Решение от 4.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3715/2018 г.

гражданско дело № 3715 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 365 ГПК. Предявен е иск от Р.И.Ч. срещу З. „Л.И.“ АД, за присъждане общо на сумата 718411,56лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, формирано като разлика между възнаграждението, което получавал преди инвалидизиращото увреждане в размер на 3000,00евро, на длъжност: „офицер на кораб с трети ранг“, настъпило при ПТП от 21,03,2013г. в РРумъния, на 40-ти км. от Букурещ, посока гр.Констанца, по автомагистрала А-ІІ, причинено виновно В.Н.Б., при управление на микробус "Мерцедес Вито", с рег. № •••••, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при З. „Л.И.“ АД, с полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013г. до 06.02.2014г., със зелена карта от 07.02.2013г. до 07.05.2013г., и получаваната след инвалидизиращото увреждане инвалидна пенсия в размер на 1452,00украински гривни или 95,00лв., за период от 23 години или от 01,01,2018г. до 03,12,2041г, когато навършва пенсионна възраст – 55години, платими на части, ежегодно, на последно число на съответната календарна година, всяка година по 31235,29лв., като част от общо дължимите 718411,56лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла, ежегодна вноска от 31235,29лв., считано от деня следващ падежа и, до окончателното и изплащане. С исковата молба ищецът твърди, че при ПТП настъпило на 21.03.2013г., причинено виновно от В.Н.Б., при управление на микробус "Мерцедес Вито", с рег. № •••••, който в Република Румъния, по автомагистрала А-ІІ, на 40-тия км от Букурещ - посока гр. Констанца, в нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, загубил управлението, ударил се в мантинелата, откъдето рикоширал, преминал пътното платно и се спрял в края му, ищецът, който пътувал като пътник в микробуса изпаднал от него и попаднал върху разделителната мантинела, като получил изключително тежки травматични увреждания довели до тежки, инвалидизиращи увреждания и до пълната му неработоспособност. Твърди, че отговорността на водача на микробус "Мерцедес Вито", с рег. № ••••• била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013г. до 06.02.2014г. със сертификат зелена карта от 07.02.2013г. до 07.05.2013г. Твърди, че преди произшествието, в периода 2010-2013г. работел като моряк на кораб, на длъжност втори и трети офицер с възнаграждение от 3 000 евро, като трети офицер и 3500,00евро, като втори офицер, с ангажимент по трудов договор за 4 месеца всяка календарна година. На 25.03.2013г. било потвърдено, че отново е нает на борда на кораб за период от 4 месеца с възнаграждение от 3 000,00евро, считано от 15.04.2013г., но поради пълната инвалидизация не могъл да се яви за работа. Твърди и още, че след ПТП е бил освидетелстван и регистриран като инвалид с пълна неработоспособност и получа инвалидна пенсия ежемесечно, в размер на 1452,00украински гривни или 95,00лв. Излага, че размерът на годишно дължимото от ответника обезщетение за пропуснати ползи за една календарна година е формирано като разлика между възнаграждението от 3000,00евро, получавано месечно, за период от 4 месеца от всяка календарна година, разделено на 12 месеца и получаваната инвалидна пенсия – ежемесечно. Ответникът е депозирал писмен отговор, с който счита исковете за недопустими, а в евентуалност за неоснователни. Възразява, че обезщетение за пропуснати ползи не се дължи, т.к. телесните увреждания, респ. вредите за ищеца при ПТП са възникнали изключително по вина на ищеца, който пътувал в микробуса без поставен обезопасителен колан. В евентуалност въвежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат с възражения идентични с изложените за изключителна вина на ищеца. Оспорва наличието на бъдещи пропуснати ползи за ищеца с възражението, че не е налице сигурност, че би полагал труд на сочената длъжност и получавал твърдяното възнаграждение за процесния период. Излага, че ищецът не е бил нает по безсрочен трудов договор и не е ясно как е формирано претендираното възнаграждение и включени ли са в него осигуровки и други компенсации. В евентуалност оспорва претенцията по размер. Оспорва акцесорната претенция за лихва, евентуално възразява за изтекла погасителна давност. Претендира разноски. В допълнителната искова молба и допълнителният отговор на допълнителната искова молба не са изложени твърдения и възражения различни от вече изложените с първоначалните искова молба и отговор. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна: С влязлото в сила на 19,07,2018г. Решение от 09,08,2017г., по в.гр.д. № 2560/2016г. на САС, е частично оставено в сила и частично отменено и вместо него постановено ново, Решение от 16,11,2015г. по гр.д. № 10390/2013г. на СГС, с което З. „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на Р.И.Ч. сумата от 187 500,00 обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.03.2013г. в Р.Румъния на 40-тия км от Букурещ посока гр. Констанца по автомагистрала A-II, виновно причинено от водача В.Н.Б. при управление на микробус „Мерцедес Вито" с рег. Nº •••••, чиято отговорност е била застрахована със задължителна застраховка гражданска отговорност" при З. „Л.И." АД, с полица Nº 20113000553805, валидна от 07.02.2013г. до 06.02.2014г., валидна и за територията на всички държави-членки на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-21.03.2013 г. до окончателното издължаване, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до общо претендираните 200 000лв., поради установеното съпричиняване в размер на 25% и като недоказан. В настоящото производство е безспорно между страните и от събраните доказателства се установява, че на 21.03.2013 г. ищецът е пострадал от ПТП, настъпило в Румъния по вина на водач, застрахован при ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". От приетите като писмени доказателства по делото протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 21.03.2013г., фотоалбума към него, скица на местопроизшествието, приложени от дело № 634/Р/2013 на Румъния, съд Лехлиу-Гара, окр. Калъраш, и приетото заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило на 21.03.2013г. около 16, 41 ч. на автомагистрала Букурещ-Констанца в посока гр. Констанца, на км 40+52, където движението се извършва в две ленти. Мястото на удара е лявата мантинела, намираща се на междинната ивица между двете платна за движение, като тя е разкъсана от 58-я до 72-я метър след избрания ориентир, на участък с дължина 14 м, считано по посока на движението на автомобила. Инициалният контакт е осъществен в предна дясна част на автомобила, като в този момент той е бил завъртян над 90 градуса. Вещото лице установява, че по неустановена причина водачът е предприел маневра за навлизане в лявата пътна лента, вероятно за изпреварване. Завиването е било по-рязко от безопасното, а наличието на задни износени стари гуми спомага за настъпване странично занасяне, от което автомобилът се насочва диагонално на ляво като придобива неконтролируема ротация в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледан отгоре. След като преминава пред лявата активна лента завъртян над 90 градуса, автомобилът се удря с предната си дясна част в лявата мантинела, след което настъпва деформиране на мантинелата и автомобила. Част от мантинелата се скъсва и огъва силно, което засилва ротацията на автомобила в същата посока. Поради еластичността на мантинелата и деформираните части на автомобила, автомобилът е отблъснат надясно. Ротацията създава най-големи-огромни центобежни сили на пътниците, които седят най-отзад, където е седял ищецът - най-задната седалка от третия ред седалки в дясно, до багажното отделение. По тази причина неговото тяло е било подложено на най-голямата инерционна сила, която го изхвърля през най-задното дясно стъкло на автомобила на най-далечно разстояние, като прелита над трите ленти за движение в обратна посока и се удря в нейната външна-дясна мантинела, където се плъзга по нея. Горният ръб на всяка мантинела е грапав и при плъзгането на тялото реже като нож и затова отрязва крака на ищеца, след което той пада зад тази мантинела. Отблъснатият надясно и придобил силна ротация автомобил след отделяне от лявата мантинела, поради остатъчната си кинетична енергия и скорост, след удара се придвижва диагонално напред и повече на дясно и се спира на десния банкет. Заключението на вещото лице е, че при определена комбинация на скорост на движение, дебелина на водния слой от обилния дъжд върху пътната настилка и рязкостта на завиване, предизвикано от водача, е настъпило странично занасяне на задните колела на автомобила и автомобилът е загубил устойчивостта си на движение. Неизправността на задните гуми, най-вероятно е съпричина за настъпване на произшествието. Ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, той нямаше да изпадне от автомобила, защото коланът ще го задържи на седалката, на която е седял. Установява се, че скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП е била не по-малка от 108 км/ч, а в момента на удара 80 км/ч. Причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача с органите за управления, завъртане на волана, подаване на газ или употреба на спирачките и избора на скоростта, с която се е движил автомобила. От приетата по делото справка от 23.08.2013г. и справка № 49 от 21.01.2014г. на Управление на труда и социалната защита на населението в Белгород-Днестровски Градски съвет се установява, че ищецът е инвалид с общо заболяване 1 група «А». От представени справки се установява, че на ищеца пожизнено е отпусната държавна социална помощ за инвалид поради общо заболяване 2 група. Представено е удостоверение от Болтик Интернешанъл марин Сървисиз лимитед от 25.03.2013г., от което е видно, че ищецът е щял да бъде нает на договор в дружеството на борда на плавателен съд Сим Мизар от 15.03.2013г. с месечна заплата 3000,00евро и продължителност на договора 4 месеца. Посочено е, че ищецът работи с дружеството от 2010г. В удостоверение от 28.01.2014г., издадено от същото дружество, е посочено, че ищецът е заемал позиция трети офицер на същия кораб за периода 22.12.2011г. – 25.05.2012г. със заплата 3000,00евро и позиция втори офицер за периода 26.09.2012г. – 27.12.2012г. със заплата 3500,00евро. Представени са трудови договори от 31.07.2010г., 25.04.2011г., 27.04.2011г., 21.12.2011г., 25.09.2012г. за периоди около 4 месеца между ищеца и Сий Сървиз Шипинг Ко. СА, с уговорено месечно възнаграждение 3000,00евро. Представена е и попълнена служебна моряшка книжка с отразени трудови договори на длъжността за периода 2010-2012г., както и удостоверение за актуално състояние на дружеството. Безспорно е и от събраните доказателства - застрахователна полица се установява и, че отговорността на водача на микробус "Мерцедес Вито", с рег. № •••••, е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, с полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013г. до 06.02.2014г., както и че същият е разполагал с валиден международен сертификат за "Гражданска отговорност" на автомобилистите за чужбина - "Зелена карта", за периода от 07.02.2013г. до 07.05.2013г. От приетото заключение към СМЕ се установява, че ищецът е претърпял тежка съчетана травма, несъвместимо с живота, обхващаща всички отдели на тялото, но с преимуществено най-тежко увреждане в долната част, довело до откъсване на левия крак в областта на бедрото, разкъсване на тазовото дъно с увреждане на скротума, ануса и правото черво, счупване на таза на отделни части, разкъсване на десния крак в областта зад коляното, като в съвкупност излекуване от така описаните травми е невъзможно. Налице са сигурни данни за тежко инвалидизиране, с постоянна опасност за живота. Травмите възпрепятстват нормалното ежедневно съществуване, а изпълнение на каквито и да е трудови дейности е силно затруднено и то ако се извършват само с ръце, с много малка степен на натоварване. Пострадалият не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения като офицер на кораб, както и всякаква друга дейност, изискващо изправено положение на тялото и стъпване на крака. Съгласно заключението по приетата ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, при средногодишно отработено време през периода 2010-2012г. – 5,289 месеца, разликата между общия размер на трудовото възнаграждение, което би получавал като моряк ищеца за периода от 01,01,2018г. до навършване на 55 годишна възраст и получаваната от него социална пенсия за същия период, е в размер на 718411,56лв., при доход 379616,16евро. При вариант отработено време последната 2012г. – 7,833 месеца, разликата възлиза на 1075582,60лв. При така установеното съдът намира следното: Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл. 226, ал. 1, вр. с чл. 258, т. 2 от КЗ (отм.). В доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпилото ПТП и неговият механизъм; противоправното поведение на водача на микробус "Мерцедес Вито", с рег. № •••••; ПТП да е довело до инвалидизиращото увреждане на ищеца; в причинна връзка с придобитата в резултат на инвалидизиращото увреждане пълна неработоспособност да е загубил трудов доход; претърпените имуществени вреди. В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните по делото вкл. възраженията за съпричиняване. В ТР № 3/21 г. е прието, че пропуснатите ползи от деликт следва да бъдат доказани със сигурност. Пояснено е, че "вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта". Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 15 от Регламент /Е0/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Следователно в случая се прилага румънското право, което съдът на основание чл. 43, ал. 1 КМЧП е длъжен да установи. В настоящото производство са приети в превод относимите норми от румънското законодателство – нормативен акт № 136/1995 г. за застраховките и презастраховките на Румъния, пуснати за прилагане със закон № 14/2011 г. и др. Съдът, въз основа събраните в настоящото производство доказателства и обвързан със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 19,07,2018г. Решение от 09,08,2017г., по в.гр.д. № 2560/2016г. на САС, е частично оставено в сила и частично отменено и вместо него постановено ново, Решение от 16,11,2015г. по гр.д. № 10390/2013г. на СГС, приема за установено настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, респ. противоправното поведение на водача на микробус "Мерцедес Вито", с рег. № •••••, както и наличието на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Поведението на водача на микробуса е в нарушение на чл. 50, ал. 1 от OUG 95/2002 г. за движението по публичните пътища, съобразно която норма от румънския закон максимално разрешената скорост по автобаните за МПС кат. В е 130 км/ч, която в зависимост от обстоятелствата и интензивността на движението може да бъде намалена от администратора на пътя, с разрешение на пътната полиция. По магистрала А2 са монтирани пътни знаци за ограничаване на скоростта на 130 км/ч при нормални метрологични условия и трафик и максимум 80 км/ч при лошо дъждовно време. Горната нормативна уредба се установява с писмо от 18.03.2015 г. на Генерален инспекторат на румънската полиция, Пътна дирекция. Установява се, че скоростта на л. а. м. "Мерцедес Вито" непосредствено преди ПТП е била не по-малко от 108 км/ч, при силен дъжд, тоест е налице извършено нарушение от водача, управлявал микробуса със скорост несъобразена с атмосферните условия - пороен дъжд, както и че не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство. Същото е установено и в представената в превод наказателна присъда от 12.04.2016 г. по д. № 543/249/2015 на съда в Лехлиу - Гара- окръг Кълъраш, Румъния, с която водачът е признат за виновен за нарушение на правилата за движение по пътищата, съобразявайки скоростта на движение с условията на пътя /чл. 48 от OUG № 195/2002 на 3г. месеца затвор заради виновно правонарушение с причиняване на телесни повреди. С поведението си, изразяващо се в липсата на поставен обезопасителен колан към момента на ПТП, ищеца е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като процента на съпричиняване е определен с влязлото в сила решение на САС на 25%, какъвто приема за установен и настоящият състав. Настоящият състав, в съответствие с установеното с влязлото в сила решение на САС идентично отчита, че една от най-тежките травми на пострадалия е вследствие от излитането от минибуса и срязването на крака му на мантинелата, което не би настъпило с такава сила, ако е бил с поставен предпазен колан. Установено е, че съгласно румънското законодателство лицата, които ползват места, обезопасени с предпазни колани, трябва да ги носят по време на движение по пътищата в страната. Съгласно приетото заключение към САТЕ в настоящото производство процесният микробус е оборудван с триточкови обезопасителни колани за всички места. Съгласно чл. 27 от Нормативен акт № 136/1995 за застраховките и презастраховките Румъния застраховятелят не отпуска обезщетение, когато вредите са настъпили по изключителна вина на ощетеното лице. Съгласно чл. 28 в случай, че пострадалият е съдействал непредумишено за увеличаването на обема на щетата, приведеният по отговорност ще бъде държан отговорен само за онази част от щетата, която се дължи на него – обща вина. Относно приложимото право с влязлото в сила решение на САС е прието, че деликтът е извършен на територията на РРумъния, но българският съд е компетентен по така предявения иск на основание чл. 18, ал. 2 от КМЧП, съобразно която норма българските съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси. Приложими са специалните норми на чл. 258, т. 2 КЗ (отм.), съгласно които застрахователния договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, покрива отговорността на застрахованите лица за вреди, причинени на територията на държава членка, съгласно нейния закон, при по-високото ниво на покритие- чл. 258, ал. 3 КЗ. Приложимият материален румънски закон е Закон № 136/1995 г. относно застрахователната и презастрахователна дейност в Румъния и Норми на задължително застраховане "Гражданска отговорност за щети от ПТП", пуснати за прилагане със Заповед № 14/2011 и конкретно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от цитираните норми, съгласно която застрахователят е длъжен да обезщети ощетеното лице за щетите причинени от ПТП със застрахованото МПС, съгласно формулираните претенции в искането за обезщетение, доказани с всякакво доказателствено средство, без да се надвишават лимитите за обезщетение, предвидени в застрахователния договор, при условие, че застрахователното събитие е станало през периода на валидност на застрахователната полица, се дават парични обезщетения за телесни наранявания или смърт, включително за неимуществени щети. Лимитът определен, съгласно чл. 34, ал. 1 от Нормите, пуснати в приложение от Закон 14/2011 за телесни повреди и смърт, включително неимуществени щети от едно и също ПТП и 5 000 000 евро, еквивалент в леи по обменен курс на Националната банка на Румъния към датата на ПТП, а определеният в Р. България е 5 000 000 лв. Предвид данните за определения курс на новата румънска лея /RON/ за 1 евро за 21.03.2013 г. от РНБ, публикувани в сайта на същата, както и този на БНБ за курса на RON спрямо лева за същата дата, се констатира, че покритието с по-висока стойност по застраховка "Гражданска отговорност" към датата на събитието, е това по българското законодателство, като закон на територията, където обичайно се намира увреждащото МПС. По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. От представените по настоящото производство в превод относими разпоредби от румънското законодателство в глава четвърта "Гражданска отговорност", чл. 1. 381 и сл. относно деликтна отговорност от Граждански кодекс на Р Румъния се установява, че всяко увреждане дава право на поправянето му. Правото на поправяне възниква в деня на причиняване на вредата, дори ако това право не може да бъде упражнено незабавно. Обезщетението следва да покрива претърпяната загуба, пропуснатата печалба, както и направените разноски за ограничаване или избягване на вредата. В чл. 1. 387 "Увреждане на телесната неприкосновеност или на здравето" е предвидено, че в случай на такова увреждане обезщетението трябва да включва при условията на чл. 1. 288 и 1. 389 в зависимост от случая и еквивалента на трудовото възнаграждение, от което увреденото лице е лишено или е възпрепятствано да придобие чрез загубата или намаляването на неговата работоспособност. Освен това обезщетението трябва да покрива разходите за лечение и ако се налага разходите за увеличаване на потребносттие на пострадалото лице, както и всякакви други материални щети. Обезщетението за загуба или нереализиране на доходи от трудова дейност се предоставя като се отчита и увеличението на жизнените потребности на пострадалия под формата на периодични парични суми. По искане на пострадалия съдът може да предостави обезщетение при наличие на основателни причини под формата на глобална сума. Според чл. 1. 388 обезщетението за загуба или нереализиране на доходи от трудова дейност се определя на базата на средномесечния нетен доход на пострадалото лице през последната година преди загубата или намаляване на неговата работоспособност или при отсъствие на нетен месечен доход, това може да бъде направено като се вземе предвид професионалната квалификация, която би придобило лицето в края на подготовката, която е щяло да получи. Ако увреденото лице докаже, че има възможност да получи по-висок доход от работа въз основа на договор, сключен през последната година и той не е приведен в изпълнение, се взима под внимание обезщетението за тези доходи. Съгласно чл. 1. 535 относно мораторна лихва при парични задължения в случай че парична сума не е изплатена до датата на падежа, кредиторът има право на мораторни вреди от датата на падежа до момента на плащането в размер, договорен от страните или ако това не е направено – в предвидения от закона размер, без да е необходимо да доказва наличието на каквито и да е причинени вреди. Предвид цитирания чл. 1. 388 на пострадалия се дължи обезщетение за нереализиран доход от трудова дейност, който следва да се определи на база средномесечния нетен доход през последната година. Съдът, въз основа приетите като доказателство трудови договори, удостоверяващи многократно полагане на труд като моряк от ищеца за периода от 2010-2012г., доказателствата за придобитата професионална квалификация, служебната моряшка книжка на ищеца, в която са отразени отработените години по сключените трудови договори, както и представеното уверение за сключване на нов трудов договор считано от 15,03,2013г. приема за установено в настоящото производство, в причинна връзка с полученото инвалидизиращото увреждане и пълна неработоспособност, ищецът да е загубил трудов доход от упражняване на професията си. Не обосновава обратен извод факта, че приетите трудови договори са сключвани за срок от по около 4 месеца годишно и не е установено наличие на рамково споразумение или друго обвързващо съглашение, което пряко да вменява задължение за работодателя да сключва последващи договори до навършване на пенсионна възраст. Това е така, т.к. трудовите договори са сключвани последователно и постоянно, значителен брой поредни години, което е надлежно отразено в моряшката книжка. Налице е и уверение за предстоящо сключване на пореден договор. При това положение съдът приема, че при липса на инвалидност ищецът със сигурност би продължил да работи по същата професия и да реализира доходи от нея. Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че обичайно при професията моряк трудовите правоотношения възникват или договори се сключват за определен срок, съответстващ на продължителността на конкретния рейс или периода на плаване, а не като безсрочни трудови договори. Затова липсата на безсрочен трудов договор или на предварително поето задължеие за сключване на последващи договори не може само по себе си да обоснове извод за липса на вероятност ищецът да продължи да упражнява професията си до пенсионна възраст. Именно последователното сключване на срочни трудови договори през предходните години сочи на трайно установена практика на трудова заетост по тази професия. Не е установено и, че преди настъпване на ПТП ищецът да е възнамерявал да преустанови трудовата си дейност като моряк или да е бил възпрепятстван по здравословни или други причини да я упражнява. Поради установеното наличие на горните предпоставки и т.к. останаха недоказани възраженията на ответника, че на ищеца е било изплатено друго обезщетения за същите вреди и период от застраховател по застраховка за трудова злополука съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Съгласно заключението по приетата ССчЕ за процесният период от 01,01,2018г. до навършване на 55 годишна възраст, разликата между общия размер на трудовото възнаграждение, което би получавал като моряк ищеца е в размер на 718411,56лв. Предвид установеното съпричиняване обезщетението следва да бъде намалено с 25 %. При това положение, искът е основателен за сумата 538808,67лв. За сумата 179602,89лв., която е разлика над присъдените 538808,67лв., до общо претендираните 718411,56лв., искът е неоснователен поради установеното съпричиняване. Съобразно направеното искане сумата следва да бъде присъдена при периодично и на части плащане - за период от 23 години или от 01,01,2018г. до 03,12,2041г, когато ищецът навършва пенсионна възраст – 55години, ежегодно, с падеж последно число на съответната календарна година или всяка година по 23426,46лв, като част от общо дължимите 538808,67лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла, ежегодна вноска от по 23426,46лв, считано от датата следваща падежа и, до окончателното и изплащане. Порди изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на двете страни. Ищецът претендира присъждане на сумата 31200,00лв., представляваща сторените в производството разноски за защита от адвокат, определени по правилата на чл. 38 ЗА, платими в полза на адвокат С.К.Н. – САК, в качеството на негов пълномощник. Ответникът претендира сумата 1540,00лв., представляваща сторените в производството разноски, включително за защита от юрисконсулт. Така съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.К.Н. – САК, в качеството на пълномощник на ищеца сумата 23400,00лв. или 11916,23евро, представляващи възнаграждение за защита от адвокат, определено по правилата на чл. 38 ЗА. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 385,00лв. или 196,85евро, представляваща сторените в производството съдебни разноски, включително за защита от юрисконсулт. Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 11019,75евро, представляваща държавна такса и сумата 268,43евро, представляваща платени от бюджета на съда хонорари за вещи лица, съобразно уважената част от иска. Мотивиран от изложеното, съдът