Решение № 5153 от 7.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 7975/30.04.2024г. по гр.д. № 69228 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 64-ти състав е отхвърлен като неоснователен иска, предявен с искова молба вх. № 114/12.01.2022г. по регистъра на РС-Мездра, изпратена по подсъдност на СРС на „Стройкерамика“ АД, ЕИК 816089631 срещу Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК 129009070 за заплащане на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 24 000лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за периода от 01.02.2017г. до 31.07.2017г. за ползване без основание на собствен на ищеца поземлен имот с идентификатор 12259.776.2 по КККР на гр. Враца, стар идентификационен номер 776, с площ от 7629 кв.м. ведно с построените в него сграда с идентификатор 12259.776.2.1., представляваща керамична фабрика с РЗП от 1140кв.м., включваща сграда на два етажа с масивна конструкция, състояща се от три отделни блока: „ Блок А“, състоящ се от: административна сграда с разпределение на първия етаж -дежурна и две стаи с коридор и разпределение на втория етаж -три канцеларии, две тоалетни и салон; столова на два етажа с разпределение на първия етаж-столова кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж-спални помещения и вещеви склад; „Блок Б“ на два етажа с разпределение на първия етаж-спални помещения и киносалон и разпределение на втория етаж-спални помещения; „Блок В“ едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски кабинет, както и 5 бр. ВИШКИ, предназначени за наблюдателници с РЗП на всяка от по 36 кв.м., едноетажни с масивна конструкция, както и сграда с идентификатор 12259.776.2.2., представляваща битова сграда със столова с РЗП от 307 кв.м., едноетажна с масивна конструкция, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня, 4 канцеларии, като „Стройкерамика“ АД, ЕИК 816089631 е осъдено за заплати на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК 129009070 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3072лв., представляващи съдебни разноски. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 170393/27.05.2024г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 23.05.2024г. от ищеца „Стройкерамика“ АД, ЕИК 816089631, в която исковете са отхвърлени. Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че ответникът съгласно чл. 37 от ЗИНСЗ управлява дейностите, свързани с с подобряване на условията за изпълнение на наказанията, като извършва и други стопански дейности съпътстващи, допълващи и подпомагащи основния му предмет на дейност. Средствата си ответникът съгласно чл. 38 от ЗИНЗС набира от приходите от стопанската и другата дейности, осъществявани от местата за лишаване от свобода, както и от отдадени под наем сгради и съоръения. След като ответникът можел да отдава под наем имоти, той можел и да отдава такива под наем. Наемът бил форма на управление и стопанисване. Форма на ползване били и дейностите по чл. 39 от ЗИНЗС-изграждане, преустройство, ремонт на места за лишаване от свобода и пробационни служби, подобряване на условията в тях. Съгласно чл. 17 5 от ЗЕНЗС за извършената работа от лишените от свобода ЮЛ/ФЛ заплащат на ответника възнаграждение. Правилника за устройството и дейността на ответника също сочел неговите функции по фактическо ползване на месата за лишаване от свобода-чл. 4, ал.1 и чл. 6, ал.2. Не било спорно по делото, че през процесния период ответникът фактически ползвал имота. Възраженията на ответника били правни- че не можел да го стопанисва, защото този имот действал като затворническо общежитие. Дори да се приемело, че наред с ответника и ГДИН осъществявал в имота своите функции, то това не освобождавало ответника от задължението да заплати на ищеца процесната сума. Само ответникът имал правомощие да предоставя работната сила на лишените от свобода, той сключвал договорите за същото и получавал възнаграждението. Така доказано било, че ответникът стопанисва имота и осъществява дейности в него Началникът на затвора съгласно чл. 15 от ЗИНЗС представлявал и ръководел териториалното поделение на ответника. Фактът, че служител на затвора предал на ищеца ключовете не означавало, че само ГДИН е ползвал имота. Началникът на затвора и на териториалното поделение на ответника имал оперативна самостоятелност да прецени служители на коя структура да изпълняват конкретни задачи. От договорните правоотношения между страните за предоставяне на работна сила ставало ясно, че ответникът предоставя работната сила на лишените от свобода и получава средствата за същото. Така от принципа „комуто ползите, нему и тежестите“ следвало, че ответникът отговарял и за наема на помещенията, в които лишените от свобода са настанени, докато работят. Съвместното упражняване на функциите на ГДИН и на ответника личало от Правилника за устройството и дейността на ответника – чл. 15, т.7; чл. 16, ал.2 и чл. 23, ал.1 и ал.2. Дори ръководството на териториалните им поделения било едно и също, поради което не следвало да се разделят и функциите така, че да се освободи ответника от отговорност за заплащане на процесната сума. Няма пречка ответникът фактически да е ползвал имота, независимо дали има правомощие по закон да стопанисва недвижим имот. Нямало пречка ГДИН да осъществява функциите си в имота и същевременно той да се ползва от ответника. Имало извънсъдебно признание на ответника, че е ползвал имота към 2004г. без да заплаща наем, което не било съобразено от районния съд. Намеренията за закупуване на имота не се осъществили, което доказвало че имот е ползван без основание и без да се заплаща наем. Не били ценени и решенията по идентични спорове между страните за други периоди, посочени в писмената защита. Ответникът не бил доказал промяна на обстоятелства след периодите, за които били постановени тези съдебни решения. Гласните доказателства били ценени от районния съд превратно. Тези доказателства установявали, че ответникът ползвал имота, началникът на затвора действал като представител на ответника при сключването на тези договори. В о.с.з. процесуалният представител на ответника признал че са ползвали имота, че ищец; ът не се противопоставял на същото. Претендирало е разноски. Въззиваемият-ответник по исковете Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК 129009070 в предоставения срок не е изразил становище. В проведеното публично съдено заседание е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Фактическата обстановка била правилно установена, правилно било приложено и правото. Нямало доказателства, че той стопанисвал имота през процесния период. Този имот бил местата за лишаване от свобода, какъвто бил процесния имот, се стопанисвал от ГДИН. Не били ползвали имота. Имало решение между страните за предходен период, с което исковете били отхвърлени и то било влязло в сила. Претендирало е разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 114/12.01.2022г. по регистъра на РС-Мездра, изпратена по подсъдност на СРС на „Стройкерамика“ АД, ЕИК 816089631 срещу Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК 129009070, с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 24 000лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за периода от 01.02.2017г. до 31.07.2017г. за ползване без основание на собствен на ищеца поземлен имот с идентификатор 12259.776.2 по КККР на гр. Враца, стар идентификационен номер 776, с площ от 7629 кв.м. ведно с построените в него сграда с идентификатор 12259.776.2.1., представляваща керамична фабрика с РЗП от 1140кв.м., включваща сграда на два етажа с масивна конструкция, състояща се от три отделни блока: „ Блок А“, състоящ се от: административна сграда с разпределение на първия етаж -дежурна и две стаи с коридор и разпределение на втория етаж -три канцеларии, две тоалетни и салон; столова на два етажа с разпределение на първия етаж-столова кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж-спални помещения и вещеви склад; „Блок Б“ на два етажа с разпределение на първия етаж-спални помещения и киносалон и разпределение на втория етаж-спални помещения; „Блок В“ едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски кабинет, както и 5 бр. ВИШКИ, предназначени за наблюдателници с РЗП на всяка от по 36 кв.м., едноетажни с масивна конструкция, както и сграда с идентификатор 12259.776.2.2., представляваща битова сграда със столова с РЗП от 307 кв.м., едноетажна с масивна конструкция, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня, 4 канцеларии. Навело е твърдения, че е собственик на имота- предоставен бил с АДС № 7186/1996г. на му ДП „Мездра-Керамика“, което било преобразявано в търговско дружество итака съгласно чл. 17а от ЗППДОбП8отм/ собствеността преминала в патримониума на ищеца. Имотът бил ползван от ответника без основание за същото, без да заплаща суми за това ползване. В този имот ответникът допуснал затворници, които там живеели и изтърпявали наказанието си „лишаване от свобода“, ищецът поканил ответника да му заплаща по 4000лв. месечно и да му възстанови платените от ищеца местни данъци и такса смет, но това не било направено. За предходен период с влязло в сила съдебно решение ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползването на имотите без основание, след това имотът не бил върнат, ползването продължило и през процесния период. Претендирало е разноски. Ответникът Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК 129009070в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че бил държавно предприятие, не можел да стопанисва сгради като процесните - такива за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Тези места се ръководели от Министъра на правосъдието като общо ръководство и контрол, прякото такова се осъществявало от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, то ги стопанисвало и управлявало. Затворническото общежитие „Керамична фабрика“ към затвора Враца било трудово-поправително общежитие от 1997г., а ответникът възникнал през 2003г., общежитието било закрито със заповед на 10.03.2020г. и затворниците били преместени на 13.03.2020г. Имотите били освободени от ГДИН, който и предал ключовете на ищеца, тогава били прехвърлени и партидите за комунални услуги от ГЗИН на ищеца. Решението на ОС-Враца не формирало сила на пресъдено нещо. Претендирало е разноски. Приет е неоспорен от страните АДС № 7188/02.04.1998г. съгласно който държавна собственост е керамичен цех, състоящ се от три сгради-за производство на тухли; глинохранилище; за машинно отделение за производство на тухли, както и гараж, трафопост, -2бр., склад –навес за въглища, склад за материали, 5 бр. вишки за наблюдателница, сграда – битова със столова; сграда-затвор, състояща се от: блок А на два етажа, административна сграда на два етажа и столова на два етажа с разпределение на първия етаж-столова кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж- спални помещения и вещеви склад; блок Б- два етажа на ет. 1 спални помещения и киносалон, на ет. 2 – спални помещения; блок В-работилница, гараж, библиотека, лекарски кабинет, като на Министерство на правосъдието, Главно управление на местата за лишаване от свобода– затвора в гр. Враца, се предоставят за ползване 5 бр. вишки за наблюдателница, сграда-затвор, техен инвеститор е ГИС-Враца, имотът е предоставен за оперативно управление на Стройкерамика АД-Мездра. Прието е Заповед № РД-ТД-27/11.03.1993г. на министъра на териториалното развитие и строителство, Решение от 13.04.1993г. на ОС- Враца по ф.д. № 915/1993г., анализ на дълготрайните активи, писмо от Агенция за приватизация от 2006г., съгласно които на основание на чл. 17, ал.1 от ЗППДОбП и ПМС № 265/1992г. е преобразувано ДФ Мездра Керамика“ – гр. Мездра в ЕАД с държавно имущество с наименование „Стройкерамика“, като с решение от 13.04.1993г. в търговския регистър е допуснато вписване на Стройкерамика“ЕАД, което поема активи и пасиви на ДФ „Мездра- Керамика“ по баланса към 31.12.1992г., в анализа на активите до 1998г. са записани процесните имоти, повече от 50% от акциите са продадени при масовата приватизация, продажби е имало и на централизирани публични търгове през 2003г. и 2004г. на българската фондова борса. Приета е докладна записка от 03.09.2004г. от изпълнителния директор на ЗП“Фонд затворно дело“ до Директора на ГД“ИН“, с което е посочено, че е провел разговори със Стройкерамика“ЕАД за стопанисването и управлението на поземления имот и сградния фонд към затворническо общежитие „Керамична фабрика“-гр. Мездра, обсъдени били три варианта – за определяне на наем; за закупуване на имота; за освобождаването на имота, както и че има средства които да осигурят покупката на имота за цената около 518 200лв., но собственикът сочел по-висока – 892 131лв. Приет е протокол от 04.10.2004г. на УС на ДП“Фонд затворно дело“, съгласно което е взето решение да се сключи предварителен договор със Стройкерамика“ЕАД за закупуване на керамичната фабрика, за което да се изтегли кредит, който да се гарантира със закупените сгради. Представено е влязло в сила решение на ОС-Враца по дело 645/2019г., с което ДП „Фонд затворно дело“ е осъдено да заплати на Стройкерамика“АД 9600лв. за ползване без основание за периода от 01.10.2013г. до 16.12.2013г. на керамичната фабрика, 5 бр. вишки и битова сграда със столова в имот 12259.776.2. по КККР на гр. Враца. Представени са решения на СРС и СГС, които не са влезли в сила, с които исковете на ищеца срещу ответника са уважени за периоди през 2015г. и 2016г. Представено е за сведение на съда влязло в сила решение на САС между страните за ползването на имота в периода от август 2017г. до 29.05.2020г., с което исковете са отхвърлени. Приета е Заповед от 28.11.1997г. на министъра на правосъдието и на правната евроинтеграция, с която е определено за трудово поправително общежитие от преходен тип Керамична фабрика“ към затвора в гр. Враца. Приета е Заповед от 24.02.2020г. на заместник- министъра на правосъдието, с която считано от 10.03.2020г. е закрито затворническо общежитие „Керамична фабрика“ – ІІІ-та категория към затвора в гр. Враца, началникът на затвора в гр. Враца е наредено да създаде организацията по преместването на лишените от свобода. Приета е докладна записка от началник сектор ЗООТ „Враца“ до началника за затвора в гр. Враца, сочеща, че преместването на ЗООТ“Керамична фабрика“ е извършено по плана от 02.03.2020г., лишените от свобода били конвоирани от 10.03. до 13.03.2020г. до гр. Бойчиновци, останали един пост и 6 лишени от свобода да извършат товарене, извозване и почистване на имуществото на затвора, на 29.05.2020г. напуснали района на общежитието и мл.инсп. Г. предал ключа от портала срещу подпис на охраната на Стройкерамика – Г.М.. Приет е документ с ръкописен текст носеща подписи за посочените в него лица, съгласно който на 29.05.2020г. Т.Г. предал на Г.Х.М. ключове от портала на ЗООТ „Керамична фабрика“. Приети са протоколи, платежни нареждания, съгласно които ГДИН е платило на „Чез Разпределение“АД за закриване на партидата му. Приети са невлезли в сила съдебни решения по дела между страните със същото основание на за предходни периоди през 2015г. и 2016г., с които исковете са уважени. По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че пазарния наем за имотите за процесния период е 22 271лв. За имота колега вещо лице му изпратил снимки за 2017г., не правило оглед на имотите специално за делото, било оценявало тези имоти по друго дело. Разпитан по делото св. А.А. е заявил, че работел при ищеца от 1976г. до 2019г., бил началник на врачанския цех, бил началник цех и на цеха в Мездра, а през последните две години бил охрана. Керамичната фабрика се ползвала като затворническо общежитие от 50-те години. Това бил производствен цех с халета, машини, но обособена част се ползвало като затворническо общежитие Това общежитие съществувало за да осигурява работници за керамичната фабрика. Ползвали такива работници до 2003г., като контактували директно със затвора и до 2003г. с него подписвали договорите за отдаване на труд на лишените от свобода. След 2003г. тези договори започнали да се сключват с ДП „Фонд затворно дело“, който бил представляван от началника на затвора, по тези договори парите ги превеждали на ДП“Фонд затворно дело“ свидетелят бил лицето за контакт от страна на ищеца. В керамичната фабрика имало пропускателен режим, тя била отделна сграда и се ползвала за общежитие. Затворници били вземани за работа не само от ищеца, но и от други работодатели. Лишени от свобода в тази сграда имало до началото на 2022г. Последният договор между страните за труд бил от 2016г. и той сочел, че лицата пребивават в това общежитие. Договорите се сключвали година за година. Разпитан по делото св. Г. М. е посочил, че работел от 1995г. до 2022г. при ищеца на различни длъжности, познавал имота в гр. Враца, работил бил там, това било керамична фабрика с общежитие за лишени от свобода. Ползвали работници от там в цеха във Враца и в цеха в Мездра, фактурите били на името на ответника, подписани от шефа на затвора К., който упълномощил шефа на общежитието – Х.. В имота имало пропускателен режим. Колко и кои работници да се вземат се съгласувало с К. първо, а след това – с Х.. Договорите са сключвани с ответника. В Мездра свидетелят бил охрана. Върху имота във Враца имал наблюдения докато му предали ключовете. Приети са договори за отдаване на труд съгласно който на 01.08.2016г. и на 05.08.2015г. за срок от по една година Териториално поделение на ДП“Фонд затворно дело“ се е съгласило да предостави на Стройкерамика“АД срещу възнаграждение до 10 бр. лишени от свобода от средносписъчния състав на затвора гр. Враца, от ЗООТ „Керамична фабрика“ за полагане на труд и извършване на обща физическа работа, свързана с производство на тухли и товаро-разтоварна дейност в керамичен цех в гр. Мездра. В проведеното пред СРС първо съдебно заседание е обявено за безспорно между страните, че имотите са собствени на ищеца. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната му част: Предявените искове са с правно основание чл.59 и чл. 86 от ЗЗД - за заплащане на сума, с която ответникът се обогатил от ползването без основание на собствен на ищеца на недвижим имот. За да се уважат така предявените искове по делото следва да се установи, че ищецът е собственик на имота, че той се ползва от ответника, че е настъпило обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от това ползване. Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ищецът е бил собственик на процесните имоти. Тези обстоятелства не са спорни по делото, обявено е за безспорно от СРС в първото проведено заседание, приетите по делото акт за държавна собственост, баланс на държавното предприятие, заповед и решение за преобразяването му в ЕАД, за продажба на акциите му са в подкрепа на същото. Съдът приема за установено по делото, че пазарният наем за процесните имоти за периода е 22 271лв. За този извод съдът кредитира заключението на вещото лице по техническата експертиза като вярно, във въззивното дело не е въведен като спорен въпроса за размера на обезщетението. Спорен въпрос по делото е дали ответникът е ползвал имотите. Неоснователни са доводите на въззивника, че това обстоятелство не било оспорено от ищеца. В проведеното пред въззивния съд процесуалният представител на ответника изрично е посочил, че оспорва това обстоятелство. Оспорване на същото се съдържа и в отговора на исковата молба. С него ответникът е посочил, че имотите са ползвани като място за лишаване от свобода – затворническо общежитие, че стопанисването и управлението на същото се извършва от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а не от ответника, който нямал правомощия свързани с режимната дейност при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Така наведените твърдения са за правото, но и за фактите, като имплицитно съдържат изявления, че ответникът действа в рамките на своите правомощия и те не включват ползването на имотите като затворническо общежитие, че такова ползване извършвал ГДИН. Изявлението на процесуалният представител на ответника в о.с.з. от 11.10.2023г. пред СРС не съдържа признание, че ответникът е ползвал имотите. Същото е направено с оглед на разпределената му доказателствена тежест да доказва, че има основание да ползва имотите, изявлението е свързано с това указание на районния съд и това ясно проличава при проследяване на репликите както на стр. 6, така и на стр. 7 от протокола от о.с.з. от 11.10.2023г. Изявленията на процесуалният представител от последното заседание пред районния съд в пледоариите са противоречиви и не могат да се ценят като признание на факта, че ответникът е ползвал имота. Те противоречат на всички други изявления във връзка с ползването на имота, включително и с отговора на исковата молба, към който в пледоариите процесуалният представител препраща, тоест самите пледоарии са противоречиви. Съдът приема за установено от приетия по делото договор от 01.08.2016г., че през процесния период страните са били обвързани от договор, съгласно който ответникът се е задължил да осигурява на ищеца до 10бр. лишени от свобода от средносписъчния състав на затвора в гр. Враца и от ЗООТ „Керамична фабрика“ за полагане на труд и извършване на обща физическа работа, свързана с производство на тухли и товаро-разтоварна дейност в керамичен цех в гр. Мездра срещу възнаграждение, платимо на ответника. Събраните по делото гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира установяват, че този договор е изпълняван. Този договор не урежда отношения във връзка с ползването на „Керамична фабрика“ и не е от естество да установи ползването на имота от ответника. Нито една от клаузите на този договор не касае ползването на процесните имоти, същевременно сочи място на полагане на труд в гр. Мездра. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че процесните имоти са ползвани за затворническо общежитие. Двамата разпитани свидетели са доведени от ищеца, показанията им са еднозначни, резултат от регулярните им лични впечатления, последователни и следва да се кредитират. Тези свидетели са посочили, че имотите са ползвани за затворническо общежитие, в него били настанени лица наказани с наказание „лишаване от свобода“ и от тях били избирани след съгласуване с началника на затвора и началника на общежитието тези, които да работят при ищеца по договора от 2016г. Тези показания са подкрепени от приетите по делото Заповед от 28.11.1997г. и заповед от 24.02.2020г., протокол от 29.05.2020г., показания на св. М., съгласно които затворническото общежитие “Керамична фабрика“ е съществувало в периода от 28.11.1997г. до 10.03.2022г., като имотът е освободен и върнат на ищеца на 29.05.2020г. Нито един от свидетелите не е посочил, че имотът се е ползвал от ответника. Показанията на свидетелите са били, че имотът е ползван като затворническо общежитие, а ответникът бил този, с когото са сключвани договорите за труд и на когото този труд бил плащан. При така събраните доказателства съдът приема, че ползването на имота от ответника не е установено по делото. Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и ответникът по аргумент от чл. 12 и от чл. 37 от ЗИНЗС са различни юридически лица с различни правомощия и патримониум. Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от ГДИН". Същевременно, основния предмет на дейност на ответника ДП“Фонд затворно дело“ съгласно чл. 37 от ЗИНЗС и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на ДП“Фонд затворно дело“ (Правилника) е управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията с насоченост към повишаване обхвата на трудовата заетост и квалификацията на лишените от свобода, подобряване на битовите и производствените условия в местата за лишаване от свобода и изграждане на нови места за лишаване от свобода. Действително, за осъществяване дейността на предприятието Министерският съвет предоставя за управление имоти - чл. 6, ал.2 от Правилника, като набраните средства от дейността на предприятието съгласно чл. 10 от Правилника се разходват и за дейности по ремонт, изграждане на места за лишаване от свобода, както и за други разходи свързани с изпълнение на наказанията. Това обаче не означава, че в случая ответникът е ползвал имотите. Събраните доказателства не сочат ответникът да е осъществявал дейности извън правомощията му по закон, а те не включват стопанисването на имоти като затворническо общежитие. Разпоредбата на чл. 41 от ЗИНЗС и на чл. 19 от ППЗИНЗС сочи, че местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието. Прякото ръководство на тези места се осъществява от ГДИН. Тези места по общо правило не са част от предоставяни за управление на ответника имоти, защото същото не съответства на предмета на дейност на ответника. Не се и установява в конкретния случай процесните имоти да са предоставени на ответника за стопанисване и управление, независимо дали за същото е имало основание. Н се и установява той да ги е ползвал за конкретни нужди. В случая събраните по делото доказателства обосновават извод, че дейността на ответника е била свързана само с осигуряване на трудова заетост на настанените в затворническото общежитие в процесинте имоти, което обаче няма отношение към стопанисването и управлението на обособеното място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Ответникът е осигурявал трудова заетост на затворниците, но не е установено да е имал отношение към тяхното пребиваване в имотите, към охраната им, към контрола на достъпа и т.н. Възпрепятстването на достъпа до имота за ищеца е резултат от обособяването, стопанисването на имотите като затворническо общежитие, а не от осигуряваната от ответника трудова заетост на затворниците. Възможността на ответника да придобива имоти и проявената от него активност през 2004г., съгласно приетите по делото протокол и докладни записки, не доказват ползването на процесните имоти, още по-малко за процесния период. Доводите на въззивника основани на чл. 37-39 от ЗИНЗС, чл. 15 от ЗИНЗС и на Правилника за устройството и дейността на ответника са теоретични, като те не са свързани с факти по делото, а с принципната възможност на ответника да ползва процесните имоти. Представените пред районния съд съдебни решения за спорове между страните със същото основание, но за други периоди не са влезли в сила, с изключение на това за период от 2013г. Силата на пресъдено нещо не обвързва страните преди влизането им в сила. Решението за периода от 2013г. е прекалено отдалечено от процесния период през 2017г, а и доколкото касае друг период, то не е от естество да установи релевантни за делото факти, силата на пресъдено нещо на това решение не се отразява на процесиня спор. Следва да се посочи, че пред въззивния съд е представено съдебно решение за друг период, който е много по-близък до процесния, което е влязло в сила и с което исковете на ищеца срещу ответника са отхвърлени Към горното следва да се добави, че приетото по делото платежно нареждане за закриване на партида при доставчика на електроенергия, дата на което съответства на периода на закриване на общежитието, сочи за платец на таксата за същото е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, тоест той се е легитимирал като потребител на имотите, а не ответника. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото разноските във въззивното производство следва да бъдат поставени в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за адвокат в размер на 3072лв. Така мотивиран, Софийският градски съд