Решение № 91 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3377/2025 г.

Административно наказателно дело № 20252120203377 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на "*" *, ЕИК *, представлявано от управителя *, против Наказателно постановление № BG2025/1000-2272/НП от 21.08.2025г., издадено от * – началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване" към ТД Митница Бургас, с което на жалбоподателя са наложени 2 имуществени санкции, всяка в размер на 200 лева, за 2 нарушения на чл. 110, ал. 1, вр. с чл. 44, ал. 1, т. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна. В открито съдебно заседание по делото дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. В предварително депозирани молби чрез пълномощника си адв. * от САК моли ход на делото да бъде даден в тяхно отсъствие, а по същество се моли за отмяна на обжалваното НП. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ст. юк. Г* *, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 28.08.2025г., видно от приложеното на л. 62 от делото известие за доставяне и депозирането на жалбата пред АНО на 11.09.2025г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна: За периода от 20.12.2016г. до 08.05.2025г. дружеството – жалбоподател "*" * е било лицензиран складодържател съгласно чл. 47, ад. 1 от ЗАДС и като такъв е било задължено за всеки данъчен период да подава акцизна декларация по чл. 87, ал. 1 от ЗАДС, съдържаща определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Съгласно ал. 2 на чл. 87 от ЗАДС, акцизната декларация се подава в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС дължимият акциз се внася от лицензнрания складодържател в срока за подаване на акцизната декларация. Като лицензиран складодържател, на 14.05.2025г. "*" * е подало в срок в компетентното митническо учреждение - ТД Митница – Бургас акцизна декларация за данъчен склад с ИНДС BGNCA00434001, находящ се на адрес: гр. Сливен, кв. Промишлена зона, бул. "Цар Симеон" № 51, ПИ 67338.605.350, за данъчния период 01.04.2025г. - 30.04.2025г. Акцизната декларация е регистрирана в Българска Акцизна Централизирана Информационна Система /БАЦИС/ под № BG001000/02-01853/14052025, като дължимият акциз по същата е 153391,51 лв. и съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС същият е следвало да бъде внесен до 14.05.2025г. включително. На 21.05.2025г. "*" * е подало в срок в компетентното митническо учреждение - ТД Митница – Бургас акцизна декларация за горепосочения данъчен склад и за данъчния период 01.05.2025г. - 08.05.2025г. /датата на прекратяване на лиценза/. Същата е регистрирана в БАЦИС под № BG001000/02-01875/21052025, като дължимият акциз по нея в размер на 5476,38 лв., съгласно чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС е следвало да бъде внесен до 22.05.2025г. включително. След извършена проверка в информационната система на Агенция "Митници" било установено, че дължимият акциз по горепосочените две акцизни декларации не е заплатен в законоустановения срок за това. При така установеното, на 30.06.2025г. свидетелката В. А. К. – старши инспектор в ТД Митница - гр. Бургас, Агенция „Митници“ съставила АУАН № BG30062025/1000/A-2063 от 30.06.2025г. срещу "*" * за извършени, съответно на 15.05.2025г. и на 23.05.2025г. две нарушения на чл. 110, ал. 1, вр. с чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на "*" *, на когото бил връчен и препис от същия. При връчването на акта, а впоследствие и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, не са направени възражения срещу него. Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган издал процесното НП, с което за всяко от извършените съответно на 15.05.2025г. и на 23.05.2025г. две нарушения на чл. 110, ал. 1, вр. с чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС, на "*" * е наложена имуществена санкция в размер на по 200 лева. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата, жалбоподателят не оспорва, че дължимият акциз по процесните две акцизни декларации, регистрирани в БАЦИС, съответно под № BG001000/02-01853/14052025 и под № BG001000/02-01875/21052025 не е заплатен, но заявява, че посочените акцизни декларации касаят нереализирани стоки от страна на дружеството, за които същото е инициирало процедура по освобождаване от заплащане на дължим акциз на осн. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, по която все още нямало краен акт на Агенция „Митници“, в т.ч. няма крайно решение, което да обуславя дължимо плащане. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началника на отдел "Митническо разузнаване и разследване" към ТД Митница Бургас), видно от приобщените към материалите по делото копия на Заповед № ЗАМ-503/32-817193/15.04.2024г. и Заповед № 1300/14.08.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице – старши инспектор в ТД Митница - гр. Бургас – митнически орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като имуществените санкции за нарушенията са индивидуализирани в предвидените от закона рамки. По същество следва да се има предвид следното: Съгласно общата разпоредба на чл. 44, ал.1, т.6 от ЗАДС, дължимият акциз се внася в държавния бюджет по сметка на Агенция "Митници" от лицензирания складодържател или от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация, който съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗАДС е 14- дневен от изтичането на данъчния период, за който се отнася. В този смисъл, дължимият акциз в размер на 153391,51 лв. по подадената от "*" * акцизна декларация № BG001000/02-01853/14052025 за данъчен период 01.04.2025г. - 30.04.2025г. е следвало да бъде внесен най-късно до 14.05.2025г. включително, а този по акцизна декларация № BG001000/02-01875/21052025 за данъчен период 01.05.2025г. - 08.05.2025г. е следвало да бъде внесен най-късно до 22.05.2025г. включително. Както бе посочено по-горе, по делото е безспорно, че дружеството – жалбоподател не е внесло в законоустановения срок дължимите акцизи по процесните две акцизни декларации, което обуславя извода, че с бездействието си "*" * е осъществило две нарушения на чл. 110, ал. 1, вр. с чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС, съответно на 15.05.2025г. /първия ден след изтичане на законоустановения срок за внасяне на дължимия акциз по декларацията/, като не е заплатило в срок дължимия акциз по акцизна декларация № BG001000/02-01853/14052025 за данъчен период 01.04.2025г. - 30.04.2025г. и на 23.05.2025г. /първия ден след изтичане на законоустановения срок за внасяне на дължимия акциз по декларацията/, като не е заплатило в срок дължимия акциз по акцизна декларация № BG001000/02-01875/21052025 за данъчен период 01.05.2025г. - 08.05.2025г. Доводите на жалбоподателя, че посочените акцизни декларации касаят нереализирани стоки от страна на дружеството, за които същото е инициирало процедура по освобождаване от заплащане на дължим акциз на осн. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, по която все още нямало краен акт на Агенция „Митници“, в т.ч. нямало и крайно решение, което да обуславя дължимо плащане, не променят горния извод на съда и не обуславят незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, до освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки в резултат на непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, включително когато стоките са облепени с бандерол; стоките се считат за напълно унищожени или безвъзвратно загубени, когато са станали неизползваеми като акцизни стоки. Съгласно чл. 53, ал.2 от ППЗАДС, в случаите на безвъзвратни загуби по чл. 25, ал.1, т.2 от ЗАДС за установяване на обстоятелствата, довели до безвъзвратната загуба в следствие на непреодолима сила, лицензираният складодържател незабавно уведомява в писмена форма митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад и представя удостоверителен документ, издаден от компетентен орган. В случая от материалите по делото се установява, че на 14.04.2025г. жалбоподателят "*" * писмено е уведомило Териториална дирекция Митница Бургас за „настъпила пълна и безвъзвратна загуба на акцизни стоки“, които се намирали в данъчния му склад, находящ се на адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Симеон“ № 51, вследствие на „незаконно проникване в обекта на дружеството“. В същото време обаче, посочената причина за липсите не е обективирана по начин, който да съответства на изискванията на закона и не е подкрепена с доказателства – към уведомлението не е представен изискуемия от разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ППЗАДС удостоверителен документ, издаден от компетентен орган /такъв документ не е представен и впоследствие, след нарочното му изискване от служители на Агенция „Митници/, поради което задължението на дружеството за заплащане на начисления акциз по подадените акцизни декларации, макар за нереализирани стоки, е било налице. Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи и че задължението за заплащане на дължимия акциз по подадена акцизна декларация произтича от закона – ЗАДС, а не от акт на Агенция „Митници“, обуславящ дължимо плащане. Единствено за пълнота следва да се отбележи и че посочената причина за „настъпила пълна и безвъзвратна загуба на акцизни стоки“, а именно – „незаконно проникване в обекта на дружеството“ изначално не би могла да се квалифицира като непредвидимо обстоятелство или непреодолима сила, като евентуално престъпно посегателство би могло да бъде предотвратено чрез полагане грижата на добрия търговец, в т.ч. чрез осигуряване на необходимата охрана на обекта. Липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗАДС е удостоверена изрично от митническите органи и в приложения по административнонаказателната преписка Протокол № BG001000-PK10- ПП17/15.08.2025г. на Агенция „Митници“, ТД Митница Бургас, отдел „Последващ контрол". Превеждането впоследствие от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД по сметка на Агенция „Митници“ на сума в размер на дължимия акциз, въз основа на учредена от "*" * като обезпечение банкова гаранция, също не е от естество да изключи административнонаказателната отговорност на дружеството за неизпълнение в законоустановения срок на задължението му по чл. 110, ал. 1, вр. с чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС. Доколкото и двете идентични нарушения се явяват извършени от страна на юридическо лице, изследването на субективната страна на нарушението се явява безпредметно. Що се отнася до размера на наложените на дружеството – жалбоподател имуществени санкции следва да се посочи, че за всяко едно от двете идентични нарушения определената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер, поради което и може да бъде обсъждан въпросът за намаляването им. За пълнота следва да се посочи и че извършените нарушения не разкриват признаците на чл. 28 от ЗАНН. Същите са свързани с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от ЗАДС, извършени са чрез бездействие, типични са за вида си и не се отличават с пониска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По изложените съображения, съдът намери, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, право на разноски има административнонаказващият орган, но доколкото същият не е направил искане в този смисъл, то разноски за настоящото производство не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, съдът