Решение № 64 от 26.5.2023 г. на Районен съд - Берковица по дело № 80/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от Водоснабдяване и канализация Берковица /ВиК Берковица/ ЕООД против Наказателно постановление №....г. на Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на Водоснабдяване и канализация Берковица ЕООД с ЕИК...., със седалище и адрес на управление – град Берковица, ул. Антон Страшимиров 2, представлявано от И.П.А., е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основА.е чл. 31 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че наказващият орган не е взел предвид изложените във възражението срещу АУАН мотиви и е издал незаконосъобразен акт. В съдебно заседА.е стрА.те редовно призовА. се явяват и излагат подробни съображения по същество. Въз основа на събрА.те писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателната преписка, представените такива от жалбоподателя при разглеждане на делото от АС Монтана и от наказващия орган в хода на настоящото производство, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: В изпълнение на задължението си по чл. 10 ал. 7 от ЗРВКУ дружеството жалбоподател е представило за одобрение в КЕВР бизнес план за развитие на дейността като ВиК оператор със Заявление вх. № В-17-02-10 от 30.06.2016г. и Заявление за одобряване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги вх. № В-17-02-11 от 30.06.2016г. /лист 126/ заедно с приложени към тях справка 3 „Показатели за качеството на В и К услугите“ и справка 4 „Отчет и прогнозно ниво на потребление на В и К услугите за периода на бизнес плана“. Процедурата по заявленията е спряна с Решение № САП-10 от 11.07.2017г. на КЕВР /лист 76 от делото на АС Монтана/ на основА.е чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК до отпадане на основА.ето за спиране. Спирането е във връзка с констатирано неизпълнение на разпоредбите на параграф 9 ал. 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите и липса на представен окончателен разделителен протокол по смисъла на пар. 9 ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗВ за ВиК системите и съоръженията на Община Берковица. Към заявлението от 2016г. дружеството жалбоподател е приложило разделителен протокол за активите без дата и неподписан от министъра на регионалното развитие и благоустойство. Производството е спряно за изясняване на фактическата обстановка по случая и окончателно разпределение на активите /лист 82 от папката на АС Монтана по канд 545/21г./. Наред с това по делото е представен и приет Договор №....г. за възлагане дейностите по управление, стопА.сване, поддържане и експлоатация на ВиК обектите, имотите, системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите на територията на община Берковица, сключен между община Берковица и дружеството жалбоподател. Видно от Приложението за показателите за качество на водата при базова стойност към 31.12.2015г. 53% е предвидено целево ниво БС – 3% за 5- годишен период /лист 100 от делото/. Окончателният протокол за разпределение на собствеността на активите ВиК системи и съоръжения между държавата и община Берковица в обособена територия на ВиК Берковица ЕООД на основА.е чл. 13, чл. 15 и чл. 19 от ЗВ е подписан през 2018г. и с Писмо с входящ №....г. е предоставен от дружеството жалбоподател в КЕВР. С това основА.ето за спиране на производството е отпаднало. След възобновяване на производството и разпределяне на активите в изпълнение на изисквА.ята на Закона за водите, на 22.08.2018г. в сградата на КЕВР е проведено обществено обсъждане, на което са присъствали представители на ВиК Берковица и КЕВР. По делото е приет като доказателство протокола от проведеното обществено обсъждане /лист 118 от делото/. В протокола не се съдържат данни за предложена промяна от дружеството жалбоподател на спорния показател предвид преразпределение на активите или поради факта, че част от регулаторния период е изминал, каквито възражения се правят в настоящото съдебно производство. Съгласно протокола дружеството жалбоподател е следвало да представи за одобрение в КЕВР окончателен вариант на бизнес план с отразени корекции по проведеното обсъждане в срок до 05.10.2018г. Дружеството жалбоподател не е спазило дадения срок и бизнес планът е представен със закъснение от няколко месеца със Заявление за одобряване на преработен бизнес план с входящ №......г. /лист 130 от делото/ и Заявление за одобряване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги вх. №.....г. заедно с приложени към тях справки 3 и 4 за показателите за качество. С Решение № БП-Ц-3 от 19.06.2019 г. КЕВР е одобрила на „Водоснабдяване и канализация Берковица” ЕООД бизнес план за развитие на дружеството за периода 2017 - 2021 г., с включени в него индивидуални годишни целеви нива на показатели за качеството на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по години. „Водоснабдяване и канализация Берковица” ООД е заложило за показателя ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване за единица мярка (%) за 2019 г. годишно целево ниво - 51, 05 %. Със същото решение № БП-Ц-3 от 19.06.2019 г. КЕВР е утвърдило цена за 2019г., считано от 01.07.2019г. На основА.е чл. 32, ал. 1 от Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги (НРКВКУ), „Водоснабдяване и канализация Берковица” ЕООД е предоставило в КЕВР с писмо с вх. № В- 17-02-6 от 15.04.2020 г., Годишен доклад на „Водоснабдяване и канализация Берковица” ООД за изпълнението на бизнес плана на дружеството за 2019 г. и таблични справки в електронен модел. В справките се съдържа и отчет за постигнатите годишни целеви нива на показателите за качество на ВиК услугите за 2019 г. спрямо заложените показатели по бизнес плана на дружеството. В годишния доклад в справка № 3 „Показатели за качество на предоставяните ВиК услуги за 2019 г.”, „Водоснабдяване и канализация Берковица” ЕООД е отчело към 31.12.2019 г. постигнато годишно ниво на показател ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (%) - 65, 25 %. Тези загуби са формирА. при подадена вода на вход ВС Основна – 2 303 243 м 3 и неинкасирА. количества питейна вода – 1 502 923 м3, видно от приложена справка № 4 „Отчет за достигнато ниво на потребление за 2019 г.“ на „Водоснабдяване и канализация Берковица“ ЕООД. В изпълнение на Заповед №..... г., изменена и допълнена със Заповед №..... г. и Заповед №....г. на Председателя на Комисията, от служители на КЕВР е извършена проверка на отчетния доклад за изпълнението на бизнес плана на „Водоснабдяване и канализация Берковица” ЕООД през 2019 г. В хода на проверката е установено, че „Водоснабдяване и канализация Берковица” ЕООД не е изпълнило заложеното в одобрения бизнес план за развитие на дружеството годишно ниво на показателя ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (%), при заложено ниво 51, 05 %, дружеството е постигнало - 65, 25 %. Данните показват неизпълнение с 21, 76 % спрямо заложеното годишно ниво на показателя в одобрения бизнес план на ВиК оператора. Резултатите от проверката на отчетния доклад са обективирА. в двустранен констативен протокол от 03.11.2020г., връчен на 03.11.2020 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация Берковица” ЕООД. След отправен писмена покана до управителя на дружеството и в негово отсъствие предвид изричното му искане на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение по чл. 11 ал. 5 във връзка с чл. 9 ал. 2 т. 4 от ЗРВКУ. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН дружеството е депозирало писмени възражения с подробни доводи относно неизпълнението на спорния показател. Наказващият орган е приел за неоснователни направените възражения като е изложил относими мотиви и поради това е издадал обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление. Съдът приема за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на данните и доказателствата, съдържащи се в административно- наказателната преписка, представените от стрА.те в хода на делото писмени доказателства и разпита на свидетелите. Всички посочени доказателства са непротиворечиви и установяват фактите по делото, така както са посочени по- горе. С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвА.я акт съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок видно от разписката за връчване на наказателното постановление и датата на входиране на жалбата, и от лице с право на жалба. Предвид това жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – председателя на КЕВР съгласно дадените му от закона правомощия в чл. 38 ал. 2 от ЗРВКУ. АУАН е съставен от надлежно упълномощено лице свидетелката Н. Т. в качеството й на длъжностно лице по чл. 24 ал. 2 от ЗРВКУ, определено да извършва проверки и съставя актове за административни нарушения по ЗРВКУ със Заповед З-ОХ-34/31.03.2017г. на Председателя на КЕВР. Обжалваното наказателно постановление съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. В него се съдържат имената и длъжността на издателя и актосъставителя, дата на акта, въз основа на който се издава постановлението и дата и номер на самото постановление. Налице е ясно и точно описА.е на констатираното нарушение с посочване на неговата дата– 01.01.2020г. и мястото на нарушението – обособената територия, на която ВиК операторът предоставя услугата „доставяне на вода на потребителите“. Посочени са и доказателствата, които установяват нарушението – представените от жалбоподателя Справка 3 „Показатели за качество на предоставяните ВиК услуги за 2019г.“ и справка 4 „Отчет на достигнато ниво на потребление за 2019г.“, двустранен констативен протокол от....г. и становище с входящ номер.....г. Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП съгласно чл. 34 от ЗАНН. От обективна страна съобразно установените по делото факти съдът намира твърдяното нарушение за доказано. След влизане в сила на Решение БП-Ц-3 от 19.06.2019 г. КЕВР за одобряване на бизнеса план за развитие на дружеството за периода 2017 - 2021 г. на дружеството жалбоподател, същото става задължително за изпълнение от наказаното лице. Съгласно чл. 11 ал. 5 от ЗРВКУ В и К операторите са задължени да изпълняват показателите за качество, определени съобразно изисквА.ята на ал. 1, т. 1. от същата разпоредба. Нарушението по чл. 11 ал. 5 от ЗРВКУ е формално и безрезултатно, което означава, че с проявлението на фактите, описА. в правната норма, нарушението е извършено. Жалбоподателят е юридическо лице и поради това въпросът за неговата вина не може да бъде обсъждан изобщо. Изложените в тази посока твърдения на жалбоподателя са юридически несъстоятелни, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. По същество жалбоподателят с идентични доводи първо с възражението срещу АУАН и след това в хода на настоящото производство не оспорва установените по делото факти и обстоятелството, че заложената цел за показателя ПК4-Б не е постигната. Защитната му теза е изградена на база на наличието на обективни обстоятелства, които са попречили да изпълни заложената от него и утвърдена от КЕВР цел. Такива обективни обстоятелства са по-късно одобряване на плана от КЕВР през месец юни 2019г. тоест в средата на регулаторния период 2017-2021г., определянето на жалбоподателя като малко ВиК предприятие по силата на подзаконови нормативни актове от 2016г., неясни загуби от присъединен водопровод от Монтана, намаляващо население съответно по-малко фактурирА. количества вода от предвиденото в бизнес плана, аварии и липса на инвестиции, като жалбоподателят твърди, че всички тези обстоятелств са попречили на дружеството да изпълни заложеното годишно целево ниво. На първо място следва да бъде отбелязано, че ЗРВКУ не предвижда ред за намаляване на санкцията или за отпадане на административно- наказателната отговорност на операторите поради наличието на обективни обстоятелства като твърдените в жалбата. Напротив в ЗРВКУ и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му са предвидени подробни мехА.зми относно искА.я за преразглеждане на заложените от дружеството показатели, предлагане на други показатели от дружеството при съобразяване на относимите обективни обстоятелства, обжалване на решението за одобрение на бизнес плана и други. По делото няма данни и не се твърди дружеството да се е възползвало от законовите и подзаконовите възможности да иска изменение на предвидените от него показатели или да обжалва решението за одобрение на плана. Такава възможност е предвидена например в чл.22, ал.2 НРВКУ дружеството може да предложи индивидуални годишни целени нива, които не водят до изпълнение на прогнозните цели ако представят обосновка за тези отклонения. Видно от отговора на въпрос 9 от експертизата дружеството не се е възползвало от възможността да поиска различна стойност на показателя. По делото са представени двете Заявления на дружеството жалбоподател от 2016г. и 2019г. заедно с приложените към тях Справки 3 и 4. Тези заявления и справки бяха обект на изследване от вещото лице, което в съдебно заседА.е направи и още един преглед на стойностите. Подробни данни в табличен вид и справки относно спорния показател се съдържат в отговорите на въпрос 5 и 6 от заключението. Видно е и без специални знА.я, че стойностите на спорния по делото показател ПК4-Б в двете заявления от 2016г. и 2019г. са почти идентични – ПК-4Б в Справка 3 от дата 20.06.2016г., приложение към заявлението за одобряване на плана от 2016г., е с предложена стойност за 2019г. 51.10%. В справка 3 от дата 26.03.2019г., приложение към заявлението за одобряване на плана от 2019г., стойността на спорния показател е 51.05%. Тоест въпреки изтеклия период от време между двете заявления и наличието на твърдените от жалбоподателя обективни обстоятелства в разработения от дружеството бизнес план промяна в показателя ПК4-Б няма. Данни за поискана промяна предвид наличието на обективни обстоятелства не се съдържат и в протокола за обществено обсъждане /лист 118 от делото/, проведено на 22.08.2018г., с представители на жалбоподателя и на КЕВР. Важно е да се отбележи, че това обществено обсъждане е проведено след разпределение на активите между държавата и ВиК Берковица, както посочва и самият жалбоподател, тоест към този момент дружеството жалбоподател е разполагала с информация за активите си. Наред с това следва да бъде обърнато внимА.е и на Договора № 459 от 15.12.2016г. между община Берковица и дружеството жалбоподател. Видно от Приложението за показателите за качество на водата при базова стойност към 31.12.2015г. 53% е предвидено целево ниво БС – 3% за 5-годишен период /лист 100 от делото/. Тоест има съвпадение в стойността на показателя за качество между този договор и показателя в предложените бизнес планове. Твърдения и данни за неодобрени показатели в Бизнес плана не се съдържат нито в становищата на стрА.те, нито в събрА.те доказателства. Периодът на действие на бизнес плана е посочен в законовата разпоредба на чл. 10 ал. 1 от ЗРВКУ, а именно в настоящия случай това е регулаторен период 2017-2021г., като законът не прави разгрА.чение кога е приет плана. Тоест законът е предвидил, че планът действа за период от 5 години и след одобрение от КЕВР на предложените от дружеството жалбоподател стойности на показателите, те стават задължителни за изпълнение от него за всяка година, така както са заложени от самия него. В конкретния случай показателят ПК-4Б е заложен от ВиК Берковица ЕООД за 2019г. с конкретна стойност, която следва да бъде постигната на 31.12.2019г. това изрично е потвърдено и от вещото лице както в съдебното заседА.е при изслушването му и в отговора на въпрос 7 от съдебно-техническата експертиза. Тук отново следва да бъде обърнато внимА.е на обстоятелството, че планът е внесен за одобрение в КЕВР с закъснение от няколко месеца през месец април 2019г. тоест след дадения срок на общественото обсъждане – 05.10.2018г. Като през това време дружеството е имало възможност да вземе предвид всички обективни обстоятелства и да предложи съответни корекции в плана и промяна в показателите, но това не е сторено. Представеният бизнес план със Заявление от 05.04.2019г. е одобрен с Решение БП-Ц-3 от 19.06.2019г. тоест в предвидения срок 3-месечен срок от внасянето от оператора съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗВРКУ. В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че бизнесът план влиза в сила едва в средата на периода и поставя дружеството в обективна невъзможност да изпълни цели вместо за 5 за 2 години. От установеното по-горе е видно, че една от причините за забавяне в одобряването на плана през 2019г. е именно забава в представянето на плана за одобрение от Дружеството жалбоподател ВиК Берковица ЕООД. Останалите възраженият на жалбоподателя относно влиянието на приходите върху спорния показател ПК4-б и по-късното одобряване на плана са общи и неконкретизирА. нито с конкретни стойности нито с конкретни нормативни разпоредби, на база на които може да бъде открита твърдяната взаимовръзка. Видно от съдържА.ето на самото решение Решение БП-Ц-3 от 19.06.2019г. само показателя цена се утвърждава от 01.07.2019г. Тоест това обстоятелство е било добре известно на дружеството като ВиК оператор, тъй като същият е наясно с формирането на цената и приходите си и следвало да съобрази тези обстоятелства при преработката на бизнес плана. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя и обвързването на преработката на бизнеса план с приетите Постановление 8/18.01.2016г, и Наредбата за регулиране на качеството на ВИК услуги, приета с ПМС 8/18.01.2016г., в сила от 22.01.2016г. На основА.е тези нормативни актове КЕВР е приела УказА.я за прилагане на НРВКУ и указА.я за образуване на цените на ВиК услугите за периода 2017г.-2021г. Видно, че посочените нормативни актове са приети още през 2016г. преди подаване на първия бизнес план. Свидетелят Ивайло Касчиев посочва, че групите ВиК оператори нямат отношение към изпълнение на заложените показатели за качество на водата. Свидетелят допълва, че групата ВиК оператор няма отношение при определяне на показателя ПК4-б, а има значение към нормата на възвръщаемост, която се прилага. Същото твърди и свидетелят Райчев, доведен от жалбоподателя /лист 161 на гърба/ - „дали предприятието е малко, голямо, средно няма отношение към изпълнението на показателите“. Тоест налице са съвпадащи твърдения на двамата свидетели относно факта, че определянето на жалбоподателя като малко предприетие няма отношение към изпълнението на показателите, и поради това няма връзка и с преработката на плана. Наред с това цитирА.те от жалбоподателя нормативни актове са приети още през 2016г., а първият бизнес план е депозиран в КЕВР със Заявление от 22.06.2016г. Тоест противно на твърденията на дружеството жалбоподател приемането на горепосочените нормативни актове не е причина за преработка на неговия бизнес план през 2019г., тъй като тези актове са били в сила и са били действащи още през 2016г. тоест преди самото дружество да представи за одобрение в КЕВР първия бизнес план със Заявление от 2016г. Наред с това видно от съдържА.ето на Решение ПК – 1 от 22.06.2016г. на КЕВР същото е изготвено на база доклад за дейността на ВиК дружествата от 15.06.2016г. На стрА.ца 2 е посочено, че след обработка на отчетите на операторите за 2015г. те са разделят в групи съгласно таблицата в решението. Полученото групиране съвпада с извършения сравнителен анализ за периода 2009-2014г. На стрА.ца 3 от решението е посочено, че е извършен предварителен анализ на предоставените данни и са предложени индивидуални цели за следващия регулаторен период 2017-2021г. ВиК операторите са уведомени с писма от 26.05.2016г. като им е дадена възможност за становища до 03.06.2016г. и в случай, че дружествата предложат други цели, те са имали възможност да представят обосновка. Част от дружествата са представили такива становища и те са изрично посочени в решението. ВиК Берковица ЕООД не е представило становище в предоставения срок. Неконкретни и неоснователни са възраженията на дружеството, че то е реализирало по-големи загуби вследствие на присъединен водопровод от Монтана. Данни за наличието на водопровод, който е бил стопА.сван преди от Монтана и е прехвърлен на Берковица, освен в показА.ята на свидетеля на жалбоподателя Райчев /лист 160 от делото/ не се съдържат в преписката и събрА.те писмени доказателства, и не може бъде проверена тяхната достоверност. Освен това самият свидетел посочва, че този водопровод е следвало да бъде включен в бизнес плана от 2019г., ако е бил включен в протокола за разпределение на активите. Малко преди това свидетелят твърди обратното, че спорният водопровод е преминал в собственост на ВиК Берковица преди преработката на плана през 2019г. Други данни относно този водопровод по делото няма и поради това не може да се бъде прието за доказано това възражение. Наред с това дори да се приеме наличието на такъв водопровод с неясни загуби при разделяне на собствеността през 2018г., то пропуск на дружеството, е да го включи в своя преработен план през 2019г., и това не може да доведе до отпадане на административно-наказателната му отговорност. Неоснователно е и възражението, че неизпълнението на показателя е свързано с намаляващото население и по-малкото количество фактурирана вода. Видно от бизнес плана жалбоподателят е заложил спорните стойности именно при намаляващо население от 17 182 души през 2015г. на 15866 души през 2021г. Тоест при съобразяване на намаляващото население жалбоподателя е заложил спорния показател. В тази връзка при внасяне на бизне плана през 2019г. е отразено и отбелязано в него наличието на нулеви инвестиции за предходните две години 2017г. и 2018г. /лист 64 на гърба от делото при предходното разглеждане пред РС/. Поради което и това обстоятелство е било известно на дружеството при преработката на плана, но въпреки това не е променен процесният показател ПК-4б. С оглед на изложеното съдът приема за доказано извършеното нарушение и възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Няма основА.е за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН и приемане на случая като маловажен. На първо място това е така с оглед обстоятелството, че регулирането на доставките на вода са особено значими обществени отношения и ВиК операторите като дружества, специализирА. именно в тази област, следва да изпълняват стриктно законовите си задължения. Наложената санкция е в предвидения минимум и поради това няма основА.е за нейната промяна. На основА.е чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на Председателя на КЕВР направените по делото разноски за вещо лице от 1300 лева и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като материята на правния спор е специфична, събрА. са значителен обем писмени и гласни доказателства и е приета съдебно-техническа експертиза, поради което съдът определя юрисконсултското възнаграждение на 150 лева Така мотивиран съдът