Решение № 6369 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 717/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба от „Айсберг“ ЕООД - Варна, [ЕИК], представлявано от управителя Ж. Ц. Д. чрез пълномощника му адв.К. Д. от АК – Варна, против РА № Р-3000323000049-091-001/26.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 10/14.03.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО: за д.п. 2019г. в размер на 33047,81 лв. – главница и 15031,22 лв. – лихви; за д.п. 2020г. в размер на 497,04 лв. – главница и 148,52 лв. – лихви; и за д.п. 2021г. в размер [рег. номер],05 лв. – главница и 25768,85 лв. – лихви. С жалбата се релевират съображения за незаконосъобразност на РА поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят оспорва извода на административния орган, че подписът, положен в констативния протокол, сключен с „ММС ИНК“ ЕООД, не е на представител на „Айсберг“ ЕООД, и в тази насока декларира, че потвърждава приемането на изпълнените дейности от „ММС ИНК“ ЕООД. Оспорва правилността на всички съображения и възприетите изводи на ревизиращите органи при обсъждане на събраните писмени доказателства. Според жалбоподателя органите по приходите са нарушили основните механизми за съпоставка на факти и обстоятелства с приложимите правни норми. Изложени са съображения, че неправилно ревизиращите органи са приели, че обектите, предмет на апорт, не са инвестиционни имоти. Въз основа на подробно мотивирани съображения моли съдът да отмени РА в оспорената част като неправилен и незаконосъобразен; претендира и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание, редовно уведомен, дружеството-жалбоподател не се представлява. Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ю.к. Н.-П., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Сочи, че в хода на съдебното дирене не са представени никакви доказателства в подкрепа на възраженията на жалбоподателя. Настоява за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323000049-020-001/05.01.2023 г. /л. 7 от преписката/, издадена от С. А. П., на длъжност началник на сектор в ТД на НАП - Варна, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., като е посочено, че следва да завърши в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 16.01.2023 година /л. 5/. Определен е ревизиращ екип в състав: И. Х. И. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Л. Р. Р.-М. – главен инспектор по приходите. С. А. П. е надлежно оправомощена да издава ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК със Заповед № Д-150/01.02.2022 г. /л. 1/ и Заповед № Д-1261/03.07.2023 г. /л. 3/ на Директора на ТД на НАП Варна. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323000049-092-001/22.12.2023 г. /л. 700-716/, в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. Срещу РД е подадено възражение, към което са приложени доказателства /л. 721-730/. Производството е финализирано с РА № Р-03000323000049-091-001/26.02.2024 г. /л. 744-749/, издаден на осн. чл. 119, ал. 2 от ДОПК от възложителя и ръководителя на ревизията, с който на „Айсберг“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2019 г. в размер на 33310,49 лв. – главница и 15136,35 лв. – лихва, д.п. 2020 г. в размер на 497,04 лв. – главница и 148,52 лв. – лихва, и за д.п. 2021 г. в размер [рег. номер],05 лв. – главница и 25768,85 лв. – лихва. Ревизионен акт № Р-03000323000049-091-001/26.02.2024 г. е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с изключение на частта, с която на осн. чл. 26, т. 1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат /СФР/ на „Айсберг“ ЕООД за 2019 г. със сума в размер на 2626,77 лв. по фактура № 1054313/23.12.2019 г., издадена от „М-КАР Варна“ ООД, с предмет на доставката „сервизен ремонт на МПС – BMW“. С Решение № 10/14.03.2024 г. решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е потвърдил РА в обжалваната част. Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство е потвърдената с решението на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП част от РА, с която в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2019 г. в размер на 33047,81 лв. – главница и 15031,22 лв. – лихви, за д.п. 2020 в размер на 497,04 лв. – главница и 148,52 лв. – лихви, и за д.п. 2021 г. в размер [рег. номер],05 лв. – главница и 25768,85 лв. – лихви. В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически и правни констатации: Установено е, че предметът на дейност на „Айсберг“ ЕООД е търговия на едро и дребно със стоки за бита, в т.ч. домашни потреби, сувенири, играчки и др., придобити основно чрез внос от контрагенти от НР Китай, както и отдаване под наем на собствени недвижими имоти. С годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 0300И0808360/26.06.2020 г. ревизираното лице е декларирало счетоводен финансов резултат /печалба/ в размер на 32618,04 лв., данъчен финансов резултат в размер на 57735,41 лв., и КД в размер на 5773,41 лева. С годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 0300И0640604/05.06.2021 г. ревизираното лице е декларирало счетоводен финансов резултат /печалба/ в размер на 36937,52 лв., данъчен финансов резултат в размер на 50261,33 лв., и КД в размер на 5026,13 лева. С годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 0300И1115921/11.06.2022 г. ревизираното лице е декларирало счетоводен финансов резултат /печалба/ в размер на 38950,47 лв., данъчен финансов резултат в размер на 67788,08 лв., и КД в размер на 67780,81 лева. В хода на ревизионното производство след анализ на представените първични счетоводни документи, счетоводни регистри, представените от дружеството писмени обяснения, фактите и обстоятелствата, установени при извършените насрещни проверки, е установено следното: Относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2019 г. с отчетени разходи за брак на стоки: Органите по приходите са констатирали, че през 2019 г. в счетоводството на дружеството са отразени разходи за брак и липса на стоки в счетоводна сметка 609 „Други разходи“ в общ размер [рег. номер],71 лв., формирани от отчетените в аналитична сметка 609/6 „Бракувани стоки без начисляване на ДДС“ в размер [рег. номер],35 лв., в аналитична сметка 609/7 „Бракувани стоки с начислен 20% ДДС“ в размер на 7709,09 лв., и в аналитична сметка 609/8 „Липси без вина на МОЛ“ в размер на 13 847,27 лв. /л. 342 и л. 443-445 от адм. преписка/. Относно основанието за отразяване на цитираните разходи е представена заповед № 1/02.05.2019 г. /л. 476 от адм. преписка/, с която са определени трима членове, служители на „Айсберг“ ЕООД, които да извършат инвентаризацията на стоките на дружеството в периода 03-10.05.2019 г., като за резултатите съставят инвентаризационен опис, който, подписан и оформен заедно с останалите документи, да се представи на ръководителя за одобрение. Констатирано е, че с представената заповед е дадено указание, че за негодните за използване в дейността активи следва да се съставят отделни описи, като се опише тяхното физическо състояние, причините за това състояние и да се предложат на ръководството за бракуване. Посочено е, че от страна на дружеството е приложен и инвентаризационен опис от 10.05.2019 г. /л. 479а-479и от адм. преписка/ за установени липси на стоки на стойност 11539,39 лв. и излишъци с размер на 5928,22 лв., в който е направено и предложение за бракуване на стоки, придобити до 31.12.2012 г. от общата стойност 303027,59 лева. Ревизиращият екип е констатирал, че стоките в него са записани под общи наименования – „чанти от текст. м-ли“, „чанти от изк. м-ли“, „джапанки“, „дървени сувенири“, „пам. потници“, „пам. тениски“, „мет. ключодържатели“, „пластмасови играчки“, „кер. чаши“, „спортни панталони“, „спортни обувки“, „керамични чаши“, и др., без да са посочени артикулни номер и характеристики, по които да се определи и/или проследи, че същите са закупени преди 31.12.2012 година. Установено е, че не е описано физическото състояние на стоките, нито причината, поради която се предлагат за брак от комисията. Органите по приходите са направили извод, че описаните артикули представляват стоки, за които производителите не определят срок на годност, предвид което негодността на същите би била единствено вследствие на неправилно съхранение и грижа от страна на „Айсберг“ ЕООД. С тези съображения ревизиращите органи не са кредитирали представените заповед № 2/20.05.2019 г. и протокол за бракуване на материални запаси № 1/27.05.2019 г. /л. 447-479 от адм. преписка/. Установили са, че със заповед № 2/20.05.2019 г. Ж. Д. в качеството си на управител на „Айсберг“ ЕООД, нарежда на комисията, посочена и в първата заповед, да подготви стоките, описани в протокол за бракуване, като ги опакова и предаде на лицензирана фирма за изкупуване на неизползваеми отпадъци в срок от 29.05.2019 година. Констатирано е, че в протокола за бракуване на материални запаси № 1/27.01.2019 г. се съдържат артикулите, предложени за брак в инвентаризационния опис, количеството им, единичната им цена, обща стойност на всички артикули, но отново не е посочена конкретна причина за брак на отделните артикули, а единствено е посочено „Изгубена потребителска стойност, поради изтекъл срок на годност“. Относно последващото предаване на бракуваните стоки е приложено писмо № 26-001384/10.06.2019 г. от РИОСВ – Варна, адресирано до управителя на „Айсберг“ ЕООД, ведно с работен лист от 07.06.2019 г. за класификация на отпадъци /л. 471-474/. Посочено е, че отпадъците не са класифицирани като опасни и предаването им за последващо третиране следва да се извърши в съоръжение/инсталация за оползотворяване на отпадъци въз основа на писмен договор с лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО. В тази връзка от дружеството-жалбоподател е представен договор от 11.07.2019 г., сключен с „Екоинвест Асетс“ АД, и допълнително споразумение от 28.06.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на датата на сключване на договора, като вместо „11.07.2019 г.“ да се чете „11.06.2019“ /л. 470а-470д от адм. преписка/. Приложени са и фактура № 1000002294/12.06.2019 г., издадена от „Екоинвест Асетс“ АД на жалбоподателя, с предмет на доставката обработка на 2,45 т отпадък на стойност 179,76 лв., кантарна бележка № 427 и вносна бележка за касов превод от 12.06.2019 г. на сумата от 179,76 лева. От управителя на „Айсберг“ ЕООД – Ж. Д. са дадени писмени обяснения от 01.06.2019 г. /л. 475 от преписката/, в който е посочено, че стоките, описани в протокола за брак в размер [рег. номер],35 лв., и реално бракуваните съгласно приложените документи, са доставени от внос преди 31.12.2012 г., поради което не е направена корекция на ползвания данъчен кредит по см. чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като е изтекъл петгодишния период от момента на ползването на кредита. В подаденото възражение срещу ревизионния доклад е посочено, че физико-химическия състав на бракуваните стоки е нарушен и същите са непродаваеми поради трайността на състава на материалите, от които са произведени, въпреки максимално положените усилия за правилно съхранение, а относно начинът на завеждане в счетоводството на дружеството е обяснено, че „стоките се водят така, както по инвойс и митническа декларация“ /л. 730 от адм. преписка/. При съвкупния анализ на представените документи органите по приходите са приели, че същите доказват единствено, че е извършена инвентаризация и е взето решение за брак, без подробно описание на причината за бракуването на всяка една отделна стока. Констатирано е, че стоките, които са бракувани, не изменят своите физико-химични свойства във времето, и за тях производителите не определят срок на годност. Направен е извод, че загубата на потребителска стойност на бракуваните стоки се дължи единствено на неправилно съхранение. Ревизиращите органи са констатирали, че дружеството извършва внос на стоки в големи количества и респективно натрупва големи наличности на склад от един вид стоки, т.е. не действа предпазливо при закупуване на стоково-материалните запаси, съобразявайки се с наличностите, търсенето на пазара и възможността за тяхното реализиране. При преглед на счетоводната документация е констатирано, че стоково-материалните запаси се заприхождават по курса на БНБ за деня на придобиването на стоките, като в стойността им се включват и извършените разходи по закупуването им – транспортни разходи и заплатени мита, а при изписването им се използва метода на среднопретеглената стойност /л. 350-352 от адм. преписка/. Установено е, че стоково-материалните запаси се завеждат обобщено по артикули в материални книги, а именно: чаши, вази картини, сувенири, детски играчки и др., независимо от различните им характеристики като състав, вместимост на количество, големина и др. отличителни признаци. Освен това е установено, че стоките нямат номенклатурни номера, по които да могат да бъдат разграничени. В тази връзка ревизиращият екип е констатирал, че в представените материални книги не могат да се проследят наличностите на стоките и тяхното движение, респективно да се определят точни количества към даден период, тъй като не са заведени аналитично по количества, а само с обща стойност. Относно даденото обяснение, че „стоките се водят, така както по инвойс и митническа декларация“ в обжалвания акт е посочено, че заведените материални книги дават информация само за стоки, по които има движение за съответния месец, като същите са обединени в големи групи /например: „чинии“/, а същевременно са закупувани десетки видове чинии на различна ед. цена, от различен вид материал, размери и др. Направен е извод, че заведената счетоводна отчетност не позволява да се проследи движението на всеки един артикул от закупуването до изписването, и също така не са извършвани инвентаризации към 31.12. на всяка година и не е публикувана счетоводна политика. Констатирано е, че са нарушени чл. 16, чл. 24 и чл. 28, ал. 1 от ЗСч и СС № 2 - Отчитане на стоково-материални запаси, за което на дружеството е съставен акт за нарушение от страна на администрацията в предходното контролно производство. Установено е, че отразените разходи за брак и липса на стоки в сч. с/ка 609 „Други разходи“ в общ размер [рег. номер],71 лв. не попадат в изключенията, регламентирани в чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, и същите не следва да се признават за данъчни цели на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. При определяне на данъчния финансов резултат за 2019 г. в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО от „Айсберг“ ЕООД е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат със сума в размер на 21556,36 лв., в това число отчетените в с/ка 609/7 „Бракувани стоки с начислен 20 % ДДС“ в размер на 7709,09 лв. и в с/ка 609/8 „Липси без вина на МОЛ“ в размер на 13847,27 лева. С оглед изложеното с РА е извършено увеличение на СФР за 2019 г. на „Айсберг“ ЕООД на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО със сума в размер [рег. номер],35 лв. /318159,71 лв. – 21556,36 лв./, представляваща отчетените разходи за брак, които не се признават за данъчни цели. При обжалването по административен ред на РА, в тази част директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – Варна е приел, че не са налице основанията на чл.28, ал. 3 от ЗКПО, които ограничават извършването на преобразуване на счетоводния финансов резултат при брак на стоки, като е изложил съображения, че органите по приходите законосъобразно са отказали да признаят за данъчни цели счетоводните разходи за брак и на осн. чл. 28, ал. 2 от ЗКПО са увеличили СФР на жалбоподателя за 2019 г. със сумата в размер [рег. номер],35 лева. Съдът намира, че жалбата в тази част е неоснователна. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО регламентира, че отчетените счетоводни разходи за брак на материални запаси са данъчно непризнати разходи, т.е. с техния размер следва да се увеличи СФР на дружеството. Изключенията са изрично регламентирани – разходите за брак на МЗ са данъчно признати разходи, ако бракът е причинен от непреодолима сила; представлява технологичен брак или е в резултат на промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти (когато не е налице нормативен акт), и в обичайните за съответната дейност размери; е в резултат от изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и в обичайните за съответната дейност размери. Бракуването на материални активи почива на обективни критерии – нормативен акт или фирмен стандарт, следва да е в разумни граници и да не е в резултат на допуснат търговски риск, произтичащ от неточно планиране на обема на покупките и продажбите, неправилно съхранение, пакетиране и транспортиране. Анализът на цитираните разпоредби на ЗКПО сочи, че принципно прието от законодателя правило е, че счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси не се признават за данъчни цели. Изключения от това правило са въведени с четирите хипотези на ал. 3 на чл. 28 от ЗКПО, като тежестта да докаже осъществяването на фактическия състав на някоя от тях се носи от лицето, претендиращо признаването на тези разходи за данъчни цели. Предвид липсата на ангажирани доказателства, това е основанието, на което в конкретния казус е отказано прилагане на нормата на чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО – липсата на документи, от които да се направи извод, че по отношение на описаните в протокола за брак на стоки и инвентаризационния опис са налице визираните в правната норма предпоставки. Съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на органите по приходите. Не намират опора в доказателствата по делото твърденията на жалбоподателя, поддържани и пред административния орган, че са налице надлежно съставени документи за състоянието на бракуваните стоки. Представените по делото протокол за брак от 27.05.2019 г., придружен с инвентаризационен опис на наличните стоки, съдържат описание на бракуваните стоки по артикул, наименование, брой, количество, стойност в лева. От неговото съдържание не се установява, а по делото бяха ангажирани други доказателства и не се установи по безспорен начин, че описаните в протокола за брак стоки действително са били негодни за употреба – същото не е признато и от приходната администрация предвид липсата на доказателства в тази насока. Настоящият съдебен състав счита, че бракуването не е оформено документално така, че да послужи за намаляване на финансовия резултат на ревизираното дружество. При така оформената документация липсва възможност стоките по видове и количества, и с оглед дали се касае за технологичен брак или промяна на физико-химичните им свойства /предвид че се касае за стоки за бита, сувенири и др./, да се проследят конкретно за всеки артикул. Задължение на търговеца е било така да поддържа своето счетоводство и ред в складовите си помещения /няма доказателства къде са съхранявани бракуваните стоки/, за да може безпротиворечиво и ясно да се установи кои стоки, в какви количества и на какво основание са включени в протоколите за брак. Едва при наличие на такива данни е обективно възможна преценката дали спрямо тях е налице някоя от хипотезите на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО. В представения протокол за бракуване лаконично е вписано: „Изгубена потребителска стойност, поради изтекъл срок на годност“. От представените по делото доказателства обаче категорично се установява, че процесните стоки представляват дървени сувенири, чаши, чинии, чанти от изкуствена кожа и др., които – както правилно и обосновано е приел ответникът – нямат срок на годност. Касае се за нехранителни продукти, които не са консумативи и не са стоки с кратък живот. Всички изброени стоки спадат към т.нар. „дълготрайни потребителски стоки“, а не към стоки с ограничена годност или със срок на безопасна употреба. По делото принципно липсват твърдения и доказателства от страна на жалбоподателя, че за някои от стоките по протокола производителят им е определил срок на годност. Във връзка с твърдението им, че бракуването на конкретните стоки им е разпоредено от органите по приходите в хода на извършена през 2019г проверка, по делото беше представен от ответника и приет като доказателство Протокол №П-03000319038407-073-001/10.07.2019г / л.74-77 по делото/, от чието съдържание се установява, че такова предписание не им е давано – най-малкото защото органите по приходите нямат такова правомощие. Но дори при надлежно дадено им разпореждане от компетентен орган – дружеството-жалбоподател дължи да извърши бракуването при стриктно спазване на изискванията за документална обоснованост. С горецитираната разпоредба на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО законодателят е въвел изискване установяването на предпоставките за бракуване да почива на обективни критерии – нормативен акт или фирмени стандарти. В тежест на ревизирания данъчен субект е да докаже съответствието на извършения брак на стоки с нормативен акт, респ. с изготвени фирмени стандарти, както и обичайните размери на брак предвид спецификата на съответната дейност, отраслови характеристики, вида на материалния запас и др., разходите за бракувани материални запаси, които следва да са в разумни граници и т.н. В конкретния казус от „Айсберг“ ЕООД не са ангажирани никакви доказателства по отношение на никой от тези релевантни за казуса факти – нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство, въпреки предоставените им възможности за това. Твърдения на жалбоподателя, че бракуваните стоки са технологичен брак или са с променени физико-технологични свойства, респективно че изобщо са негодни, не са доказани документално. Само описанието на стоките в протокола за брак, без в него да са налице данни за осъществяване на твърдените обстоятелства, не е достатъчно да се приеме, че е налице изключението по чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО за неприлагане на нормата на ал. 2 на същия текст. Тъй като с тези законови норми се установява изключение от общото правило, същите следва да се прилагат стриктно и при наличие на надлежно установени основания. С оглед на гореизложеното, РА следва да се потвърди в тази част – относно извършеното на осн. чл. 28 от ЗКПО преобразуване на финансовия резултат за 2019 година. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2019 г. с отчетените разходи за асансьорен сервиз през 2018 година. В хода на ревизионното производство е установено, че през 2019 г. „Айсберг“ ЕООД е отразило в сч. с/ка 602/1 „Общи разходи за външни услуги“ разходите за асансьорен сервиз за 2018 г. в размер на 900 лв. /л. 343 от адм. преписка/ по фактура № 28305/23.01.2019 г., издадена от „Асансьорен сервиз Варна“ ЕООД /л. 687 от адм. преписка/. Органите по приходите са констатирали, че същият представлява текущ разход за дейността на дружеството за 2018 г. и на осн. чл. 77, ал. 1 от ЗКПО са увеличили СФР на дружеството за 2019 г. със сума в размер на 900 лева. При обжалването по административен ред на РА в тази част решаващият орган е приел, че безспорно процесната фактура отразява разход за асансьорен сервиз, относим към дейността на „Айсберг“ ЕООД по отдаване под наем на офиси, находящи се в сграда на [улица]. Счел е, че през 2018 г. са отчитани приходи от посочената дейност, следователно разходите за асансьорен сервиз в размер на 900 лв. следва да се отчетат през 2018 г. при спазване на принципа на съпоставимост между приходи и разходи. Позовавайки се на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е приел, че правилно и законосъобразно с РА е извършено увеличение на СФР на „Айсберг“ ЕООД за 2019 г. със сумата от 900 лв., представляваща разход, относим за 2018 година. Настоящият съдебен състав споделя становището, че финансовите отчети трябва да представят вярно и честно финансовото състояние, постигнатите финансови резултати от дейността на дружеството, промените в паричните потоци и собствения капитал. За тази цел е необходимо всички приходи и разходи да се отнесат към отчетния период, за който се отнасят, т.е. следва да има съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който дружеството черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. В чл. 26, ал.1, т. 5 от Закона за счетоводството е регламентиран един от основните принципи за признаване и оценяване на позициите във финансовите отчети – принципът за независимост на отделните отчетни периоди, т.е. сделките или операциите и събитията следва да се отразяват в правилния отчетен период. Основната цел на този принцип е да се гарантира достоверното определяне на финансовия резултат от дейността на дружеството. В допълнение съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В конкретния случай независимо че процесната фактура е издадена през 2019 г., с нея се документират стопански операции, отговарящи на определението за разход и на критериите за признаване на разход, и този разход се отнася за отчетния период 2018 г., поради което тези разходи следва задължително да бъдат отчетени през 2018 година. Нещо повече – в самата фактура е посочено еднозначно, че се отнася за абонаментна такса за асансьорна уредба от м. януари 2018 г. до м. декември 2018 година. С оглед на всичко изложено до тук съдът приема, че правилно и законосъобразно органите по приходите са извършили увеличение на СФР на „Айсберг“ ЕООД за 2019 г. със сума в размер на 900 лв., поради което обжалвания РА следва да бъде оставен в сила и в тази му част. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат с отчетени текущи разходи за материали и строителни услуги. Ревизиращият екип е констатирал, че през 2019 г. в счетоводството на „Айсберг“ ЕООД са отразени текущи разходи за материали и строителни услуги в сч. с/ка 601/1 „Общи разходи за материали“ и сч. с/ка 602/1 „Общи разходи за външни услуги“ в общ размер на 32059,73 лв. по 12 фактури /л. 686, л. 688, л. 691-692, л. 695-698 от адм. преписка/, и през 2020 г. в общ размер на 4097,03 лв. по 8 фактури /л. 682-685 от адм. преписка/, подробно описани в табличен вид на стр. 11-12 и стр. 17-18 от РД. Установено е, че част от дейностите представляват довършителни СМР, а именно: полагане на гранитогрес, подови настилки и оборудване на санитарни помещения, както и покупка и монтаж на климатична техника, в изградената от дружеството сграда, находяща се на [улица] [населено място], въведена в експлоатация с удостоверение № 86 на 28.07.2017 г., и заведена в сч. с/ка 203/3. Направен е извод, че материалите и дейностите, от които са формирани процесните разходи, представляват подобрения на сградата, които се монтират трайно, увеличават стойността на актива и водят до икономическа изгода, предвид отдаването под наем на обекти в сградата. Приходните органи, съобразявайки обстоятелството, че посочените разходи представляват данъчен дълготраен материален актив по см. чл. 50 от ЗКПО във връзка с разпоредбите на СС 16 – Дълготрайни материални активи, е констатирал, че е приложима хипотезата на чл. 67 от ЗКПО – счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. С оглед горните установявания в обжалвания акт е извършено увеличение на СФР на „Айсберг“ ЕООД за 2019 г. със сума в размер на 32059,73 лв., и за 2020 г, със сума в размер на 4097,03 лева. Независимо от изложеното органите по приходите са приели, че по отношение на придобитите и монтирани климатици, издадени от „ММС Инк“ ЕООД на обща стойност 21127,49 лв. /л. 691, л. 695-696 от преписката/, е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 1 във вр. чл. 48, ал. 1 от ЗКПО за начисляване на данъчни амортизации. С оглед определяне на момента на въвеждането им в употреба и отразяването им в амортизационния план са анализирани приложените от „Айсберг“ ЕООД към възражението срещу РД протоколи за монтаж на придобити климатици в периода 2017-2022 г. /л. 721-729 от адм. преписка/. Органите по приходите са констатирали, че не е ясно кое е лицето, подписало протоколите, в които е вписан представляващият дружеството Ж. Д., но подписът е положен със запетая, а от страна на „ММС Инк“ ЕООД протоколите са подписани от И. И. и С. С.. Посочено е, че след извършване на монтаж констативният протокол се подписва от монтажист и от лицето, присъствало на монтажа в обекта, приело актива и одобрило монтажа, а такива лица не са вписани в представените констативни протоколи. Отделно от това ревизиращите органи са посочили, че такива протоколи не са представени по време на извършване на ревизията, поради което са приели, че същите са създадени след констатациите в РД, и не са ги кредитирали при издаване на обжалвания акт. По тези съображения е приета дата на въвеждане в експлоатация на процесните климатици – 31.12.2019 г., и момент, от който да се начисляват амортизации – 01.01.2020 година, поради което са намалени счетоводните финансови резултати на дружеството с определените данъчни амортизации за 2020 г. в размер на 3169,12 лв., и за 2021 г. в размер на 1584,56 до 30.06.2021 г. /когато имотът е апортиран/. При обжалването по административен ред решаващият орган е възприел изцяло констатациите на органите по приходите и е потвърдил РА и в тази част. Съдът преценява жалба на „Айсберг“ ЕООД като неоснователна и в тази й част. РА е правилен в частта относно така извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2019 година със сумата в общ размер на 32059,73 лева, представляваща стойността по 12 бр. фактури, и през 2020 г. в общ размер на 4097,03 лева по 8 бр. фактури, с предмет: полагане на гранитогрес, подови настилки, оборудване на санитарни помещения, както и покупка и монтаж на климатична техника в изградената от дружеството сграда, отчетени като разход в счетоводна сметка 601/1 „Общи разходи за материали“ и сч. с/ка 602/1 „Общи разходи за външни услуги“. Във връзка с извършената корекция на декларирания от счетоводен финансов резултат за 2019 г. и 2020 г. в тази част в жалбата не се съдържат никакви доводи. При извършена служебна проверка в качеството му на съд по същество /аргумент от чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК/ настоящият съдебен състав преценява, че в тази част РА е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Неправилно разходите по тези фактури са отчетени от жалбоподателя като текущи разходи през 2019 година. В процесния случай със стойността на направените разходи за подобрения е следвало да се увеличи отчетната стойност на активите /недвижими имоти/, или да се формира отделен ДМА. Съответно, чрез разходите за амортизации на тези ДМА тези разходи следва да се признават за данъчни цели през полезния срок на годност на активите. По силата на чл. 67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели, поради което правилно с обжалвания РА отчетените от жалбоподателя разходи в размер на 32059,73 лева по 20 бр. фактури не са признати за данъчни цели и с посочената сума счетоводният финансов резултат на жалбоподателя за отчетната 2019 и 2020 година е преобразуван в посока увеличение. Независимо от гореизложеното стоките, придобити по 4 бр. фактури, издадени от „ММС Инк“ ЕООД на обща стойност 21127,49 лева, с предмет покупка и монтаж на климатична техника, представляват дълготраен материален актив /ДМА/ по см. т. 2 от Счетоводен стандарт /СС/ 16 – Дълготрайни материални активи, и като такъв е част от придобитите и притежавани от предприятието на ревизираното лице активи, и по-конкретно нефинансов такъв, използван за осъществяване на дейността на предприятието през повече от един отчетен период. Съгл. чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава седемстотин лева. Доколкото стойността на климатичната техника е 21127,49 лв., т. е. надвишава посочената в цитираната данъчноправна норма сума, същият следва да се определи като данъчен ДМА по смисъла на ЗКПО, който представлява данъчен амортизируем актив съгл. чл. 48, т. 1 от ЗКПО. По отношение на възражението с жалбата, че неправилно органите по приходите не са приели, че поставеният подпис на приемо-предавателните протоколи е на представител на дружеството-жалбоподател – съдът намира същото за неоснователно. Изцяло се споделят доводите на ревизиращите органи по отношение на обстоятелството, че протоколите са подписани със запетайка, и не става ясно кое лице е положило подпис. Отделно от това правилно е преценено, че не може да се определи датата на въвеждане в експлоатация на закупените климатици през 2019 година. От приложените по преписката 4 бр. фактури, издадени от „ММС Инк“ ЕООД, единствено във връзка с тази от 30.11.2019 г. /л. 691/ е приложен констативен протокол за извършен монтаж на климатична техника-сплит система от същата дата /л. 723/, с която фактурата може да се обвърже, поради което правилно е прието от ревизиращия екип, че датата на въвеждането им в експлоатация е 31.12.2019 г. – края на годината, в която са закупени. С оглед горното правилно приходните органи приемат, че за данъчни цели „Айсберг“ ЕООД е следвало да заведе процесната климатична техника в счетоводния амортизационен план и в данъчния амортизационен план /чл. 52, ал. 1 от ЗКПО/, и на осн. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО да извърши преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение, съответно в посока намаление, с начислени амортизации, определени по реда па чл. 53, ал. 2 във връзка с чл. 55 от ЗКПО. В обобщение следва да бъде отбелязано, че в частта, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството-жалбоподател по ЗКПО за д. п. 2019 г. и д. п. 2020 г., и са установени допълнителни задължения за корпоративен по ЗКПО, РА е правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2019 г. с отчетените разходи за наем по фактура, издадена от Община Балчик. Органите по приходите са установили, че през 2019 г. в сч. с/ка 602/2 „Разходи за наем“ е отразена сума в размер на 915 лева по фактура № 4…1768/27.08.2019 г., издадена от Община Балчик /л. 341 и л. 693, 694 от адм. преписка/. Констатирали са, че предметът, вписан във фактурата/приходната [жк], е наем на пазари и тържища [населено място], к-с Чайка, хотел „Д.“, но през ревизирания период дружеството няма регистрирани фискални устройства и съответно отчетени приходи от стопанисван и/или отдаван под наем търговски обектна този адрес. Формиран е извод, че отчетеният разход не е във връзка с дейността на „Айсберг“ ЕООД, и на осн. чл. 26, т. 1 от ЗКПО е увеличен СФР за 2019 г. със сума в размер на 915 лева. При обжалването по административен ред решаващият орган е възприел изцяло констатациите на органите по приходите и е потвърдил изцяло РА в тази част. На осн. чл.26 т.1 от ЗСПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. В този обхват са всякакви разходи, които не са присъщи за стопанската дейност или потенциално не биха създали доход за дейността на данъчно задълженото лице, като разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или актив, който не се ползва в дейността, вкл. се ползва от съдружник, собственик, управител или неговото семейство или др. лица в тази насока. За да бъдат признати извършени и осчетоводени разходи за данъчни цели, те следва да са придружени от разходооправдателни документи, чрез които пряко да се установи, че осчетоводените разходи за доставка на стоки и/или услуги са свързани с основната дейност на дружеството. За да се признае счетоводен разход за данъчни цели, извършването му следва да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на РЛ, и да е налице съпоставимост на приходи и разходи. В тази връзка в тежест на жалбоподателя е да установи и докаже по безспорен начин, че осчетоводените от него разходи по процесната фактура се обвързват с извършваната от него стопанска дейност. В настоящия случай не е установено за търговския обект да е регистрирано фискално устройство, липсват и такива твърдения от страна на дружеството-жалбоподател. Поради това правилно и законосъобразно ревизиращите органи са приели, че процесният разход не е свързан с икономическата дейност на „Айсберг“ ЕООД. Относно корекция на извършено увеличение на финансовия резултат за 2020 г. в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО от „Айсберг“ ЕООД. В хода на ревизионното производство е констатирано, че в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. дружеството е декларирало увеличение на СФР на осн. чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО със сума в общ размер на 10 653,53 лева. В хода на производството е представена справка /л. 537-538 от адм. преписка/, изготвена по данни от счетоводните регистри на „Айсберг“ ЕООД. При анализа й ревизиращият екип е установил, че сумата е формирана от разходи за заплати и социални осигуровки, отразени в сч. с/ка 606 „Начислени заплати със средства по програма 60/40“ в общ размер на 5623,23 лв.; разходи отразени в сч. с/ка 607 „Начислени разходи за социални осигуровки по програма 60/40“ в общ размер на 1069,53 лв.; както и отписаните задължения в сч. с/ка 6092 „Макс Медия 2007“ в размер на 4018,44 лв. /л. 160-165 от адм. преписка/. Констатирано е също, че сумата на посочените осчетоводени разходи е 10711,20 лв. /5623,23 лв. + 1069,53 + 4018,44 лв./, а не както е посочено 10653,53 лв., т.е. установена е допусната техническа грешка при сумирането на разходите в размер на 57,67 лв. /10711,20 лв. – 10653,53 лв./, която не е отразена от дружеството в подадената декларация. Предвид изложеното ревизиращият екип е увеличил СФР на „Айсберг“ ЕООД за 2020 г. със сума в размер на 57,67 лева. Съдът при извършена служебна проверка установи, че действително е налице техническа грешка при декларирането на увеличение в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство от страна на дружеството-жалбоподател са изложени конкретни възражения в тази връзка. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че правно и законосъобразно органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат на „Айсберг“ ЕООД за 2020 г. със сума в размер на 57,67 лв., поради което процесният РА следва да се потвърди в тази част. Относно корекция на неотчетените приходи и разходи за 2020 г. във връзка с извършена продажба на стоки на „Зона Дом“ ООД: В хода на ревизионното производство при посещение на търговски обект на „Айсберг“ ЕООД, находящ се на [улица], са предприети действия по обезпечаване на данни от компютърната конфигурация в обекта съгл. чл. 40, ал. 1 от ДОПК. Констатирано е, че компютърът не се включва и не може да бъде извършено копиране на наличната информация, поради което същият е иззет от органите по приходите, което е обективирано с протокол № АА0048356/24.01.2023 г. /л. 573 от адм. преписка/. С оглед получаване на достъп до данните и анализирането им с акт № Р-03000323000049-01-001/07.02.2023 г. /л. 577-580 от адм. преписка/ е възложена експертиза със задача копиране върху оптичен носител /DVD/ на всички файлове от твърдия диск на иззетия компютър Lenovo ThinkCentre А62А със сериен № S/N L3ABL7C. След изготвяне на назначената експертиза и копиране на всички файлове на оптични носители органите по приходите са анализирали получените данни. Установили са, че в тях се съдържа сканирана стокова разписка от 29.09.2020 г. /л. 734-737-гръб/ за получаване на стоково-материални ценности на стойност 5468,04 лв. /с ДДС/, с получател „Зона Дом“ ООД – Бургас, с вписан изпълнител „Айсберг“ ЕООД, предал И. К. и подпис на предал стоката. Констатирано е, че в сч. с/ка 702 „Продажби“ /л. 152-159 от адм. преписка/ не е отразена продажба в размер на данъчната основа по разписката – 4556,70 /4556,70+911,34 – ДДС/, в кореспонденция с аналитичната партида на посочения клиент сч. с/ка 411/9 „Зона Дом“ ООД /л. 282/. Констатирано е също така, че през 2020 г. са отчетени извършени продажби към „Зона Дом“ ООД само по фактури № 3543/27.03.2020 г. на стойност 10301,08 /л. 158 от адм. преписка/, и № 392/29.12.2020 г. на стойност 9080,67 лв. /л. 153-гръб от адм. преписка/, като не е установен издаден фискален бон чрез ЕКАФП, регистрирани на дружеството, със стойността от разписката 5468,04 лева. Към възражението срещу РД дружеството е приложило фактура № 0…4019/11.02.2021 г., издадена на „Зона Дом“ ООД /л. 737-739 от адм. преписка/. Приходните органи са установили, че стойността й не съвпада със стойността, вписана в стоковата разписка, а и фактурата следва да бъде издадена до 5 дни от датата на доставката, а не 5 месеца по-късно, в случая през следващата календарна година. Ревизиращият екип не е кредитирал представената фактура и е формирал извод, че през 2020 г. „Айсберг“ ЕООД не е отчел приход от 4556,70 лв. на клиент „Зона Дом“ ООД. Определена е балансова стойност на стоките, продадени на „Зона Дом“ ООД, в размер на 571,88 лв., при надценка 696,80 %, формирана от данните в счетоводните регистри на дружеството за извършените продажби и изписаните СМЗ /л. 278-283 от адм. преписка/. С оглед на изложеното с РА е коригиран СФР за 2020 г. на „Айсберг“ ЕООД със сумата на неотчетените приходи в размер на 4556,70 лв. и неотчетената балансова стойност на продадените активи в размер на 571,88 лева. При обжалването по административен ред решаващият орган е възприел изцяло констатациите на органите по приходите и е потвърдил изцяло РА в тази част. Принципът на начисляването, регламентиран в чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч, изисква ефектите от сделки и други събития да се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Според чл. 24, ал. 1 от ЗСч финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Съгласно т. 2 от счетоводен стандарт /СС/ 18 „Приходи“, приходът е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. В т. 5. 1. от СС 18 „Приходи“ е предвидено приходът да се признава, когато: е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени. Съгласно буква Г, т. 2 от Приложението към СС 18 приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. На осн. чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Във връзка с горното от страна на жалбоподателя не са наведени възражения – нито с жалбата, нито в хода на съдебното производство. Съдът приема, че правилно и законосъобразно органите по приходите са констатирали, че в разписката е вписана цена на стоките и съответно сумата на прихода от продажба е точно определен – 4556,70 лева. От представените по делото доказателства с категоричност се установява, че същият не е отчетен от дружеството-жалбоподател през 2020 година. Правилно е преценено, че след като доставените стоки са предмет на обичайната търговска дейност на „Айсберг“ ЕООД, следващият се разход във връзка с продажбата им също може надлежно да бъде определен при съобразяване на ползваната от дружеството надценка. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на ревизиращия екип, че през 2020 г. са налице всички предпоставки на т. 5.1 от СС 18 „Приходи“ за признаване на приходи и съответните разходи по процесната продажба. Относно представената от жалбоподателя фактура № 0…4019/11.02.2021 г., издадена от „Зона Дом“ ООД през 2021 г. – съдът счита, че същата не може да се отнесе към продажбата на стоките от м. 09/2020 г., посочени в процесната стокова разписка. Налице е разминаване в стойността, посочена във фактурата - 5494,04 лв. и тази, посочена в стоковата разписка - 5469,04 лева. Освен това има несъответствие между посочената единична цена в описа към процесната фактура и тази, посочена в стоковата разписка. Напълно се споделя изводът на ревизиращия екип, че извън всякаква търговска логика и в нарушение на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата е издадена 5 месеца след извършване на доставката. Предвид изложеното съдът приема, че правилно и законосъобразно органите по приходите са коригирали финансовия резултат на „Айсберг“ ЕООД за 2020 г. за данъчни цели с неотчетените приходи в размер на 4556,70 лв. и съответните им разходи в размер на 571,88 лева. С оглед на което РА в тази част като правилен и законосъобразен следва да се потвърди. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2021 г. във връзка с апорт на недвижими имоти от „Айсберг“ ЕООД и придобиване на дялове в „Антик 11“ ООД. При анализ на данните от Търговския регистър при Агенция по вписванията /л. 667-674 от адм. преписка/ е установено, че на 09.07.2021 г. срещу непарична вноска, представляваща един магазин и четири офиса, находящи се в изградената от дружеството сграда на [улица], описани на стр. 22-23 от РД, „Айсберг“ ЕООД е придобило 200 960 дяла в „Антик 11“ ООД, [ЕИК], по 10 лв. всеки, т.е. на обща стойност 200960 лева. Оценката на апортираните обекти е определена в изготвен доклад от три вещи лица. При анализ на представените счетоводни регистри на „Айсберг“ ЕООД органите по приходите са констатирали, че през 2021 г. не е отразено придобиването на дяловете на „Антик 11“ ООД и апортирането на недвижимите имоти. Установено е, че за „Айсберг“ ЕООД са приложими разпоредбите на СС 32 – Финансови инструменти и СС 22 – Отчитане на бизнес комбинации. Съобразено е, че апортът на активи е бизнескомбинация, осъществяваща се чрез прехвърляне на нетните активи на едно или повече от комбиниращите се предприятия на друго предприятие, и съгл. т. 3 от СС 22 представлява придобиване и се отчита във финансовите отчети, като се прилага счетоводния метод на покупко-продажбата. В тази връзка е констатирано, че е приложима хипотезата на т. 3.2 от СС 22 и разликата между себестойността на инвестицията, направена от „Айсберг“ ЕООД, и полученият дял в справедливата стойност на нетните активи на „Антик 11“ ООД следва да се отчете от жалбоподателя като положителна или отрицателна репутация. С оглед определяне на себестойността на инвестицията, т.е. на апортираните недвижими имоти, органите по приходите са констатирали, че „Айсберг“ ЕООД е изградило сградата на [улица]съгл. [нотариален акт]/2008 г. /л. 654-657 от адм. преписка/, с който две физически лице са учредили на дружеството право на строеж срещу задължението да им предаде конкретни обекти от същата. С удостоверение № 86/28.07.2017 г. /л. 648-652 от адм. преписка/, издадено от главния архитект при Община Варна, сградата е въведена в експлоатация, и към 01.01.2019 г. /началото на ревизирания период/ „Айсберг“ ЕООД е собственик на 10 обекта в нея, а именно: магазин, 4 офиса и 5 паркоместа, с обща площ 1344,29 [жк], че недвижимите имоти са заведени в счетоводството на дружеството като дълготрайни активи в сч. с/ка 203/3 „Сграда [улица]“ и към 31.12.2019 г. са на обща стойност 1227952,68 лв. /л. 144 от адм. преписка/. Констатирано е, че стойността на апортираните имоти представлява 81,74% от общата стойност на сградата и е в размер на 1 003744,36 лв., като амортизацията им към 30.06.2021 г. е в размер на 91264,51 лв. /л. 500-535 от адм. преписка/. Установили са също така, че до датата на апортирането на магазина и офисите в сч. с/ка 208 /на аналитично ниво/ и сч. с/ка 613/3 „Разходи за бъдещи периоди Сграда [улица]“ /л. 93-98 от адм. преписка/ са отразени разходи за подобрения на имота. С оглед установеното ревизиращият екип е формирал себестойност /цена на придобиване/ на апортираните имоти в общ размер на 1 115625,63 лв., определена от счетоводните салда и установените в производството разходи за подобрения през 2019 г. и 2020 г., отчетени като текущи. Съобразявайки начислените амортизации на горепосочените активи към датата на апортирането им в общ размер [рег. номер],17 лв., в производството е определена балансова стойност, която следва да се отпише към 30.06.2021 г., в размер на 1 007016,46 лева. Ревизиращите органи са взели предвид, че съгл. т. 4.2, буква „б“ от СС 22 и т 5.1 от СС 32, първоначалната стойност при придобиването на дяловете, с която същите следва да се заведат в счетоводството, се определя на базата на свързаните с придобиването им разходи, представляваща справедливата стойност на апортираните имоти /активи/, които е заплатило „Айсберг“ ЕООД към датата на размяната им. В конкретния случай е констатирано, че цената на придобиване на дружествените дялове на „Антик 11“ ООД, която следва да се отрази в счетоводството на „Айсберг“ ЕООД, е равна на стойността на апортираните офиси и магазини, определена по реда на ТЗ от вещи лица в размер на 2009600 лева. Органите по приходите са съобразили, че е приложима хипотезата на т. 7.1 от СС 22 и са констатирали, че на осн. т. 7.5, буква „а“ от СС 22 следва да се признае приход за „Айсберг“ ЕООД през 2021 г. в размер на 1002583,54 лева, тъй като отрицателната репутация не може да се бъде определена като разграничими очаквани бъдещи загуби и разходи, установени надлежно към датата на придобиване. Съобразно установеното ревизиращият екип е увеличил СФР на „Айсберг“ ЕООД за 2021 г. със сума в размер на 1002583,54 лв., представляваща разлика между справедливата пазарна цена на инвестицията, определена в размер на 2009600 лв., и установената балансова стойност на апортираните имоти в размер на 1007016,46 лева. При обжалването по административен ред решаващият орган е възприел изцяло констатациите на органите по приходите и е потвърдил изцяло РА в тази част. В депозираната пред съда жалба не са изложени конкретни възражения в тази връзка. В случая счетоводната база за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети на апортиращото дружество са Националните счетоводни стандарти /НСС/, и тъй като апортираните активи са дълготрайни материални активи /ДМА/, за дружеството-вносител „Айсберг“ ЕООД е налице трансформация на активи – определен вид актив се превръща в инвестиция. Транзакция по апорт на ДМА е уреден в националния счетоводен стандарт /СС/ 16 Дълготрайни материални активи. Съобразно правилата на т. 11. 2, б. „г“ от СС 16, печалбите или загубите от отписването на ДМА при трансформиране в акции или дялове, т.е. разликата между първоначалната оценка на дяловете и балансовата стойност на отписания ДМА, се отчитат в текущата печалба или загуба. Следователно ако първоначалната оценка на инвестицията превишава балансовата стойност на отписаните активи, то разликата е положителна величина и по силата на счетоводния стандарт се отчита в текущата печалба, която се облага за данъчни цели по общия ред на ЗКПО, като определянето на първоначалната оценка на придобитите дялове се прилагат разпоредбите на СС 32 Финансови инструменти. В резултат на това правилно с РА е прието, че съгл. т. 11. 2, буква „г“ от СС16 Дълготрайни материални активи разликата между стойността на непаричните вноски, определена от трите вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията, и балансовата стойност на апортираните активи – в случая в размер на 1002583,54 лв., представлява текуща печалба, която се облага за данъчни цели по общия ред на ЗКПО. Внасянето на непарична вноска в капитала на дружеството по същество е форма на инвестиране, и отчитането й е подчинено на всички изисквания на отчитане на инвестициите. Това засяга както приобретателя, така и вносителя, когато е търговец. Именно такъв е и настоящият казус. Тук действат специфични правила, които имат отражение в счетоводното отчитане. Принципните правила в това отношение са: Вносителят - в случая „Айсберг“ ЕООД, е инвеститор, и трябва да отчете своята вноска като създаване или увеличаване на балансовата стойност на инвестициите. Тъй като се касае до непарична вноска, следва да създаде или увеличи стойностно инвестицията срещу намаление на активите, които е внесъл. Приобретателят трябва да отчете получените (внесените) активи, и да отрази възникването на нов или увеличаването на участието на съществуващ капиталовложител. При апорта една и съща сума определя стойността на придобиване и на инвестицията при вносителя, и на придобиването на имущество. Като такава справедлива стойност следва да се приеме оценката на апортираните активи, установена от вещите лица по чл. 72 от ТЗ. При разлика между така определената справедлива стойност на инвестицията и балансовата стойност на апортираните активи - положителна или отрицателна, тя представлява резултат от сделката по апорт, и следва да намери текущо счетоводно отчитане в отчета за приходите и разходите на предприятието-вносител за периода. Принципно съгл. чл. 72, ал.3 от ТЗ емисионната стойност не може да бъде по-ниска от номиналната стойност на придобитото участие в капитала. Съгласно чл. 73а от ТЗ задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и на акционерите за вноски в капитала не може са бъде опрощавано освен при неговото намаляване, нито да се прихваща. Понеже в този смисъл възникват различни хипотези, при непарична вноска конкретното счетоводно записване се определя на основата на комбиниране и модифициране на тези основни възможности и изисквания, на базата на едновременно отчетените разлики между оценката на непаричната вноска, дадени от вещите лица от една страна, и балансовата стойност и участието на капитала от друга. Необходимо е да се посочи още, че при разлика между оценката на вещите лица и балансовата стойност на внасяните активи има два момента: първият, когато оценката на вещите лица е по-ниска от балансовата стойност на внасяните активи, апортьорът отчита инвестицията по тази оценка, отписва активите по балансовата им стойност, и отчита загуба; и вторият, когато оценката на вещите лица е по-висока от балансовата стойност на внасяните активи, апортьорът отчита инвестицията по тази оценка, отписва активите по балансовата им стойност, и отчита печалба. В настоящият случай е налице втората хипотеза. Относно извършено увеличение на финансовия резултат за 2021 г., начислени амортизации на недвижими имоти, апортирани на „Антик 11“ ООД: Ревизиращите органи са констатирали, че за 2021 г. са начислени амортизации на активите на „Айсберг“ ЕООД в сч. с/ка 241 /на аналитично ниво/ в общ размер на 62665,38 лв., посочени и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Установили са, че в общ размер на начислените амортизации е отразена амортизация до 31.12.2021 г. на недвижими имоти, предмет на апортната вноска в „Антик 11“ ООД. В тази връзка с РА е извършена корекция на размера на признатите данъчни амортизации за годината в посока намаление от 62665,38 лв. на 42950,48 лева. При обжалването по административен ред решаващият орган е възприел изцяло констатациите на органите по приходите и е потвърдил изцяло РА в тази част. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно ревизиращите органи са извършили намаление на признатите данъчни амортизации. Съгл. чл. 60, ал. 5 от ЗКПО когато амортизируем актив съгласно Националните счетоводни стандарти се трансформира в неамортизируем, с изключение на трансформиране в инвестиционен имот, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. Изречение първо не се прилага за напълно амортизираните активи за счетоводни цели и за активите, които временно не се използват (не носят икономическа изгода). С жалбата дружеството бланкетно твърди, че неправилно органите по приходите са приели, че имотът не е инвестиционен, но не представени доказателства в тази насока нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство. От представените по административната преписка дружествен договор /л. 671/ и актуално състояние от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел /л. 674/ категорично се установява, че „Айсберг“ ЕООД е апортирало процесните недвижими имоти на 09.07.2021 г., но същите не са били отписани от данъчния амортизационен план, и съответно са начислени амортизации за същите до 31.12.2021 г., които са отразени в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Съгласно определението, дадено в т. 2 от СС 40 – Отчитане на инвестиционни имоти, инвестиционен имот - имот (земя или сграда, или част от сграда, или и двете), държан (от собственика или от наемателя по финансов лизинг) по-скоро за получаване на приходи от наем или за увеличаване на стойността на капитала, или и за двете, отколкото за: а) използване при производството на продукция или оказването на услуги; б) доставката на материали, стоки или услуги; в) за административни цели; г) от персонала - независимо дали персоналът плаща наем по пазарни цени; д) продажба в рамките на икономическата дейност на предприятието. В случая дружеството не е завело в счетоводството си процесните имоти като инвестиционни, напротив – същите са отразени както в амортизационния план за счетоводни амортизации /л. 524-529 от адм. преписка/, така и в амортизационния план за данъчни цели /л. 530-535 от адм. преписка/. Имотите не могат да се класифицират като инвестиционни по смисъла на т. 3.1 от СС 40, като по делото липсват както доказателства, така и твърдения в тази насока, поради което РА е законосъобразен и в тази част. Относно увеличение на финансовия резултат за 2021 г. с отчетени разходи за материали по фактура, издадена от „Класик-2“ ООД: Органите по приходите са установили, че през 2021 г. в с.ч. с/ка 601/1 „Общи разходи за материали“ е отразена сума в размер на 1866,67 лв. по фактура № 4341/27.09.2021 г., издадена от „Класик-2“ ООД /л. 676 от преписката/, търговец на луксозни писалки и часовници. Направен е извод, че отразеният разход не е във връзка с дейността на „Айсберг“ ЕООД и на осн. чл. 26, т. 1 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на дружеството за 2021 г. е увеличен със сума в размер на 1866,67 лева. При обжалването по административен ред решаващият орган е възприел изцяло констатациите на органите по приходите и е потвърдил изцяло РА в тази част. В депозираната пред съда жалба не са изложени конкретни възражения в тази връзка. От събраните по делото доказателства се установява, че дейността на дружеството е свързана с търговия на едро и дребно със стоки за бита, сувенири и др., внасяни от Китай. От представената по преписката фактура № 4341/27.09.2021 г. се установява, че предмет на същата са 3 бр. химикали на обща стойност 2240 лева. Съдът намира, че закупуването на 3 бр. скъпи химикали не са обичайни разходи за фирма с подобен вид дейност. Луксозните химикали не представляват стока от асортимента на дружеството, нито могат да се възприемат като необходим разход за осъществяване на търговската дейност на същото. По делото не са представени доказателства, а и липсват твърдения, че закупените 3 бр. химикали са свързани по какъвто и да е начин с дейността на „Айсберг“ ЕООД, поради което правилно и законосъобразно органите по приходите на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО са увеличили неговия СФР със сума в размер на 1866,67 лева. Относно начислени лихви по реда на чл. 89 от ЗКПО за 2019 г. и 2020 година. При анализ на декларираните от жалбоподателя данни в ГДД по реда на чл. 92 от ЗКПИ и извършените плащания към бюджета в констатирано, че в подадените декларации за 2018 г. и 2020 г. от дружеството са декларирани тримесечни авансови вноски по см. на чл. 83-85 от ЗКПО респективно за 2019 г. и 2021 г., в размер на 1200 лева. С оглед установения данък за внасяне за 2019 г. в размер на 39084,03 лв., и за 2021 г. в размер [рег. номер],86 лв., органите по приходите са констатирали, че дружеството дължи лихви по см. чл. 89 от ЗКПО за превишението на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски за две години. Начислени са дължими лихви за 2019 г. в размер на 1805,20 лв. и [рег. номер]. в размер на 5581,61 лв. върху суми, определени съобразно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. При обжалването по административен ред органът е приел, че при съобразяване на извършените корекции на СФР на „Айсберг“ ЕООД се установява, че органите по приходите правилно и законосъобразно са начислили процесните лихви и е потвърдил РА в тази част. Съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗКПО когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 25 на сто се дължи лихва. Предвид установения корпоративен данък за внасяне за 2019 г. в размер на 39084,03 лв. и за 2021 г. в размер [рег. номер],86 лв., правилно органите по приходите са констатирали, че дружеството дължи лихви по см. чл. 89 от ЗКПО за превишението на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски за две години. С оглед гореизложеното процесният РА следва да се потвърди и в тази му част. В заключение съдът намира РА за правилен и законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на правния спор и предвид направените своевременни искания съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 11720,06 лева върху материалния интерес в размер [рег. номер],49 лева. Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът