Мотиви към Решение № 318 от 27.4.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 1503/2022 г.

Производството е по реда на чл. 35 и сл. от Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Образувано е по искане на Софийска градска прокуратура, с което се моли да се постанови решение за допускане и изпълнение на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, от 10.09.2019 г., на заместник-държавен прокурор на Държавна прокуратура към съда в Бреша, Република Италия, издадена въз основа на заповед № 628/2017 S.I.E.P. з а изпълнение на наказание за „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, 1 /един/ месец и 1 /един/ ден, в затвор, по отношение на албанския гражданин С.К. /•••• / /С. С., ••••/. В ЕЗА е посочено, че заповедта е издадена на основание постановено на 23.03.2016 г. решение № 562/2016 г. от Г.У.П към съда в Бреша, потвърдено с постановено на 22.12.2016 г. решение № 3810 от Апелативен съд в Бреша, Република Италия, с които исканото за предаване лице С.К. /•••• / /С. С., ••••/ е осъдено за извършени от него престъпления по чл. 56, чл. 81, ал. 2, чл. 110 от Наказателния кодекс на Република Италия, по чл. 624 бис, ал. 3, чл. 625, ном 2 и 5 от Наказателния кодекс на Република Италия, чл. 110, чл. 624 бис, ал. 3, чл. 625, ном 2 и 5 от Наказателния кодекс на Република Италия и чл. 648 от Наказателния кодекс на Република Италия, а именно: съучастие в утежнена кражба в жилище; съучастие в опит за утежнена кражба в жилище; съучастие в притежание на имущество с незаконен произход; притежание на имущество с незаконен произход. Представителят на СГП, моли съда да уважи искането и да приеме и допусне изпълнението на ЕЗА спрямо албанския гражданин С.К., като същия бъде предаден на съдебните италиански власти за изпълнение на влязла в сила присъда, по която му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 години и 4 месеца, от които същият следва да до изтърпи 3 години, 1 месец и 1 ден. Твърди, че исканото лице К. се издирва по повод влязла в сила присъда за извършени от него взломни кражби от апартаменти, както и за укриване на вещи с недоказан произход. Прокурорът посочва, че в издадената ЕЗА е посочена, както правната квалификация съобразно италианското законодателство, така и същата намира своя еквивалент съобразно българския наказателен кодекс, при което престъпленията извършени от исканото лице, за които е осъден в Република Италия съставляват престъпленията кражба и вещно укривателство по Наказателния кодекс на Република България. На следващо място заявява, че ЕЗА е издадена от компетентен италиански орган и съдържа всички необходими реквизити – посочени са времето, мястото и начина на извършване на престъплението, в нея е идентифицирано лицето, както и е посочено съответно влязло в сила решение. Моли ЕЗА да бъде допусната за изпълнение, както и предаден албанския гражданин К. на компетентните органи на Република Италия. Моли съда да вземе по отношение на исканото лице К. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване. Процесуалният представител на исканото за предаване лице С.К., адвокат Ч. моли съда да не уважава така направеното искане от страна на СГП. Счита, че същото е неправилно, неоснователно и противоречащо на закона. Намира, че единствено с посочването в ЕЗА на заповедта за изпълнение на наказание "Лишаване от свобода", която е издадена на някакви съдебни решения, не може да обоснове наличие на достатъчно доказателства за изпълнение на тази ЕЗА. Отделно от това твърди, че в искането на СГП е посочено и искане за предаване на вещи, каквото искане в ЕЗА липсва, защото в същата е посочено само и единствено, че е налице искане за изтърпяване на наложено наказание. На следващо място посочва, че в материалите приложени в прокурорската преписка се съдържа някакво твърдение от страна „Дирекция международно оперативно сътрудничество“ към МВР, че има и издадена от чешките власти ЕЗА. В тази връзка защитата счита, че е неясно в случая, коя издадена ЕЗА се разглежда по делото, дали тази издадена от италианските власти или исканото лице К. е задържано от органите на МВР и по искане на чешките власти, с което се поражда съмнения относно достоверността на всички приложени по делото от страна на прокурора документи. На следващо място заявява, че когато едно лице е изтърпяло някаква част от наложеното му наказание, същото може да бъде условно предсрочно освободено от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание, което в случая може и да се е съдържало в решението на Апелативния съд, т.к. исканото лице К. е бил освободен преди постановяване на това решение от Апелативния съд. Намира, че с отказа на съда да събере доказателства в тази насока, грубо се нарушават правата на исканото лице К.. По изложените съображения, процесуалният представител моли да не се допуска изпълнението на ЕЗА издадена от италианските съдебни власти и да не се уважава направеното искане от СГП. Исканото за предаване лице К. поддържа казаното от своя адвокат. Заявява, че е бил задържан в Италия за период от година и три месеца горе- долу, преди да бъде пуснат. В своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК, исканото за предаване лице С.К. заявява, че подържа това, което казва неговия адвокат. С издадената от италианските съдебни власти ЕЗА, не са представени гаранции за исканото лице С.К., както и такива не са изискани от българският съд, поради обстоятелството, че същият не е български гражданин, няма уседналост на територията на Република България или трайна обвързаност с Република България, както и че за престъплението, за което е осъден в Република Италия не е предвидено смъртно наказание и такова не му е било наложено със съдебен акт, постановен от компетентния съдебен италиански съд, за изпълнението на който е издадена процесната ЕЗА. В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА, СЪДЪТ разясни на исканото за предаване лице С.К. /••••/ правото му даде съгласие за незабавно предаване на компетентния орган на държавата, издаващата Европейската заповед за арест, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА и последиците от тези действия. След като съдът разясни на исканото за предаване лице С.К. /••••/ процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА, същият заяви, че не желае да бъде незабавно предаден на италианските съдебни власти, във връзка с издадената по отношение на него Европейска заповед за арест. Исканото за предаване лице С.К. /••••/ заяви, че не се отказва от принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА. Настоящият съд, съобразявайки данните вписани в издадената ЕЗА от италианските съдебни власти, писмените материали приети като писмени доказателства по делото, исканията, възраженията и доводите на страните направени в хода на съдебното производство по делото, както и въз основа на закона, намира за установено следното: Албанският гражданин С.К. /•••• / /С. С., ••••/ е на 37 години, роден на ••••••• г. в село Круя, Република Албания, албанец, албански гражданин, осъждан в Република Италия, неосъждан в Република Албания и Република България, със средно образование, женен, търговец на автомобили в Република Албания на свободна практика, постоянен адрес: село Круя, Република Албания, идентификационен номер на албански гражданин № I•••••••C. Исканото за предаване лице С.К. /••••/ заяви пред българския съд, че след сключен граждански брак, е приел фамилията на своята съпруга К.. На албанският гражданин С.К. /••••/ са издадени следните документи за самоличност - паспорт № ВI•••••••, издаден на ••••••• г. в Република Албания, валиден до 08.03.2027 г. и лична карта № •••••••, издадена на ••••••• г. в Република Албания, валидна до 02.01.2027 г. От описанието направено в издадената н а 10.09.2019 г. ЕЗА, от заместник-държавен прокурор на Държавна прокуратура към съда в Бреша, Република Италия се установява, че исканото за предаване лице С.К. /••••/ е било осъдено на 23.03.2016 г. с решение № 562/2016 г. постановено от Г.У.П към съда в Бреша, потвърдено с постановено на 22.12.2016 г. решение № 3810 от Апелативен съд в Бреша, Република Италия, з а извърше н и от него престъпления по чл. 56, чл. 81, ал. 2, чл. 110 от Наказателния кодекс на Република Италия, по чл. 624 бис, ал. 3, чл. 625, ном 2 и 5 от Наказателния кодекс на Република Италия, чл. 110, чл. 624 бис, ал. 3, чл. 625, ном 2 и 5 от Наказателния кодекс на Република Италия и чл. 648 от Наказателния кодекс н а Република Италия, а именно: съучастие в утежнена кражба в жилище; съучастие в опит за утежнена кражба в жилище; съучастие в притежание на имущество с незаконен произход; притежание на имущество с незаконен произход. На следващо място в ЕЗА, издадена от италианските съдебни власти се посочва, че във връзка със съдебните решения постановени от съда в Бреша, Република Италия е издадена по отношение на исканото за предаване лице С.К. /••••/ заповед № 628/2017 S.I.E.P., за изпълнение на наказание за „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, 1 /един/ месец и 1 /един/ ден, в затвор. Съобразявайки така изложеното по-горе е необхоД. да се посочи, че в рамките на производство по предаване на лице, въз основа на издадена Европейска заповед за арест от държава - членка на Европейския съюз, молената държава не притежава възможност да извършва преценка относно това, дали са налице доказателства за съпричастност на исканото лице - албански гражданин (в конкретния случай) към престъпленията, чието извършване му се вменяват и за които е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“. Това е така именно, поради съществуващото взаимно доверие между страните членки на ЕС и презумпция за наличие на основателна причина у издаващия орган, да издаде Европейска заповед за арест, с която се цели ограничаване правата на свободно придвижване на едно лице. В това производство съгласно разпоредбите на ЗЕЕЗА, съдебният състав следва да съобрази единствено налице ли са формалните предпоставки визирани в нормата на чл. 36 ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е Европейската заповед за арест от компетентен орган и в изискуемата се форма, както и налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение по с оглед разпоредбите на чл. 39 и чл. 41 ЗЕЕЗА. Съдът приема, че обсъжданата ЕЗА е издадена от компетентното за това лице съгласно законодателството на Република Италия – з аместник- държавен прокурор на Държавна прокуратура към съда в Бреша, Република Италия и същата е получена по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА. При извършената от настоящият съдебен състав преценка на посочените в чл. 36, чл. 39 и чл. 41 ЗЕЕЗА предпоставки, бе установено, че така описаните деяния в издадената от италианските съдебни власти ЕЗА, за които се сочи, че са извършени от исканото за предаване лице С.К. /••••/, са квалифицирани като престъпления по чл. 56, чл. 81, ал. 2, чл. 110 от Наказателния кодекс на Република Италия, по чл. 624 бис, ал. 3, чл. 625, ном 2 и 5 от Наказателния кодекс на Република Италия, чл. 110, чл. 624 бис, ал. 3, чл. 625, ном 2 и 5 от Наказателния кодекс на Република Италия и чл. 648 от Наказателния кодекс на Република Италия, а именно: съучастие в утежнена кражба в жилище; съучастие в опит за утежнена кражба в жилище; съучастие в притежание на имущество с незаконен произход; притежание на имущество с незаконен произход. Видно е, че според Наказателния кодекс на Република Италия, за това престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” повече от три години, поради което и в този смисъл е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА. Наред с това настоящият състав счита, че деянията, за които е издадена ЕЗА, при посочените в нея престъпления, съставляват престъпления и по българския наказателен закон, каквито са престъпленията по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 215 НК, за които също се предвижда наказание „лишаване от свобода“. При така посоченото изискването за приложимост на двойната наказуемост не е приложимо, тъй като визираните престъпления посочени в ЕЗА от издаващия италиански орган попадат под хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 18 ЗЕЕЗА. Съдът, след като се запозна със съдържанието на процесната ЕЗА намира, че същата отговаря на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА, т.к. е издадена в писмена форма с превод на български език и съдържа данни относно самоличността на исканото за предаване лице С.К. /••••/ и неговото гражданство. Данни, касаещи в случая самоличността на исканото за предаване лице С.К. /••••/ се установиха и от българския съд, при проверка на самоличността на лицето, или в случая се установи, че лицето за което е издадена ЕЗА от италианските съдебни власти е търсения от същите албански граждани С.К. /••••/, който е задържан на територията на Република България и е изправен пред българския съд в процедура по ЗЕЕЗА. Вярно е, че в издадената ЕЗА търсеното лице от италианските съдебни власти търсеното от тях лице е посочено с имена С. С. /••••/, но в случая се установи по делото, че след сключване на граждански брак исканото за предаване лице е приело фамилията на своята съпруга К., поради което и в тази насока са му издадени документи за самоличност, в които същия е вписан с имена С.К. /••••/ и въз основа на които българския съд установи неговата самоличност за нуждите на настоящото производство, в каквато насока от друга страна се заявиха и данни лично от исканото за предаване лице К.. Налице са и другите реквизити за валидност на издадената ЕЗА, т.к. по делото се установиха, адреса на исканото за предаване лице на територията на Република Албания; наличието на влязла в законна сила присъда, постановена от компетентен съд на Република Италия; към ЕЗА е приложена заповедта за задържане на исканото за предаване лице С.К. /••••/ с цел изтърпяване на наложено му наказание „Лишаване от свобода“, в затвор; посочени са характера и правната квалификация на престъпленията, за които е осъдено исканото за предаване лице; описани са обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, както и мястото и степента на участие на исканото за предаване лице в тези престъпения; посочени са вида и размера на наложеното наказание, във връзка с влязла в сила присъда постановена от компетентния италиански съд, съгласно законите на издаващата държава членка. Наред с това не са налице императивните основания по чл. 39 ЗЕЕЗА, при които съдът може да откаже да изпълни ЕЗА, т.к. за престъпленията, за които е издадена ЕЗА, исканото за предаване лице С.К. /••••/ не е амнистирано в Република България и не попадат под нейната юрисдикция; исканото за предаване лице не е осъдено за същите престъпления от български съд, в която насока е и приложената за него справка за съД.ст, от която е видно, че не е осъждан в Република България; исканото за предаване лице е пълнолетно лице, което се установи при проверка на неговата самоличност. Не са налице и факултативните основания по смисъла на чл. 40 ЗЕЕЗА, при които съдът може да откаже изпълнение на ЕЗА. Това е така, защото за престъпленията, за които е издадена ЕЗА, исканото за предаване лице С.К. /••••/ не е било привлечено като обвиняем за същите еднакви престъпления или да е подсъдим в Република България; давностният срок за изпълнение на наказанията не е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението не е подсъдно на българския съд; исканото за предаване лице се иска с цел изтърпяване на наказание, което му е наложено в държава членка на Европейския съюз – Република Италия; исканото лице не живее и не пребивава постоянно на територията на Република България и не е обвързано лично, професионално, трудово или семейно с територията на страната; престъплението е извършено изцяло на територията на Република Италия и исканото лице се е явило лично на съдебния процес пред италианския съд в Бреша при разглеждане на делото и при постановяване на присъдата. В случая, от страна на исканото за предаване лице К. и защитата се навеждат доводи и възражения, че исканото за предаване лице С.К. /••••/ не е било уведомено за разглеждане на делото в съдебно заседание пред Апелативен съд Бреша, както и че в хода на първоинстанционното производство не му е бил назначен преводач, но тези възражения според настоящия съд успешно, в случай, че са основателни биха могли да се предявят пред компетентния за това италиански съд, т.к. българския съд в настоящото производство не следва да разгледа тези искания иначе би се намесил по недопустим начин в юрисдикцията на молещата държава-членка, което е недопустимо. Съдът констатира, че за нуждите на производството по ЗЕЕЗА, са посочени в издадената ЕЗА всички необходими реквизити за нейната действителност. Ето защо и настоящият състав прецени, че не е необхоД. да се прилага в конкретния случай разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗЕЕЗА и да се изисква допълнителна информация от италианските съдебни власти, тъй като необходимата за производството по ЗЕЕЗА информация се съдържа в в пълнота и в достатъчна степен в процесната ЕЗА. Също така, при обсъждането на значимата и правно релевантна за нуждите на настоящото производство информация, следва да се подчертае, че изпълняващата държава няма правомощие да изследва доказаността на фактите, описани в ЕЗА или в каквато насока се желае събиране на доказателства от страна на защитата и исканото за предаване лице К., тъй като процедурата по изпълнение на ЕЗА е подчинена на принципа на взаимно доверие и признаване между държавите – членки, на съдебни актове постановени от компетентен техен съдебен орган, т.е. процедурата по ЗЕЕЗА, не е процедура по съществото на правния спор в изпълняващата държава. Срещу исканото за предаване лице няма висящо наказателно производство в Република България за престъпление различно от тези, за които е издадена ЕЗА. При това положение и предвид липсата на факултативните основания за отказ по чл. 40 ЗЕЕЗА, то и съдът прецени, че не са налице предпоставки да откаже да допусне и изпълни издадената от италианските съдебни власти ЕЗА по отношение на исканото за предаване лице С.К. /••••/. След като в конкретния случай не са налице основанията по чл. 39 и чл. 40 ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на издадената от италианските съдебни власти ЕЗА, както и че са налице предпоставките по чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне изпълнение Европейска заповед за арест от 10.09.2019 г., на заместник-държавен прокурор на Държавна прокуратура към съда в Бреша, Република Италия, издадена на основание заповед № 628/2017 S.I.E.P. за изпълнение на наказание за „лишаване от свобода“ по отношение на албанския гражданин С.К. /•••• / /С. С., ••••/ и същия бъде предаден на италианските съдебни власти за изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“ С оглед изложените по-горе факти и обстоятелства, съдът намери, че са налице процесуалните и материалноправни предпоставки за предаване на исканото лице С.К. /•••• / /С. С., ••••/ на италианските съдебни власти, във връзка с искането на заместник-държавен прокурор на Държавна прокуратура към съда в Бреша, Република Италия, което е материализирано в допуснатата за изпълнение ЕЗА от българския съд, с цел исканото лице С.К. /••••/ да изтърпи наложено му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, 1 /един/ месец и 1 /един/ ден в пенитенциарно заведение на територията на Република Италия, с постановено на 23.03.2016 г. решение № 562/2016 г. от Г.У.П към съда в Бреша, потвърдено с постановено на 22.12.2016 г. решение № 3810 от Апелативен съд в Бреша, Република Италия, с които е осъден за извършени престъпления по чл. 56, чл. 81, ал. 2, чл. 110 от Наказателния кодекс на Република Италия, по чл. 624 бис, ал. 3, чл. 625, ном. 2 и 5 от Наказателния кодекс на Република Италия, чл. 110, чл. 624 бис, ал. 3, чл. 625, ном. 2 и 5 от Наказателния кодекс на Република Италия и чл. 648 от Наказателния кодекс на Република Италия, а именно: съучастие в утежнена кражба в жилище; съучастие в опит за утежнена кражба в жилище; съучастие в притежание на имущество с незаконен произход; притежание на имущество с незаконен произход. Съдът намира, че в случая са налице и материално правните предпоставки на чл. 44, ал. 7, изр. 2 ЗЕЕЗА, поради което и настоящият съд взе по отношение на исканото лице С.К. /•••• / /С. С., ••••/ мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до неговото фактическо предаване на италианските компетентни съдебни власти издали ЕЗА. Така мотивиран съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.