Решение № 606 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 3308/2025 г.

Предявени са искове с правно основание искове с правно основание чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът К. Г. Т. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град К. 5070, ул. •••, твърди в исковата си молба, че по повод подадена от него искова молба за обезвреда на деликтно основание е образувано исковото производство по гр. дело № 577/2024г. на РС - Свищов, което поради отстраняване на всички съдии от състава на този съд на осн. чл.23,ал.3 от ГПК е изпратено на ВТОС за определяне на друг родово компетентен съд от неговия съдебен район, който да го разгледа и за такъв е отреден да бъде Павликенския РС, пред който производството се е движило под гр. дело № 735/2024г. на РС-Павликени. Заявява, че поради погрешна интерпретация на фактология, без да са съобразени правните му доводи, касателни за реда, по който следва да се разгледа делото, същото е изпратено по правилата на родовата подсъдност на ВТОС, пред който производството е приключило окончателно по гр. дело № 1/2025г. на ВТОС по причини, дължащите на непознаване на относимата по казуса правна материя. Счита за видно от представения констативен протокол изх. № РС-25-238 от 27.05.2025г. на ИВСС, за което навежда и твърдения, че вследствие на нарушаване на разумна продължителност на „главното производство", като източник на дирената от ищеца нематериална обезвреда, съчетано с наличието на изначална "обективна безпристрасност", е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди вследствие на тази „закъсняла справедливост", а чл.6, §.1 от КЗПЧОС задължава договарящите се страни да организират правните си системи така, че да дадат възможност на съдилищата да се съобразят с разнообразните му изисквания. Сочи, че като изисква делата да бъдат разглеждани в „разумен срок", КЗПЧОС подчертава важността на правораздаването без забавяне, което може да застраши неговата ефективност и надеждност. Що се отнася до началната точка на съответния период, счита, че срокът обикновено започва да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд. Счита, че изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество, като причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, за което по делото ще се съберат доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответника. Твърди, че не е необходимо каквото и да е активно поведение от негова страна като пострадало лице, за да се приеме, че действително е изживял негативни емоции, и като съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на не‐ приятните чувства, усещания и преживявания в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Счита, че не е условие за редовността на исковата молба в нея да бъде посочено кое длъжностно лице се явява пряк причинител на вредите, за които се претендира обезщетение, като се позовава на Решение № 164/04.07.2012г. по гр. д. № 570/2011г., ВКС, IV г.о., и на TP 3-2005-ОСГК на ВКС, че за обезщетяване на вредите отговорността е на държавата, тази отговорност е обективна, не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Заявява, че за това не е необходимо непременно да се установи поименно кое конкретно длъжностно лице е допуснало съответното действие или бездействие, причинило увреждането, а това значи, че посочването му не е и условие за редовност на исковата молба. Твърди, че ответниците като компетентни органи не са могли своевременно да защитят накърнените му права да получи желания съдебен акт, вследствие на което е засегната значително и неимуществената му сфера, като е накърнено и чувството му за справедливост, изпитвал е безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото, а самото възприемане, че са нарушени конституционно признати права, е достатъчно да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди, че общия критерий за размера на дължимото обезщетение по чл. 6, §. 1 КЗПЧОС не може да бъде установен, тъй като залогът за пострадалия по всяко забавено гражданско производство е различен - принцип на риска, а не на вината при обективната (безвиновната) отговорност на държавата по чл.6, §.1 КЗПЧОС, с оглед конкретните обстоятелства по делото и предвид критериите, установени в съдебната практика, по-специално сложността на делото и поведението на жалбоподателите и съответните държавни органи, въпреки че от негова страна не се изисква от активно да сътрудничи на съдебните власти, нито може да бъде държан отговорен за пълноценното използване на средствата за правна защита, с които разполага, съгл. националното законодателство или за последствията, свързани с тяхно заболяване, а рискът е създаден от ответниците по делото, съгл. стандартите поставени от ЕСПЧ, че извънредно стараните се изисква от властите по делото на жалбоподател с „намалена очаквана продължителност на живота", а преценката за претърпените неимуществени вреди - вид и размер, касае делото по същество. Завежда настоящия иск за неимуществена обезвреда за „закъсняла справедливост" и моли съда осъди ответниците на основание чл.2б,ал.1 вр. чл.4,ал.2 от ЗОДОВ да му заплатят солидарно сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок", прокламирано в чл.6, §.1 от КЗПЧОС в исковото производство по гр. дело № 577/2024г. на РС-Свищов, преобразувано на осн. чл.118,ал.2 от ГПК и приключило окончателно в производството по гр. дело № 1/2025г. на ОС-В. Търново, ведно със законната лихва върху определеното му компенсаторно обезщетение, считано от завеждане на иска, чрез паричен превод на „Български пощи“ ЕАД. В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът Районен съд Павликени, с адрес гр. Павликени, ул. „Ат. Хаджиславчев" № 8 чрез Р.Ф. - Адм. ръководител - Председател, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заявява, че ако съдът счете предявения иск за допустим, то намира същия за изцяло неоснователен. Посочва, че производството по гр. д. № 735/2024 г. пред РС - Павликени е продължило около три месеца и с определение от 17.12.2024 г. е прекратено поради неподсъдност на спора, тъй като ищецът е увеличил цената на предявения иск. Заявява, че през времето, през което делото е било висящо пред РС - Павликени, съдът се е произнасял ритмично, въпреки нееднократните молби за отлагане на съдебни заседания, с които е бил сезиран. Твърди, че делото е насрочено в разумните срокове и е прекратено пред този съд по воля на ищеца. С оглед изложеното по-горе, счита, че не е изпълнен фактическият състав на чл.2б,ал.1 ЗОДОВ. Заявява, че по гр. д. № 735/2024г. по описа на РС - Павликени няма забавяне, дължащо се на неправомерно действие, респ. бездействие на съдиите или други лица от състава на РС - Павликени, което да доведе до необосновано и извън разумния срок разглеждане на делото, от което да са произлезли неимуществени вреди за ищеца. Счита за очевидно, че субективната представа на ищеца за разумен срок не се припокрива със стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Сочи, че според разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 ЕКПЧОС, като целта на разпоредбата е да създаде ефективен механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на Конвенцията за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека. Посочва, че при преценката за разумност на релевантния период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото. Сочи като възможно накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното - удовлетворяване на изискването за "разумен срок" при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Заявява, че според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи; разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и значението на делото за ищеца и вида на правата, за които търси защита. Предвид факта, че в случая се търси ангажиране отговорността на РС-Павликени, счита, че значимият период на продължителност на производството, пред който, според ищеца е извън рамките на разумния срок, следва да обхваща само и единствено разглеждането на делото пред този съд. Посочва, че производството по гр. д. № 735/2024 г. е продължило около три месеца и няколко дни, като след образуването му пред РС-Павликени, където делото е постъпило по реда на чл.23 от ГПК, след отвод на всички съдии от друг районен съд, са разменени книжата по реда на чл.131 ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание; проведени са 2 открити съдебни заседания - на 29.11.2024 г. и на 17.12.2024 г., като в последното съдебно заседание делото пред РС - Павликени е прекратено. Заявява, че при преценката за разумния характер на времетраенето на производството следва да се съобрази на първо място квалификацията на исковете, като в конкретния случай производството по гр. д. № 735/2024 г., образувано пред РС-Павликени, не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, тъй като не се налага събиране на допълнителни доказателства и извършване на множество процесуални действия при нормално развитие на производството. Единствено за пълнота на изложението отбелязва, че разглеждането на гр. д. № 735/2024 г. пред РС Павликени реално е продължило около три месеца, делото е насрочено в открито съдебно заседание, въпреки давани указания до ищеца. Прави му впечатление, че от образуването на делото пред РС - Павликени съдът е сезиран с множество молби и становища от ищеца, в които са изложени твърдения за нарушаване правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, като същевременно именно ищецът с молбите си за отлагане на разглеждането на делото в открито съдебно заседание сам се дезинтересира от бързото му приключване. Заявява, че нещо повече, всички тези молби са депозирани в деня на съдебното заседание, непосредствено преди обявения час, като тези прийоми, използвани от ищеца, биха могли да бъдат преценени като равносилни на злоупотреба с правото на защита на страната в производството, и няма как да не бъдат взети предвид при преценката и на критерия "поведение на страните". Посочва, че по последния критерий "значението на делото за ищеца и вида на правата, за които търси защита", счита, че предметът на делото не е от видовете, изискващи бързо или приоритетно разглеждане, както това се изисква по трудови дела, дела за издръжка, за родителски права и попечителство, дела за осиновяване, дела, отнасящи се до обезщетение за причинени телесни увреждания, за трудова злополука, дела, засягащи гражданско състояние, наказателни дела, при които обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение "задържане под стража" и т. н. С оглед изложеното по-горе, моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като изцяло неоснователни. В заключение си позволява да отбележиа, че очевидно се касае за тенденциозно поведение на ищеца, доколкото и в настоящото производство, въпреки очевидно заявеното желание на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, производството е прекратено, поради поискано от него самия и допуснато увеличение цената на предявения иск. Счита, че цялостното поведение на ищеца, не само по това дело, а по множество други, заведени от него, се характеризира с действия по цК.сочено забавяне на производствата - молби за отлагане, искания за отводи, изменение размера на претенциите, които действия могат да се охарактеризират единствено като показателен пример за израз на злоупотреба с право на защита на страната в производството и опит да дискредитира съдебната институция. Моли съда, в случай, че в съдебно заседание не се яви представител на РС - Павликени, делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът Окръжен съд – Велико Търново, представляван от Административния ръководител – Председател на ВТОС - Т.Д., депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, чрез С.С. – съдебен помощник при ВТОС. Счита предявения иск за недопустим, както и за неоснователен и недоказан. На първо място, намира, че така подадената искова молба от ищеца срещу Окръжен съд - Велико Търново не отговаря на изискването на чл.127,ал.1,т.4 от ГПК, а именно: твърденията на ищеца са изложени хаотично и неясно. На следващо място сочи, че не са посочени и конкретни факти и обстоятелства, които да навеждат с какво Окръжен съд - Велико Търново е допринесъл за твърдяното разглеждане на делото извън разумен срок. Заявява, че фактите, обстоятелствата и исканията на страната не могат да се извличат от исковата молба чрез предположения и тълкуване, а трябва да бъдат ясни и непротиворечиви. Счита, че със завеждането на процесната искова молба ищецът цели да злоупотреби със своите процесуални права, като заведе един очевидно неоснователен иск срещу съда, който е разгледал дело, по което е страна и от чийто съдебен акт е останал неудовлетворен. Сочи, че същото представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК, респ. противоправно (недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави) поведение. Твърди, че искът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.57,ал.1 от КРБ, чл. 17 от ЕКЗПЧ /по аналогия от чл.35,т.3,б. "а" от конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим. Допълва, че съгласно чл.35, § 3 (а) - Условия за допустимост от ЕКЗПЧ, съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл.34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба, а понятието "злоупотреба" по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно: като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Посочва, че съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба; жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима. Твърди, че не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията. Сочи, че общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни и неоснователни жалби. Твърди, че в настоящия случай ищецът подава множество искови молби, които обикновено са нередовни и са заведени пред съдилища, които не са компетентни да се произнесат по спора; когато е завел спор, който е подсъден на районен съд, ищецът увеличава иска над 25 000 лв., за да може същият да стане подсъден на окръжните съдилища; впоследствие се търси намаляване на иска под 25 000 лв.; по много от делата се налага отлагане на откритите заседания, поради невъзможност за явяване на ищеца. Сочи, че с всички тези си действия ищецът в настоящото производство цели изкуствено да удължи времето, през което процесът е висящ, което евентуално да бъде основание за завеждане на нов иск за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок. Счита, че всички тези факти и обстоятелства са очевидна злоупотреба с право., а когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Позовава се на решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, според което превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес, и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Сочи, че съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне, и в този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Посочва, че ищецът е един от т.н. "масови ищци", който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Заявява, че съдът следва да третира настоящия съдебен спор като "frivolous litigation", в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи. Заявява, че ако съдът приеме предявения иск срещу Окръжен съд - Велико Търново за допустим, то същият е изцяло неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Отбелязва, че от представените от ищеца доказателства (констативен протокол с изх. № РС-25-238/27.05.2025 г. на Инспекторат към ВСС) ищецът сочи евентуално забавяне на производството по ВЧГД №761/2024 г. и гр. дело № 1/2025 г. на ВТОС. Пояснява, че въззивно частно гражданско дело № 761/2024г. е образувано на 27.08.2024 г., като още на 03.09.2024 г. е постановен краен акт по същество с Определение № 1125/03.09.2024 г., като е постановено, че делото следва да се разгледа от РС – Павликени, т.е. производството е продължило броени дни. Заявява, че в исковата молба не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да навеждат с какво Окръжен съд - Велико Търново е допринесъл за твърдяното разглеждане на делото извън разумен срок. Допълва, че на 02.01.2025 г. е образувано гр. дело № 1/2025 г. по описа на ВТОС, същото е препратено по компетентност от РС-Павликени и още на следващия ден - 03.01.2025 г. съдът е обездвижил исковата молба, като е указал на ищеца да внесе дължимата държавна такса или същата ще бъде върната; разпореждането е връчено на 21.01.2025 г.; в дадения на ищеца срок констатираните нередовности не са отстранени и с Определение № 172/03.02.2025 г. съдът е върнал исковата молба, т.е. производството е продължило в рамките на около един месец. Счита за видно, че делата не са забавяни по никакъв начин от ВТОС, съответно заведеният иск срещу ВТОС е неоснователен. Оспорва като недоказани и неоснователни твърденията на ищеца за претърпени болки и страдания, изразяващи се в тревога, накърнено чувство на справедливост, безсилие, гняв, обида, нарушен сън, тревожност и депресивни състояния. Твърди, че в случая от представените доказателства не се установява забавяне в действията на съда, нито нарушаване на процесуалните права на ищеца, които да доведат до причиняване на претендираните неимуществени вреди. Заявява, че напротив - съдът е действал в рамките на законоустановените срокове и не е допуснал процесуално бездействие или неоправдано забавяне.Оспорва иска и по размер, като претенцията за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД, критериите установени от трайната съдебна практика и реално понесените болки и страдания. Приема като без основание са и останалите наведени с исковата молба обстоятелства. Моли съда да остави без разглеждане иска, подаден от К. Г. Т. против Окръжен съд - Велико Търново, като недопустим. В случай, че съдът намери предявения иск за допустим, моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът Районен съд – Свищов, депозира писмен отговор чрез Административен ръководител – Председател П.Б.Й.. Не спори, че гр. дело 577/2024г. по описа на PC - Свищов е образувано по искова молба от К. Г. Т. против PC - К. с посочено правно основание чл.49,ал.1 вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, като същото е образувано на 19.08.2024г. Оспорва като неверни всички останали фактически твърдения на ищеца. Заявява, че гр. дело № 577/2024г. по описа на РС - Свищов е образувано на 19.08.2024г., като на принципа на случайното разпределение е определен съдия докладчик - съдия П.Й., която на 20.08.2024г. се е отвела от разглеждане на делото, с оглед изключване на всякакви обстоятелства, даващи основание страните да се съмняват в предубеденост на съдия. Заявява, че на същата дата на принципа на случайното разпределение е определен съдия докладчик Т.С., която на датата 22.08.2024г. се е отвела от разглеждане на делото; на 22.08.2024г. на принципа на случайното разпределение е определен съдия докладчик Н.Р., който на същата дата с определение се е отвел от разглеждане на делото. Сочи, че с определение от 23.08.2024г. по гр. дело № 577/2024г. на PC - Свищов, съдия Т.С. поради отсъствие на Административния ръководител на PC Свищов, поради отвод на всички съдии от съда е постановила делото да бъде изпратено на основание чл.23,ал.3 ГПК на ВТОС за определяне на друг равен съд, като делото на 23.08.2024г. е изпратено на ВТОС. Счита, че ищецът не е претърпял твърдените неимуществени вреди, последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по гр.дело № 577/2024г. по описа на PC Свищов, поради което и предявеният иск за обезщетяването се явява неоснователен и недоказан. От гореизложеното установява, че на следващия ден, след като е образувано гр. дело № 577/2024г. - на 20.08.2024г.. определеният на принципа на случайното разпределение съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото по реда на чл.22,ал.2 от ГПК, същия ден делото е разпределено на друг съдия-докладчик, който на 22.08.2024г. се е отвел от разглеждане на делото; на същия ден е определен на принципа на случайното разпределение съдия-докладчик, който с определения от 22.08.2024г. се е отвел от разглеждане на делото; на следващия ден съдия С. с определение е постановила делото да се изпрати на ВТОС по реда на чл.23 ГПК за определяне на съд, който да го разгледа, и делото е изпратено на ВТОС на същия ден. Допълва, че от образуване на делото до изпращането му на ВТОС за определяне на съд да го разгледа са изминали едва 4 дни. Счита, че не е налице твърдяното забавяне при разглеждане на делото, което да е довело като последица до претърпени неимуществени вреди от ищеца. Предвид горното, моли съда предявеният иск за солидарно заплащане от PC Свищов, ВТОС, PC Павликени, на сумата 6 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли съда, в случай, че не се яви представител на ответника в съдебно заседание, делото да се гледа в отсъствието на ответника. В съдебно заседание, ответниците, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Районна прокуратура Велико Търново – ТО Горна Оряховица, представлявана от прокурор Галя Николова, оспорва предявените искове. Счита исковете за неоснователни и недоказани. Моли съда да отхвърли исковете. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото не спорят относно фактите, че са образувани съдебни производства по гр. д. № 735/2024 г. по описа на РС – Павликени, гр. дело № 577/2024г. по описа на РС- Свищов, ВЧГД № 761/2024 г. по описа на ВТОС, въз основа на искова молба от К. Г. Т. против PC - К. с посочено правно основание чл.49,ал.1 вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, както и е образувано гр. дело № 1/2025г. по описа на ВТОС. Видно от писмените материали по гр. дело № 577/2024г. на РС - Свищов, същото е образувано на 19.08.2024г. по искова молба от К. Г. Т. против РС К. с посочено правно основание чл.49,ал.1 във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД. С определение № 351/20.08.2024г. по гр.дело № 577/2024г. по описа на РС-Свищов, разпределеният съдия-докладчик се е отстранил от разглеждането на делото на основание чл.22,ал.2 във вр. чл.22,ал.1,т.6 от ГПК. С определение № 355/22.08.2024г. по гр.дело № 577/2024г. по описа на РС-Свищов, разпределеният съдия-докладчик се е отстранил от разглеждането на делото на основание чл.22,ал.2 във вр. чл.22,ал.1,т.6 от ГПК. С определение № 356/22.08.2024г. по гр.дело № 577/2024г. по описа на РС-Свищов, разпределеният съдия-докладчик се е отстранил от разглеждането на делото на основание чл.22,ал.2 във вр. чл.22,ал.1,т.6 от ГПК. С определение № 357/23.08.2024г. по гр.дело № 577/2024г. по описа на РС-Свищов, на основание чл.23,ал.3 от ГПК делото е изпратено на Председателя на ВТОС за определяне на друг равен съд за разглеждането му. Производството пред РС-Свищов е продължило общо 5 дни. Видно от приложената по делото хронологична справка по ВЧГД № 761/2024 г. на ВТОС, посоченото дело е образувано на 27.08.2024г., като с Определение № 1125/03.09.2024г. е постановено делото по исковата молба от К. Г. Т. против PC - К. да бъде разгледано от РС – Павликени. Производството по гр.дело № 761/2024г. по описа на ВТОС е продължило общо 8 дни. Производството по гр. дело № 735/2024 г. по описа на РС – Павликени е образувано на 12.09.2024г. С Разпореждане № 1024/13.09.2024г., исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищеца за отстраняване на допуснати нередовности. На 24.09.2024г. е постъпила молба от ищеца с внесена държавна такса за образуване на делото. Разпореждане № 1070/24.09.2024г., съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника, като му е предоставил срок от един месец за депозиране на писмен отговор. На 29.10.2024г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника РС-К.. С Определение № 560/05.11.2024г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2024г. в 10 часа, извършил е проект за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените искания на страните. На 26.11.2024г. е проведено първото съдебно заседание по гр. дело № 735/2024 г. по описа на РС – Павликени, като делото е отложено за 17.12.2024г. С протоколно определение № 636/17.12.2024г., съдът е прекратил производството по гр. дело № 735/2024 г. по описа на РС – Павликени и е постановил същото да бъде изпратено за разглеждане от ВТОС. Гр. дело № 735/2024 г. по описа на РС – Павликени е изпратено на ВТОС за разглеждане по компетентност на 31.12.2024г. Производството по гр.дело № 735/2024г. по описа на РС-Павликени е продължило общо 3 месеца и 19 дни. Видно от приложената по настоящото дело хронологична справка по гр. дело № 1/2025 г. на ВТОС, същото е образувано на 02.01.2025г. след постъпване на исковата молба и гр. дело № 735/2024 г. по описа на РС – Павликени по подсъдност. С Разпореждане № 9/03.01.2025г., исковата молба на К. Г. Т. против РС-К. е оставена без движение и на ищеца е указано да отстрани посочените нередовности в едноседмичен срок. С Определение № 172/03.02.2025г., съдът е разпоредил да се върне исковата молба на ищеца К. Г. Т. поради неотстраняване на допуснатите нередовности, както и е прекратил производството по гр.дело № 1/2025г. по описа на ВТОС. Определението е влязло в законна сила на 15.02.2025г. Производството по гр.дело № 1/2025г. по описа на ВТОС е продължило общо 1 месец и 13 дни. Видно от приложените към исковата молба уведомително писмо изх. № 94-К- 178#2/24.07.2025г., констативен протокол изх. № РС-25-238 от 27.05.2025г. на ИВСС, удостоверение за връчване чрез ССЕВ, по повод заявление № РС-25-238/21.03.2025г. от ищеца К. Г. Т. е извършена проверка от Специализирано звено на Инспектората към ВСС, в хода на която е констатирано, че общата продължителност на производството по гр.дело № 577/2024г. по описа на РС-Свищов, образувано на 19.08.2024г. и приключило с влязъл в сила съдебен акт на 15.02.2025г., пред две съдебни инстанции, е 5 месеца и 27 дни, при което общата продължителност на делото не надхвърля разумния срок. В цитирания по-горе констативен протокол изх. № РС-25-238 от 27.05.2025г. на ИВСС е формиран и извод, че не изглежда заявителят да е бил заинтересован от бързото разглеждане на делото, тъй като в свое становище от 25.11.2024г. К. Т. е поискал с.з. на 26.11.2024г. да бъде отложено, предвид негов служебен ангажимент по друго дело, като същевременно не се установява забавяне на производството по вина на компетентните органи. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове с правно основание с правно основание чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ се явяват допустими. Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените подолу съображения. Съгласно чл.2б от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. по искова молба на ищеца да е било образувано дело; 2. това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3. от забавянето ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди; 4. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът следва да установи дали Районен съд – Свищов, РС-Павликени и ОС-Велико Търново са разгледали и решили първоначално образуваното гр. дело извън разумния за това срок. За да прецени това съдът взема предвид: 1. общата продължителност и предмета на производството; 2. неговата фактическа и правна сложност; 3. поведението на страните и на техните процесуални или законни представители; 4. поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи; 5. други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В случая, от цитираните по-горе писмени доказателства се установява по категоричен начин, че общата продължителност на делото пред Районен съд – Свищов, Районен съд – Павликени и Окръжен съд – Велико Търново е 5 месеца и 27 дни, при което не се установява забава в движението на делото. Данните по делото сочат, че гр.дело № 577/2024г. по описа на РС-Свищов е прекратено предвид невъзможността да се образува състав, който да разгледа същото; гр.дело № 735/2024г. по описа на РС – Павликени е разглеждано в изключително кратки и разумни срокове, като насроченото на 26.11.2024г. съдебно заседание е било отложено по искане на ищеца К. Г. Т., както и съдебното производство по самото дело е прекратено във второто съдебно заседание, проведено на 17.12.2024г., отново по искане на ищеца К. Т. за изпращането му за разглеждане от ВТОС. Не на последно място, съдебното производство по гр.дело № 1/2025г. по описа на ВТОС е прекратено с определение от 03.02.2025г., поради поведението на ищеца К. Г. Т. – неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности на исковата молба. Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че липсва забавяне във висящността на делото както пред Районен съд – Свищов, така и пред Районен съд – Павликени и пред Окръжен съд – Велико Търново, поради което не са налице законовите предпоставки на чл.2б от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. С оглед изложените съображения, съдът счита, че предявените в условията на солидарност против тримата ответници искове за сумата от 6 000,00 лева, с равностойност от 3 067,75 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца К. Г. Т. неимуществени вреди - последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок", прокламирано в чл.6, §.1 от КЗПЧОС, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Воден от гореизложеното, съдът