Решение № 1388 от 15.5.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 227/2025 г.

Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът Ц. Й. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител, е предявил против ОД на МВР - Русе обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – за осъждането на ответника да му заплати сумата от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нанесени физически и психически травми при задържането му на 16.08.2024 г. от служители на звено „Общинска полиция“, част от структурата на ОД на МВР – Русе, както и сумата от 4411,12 лева – обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане. В исковата молба и в представените писмени бележки с вх.№ 1835/21.04.2026 г. ищецът твърди, че на 16.08.2024 г., в [населено място], пл.“Света Троица“, в района на т.нар. „сух фонтан“ пред сградата на Държавна опера – Русе, в нарушение на нормативните изисквания на ЗМВР и Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР и без да е дал реален повод за това спрямо него били извършени незаконосъобразни фактически действия от полицейски служители от посоченото звено, изразяващи се в прилагане на неоправдана и прекомерна физическа сила. Поддържа, че поведението му преди намесата не е било общественоопасно и не е обосновавало употребата на физическа сила и помощни средства спрямо него, тъй като не е застрашавало никого, дори и евентуално то да бъде счетено за неадекватно - изразяващо се в несвързан говор, ръкомахане и в опита му да се „разхлади“ в фонтана предвид горещото време в средата на месец август. Заявява, че въпреки това полицейските служители са подходили към него като към правонарушител, без да приложат адекватна вербална деескалация, съобразена със състоянието му. Поддържа, че дадените му от тях разпореждания, обкръжаването му и последвалата физическа намеса са засилили психомоторната му възбуда и усещането за заплаха. Твърди още, че е бил повален на земята, на ръцете му били поставени белезници и бил многократно удрян и ритан, включително след поставяне на белезниците, че въпреки, думите му, че е жаден не му била дадена вода, че са му били поставени медикаменти против волята му и че не му е била осигурена възможност да се свърже с близките си. В подкрепа на тези твърдения ищецът се позовава на събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания, приобщените чрез оглед видеозаписи, както и на заключенията на приетите съдебномедицинска експертиза и комплексната психиатрично-психологична експертиза. По отношение на неимуществените вреди ищецът твърди, че вследствие на действията на служителите на ответника е претърпял стрес, физически и емоционални страдания, страх, обърканост, чувство за безпомощност, публично унижение и усещане за явна несправедливост на действията на полицейските служители. Поддържа, че освен неимуществени вреди той претърпял и имуществени такива, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за консултации и процесуално представителство и съдействие пред МВР по време на снемане на обяснения във връзка с депозираната жалба до министъра на вътрешните работи и въз връзка с извършвана проверка по сигнал на неговия баща, както и в заплатени суми общо в размер на 911,12 лева за билети за пътуване със самолет във връзка с трудовото правоотношение на жалбоподателя с чуждестранен работодател. Счита, че както неимуществените, така и имуществените вреди, са пряка и непосредствена последица от действията на служителите на ответника при изпълнение на служебните им задължения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете в предявения им размер. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Ответникът – ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор и писмени бележки с вх.№ 1852/22.04.2026 г., в които оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер. Поддържа, че не е установена първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Счита, че в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи твърдените вреди, противоправното поведение на полицейските служители и пряката причинна връзка между тях. Според ответника поведението на ищеца, извършено през деня и в централната градска част, е било неправомерно и е нарушавало обществения ред, което е наложило и намесата на полицейските служители с оглед опазване на обществения ред, както и на здравето и безопасността на самото лице. Ответникът се позовава на данните от психиатрично-психологичната експертиза, според които поведението на ищеца е било обусловено от приети големи количества алкохол и наркотични вещества, високата температура, дехидратацията и личностовите му характеристики. Поддържа, че към ищеца по надлежния ред били отправени полицейски разпореждания и съответните предупреждения, които ищецът не е изпълнил. Ответникът твърди, че използваната физическа сила и помощни средства (белезници) са били необходими предвид очевидно неадекватното поведение на ищеца и нарушаването от негова страна на обществения ред като същите били приложени в рамките на необходимото за овладяване на лицето и предотвратяване на самонараняване или нараняване на други лица, като след постигане на законната цел употребата на физическата сила и помощните средства е прекратена. Излага, че служителите са предприели действия за опазване на здравето и живота на ищеца като включително са повикали на място екип на спешна медицинска помощ и са го транспортирали до „Център за психично здраве“ ЕООД [населено място] и Спешно отделение на УМБАЛ „К.“ [населено място]. Според ответника тези действия не сочат на полицейско насилие, а на изпълнение на законови правомощия по ЗМВР и на проявена грижа към задържаното лице. В евентуалност ответникът се позовава на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, като поддържа, че ако се приеме наличие на увреждане, то същото е причинено по изключителна вина на самия ищец, респективно е налице самопричиняване. Оспорва доказателствената стойност на обяснението, депозирано от др.Е. Ч. и показанията на този свидетел, на които от своя страна се позовава ищецът, както и причинната връзка между действията на служителите и претендираните вреди. По отношение на имуществените вреди ответникът твърди, че не са доказани нито основанието, нито размерът им, като сочи липса на връзка между претендираните разходи за заплатено адвокатско възнаграждение, пътуванията на ищеца и неговият трудов договор в чужбина, от една страна, и процесния инцидент, от друга. Поддържа още, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по своя размер и не кореспондира на принципа на справедливост, а акцесорните претенции за лихви и разноски следват съдбата на главните искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждането на деловодни разноски като прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца. Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, участващ в производството в качеството на контролираща страна съгласно чл.10, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.16, ал.1, т.2 от АПК (вж. и Тълкувателно решение № 7 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 3/2010 г.), дава заключение, че предявеният иск е неоснователен. Счита, че липсва основната предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно незаконосъобразни действия на длъжностни лица при изпълнение на властническа дейност, тъй като служителите на МВР са действали в пределите на законово предвидените си правомощия по ЗМВР. Според прокурора намесата на полицейските служители е била обоснована и била предизвикана от неправомерните действия на ищеца, изразяващи се в нарушаване на обществения ред, което поведение било следствие от доброволно приети високорискови наркотични вещества и алкохол. Прокурорът поддържа, че са били налице основания служителите да пристъпят към задържането на ищеца, във връзка с което те употребили физическа сила и помощни средства, които не са прекомерни и останали в необходимия за постигане на целите им обем. Поради това счита, че ищецът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и предлага исковете да бъдат отхвърлени. Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От доказателствата по делото се установява, че се касае до извършени от полицейски органи фактически действия по прилагане на физическа сила и помощни средства, чиято регламентация е уредена в чл.85 – чл.86 от ЗМВР и Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. Както се сочи и в мотивите към т.2 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и П. и Втора колегия на ВАС, основният разграничителен критерий, въз основа на който следва да се преценява родовата подсъдност на предявения иск и приложимият ред за неговото разглеждане – по ГПК или по реда на глава единадесета „Производства за обезщетения“ от АПК, е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Безспорно дейността по употребата на физическа сила и на помощни средства от органите на МВР е административна (властническа) по своя характер, поради което делото е родово подсъдно на административния съд. В случая искът е предявен пред местно компетентен съд – пред Административен съд – Русе, тъй като и мястото на увреждането и настоящият адрес на ищеца са в [населено място]. Между страните няма спор, че по отношение на ищеца липсва издаден административен акт в изискуемата писмена форма – заповед за задържане по чл.74 от ЗМВР, чиято отмяна да съставлява условие по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска. Съдът намира, че ограничаването на правото на свободно придвижване на ищеца за един сравнително продължителен период от време без за това да е издадена писмена заповед за задържане е незаконно. В случая обаче с исковата молба ищецът е претендирал присъждането на обезщетение за вредите, настъпили единствено от прилагането спрямо него на физическа сила и помощни средства, чието прилагане той счита за необосновано и прекомерно, т.е. от конкретни фактически действия на полицейските служители, чиято законосъобразност следва да бъде проверявана в хода на самото исково производство – чл.204, ал.4 от АПК, но не и от незаконното му задържане поради липсата на писмена заповед за това. В исковото производство по ЗОДОВ, в съответствие с диспозитивното начало, съдът е ограничен до отправеното до него искане за защита – арг. от чл.6, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, поради което не може да разгледа иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и да присъди обезщетение за вреди, за каквито то не е претендирано. На следващо място, чл.205, ал.1 от АПК изисква искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая ищецът твърди, че необоснованата и прекомерна физическа сила била приложена спрямо него от полицейски служители от звено „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Русе. В тази връзка следва да бъде посочено, че спроед чл.94, ал.1 от ЗМВР за опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена "Общинска полиция". Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената "Общинска полиция" се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-422 от 16.04.2015 г. за ръководството и организацията на звената "Общинска полиция", правомощията на техните служители и реда за взаимодействие със структурите на МВР гласи, че общата организация, координацията, ръководството и контролът на звената "Общинска полиция" се осъществяват от кметовете на общините, а контролът и от директорите на СДВР/ОДМВР. Същевременно чл.94, ал.3 от МВР гласи, че служителите в звената "Общинска полиция" се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, като не се включват в определената обща численост на МВР. Следователно, макар служителите в тези звена да не се включват в общата щатна численост на министерството, те са полицейски служители и като такива са включени в допълнителния щат на звено „Общинска полиция“ към щата на ОД на МВР – Русе, видно от заповед № 8121К-1135/04.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи и последващите заповеди на същия орган за нейното изменение ( л.33 – л.35 от делото). Освен това, видно от сключения между Община Русе и ОД на МВР – Русе договор с рег.№ РС-6250/11.02.2022 г. и последващите анекси към него и по-конкретно чл.6, ал.3 от сключения договор, контролът, който Община Русе упражнява върху изпълнението на служебните задължения от страна на полицейските служители от звено „Общинска полиция“ не е административен, а почива на сключения договор. Така в посочената клауза е предвидено, че Общината има право по всяко време самостоятелно или съвместно с Дирекцията (ОД на МВР – Русе) да извършва контрол за изпълнение на предмета на договора и да сигнализира Дирекцията за конкретни пропуски при изпълнение на служебните задължения от полицейските служители, както и да предлага мерки за отстраняване на евентуални пропуски във връзка с извършваната дейност. От своя страна, според чл.15, ал.1 от сключения договор, Дирекцията се задължава да осъществява методическо ръководство и контрол на полицейските служители, участващи в изпълнението на дейностите по договора. Следователно именно ОД на МВР-Русе, на чийто допълнителен щат е разкрито звено „Общинска полиция“ и която дирекция има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, е процесуално легитимирана, съгласно чл.205, ал.1 от АПК, да отговаря по предявените искове. Още тук следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не доказва, че полицейските служители от звеното са извършили твърдените вредоносни действия по прилагане на физическа сила и помощни средства спрямо ищеца по разпореждане на ръководен служител от Община Русе – например на директора на Дирекция „Обществен ред, сигурност и защита на потребителите“ или на директора на Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ или оправомощени от тях лица (вж. и чл.6, ал.4 и ал.6 от сключения договор), което обстоятелство, ако беше налице, следваше да бъде взето предвид при определяне на общата каузална връзка между твърдените вреди и действията на служителите от звено „Общинска полиция“, респ. при определяне размера на обезщетението. По изложените съображения съдът намира предявените искове допустими, родово подсъдни на административните съдилища и местно подсъдни на Административен съд – Русе, в чийто съдебен район се намира както мястото на увреждането, така и настоящия адрес на увредения – чл.7, ал.1 вр. чл.1, ал.3 от ЗОДОВ. Разгледани по същество, искът за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди е частично основателен, а претенцията за обезщетението за имуществени такива изцяло неоснователна. По отношение на иска за неимуществените вреди са налице всички елементи, включени във фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: налице са незаконосъобразни фактически действия на служители на ответника, установени са неимуществените вреди, причинени на ищеца и има пряка и непосредствена причинна връзка между извършените незаконосъобразни действия и настъпилите вреди. Конкретният размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Посочените елементи от фактическия състав по – долу ще бъдат разгледани поотделно. Деликтът, за който се носи отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, може да приеме формата и на незаконосъобразно фактическо действие, в случая прилагане на прекомерна физическа сила и то след сломяване на всяка възможност за съпротива от страна на ищеца. От анализа на събраните писмени, гласни и веществени доказателства и заключенията на назначените съдебномедицинска и комплексна психиатрично-психологическа експертизи се установява следната фактическа обстановка: От показанията на св.Г. Г. и от извършения в съдебно заседание оглед на видеозаписите се установява, че процесните действия са се развили на 16.08.2024 г., в [населено място], в района на фонтана на площад „Света Троица“ пред Държавна опера – Русе. Свидетелят сочи, че два екипа на „Общинска полиция“ били изпратени по сигнал за лице с неадекватно поведение, намиращо се в фонтана. Св. А. С., медицински фелдшер в ЦСМП, заявява, че повикването до екипа на спешна медицинска помощ било за „буйстващ мъж“ при фонтана пред операта, като по документацията, с която свидетелката си служи при разпита, повикването било в 11:40 часа и в нея било отразено, че лицето „блъска, вика, не съдейства, искал да пие вода от фонтана“. За първоначалното състояние на ищеца в района на фонтана св. Г. посочва, че той се намирал вътре в фонтана, вървял, ръкомахал, викал и си говорел нещо сам, без свидетелят да си спомня ищецът да е заплашвал някого. Същият свидетел заявява, че в района имало граждани по пейките, но никой не се обърнал към полицейските служители с оплакване от поведението на ищеца. При огледа на първия видеофайл е установено, че млад висок мъж, оприличен на ищеца, се разхожда бос в процесния фонтан, облечен с тениска и черен панталон с дължина до коленете. Относно първоначалния контакт с ищеца св.Г. сочи, че полицейските служители се опитали да разговарят с него и го поканили да излезе от фонтана, но той отказвал. Тези показания съответстват на установеното при извършения в съдебно заседание на 16.12.2025 г. оглед на веществени доказателства на втория видеофайл, при който се наблюдава, че двама униформени полицейски служители и един цивилен мъж се насочват към мъжа в фонтана и се опитват да го заговорят, а други двама униформени служители се позиционират по другите две страни на правоъгълния фонтан. На следващия видеофайл се вижда, че двама от полицейските служители влизат в фонтана, насочват се към ищеца, хващат го за ръката и го водят към другите двама полицейски служители и цивилния мъж. Ищецът се съпротивлява, отдръпва се, отдалечава се и след това се връща към служителите видимо раздразнен. Установено е още, че цивилният мъж също влиза в фонтана и поставя ръка на рамото на ищеца, след което ищецът се навежда и прикляква, а останалите полицейски служители се опитват да го захванат и отведат. При огледа е отразено, че ищецът се съпротивлява на всички полицейски служители, опитвайки се да се откъсне от тях, присъединява се и четвърти полицейски служител, след което всички съвместно навеждат ищеца надолу към повърхността на фонтана, като в този момент той не се вижда от струпалите се върху него лица. Св. Г. описва същия етап от случилото се с данни, че след отказа на ищеца да излезе от фонтана се наложило служителите да го хванат за двете ръце и да го изведат, при което той започнал да се дърпа, да буйства и изблъскал единия служител. Според свидетеля на ищеца не са нанасяни удари, а той бил приведен на земята в фонтана чрез ключове на стави, поставен по очи и с белезници на ръцете отзад. Свидетелят посочва още, че през цялото време ищецът буйствал, лягал по очи, търкалял се, опитвал се да стигне отново до фонтана като заявил, че му се пие вода и че му е горещо; след поставянето на белезниците се опитвал да се изправи, а служителите го задържали отстрани и се опитвали да го изправят. Последващите видеофайлове установяват отделни етапи от обездвижването и извеждането на ищеца от фонтана. Установено е, че ищецът е легнал на земята, а двама полицейски служители се опитват да го обездвижат, обградени от цивилния мъж и другите двама полицейски служители. На друг файл се установява, че ищецът лежи неподвижно върху повърхността на фонтана, обграден от полицейските служители и цивилния мъж, след което трима полицейски служители го завличат към външната част на фонтана и го поставят в седнало положение. На следващи файлове позицията на ищеца се вижда слабо - вероятно той е в седнало или легнало положение; от един от файловете се чува вик, вероятно от ищеца, както и репликата „Какво направихте с мен“. При огледа на следващите файлове се установява, че полицейските служители са струпани около ищеца, виждат се стъпалата му в положение, при което се предполага, че той е легнал по очи върху повърхността на фонтана, след което един от полицейските служители го обръща в седнало положение. Установено е още, че ищецът се съпротивлява, а полицейските служители се опитват да го изправят и да го накарат да стане, като го влачат по земята; единият полицейски служител го хваща за стъпалото на единия крак. На следващите файлове се установява, че ищецът се съпротивлява в легнало положение, че ръцете му са вързани отзад, както и че към полицейските служители се насочват мъж и жена в червени униформи и жена с бяла блуза и черен панталон, вероятно медицински лица. При последния огледан файл от тази последователност полицейските служители изправят ищеца и го водят към един от изходите около фонтана, в посока към сградата на операта, като той се съпротивлява, видимо не желае да бъде воден, наведен е надолу към земята и е прихванат от полицейските служители. От показанията на св. С. се установява, че при пристигането на екипа на ЦСМП ищецът не се подчинявал на полицейските служители, искал вода, отказвал да ги придружи до линейката, дърпал се, буйствал и извършвал разхвърляни движения. Свидетелката заявява, че за медицинския екип било необходимо полицейските служители да го придвижат до линейката и да осигурят транспортирането му по безопасен начин, тъй като тя не би могла да държи такъв пациент. По нейни показания полицейските служители трудно успели да го придвижат до линейката и поискали съдействие за поставяне на успокоително, поради което тя му поставила диазепам. Свидетелката посочва още, че времето било много топло, че целият случай, включително транспортирането до лечебните заведения, продължил около три часа, както и че ищецът искал да пие вода от фонтана, а по-късно полицейските служители му осигурили бутилка с минерална вода. Относно качването и транспортирането до лечебно заведение св. С. сочи, че ищецът бил качен в линейката със съдействието на полицията, тъй като не съдействал, като при такива прояви тя пътува при водача на линейката, а в задната част пътуват полицейските служители. Св. Г. също сочи, че ищецът бил качен в линейката от екипа на „Общинска полиция“ и екипа на Първо РУ, като двама служители пътували в линейката. При огледа на последния видеофайл е установено, че линейка на „Спешна медицинска помощ“ и два автомобила на „Общинска полиция“ са паркирани на паркинга пред фонтана, до църква „Света Троица“, а полицейските служители и медицинският екип водят човек, вероятно ищеца, към линейката; от видеозаписа няма видимост кой и как се качва в нея. От показанията на св. С. се установява още, че при транспортирането ищецът първоначално давал други имена и неверни адреси, на няколко пъти сменял посочваното от него ЕГН и не се легитимирал. Свидетелката сочи, че при първото посещение в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД не успяла да предаде пациента, тъй като самоличността му не била надлежно установена, а от ЦПЗ било поискано той да премине през спешно отделение за преглед през спешното отделение на УМБАЛ „К.“, за да се установи, че няма телесни наранявания. След като ищецът бил транспортиран до спешното отделение и прегледан там, той бил върнат и приет в ЦПЗ. Свидетелката посочва още, че при престоя в линейката ищецът уринирал. Относно случилото се пред мъжкото отделение на ЦПЗ показанията на свидетелите са противоречиви. Св. С. заявява, че е присъствала, докато ищецът се намирал с полицейските служители пред паркинга на мъжкото отделение и докато тя още не била предала пациента. Тя не е възприела полицейските служители в нейно присъствие да нанасят удари на ищеца с ритници или юмруци и заявява, че според нея „няма как да са го били“. Същевременно свидетелката сочи, че докато се опитвали да установят самоличността му, ищецът тръгнал да бяга въпреки поставените му белезници, а в даден момент бил на земята, въргалял се и се удрял „може би сам“, без тя да може да посочи точно какво са правили полицейските служители. Св. Г. заявява, че е пристигнал до сградата на ЦПЗ на по-късен етап, около 15–20 минути след линейката. Той видял, че колегите му били отворили вратата на линейката, чакали лекар и опитвали да установят самоличността на ищеца. По негови показания, докато той бил там, ищецът, докато бил в седнало положение в линейката, се изправил и се опитал да избяга, след което служител от „Общинска полиция“ и служител от Първо РУ го гонили в двора, повалили го на земята и го върнали обратно до линейката. Свидетелят заявява, че лично не е видял удари при повалянето, а и след това не е видял колегите му да удрят ищеца, като уточнява, че ако нещо е имало, то е било в момент, в който той не е бил там. Св. д-р Е. Ч., лекар специализант по психиатрия в ЦПЗ – Русе, дава различни показания относно събитията пред мъжкото отделение на центъра. Тя заявява, че ищецът бил доведен по спешност и че още при пристигането му установила наранявания по тялото му, които декларирала в писменото си обяснение от 16.08.2024 г. (на л.87 от делото) и при прегледа изготвила фотоснимки на състоянието му ( на л.88 и л.89 от делото). Разпитана в качеството на свидетел, д-р Челек заявява категорично, че стои зад верността на написаното в обяснението си и че е видяла полицаите да бият и ритат ищеца, докато е с белезници. В обяснението си тя е записала следното: „По времето, в което лицето беше пред мъжко отделение на паркинга полицаите го повалиха на земята, докато той беше с белезници и налага многократно удари по тялото му с ритници“. Тя уточнява, че е възприела това от прозореца на отделението, че не може да разпознае полицейските служители и че не помни колко са били. Свидетелката сочи още, че след първия преглед и след като полицията се опитвала да идентифицира ищеца, тя се върнала в отделението, но от отделението имало видимост към паркинга; не е стояла през цялото време там. По нейни показания след втори преглед, извършен след идентифицирането на ищеца, тя установила множество наранявания и поради това преценила той да бъде изпратен в спешно отделение, за да се уточни телесното му състояние. Св. д-р Д. П., лекар в ЦПЗ – Русе, установява факти от по-късен етап на същия ден. Той сочи, че е приел ищеца следобед, около 13:30–14:00 часа, като при прегледа ищецът бил напрегнат и си говорел сам. По негови показания ищецът бил фиксиран за два часа с колани, а не с белезници, поради риск от агресивни действия, а по-късно, около 17:30–18:00 часа, разгърнал остра психомоторна възбуда. Свидетелят заявява, че извършеният тест отчел положителна проба за амфетамини, метамфетамини, марихуана и кокаин, което обстоятелство е отразено и в епикризата за извършената хоспитализация за периода от 16.08.2024 г. до 19.08.2024 г., като според него поведението на ищеца било дезорганизирано и донякъде психотично. Свидетелят сочи още, че при хоспитализацията ищецът имал външни наранявания, описани в документацията – в областта на лицето, скулите и по ръцете, като заявява, че в ЦПЗ ищецът не е бил нараняван и при тях не е възможно да е получил тези наранявания или да се е самонаранил предвид фиксирането му с колани (вж. талон за фиксиран болен от 16.08.2024 г. на л.82 от делото). Като причини за тази мярка в талона е посочено неовладима възбуда и опасност от агресия или бягство и то въпреки приложените медикаменти – според епикризата екипът на спешната медицинска помощ поставил на ищеца две ампули по 10 мг интрамускулно и приложената в ЦПЗ терапия с халоперидол (антипсихотично средство), диазепам (бензодиазепин с анксиолитично и миорелаксиращо действие) и мендилекс (антихолинергик). Св. Ц. Й., баба на ищеца, впоследствие негова майка след осиновяване, не е очевидец на инцидента при фонтана или на действията на полицейските служители. Нейните показания са относими към поведението на ищеца преди инцидента, действията на близките по издирването му и състоянието, в което го видяла след изписването. Тя сочи, че на 16.08.2024 г. ищецът излязъл преди обяд да се разходи, след което не се прибрал, поради което тя и брат му започнали да го търсят при приятели и познати, в заведения, паркове, по кея, както и в спешното отделение. Свидетелката заявява, че впоследствие разбрала, че той бил настанен в ЦПЗ-Русе, където първоначално не й позволили да го види, нито да му даде храна и дрехи. Свидетелката заявява, че видяла ищеца на 19.08.2024 г., при изписването му, като описва състоянието му по следния начин: отток на главата, посинено око, рана на лявата буза, наранявания по ръцете, лакътя, подмишниците и подбедрицата на левия крак, както и подути ръце. Тя сочи, че след изписването ищецът бил заведен при съдебен лекар, а след това и при ортопед, който направил снимки и казал, че няма счупване, като препоръчал лечение за спадане на отоците и почивка. Свидетелката заявява още, че възстановяването продължило около месец или повече, че ищецът се оплаквал от главоболие и болки в коленете, както и че след инцидента изпитвал стрес, нервност и страх от полицията. Твърденията й за конкретни реплики на ищеца относно нанесени удари следва да се възприемат като разказано ѝ от него, а не като лично възприети от свидетелката действия на полицейски служители. В обобщение, от огледа на отделните видеофайлове се установява последователност от действия в района на фонтана включваща приближаване и опит за контакт с ищеца; навлизане на полицейски служители в фонтана; физическо захващане; съпротива от страна на ищеца; съвместно навеждане и обездвижване върху повърхността на фонтана; последващо влачене, изправяне и отвеждане към линейката. Свидетелските показания съответстват на тази последователност в частта относно поведението на ищеца, отказа му да съдейства, съпротивата му спрямо полицейските служители, поставянето на белезници, участието на медицински екип и транспортирането му до ЦПЗ, УМБАЛ „К.“ и обратно до ЦПЗ. Противоречиви остават показанията на свидетелите относно това дали пред мъжкото отделение на ЦПЗ полицейските служители са нанасяли удари на ищеца и то докато той е бил с поставени белезници: св.Челек заявява, че е възприела такива действия от прозореца на отделението, докато св. С. и св. Г. заявяват, че не са видели полицейските служители да го удрят, като същевременно последните двама твърдят, че е имало опит на ищеца да избяга и последващо негово поваляне на земята на паркинга на мъжко отделение на ЦПЗ. На следващо място, съдът възприема заключението на назначената съдебномедицинска експертиза като компетентно и обосновано относно вида, характера и възможните механизми на получаване на установените при ищеца телесни увреждания. Вещото лице д-р П. Д. поддържа писменото си заключение в съдебното заседание на 16.12.2025 г., като дава допълнителни пояснения относно установените увреждания - следите от белезници, възможността за получаване на част от уврежданията при контакт с терена и доказателственото значение на липсата на характерни следи от силни ритници. От заключението се установява, че ищецът е получил множество повърхностни травматични увреждания — охлузвания по главата, лицето, горните и долните крайници, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядания по раменете, ключичните области и мишниците, характерни охлузвания по двете гривнени стави, отоци на двете предкитки, както и охлузвания по коленете, подбедриците и глезените, които са документирани и чрез снимките, съдържащи се в приложения към заключението фотоалбум (л.137 – л.156 от делото). Всички тези увреждания, както поотделно, така и в съвкупност, са квалифицирани от вещото лице по медико-биологичния признак „болка и страдание“. По отношение на механизма на причиняване експертизата приема, че уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидентите от 16.08.2024 г. Вещото лице не извежда единен и изключителен механизъм за всички увреждания, а ги съпоставя с различните физически въздействия, за които има данни по делото — прилагане на полицейски техники чрез захвати и ключове на стави, съпротива при задържане, падане или събаряне от собствен ръст, притискане и въргаляне по терена, имобилизация с белезници, както и твърдените удари с ритници. Кръвонасяданията по двете рамена, ключичните области и мишниците са преценени като характерни за стискане с ръце и за прилагане на полицейски техники за задържане чрез захвати и ключове на стави, особено при съпротива от страна на задържания. Охлузванията по лицето и крайниците, извън тези по гривнените стави, според вещото лице съответстват на множество съприкосновения с грапав терен, включително при тангенциални въздействия. Кръвонасядането около дясното око е обяснено като резултат от травматично въздействие в периорбиталната зона, като е възможно да е получено и при въздействията, довели до охлузванията в дясната лицева област. Самостоятелно значение имат изводите относно уврежданията в областта на двете гривнени стави. В писменото заключение е посочено, че тези охлузвания са характерни за получаване от белезници, като видът и тежестта им сочат множество и интензивни дърпания на ръцете при вече поставени белезници. В съдебно заседание вещото лице допълнително пояснява, че следите са „със сигурност“ от белезници, тъй като белезниците имат ръбове, които причиняват именно такъв тип увреждания. Според вещото лице при обикновено поставяне на белезници, без дърпане, може да се очаква най-много зачервяване, докато установените увреждания са по-интензивни и предполагат дърпане на ръцете, при което белезниците се самозатягат и допълнително пристягат ръцете. Експертът обаче изрично уточнява, че не може да установи причината за това дърпане — дали то се дължи на външно въздействие, или на действия на самия ищец. Съдебномедицинската експертиза прави важно разграничение и по отношение на твърденията за ритане на ищеца. В писменото заключение вещото лице посочва, че не са установени травматични увреждания, характерни за удари с ритници, нанесени с обувки с твърди и релефни подметки, каквито обичайно носят полицейските служители. В устните си пояснения експертът развива този извод, като уточнява, че при ритници с такива обувки и особено при по-силни удари обичайно биха останали видими следи — охлузвания, кръвонасядания или по-сериозни увреждания в областта на торса, включително счупвания на ребра. Поради липсата на такива обективни находки вещото лице изключва нанасяне на удари с голяма сила. Този извод обаче не следва да се разбира като експертно отричане на самия факт на нанесени ритници. Заключението има по-тесен доказателствен обхват: то изключва само нанасянето на ритници с голяма сила или такива, които биха оставили типични и обективируеми травматични следи. В същото време вещото лице изрично допуска възможността да са нанесени удари с ритници по торса на ищеца, които да не са довели до видими следи от травматични увреждания, в който случай обаче категорично са изключени удари с голяма сила. В съдебното заседание експертът пояснява, че ако евентуалният удар е нанесен с горната, по-мека част на обувката и не е бил силен, е възможно да не останат видими следи. Поради това заключението на вещото лице не опровергава показанията на св. д-р Челек в частта, в която тя заявява, че е видяла полицейски служители да ритат ищеца, докато е бил с белезници. Показанията на тази свидетелка се отнасят до факта на лично възприетото от нея физическо въздействие, докато експертизата се произнася по въпроса дали и в каква степен такова въздействие е оставило характерни медицински установими следи. Следователно между показанията на тази свидетелка и заключението на съдебномедицинската експертиза не е налице противоречие. Експертизата не потвърждава наличие на силни ритници, причинили характерни травматични следи, но и не изключва нанасянето на ритници с по-малка сила, които не са довели до видими увреждания. Поради това липсата на характерни следи от силни ритници не изключва сама по себе си извода за упражнена физическа сила след поставяне на белезници, а има значение основно за преценката на нейния интензитет и за вида и обема на причинените вреди. Съдът възприема заключението и на назначената комплексна психиатрично-психологическа експертиза като компетентно и обосновано относно психичното състояние на ищеца към момента на инцидента, причините за това състояние, способността му да възприема и изпълнява полицейски разпореждания, както и характера и продължителността на последвалите отрицателни психични преживявания. В съдебното заседание от 15.04.2026 г. вещите лица д-р М. Б. (психиатър) и Н. В. (клиничен психолог) поддържат писменото си заключение и дават устни пояснения по поставените въпроси. От заключението им се установява, че към момента на инцидента ищецът е бил под въздействие на значително количество алкохол и наркотични вещества и подложен на обезводняване, включително поради високата външна температура. След приемането му в ЦПЗ са отчетени положителни резултати за няколко наркотични вещества - амфетамин, метамфетамин, канабис и кокаин. Вещите лица приемат, че клиничната картина съответства на остра интоксикация с алкохол и наркотични вещества, довела до снижен самоконтрол, повишена импулсивност, нарушена критичност и качествено помрачение на съзнанието. Високата външна температура, обезводняването и потенцирането на ефекта на веществата са отчетени като фактори, допринесли за това състояние. В устните си пояснения д-р Бранкованова потвърждава, че ищецът се е намирал в състояние на остро интоксикационно обусловено психотично разстройство, довело до качествено нарушаване на съзнанието и преценката. Експертизата разграничава това състояние от трайно психично заболяване. Вещото лице В. изрично пояснява, че няма данни за психопатологични процеси по отношение на протичането на мисловния процес и че ищецът по принцип може правилно да възприема събитията и да диференцира същественото от несъщественото. Следователно експертният извод е за временно, остро и интоксикационно обусловено нарушение на съзнанието и преценката, а не за трайна психична увреда или устойчив психопатологичен процес. С оглед това състояние вещите лица приемат, че към момента на процесното поведение ищецът не е могъл да осъзнава естеството и значението на действията си, нито да разбира задължителния характер на полицейските разпореждания и да съобразява поведението си с тях. Съхраненият спомен за случилото се не променя този извод, тъй като според експертите паметта има механичен характер и не отразява адекватно разбиране на ситуацията. Този експертен извод е относим както към преценката на поведението на ищеца, така и към оценката на необходимия професионален подход спрямо него. По отношение на този подход вещите лица сочат, че при лице в подобно интоксикирано състояние най-адекватният първоначален способ е вербалната деескалация, насочена не към формално убеждаване, а към намаляване на възбудата и възстановяване на контрола върху поведението. В устните си пояснения д-р Бранкованова подчертава, че при интоксикационно състояние е налице качествено помрачение на съзнанието и че директните закани, заплахи или заповеди могат да бъдат възприети като заплаха и да провокират защитно поведение. Затова поведението на полицейските служители следва да бъде насочено към това лицето да не се чувства застрашено, а да възприеме присъстващите като хора, които му оказват съдействие. Същевременно експертизата не изключва необходимостта от физическа имобилизация. В съдебното заседание вещото лице В. пояснява, че когато вербалната деескалация не дава резултат и лицето проявява физическа възбуда или е опасно за себе си и околните, се пристъпва към физическа имобилизация като крайна мярка, необходима за овладяване и предпазване на лицето. В конкретния случай вещото лице сочи, че не е имало реалистичен вариант ищецът да бъде успокоен само вербално, тъй като данните сочат, че възбудата се е проявила и впоследствие в медицинска среда. Относно психичните последици вещите лица сочат, че задържането е предизвикало у ищеца остри негативни психични преживявания — страх, обърканост и усещане за заплаха, които обаче са обусловени от наличното към момента интоксикационно нарушение на съзнанието. Тези преживявания са били с висока субективна интензивност, но краткотрайни и преходни. След инцидента ищецът е съобщил за страх, срам и епизодични кошмарни сънища, свързани със спомена за случилото се, с продължителност от няколко месеца. Същевременно вещите лица не установяват данни за посттравматично стресово разстройство, трайно психично разстройство или симптоматика с такава интензивност, която да е налагала психиатрична или психологическа помощ. В обобщение, експертизата установява остро интоксикационно обусловено нарушение на съзнанието и преценката към момента на инцидента, което е ограничило способността на ищеца да разбира поведението си и задължителния характер на полицейските разпореждания. Заключението едновременно сочи, че най-адекватният първоначален подход на полицейските служители би бил вербалната деескалация, но и че при неовладяна физическа възбуда имобилизацията, в конкретния случай с помощни средства – белезници, може да бъде необходима крайна мярка. По отношение на твърдените неимуществени вреди експертизата установява интензивни, но преходни негативни психични преживявания и последваща постстресова симптоматика без характер на трайно психично разстройство. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Както беше посочено по-горе, налице е първият елемент от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни фактически действия, извършени на 16.08.2024 г. от служители на звено „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Русе и изразяващи се в приложена спрямо него прекомерна физическа сила. В началото следва да се отбележи, че първоначалната намеса на полицейските служители се явява основателна - тя била обусловена не само от самия факт на влизане на ищеца във фонтана на пл. „Света Троица“ в [населено място], а от цялостното му неадекватно поведение в следствие на употребеното голямо количество алкохол и наркотични вещества, и то предприето през деня в централна градска публична среда. От показанията на св. Г. се установява, че служителите са били изпратени по сигнал за лице в неадекватно състояние, намиращо се във фонтана пред операта; при пристигането си го заварили вътре, като ищецът вървял, ръкомахал, говорел си сам и то неразбираемо. Свидетелят изрично сочи, че не си спомня ищецът да е заплашвал конкретно лице. Следователно поведението не се характеризира като непосредствено нападение или пряка заплаха спрямо определен гражданин, но обективно е представлявало отклонение от нормалното ползване на публичното пространство и е създавало необходимост от полицейска намеса по опазване на обществения ред. Според чл. 14, ал. 1 ЗМВР охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата, като съгласно ал. 2 същата се осъществява чрез патрулно-постова дейност и териториално обслужване на населението. В случая служителите на звено „Общинска полиция“ са действали именно в рамките на тази охранителна функция. За законността на последвалото устно разпореждане не е необходимо поведението на ищеца да противоречи на конкретно предписание на закона, например забрана за влизане в обществени фонтани, нито да е налице непосредствена опасност за живота, здравето или имуществото на конкретно лице. Достатъчно е да са съществували фактически основания, въз основа на които полицейският орган разумно да може да приеме, че е необходимо преустановяване на поведение, нарушаващо обществения ред или създаващо риск за самото лице, за околните или за нормалното ползване на общинското съоръжение. На това основание разпореждането ищецът да излезе от фонтана следва да се приеме за законно по смисъла на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Съгласно тези разпоредби полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, а при невъзможност да бъдат издадени писмено разпорежданията могат да бъдат устни или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. В конкретната обстановка устната форма е била адекватна на мястото, характера на ситуацията и необходимостта от незабавно преустановяване на поведението. Няма данни разпореждането да е налагало извършване на очевидно престъпление или нарушение, нито само по себе си да е застрашавало живота или здравето на ищеца, поради което е било задължително за изпълнение. Вярно е, че предвид употребата на алкохол и наркотични вещества, според вещите лица Бранкованова и В., ищецът не е бил в състояние да разбере отправеното до него разпореждане. Това обстоятелство обаче не означава, че полицейските органи не могат да въздействат върху него принудително с цел да преустановят общественоопасното му и до голяма степен непредсказуемо, предвид неговото психическо състояние, поведение. Според чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност. За целта на задържането и предвид неизпълнението на отправеното му полицейско разпореждане е допустимо полицейските органи да използват и физическа сила и помощни средства – чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Противодействието на ищеца, като основание за използване на физическа сила, се установява и при огледа на видеозаписите от камерите в централната градска част. На тях се вижда, че полицейските служители изправят ищеца и го извеждат от фонтана, а той се съпротивлява и видимо не желае да бъде задържан. Следователно първоначалното използване на физическа сила и поставянето на белезници, доколкото са били насочени към извеждане на ищеца от фонтана, преустановяване на съпротивата и обезпечаване изпълнението на законното разпореждане, имат законово основание. Законосъобразността на първоначалната принудителна намеса обаче не означава, че всяка последваща употреба на сила е допустима. Режимът на чл. 85 и чл. 86 ЗМВР е изграден върху принципа на необходимостта, пропорционалността и незабавното преустановяване на принудата след постигане на законната цел. Чл. 86, ал. 2 от ЗМВР изисква използването на физическа сила и помощни средства да се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя; ал. 3 допуска само абсолютно необходимата сила; ал. 4 задължава полицейските органи да вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицето, срещу което е насочена силата; а ал. 5 изрично предписва преустановяване на употребата на физическа сила и помощни средства незабавно след постигане на законната ѝ цел. Същият критерий е възпроизведен и конкретизиран в Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. Нормата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата задължава органите да съобразят употребата на сила с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на правонарушителя; ал. 2 допуска физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо; ал. 3 изисква вземане на всички мерки за опазване живота и здравето на лицето; а ал. 4 постановява, че използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната им цел. В същата насока е и чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, според който белезниците са помощно средство за ограничаване възможността за движение на крайниците, а лицето с поставени белезници следва да бъде под наблюдение. От тези норми следва, че законната цел в настоящия случай е била ограничена до извеждане на ищеца от фонтана, преодоляване на отказа му да изпълни разпореждането, поставяне на поведението му под контрол и предотвратяване на непосредствен риск, предвид неадекватното му състояние и упоритата му съпротива при задържането му, както за неговото здраве и живот, така и за тези на други лица. След като обаче тази цел е постигната чрез физическото му овладяване и поставяне на белезници, всяко по-нататъшно физическо въздействие чрез удари, ритници или прилагане на друга форма на физическа сила спрямо ищеца излиза извън разрешения от закона обхват. Именно въз основа на тези последващи действия на полицейските служители от звено „Общинска полиция“ съдът приема, че е налице превишаване на пределите на допустимата физическа сила. В тази връзка решаващо значение имат показанията на св. Челек, която последователно — както в писменото си обяснение (на л.87 от делото), предявено ѝ в съдебно заседание, така и при разпита си пред съда — заявява, че е видяла полицаите да бият и ритат ищеца, докато той е бил с белезници. Свидетелката уточнява, че наблюдението ѝ е било от прозореца на отделението, че не е стояла през цялото време на паркинга, но изрично поддържа написаното от нея и посочва, че е възприела именно описаните действия. Тя сочи още, че ищецът е бил с белезници, както и че в този момент не е имало ситуация, при която той да бяга. Показанията на д-р Челек следва да бъдат кредитирани. Те са конкретни, последователни и вътрешно непротиворечиви относно съществените факти — повалянето на ищеца и нанасянето от страна на полицаите на удари с ритници по тялото му, докато той е с белезници и поради това е лишен от всякаква възможност за съпротива. Няма данни свидетелят да има личен мотив да злепоставя полицейските служители или да дава показания в полза на ищеца. Обстоятелството, че наблюдението ѝ не е било непрекъснато и е осъществено от известно разстояние през прозореца на отделението не води до обратен извод, защото свидетелката не твърди пълна хронология на случилото се, а конкретно възприет епизод, който е правно релевантен сам по себе си. Дори напротив, ако тя беше слязла на паркинга полицейските служители едва ли биха си позволили такива действия спрямо ищеца в присъствието на лекар. Показанията на св.Челек не се опровергават убедително от показанията на свидетелите Г. и С.. Г. е служител от структурата на „Общинска полиция“ и неговите възприятия следва да се ценят с оглед непосредствената му служебна ангажираност в инцидента и естествения професионален интерес действията на полицейските служители да бъдат възприети като правомерни. Това не прави показанията му недостоверни изначално, но налага преценката им да бъде извършена съпоставително и критично, в съответствие с чл.172 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК. От друга страна, показанията на св. С. са колебливи именно по релевантния въпрос: тя сочи, че ищецът бил на земята, въргалял се и „може би“ сам се е ударил, но същевременно заявява, че не знае точно какво правят полицаите, като оценява случилото се с израза, че „това не е насилие“ и че служителите „си вършат работата“. Последните изрази са по-скоро нейна оценка, а не прецизно фактическо възприятие, и не изключват възможността друг свидетел и по-конкретно св.Челек, да е възприел конкретни действия, останали извън нейното внимание или непълно възприети от нея. При това положение съдът намира, че за първоначалното използване на физическа сила и помощни средства безспорно е имало основание, но последващото силово въздействие, установено от показанията на св.Челек, е било осъществено след постигане на законната цел на принудата — овладяване на поведението на ищеца и поставянето на белезници на ръцете му. По отношение на лице с поставени белезници, намиращо се в очевидно неадекватно и дезорганизирано състояние, безспорно може да наложи наблюдение, транспортиране, медицинска намеса или физическо ограничаване на движенията от служителите при реален риск от самонараняване, но категорично не и удари или ритници, които не служат за преодоляване на актуална съпротива и не са насочени към постигане на законна цел. В тази част е нарушено изискването на чл. 86, ал. 5 ЗМВР и чл. 6, ал. 4 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. за незабавно преустановяване на употребата на физическата сила след постигане на законната ѝ цел. Изводът за превишаване на необходимата сила се подкрепя и от начина на първоначалния подход към ищеца. От показанията на св. Г. и от видеозаписите се установява, че ищецът е бил във видимо неадекватно състояние още във фонтана — ръкомахал, говорел си сам, викал и не реагирал адекватно на ситуацията. При такава обстановка чл. 86, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, както и чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, изискват полицейските действия да бъдат съобразени не само с формалното неизпълнение на разпореждането, което лицето очевидно не е било в състояние да разбере и осмисли, но и с личността и неговото състояние, включително с необходимостта да се минимизира рискът от допълнителна ескалация. Поради това професионално оправданият подход е предполагал, както сочат и вещите лице по комлексната психиатрично-психологическа експертиза, вербална деескалация — постепенно овладяване на ситуацията чрез ясни, спокойни и разбираеми указания, търсене на съдействие и избягване на действия, които могат да бъдат възприети от неадекватното лице като внезапна заплаха. Самото обграждане и непосредствено физическо овладяване може да се окаже необходимо при отказ за изпълнение на даденото разпореждане или при опасност от самонараняване или нараняване на други лица, включително самите полицейски служители, но то следва да остане крайна мярка, а не да представлява първи и доминиращ способ на комуникация, както се е случило. В крайна сметка незаконосъобразността на фактическите действия не се състои в самото издаване на устното полицейско разпореждане, нито в първоначалното прилагане на физическа сила и белезници за преодоляване на отказа то да бъде изпълнено. Незаконосъобразността се проявява, на първо място, в недостатъчното съобразяване с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, в нарушение на чл.86, ал.2 от ЗМВР, както и в прилагането, след поставяне на белезници на ищеца, който е бил в очевидно неадекватно състояние и без възможност да окаже реална съпротива, на прекомерна физическа сила, в нарушение на чл.86, ал.5 от ЗМВР, чрез повалянето му на земята и нанасянето на удари с ритници по тялото му. Съдът намира, че по делото са налице достатъчно доказателства за получените от ищеца физически увреждания и психически страдания в резултат на незаконосъобразно приложената физическа сила. Тук обаче следва да се има предвид възражението на ответника за причиняване на вредите по изключителна вина на ищеца – чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът не намира основания да приеме, че тези вреди се дължат изцяло на поведението на самия ищец. Същевременно обаче от доказателствата по делото се установява, че те до голяма степен, макар и не изцяло, се дължат на неговото поведение, поради което възражението следва да бъде възприето като такова за съпричиняване на вредите по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Тази разпоредба гласи, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза е посочило, че кръвонасяданията по двете рамена, ключичните области и мишниците са характерни за стискане с ръце и за прилагане на полицейски техники за задържане чрез захвати и ключове на стави, особено при съпротива от страна на задържания, т.е. касае се до обичайни за прилагане на физическа сила наранявания, а, както беше посочено по-горе, в началото – при задържането на ищеца във фонтана на пл.“Света Троица“, тази сила е останала в рамките на строго необходимото. Следва да се отбележи, че предвид поведението на ищеца вербалната деескалация най-вероятно също не би дала задоволителен резултат, което отново щеше да наложи прилагането на физическа сила. Според вещото лице охлузванията по лицето и крайниците, извън тези по гривнените стави, съответстват на множество съприкосновения с грапав терен, включително при тангенциални въздействия. Кръвонасядането около дясното око е обяснено като резултат от травматично въздействие в периорбиталната зона, като е възможно да е получено и при въздействията, довели до охлузванията в дясната лицева област. Тази група наранявания най-вероятно се дължат на яростната съпротива на ищеца и бурните му телодвижения след като е бил положен по корем на земята с поставени на ръцете белезници, т.е. до голяма степен се касае до самонараняване. Същото важи и са уврежданията в областта на двете гривнени стави – те са причинени от ръбовете на белезниците при интензивното дърпане, довело до самозатягането им и охлузванията в областта и на двете китки на ищеца. В резултат на нанесените ритници по тялото на ищеца, според вещото лице, няма оставени спефицични наранявания, което води до извод, че те не са били с голяма сила. Независимо от това, доколкото именно в това се изразява превишаването на необходимата физическа сила, съдът намира, че за претърпените в резултат на тях болки на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение. Нито от заключението на съдебномедицинската експертиза, нито от показанията на св. Ц. Й. може да се установи какви по интензивност и продължителност болки е изпитвал ищеца само в резултат на тези удари, доколкото останалите наранявания, както беше казано, се дължат на правомерно приложена физическа сила и на самонараняване на ищеца. При определяне характера на вредите съдът съобразява заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, според което тези удари са били нанесени най-вероятно с горната, мека част на обувката, а не с подметката, и категорично не са били с голяма сила. По сходен начин стои въпросът и с обезщетението за претърпените отрицателни емоционални изживявания. От показанията на св.Й. е видно, че след инцидента ищецът изпитвал стрес, нервност и страх от полицията. От заключението по психиатрично-психологическата експертиза също се установява, че действията на полицейските служители действително са предизвикали у ищеца остри негативни психични преживявания — страх, обърканост и усещане за заплаха. Вещите лица обаче изрично отбелязват, че те са обусловени от наличното към момента интоксикационно нарушение на съзнанието и макар да са били с висока субективна интензивност, те са краткотрайни и преходни. Следователно и по отношение на тези вреди основателно се явява възражението за тяхното съпричиняване по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, доколкото интензивността им е обусловена главно от изкривеното възприятие на събитията вследствие интоксикацията на ищеца с алкохол и наркотични вещества, а, както основателно отбелязва в заключението си прокурорът, те са доброволно приети от него. Следователно, доколкото това възприятие е субективно обусловено и е резултат от действията на самия ищец, то обезщетението за отрицателните психични изживявания също подлежи на намаляване. Освен това би било особено трудно, ако не и невъзможно, да се разграничи кои от тях са следствие на правомерната физическа сила при първоначалното задържане на ищеца и кои – от ударите с ритници след като ищецът е бил доведен пред мъжкото отделение на ЦПЗ – Русе. По изложените съображения съдът, съобразявайки обществения критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ и основателното възражение на ответника за съпричиняване на вредите съгласно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, следвайки последователността на действията, изведена в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГТК, определя обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3000 евро като го намалява поради значителното тяхно съпричиняване от ищеца до размер на 300 евро. До този размер искът следва да бъде уважен като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 25564,59 евро (50 000 лева). Върху главницата от 300 евро се дължи и законната лихва, която при незаконни фактически действия на администрацията се дължи от датата на тяхното преустановяване (вж. указанията по т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК), т.е. от 16.08.2024 г., когато прекомерната сила е била упражнена и нейното упражняване е приключило. Изцяло неоснователен е искът за имуществените вреди, за които е претендирано обезщетение в размер на 2255,37 евро (4411,12 лева), поради което не е удовлетворено условието по чл.4, ал.1 от ЗОДОВ които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да бъде присъдено обезщетение за тях, деликта следва да е за тях conditio sine qua non. Видно от представения протокол № 5200188867 от eSky, с него е удостоверено закупуването на международен самолетен билет с дата на тръгване и пристигане на 18.08.2024 г. Действително, към датата на полета ищецът се е намирал на лечение в „Център за психично здраве-Русе“ ЕООД, където той е бил хоспитализиран до 19.08.2024 г., поради което очевидно той не би могъл да осъществи планираното пътуване, за което закупил билет на стойност 233,80 евро и заплатил такса за обслужване на билет в размер на 31,29 евро съгласно издадената му фактура № 5000942936/06.08.2024 г. Ответникът обаче не отговаря за настаняването на ищеца за провеждане на лечение. При настаняването си ищецът е подписал декларация от 16.08.2026 г. за информирано съгласие за стационарно лечение (л.67 от делото), т.е. същият доброволно е постъпил на лечение и невъзможността да пътува в чужбина, за да изпълнява трудовите си задължения при чуждестранния си работодател – Viking Catering AG, не е непосредствено свързана с действията на служителите на ответника. Никаква причинна връзка с процесния инцидент нямат заплатените суми за самолетен билет в размер на 175,32 евро с дата на полета и на пристигането 15.09.2025 г., т.е. близо месец след процесния случай, както и заплатената такса за обслужване на билет от 25,53 евро. Не се доказват и останалите имуществени вреди, извън стойността на самолетните билети и таксите за закупуването им, в размер на разликата от 1789,52 евро (3500 лева) до пълния размер на вредите от 2255,37 евро (4411,12 лв.). Липсват доказателства за каквото и да било заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в административното производство по ЗМВР, което да е налично както по делото, така и по приложената пр. преписка № 5325/2024 г. по описа на РРП, за да може въобще да се пристъпи към преценка за това дали твърдяното заплатено адвокатско възнаграждение може да бъде квалифицирано като имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от упражнената спрямо ищеца физическа сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3, изр.първо от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за производството и заплатената държавна такса. Според цитираната норма тези разноски се присъждат в целия им размер дори и предявеният иск да е уважен само частично. Ищецът направил разноски за заплатен първоначален и окончателен депозит за възнаграждения на вещите лица в размер на 886,47 евро и държавна такса в размер на 5,11 евро, или общо разноски в размер на 891,58 евро. Според чл.10, ал.3, изр.второ от ЗОДОВ обаче в полза на ищеца се присъжда и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил договор за правна помощ 12.09.2024 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 1789,52 евро (3500 лева), чието заплащане в брой е удостоверено в самия договор, който в тази част има характера на разписка (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Ответникът е направил възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Препоръчителният размер по чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., възлиза [рег. номер]. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., или в настоящия случай на 5002,89 лева, който е по-висок от заплатения по договора за правна помощ такъв от 3500 лева. Освен това по делото са проведени множество съдебни заседания, събирани са писмени, гласни и веществени доказателства, назначавани са експертизи, а процесуалният представител на ищеца освен искова молба е изготвил и писмени бележки, поради което и при отчитане на обстоятелствата по чл.36, ал.3, т.1 и т.2 от ЗА вр. чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът намира, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Той не е прекомерен и при преценката на правната и фактическа сложност на делото през призмата на § 1а, ал.2, т.2 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно чрез коефициента за тежест, предвиден за конкретния вид дело, в случая със статистически шифър 600 – Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, който коефициент е 1,7 съгласно т.20 от Приложение № 1 към чл.8, ал.2 от ПОНС, приети от ВСС, т.е. над средния за разглежданите от административните съдилища дела. Независимо от това, при съобразяване на съотношението между уважената част на иска за неимуществени вреди от 300 евро и отхвърлената част на исковете, а именно 27519,96 евро, от общия размер на разноските за адвокатско възнаграждение от 1789,52 евро (3500 лева), ищецът има право на 19,51 евро. Така общият размер на разноските, на които ищецът има право, възлиза на 911,09 евро. Според чл.10, ал.4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. С оглед значителния размер на предявените искове и правната и фактическа сложност на делото съдът, на основание чл.24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя размера на юрисконсултското възнаграждение на 400 лева (204,52 евро). От тази сума и съобразно отхвърлената част на иска ответникът има право на 202,31 евро. След служебна компенсация между насрещните вземания за разноски в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 708,78 евро.