Решение № 5025 от 16.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 20287/2025 г.

дело № 20251110120287 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК вр.чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. Образувано е по искова молба на В. Б. Н. срещу ТП на ••• – София град, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на Териториално поделение на ••• – София град, че В. Б. Н. е работила по трудово правоотношение като „кл“ в •• -ми ДКЦ - гр. София, на пълен работен ден, за периода от 23.10.1984г. - 03.04.1998г., което време се зачита за трудов и осигурителен стаж. След постановяване на определение № ••••• от 05.11.2025 г., с което производството е прекратено, поради оттегляне на исковете в частта относно периодите, както следва: 12.06.1985 г. до 12.06.1988 г. (3 години), за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 (1 година) и за периода от 01.01.1998 г. до 03.04.1998 г. (3 месеца и 3 дни), производството е продължило за периода 23.10.1984 г. – 11.06.1985 г. и от 13.06.1988 г. до 31.12.1996 г. Ищцата В. Б. Н. твърди, че в периода от 23.10.1984 г. до 03.04.1998 г. е работила по трудово правоотношение на пълен работен ден в ••-ми ДКЦ - гр. София, в рамките на което е заемала длъжността „кл“, което е било прекратено на 03.04.1998 г. Поддържа, че бившият й работодател е с прекратена дейност, без да има правоприемник. Сочи, че при извършена от нея справка в ••• било отговорено, че в осигурителния архив на ••• липсват данни за положения от ищцата труд при посочения работодател/осигурител и за посочения период. Излага още, че друго юридическо лице - Диагностично-консултативен център ••• - София ЕООД е следвало да съхранява книжа във връзка с трудовия стаж, ведомости за заплати и други, но при изискване на тази информация, било издадено удостоверение, че документите са унищожени при възникнал пожар през 2009 година, което прилага като доказателство във връзка с изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР. При изложените твърдения обосновава правния си интерес от предявяване на иска за установяване на трудовия и осигурителния си стаж по реда на ЗУТОССР. Претендира разноски по производството. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ТП на ••• – София град е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за нередовност и на исковата молба и недопустимост на предявения иск, доколкото към исковата молба липсвало приложено удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР. Твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес за включените подпериоди от 12.06.1985 г. до 12.06.1988 г. и от 01.01.1997 г. до 03.04.1998 г., доколкото осигурителният орган е зачел осигурителен стаж поради наличието на данни в регистъра на осигурените лица в тази насока, отнасящи се за периода о т 12.06.1985 г. до 12.06.1988 г. (3 години), за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 (1 година) и за периода от 01.01.1998 г. до 03.04.1998 г. (3 месеца и 3 дни), включени в рамките на исковия такъв. По същество счита иска за неоснователен поради липсата на годни доказателства съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на предявения иск: Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР съгласно чл. 5 ЗУТОССР е представянето на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на., че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР). В настоящия случай такъв документ е представен с исковата молба от управителя на ДКЦ-•• – София – Уведомително писмо до ••• изх.№ 97/28.03.2025 г., като от съдържанието му следва извод, че във връзка с отпускането на пенсия на В. Б. Н., поради възникнал пожар през 2009 г. в помещението, където са се съхранявали разплащателните ведомости и трудовите досиета на 25 и 25 поликлиника, не разполагат с всички необходими документи, тъй като личните трудови досиета са напълно изгорели. Изпратено било уведомително писмо и удостоверение до 7 районно управление и •••. В уведомителното писмо до ••• е посочено, че 25 ДКЦ е правоприемник на архивните документи на •• поликлиника-София. С оглед изложеното може да се направи извод, че документите са загубени или унищожени. Именно обстоятелството, че няма писмени данни за претендирания стаж обосновава извод за наличие на правен интерес за ищцата от съдебно установяване на стажа – времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, а в тази връзка и осигурителен стаж, по реда на специалния ЗУТОССР. Всичко изложено обосновава допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. По изложените съображения, възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по реда на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите тогава разпоредби, а според чл. 3, ал. 2 от закона, искът за установяване на трудов стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца срещу работодателя и съответното териториално поделение на •••, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник само срещу териториалното поделение на •••. По тази причина и с оглед това, че към настоящия момент ••-ми ДКЦ - гр. София е прекратил дейността си без правоприемник, то предявеният иск се явява допустим. По основателността на иска: По предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че за целия сочен от нея период от 23.10.1984 г. - 03.04.1998 г. е била страна по трудово правоотношение с посочения работодател, заеманата от нея длъжност, продължителността на работния ден, както и начина на изплащане на трудовото възнаграждение. По делото е представено заявление за отпускане на пенсия /Образец УП-1/вх. № 2••••••••••••/16.08.2023 г. до директора на ТП на ••• - София град от заявител В. Н., както и разпореждане № ••••••••••/13/16.02.2024 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, дирекция „Пенсии" при ТП на ••• - София град, видно от което на ищцата е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не и достига осигурителен стаж. От представения оригинал на Удостоверение от СБАЛАГ- МД. ЕАД, София от 23.11.2009 г., от което се установява, че съгласно трудова книжка № 93 издадена на 17.06.1983 г. ищцата има трудов стаж и професионален опит, както следва: 1.0т 16.11.1981 г. до 15.10.1984 в МА НИВБ – CОФИЯ, Длъжност: Мед. Лаборант; 2) От 23.10.1984г. до 03.04.1998 г. ДКС •• София длъжност - кл, 3) От 04.01.1999 г. до 01.05.2007 г. в МЦ „Т“- София, на длъжност кл и от 01.05.2007 г. в СБАЛАГ- МД. ЕАД, София, като към 23.11.2009 г. В. Н. има трудов стаж и професионален опит от •• години, 01 месеца и 29 дни. Приет е опис на осигурителен стаж от 12.06.1985 г. до 15.08.2023 г., издаден на 07.02.2024 г. от ТП на ••• – София град, който потвърждава данните от Удостоверение от СБАЛАГ- МД. ЕАД, София от 23.11.2009 г. Удостоверение от СБАЛАГ- МД. ЕАД, София от 23.11.2009 г. не удостоверява положения трудов стаж по надлежен ред, но представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, при което е допустимо събиране на гласни доказателствени средства за установяването му. В тази връзка по делото са разпитани свидетелите М.В.Д. и Б.П.С., работили за периода при същия работодател съгласно вписването в приетите по делото трудови книжки на свидетелите, чиито показания кореспондират с вписванията в Удостоверение от СБАЛАГ- МД. ЕАД, София от 23.11.2009 г. и еднозначно установяват, че свидетелката С работила в периода 22.10.1984 г. – 16.03.1990 г. в •• ДКЦ като координатор клинична лаборатория и заедно с В. Н. открили лабораторията и постепенно закупували апаратура. В. излязла по майчинство и после пак се върнала. В. взимала кръв и след това правила кръвна картина, биохимични проби, урина и др. според графика. Свидетелката Д също била лаборант от открИ.ето на поликлиниката до 1998 г. Заедно с В. били по майчинство 1985 г. Към м.04.1998 г. тя все още работила там, но В. се преместила. През целия период с изключение на майчинството работили там, с изключение на майчинството. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които имат непосредствени впечатления за подлежащите на установяване факти – и двете посочват, че са работили с ищеца при същия работодател за различни части от исковия период, като имат наблюдения общо за целия исков период, което се потвърждава от вписванията в издаденото Удостоверение от СБАЛАГ- МД. ЕАД София от 23.11.2009 г. и представените трудови книжки на свидетелките, за този период и са се виждали ежедневно с ищцата на работното им място в •• ДКЦ, което е логично предвид обстоятелството, че са работили в един екип. С оглед изложеното съдът приема въз основа на събраните по делото кореспондиращи си писмени и гласни доказателства, че претендираният от ищцата трудов стаж е доказан по реда на специалния закон за периода от за периода 23.10.1984 г. – 11.06.1985 г. и от 13.06.1988 г. до 31.12.1996 г. Посоченото време следва да се признае и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби с оглед разпоредбата на пар. 9 от ПРЗ на КСО, съгласно който времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 може да се установява по отношение на лицата, които са задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), Указ № 265 от 1953 г. за взаимно осигуряване членовете на трудовопроизводителните кооперации (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.) или са били членове на ТКЗС. В случая се установява, че ищцата е работела в ДКЦ, а съгласно чл. 145, ал. 1 КТ (1951г., отм.) държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й и съгласно чл. 146, ал. 1 КТ (отм.) обезпечава: а) (изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. •• от 1975 г.) парични обезщетения и помощи при временно загубване на трудоспособността поради болест, злополука, бременност, раждане, отглеждане на малко дете, карантина, гледане на болен член от семейството, както и добавка към трудовото възнаграждение при трудоустрояване на бременни и на лица с временно намалена трудоспособност на понископлатена работа; б) пенсия за инвалидност, пенсия поради старост, както и наследствени пенсии на членовете на семейството в случай на смърт на лицето, което ги е издържало; в) провеждане мероприятия за трудоустрояване на трудовите инвалиди и за подобряване на културно-битовото положение на работниците, служителите и пенсионерите; г) набавяне необходимите ортопедически апарати, протези, уреди, ортопедически обуща и др. подобни. Следователно се установява, че ищцата, като служител в ДКЦ за процесния период е била задължително осигурен за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), поради което и попада сред лицата, предвидени в чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР, по отношение на които може да се установява стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, както и че през исковия период е упражнявала трудова дейност на пълен работен ден, поради което установеният трудов стаж за период преди 31.12.1999 г. следва да се зачете и като такъв при пенсиониране. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за целия предявен период. По разноските: При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага ищцата – така Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г. в размер на 650 лева/332.34 евро. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, ВКС, специалният закон – ЗУТОССР съдържа правила относно специфичните въпроси на съдебното исково производство по установяване на трудов и осигурителен стаж – процесуална легитимация, реквизитите и приложенията към исковата молба, допустимите доказателствени средства, държавните такси и разноските в процеса. За неуредените в специалния ЗУТОССР въпроси относно съдебния исков процес се прилагат разпоредбите на ГПК като общ процесуален закон, по силата на пряко препращащата норма на чл. 10. Съдът намира, че разноски на ответника не се следват за прекратената част от производството, тъй като за тези периоди с отговора на исковата молба се представят доказателства, че е налице признат осигурителен стаж от пенсионния орган и с оглед специфичните цели на настоящото производство не е налице типичната хипотеза на чл.78, ал.4 ГПК. Воден от горното, съдът