Решение № 13 от 19.1.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 352/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20254300600352 по описа за 2025 година С присъда № 5/13.05.2025 г. по НОХД № 341 по описа за 2024 год. РС- •••• е признал подсъдимия А. Ю. М., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че от неустановена дата през 2024 г. до 02.08.2024 г. в гр. ••••, област ••••, махала „••••", поземлен имот № •••••, засял и отглеждал 4 /четири/ броя растения от рода на конопа, с нето тегло на сухата им маса 124.833 /сто двадесет и четири цяло осемстотин тридесет и три/ грама, със съдържание в същата на активно действащ компонент - „тетрахидроканабинол" 1.28 - 3.12 тегловни процента, на обща стойност 2 496.66 /две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, определена съгласно Приложение № 2 към член единствен от Постановление на МС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, в нарушение на установените правила в чл. 27 ал. 1 от ЗКНВП - „Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа /канабис/, освен в случаите на чл. 29 ал.1“, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, която да заплати в полза на Държавата. Съдът на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода на А. Ю. М. за изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съдът е признал подсъдимия А. Ю. М. за виновен в това, че на 02.08.2024 г., в 12.40 часа, в гр. ••••, област ••••, махала „••••“, поземлен имот № •••••, върху малка масичка, по средата на стая на първи етаж на жилищна сграда с кад. № ••••, върху рекламна листовка на магазин „•••• - ••••", държал високорисково наркотично вещество - канабис /марихуана/, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 т. 1 - Списък I от ЗКНВП, с общо тегло 5.859 /пет цяло осемстотин петдесет и девет/ грама на стойност 117.18 /сто и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ лева, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 354а ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС - •••• в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева. Съдът на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание в размер на 1 /една/ години лишаване от свобода на А. Ю. М. за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия А. Ю. М. общо най-тежко наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода. Съдът на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на общо най-тежко наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода на А. Ю. М. за изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съдът на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединява изцяло към общото най - тежко наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, която следва да се плати в полза на Държавата. Съдът на основание чл. 53 ал. 2 буква „а“ от НК е отнел в полза на Държавата вещественото доказателство: Наркотично вещество -наркотичен коноп /марихуана/ с общо тегло 130.692 грама, от които след ФХЕ са върнати 130.442 грама, с Приемо - предавателен протокол № 104918 от 08.10.2024г., изпратено за съхранение с Писмо рег. № 359000-8489/02.09.2024г., за което да бъде уведомена Агенция „Митници" Централно митническо управление гр. София. ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Обект № 1 - Обект № 1А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015070, Структура МВР: ОДМВР-•••• РУ -•••• ЗМ № Обект № 1А Дата: 02.08.2024 Адрес/място: гр. ••••, обл. •••••, мах. „••••". Действие по разследването : оглед на МП Обект/и: Контролен талон от Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица; Обект № 2 - Обект № 1А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015088, Структура МВР: ОДМВР-••••, РУ- •••• ЗМ № 265, Обект № 1А Дата: 02.08.2024 Адрес/място: гр. ••••, обл. •••••, мах. „••••" -жилищна сграда. Действие по разспедването: претърсване Обект/и: Контролен талон от полеви тест Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица; Обект № 3 - Обект № 2А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015073, Структура МВР: ОДМВР-••••, РУ- •••• ЗМ № ... Обект № 2А Дата: 02.08.2024г. Адрес/място: гр. ••••, обл. •••••, мах. „••••". Действие по разследването: Оглед МП Обект/и: Контролен талон от Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица; Обект № 4 - Обект № 4А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015086, Структура МВР: ОДМВР ••••, РУ- •••• ЗМ № ... Обект № 4А Дата: 02.08.2024 Адрес/място: гр. ••••, обл. ••••, мах. „••••". Действие по разследването оглед на МП, Обект/и: Контролен талон от полеви тест Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица; Обект № 5 - Обект № 3А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015074, Структура МВР: ОДМВР-••••, РУ- •••• ЗМ №... Обект № 4А Дата: 02.08.2024 Адрес/място: гр. ••••, обл. ••••, мах. „••••". Действие по разследването: оглед на МП Обект/и: Контролен талон от Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица и Обект № 6 - запечатан кафяв хартиен плик с поставен на него етикет с надпис: "№ 2 ВД и опаковки към ХЕ № Н-265/26.08.2024г. на БНТЛ - ОДМВР - Плевен и към ДП № 265/2024 по описа на РУ-••••" и подпис на извършил изследването, след влизане в сила на настоящата присъда да се унищожат. Съдът на основание чл. 189 ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия А. Ю. М. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Плевен сумата 317.01 /триста и седемнадесет лева и една стотинка/ лева, представляваща разноски по делото от досъдебното производство за експертиза. Съдът на основание чл. 189 ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия А. Ю. М. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - •••• сумата 139.94 /сто тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляваща разноски по делото от досъдебното производство за ботаническа експертиза. Съдът на основание чл. 189 ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия А. Ю. М. да заплати в полза на Държавата по по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. •••• сумата 127.51 /сто двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща разноски по делото от съдебното производство. Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от А. Ю. М., в която приема изводите на районния съд са необосновани и противоречащи на обстоятелствата посочени в обвинителния акт и на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че е направена неправилна интерпретация на изслушаните свидетелски показания и вещи лица. Приема, че съдът незаконосъобразно и неправилно е анализирал показанията на свидетелите, както и неточно е възприета и отразена фактическата обстановка по делото. Излага, че е налице пристрастност на съда, който е приел функцията на обвинител заедно с прокурора, а основната процесуална функция на съда е ръководството на процеса и решаването на неговите въпроси. Формира извод, че с оглед анализа на доказателствата, съдът е следвало да приеме, че обвинението срещу него за престъпления по чл. 354в, ал. 1 пр. 1 и пр. 2 от НК и чл. 354а, ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 НК са недоказано и е следвало съдът да го оправдае. Представителят на ОП-•••• в съдебно заседание моли да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция. В съдебно заседание адв. И., процесуален представител на А. Ю. М., конкретизира въззивнта жалба, като посочва, че първоинстанционният съд е допуснал множество процесуални нарушения, както в хода на съдебното следствие, така и в мотивите, които е изготвил към присъдата. На първо място счита, че неправомерно е допуснал полицейските служители да бъдат разпитани, тъй като това противоречи на чл. 118 от НПК. Сочи, че са налице противоречията в показанията на поемното лице М. П., които не са отстранени. Посочва, че не са предявени веществените доказателства на поемните лица. Приема, че не е ясно какви веществени доказателства са предявявани в последното съдебно заседание. Защитата посочва, че съдът е посочил в мотивите, че приема изцяло показанията, дадени от полицейските служители, а на следващо място накрая с две думи е написал, че приема, че същите не следва да се кредитират, тъй като противоречало на нормите на НПК. Налага довод, че е налице съществено противоречие в мотивите на съда, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, тъй като би се нарушил принципа на непосредственост и тези факти и обстоятелства следва да се установяват от съдебен състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Адв. И. посочва, че в присъдата е посочен нормативен акт - Приложение 2 към Наредбата за оценката на наркотични вещества, който е отменен през 2023 год., а деянието е извършено 2024 година. В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. И., като поддържа аргументите, изложени във въззивната жалба и допълнително посочените. Защитата приема, че доверителят му осъден от първа инстанция за престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК - засял и отглеждал. Приема, че от мотивите на съда не е ясно как съдът е стигнал до извода, че има доказателства, че доверителят му е засял и да отглежда. Адв. И. приема, че не е установено с категоричност броя на растенията. Защитата сочи, че с оглед на установения активно действащ компонент от експертизата, че е между един и два процента, както и известния факт, че при качествените наркотични вещества от канабиса този процент е от около 20-25%, следва да се приеме, че се касае за диворастящи растения и с оглед на мястото, където те са немерени. Адв. И. застъпва тезата, че по делото не са налице доказателства, доверителят му да е засадил тези растения, а липсват мотиви в тази насока. Адв. И. приема, че не са налице доказателства, че въззивникът е отглеждал растенията, като се позовава на факта, че имотът не е негова собственост, същият е разграден двор и не е поддържан. Защитата приема, че са налице противоречия между показанията на поемните лица и на полицейските служители. Приема, че съдът не е следвало да допуска до разпит полицейските служители, които са провели разузнавателни беседи с въззивника на място, с оглед разпоредбата на чл. 118 от НПК. На следващо място, защитата посочва, че не е ясно от мотивите на първоинстанционния акт въз основа на какви доказателства съдът приема, освен показанията на полицейските служители, че доверителят му е отглеждал тези растения и е полагал грижи за тях, както изисква съдебната практика. Адв. И. сочи, че съставените протоколи, с които са иззети процесни наркотични вещества, „самопризнания“ и описания, които е правил А. на място в тях, не могат да се считат за самопризнания. Адв. И. навежда аргумент, че не следва да се вземат под внимание и ако първоинстанционният съд ги е съобразил е допуснал съществено процесуално нарушение. Защитата посочва, че според задачите, които са поставени на физикохимичната експертиза, са предоставени пет обекта за изследване, иззети от жилищна постройка в махала „••••“. Сочи, че никъде в експертизата и в постановлението за назначаване на експертиза не е посочено, че те са засети, отскубнати, изсушени и т.н. Формира се извод от адв. И., че не е налице идентичност между наркотични вещества, които са изследвани от експертите, и тези, които в действителност са иззети на място от полицейските служители. Адв. И. посочва, че никъде не се сочи и не се правят самопризнания, че той ги е засял. Адв. И. излага, че с оглед на разпита на поемните лица пред тази инстанция, особено на разпитания в днешното съдебно заседание свидетел, който не е разпитван пред първа инстанция, и той сочи обстоятелства, които не се подкрепят по никакъв начин с това, което той е изложил във фазата на досъдебното производство или съдът е произнесъл своя съдебен акт при липса на тези гласни доказателства, събрани в настоящата инстанция. Защитата приема, че са допуснати съществени нарушения както по събирането и по оценката на доказателствата от първоинстанционния съд, респективно по начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия. Адв. И. приема, че следва да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Въззивникът в съдебно заседание поддържа изложеното от адв. И. и в последната си дума моли да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното: А. Ю. М. е роден на 19.08.1980 г. в гр. ••••, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ••••••••••. От писмо с изх.№ 1108-199/03.09.2024 г. на Министерство на земеделието и храните се установява, че на М. не е издавано разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа /канабис/, съгласно действащата нормативна уредба. На 02.08.2024 г., преди обяд, по повод получена оперативна информация за отглеждане на високорискови наркотични вещества от А. Ю. М. е организирана специализирана операция от свидетелите М. А. Б., М. С. Ц. и Г. П. Д. - служители на РУ •••• при ОД на МВР ••••. Тримата служители тръгнали към махала „••••“ в гр.••••, поземлен имот № •••••, където живеел М. със семейството си. При пристигането си на адреса, те видели въззивника да разхожда кучето си в близост до имота. Когато пристигнали в имота, в който М. живеел със съпругата и детето си, в двора, в близост до жилищната сграда, свидетелите Б., Ц. и Д. установили няколко броя растения от рода на конопа. М. лично е показал на полицейските служители растенията. На свидетелите им направило впечатление, че растенията са поливани и окопани, че за тях се полагат грижи. Полицейските служители извършили оглед на местопроизшествие, при който иззели отглежданите 4 броя растения от рода на конопа. Огледът е извършен в присъствието на поемни лица - свидетелите М. П. Х. и В. Л. К.. За извършеното действие е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2024 г., в който подсъдимия М. е вписал, че предава доброволно растенията. С Протокол за претърсване и изземване от 02.08.2024 г. от стая на първи етаж на жилищната сграда, обитавана от М. и семейството му, е иззета суха зелена тревиста маса, която при полеви тест е реагирала на канабис/коноп/. Зелената тревиста маса била поставена върху масичка по средата на стаята. Протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за претърсване и изземване са одобрени с Разпореждане №240/02.08.2024 г. по ЧНД №184/2024 г. и с Разпореждане № 241/02.08.2024 г. по ЧНД №183/2024 г., двете по описа на РС - ••••, на основание чл. 161, ал. 2 от НПК в предвидения срок. От заключението на вещото лице Н.К.К. по физико - химическа експертиза на л. 55 от досъдебното производство се установява, че растителната маса, иззета с Протокол за претърсване и изземване от 02.08.2024 г., по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп/ марихуана/. Вещото лице е посочило, че теглото е 5.859 грама и със съдържание на наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ - 1.79 тегловни процента. Вещото лице е дало заключение, че растителната маса, иззета с Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2024 г., по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп /марихуана/, с общо тегло 124.833 грама и със съдържание на наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол" - 1.28 - 3.12 тегловни процента. Вещото лице е приело, че конопът/марихуаната/ има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол /забрана/, съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г., ратифицирана от РБългария и ЗКНВП. В експертното заключение се сочи, че тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Левовата равностойност на наркотичното вещество с тегло 5.859 грама е на стойност 117.18лева, а на наркотичното вещество с тегло 124.833 грама - 2 496.66 лева, определени съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството. От заключението на вещото лице д-р Ц.Н.М. по ботаническата експертиза на л. 50 от досъдебното производство, което е изследвало обектите, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2024 г., се установява, че четирите обекта представляват надземната част от конопови растения, които са били достатъчно високи и развити и че същите са забранени за отглеждане с оглед разпоредбите на ЗКНВП. Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите : М. А. Б., М. С. Ц. и Г. П. Д. /извън частта, в която възпроизвеждат направеното от подсъдимия самопризнание/, показанията на свидетеля М. Х. П. /поемно лице/, показанията на свидетеля В. Л. К., приобщени от първата инстанция на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК, писмените и веществени доказателства, заключението на вещото лице Н.К.К. по физико - химическа експертиза и заключението на вещото лице д-р Ц.Н.М. по ботаническата експертиза. Тази инстанция, както и първата, приема, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, като от неустановена дата през 2024 г. до 02.08.2024 г. в гр. ••••, област ••••, махала „••••", поземлен имот № •••••, засял и отглеждал 4 /четири/ броя растения от рода на конопа, с нето тегло на сухата им маса 124.833 /сто двадесет и четири цяло осемстотин тридесет и три/ грама, със съдържание в същата на активно действащ компонент - „тетрахидроканабинол" 1.28 - 3.12 тегловни процента, на обща стойност 2 496.66 /две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, определена съгласно Приложение № 2 към член единствен от Постановление на МС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, в нарушение на установените правила в чл. 27 ал. 1 от ЗКНВП - „Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа /канабис/, освен в случаите на чл. 29 ал.1“, като случаят не е маловажен. От обективна страна въззивникът е осъществил двете форми на изпълнителното деяние на посоченото престъпление като от неустановена дата през 2024 г. до 02.08.2024 г. в гр. ••••, област ••••, махала „••••", поземлен имот № •••••, засял и отглеждал 4 /четири/ броя растения от рода на конопа, с нето тегло на сухата им маса 124.833 /сто двадесет и четири цяло осемстотин тридесет и три/ грама, със съдържание в същата на активно действащ компонент - „тетрахидроканабинол" 1.28 - 3.12 тегловни процента, на обща стойност 2 496.66 /две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, определена съгласно Приложение № 2 към член единствен от Постановление на МС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, в нарушение на установените правила в чл. 27 ал. 1 от ЗКНВП - „Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа /канабис/, освен в случаите на чл. 29 ал.1“, като случаят не е маловажен. Неоснователно е становището на защитата, че следва да се изключат от доказателствения материал показанията на свидетелите М. А. Б., М. С. Ц. и Г. П. Д. - служители на РУ •••• при ОД на МВР ••••, с оглед разпоредбата на чл. 118 НПК. Показанията на тези свидетели не следва да се ценят в частта, в която възпроизвеждат направеното от подсъдимия самопризнание, с оглед практиката на ВКС и ЕСПЧ. В останалата им част, от която се установява време, място на извършване на престъпленията, намерените наркотични вещества, следва да се кредитират. На тези гласни доказателства съответстват приложените писмени доказателства /Протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за претърсване и изземване са одобрени с Разпореждане №240/02.08.2024 г. по ЧНД №184/2024 г. и с Разпореждане № 241/02.08.2024 г. по ЧНД №183/2024г., двете по описа на РС – ••••/, веществените доказателства и показанията на свидетелите М. Х. П. /поемно лице/, както и показанията на свидетеля В. Л. К., приобщени от първата инстанция на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК. С оглед на приетото от тази инстанция, че не следва да бъде дадена вяра на показанията на полицейските служители в частта, в която възпроизвеждат направено от подсъдимия самопризнание пред тях, по делото не е установено от събраните доказателства, че „Посочените свидетели разговаряли с него и го попитали дали отглежда наркотични вещества.М. потвърдил информацията и казал, че ще ги заведе до мястото, където е засадил растенията“, „Подсъдимият М. споделил също, че има наркотични вещества и в обитаваното от него жилище.Казал, че предната вечер ги е откъснал и оставил да се сушат“ и „В протокола за претърсване и изземване подсъдимият М. е вписал, че листата от растението в стаята ги е оставили лично той предната вечер“, както е приел за установено съдът в мотивите. В тази връзка е Решение № 207 от 7.05.2025 г. на ВКС по н. д. № 167/2025 г., III н. о., „Поначало съобразно чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК не съществува забрана за служителите на МВР, които са присъствали при извършване на оглед, претърсване и изземване да имат качество на свидетели в наказателното производство. Съществено значение при оценката на показанията на Ж. има обстоятелството, че към момента на провеждане на разговора му с подсъдимия, към К. вече е било отправено подозрение, че е извършител на деянието. Казано по друг начин показанията на полицейския служител съдържат извънпроцесуалните самопризнания на подсъдимия, които обаче са дадени в противоречие с основните положения, гарантиращи правото на защита – К. не е запознат с правото си да не се самоуличава, както и не му е осигурен защитник. Така в решение от 25 октомври 2013 г. (Решение № 391 от 25.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1220/2013 г., III н. о.) Върховният касационен съд постановява, че свидетелските показания на полицейски служител относно самопризнанието на обвиняемия са предназначени да „заменят“ самото самопризнание, което е направено в нарушение на процедурните изисквания. В този смисъл това доказателствено средство е имало за цел да „заобиколи закона“. Подобен подход е приложен и в решението Д. Митев срещу България на ЕСПЧ от 8 март 2018 г. – § 64 - § 72. Така в решение № 147 от 9.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 737/2018 г., III н. о. се приема, че законосъобразността на позоваването на извънпроцесуалните признания на подсъдимия е поставено под сериозно съмнение, особено след осъдителното решение на ЕСПЧ по делото Д. М. срещу България . В подкрепа на недопустимост на показанията на свидетеля Ж. в тази част е и последвалото изменение на чл. 118, ал. 2 НПК с ДВ, бр. 18, 2024 г., което изрично изключи възможността лицата, които са извършвали разузнавателни беседи по ЗМВР да могат да свидетелстват за тези факти. Като се е позовал на показанията на свидетеля Ж. в тази им част, в която съдържат извънпроцесните признания на подсъдимия първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което не е било отстранено от въззивната инстанция. В частта, в която полицейският служител пресъздава начина на протичане на действието по претърсване и изземване и на полицейската операция в цялост, неговите показания са годен доказателствен източник, който следва да бъде оценен наред с протоколите за претърсване и изземване и останалия доказателствен материал“. Съгласно Решение № 434/20.10.25 г. на ВКС по н.д. № 501/25 г., III н. о. „При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия А. обстоятелства, са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК , поради което не са налице пороци, поставящи под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. В доказателствената дейност на въззивния съд не се наблюдават дефицити. Напротив, същата се отличава със задълбоченост, аналитичност и прецизност и следва очертания от правилата на формалната логика път. Въззивният съдебен акт съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвиненията срещу С. А. Съдържанието на въззивното решение опровергава твърдението на защитника, че контролираният съд е „направил преглед, но не и действителен и задълбочен анализ на инкорпорираните доказателства и доказателствени източници“, както и че „не е дал ясен и мотивиран отговор на направеното възражение касателно приложимостта на забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК “. На л. 51 и л. 52 от въззивното дело съдебният състав с необходимото внимание и изключително подробно е обсъдил довода на защитата, касаещ допустимостта на показанията на свидетелите С. Н., В. Д., Н. И. и С. Т., предвид забраната, визирана в чл. 118, ал. 2 от НПК . Законосъобразен и в съответствие с посочената разпоредба е извода на съда за невъзможност да се ползват показанията на коментираните свидетели, в частта, в която те възпроизвеждат информация, получена от подсъдимия А. в рамките на проведена с него разузнавателна беседа, която информация е свързана със самоуличаването му в извършване на инкриминираните престъпления. Едновременно с това обаче напълно законосъобразен е и извода на съда, че за всички останали интересуващи делото обстоятелства /извън данните от разузнавателната беседа/, възприети от свидетелите полицейски служители и възпроизведени в проведените им разпити, не съществува пречка да бъдат ползвани като част от доказателствената съвкупност. Апелативният съд подробно е обсъдил решението на ЕСПЧ по делото "Д. М. срещу България /жалба № 34779/09 от 8.06.2018 г.", което е било поставено в основата на мотивите към проекта на ЗИДНПК /ДВ бр. 18/24 г./, с който разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК е била допълнена. Изложените в тази насока аргументи напълно се споделят от ВКС. В подкрепа на приетото от контролираната инстанция, че забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК не е абсолютна, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи в допълнение и следното: разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК изключва от каталога на лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество и които не могат да бъдат свидетели поемните лица, служителите на МВР, на военната полиция и на Агенция "Митници", присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. От съпоставянето на нормата на чл. 118, ал. 1, т. 3 с тази на чл. 118, ал. 2 от НПК , следва извод, че съществува законова пречка полицейските служители да бъдат разпитвани в качеството на свидетели за факти, свързани със самопризнанието на заподозряното лице, които факти са им станали известни в рамките на проведена от тях разузнавателна беседа по ЗМВР, но не и по отношение на други обстоятелства, в т.ч. и такива, отнасящи се до начина на провеждане на изчерпателно посочените в закона процесуално следствените действия. В този смисъл правилно въззивният съд е приел, че коментираните по-горе свидетели могат да бъдат разпитвани относно причините за провеждане на полицейската операция, наблюденията, осъществени спрямо подсъдимия и неговите жилища, времето на пребиваването му в тях, възприятията им касателно намерената оранжерия за отглеждане на растения от вида на конопа, откритите в двата апартамента вещи, начина на провеждане на следствените действия - претърсване и изземване. Забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК по настоящото дело не е нарушена, доколкото от доказателствената съвкупност са изключени показанията на полицейските служители в частта им, в която те са възпроизвели споделените от задържания, а в последствие обвинен С. А. самоуличаващи обстоятелства. В този смисъл съдебният състав от въззивния съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон“. От заключението на вещото лице д-р Ц.Н.М. по ботаническата експертиза на л. 50 от досъдебното производство, което е изследвало обектите, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2024 г., се установява, че четирите обекта представляват надземната част от конопови растения, които са били достатъчно високи и развити и че същите са забранени за отглеждане с оглед разпоредбите на ЗКНВП. От заключението на вещото лице Н.К.К. по физико - химическа експертиза на л. 55 от досъдебното производство се установява, че растителната маса, иззета с Протокол за претърсване и изземване от 02.08.2024 г., по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп/ марихуана/. Вещото лице е посочило, че теглото е 5.859 грама и със съдържание на наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ - 1.79 тегловни процента. Вещото лице е дало заключение, че растителната маса, иззета с Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2024 г., по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп /марихуана/, с общо тегло 124.833 грама и със съдържание на наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол" - 1.28 - 3.12 тегловни процента. Вещото лице е приело, че конопът/марихуаната/ има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол /забрана/, съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г., ратифицирана от РБългария и ЗКНВП. В експертното заключение се сочи, че тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Левовата равностойност на наркотичното вещество с тегло 5.859 грама е на стойност 117.18 лева, а на наркотичното вещество с тегло 124.833грама - 2 496.66 лева, определени съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството. От заключението на вещо лице Н.К.К. по физико - химическа експертиза се установява вида и теглото на наркотичното вещество и съдържанието на наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“. От субективна страна въззивникът е осъществил деянието виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съдът приема, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 пр. 1 НК, като на 02.08.2024 г., в 12.40 часа, в гр. ••••, област ••••, махала „••••“, поземлен имот № •••••, върху малка масичка, по средата на стая на първи етаж на жилищна сграда с кад. № ••••, върху рекламна листовка на магазин „•••• – ••••“, държал високорисково наркотично вещество - канабис /марихуана/, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 т. 1 - Списък I от ЗКНВП, с общо тегло 5.859 /пет цяло осемстотин петдесет и девет/ грама на стойност 117.18 /сто и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ лева, като случаят не е маловажен. От обективна страна въззивникът е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление, като на посочената дата и място е осъществил фактическа власт на владение върху предмета на престъплението. От заключението на вещо лице Н.К.К. по физико - химическа експертиза се установява вида и теглото на наркотичното вещество и съдържанието на наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“. От показанията на свидетелите М. А. Б., М. С. Ц. и Г. П. Д. - служители на РУ •••• при ОД на МВР •••• в частта, която тази инстанция кредитира по мотиви, изложени на стр. 9, приложените писмени доказателства /Протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за претърсване и изземване са одобрени с Разпореждане №240/02.08.2024 г. по ЧНД №184/2024 г. и с Разпореждане № 241/02.08.2024 г. по ЧНД №183/2024г., двете по описа на РС – ••••/, веществените доказателства и показанията на свидетелите М. Х. П. /поемно лице/, както и показанията на свидетеля В. Л. К., приобщени от първата инстанция на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК се установява времето, мястото и предмета на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 пр. 1 НК. Не следва да се дава вяра на обясненията на въззивниика в частта, в която твърди, че не е автор на деянията, тъй като са дадени в негова защитна теза и не съответстват на изложените в предходния абзац гласни, писмени и веществени доказателства. Основателно е становището на защитата, че е налице противоречие в мотивите на съда по отношение на показанията на свидетелите М. А. Б., М. С. Ц. и Г. П. Д. /полицейски служители/, но тази инстанция изложи подробни мотиви в коя част не следва да се кредитират и в коя следва да им се даде вяра, като се позова на практика на ВКС. Допуснатото нарушение е отстранено от въззивната инстанция и не е основание за отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане от друг състав на съда. От показанията на помните лица - М. Х. П., както и от приобщени от първата инстанция на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК показанията на свидетеля В. Л. К., се установява времето, мястото на извършване на престъплението, предмета на престъплението. В приобщените показания на св. В. Л. К. от първата инстанция на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК, дадени на л. 43 от досъдебното производство, свидетелят подробно е обяснил броя на растенията, както и че за тях е полагана грижа, като всяко от тях е било копано и поливано. Съдът даде вяра на тези показания, тъй като са в период близък до извършване на деянието и свидетелят е имал ясен спомен. В тази връзка са и показанията на другото поемно лице-св. М. П. Х.. От показанията на тези свидетели се установява, че е налице засяване и отлеждане на 4 бр. растения. От тези гласни доказателства се установява, че е налице засяване и отглеждане на наркотично вещество, поради което е неоснователно възражението на защитата, че обвинението по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК е недоказано. Тази инстанция не споделя и тезата на защитата, че не е установено с категоричност броя на растенията. От показанията на поемните лица категорично е установен броя на растенията. Тези гласни доказателства съответстват на съставения протокол за оглед и на веществените доказателства по делото. От заключението на вещото лице д-р Ц.Н.М. по ботаническата експертиза на л. 50 от досъдебното производство, което е изследвало обектите, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2024 г., се установява, че четирите обекта представляват надземната част от конопови растения, които са били достатъчно високи и развити и че същите са забранени за отглеждане с оглед разпоредбите на ЗКНВП. Поради изложеното, съдът не приема и становището на защитата, че с оглед на установения активно действащ компонент от експертизата, че е между един и два процента, както и известния факт, че при качествените наркотични вещества от канабиса този процент е от около 20-25%, следва да се приеме, че се касае за диворастящи растения и с оглед на мястото, където те са немерени. От заключението на вещото лице Кунова по физико-химична експертиза се установява, че общото количество на наркотичните вещества е 130.692 грама с процент на активния действащ компонент тетрахидроканабинол от 1.28 до 3.12 процента. Процентното съдържание на активния действащ компонент тетрахидроканабинол е над 0.2 и е налице осъществен състав по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК. Съгласно Решение № 178 от 9.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 666/2018 г., I н. о., НК „Физико-химическият анализ на намерената в жилището тревна маса, резултатът от който е визуализиран в заключението на ФХЕ /л. 21-23 от т. ІV, ДП/, е дал основание на контролирания съд да приеме, че тя е високорисково наркотично вещество - марихуана с тегло 72,71 грама, с процентно съдържание на активния компонент 0,1 % тетрахидроканабинол, с парична равностойност 436,26 лева. Въз основа на посочените доказателствени източници въззивният съд е изградил законосъобразния извод, че откритото вещество е годен предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователно първото възражение, което се сочи в касационната жалба, за допуснато нарушение на материалния закон. Действително, нормата на чл. 354а от НК препраща към ЗКНВП, чиято разпоредба на чл. 29, ал. 2 от ЗКНВП предвижда разрешителен режим за засяване и отглеждане на коноп, предназначен за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета. В конкретния случай обаче, обвинението е за държане на високо рисково наркотично вещество, а не за засяване или отглеждане на такова в нарушение на ЗКНВП /чл. 354в, ал. 1 от НК/. Както специалния закон, така и съответната наказателно правна норма не визират конкретна величина на процентното съдържание на активния компонент на наркотичното вещество, като критерий за разграничаване на административната от наказателната отговорност. За да е съставомерно деянието по чл. 354а, ал. 3 от НК е достатъчно деецът да държи високорисково наркотично вещество /каквото е инкриминираното в случая, видно от заключението на ФХЕ/, без надлежно разрешително. Поради това, твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е неоснователно“. Основателен е аргумента на защитата, че Приложение № 2 е отменено една година преди извършване на деянието. В диспозитива на обвинителния акт и присъдата е посочено за престъплението по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, че стойността на наркотичното вещество е 2 496.66 /две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, определена съгласно Приложение № 2 към член единствен от Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е изменено с ДВ, бр. 85 от 10.10.2023 г. , като приложение 2 към единствен е отменен. Съгласно Член единствен. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2023 г., в сила от 08.08.2023 г.) Определя цени за нуждите на съдопроизводството на наркотичните вещества съгласно чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с Постановление № 293 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2013 г., бр. 70 от 2015 г., бр. 48 от 2016 г., бр. 6 и 88 от 2018 г., бр. 41 и 83 от 2019 г., бр. 81 от 2020 г., бр. 50 от 2021 г. и бр. 9 и 85 от 2022 г.), както следва: 1. цените на веществата от Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложението. Към дата на извършване на деянието списък 2 е отменен, но това не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита на въззивника. Точното посочване на начина на определяне на цената на наркотичното вещество не е елемент от състава на престъплението по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК и не е допуснато нарушаване право на защита на въззивника с изписване на отмененото приложение 2 в обвинителния акт и присъдата. Правилно е определен вида и размера на наказанието на въззивника за престъплението по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК. Съдът е осъдил въззивника на 2 /две/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, която да заплати в полза на Държавата. Така определените наказания са в минималните размери, предвидени в закона. Съдът е съобразил като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, а като отекчаващо вината обстоятелство лошите характеристични данни за въззивника. Не е налице основание за промяна в размера на наказанията. Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода на А. Ю. М. за изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съдът за престъплението по чл. 354а ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 от НК е осъдил въззивника на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС - •••• в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева. Съдът е съобразил като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, а като отекчаващо вината обстоятелство лошите характеристични данни за въззивника. Не е налице основание за промяна в размера на наказанията. Съдът на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание в размер на 1 /една/ години лишаване от свобода на А. Ю. М. за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия А. Ю. М. общо най-тежко наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода. Съдът на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на общо най-тежко наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода на А. Ю. М. за изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Налице са условията на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като определеното наказание е до три години лишаване от свобода, въззивникът е неосъждан и целите на наказанието могат да бъдат без реално изтърпяване на наказанието. Съдът на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединява изцяло към общото най - тежко наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода на въззивника и наказанието глоба в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, която следва да се плати в полза на Държавата. В съответствие с чл. 53 ал. 2 буква „а“ от НК съдът е отнел в полза на Държавата вещественото доказателство: Наркотично вещество - наркотичен коноп /марихуана/ с общо тегло 130.692 грама, от които след ФХЕ са върнати 130.442 грама, с Приемо - предавателен протокол № 104918 от 08.10.2024 г., изпратено за съхранение с Писмо рег. № 359000-8489/02.09.2024 г., за което да бъде уведомена Агенция „Митници" Централно митническо управление гр. София. Законосъобразно съдът е постановил веществените доказателства: Обект № 1 - Обект № 1А -прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015070, Структура МВР: ОДМВР-•••• РУ -•••• ЗМ № Обект № 1А Дата: 02.08.2024 Адрес/място: гр. ••••, обл. •••••, мах. „••••". Действие по разследването : оглед на МП Обект/и: Контролен талон от Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица; Обект № 2 - Обект № 1А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015088, Структура МВР: ОДМВР-••••, РУ- •••• ЗМ № 265, Обект № 1А Дата: 02.08.2024 Адрес/място: гр. ••••, обл. •••••, мах. „••••" - жилищна сграда. Действие по разспедването: претърсване Обект/и: Контролен талон от полеви тест Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица; Обект № 3 - Обект № 2А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015073, Структура МВР: ОДМВР-••••, РУ- •••• ЗМ № ... Обект № 2А Дата: 02.08.2024г. Адрес/място: гр. ••••, обл. •••••, мах. „••••". Действие по разследването: Оглед МП Обект/и: Контролен талон от Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица; Обект № 4 - Обект № 4А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015086, Структура МВР: ОДМВР ••••, РУ- •••• ЗМ № ... Обект № 4А Дата: 02.08.2024 Адрес/място: гр. ••••, обл. ••••, мах. „••••". Действие по разследването оглед на МП, Обект/и: Контролен талон от полеви тест Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица; Обект № 5 - Обект № 3А - прозрачен полиетиленов плик, запечатан с бял етикет с надпис: "Веществено доказателство № 015074, Структура МВР: ОДМВР-••••, РУ- •••• ЗМ №... Обект № 4А Дата: 02.08.2024 Адрес/място: гр. ••••, обл. ••••, мах. „••••". Действие по разследването: оглед на МП Обект/и: Контролен талон от Narco Spray, оцветен в червен цвят, следват подписи на вещо лице и поемни лица и Обект № 6 - запечатан кафяв хартиен плик с поставен на него етикет с надпис: "№ 2 ВД и опаковки към ХЕ № Н-265/26.08.2024г. на БНТЛ - ОДМВР - Плевен и към ДП № 265/2024 по описа на РУ-••••" и подпис на извършил изследването, след влизане в сила на настоящата присъда да се унищожат. Присъдата е правилна и в частта за разноските, с която на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А. Ю. М. да заплати : в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Плевен сумата 317.01 /триста и седемнадесет лева и една стотинка/ лева, представляваща разноски по делото от досъдебното производство за експертиза; в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - •••• сумата 139.94 /сто тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляваща разноски по делото от досъдебното производство за ботаническа експертиза, и в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. •••• сумата 127.51 /сто двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща разноски по делото от съдебното производство. Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда № 5/13.05.2025 г. по НОХД № 341 по описа за 2024 год. на РС-••••. Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Ловешкият окръжен съд