Решение № 152 от 19.2.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1727/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 1750 от 10.08.2023 г. по гр. д. № 6699/2022г. по описа на Районен съд – Бургас ответниците „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, и Д. Т. П., ЕГН ••••••••••, СА ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на ищцата Л. Г. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, следните суми: сумата от 4580.64 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в разликата между нетната стойност на Поръчка № SEC/21/45688 от 21.09.2021 г. за покупка на дялове в инвестиционен фонд Schroder International Selection Fund, подфонд SISF EURO Corporate Bond, възложена въз основа на Договор CONTR/21/05419/21.09.2021 за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“, при сключването на който ответницата Д. Т. П. като служител на ответника „Банка ДСК“ АД е действала недобросъвестно, и стойността на закупените дялове при обратното им изкупуване с Поръчка № SEC/22/11924 от 24.02.2022 г. за обратно изкупуване на дялове от инвестиционен фонд Schroder International Selection Fund, подфонд SISF EURO Corporate Bond, като в останалата част този иск е отхвърлен над присъдената сумата над 4 580. 64 евро до пълния предявен размер от 4 913. 09 евро; сумата о т 332.42 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в удържана от „Банка ДСК“ АД такса по Поръчка № SEC/21/45688 от 21.09.2021 г. за покупка на дялове в инвестиционен фонд Schroder International Selection Fund, подфонд SISF EURO Corporate Bond, възложена въз основа на Договор CONTR/21/05419/21.09.2021 за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“, при сключването на който ответницата Д. Т. П. като служител на ответника „Банка ДСК“ АД е действала недобросъвестно; сумата от 169, 40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в разликата между стойността на Поръчка № SEC/21/45767 от 21.09.2021 г. е за покупка на дялове в „ДСК - ОТП Премиум микс”, възложена въз основа на Договор CONTR/21/05419/21.09.2021 за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“, при сключването на който ответницата Д. Т. П. като служител на ответника „Банка ДСК“ АД е действала недобросъвестно, и стойността на закупените дялове при обратното им изкупуване с Поръчка № SEC/22/11920 от 24.02.2022 г. за обратно изкупуване на дялове от инвестиционен фонд „ДСК - ОТП Премиум микс”; и сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на претърпени психически болки и страдания, изразяващи се в притеснение, безсъние, стрес, срам, обида, унижение, гняв, причинени от недобросъвестното поведение на ответницата Д. Т. П. като служител на ответника „Банка ДСК“ АД при сключването на Договор CONTR/21/05419/21.09.2021 за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“, и възложените въз основа на него Поръчка № SEC/21/45688 от 21.09.2021 г. за покупка на дялове в инвестиционен фонд Schroder International Selection Fund, подфонд SISF EURO Corporate Bond, и Поръчка № SEC/21/45767 от 21.09.2021 г. за покупка на дялове в „ДСК - ОТП Премиум микс”, като в останалата част искът е отхвърлен над присъдената сумата над 2500 лева до пълния предявен размер на частичния иск от 5010 лева от общата сума в размер на 15 000 лева. Със същото решение ответниците „Банка ДСК“ АД и Д. Т. П., са осъдени да заплатят на ищцата Л. Г. М., сумата от 2008, 56 лева, представляваща разноски по делото, като същевременно ищцата Л. Г. М., е осъдена да заплати на Банка ДСК“ АД сумата от 42 лева, представляваща разноски по делото. Против решението в различни му части са постъпили жалби от всички страни. Във въззивните си жалба /идентични по съдържание и искания/ ответниците „БАНКА ДСК“ АД и Д. Т. П. са атакували решението в осъдителните му части, с които са уважени предявените от ищцата искове и в тяхна тежест са присъдени разноски по делото. Считат, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо място излагат, че съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в чл. 6 от ГПК, посочвайки в доклада, че разглежда искове по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, а е постановил решение по иск по чл. 12 от ЗЗД-специален вид деликтна преддоговорна отговорност. В това число се твърди, че липсват указания за установяване на неправомерно поведение от страна на ответницата-физическо лица във фазата на преговорите и при сключване на поръчките. На второ място се навеждат множество доводи, че са налице допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка- чл.12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК. На трето място се твърди нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на чл. 45 вр. с чл. 49 от ЗЗД и неправилно приложение на нормата на чл. 45 вр. с чл. 12 и чл. 49 от ЗЗД. По изложените подробни съображения във въззивните си жалби ответниците считат, че съдът се е произнесъл с недопустимо и неправилно решение. Иска се отмяната му от въззивния съд и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на разноските по делото и в двете съдебни инстанции съобразно изхода на делото. Не са направени доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата-ищца Л. Г. М. е депозирала писмен отговор по въззивните жалби с твърдение за тяхната неоснователност. Излага становище, че добавената квалификация по чл. 12 от ЗЗД не променя деликтния състав на исковете съобразно общия фактически състав на непозволеното увреждане, като в подкрепа на доводите си излага подробни съображения. На следващо място възразява, че не са налице пропуски или нередовности при разпределение на доказателствената тежест, още повече, че не се твърди от въззивниците в жалбите им, че в резултат на твърдяната от тях неправилна квалификация са пропуснали да докажат изгоден за тях факт. На следващо място се възразява по доводите в жалбите за допуснати процесуални нарушения чл.12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, като в тази връзка в писмения отговор са изложени пространни съображения. Що се касае до соченото в жалбите нарушение на материалния закон, въззиваемата- ответница счита, че оплакването е неоснователно, тъй като съдът е изследвал преддоговорните отношения между страните доколкото е следвало да прецени дали са били спазени законовите изисквания за сключване на договора от 21.09.2021г. Излага доводи, че ответницата –физическо лице е действала недобросъвестно в хода на преддоговорните отношения по сключения договор, поради което ответната банка изобщо не е следвало да ги сключи. По подробно и пространно изложените в писмения отговор съображения въззиваемата-ищца счита, че правилно съдът е ангажирал деликтната отговорност на всеки от ответниците, поради което правилно исковете срещу тях са уважени. Моли за потвърди решението на първата инстанция в обжалваната осъдителна част. В срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата-ищца Л. Г. М. е подала насрещна въззивна жалба против постановеното от БРС решение в частта му, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над присъдената сума от 2500 лв. до пълния предявен размер на частичния иск от 5010 лева от общата сума в размер на 15 000 лева, съответно и в частта, с която в полза на ответниците са присъдени разноски в размер на 33.47лв., като счита, че тази част решението се явява неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Счита, че ответниците в нарушение на императивни изисквания и морални норми са злоупотребили с доверието й и са й поднасяли за подпис неразбираеми и неясни за нея документи, такива, съдържащи отметки за обстоятелства, които тя никога не е декларирала, както и за неверни обстоятелства, които са е нейн ущърб; документи, които са я въвличали в рисково инвестиране на всичките й спестявания без да се разяснят смисъла и значението на финансовите операции и техните последици. Счита, че претърпените имуществени вреди са доказани с ангажираните свидетелски показания, като възразява, че определения от съда размер на обезщетението е занижен, по съображения, че при оценката на вредите съдът не е взел предвид техния интензитет, поражението им върху физическото и психическото й състояние, предвид възрастта й, неосведомеността й и доверие банката, градено 20г., ценностната й система и семейно положение. По подробно изложените в насрещната жалба доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителната част, касаеща претенцията на неимуществени вреди и присъждането й в предявения частичен размер от 5010лв. от общата сума от 15 000 лв. Моли за присъждане на разноските по делото. В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК въззиваемите по насрещната въззивна жалба „БАНКА ДСК“ АД и Д. Т. П. са депозирали писмени отговор по нея, с който излагат съображения за неоснователност на изложените в нея доводи и възражения. Считат, че липсват данни за виновно противоправно поведение на служители на банката и недоказаност на претенцията за търсената обезвреда. Молят въззивния съд да потвърди решението на БРС в обжалваната отхвърляща тази претенция част. Претендират се разноски по делото. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното: Районният съд е сезиран с предявени от ищцата М. искови претенции срещу ответниците „Банка ДСК“АД и Д. П. за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата /като първият ответник като работодател, а втората ответница-като негов служител/ следните суми, заявени като главни искове: сумата от 4 913.09 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди - имуществена загуба, настъпила в резултат на инвестиране на 21.09.2021 г. в Schroder International Selection Fund на сумата от 66 822. 07 евро, представляваща цялата наличност по личната банкова сметка на ищцата, водена при ответната „Банка ДСК“ АД, поради виновно противоправно поведение на ответницата П., изразяващо се в съветване и указване на ищцата за извършване на това инвестиране; . сумата от 332.42 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – имуществена загуба, изразяващо се в удържането на тази сума от ищцата като такса за инвестиране в Schroder International Selection Fund на сумата от 66 822. 07 евро, представляваща цялата наличност по личната банкова сметка на ищцата, водена при ответната „Банка ДСК“ АД, поради виновно противоправно поведение на ответницата П., изразяващо се в съветване и указване на ищцата за извършване на това инвестиране; . сумата от 169.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – имуществена загуба, претърпени от ищцата в резултат от виновно противоправно поведение на ответницата П., изразяващо се в съветване и указване на ищцата да инвестира във фонд „ДСК - ОТП - Премиум микс” на сумата 6 000 лева от личната си банкова сметка при ответната банка, възлизаща в размер на 6 500, 39 лева сумата от 5010 лв. – частичен иск от общата сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, явяващи се болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат от виновното противоправно поведение на ответницата. Горепосочените главни искове, по които се търси солидарна отговорност и на двамата ответници са квалифицирани от районния съд с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 12 от ЗЗД. При условията на евентуалност, в случай, че искът за присъждане на деликтно основание на сумата от 332.42 евро бъде отхвърлен, ищцата претендира осъждане на ответната банка да й заплати същата сума като дадена от нея без основание по сключен между помежду им нищожен Договор № CONTR/21/05419/21.09.2021 г. за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК” АД. Посочения евентуален иск, по който ответник е само ответната банка е квалифициран от районният съд с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД. На следващо място при условията на евентуалност, в случай, че горните искове бъдат отхвърлени на заявеното срещу двамата ответници деликтно основание, респ. евентуалният иск за сумата от 332.42 евро, предявен само срещу ответната банка на плоскостта на неоснователното обогатяване бъде отхвърлен, ищцата претендира осъждане на първият ответник „Банка ДСК” АД да й заплати същите процесни суми на основание договорно неизпълнение на определени задължения на банката към ищцата сключения помежду им Договор № CONTR/21/05419/21.09.2021 г. за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК” АД. Тези евентуални искове са квалифицирани от районният съд с правно основание чл. 280 вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 от ЗЗД. В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които са оспорили исковете, като са изложили съображения, че банката не е препоръчвала или съветвала ищцата да закупи конкретен инструмент, а само е давала информация за наличните за закупуване инструменти, в т.ч. се възразява, че предоставянето на инвестиционни услуги не е предлагана от банката услуга, в т.ч. и, че такава не е предлагана и на ищцата. Оспорва се твърдението в исковата молба за нищожност на сключените между ищцата и банката договори, с доводи, че не са налице сочените от ищцата закононарушения. Твърди се също, че банката е изпълнявала договорните си задължения към ищцата по договора от 21.09.2021г., поради което счита, че няма основание за ангажиране на договорната отговорност на банката. Наведени са и насрещни твърдения, че процесното инвестиране не е било първата покупка на дялове от ищцата в договорни фондове, като такова е извършено с договор от 23.12.2019г. за покупка и обратно изкупуване на дялово в договорни фондове, дистрибутирани от банката, вследствие на което ищцата е придобила дял от фонд „ДСК Стандарт“. По подробно изложените в писмените отговори съображения се иска отхвърляне на исковете. С обжалваното първоинстанционно решение, произнасяйки се по главните искове, основани на деликтна отговорност съдът е уважил частично първия иск до размера на сумата от 4 580. 64 евро, като в останалата част до пълния предявен размер от 4 913.09 евро искът е отхвърлен, уважил е изцяло вторият и третия иск за сумата от 332.42 евро и за сумата от 169.40 евро, и е уважил частично четвъртият иск до размера на сумата от 2500 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер на този иск от 5000 лв., предявен като частичен от общото вземане в размер на 15 000 лв. Предмет на въззивно обжалване от ответниците-въззивници е решението на районния съд в осъдителните му части, с които исковете на ищцата са уважени, а срещу срещу отхвърлената част над уважения размер на иска за сумата от 2500 лв. до претендирания от 5000 лв., предявен като частичен иск от общата сума от 15 000 лв. ищцата е депозирала насрещна въззивна жалба. В останалата отхвърлителна част, касаеща първият иск решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че при подписване на процесния договор от 21.09.2021г. и сключените въз основа на него две поръчки от същата дата ответницата П. като служител на ответната банка, в разрез със задълженията си по длъжностна характеристика, е действала недобросъвестно като е злоупотребила с доверието и неосведомеността на ищцата като клиент на банката, изразяващо се в това, че не е предоставила на последната, имаща качеството на „непрофесионален клиент“ необходимата информация, въз основа на която същата да вземе информирано решение за ползването на предложените й инвестиционни услуги. Съдът е приел, че с тези си действия ответницата П. в качеството й на инвестиционен посредник не е изпълнила преддоговорните задължения съгласно чл. 2, ал. 1 от договора от 21.09.2021г., както и, че не е изискала необходимата информация от ищцата за извършване на дължимата оценка за целесъобразност съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПФИ, нито е отправила надлежно предупреждение по чл.79, ал. 4 от ЗПФИ, нито е разяснила последиците същността и последиците от закупуване на дялове е инвестиционни фондове, а само е предоставила за подпис на ищцата необходимите документи за да изпълни вътрешнобанковите условия за предоставените, но нежелани от ищцата инвестиционни услуги. Съдът е счел, че с тези си действия ответницата П. не е действала честно и справедливо в интерес на ищцата, а недобросъвестно, което е основание за ангажиране на имуществената й отговорност за причинените на ищцата вреди, които съставляват претърпените от нея имуществени загуби и неимуществени вреди за болки и страдания, които суми съдът е присъдил в полза на ищцата. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на първоинстанционното решение, в обжалваните му от страните части, извършена на основание чл.269 от ГПК не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По отношение на оплакването за недопустимост на решението с доводи, че районният съд е посочил в доклада, че разглежда искове по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, а е постановил решение по иск по чл. 12 от ЗЗД- специален вид деликтна преддоговорна отговорност, настоящата инстанция намира следното: По делото няма спор, че предявените от ищцата главни искове са основани на твърдения за ангажиране на солидарната деликтната отговорност на ответниците за причинените на ищцата имуществени вреди- претърпени загуби и неимуществени вреди, която отговорност за първият ответник е обективна и безвиновна и се основава на качеството му на работодател на втората ответница, а за втората ответница е основан на твърдения за личното й противоправно поведение в качеството й на служител на банката- първи ответник във връзка със сключване на процесния договор от 21.09.2021г., който страни са ищцата и банката. Действително дадената в доклада на съда правна квалификация на така предявените искове е по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, като нормата на чл. 12 от ЗЗД, касаеща специален вид деликтна преддоговорна отговорност е добавена като квалификация към нормите на чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД при постановяване на съдебното решение. Независимо от това настоящата инстанция счита, че това обстоятелство нито е довело до произнасяне по непредявени от ищцата искове, нито не е нарушило правата на страните, и по специално възможността на ответниците да докажат възраженията си и да проведат насрещно доказване по възраженията си във връзка с твърдените от ищцата факти и обстоятелства. Този извод следва от обстоятелство, че в постановеното и обжалвано пред настоящата инстанция решение, районният съд се е произнесъл по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба, като допълнената в решението правна квалификация на главните искове и по чл. 12 от ЗЗД, доколкото същата касае специална преддоговорна деликтна отговорност е в съответствие именно с надлежно релевираните с искова молба фактически основания на иска, основан на деликтната отговорност на ответниците. По така изложените съображения въззивният съд намира за неоснователни възраженията за недопустимост на обжалваното решение. По отношение на правилността на обжалвания съдебен акт, въззивният съд като предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на нея е направил правилни фактически и правни изводи, които настоящата инстанция напълно споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Съобразявайки изложените във въззивната и насрещната въззивна жалба оплаквания и предвид ограничения въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира жалбите за неоснователни по следните съображения: Не е спорно между страните, че ищцата е дългогодишен клиент на „Банка ДСК“ ЕАД, като към месец септември 2021г. същата е имала депозирани в банката спестявания по срочен депозит- сумата в размер на 66882.07 евро и по разплащателна сметка – сумата в размер на 6500.39 лв. От данните по делото става ясно, че през 2019 г. ищцата продала свой наследствен апартамент в гр. Варна, за който е получила продажна цена от около 50 000 евро, платена й по разплащателната й сметка при ответната банка, като впоследствие на 23.12.2019 г. ищцата е прехвърлила сумата от 97 000 лв. от разплащателната й сметка в лева по влогова сметка на срочен депозит в евро. Установено е, че в същият ден след прехвърляне на посочената сума по срочен депозит ищцата е подписала поръчка по договор за покупка на дялове на договорен фонд „ДСК Стандарт“ на стойност 1000 лева, която сума е била налична по нейната разплащателна сметка в същата банка. По делото се установява, че ответницата П. работи като служител на банката на длъжност „Специалист продажби спестовни и инвестиционни продукти“, като през м. септември 2021г. същата се обадила по телефона на ищцата и я повикала на разговор във финансовия център на банката, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Бр. Миладинови“, бл.38, с мотив, че трябва да решат какво да правят с паричните средства на ищцата, защото банката вече не поддържала депозитни сметки. Не е спорно, че по този повод на 21.09.2021г. ищцата се е срещнала с ответницата П. в посочения офис на банката. По време на тази среща между ищцата и банката били подписан рамков договор между за предоставяне на платежни услуги от 21.09.2021г. и допълнително споразумение от същата дата за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка между банката и ищцата. По време на срещата между ищцата и банката, представлявана от ответницата П. е сключен и договор от 21.09.2021г. за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от банката, в който е посочено, че ищцата е възложила, а банката е приела срещу възнаграждение да приема и предава за изпълнение поръчки за покупка и обратно изкупуване на дялове от инвестиционно фондове, дистрибутирани от банката от името и за сметка на ищцата. В чл. 2, т. 3 и т.4 от договора е посочено, че преди сключване на договора банката е предоставила на ищцата информация за естеството и риска на финансовите инструменти съгласно ЗПФИ и относно защитата на финансовите инструменти и/или парични средства на клиентите съгласно чл. 48 от Делегиран регламент 2017/565. В чл. 3 от договора е посочено задължение за банката, съгласно предоставена от ищцата като клиент информация да извърши оценка на принадлежността на клиента към целевия пазар на инвестиционните фондове, чиито дялово дистрибутира. В чл. 22 от договора е записано, че ищцата е категоризирана като непрофесионален клиент съгласно ЗПФИ, която предоставя най-високата степен на защита от банката при предоставяне на предлагани от нея инвестиционни продукти. По делото е представен въпросник-декларация от 21.09.2021г., подписан от ищцата, която е послужила на банката за оценката на принадлежността на ищцата към целевия пазар във връзка със сключване на договора 21.09.2021г. Видно от съдържанието на въпросникът- декларация в него са предварително са поставени преди отпечатването му отметки, написани чрез компютър, в които е отбелязано, че ищцата е запозната и има опит с договорни фондове и дългови ценни книжа, че знае, че фондовете са високорискова инвестиция, че през изминалата година е имала транзакции с обем до 1 млн. лева, че минималните й финансови планове са за над 5 години, че е склонна на толерира в рамките на една година максималните над 15% понижения, че в очакване на големи доходи би предприела по-голям риск и ако стойността на инвестицията се понижи над 15% няма да предприеме нищо, като дори би помислила да довнесе още пари в очакване пазара да се възстанови. Представени са и две поръчки от 21.09.2021г. за покупка на дялове на инвестиционен фонд, подписани от ищцата, от които едната е за покупка на дялове в Schroder International Selection Fund за сумата от 66822.07 евро, от която нетна стойност 66489.62 евро и такса за банката от 332.45 евро, приета от ответницата П., а другата е за покупка на дялове „ДСК – ОТП Премиум макс“ на стойност 6000 лв. В съдържанието и на двете поръчки е предварително отбелязано с отметки, написани чрез компютър, че ищцата разбира естеството на инвестиционната услуга и рисковете, свързани с нея с цел вземане на информирано инвестиционно решение, че е имала възможност да се запознае с резултатите от проведения тест за оценка на принадлежност към целевия пазар на инвестиционните фондове, дистибутирани от банката както и, че всяка от поръчките е дадена по нейна инициатива, а не по препоръка, съвет или в резултат на инвестиционна консултация с банката. Представени са и три поръчки за обратно изкупуване на дялове от инвестиционни фондове, подписани от ищцата, две от които за дялове в „ДСК –ОТП Премиум макс“ от 22.02.2022г. и 24.02.2022г., а третата от 24.02.2023г. - за дялове в Schroder International Selection Fund, съдържащи същите предварително поставени от банката отметки, съответстващи на тези в поръчките от 21.09.2021г., като при последните две поръчки от 24.02.2023г. ищцата саморъчно е изписала, че тя не е поставяла отметките. Ищцата не оспорва, че е автор на положените в документите от нейно име подписи, но твърди, че не й е било известно, нито й е било разяснено предварително съдържанието и последиците от сключване на договора, както и, че обстоятелствата по отметнатите като декларирани от нея обстоятелства в същите документи. Страните не спорят, а и от данните по делото става ясно, че на 04.03.2022 г. /на осмия ден след подписване на поръчките за обратно изкупуване по искане на ищцата от 24.02.2023г. / банката е възстановила на ищцата не цялата, само част от вложената в немския фонд сумата до размера от 61 908, 98 евро, като загубата й след тази инвестиция възлиза на 4 913, 09 евро, а в процентно изражение - минус 7, 3 % за пет месеца, а по отношение на инвестицията във фонд „ДСК-ОТК-Премиум микс“ данните по делото сочат, че от цялата вложена сума от 6000 лв. в резултат на обратното изкупуване ищцата получила общо 5 830, 60 лв., т.е. загубила е сумата от 169, 40 лв. или 2, 8 % за период от 5 месеца. В първата инстанция страните са ангажирали свидетелски показания, като по искане на ищцата са разпитани трима свидетели- нейни близки роднини /дъщеря, син и внук на ищцата/, а по искане на ответниците е разпитан служител на банката. От показанията свидетелите на ищцата става ясно, че при посещение на офис на банката в ж.к. „Бр. Миладинови“ – Бургас на 22.02.2023г. ищцата е поискала да изтегли парична сума от сметката си, но служител на банката й обяснил, че парите й не са налични по банкови сметки, а са вложени някъде и тя вече не разполагала с тях. Установено е, че на 24.02.2023г. ищцата отново посетила офиса на банката, но този път заедно с внука си –св. К., като след като станало ясно, че действително тя не разполага с парите си по нейните сметки в банката, тъй като били вложени във фондове, били посъветвани да се срещнат с Д. П., която отговаряла по тези въпроси, чието работно място било в централния офис на банката в гр. Бургас, на ул. „Васил Априлов“ № 12. От показанията на свидетеля К. става ясно, че двамата с ищцата посетили ответницата П. на посоченото място, като ищцата я разпознала като служителката, която през месец септември 2021 г. я е извикала с мотив, че банката вече не поддържала депозитни сметки, в каквито се съхранявали парите на ищцата в евро. В присъствието на ищцата и св. К., а след това и на останалите св. Х. и св.М. / деца на ищцата/ ответницата обяснила, че парите на ищцата били вложени в благонадеждни и печеливши фондове, като след предоставена справка станало ясно, че в инвестицията в германския фонд Schroder International Selection Fund са вложени средства на ищцата в размер на 66 489. 62 евро, които към момента са намалели на 62 000 евро, а освен това сумата от 6000 лв. е вложена във фонд „ДСК - ОТС - Премиум микс.“ По отношение на немския фонд свидетелят Ал.К. сочи, че ответницата изобщо не могла да даде информация за него, затова се наложило той самия да направи справка от телефона си в интернет, от която установил, че инвестициите в този фонд трайно се обезценявали с всеки изминал ден в продължение на месеци. Свидетелите на ищцата сочат, че ответницата П. им обяснила, че се е свързала с ищцата след предварително даден й от банката списък. По повод на изявленията на ищцата, че преди подписване на документите от 21.09.2021г. П. не й е било обяснила, че с предложените й за подпис документи всъщност влага парите си във фондове, че така средствата й не се съхраняват в банката и, че няма да бъдат на нейно разположение и има риск да загуби част от тях, от показанията става ясно, че ответницата Д. П. мълчала и не е отрекла твърденията на ищцата. Свидетелите сочат, че П. им обяснила, а след това им показала нагледно на компютъра си, че бланките за изготвените документи за обратно изкупуване на дяловете са предварително зададени от системата на банката и са с поставени отметки, които не могат да се премахнат, поради което подписването на документите, за които се отнасят не може да стане без зададените предварително отметки на точно определени обстоятелства, подлежащи на деклариране. Предвид това, свидетелите сочат, че при подписване на документите за обратно изкупуване ищцата била принудела ръкописно да изпише текст, че тези отметките не са поставени от нея. От свидетелските показания се установява също, че преди сключване на процесния договор от 21.09.2021г. ответницата П. не е провеждала каквато и да е консултация с ищцата, нито й е задавала въпросите, на които в подписаните от ищцата документи има поставени отметки, както и, че така отметнатите като декларирани обстоятелствата не отговарят на истината, тъй като не съответстват обективно нито на състоянието на ищцата, нито на нейните намерения, желания, опит и цели, като в тази връзка свидетелите сочат, че ищцата е имала намерение да си закупи жилище, а впоследствие да даде парите на децата си. Свидетелите заявяват, че никога ищцата не е изразявала каквото и да е желание да влага парите си във фондове, като сочат, че предоставените й след срещата на 21.09.2021г. документи ищцата е останала с впечатление, че средствата й в евро от влоговата й сметка в евро в Банка ДСК, които са били на срочен депозит са били прехвърлени в новоразкрита разплащателна сметка в евро в същата банка, а тази влогова сметка в евро била закрита. От показанията им се установява също, че при поискване ответницата П. не е предоставила каквато и да е информацията и документи, предмет на декларациите, нито проспекта, за който в декларациите се сочи, че е предоставен на ищцата, както и сочената „ключова информация“. Установено е също, че впоследствие ответницата П. е спряла да отговаря на обажданията на ищцата и роднините й, укривала се е от тях, както и, че не е провела обещаната им по –рано среща за уреждане на финансовите отношения между ищцата и банката. Става ясно също, че първоначално никой от банката не искал да приеме и входира писменото искане на ищцата за обезщетение за причинените й вреди от действията на ответницата П., като впоследствие това искане било входирано на 19.04.2022г., но било отхвърлено от банката. Свидетелите на ищцата сочат, че от момента на посещението на ищцата в банката на 22.02.2022г., когато тя разбрала, че няма пари по банковите си сметки ищцата била подложена на силен психически стрес и е преживяла множество неприятни емоции, които се отразили негативно на психическото й здраве. Първоначално се сочи, че при в банката ищцата изпаднала в шок, като мислела, че ще припадне, а след това започнала с денонощни тревоги, притеснения, преминаващи в гняв и обида, същата била много разстроена, изпитвала срам, че са я подвели и са злоупотребили с доверчивостта й, чувствала се употребена и с дълбоко възмущение, които й чувства не й давали покой, като дори се наложило да потърси специализирана лекарска помощ и лечение с антидепресанти. По делото е разпитана св. К.- служител на банката, която заявява, че познава ответницата П. и знае дейността, с която последната се занимава, като сочи, че при проявен от клиент на банката интерес от закупуване на инвестиционни продукти, съответният служител, който е ангажиран в случая разказва /но без да насочва или да изказва лично мнение/ на клиента за различните видове фондове, които банката предлага и му изкарва бюлетин за състоянието на съответния фонд към момента и графика за движението му за последните месеци, въз основа на които данни клиента следва да вземе информирано съгласие дали да закупи или не дялове от този фонд. От показанията й става ясно, че клиентите биват търсени чрез системата за директен маркетинг на банката с предложение за алтернативни възможности за съхранение на паричните им средства и ако проявят желание идват в офиса, ако –не биват отписвани от списъка. Свидетелката заявява, че ответницата П. няма отделен кабинет в клона на банката в офиса в ж.к.Братя Миладинови, а тя идва там веднъж седмично за да подпомагат продажбения процес на инвестиционните продукти, като тя има обособено място за тази й дейност, когато идва в този офис на банката. Свидетелката заявява, че е виждала ищцата, но не е била свидетел на разговорите й с ответницата П.. При така установената фактическа обстановка с оглед оплакванията в жалбите се налагат следните правни изводи: Първо място, относно доводите на ответната страна за допуснато в първата инстанция нарушение на чл. 6 от ГПК, свързано с разпределената доказателствена тежест: По отношение на разпределената доказателствена тежест следва да се отбележи, че при деликтната отговорност задължение за доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД има ищцата. Видно от доклада по чл. 146 от ГПК районният съд е дал подробни указания за подлежащите на доказване от всяка от страните факти и обстоятелства съобразно твърденията и възраженията им в исковата молба и в писмените отговори, които указания напълно съответстват на доказателствената тежест, която имат страните при заявения фактически състав, основан на непозволено увреждане. Доколкото в случая твърденията за неправомерно поведение на ответницата във фазата на преговорите и при сключване на поръчките са свързани с доказване на отрицателни факти - неизпълнение на задължения на ответницата, в доклада си изрично районният съд е дал възможност на ответниците да проведат непълно и насрещно доказване по отношение на тези твърдения на ищцата. Това означава, че в тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване за изпълнение на задълженията на ответницата за добросъвестно водене на преддоговорните отношения с ищцата. В случая доколкото ответната страна не твърди, че поради неправилно разпределение на доказателствена тежест са нарушени нейни права във връзка с пропуск да направи оспорвания и/или ангажира доказателства, не е налице допуснато нарушение на чл. 6 от ГПК. Затова оплакванията й в тази насока са неоснователни. На следващо място, по отношение на оплакванията на въззивниците-ответници за наличие на допуснати процесуални нарушения от районния съд, поради възражения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка- чл.12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК. В тази връзка се твърди необоснованост на решение по отношение на извода на съда, че ответницата не е предоставила на ищцата цялата необходима информация във връзка със закупуване на дяловете на инвестиционните фондове. За да ангажира деликтната отговорност на ответниците за причинените на ищцата вреди, районният съд, основавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че ответницата П. не е изпълнила законовите си и преддоговорни задължения по чл. 2, ал. 1 от договора, сключен на 21.09.2021г. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е приел, че на ищцата не е била предоставена информацията, представляваща Приложение № 2 към договора за търговия на дялове, нито са й представени посочените в договорите за поръчка документи. Така направения от районният съд фактически извод е базиран на установените от свидетелските показания на роднините на ищцата факти, които са еднозначни и безпротиворечиви и не са опровергани от останалите данни по делото. Същите свидетелстват, че на ищцата не са разяснени нито значението, нито последиците от предложената й от ответницата финансова операция, а в поставените в документите, предоставени й за подпис отметки за оценка на принадлежност й към целеви пазар са предварително зададени като опция преди разпечатването на документите и не съставляват отговори нито на конкретно зададени на ищцата въпроси, нито отговарят на обективната действителност. Въпреки доказателствената тежест, която носи ответната страна не проведе насрещно доказване на доводите си за добросъвестно изпълнение на задълженията на ответницата преди подписване на договора с ищцата. Нещо повече, от свидетелските показания става ясно, че ищцата е повикана от ответницата П. не за предлагане на алтернативни възможности за съхранение на паричните й средства, а за да реши какво да прави с парите си, под предтекст, че банката вече не поддържа депозитни сметки, което не отговаря на истината. В тази връзка именно е тежест на ответната страна е било да докаже реалното провеждане на действителна оценка за целесъобразност съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПФИ, както и отправяне на надлежно предупреждение до ищцата съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗПФИ. Такива действия няма данни да са осъществени от ответницата спрямо ищцата, като по делото е установено, че единственото, което е направила ответницата е да предостави на ищцата необходимите за подпис документи с предварително поставени отметки за обстоятелства, за които не е събрана информация от разговор с ищцата и която информация се установи, че е невярна. Неоснователни са доводите на ответната страна, че съдът е кредитирал без основание всички твърдения на ищцата. Напротив съдът е счел за доказани тези твърдения на ищцата, които са потвърдени от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че всички или част от свидетелите са присъствали на последващите срещи на ищцата с ответницата / с изключение на сключването на договора от 21.09.2021г. и посещението на ищцата от 22.02.2023г. в банката/ води до извод, че свидетелите пряко са възприели заедно с ищцата фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват и това, че те съвпадат с твърденията на ищцата означава, че тя е провела успешното им доказване. Следва да се има предвид, че в показанията си свидетелите на ищцата макар да възпроизвеждат разговори от срещите им с ответницата след сключване на договора от 21.09.2021г., голяма част от изнесените от тях обстоятелства всъщност касаят отговори на зададени към ответницата въпроси за поведението й спрямо ищцата преди и по време на сключване на процесния договор. Показанията на ищцовите свидетели са последователни и еднозначни и не са в колизия с показанията на свидетелката на ответната страна, която всъщност дава принципни отговори на действащата в банката процедура по търсене на клиенти с намерения за инвестиция на паричните им средства. По делото обаче категорично се доказа, че ищцата изобщо не е била с такива цели и намерения, а напротив същата е искала да запази парите си като ги съхранява по сметките си в банката, за да може винаги да са на нейно разположение, каквато възможност очевидно не би имала, ако ги инвестира в инвестиционен фонд. Що се касае до доводите, че ищцата е имала предишен опит с инвестиционни инструменти от 2019г. следва да се отбележи, че от данните по делото става ясно, че ищцата е разбрала за участието си в този фонд едва при предприемане на действията на обратно изкупуване през март 2022г. Освен това участието на ищцата в инвестиционно вложение от 2019г. е със сумата от 1000 лв. Само по себе си то не й създава качество на „професионален клиент“, тъй като не съставлява доказателство за верността на отметнатите в декларациите й обстоятелства за оценка. Напротив и през 2021г. ищцата е оценена като „непрофесионален клиент“, който съгласно ЗПФИ се ползва с най-висока степен на защита и при договаряне с такъв „неопитен“ клиент банката следва да спазва принципа за „най-добро изпълнение“, като действа в негов най-добър интерес. На следващо място що се касае до обстоятелството, че една от поръчките по договора от 2021г. е приета от друг служител на банката, а не от ответницата, доколкото обаче само ответницата е участвала в преддоговорните отношения с ищцата, послужили за сключване на договора, формалното приемане на една от поръчките от друг служител на банката не води до отпадане на отговорността на ответницата за вреди, тъй като такива по главния иск се търсят на деликтно основание на плоскостта на преддоговорните отношения, които са били осъществявани спрямо ищцата само от ответницата. Що се касае до вредите и доводите, че претърпяната вреда не е в резултат на действия на ответницата, а поради съвет на внука на ищцата да подаде поръчки за обратно изкупуване на дяловете: Действително ищцата не е била посъветвана от ответницата да извърши обратно изкупуване на дяловете си, като това действие е предприето след извършена от внука й справка в интернет, че германският фонд, в който ответницата я е посъветвала да инвестира е на загуба от месеци. Освен това претенцията на ищцата е за вреди, но не за пропуснати ползи от бъдеща печалба, а претърпените от нея парични загуби от направеното вложение, тъй като по делото се установи, че тази инвестиция е извършена без преди това ответницата да е снабдила ищцата с бюлетин за състоянието на съответния фонд към момента и графика за движението му за последните месеци /какъвто според показанията на св.К. е следвало да бъде представен на клиента/ и без каквито и да е разяснения за смисълът, рисковете и последиците от това инвестиционно вложение. В тази връзка от показанията на свидетелите на ищцата се установява, че самата ответница дори не е могла да даде каквато и да е информация за този фонд, като единствените й обяснения в тази връзка са дадени на ищцата в присъствието на свидетелите й, че този фонд е благонадежден и печеливш, което обстоятелство очевидно не отговаря на истината, щом безспорно вложените от ищцата парични средства са намалели, а не са се увеличили. На последно място по отношение на възраженията за неправилно приложен материален закон и за липса на противоправно поведение на ответницата: Както без отбелязано по-горе отговорността на ответницата е ангажирана от ищцата за обезщетяване на причинените й вреди поради твърдения за проявено недобросъвестно поведение при преддоговорните отношения във връзка със сключване на процесния договор от 21.09.2021г. между ищцата и банката. Тъй като правната квалификация на иска се извежда от твърденията в исковата молба, квалифицирайки главната претенция на плоскостта на непозволеното увреждане районният съд е дал правилна квалификация на тези искове по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 12 от ЗЗД и е постановил решението си в съотвествие с изискуемия за тях фактически състав, касаел деликтната отговорност на делинкветна-физическо лице на лично основание и обективната отговорност на лицето /в случая банката/, от чието име действа делинкветна във връзка с недобросъвестното му поведение преди възникването на договорната връзка между страните по нея. Затова неоснователни са доводите за неправилно приложение на материалния закон. Правилен и обоснован в съответствие с данните по делото е извода на районния съд, че при срещата с ищцата и при осъщестяване на преддоговорните отношения, послужили за мотивиране на последната за сключване на процесния договор от 21.09.2021г., ответницата П. е действала недобросъвестно, както в разрез с длъжностната си характеристика, така и с императивните изисквания на ЗПФИ, тъй като не е довела до знанието на ищцата тези обстоятелства, които последната е следвало да научи, за да реши дали да сключи договора, от една страна, а от друга страна не е изискала от ищцата реалната за нея необходима информация, с оглед на което е следвало да се прецени дали предложения й инвестиционен продукт е подходящ за нея, както и, че не е предупредила ищцата в случай, че този продукт не е подходящ за нея. Още повече, че ищцата като непрофесионален клиент по смисъла на ЗПФИ следва да се ползва с най-висока защита на интересите си, т.е. в случая ответницата следвало да положи завишена по степен грижа да не бъдат увредени интересите на ищцата. Неизпълнението на тези задължения на ответницата в преддоговорните си отношения с ищцата очертават фактическия състав на проявеното от ответницата недобросъвестното поведение, което е вид противоправно поведение и специален случай на деликтната отговорност по смисъла чл. 12 от ЗЗД. Затова ответницата дължи на ищцата всички преки вреди, причинените й от процесния договор, сключен с банката, доколкото по делото се установи, че ако значението и последиците му бяха добросъвестно разяснени на ищцата, последната не би го сключила, в т.ч. и не би възложила извършване на двете поръчки за закупуване на дялове от посочените два инвестиционни фонда. В случая ищцата претендира обезщетение за понесените имуществени загуби, явяващи се в причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на ответницата при сключването на посочения договор и възложените в изпълнение на него две поръчки, чиято стойност е доказана документално по делото и не се оспорва от страните по размер. Ето защо исковете за присъждане на обезщетение в полза на ищцата за претърпените имуществени вреди, довели до намаляване на активите й се явяват основателни и правилно са уважени от съда в посочените в решението размери, при солидарна отговорност на двамата ответници. Следва да се отбележи, че поради обстоятелството, че oтветницата е извършила деянието, представляващо непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 вр.с чл. 12 от ЗЗД при изпълнение работа, възложена й от банката –първи ответник, на основание чл. 49 от ЗЗД основателен се явява и иска за ангажиране и на обективната отговорност на банката-възложител. Тъй като прекият причинител и възложителят на работата носят солидарна отговорност спрямо увредената ищца следва да се уважи искането на за солидарно осъждане на ответниците за плащане на обезщетение на причинените от деянието имуществени вреди /в т.см. Тълкувателно решение № 59 от 3.VI.1974 г., ОСГК/. По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди: Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение върху пострадалото лице на увреждащото го деяние, преценени през неговата личност, възраст и семейно и обществено положение. В настоящия случай неимуществените вреди, претендирани от ищцата са заявените от нея болки, страдания и емоционален дискомфорт /подробно описани в исковата й молба/, дължащи се на неправомерното поведение на ответницата, за обезщетяване на чиито последици солидарна отговорност носи и банката-нейн работодател съгласно горепосоченото ТР. След извършена преценка по чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че за да определи конкретния размер на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, районният съд е изпълнил изискванията на ППВС № 4/1968г. Затова въззивният съд счита, че правилно районният съд е определил дължимото на ищцата обезщетение в размер на сумата от 2500лв., който с оглед гореустановената фактическа обстановка счита за справедлив и съответстващ на преживените от нея неимуществени вреди, разбира се доколкото е възможно тези преживявания да имат паричен еквивалент. Съобразявайки съдебната практика по чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че така определения размер на обезвредата е в рамките на обичайно присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди, при сходни обстоятелства, поради което намира, че с оглед данните по делото липсва основание за присъждане на обезщетение в по-голям размер. Затова искът в останалата част над уважения размер от 2500 лв. до претендирания частичен иск от 5010 лв.от общата сума от 15 000 лв. се явява неоснователен, поради което правилно е отхвърлен като недоказан. С оглед пълното съвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на районният съд, обжалваното решение в атакуваните му с жалбите части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските, които са определени и възложени в тежест на страните съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Поради неоснователността на жалбите и на двете страни, направените във въззивното производство разноски следва да останат за сметка на всяка страна, така както са сторени. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд