Решение № 1570 от 30.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 15416/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК. С решение № 20202935 от 26.10.2021 г., постановено по гр. д. № 22879/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 167 състав, са отхвърлени предявените от Е. Е. М., срещу „КРЕДИТ И.И. БГ” ЕАД, искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Е. Е. М. не дължи чрез принудително изпълнение на „Кредит И.И. БГ” ЕАД следните вземания съобразно наследствените й квоти: 62, 73 лв., представляваща 1/4 от 250, 92 лв. - непогасен остатък от главница, дължим съгласно договор за потребителски паричен кредит, сключен на 04.09.2009 г. между наследодателя Р.Е.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени впоследствие от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Кредит И.И. БГ” ЕАД с договор за цесия от 22.04.2016 г.; 60, 94 лв., представляваща 1/4 от 243, 77 лв. - законна лихва за периода от 21.09.2011 г. до 08.04.2021 г.; 34, 37 лв., представляваща 1/4 от 137, 49 лв. - неолихвяеми вземания и 76 лв., представляваща 1/4 от 300 лв. - разноски, за които суми са издадени изпълнителни листове от 22.08.2012 г. по ч. гр. дело № 2878/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и от 01.02.2013 г. по гр. д. № 4094/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и е образувано изпълнително дело под № 296/2021 г. по описа на ЧСИ Е.Х., с per. № 743 на КЧСИ. Отхвърлен е и предявения от Л. Д. И., срещу „КРЕДИТ И.И. БГ” ЕАД, иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Л. Д. И. не дължи чрез принудително изпълнение на „Кредит И.И. БГ” ЕАД следните вземания съобразно наследствените й квоти: 188, 19 лв., представляваща 3/4 от 250, 92 лв. - непогасен остатък от главница, дължим съгласно договор за потребителски паричен кредит, сключен на 04.09.2009 г. между наследодателя Р.Е.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени впоследствие от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Кредит И.И. БГ” ЕАД с договор за цесия от 22.04.2016 г.; 182, 83 лв., представляваща 3/4 от 243, 77 лв. - законна лихва за периода от 21.09.2011 г. до 08.04.2021 г.; 103, 12 лв., представляваща 3/4 от 137, 49 лв. - неолихвяеми вземания и 225 лв., представляващи 3/4 от 300 лв. - разноски, за които суми са издадени изпълнителни листове от 22.08.2012 г. по ч. гр. дело № 2878/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и от 01.02.2013 г. по гр. д. № 4094/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и е образувано изпълнително дело под № 296/2021 г. по описа на ЧСИ Е.Х., с per. № 743 на КЧСИ. Е. Е. М. и Л. Д. И. са осъдени да заплатят на „Кредит И.И. БГ” ЕАД, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците Е. Е. М. и Л. Д. И., с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържат, че решаващият съд се е позовал единствено на изолирана съдебна практика - решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. по описа на ВКС, която е в противоречие с принципите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на съдилищата. Считат, че от събраните по делото доказателства се установява, че посоченото изпълнително производство е било прекратено по право – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 05.07.2015 г., тъй като последното изпълнително действие е било извършено на 05.07.2013 г. С оглед на това новата петгодишна давност е започнала да тече от 05.07.2015 г. и е изтекла на 05.07.2020 г., т.е. преди подаването на исковата молба. Ако се приеме, че независимо от настъпилата перемпция делото не се прекратява по силата на закон, то се стига до поставяне в неблагоприятна позиция на кредитор спрямо длъжник, който независимо, че се е дезинтересирал от вземането си ще има способи да въздейства върху имуществото на длъжника без ограничения във времето. Считат, че след настъпването на перемпцията всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание. Неправилно решаващият съд е приел, че тълкувателните решения на ВКС имат действие занапред. Поддържат, че след настъпване на перемпцията е налице забрана да се извършват изпънителни действия, а ако такива бъдат предприети, те се обезсилват по право, поради което нямат правно значение за прекъсването на давността. Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Алтернативно отправят искане за спиране на настоящето дело до произнасяне на ВКС по образуваното тълкувателно дело с разпореждане от 06.06.2021 г. на Председателя на ВКС, с което е образувано тълк. дело№ 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Претендират направените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „КРЕДИТ И.И. БГ“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановеното в съответствие с материалния и процесуалния закон, тълкувателната практика на ВКС и практиката на съдилищата. Твърди, че и по двете изпълнителни дела не е налице срок, по - дълъг от пет години, в който да не са предприемани изпълнителни действия. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски. Счита, че не е налице основание за спиране на производството по делото. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СРС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че въз основа на 2 бр. изпълнителни листове и молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 311/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х. - Ц. срещу наследодателя на ищците - Р.Е.С., удостоверяващи следните вземания на взискателя: по изпълнителен лист от 22.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 2878/2011 г. по описа на РС - Кюстендил за сумата от 250, 92 лв. - непогасен остатък от договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане; 85, 08 лв. - възнаградителна лихва; 52, 41 лв. - мораторна лихва, 125 лв. - разноски по делото; както и по изп. лист от 01.02.2013 г. по гр.д. № 4094/2011 г. по описа на PC - Кюстендил - 175 лв. - разноски. На 02.07.2013 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Р.С. чрез баща му - Е. И.. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение са предприети следните действия по принудително изпълнение - запор на трудово възнаграждение, на МПС и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. В периода от 2013 г. до 2016 г. не са искани и извършвани действия по принудително изпълнение, но изпълнителното производство не било прекратено от ЧСИ, въпреки настъпила перемпция по силата на закона. На 03.08.2016 г. по изпълнителното дело постъпила молба от ответника „Кредит И.И. БГ” ЕАД, който твърд, че е новият кредитор на вземането поради извършена цесия по силата на договор, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 22.04.2016 г. Макар за цесията длъжникът да не бил уведомен, ЧСИ конституирал като взискател ответника по делото на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Новоконституираният взискател изпратил уведомление за цесия до Р.С., но разписката се върнала в цялост с отбелязване, че е починал. С постановление от 22.01.2021 г. на ЧСИ Е.Х. изпълнителното дело № 311/2013 г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ответникът повторно образувал изпълнително дело под № 296/2021 г. по описа на ЧСИ Е.Х.. Поддържат, че вземането на ответника по образуваното изп. дело № 296/2021 г. е погасено по давност, тъй като в периода от 2013 г. до 2019 г. не е поискано нито едно изпълнително действие и 5- годишният давностен срок не е прекъснат и е изтекъл още през 2018 г. Поисканите впоследствие изпълнителни действия считат, че не са валидни, доколкото делото е било вече перемирано. Молят съда да признае за установено, че ищците не дължат на ответника поради погасяване по давност на правото му на принудително изпълнение следните вземания, съобразно наследствените квоти на ищците: Е. М. - 62, 73 лв. - главница; 60, 94 лв. - законна лихва; 34, 37 лв. - неолихвяеми вземания и 75 лв. - разноски; Л. И. - 188, 19 лв. - главница; 182, 83 лв. - законна лихва; 103, 12 лв. - неолихвяеми вземания; 225 лв. - разноски. Претендират сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Счита, че давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ, като по време на образуваното изп. д. № 311/2013 г. са били предприети редица изпълнителни действия, всяко от който прекъсващо погасителната давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Видно от представеният изпълнителен лист от 22.08.2012 г., издаден от РС-Кюстендил, въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.09.2011 г. по ч.гр. д. № 2878/2011 г. на РС- Кюстендил, Р.Е.С. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД сумите от 250, 92 лв. - непогасен остатък от главница, дължим съгласно договор за потребителски паричен кредит, сключен на 04.09.2009 г., 85, 08 лв. - възнаградителна лихва за периода 04.09.2009 г. - 04.12.2009 г., 52, 41 лв. - мораторна лихва за периода 25.09.2009 г. - 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от 21.09.2011 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски по делото - 100 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. На 01.02.2013 г. е издаден изпълнителен лист от РС-Кюстендил, въз основа на решение № 468/26.06.2012 г. по гр. д. № 4094/2011 г. на РС- Кюстендил, Р.Е.С. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сторените в производството по делото разноски в размер на 175 лв., в това число – за държавна такса 75 лв. и за адвокатско възнаграждение – 100 лв. С молба от 07.06.2013 г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД до ЧСИ Е.Х., с рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие ОС- Кюстендил, на същата дата е образувано изпълнително дело № 311/2013 г. срещу Р.Е.С., като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнение. Със съобщение изх. № 5193 от 27.06.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена чрез неговия баща Е. С. на 02.07.2013 г. В поканата е посочено, че е наложен запор върху трудово възнаграждение и МПС, както и е насрочена дата за опис на движими вещи на адрес гр. Кюстендил, ул. „•••••••. На 05.07.2013 г. от частния съдебен изпълнител е изпратено и запорно съобщение с изх.№ 5403/05.07.2013 г. до „П. - В.“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.Е.С., което е получено на 09.07.2013 г. На 03.08.2016 г. „Кредит И.И. БГ” ЕАД подал молба до ЧСИ Е.Х. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл.429 ГПК, на основание сключения между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия от 22.04.2016 г. с предмет, който включва процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочените изпълнителни листове. Със същата молба на основание чл.18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Към молбата е приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника. С разпореждане на частния съдебен изпълнител от 03.08.2016 г. „Кредит И.И. БГ” ЕАД е конституиран като взискател на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Видно от представеното известие за доставяне до длъжника Р.С. е изпратено уведомление за цесия от 22.04.2014 г. Същото не е връчено, а е върнато с отбелязване, че лицето е починало. На 04.11.2016 г. „Кредит И.И. БГ” ЕАД е депозирал молба до ЧСИ Е.Х. за изискване на удостоверение за наследници на починалия длъжник и за конституирането им в качеството на длъжници по изпълнителното дело. С разпореждане на ЧСИ Е.Х. от 05.12.2016 г. са конституирани като длъжници в изпълнителното производство наследниците на починалия длъжник Р.С. - Л. Д. И. (майка) и Е. С. И. (баща). На 05.12.2016 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците Л. Д. И. и Е. С. И., които са връчени при отказ на 06.12.2016 г. На 11.09.2018 г. „Кредит И.И. БГ” ЕАД е депозирал молба до ЧСИ Е.Х. за извършване на справка от БНБ за наличието на банкови сметки на Л. Д. И., в качеството й на конституиран наследник на длъжника Р.С., като при наличието на такива, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането им. На 08.10.2019 г. „Кредит И.И. БГ” ЕАД е депозирал молба до съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на конституираните наследници на длъжника. На 21.11.2019 г. са изпратени призовки за принудително изпълнение до длъжниците Л. Д. И. и Е. С. И., които са връчени при отказ на 25.11.2019 г. На 04.04.2020 г. Е. С. И. починал, като оставил за свои наследници по закон неговите съпруга Л. Д. И. и дъщеря Е. Е. М.. С постановление от 18.12.2020 г. същите са конституирани като длъжници в изпълнителното производство. На 21.12.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Е. Е. М.. На 21.12.2020 г. е изпратено запорно съобщение до ЧСИ В.А. за налагане на запор върху вземането, което Л. Д. И. и Е. М. имали като взискатели по изп.д. № 20197420400824 по описа на ЧСИ А.. На 21.12.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор на всички вземания по банковите сметки на Е. М.. На 22.01.2021 г. Е. Е. М. и Л. Д. И., чрез адв. Т., са депозирали до ЧСИ Е.Х. становище за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. С постановление от 22.01.2021 г. ЧСИ Е.Х. прекратила процесното изпълнително производство по изп.д. № 311/2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция на 05.07.2015 г. На 10.03.2021 г. „Кредит И.И. БГ” ЕАД е депозирал молба до съдебния за връщане на оригиналите на изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изпълнителното производство. Въз основа на върнатите оригинали на изпълнителни листове „Кредит И.И. БГ” ЕАД подало на 10.03.2021 г. молба до ЧСИ Е.Х., с peг. № 743 на КЧСИ за образуване на ново изпълнително производство, като с молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Във връзка с подадената молба е образувано изпълнително дело под № 296/2021 г. На 08.04.2021 г. са изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“ АД за налагане на запори на всички вземания по банковите сметки на Е. М. и Л. И.. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до ЧСИ В.А. за налагане на запор върху вземането, което Л. Д. И. и Е. М. имат като взискатели по изп.д. № 20197420400824 по описа на ЧСИ А.. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В предмета на делото се включват обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за установяване в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника исковите суми. Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на същия да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО). По изложените съображения правно релеванти са фактите, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство, съответно след влизане в сила на съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Страните не спорят във въззивното производство относно приложимата в случая погасителна давност – 5 години, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество. На 07.06.2013 г. кредиторът е образувал изпълнително производство към този момент приложение намират задължителните разяснения, дадени с ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителната давност за вземания, признати с влязло в сила съдебно решение, се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече до неговото прекратяване. В хипотезите, предвидени по чл.410 ГПК и чл.417 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират извън специалните хипотези на чл.424 ГПК и чл.439 ГПК (решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, ТС, І ТО). Съответно следва да се приеме, че заповедта за изпълнение по действащия към момента ГПК е приравнена по правни последици към влязлото в сила съдебно решение, в случаите когато не е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК и тя е влязла в сила (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО; определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV ГО и др.). Спори се между страните в производството относно обстоятелството дали задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС намират приложение от момента на образуване на изпълнителното производство или след приемането на посоченото тълкувателно решение. На основание чл.124, ал.1 ЗСВ при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на съответната колегия на ВКС или ВАС. Поначало първоначално приетите тълкувателни решения, респ. ППВС имат обратно действие, доколкото даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила. Още от този момент тълкуваната норма е имала съдържанието, разяснено в тълкувателните актове. В конкретния случай обаче с цитираното тълкувателно решение е прието, че ППВС № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила. С последното е разяснено, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. ППВС № 3/18.11.1980 година е прието при действието на ЗУС (отм.), обнародван В ДВ бр. 23/19.03.1972 година. На основание чл.59 ЗУС (отм.) тълкувателните постановления са задължителни за съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор. ЗУС (отм.) отменен със ЗСВ (отм.), обнародван в ДВ бр. 59/22.07.1994 година. На основание чл.84, ал.1, т.2 ЗСВ (отм.) общото събраните на съответната колегия на ВКС може да постановява тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика, като на основание чл.86, ал.2 от същия закон тези решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. В действащия ЗСВ - чл.130, ал.2, също е предвидено, че тълкувателните решения и тълкувателни постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове Съгласно разясненията, дадени с решение 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Разяснено е, че при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. С оглед на това последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени с посоченото решение на ВКС. С него не се променя тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан въпросът относно действието във времето на последващо тълкувателно решение, с което е обявено за загубило сила тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на тълкувателното решение е било задължително за съдилищата и правните субекти са съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на закона. В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство, образувано въз основа на издадените на 22.08.2012 г. и 01.02.2013 г. изпълнителни листове, е било висящо. Независимо от обстоятелството, че съдебният изпълнител не е постановил своевременно акт за прекратяване на принудителното изпълнение поради настъпила „перемпция“, от събраните по делото доказателства се установява, че посоченото изпълнително производство е било прекратено по право - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 05.07.2015 г., тъй като последното изпълнително действие е било извършено на 05.07.2013 г. На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което в противоречие с действащото до този момент тълкуване на разпоредбата на чл.116, б. „в“ ЗЗД по ППВС № 3/1980 г. е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е било прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Нужно е да се отбележи, че с решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, е разяснено, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Перемпцията е имала правно значение при действието на ППВС № 3/1980 г., тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. В разглеждания случай перемцпията е настъпила на 05.07.2015 г., т. е. след обявяване на посоченото ППВС за изгубило сила на 26.06.2015 г. Съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. С решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че с молбата на взискателя от 03.08.2016 г., с която е осъществил възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, давността за принудително събиране на вземането е била прекъсната. Същата е била отново прекъсната на 11.09.2018 г. и 08.10.2019 г., когато взискателят е поискал прилагането на посочени в молби от тези дати изпълнителни способи, както и на 21.12.2020 г., когато са били изпратени запорни съобщения до ЧСИ В.А. и „Юробанк България“ АД. Давността е прекъсната също така и с молбата от 10.03.2021 г. за образуване на ново изпълнително производство, с която взискателят е възложил по чл.18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията, както и с изпратените на 08.04.2021 г. запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и ЧСИ В.А.. По изложените съображения съдът намира, че към момента на провеждане на устните състезания в настоящата съдебна инстанция пприложимият 5-годишендавностен срок не е изтекъл, поради което процесните вземания не са погасени по давност. Това обуславя неоснователност на предявения иск. Отправеното от жалбоподателите искане за спиране на производството по делото до произнасяне на ВКС по образуваното тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС се явява неоснователно. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК на ВКС, при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Единственото основание за спиране на съдебно производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл.292 ГПК вр. чл.229, ал.1, т.7 ГПК, а тя не е приложима извън касационното производство. Ето защо не е налице основание за спиране на въззивното производство до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2021 г. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските по производството: При този изход на делото и доколкото ответникът по жалбата е защитаван от юрисконсулт в настоящото производство, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, следва да му се присъди сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, представляваща юрисконсултско възнаграждение без явяване в открито съдебно заседание. Воден от гореизложеното, съдът