Решение № 1618 от 6.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1763/2026 г.

Производството е образувано по жалба на лицето М. А. А., с ЕГН ••••••••••, срещу заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-36/12.01.2026 г., издадена от В. К. Й. – полицай при 01 РУ-СДВР. В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че същата е издадена при нарушаване на административно-производствените правила, както и че не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Твърди се, че в случая не е била налице нито една от предпоставките на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Подържа се, че в заповедта не са посочени никакви конкретни данни за извършено престъпление и по конкретно такова което да е било извършено от жалбоподателя. Акцентира се върху това, че жалбоподателя е бил разпитан като свидетел и по отношение на него не е било повдигнато обвинение. С оглед изложеното се иска отмяна на заповедта за задържане като неправилана и незаконосъобразна В съдебно заседание представителят на жалбоподателя – адв. хх иска от съда по същество да отмени заповедта, като поддържа аргументите, изложени в жалбата. Излага и твърдения за здравословното състояние на жалбоподателя и отношението на полицейските служители при пристигането му в търговския обект спрямо жалбоподателя и спрямо нея. Претендира и присъждането на разноски. Въззиваемата страна 01 РУ-СДВР чрез гл. юрк. хх не се явяват в съдебно заседание, но представят писмени бележки, с които изразяват становище за неоснователност на депозираната жалба. Твърдят, че заповедта за задържане е правилна и законосъобразна. Сочи се, че макар и лаконично в заповедта за задържане е посочено основанието на което е задържан жалбоподателя, и той е могъл да разбере фактическите основания за задържането. Акцентира се върху обстоятелството, че жалбоподателя не е бил настаняван в помещение за задържане, тъй като след снемане на сведения лицето е било освободено. Отбелязва се, че жалбоподателя е бил задържан на 12.01.2026г. в 19:20 часа и е освободен същия ден в 21:20 часа. Подържа се, че за полицейския орган прилагащ разпоредбите на ЗМВР не е необходимо установяването по категоричен начин на вина у лицето, предполагаем извършител на деянието. В откритото съдебно заседание се явява, В. Й., които е издал заповедта за задържане, като последния сочи, че жалбоподателя не е пребивавал в арестните помещения, които са позиционирани на 4-тия етаж, а се е намирал на първия етаж, като след изготвяне на необходимите документи, дежурния се е разпоредил лицето да бъде освободено. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: На 12.01.2026 година мл. инспектор В. Й. и мл. експерт хх били назначени като АП-15 за времето от 19:00 часа до 07:00 часа. На същата дата около 19:10 часа били изпратени от ОДЧ при 01-во РУ СДВР съвместно с ППГ- 211 на хх във връзка с две задържани лица извършили кражба на стоки от търговски обект – магазин на „Лидл“. При пристигането си, полицейските служители хх устанвили дежурния управител на магазина хх и охранителя хх които им посочили две лица, за които са заявили, че са взели стоки от магазина и са преминали след касовата зона без да заплатят продуктите. Двете лица били установени като: хх (брат и сестра). М. А. не бил заплатил следните продукти: един бр. найлонова торбичка, чифт боксери, 1бр. дамска нощница, шоколадови бонбони, 1бр. макадамия, 1бр. гарниран фъстък на обща стойност от 21,21 евро. хх пък не заплатила 6бр. чипс, 2бр. соев сос, 1бр. сметанов ликьор, 2бр.“фламкухен“, 1бр. найлонова торбичка на обща стойност от 27,42 евро. хх са върнали стоките с протокол за доброволно предаване и им били снети обяснения. В това врме в магазина нахлуло лице от женски пол, започнало да крещи неразбираемо и говороело по телефона, но тъй като лицето не е имало отношение по случая не е установено. Двете лица били задържани и транпортирани в сградана на 01-во РУ- СДВР. За задържането на лицето М. А. била издадена заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-36/12.01.2026 г., издадена от В. Й. – полицай при 01 РУ- СДВР, като в нея било посочено като основание за задържане следното: „данни за извършено престъпление в хх, извършена кражба на стоки от магазин, във връзка с чл. 194 от НК“. След попълване на необходимите документи М. А. по разпореждане на дежурния, бил освободен на същата дата в 21:20 часа, като последния не е пребивавал в ареста на съответното РУ. При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна: Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и е посочено основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето хх, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. Съдебният състав намира, че заповедта е законосъобразна. Това е така, тъй като начинът на посочване на основанието на задържането е достатъчен за да даде представа на лицето, което се задържа защо се налага това. Посоченото основание за задържане изпълнява целта на закона, ясно е посочен и нарушеният законов текст и съдът счита, че това е ясно и конкретно посочено така, че задържаното лице да може да установи при почита на заповедта за нарушение на каква разпоредба е задържано. Именно нуждата лицето да може да разбере защо е задържано е в основата на защитата на правата на задържания и в основата на това задържания да може да организира адекватно защитата си. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта не страда от външен порок, тъй като от нейното съдържание става ясно защо и на какво основание лицето е с ограничено придвижване. В случая словесната формулировка „данни за извършено престъпление в хх, извършена кражба на стоки от магазин, във връзка с чл. 194 от НК“ ясно е посочила защо лицето е задържано и от там недвусмислено се разбира, че става дума за съмнение за кражба на стоки от магазин. На следващо място, съдът намира, че действията на полицейските служители са били законосъобразни, защото М. А. е бил посочен от дежурния управител на магазина и охраната на магазина като извършител на кражба. При такава фактическа обстановка полицейските служители съвсем основателно за изясняване на ситуацията правилно са задържали жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че М. А. е бил освободен след 2 часа и не е прибивавал в ареста на съответното районно управление. Това обстоятелство се установява от книгата за задържани лица, а и от изложеното от В. Й. издал зповедта за задържани в проведеното по делото открито съдебно заседание. Не се доказват твърденията на представителя на жалбоподателя, че полицейските служители са се държали неуважително и непристойно. Единствено се установява, че трето лице от женски пол се е държало агресивно и е отправяло обидни думи. По въпроса за разноските, съдебният състав намира, че в това производство при потвърждаване на заповедта разноски следва се присъждат на въззиваемата страна. Ето защо, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноските за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 14 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 28, ал. 2 от ЗПП. Съдът намира, че с оглед невисоката правна сложност на делото, възнаграждението следва да е минималното по закона, а именно в размер на 30 евро. Така мотивиран, съдът