Решение № 96 от 1.3.2018 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 718/2017 г.

Производство по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Постъпила е искова молба от В.И. •••, чрез пълномощникът му адв.К.Д. от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, както и за сумата 17 852.67лв., представляваща имуществени вреди от същите действия, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 379/2014г. – 14.06.2017г. до окончателното им заплащане. С определение от 06.02.2018г. е прието, на основание чл.214 ал.1 от ГПК, изменение в цената на иска за имуществени вреди, който следва да се счита предявен за сумата 14247. 91лв. - обезщетение за оставане без работа на ищеца и в размер на 533. 36 лв. за обезщетение за униформено облекло за 2012-2013 година. В исковата молба се твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.02.2012г. по ДП № 20-П/2011г. на СГП ищецът е би привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302, т.1, алт.2, вр. с чл.301, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.387, ал.1, пр.2, алт.1 от НК. Била е взета МН „парична гаранция“ в размер на 2000лв.Впоследствие с друго Постановление № 4 от 27.01.2014г. обвинението е било изменено и престъплението преквалифицирано като такова по чл. чл.301, ал.1, пр.2, алт. 2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.Ищецът твърди, че на 24.02.2012г., пред целия състав на ПП-Кат при ОД на МВР-Плевен, му е била връчена заповед № 629 на директора на ОД на МВР-Плевен за временното му отстраняване от длъжност до 23.07.2012г., когато служебното му ПО е било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди че тези факти и обстоятелства са били отразени в местния и централния печат и по националните телевизии.Впоследствие дисциплинарното наказание е било отменено и ищеца – възстановен на държавна служба в МВР, считано от 21.12.2013г., с решение на АС-Плевен. На 27.01.2014г. с постановление на СГП е била отменена и МН, а сумата от 2000лв.-възстановена на ищеца.Ищецът твърди, че през 2014г. СГП е внесла за разглеждане обвинителен акт срещу него, въз основа на който пред Плевенски ОС е било образувано НОХД № 379/2014г. По делото са проведени повече от 20 заседания, като на 16.11.2016г. съдът е постановил оправдателна присъда, която е била потвърдена от ВТАС с решение по ВНОХД № 69/2017г., влязло в сила на 14.06.2017г. Вследствие на заведеното срещу него наказателно производство, ищецът е бил отстранен от длъжност, а по-късно и освободен от нея поради дисциплинарно уволнение.Твърди, че с действията си служителите на Прокуратурата са му нанесли имуществени и неимуществени вреди, които се изразяват в следното: 1. Обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, над 6-тия месец по КТ, за периода от 24.08.2012г.-21.12.2013г. или за още една година, три месеца и двадесет и осем дни, в размер на 15 053.81лв.; 2. Обезщетение за дрехи за 2012г. и 2013г. -800лв.3.Обезщетение/лихва/ върху сумата от 2000лв. платени за гаранция, периода 16.01.2012г.-27.01.2014г.-398.86лв. и 4.Адвокатско възнаграждение по НОХД № 379/2014г. по описа на ОС-Плевен, в размер на 1600лв., като сумите/общо в размер на 17 852.67лв./ се претендират ведно със законната лихва върху тях, считано от 14.06.2017г. до окончателното им заплащане. Ищецът претендира и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., които произтичат от следното: Засягане на достойнството му, накърняване на доброто му име в обществото, за това че е бил привлечен като обвиняем, отстранен от работа, било му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, което се е отразило негативно върху личния и социалния му живот.Вредите са и от влошаване на здравословното му състояние –хипертонични кризи и обостряне на съществуващо заболяване /псориазис/, за което се е наложило и болнично лечение.Сумата се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2017г. до окончателното и заплащане, както и разноските за настоящото производство, в т.ч. и за адвокатски хонорар. В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Г.Л., в който исковата претенция за неимуществени вреди е оспорена по основание и размер: представените от ищеца копия от документи не са надлежно заверени и не удостоверяват твърдените от ищеца факти и обстоятелства; претенцията не е съобразена с чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика; липсват доказателства за влошаване на здравословното състояние на ищеца и за връзката му с наказателното преследване. Излага се становището, че наказателното производство с оглед фактическата му и правна сложност, е приключило в разумен срок. Няма доказателства за отзвука на делото в печата, не е ясно в какво се е изразило негативното отражение на процеса върху личния и социален живот на ищеца.Представителят на прокуратурата счита, че тя не може да носи отговорност за отстраняването от длъжност и дисциплинарното уволнение на ищеца, тъй като е резултат от образувано дисциплинарно производство за нарушаване на правилата на Етичния кодекс, довели до уронване престижа на службата и няма причинна връзка с наказателното производство. По отношение на претенцията за имуществени вреди е взето следното становище: оспорена е исковата претенция по основание и размер, с мотива че липсват доказателства за влязла в сила оправдателна присъда. Освен това се изтъква, че липсва причинна връзка между воденото срещу В.И. наказателно производство и отстраняването и уволнението му, тъй като административният орган не е действал в условията на обвързана компетентност, а на оперативна самостоятелност. Ако ищеца е пропуснал да реализира ползи от пари за дрехи и трудово възнаграждение, то това е следствие на осъщественото от него тежко нарушение на Етичния кодекс, за което е уволнен дисциплинарно и ако има претенции за обезщетение следва да ги реализира по реда на чл.237 от ЗМВР, ако са налице предпоставките на закона. Това право от своя страна е пречка да се претендират същите суми като обезщетение по реда на ЗОДОВ/чл.8, ал.3 ЗОДОВ/.Наред с това са изтъкнати и доводи, че сумите за храна, като част от трудовото възнаграждение и сумите за дрехи се дължат на служителите доколкото е било налице реално осъществяване на служебни им задължения.По отношение на претенцията за лихва върху сумата от 2000лв., е взето становище, че липсват доказателства за реално внесена от В.И. сума в посочения размер и за датата на внасянето и. Оспорва се и периода на дължимост на лихвата.По отношение на адвокатския хонорар се възразява, че липсват доказателства за реално осъществена защита, в т.ч. и за такава по ВНОХД 69/17 на ВТАС, за присъждането на който няма изрично искане. Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС о тговорността на д ържавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на д ържавата. Предявеният от ищеца В.И. иск е с правна квалификация - чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на П рокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъплени е по чл. 301, ал.1, пр.2, ал.2 от НК, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК повдигнато с обвинителен акт от СГП, по което е постановена оправдателна присъда № 56 от 16.11.2016г. по НОХД № 379/2014г. по описа на Плевенски ОС, влязла в сила на 14.06.2017г.. Предпоставките за уважаване на иска е да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила акт, с който ищецът да е бил оправдан, ищецът да е п ретърпя л описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното копие от постановление от 16.02.2012г. на следовател в СО при СГП гр. София по ДП 20-П/2011 г., че ищецът В.И. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302 т. 1 ал т. 2, вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. с чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 2 алт.1 от НК, както и че по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“, вносима в срок 15 –дневен срок. Безспорно е, че с постановление от 27.01.2014г. на прокурор при СГП по ДП 20-П/2011г., е прекратено частично наказателното производство срещу ищеца поради неосъществен престъпен състав на престъпление по чл. 387 от НК и на престъпление по чл. 302, т. 1 ал т. 2, вр. чл. 301, ал. 3, пр. 1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. с чл.26, ал.1 от НК и е отменена мерката за неотклонение –гаранция от 2000лв. Установява се от постановлението, че разследването срещу ищеца е продължило за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Не се спори и по това, че въз основа на обвинителен акт внесен от прокурор в СГП е образувано НОХД № 379 /20 14 г. по описа на О С – Плевен, с който са повдигнати обвинение срещу шест обвиняеми, сред които и ищеца В. И. - за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Безспорно е, че с присъда № 56/16.11.2016 г. ищецът В. И. е бил признат за невинен да е извършил деяние по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Не се спори, а се установява от представеното в заверен препис решение № 124/03.05.2017 г. по В НОХД № 69/2017 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, влязл о в сила на 14.06.2017г., че въззивната инстанция е потвърдила присъдата на Плевенски ОС. Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ – претърпял ли е ищеца и в какъв о бем неимуществени и имуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Събраните доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие водения срещу него наказателен процес.Безспорно е установено, че със заповед № 624/24.02.2012 г. на директора на ОД на МВР-Плевен ищецът е бил временно отстранен от длъжност, считано от 24.02.2012 г. до 23.07.2012 г., когато служебното му правоотношение в МВР е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 2168/16.07.2012 г. на директора на ОД на МВР Плевен, видно от удостоверение от 14.06.2017 г., изд. от ОД на МВР – Плевен/на л.27/. Безспорно е също, че с решение № 694/12.12.2012 г. на АС – Плевен, потвърдено с решение № 15579/28.11.2013 г. на ВАС на РБ заповед № 2168/16.07.2012 г. на директора на ОД на МВР – Плевен е отменена, поради което със заповед № 3921/21.12.2013 г. на директора на ОД на МВР – Плевен ищецът е възстановен на държавна служба в МВР, считано от 21.12.2013 г. и е служил до 04.12.2015г., когато служебното му правоотношение е било прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО, също съгласно удостоверението на л.27. Установява се приложеното АД № 702/2012 г. по описа на Административен съд Плевен-образувано по жалба на ищеца срещу заповедта на директора на ОД на МВР – Плевен за дисциплинарното му уволнение под № 2168/16.07.2012 г., че въпросната заповед е отменена поради допуснати съществени процесуално нарушения при издаването й. Установява се от съдържанието и, че едно от нарушенията, за които на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание е това, че е привлечен като обвиняем за извършено престъпление в качеството на полицейски орган. Наложено е било и за това, че привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение за умишлени престъпления от общ характер е станало достояние на други служители на МВР, на органите на съдебната власт, както и на граждани чрез средствата за масово осведомяване, като по този начин е създадено негативно отношение сред обществеността по отношение на полицейския служител в частност и към институцията на МВР като цяло. В делото се съдържат писмени доказателства-представени и заверени от страна на ОД на МВР – Плевен разпечатки от електрони публикации в Дарик България, Стандарт, 24 часа, Блиц и др. относно давани изявления от МВР за случая с 22 – ма полицейски служители, които са рекетирали пътуващи и на които са повдигнати обвинения за това, отстранени са от работа и ще бъдат уволнени. От разпита на св. СВИДЕТЕЛКАТА П.И.-съпруга на ищеца, се установява, че ясно си спомня когато съпруга и се е прибрал от работа много притеснен и с главоболие. Разказал и, че на събрание пред целия колектив на него и на още няколко колеги са им били връчени призовки да се явят в следствието в град София, за да им бъдат повдигнати обвинения. Ищецът най-много е бил притеснен от това, че е станало достояние на целия колектива, на всичките му колеги, дори на по-младите, които е обучавал и въвеждал в работата. Не е могъл дълго да се успокои, бил е много разтревожен, тъй като пред колектива са започнали да ги порицават за поведението им. Свидетелката твърди, че към момента на връчване на призовката, съпруга и не е знаел за какво ще трябва да се яви в следствието, по-късно е разбрал. На следващия ден не е могъл да отиде на работа, защото не се е чувствал добре. Отишъл е на лекар, който е установил, че има много високо кръвно – 220/120 и му е било препоръчано да си остане в къщи за няколко дни. Предписани са му били лекарства за нормализиране на кръвното. След 2-3 седмици, когато се е върнал на работа, му е била връчена заповед за отстраняване от работа. Тогава пак се притеснил и отново го е преживял тежко, бил е разстроен. Колегите му искали да се дистанцират от него, отдръпнали се, даже един от тях /Г.И./ е спрял телефона, който са ползвали в група с ищеца. Последвало е няколкократно удължаване на отстраняването от работа – с ежемесечни заповеди. Свидетелката установява, че при всяка заповед съпруга и отново е вдигал кръвно и се е разстройвал. Бил е с псориазис, който в този период се е обострил и се е наложило да влезе в болница за лечение. Симптомите на заболяването са се разпространили много - по ръцете и по цялата му глава. Тъй като е останал без здравни осигуровки, се е наложило свидетелката да му ги заплати, за да може да се лекува. Затворил се в себе си, останал изолиран, не е искал да се събират с приятели, само вкъщи са си стояли, изнервил се е. Показанията на свидетелката се потвърждават от представените писмени доказателства - епикриза на ищеца, издадена от Медицински институт на МВР, Отделение по кожни и венерически болести, се установява, че В.И. е лекуван в отделението през периода 05.06.2012г.-15.06.2012г. заради обострения му псориазис, който датира от 15-20години периода, съгласно снетата анамнеза по данни на пациента.Показанията на свидетелката кореспондират и с представеното копие от Лична амбулаторна карта на В.И., от която се вижда, че на 07.02.2012г. е бил на преглед при личния си лекар д-р Д.Б., който е установил сърцебиене и е измерил високо кръвна налягане -220/120 на пациента.В приложеното административно дело се намира и копие от болничен лист, издаден от д-р Б., с който е разрешен отпуск по болест на ищеца за периода 26.03.2012г.-01.04.2012г., с диагноза хипертонична болест на сърцето. Съдът като съобрази, че свидетелските показания на П.И. кореспондират с представените по делото писмени доказателства, които пък от своя страна не са оспорени от страните, п реценявайки и възможната й заинтересованост, приема че показанията са обективно дадени пред съда.У становените от показанията на свидетелката обстоятелства, че ищеца е бил много притеснен и разтревожен поради водения срещу него наказателен процес, който е продължил общо 5 години и четири месеца/от 16.02.2012г.- 14.06.2017г./, обуславят извода, че същият е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, повдигнато и поддържано от органи на ответника – Софийска ГП, а в съдебната фаза и от Плевенската ОП и ВТАП. В продължение на 5 години и 4 месеца срещу И., който е бил на длъжност „младши автоконтрольор първа степен“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен е било налице висящо наказателно производство на две инстанции по внесен от СГП обвинителен акт, с повдигнат о обвинени е за тежко престъпление.П овдигнат о незаконн о обвинени е първоначално е по чл. 302 т. 1 ал. 2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 “, както и за престъпление по чл. 387 ал. 1 пр. 2 ал.т.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода до три години“, а определената мярка за неотклонение е „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“, която е отменена на 27.01.2014г. и до края на наказателното производство не е определена мярка за неотклонение. Впоследствие от 27.01.2014 г. е останало обвинението за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева“. Като съобрази изложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, а именно: налице са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, името и авторитетът на ищеца като полицески служител в обществото; възникнали са здравословни проблеми – обостряне на съществуващи хронични заболявания хипертония и псориазис; породено е задължение да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция”; преживяни емоционални страдания, свързани с отношението на колегите му и срама от моралната укоримост на деянията, в които е обвинен, които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконн ото обвинени е, приключило с влязла в законна сила оправдателна присъда. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе п редвид посочените факти и обстоятелства, имащи значение с оглед критерия на чл. 52 от ЗЗД- справедливостта, като за определяне паричния еквивалент на моралните вреди прие, че продължителността на воденото наказателно производство /5г. и 4м./, личността на увредения, който не е бил осъждан, положението му в обществото като служител на МВР и промяната в контактите и социалния му живот, свързани с отстраняването му от работа и накърняване на достойнството на увредения, чрез публичното оповестяване и порицаване пред колектива, в който е работил, свързаните с това негативни последици за душевното му и здравословно състояние, обославят извода, че иска е основателен и доказан до размера 10 000лева. Съдът взе предвид и обстоятелството, че твърдените вреди от морално-етично естество са доказани, но за тези от нервно-психично естество, които са повлияли здравето на ищеца, липсват достатъчно доказателства. Обезщетението се определя за доказаните реално претърпени неимуществени вреди -ищеца е преживял тежко повдигнат о т о срещу не го обвинени е, срама от мълвата и негативните настроения срещу нея, са били съвсем реални. Въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства и свидетелските показания на съпругата на ищеца може да се направи извода, че посочените хронични заболявания са се обострели и ищеца е бил лекуван по време на наказателния процес. Тези доказателства, без наличието на предходна медицинска документация и без експертно заключение на вещо лице, при липсващи специални знания у съда, могат да се приемат като свързани /в известна степен/ с обвинението негативни последици. Те обаче не могат да обосноват категоричен извод за наличието на причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство. Това е така, поради обстоятелството, че само заключение на съдебно-медицинска експертиза може да установи, че преживяния стрес от воденото наказателно производство е причината/и в каква степен/ за претърпените страдания от тези заболявания, а не напр., възрастови, наследствени или други особености на пациента и хроничното му заболяване. При това положение, определянето на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца и не би съответствало на критерия по чл.52 ЗЗД. От друга страна следва да се вземе предвид, че не е налице съпричиняване на вредните последици от страна на увредения и няма основание за намаляване на обезщетението. Напротив – съобразявайки съдебната практика - решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/ 2012 г., І V г.о., ВКС, съдът определи обезщетение в по-голям размер, тъй като незаконното обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, като взе предвид негативните последици за авторитета и служебната репутация на ищеца, а от там и за по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера. Следва да се приеме предвид настъпилото скорошно пенсиониране на ищеца, че незаконното обвинение не се е отразило на възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план. Изложеното до тук мотивира, съдът да приеме, че причинените на ищеца неимуществени вреди могат да бъдат обезщетение със сумата 10 000 лева. Сумата се дължи, ведно със законната лихва от влизане на оправдателната присъда в сила – 14.06.2017г. За разликата до заявената претенция от 30 000лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съдът намира, че претенциите за имуществени вреди в размер на 1600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената защита по НОХД № 379/14г. на ПОС и пред въззивната инстанция, е основателна. Не се спори, а се установява от представените по делото в заверени от страната копия договор за правна защита и съдействие № 131/30.06.2014г. и договор за правна защита и съдействие № 520/31.03.2017г. /на л.50, /, че ищецът е заплатил на адвокат А.К. адвокатско възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции по 800лв. или общо сумата 1600лв. Направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство в съдебната му фаза съставляват имуществени вреди за същия и са в пряка причинна връзка с незаконните обвинения, поради което следва да бъдат присъдени изцяло. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 14.06.2017 г. до окончателното й заплащане. Недоказан и поради това неоснователен се явява иска за имуществени вреди в размер на 398.86лв., произтичащ от неоснователно лишаване на ищеца от сумата 2000лв., внесена за взетата спрямо него мярка за неотклонение „Гаранция“ в посочения размер.По делото липсват доказателства дали и кога е била внесена гаранцията. Ако ищецът е внесъл посочената сума като гаранция, той би бил лишен от възможност да я ползва през процесния период от 16.02.2012 г. до 27.01.2014 г., поради което би имал право на обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху тази сума. Може да се предполага, че е била заплатена сумата, доколкото не е взета по-тежка мярка за неотклонение спрямо И. и доколкото има доказателства, че тя е била отменена с прокурорско постановление от 27.01.2014 г., но искът следва да бъде доказан чрез провеждане на пълно и главно доказване, а не да почива на предположения.Ето защо не следва да бъдат обсъждани доказателствата за размера му-заключението на ВЛ В.В. за размера на лихвата за заявения от ищеца период, при положение че не е установено сумата 2000лв. да е била внесена на посочената от ищеца дата 16.02.2012г. Поради изложеното тази искова претенция следва да бъде отхвърлена изцяло. Неоснователна е и претенцията за сумата 14 247.91лв. – обезщетение за оставане без работа поради дисциплинарното му уволнение, които вреди ищецът счита, че е претърпял вследствие на незаконното обвинение срещу него, както и претенцията за сумата 533.36лв.- обезщетение за неполучено униформено облекло през 2012-2013г. Съгласно чл.254 ал.1 ЗМВР максимално предвиденото обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение е за период от 6 месеца, което обезщетение няма спор, че ищеца е получил от своя работодател ОД на МВР Плевен, като претендира такова за останалата част от периода, през който е останал без работа по реда на ЗОДОВ. Обезщетение по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗО ДОВ се дължи за всички преки и непосредствени вреди, произходящи от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.Пропуснатите ползи от трудово възнаграждение, които ищецът претендира са за неполучено такова през периода от 24.08.2012 г. до 21.12.2013 г. на длъжността „полицай, младши автоконтрольор І степен“, а също и свързаната с нея претенция за сумата 533.36лв.- пропуснати ползи от неполучаване на парични средства за облекло за 2012 г. и 2013 г. Съдът приема, че не е налице пряка причинна връзка между незаконното обвинение и неполучените суми за трудово възнаграждение и облекло от ищеца по време на оставането му без работа. Дисциплинарното уволнение не е пряка и задължителна последица от повдигнатото обвинение срещу ищеца. Преценката за това дали следва да се наложи дисциплинарно наказание и на какво основание/за какво нарушение/ е на работодателя. Отстраняването на ищеца от работа поради наложеното му дисциплинарно наказание“уволнение“ не е извършено по реда на чл.69 от НПК – по искане на Прокуратурата във вр.с повдигнатото обвинение. Ето защо евентуалните вреди и пропуснати ползи, които ищецът претендира са произтекли пряко от действията на работодателя по осъществяване на дисциплинарна отговорност, а не от тези на Прокуратурата. Доказателство за това е отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като незаконосъобразна, преди да е приключил наказателния процес. Поради изложеното и тези искови претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло. Същото се отнася и за пропуснатите ползи от пари за дрехи. Съгласно чл.204 ал.2 ЗМВР н а държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа - левовата равностойност на униформеното облекло.Сумата за облекло е дължима при реално отработено време и се дължи от работодателя ОД на МВР.Не е налице причинна връзка между повдигнатото срещу ищеца обвинение и воденето наказателно производство и неполучените суми за дрехи за 2012г. и 2013г., когато ищецът не е бил на работа, поради наложеното му дисциплинарно уволнение, т.е. има пряка връзка с дисциплинарното уволнение, а не с незаконното обвинение. В заключение: Налице са основанията на чл. 2 ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОД О В, поради което ответникът П рокуратура на РБ следва да заплати на ищеца В.И.И. сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконн о т о обвинени е в престъплени е по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт.2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 379/2014 г. по описа на ПлОС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 14. 06.201 7 г. до окончателното й заплащане. Исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани за разликата до предявените размери – до 30000лв. иска за неимуществени вреди и до 16780.13лв – иска за имуществени вреди При този изход на делото и н а основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски – държавната такса в размер на 20лв. изцяло, а адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно договорът за правна помощ на л.53 и списъка с разноските, на л.109, в размер на 2 500лв., от които има право на 619.92лв. пропорционално на уважената част от исковете или общо на разноски в размер на 639.92лв.На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати по сметка на Плевенски ОС направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв. Водим от горното, съдът Р е ш и: осъжда П рокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на В.И.И., ЕГН ••••••••••, •••, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултата на незаконно обвинение в престъплени е по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт.2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 379/2014 г. по описа на ПлОС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 14. 06.201 7 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до 30000лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на В.И.И., ЕГН ••••••••••, •••, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ сумата 1600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултата на незаконно обвинение в престъплени е по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт.2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 379/2014 г. по описа на ПлОС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 14. 06.201 7 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до 16780.13лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен. осъжда П рокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на В.И.И., ЕГН ••••••••••, •••, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, вр. с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 639.92лв. за направени по делото разноски. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ по сметка на Плевенски ОС сумата от 250лв. за направени по делото разноски. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: