Решение № 198 от 11.11.2020 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 159/2020 г.

Производството е образувано по жалба на Х.Й.М. ••• със съдебен адрес •••, кантора 207, чрез адвокат А.Д. срещу решение № 2153-28-34/18.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-69/18.03.2020г. против Разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството РВ-3-28-00743035 /06.04.2020г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 282-00-256-1/10.11.2017г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 30.10.2017г. до 29.08.2018г. в размер на 11.14лв дневно. В съдебно заседание оспорващия редовно призован, явява се лично и с адвокат Д., редовно упълномощена. Заявява, че оспореното решение следва да бъде отменено. Представя подробни писмени бележки, в които излага съображенията си за това. Ответната страна редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. оспорва претенцията с искане да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Навежда доводи, че атакуваното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Представя писмени бележки. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Между ЕТ „И.-50-И.М.”•••, представляван от управителя И.Д.М. и жалбоподателя на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ е сключен трудов договор № 247/19.10.2017 г. по силата, на който Х.Й.М. е назначен на длъжност „метач“ във фирмата на едноличния търговец с работно време 8 часа и основно месечно възнаграждение 460 лева. Възникналото трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 248/30.10.2017 г., трудовия стаж е отразен в трудовата книжка на работника. В Констативен протокол № КП-5-28-00455693/05.09.2018 г. е посочено, че за въпросния договор е подадено уведомление по чл.62, ал.4 КТ в ТД на НАП в законно определеният срок, подадените от осигурителя данни по чл.5, ап.4, т.1 КСО за посоченото лице съответстват на данните от разплащателните ведомости, а при подаването на данните в Регистъра на осигурените лица са спазени сроковете определени с чл.3, ал.1, т.1 от действалата към момента Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В протокола е отразено, че видно от справка „Приходи фонд ДОО“ осигурителят е внесъл осигурителни вноски в дължимия размер по параграфа на работниците за периода от м.06.2017 г. до м.10.2017 г. в законно определените срокове, а за периодите от м.01.2017 г.-м.05.2017 г., м.11.2017 г.-м.12.2017 г. и м.01.2018 г.-м.07.2018 г. осигурителните вноски по параграфа на работниците не са в дължимия размер. Със Заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. И.Д.М. в качеството си на управител на ЕТ „И.-50-И.М.“••• е поискала от ТП на НОИ-Ямбол да й бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4 КСО за времето от 01. 01.2017 г. до 27.03.2019 г. за всички наети лица във фирмата, като с Обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г. декларира, че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са получавали възнаграждение, но е пропуснала да ги заличи в ТД на НАП. Въз основа на подадените заявление и обяснение от ТП на НОИ-Ямбол на ЕТ „И.-50-И.М.“••• са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г., с които на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО се задължава осигурителя да заличи подадените данни по чл.5, ал.4 КСО в ТД на НАП за лицата по приложения към предписанието списък, в който фигурира и оспорващия. В Протокол №ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020 г., съставен от служители на ТД на НАП-Бургас е посочено, че са предприели необходимите действия по компетентност и на основание представените от работодателя ЕТ „И.-50-И.М." уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ са заличили всички декларирани сключени трудови договори с наетите от търговеца лица в информационния масив на НАП във връзка с дадените от ТП на НОИ-Ямбол Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. Видно от Протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. изготвен от служители ТД на НАП-Бургас на изпратени Искане за извършване на действия от други контролни органи № П-02002819016346-032-001/06.03.2019 г.; № П-02002819016346-032-002/25.03.2019 г. за съдействие и за установяване осъществяване на реална трудова дейност лицата, с които са сключени трудови договори с работодател ЕТ „И.-50-И.М." за периода от 01. 01.2017 г. до 30.09.2018 г. и към момента, от Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол е получен отговор вх.№ ВхК-4361/16.05.2019 г. В същия е посочено, че при проверка обективирана в Протокол за извършена проверка №1909001/10.05.2019 г. са установени 9 броя нарушения на трудовото законодателство относно това, че като работодател ЕТ „И.-50-И.М." определил еднакъв срок за предизвестия за двете страни при прекратяване на трудов договор; не е осигурил провеждането на инструктаж за безопасност и здраве при работа на П.К. К.на длъжност „метач"; липса на служебни бележки в досиетата на работниците за проведен инструктаж за безопасност и здраве при работа; не е осигурил периодични измервания – най-малко веднъж в годината качествените показатели на осветителни уредби и устройствата в обект счетоводен офис гр. •, ул. „••• в качеството си на работодател не е осигурил обслужването на работниците и служителите от Служба по трудова медицина; не е изпълнил задължението си да издаде правилник за вътрешния трудов ред, с който да определи правата и задълженията на работниците и служителите и да уреди организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност; допуснала на 18.03.2019г. в 8, 00ч. на работа на П.К. К.на длъжност „метач", преди да й предостави копие да подаде уведомление по реда чл.62, ал. 3 от КТ, като за установените нарушения са съставени 3 бр. АУАН. В същия Протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. е отразено, че в писмени обяснения представляващата И.М. заяви че „...Отглеждаме със съпруга ми крави, телета и овце в с.Изгрев — на 3 км от гр.•. Затова назначавам работници да работят на съпруга ми: да почистват двора и помещенията на фермата, да му помагат при приготвянето на храната и храненето на животните, да участват в събирането на сено и правенето на бали от сено и люцерна, в доенето на овцете и кравите, изкарват на паша телетата и кравите...", но от предоставените в хода на проверката документи липсват документи, които да удостоверят, че фирма ЕТ „И.-50-И.М." е извършвала услуги на Х. С.М.(съпруг на И.М.) и че назначените по трудов договор лица са полагали трудова дейност. Според посочения протокол на 20.03.2019 г. е извършена проверка на обект за предоставяне на счетоводни и одиторски услуги на ЕТ „И.-50-И.М." с адрес •••, при която е установено, че не са открити на 20.03.2019 г. лицата по декларираните в НАП трудови договори не са в обекта, като в момента на проверката в обекта е открита само представляващата търговеца И.Д.М.. Със заявление № 282-00-256/06.11.2017 г. Х.Й.М. ••• да му се отпусне парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като е декларирал, че трудовото му правоотношение с „И. 50“ е прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, че към датата на прекратяване на правоотношението не упражнява трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава; не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО. Декларира и че към датата на подаване на заявлението има регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта от 03.11.2017г.; не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане сред прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа и не получава парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 282-00-256-1/10.11.2017 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54 ж, ал.1 КСО и във връзка с чл.54а, ал.1 КСО и чл.54б, ал.1 от КСО и чл.54в, ал.1 КСО на Х.Й.М. е отпуснато ПОБ, считано от 30.10.2017 г. до 29.08.2018 г. в размер на 11.14 лева дневно. С разпореждане № 282-00-256-2/19.04.2018 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по изплащане на ПОБ на Х.Й.М., считано от 01.04.2018 г. с мотиви: „До приключване на проверка по разходите на ДОО“. С разпореждане № 282-00-256-3/26.09.2018 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.55 АПК е възобновено производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Х.Й.М. с мотиви: „Приключила проверка по разходите на ДОО с констативен протокол № КП-5-28-00455693/05.09.2018 г. С разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 282-00-256-3/10.11.2017 г. за отпускане на ПОБ на Х.Й.М. по чл.54а КСО от 30.10.2017 г. до 29.08.2018 г. в размер на 11.14 лева дневно. С разпореждане № 282-00-256-5/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл.54 ж, ал.1 КСО във връзка с чл.10 КСО е отказано отпускане на ПОБ на Х.Й.М. по чл. 54а КСО. С Решение № 2153-28-34/18.06.2020 г. Директора на ТП на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата на Х.Й.М. с вх.№ 1012-28-69/18.03.2020 г. против разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.10 от КСО на Х.Й.М. е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а КСО. Решението е връчено на адресата на 22.06.2020 г. с известие за доставяне. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, дадени в проведеното на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание по делото, Х.М. заявява, че познава И., не помни дали е подписвал трудов договор. Нямал екземпляр от договор. Офисът й бил в гр. •, до пощата, като посочи, че е изпратен от Бюрото по труда през октомври 2017 г. при М., но не представя доказателства за това. Сочи, че е работил по малко от две седмици, на длъжност „Метач“, но не знае с какво се занимава нейната фирма. Взела е трудовата му книжка, не е присъствал при оформянето й. Посочи, че е работил на 8 часов работен ден като „метач“ при животни, във ферма в •, която не помни. При разпита на И.М., като представител на ЕТ“ И.-50-И.М.“, в проведеното по делото на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание сочи, че фирмата й е регистрирана от 2000 г. и започва да работи с предмет ксерокопиране, счетоводни операции, недвижими имоти. Офисът на фирмата се намирал в гр.•, ул.•••. Х.М. дошъл при нея през септември 2017 г., накрая, и търсил работа. Казал му някой, че ако бъде назначен в някоя фирма ще получи борса според трудовия стаж. И.М., в качеството си на ЕТ го назначила с временен трудов договор, за 8 работни дни. Регистрирала трудовия договор в НАП, както и заповедта за освобождаване, като сочи, че го е назначила, за да има право на борса. Заяви, че е работил при нея в офиса като метач. Нямало други работници в офиса. Оспорващия не помни да е сключвал трудов договор, нямал екземпляр от такъв. Съдът предяви на И.М. обяснението от 29.03.2019 г. и заявлението от 27.03.2019г., дадени пред органите на териториалното поделение /стр. 71 е 72 от делото/, които са част от преписката, но в противоречие с разпита й пред съда. Видно от Обяснение от 29.03.2019 г., И.Д.М. като управител на ЕТ „И.-50-И.М.“ е заявила, че лицата 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа, не са получавали трудово възнаграждение, но е пропуснала да ги заличи в НАП, и има едни изключения в които Х.М. не попада. На въпрос от съда, към свидетеля дали това обяснение е писано от нея и дали подписа е положен от нея, посочи, че това е неин почерк и подпис, дала е обяснения пред Инспекцията по труда, след проверка във фирмата й. И.М. заяви, че тя е подписала заявленията, както и потвърди заявеното пред контролните органи. Изрично е заявила, че лицата назначени на работа през 2017 и 2018г. не са постъпвали на работа, с изключение на три лица, сред които не е Х.М.. В тази насока е и искането й да й бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл. 5 ал. 4от КСО за времето от 01. 01.2017г. до март 2019г. Съдът предяви на свидетелката заявление от 27.03.2019 г., с което тя заявява лично желание да бъдат издадени задължителни предписания и да бъдат заличени данните по чл.5, ал.4 от КСО за всички наети лица, като на въпрос към свидетеля дали това заявление е писано от нея и дали подписа на същото е положен от нея, отговорът беше положителен. Видно от представения трудов договор № 247 от 19.10.2017г., Х.М. е назначен във фирмата на ЕТ“И.-50-И.М.“ на длъжност „метач“ със срок-до извършване на определена работа, на 8 часов работен ден. В договора като място на работа е посочено само името на фирмата- ЕТ“И.-50-И.М.“. В съдебно заседание И.М. посочи, че М. извършвал работата при нея, в офиса в гр. •. А Х.М. посочи, че е работил като „метач“ в животновъдството, не помни в коя ферма. От друга страна, М. заяви, че фирмата й се е занимавала с ксерокопиране и счетоводство. Представената по делото заповед за прекратяване на договора е от 30.10.2017г., като в нея е посочено място на работа-офис, •, ул.“•••. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е решение № 2153-28-34/18.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-69/18.03.2020г. против Разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството РВ-3-28-00743035 /06.04.2020г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 282-00-256-1/10.11.2017г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 30.10.2017г. до 29.08.2018г. в размер на 11.14лв дневно. В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Оспореното решение на директора на ТД на НОИ-гр.Ямбол е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.117 КСО, законосъобразно е с оглед чл. 146 от АПК. За да се мотивира решаващият орган посочва „в случая безспорно се установява, че между ЕТ „И.-50-И.М.” и жалбоподателя е сключен трудов договор №247/19.10.2017 г. Депозираното от собственика на едноличния търговец заявление с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г. налага извода, че предметът на трудовия договор не е изпълнен, т.е. че лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. След като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателят не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица.“. Направения от административния орган извод, че оспорващия реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения трудов договор не се оспори от събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място видно от представения трудов договор, по който оспорващия е работил 8 дни, не е посочено конкретно място на работа- единствено е попълнено името на фирмата, чието седалище е гр. • ул. •••, която фирма се занимава само със счетоводство и ксерокс услуги. В този смисъл следва да се има предвид и противоречието при изслушването на оспорващия, който заяви, че е работил в животновъдството-чистил в някаква ферма, не помни коя, а от друга страна И.М., в качеството си на ЕТ“И.-50-И.М.“ заяви, че е бил назначен на длъжност „метач“ за работа в офиса й в гр. •, т.е. по същество място на работа не е уговорено. Следователно отново доказателства за фактическото полагане на труд не са представени пред съда, поради което не е доказано това обстоятелство. Не са оборени фактическите констатации на адм. орган, а оттам и изложените правни изводи. Следователно няма как предмет на дейност на фирмата да е счетоводство и ксерокс услуги и да назначава на работа хора като метачи в животновъдни ферми. Съгласно протокол №№ ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020г. на НАП, Ямбол са заличени всички декларирани трудови договори с наетите от търговеца лица и в информационния масив на НАП. А съгласно протокол ПО-02002819120263-073-001 от 25.03.2020г. на НАП, Ямбол е установено, че за периода 01. 01.2017г.-30.09.2018г. има декларирани 100 броя трудови договори, като лицата са назначен и на длъжност „метач“. В писмените обяснения на собственика на търговеца е заявено, че лицата са назначени да подпомагат съпруга на М., който бил земеделски стопанин. От представените по делото документи липсват такива, които да доказват че ЕТ“И.М.“ е извършвала услуги на земеделския стопанин Х. М. и че назначените лица са полагали труд. Всички събрани по делото доказателства, установяват, че са налице данни за неупражняване на трудова дейност от оспорващия при ЕТ“И.М.“ и за невъзникнало основание за осигуряване при този осигурител. Това е достатъчно основание да възникне правомощие на ръководителя за безработица да отмени влязлото в сила разпореждане. По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от КТ. С оглед конкретиката на правния спор, съдът следва да извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила с оглед определението за осигурено лице в КСО. Легално определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно – служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Според чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 КСО във всички относимите към спорните периоди редакции задължава осигурителите и работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Следва да се има предвид писмените доказателства, налични към момента на издаване на оспорения акт. Всички описани констатации, извършени действия и дадени обяснения сочат, че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са получавали възнаграждение от И.Д.М. в качеството си на управител на ЕТ „И.-50-И.М.“•••. В този смисъл са заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. и обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г., в което изрично е посочено, че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са получавали възнаграждение. При това положение изводът на административния орган, че трудова дейност по силата на представения трудов договор не е осъществяван от страна на М. е напълно обоснован. Самия М. се позовава на трудово правоотношение, но реално полагане на труд не се доказа в настоящото производство. Към делото е приложен Трудов договор № 247 от 19.10.2017г. сключен между оспорващия и ЕТ по силата на който същия е назначен на длъжността „метач“. Място на работа е посочено само ЕТ“И.-50-И.М.“, но Х.М. посочи, че е бил метач в животновъдството във ферма, чието име не помни. В този смисъл остана голословно твърдението на И.М. в съдебно заседание, че М. е бил „метач“ в офиса й. Още повече, че последната потвърди, че е заявила със Заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. и Обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г., че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са получавали възнаграждение. А трудовия договор на М. е от месец октомври 2017г. Липсват каквито и да било доказателства, че М. изобщо е започнал да осъществява тези трудови функции. След като реално не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т. е. оспорващата не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е налице една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за общо заболяване. В хода на административното производство са събрани и коментирани относимите към случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Обжалваното разпореждане се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Решението с което е отхвърлена жалбата на оспорващия също е обоснован административен акт. В заключение, по никакъв начин оспорващият не обори установената фактическа обстановка от адм. орган. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното, Я А С, четвърти състав