от данните.

Счетоводните регистри и извлеченията от счетоводни сметки също имат значение, но те са различни от първичните счетоводни документи. Те отразяват счетоводната обработка на вече възникнали стопански операции, докато първичните документи удостоверяват самите операции. Ето защо предоставянето на счетоводно извлечение може да бъде релевантно по искане за счетоводна справка, но не е идентично с предоставяне на копия от фактури и приложения към тях, когато именно такива документи са поискани.

Приложимата национална уредба следва да бъде тълкувана и в съответствие с правото на Европейския съюз. В тази връзка значение има Директива /ЕС/ 2019/1024 относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор. Макар тази директива да не създава самостоятелно материално право на достъп до документи извън националните режими, тя установява общ стандарт относно начина, по който информацията от обществения сектор следва да бъде предоставяна, когато достъпът до нея е допустим по националното право.

Съгласно чл. 2, т. 6 от Директива /ЕС/ 2019/1024 понятието „документ“ обхваща всяко съдържание, независимо от неговия носител - писмен или електронен, звуков, визуален или аудио-визуален, както и всяка част от такова съдържание. Това широко разбиране за документ поставя акцент върху съществуващото съдържание, съхранявано от публичния орган, независимо от неговата материална или електронна форма. В контекста на настоящия спор фактурите, сервизните карти, приемо-предавателните протоколи, стоковите разписки и счетоводните регистри представляват документи, доколкото съдържат информация, съхранявана от публичния орган във връзка с неговата дейност.

Съгласно чл. 5, § 1 от Директива /ЕС/ 2019/1024 органите от обществения сектор предоставят документите във всички предварително съществуващи формати или езици и, когато е възможно и целесъобразно, в електронна форма чрез отворени, машинночетими, достъпни, откриваеми и повторно използваеми формати, заедно с техните метаданни. Тази разпоредба въвежда принципа, че когато документът вече съществува в определен формат, администрацията следва да осигури достъп до него в този съществуващ формат, а не да подменя документа с новосъздаден негов заместител, освен ако съществува законова причина за това.

Същевременно чл. 5, § 3 от Директивата предвижда, че органите от обществения сектор не са длъжни да създават или адаптират документи или да предоставят извлечения от документи, когато това би изисквало непропорционално усилие, надхвърлящо проста операция. Това правило е от значение и в обратната хипотеза - когато заявителят иска достъп до съществуващи документи, а администрацията вместо това създава нов обобщен или синтезиран документ. Правото на достъп и повторно използване е ориентирано към наличната информация и съществуващите документи, а не към произволна замяна на един вид документ с друг.

Приложима е и уредбата на Регламент /ЕС/ 2016/679 относно защитата на личните данни. Съгласно чл. 86 от Регламента личните данни в официални документи, държани от публичен орган, могат да бъдат разкривани от този орган в съответствие с правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо публичния орган, с цел съвместяване на публичния достъп до официални документи с правото на защита на личните данни. Следователно Регламентът не изключва достъпа до официални документи, а изисква баланс между прозрачността и защитата на личните данни.

Този баланс се постига чрез прилагане на принципите на пропорционалност и минимизация на данните. Съгласно чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 личните данни следва да бъдат адекватни, относими и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. В контекста на достъпа до обществена информация това означава, че при наличие на лични данни в официален документ органът следва да прецени дали е възможно те да бъдат заличени, а останалата информация да бъде предоставена. Защитата на личните данни не изисква автоматично отказ или замяна на целия документ с новоизготвена справка.

Наред с това чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз прогласява правото на добра администрация. То включва задължението на администрацията да разглежда въпросите безпристрастно, справедливо и в разумен срок, както и задължението да мотивира своите решения. Изискването за мотивиране е особено съществено, когато административният орган се отклонява от изрично заявено искане или от предпочетена форма на достъп. Мотивите позволяват на адресата на акта да разбере защо искането му не е уважено в заявения вид и дават възможност на съда да провери дали органът е действал законосъобразно, пропорционално и в съответствие с целта на закона.

Чл. 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз урежда правото на достъп до документи. Макар тази разпоредба да се отнася до институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, тя изразява общоевропейски стандарт за прозрачност и достъп до документи на публичната власт. Този стандарт е релевантен при тълкуването на националното право, доколкото ЗДОИ следва да се прилага в съответствие с принципите на откритост, прозрачност, добра администрация и ефективен достъп до документи.

Практиката на Съда на Европейския съюз също подчертава разграничението между съществуващ документ или данни, с които институцията разполага, и нов документ, който би следвало да бъде създаден чрез интелектуална, аналитична или техническа обработка.

В делото C-491/15, Rainer Typke, Съдът разглежда въпроса за достъпа до данни, съдържащи се в бази данни, и приема, че институцията е длъжна да предостави достъп до съществуващи документи или извлечения, които могат да бъдат получени чрез обичайни или предварително програмирани операции, но не е длъжна да създава нов документ, предполагащ нова преценка или нова обработка. От тази практика следва принципното положение, че режимът на достъп е насочен към това, с което органът вече разполага, а не към подмяна на поисканите документи с новосъздадени справки.

Съдът на Европейския съюз отдава значение и на надеждността, автентичността и използваемостта на предоставяната информация. В практиката си, включително по дела, свързани с предоставяне на данни в електронна форма и с възможността за тяхната последваща обработка, Съдът подчертава, че достъпът до информация следва да бъде ефективен, а не формален. Предоставената информация трябва да позволява проверка, разбиране и реално използване, особено когато се касае за информация от публичния сектор, свързана с отчетността на администрацията.

Следва да се съобразят и стандартите по чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В практиката на Европейския съд по правата на човека правото на достъп до информация се разглежда като част от свободата на изразяване, когато отказът или препятстването на достъпа засяга възможността на лицето да получи информация от обществен интерес и да участва в обществен дебат. Особено значение се отдава на случаите, в които заявителят търси информация с цел обществен контрол върху дейността на публичната власт, включително информация относно разходване на публични средства.

В решението на Голямата камара по делото Magyar Helsinki Bizottság срещу Унгария ЕСПЧ приема, че достъпът до информация може да бъде защитен по чл. 10 от Конвенцията, когато исканата информация е необходима за упражняване на свободата на изразяване, има обществен интерес, заявителят действа като обществен наблюдател, а информацията е налична и готова за предоставяне. Тези критерии имат значение и при националното тълкуване на правото на достъп, тъй като изискват ограниченията или препятствията пред достъпа да бъдат ясно обосновани, необходими и пропорционални.

Когато исканата информация се отнася до бюджетни разходи на публичен орган, общественият интерес е особено засилен. Разходването на публични средства е област, в която прозрачността е основен инструмент за отчетност, превенция на злоупотреби и укрепване на доверието в администрацията. Ето защо достъпът до документи, удостоверяващи такива разходи, следва да бъде реален и ефективен, а не ограничен до обобщени сведения, които не позволяват проверка на първоизточника.

В този смисъл правилното приложение на ЗДОИ, Закона за счетоводството и правото на Европейския съюз изисква да се прави ясно разграничение между: първо, първичните счетоводни документи като съществуващи документи, удостоверяващи конкретни стопански операции; второ, счетоводните регистри и извлечения, които отразяват счетоводната обработка на тези операции; и трето, последващо изготвени синтезирани справки или таблици, които могат да имат информативен характер, но не са идентични с първичните документи, когато именно те са предмет на заявлението.

От изложената нормативна уредба и съдебна практика следва, че при заявление, с което се иска достъп до конкретни съществуващи документи и изрично е посочена форма на достъп - електронни копия, сканирани оригинали или заверени копия, административният орган е длъжен или да предостави документите в заявената форма, или изрично и мотивирано да посочи законовата причина, поради която това не може да бъде сторено.

Предоставянето на информация в различна форма, без мотиви за наличие на пречка по чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ, не може да бъде приравнено автоматично на пълно удовлетворяване на заявлението, тъй като засяга не само формата, но и проверимостта, автентичността и обема на предоставения достъп.

По същество спорът се свежда до това дали с оспореното Решение № РД-08-709/26.05.2026 г., с което формално е предоставен „пълен достъп“ до исканата обществена информация, административният орган е изпълнил задължението си по ЗДОИ в съответствие с предмета на заявленията, предпочетената от заявителя форма на достъп и принципите на пълнота, достоверност и прозрачност на информацията.

От съдържанието на двете заявления от 15.05.2026 г. се установява, че заявителят не е поискал единствено обобщена информация за размера на извършените разходи за ремонт, поддръжка, техническо обслужване, авточасти и консумативи за служебни автомобили на Агенция по заетостта. Искането е формулирано конкретно и ясно. По Раздел А са поискани копия от всички фактури и приложения към тях, включително сервизни карти, протоколи, стокови разписки и други документи, удостоверяващи вида, обема и стойността на извършените дейности или доставените стоки. По Раздел Б са поискани счетоводни справки, справки за платени и дължими суми по доставчици и копия от доклади на извършени вътрешни и/или външни одити, в частта им, касаеща предмета на искането.

Следователно предметът на заявленията е бил двукомпонентен: от една страна - достъп до първични счетоводни и разходооправдателни документи, а от друга - достъп до счетоводни справки и други относими документи, ако такива са налични. Този предмет не може да бъде редуциран единствено до данни за счетоводни записвания, отразени в таблици.

С оспореното решение административният орган е постановил предоставяне на „пълен достъп“, но е посочил, че информацията се предоставя под формата на четири таблици, представляващи „извлечена и синтезирана информация“. Като приложения са описани извлечения от сметка 4010 и сметка 7500, както и таблица относно неизплатени фактури към „Ем Ойл“ ЕООД. От това съдържание следва, че органът не е предоставил копия от поисканите първични счетоводни документи - фактури, сервизни карти, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и други приложения към фактурите, а е предоставил вторична, обобщена и синтезирана информация, извлечена от счетоводни регистри или съставена въз основа на тях.

Така е налице неправомерна подмяна на предмета на заявлението. Когато заявителят иска достъп до конкретни документи, административният орган не може по своя преценка да замени тези документи с обобщена справка или таблица и да приеме, че така е изпълнил изцяло заявлението. Подобно разрешение би обезсмислило правото на заявителя сам да определи предмета на търсената информация и би позволило на задължения субект едностранно да преформулира заявлението според собствената си представа за достатъчност на предоставените данни.

Този извод съответства и на практиката на Върховния административен съд. В Определение № 5105/30.05.2022 г. по адм. д. № 4539/2022 г., V о., ВАС изрично подчертава, че съдът и административният орган са обвързани от действителния предмет на искането и не следва да подменят волята на заявителя, нито предмета на правния спор. Макар цитираният акт да е постановен в различен фактически контекст, принципното му разрешение е приложимо и тук - произнасянето следва да бъде по реално заявеното искане, а не по изменен от органа негов заместител.

Същият подход следва и от Решение № 8969/24.07.2008 г. по адм. д. № 6569/2008 г. на петчленен състав на ВАС, в което е прието, че искането за копие от конкретен документ представлява валидно искане за достъп до обществена информация. ВАС приема, че документът е носителят на информацията и когато се иска копие от документ, това не е самоцелно искане за материален носител, а искане за достъп до съдържащата се в него информация. Следователно тезата, че ЗДОИ гарантира достъп само до абстрактни сведения, но не и до копия от документи, не съответства на правилното тълкуване на закона.

Този извод е особено важен при първичните счетоводни документи. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСчет) първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Фактурата, сервизната карта, стоковата разписка или приемо-предавателният протокол не са равнозначни на последващо счетоводно извлечение, което е вторичен документ по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗСчет. Първичните документи съдържат съвкупност от реквизити, изискуеми по чл. 6, ал. 1 от ЗСчет, като данни за издателя и получателя, предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция, които позволяват реална проверка на извършения разход. Именно тази пълнота на данните, удостоверяващи документалната обоснованост на операцията, липсва в предоставените синтезирани таблици.

Предоставените таблици могат да съдържат част от счетоводната информация, но не заместват първичните документи. Те не позволяват проверка дали отразените данни съвпадат напълно с първичния документ, дали са пренесени коректно, дали не са пропуснати отделни реквизити и дали съответният разход е документално обоснован. Затова не може да се приеме, че предоставянето на извлечение от счетоводна сметка е равнозначно на предоставяне на копия от фактури и приложения към тях.

В този смисъл е и Решение № 1126/23.01.2020 г. по адм. д. № 5496/2019 г., V о. на ВАС. В него съдът разглежда заявление, с което са поискани незаверени преписи от договори, незаверени преписи от първични счетоводни документи, както и счетоводна справка в табличен вид. ВАС приема, че договорите и първичните счетоводни документи представляват служебна обществена информация и достъпът до тях се дължи при спазване на правилата за защита на трети лица и лични данни. Същевременно съдът прави ясно разграничение между наличните документи и допълнително изготвяната справка, като приема, че органът не може да бъде задължен да създава нова счетоводна справка, когато данните се съдържат в договорите и първичните счетоводни документи. Това разрешение е напълно относимо към настоящия случай: когато заявителят иска налични първични счетоводни документи, те следва да бъдат предоставени, а не заместени с таблица.

Налице е и нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ. В заявленията заявителят изрично е посочил предпочитаната форма за предоставяне на достъп - електронни копия на документите, ясни и четливи, сканирани оригинали или заверени копия, изпратени на посочения електронен адрес. Тази форма попада сред допустимите форми за предоставяне на достъп по ЗДОИ. Органът е бил длъжен да се съобрази с нея, освен ако е налице някоя от предвидените в чл. 27, ал. 1 от закона пречки.

В оспореното решение обаче липсват мотиви за отклонение от предпочетената форма. Не е посочено да липсва техническа възможност за сканиране или предоставяне на електронни копия. Не е посочено, че исканата форма е свързана с необосновано увеличаване на разходите. Не е изложено съображение, че предоставянето на копия от документите би довело до възможност за неправомерна обработка на информацията или до нарушаване на авторски права. Вместо това органът директно е предоставил таблици, без да обясни защо не предоставя копията от поисканите документи.

Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ не предоставя на органа възможност по целесъобразност да избере друга форма, която счита за по-удобна. Законът го задължава да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма, а когато се отклонява от нея - да мотивира наличието на конкретна законова пречка. Липсата на мотиви лишава заявителя от възможността да разбере защо искането му не е уважено в заявения вид и лишава съда от възможността да извърши ефективна проверка на законосъобразността на отклонението.

Не може да се приеме, че с употребата на израза „пълен достъп“ органът е санирал този порок. В Решение № 6401/30.05.2016 г. по адм. д. № 3963/2015 г., V о., ВАС приема, че дори когато административният орган формално е постановил решение за предоставяне на пълен достъп, ако предоставената справка не съдържа цялата поискана информация или не съответства на заявлението, по непредоставената част е налице незаконосъобразно непроизнасяне, съответно отказ за достъп. В настоящия случай формалното определяне на достъпа като „пълен“ не променя обстоятелството, че не са предоставени поисканите първични документи и не са изложени мотиви защо те не се предоставят в заявената форма.

Неоснователно би било да се приеме, че таблиците са достатъчни, тъй като съдържат счетоводни данни от сметки 4010 и 7500. Посочването на счетоводна сметка не доказва идентичност между предоставената таблица и поисканите първични документи. Счетоводното извлечение отразява вече обработена счетоводна информация, докато фактурата и приложенията към нея удостоверяват самата стопанска операция. Заявителят има право да се запознае с първоизточника на информацията, когато именно този първоизточник е поискан и когато той се съхранява от задължения субект.

Предоставените таблици са вторичен информационен продукт. Те могат да имат значение като счетоводно извлечение, но не дават възможност за проверка на реквизитите на първичните документи. Това е от особено значение при информация, свързана с разходване на публични средства, защото целта на достъпа не е единствено да се узнае общата сума на разхода, а да се провери основанието, съдържанието и документалната му обоснованост.

В настоящия случай това значение се подсилва и от обстоятелството, че в самото решение Таблица приложение № 4 е описана като касаеща неизплатени фактури към „Ем Ойл“ ЕООД с посочен „[ЕИК]“, докато този номер съответства на ЕГН на жалбоподателя, посочено в жалбата и заявленията. Тази неточност не е самостоятелно основание за отмяна на акта, но е показателна за това, че предоставената таблица не представлява копие от съществуващ първичен документ, а резултат от последваща обработка, при която са възможни грешки при пренасяне, обобщаване или обозначаване на данните. Именно поради това достъпът до първичните документи има значение за проверимостта и достоверността на информацията.

Следва да се подчертае, че съдът в производство по ЗДОИ не извършва счетоводна ревизия и не проверява дали конкретните разходи са правилно осчетоводени или законосъобразно извършени. Предметът на съдебния контрол е друг - дали административният орган е предоставил поисканата обществена информация в дължимия обем и форма. В този контекст въпросът за автентичността и проверимостта на предоставената информация е релевантен, тъй като засяга годността на предоставения достъп да изпълни целта на закона.

Целта на ЗДОИ е гражданите да могат да си съставят собствено мнение за дейността на задължените субекти. Когато информацията е свързана с публични разходи, това мнение не може да бъде формирано пълноценно само въз основа на редактирана, синтезирана или обобщена таблица, ако заявителят е поискал първичните документи, от които произтичат данните. В противен случай администрацията би могла винаги да замества документите с избрана от нея справка и така да контролира обема, съдържанието и степента на проверимост на предоставената информация.

Неоснователно е и евентуално позоваване на защита на лични данни като основание за непредоставяне на документите в поисканата форма. На първо място, в оспореното решение не са изложени мотиви в този смисъл. На второ място, самият заявител е поискал при наличие на лични данни да бъде предоставен частичен достъп със заличаването им. На трето място, чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ не изключва предоставянето на документ, съдържащ едновременно обществена информация и лични данни, когато личните данни могат да бъдат заличени, а останалата част от документа да бъде предоставена. Този подход съответства и на чл. 86 от Регламент (ЕС) 2016/679, който изисква съвместяване на публичния достъп до официални документи със защитата на личните данни.

Следователно при наличие на лични данни в отделни фактури или приложения към тях органът е следвало да приложи частичен достъп, а не да замества документите със синтезирани таблици. Заличаването на лични данни е предвиденият от закона пропорционален механизъм за защита, докато пълната подмяна на документа с друг носител на информация надхвърля необходимото и засяга същността на правото на достъп.

Налице е и надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Исканата информация е свързана с разходване на публични средства от държавна администрация за поддръжка, ремонт, техническо обслужване, авточасти и консумативи за служебни моторни превозни средства. Такава информация пряко служи за повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект. Общественият интерес в случая не е абстрактен, а произтича от самия предмет на искането - контрол върху начина, по който публичен орган разходва бюджетни средства към външни доставчици.

В Решение № 1126/23.01.2020 г. ВАС именно по отношение на договори и първични счетоводни документи, свързани с публични разходи, приема, че се касае за служебна обществена информация и органът следва да извърши дължимата преценка за предоставянето ѝ, включително чрез заличаване на защитени данни, когато това е необходимо. Тази практика потвърждава, че първичните счетоводни документи, свързани с публични разходи, не са извън обхвата на ЗДОИ и че достъпът до тях има самостоятелно значение.

Съображения в същата насока произтичат и от правото на Европейския съюз. Директива (ЕС) 2019/1024 относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор изхожда от разбирането, че публичните органи следва да предоставят документите в предварително съществуващите формати и да улесняват реалното използване и проверка на информацията. Макар директивата да не създава самостоятелен режим на достъп извън националното право, тя е релевантна при тълкуване на националните разпоредби относно формата, автентичността и използваемостта на предоставяната информация. Създаването на нова синтезирана таблица не може да замести достъпа до съществуващи документи, когато именно тези документи са поискани и са налични при органа.

Практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на достъпа до документи и данни също прави разграничение между съществуваща информация, с която органът разполага, и нов документ, който би следвало да бъде създаден чрез допълнителна обработка. Този стандарт подкрепя извода, че когато заявителят е поискал съществуващи документи, администрацията не може без мотиви да му предостави друг, новосъздаден информационен продукт. Това би преместило контрола върху съдържанието на достъпа от заявителя и закона към самата администрация.

Същият извод следва и от чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, закрепващ правото на добра администрация, включително задължението за мотивиране на административните актове. В конкретния случай органът не е изложил мотиви защо се отклонява от заявената форма на достъп и защо не предоставя поисканите копия от първични документи. Липсата на мотиви е особено съществена, защото именно формата на достъп е централен елемент от спора. Чл. 42 от Хартата, макар насочен към достъпа до документи на институциите на Европейския съюз, отразява общия стандарт, че публичният достъп се отнася до документи като носители на информация, а не само до извлечени от тях сведения.

Следва да бъде съобразен и стандартът по чл. 10 от ЕКПЧ, както е развит в практиката на Европейския съд по правата на човека. Когато заявителят търси информация от обществен интерес, необходима за обществен контрол върху дейността на публичната власт, достъпът до информация попада в защитното поле на свободата на изразяване. Разходването на публични средства е именно такава сфера, а исканите документи са налични при администрацията и служат за проверка на публичните разходи. Предоставянето на обобщени таблици вместо първичните документи ограничава ефективността на достъпа и възможността за реален обществен контрол.

При така изложеното съдът приема, че оспореното решение е незаконосъобразно в оспорената част. Незаконосъобразността произтича не от това, че органът изобщо не е предоставил информация, а от това, че е предоставил различна по характер информация и в различна форма от поисканата, без да мотивира наличие на законова пречка за предоставяне на достъп в заявения вид. Формалното посочване на „пълен достъп“ не съответства на фактическото съдържание на предоставения достъп.

Ето защо съдът намира, че административният орган е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ, принципите на откритост, достоверност и пълнота по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, както и целта на закона по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Налице е и несъответствие с материалноправната уредба на първичните счетоводни документи по Закона за счетоводството, доколкото първични документи са били заменени с вторични таблици, без мотивирано произнасяне защо поисканите документи не се предоставят.

Поради това жалбата е основателна, а Решение № РД-08-709/26.05.2026 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта следва да бъде отменено в оспорената част относно формата, съдържанието и обема на предоставената обществена информация, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявленията, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и направеното в жалбата искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя следва да се присъди внесената по делото държавна такса в размер на 5,11 евро.

Предвид изхода на спора, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът