Решение № 1792 от 21.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1247/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл. 26, ал.12 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалбата на Ф. Ш., гражданин на Република Турция, представлявана от редовно упълномощен адвокат, против Отказ УРИ 537700-3781/25.11.2025 г. на директора на ОД на МВР Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. Отказът е постановен на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ по мотивите в предложение рег. № 5377р-3605/24.11.2025 г. на началника на група „Миграция“ и становище с рег. № 537700-3584/14.11.2025 г. на ТД „НС“ Стара Загора. Отказ УРИ 537700-3781/25.11.2025 г. на директора на ОД МВР Стара Загора е връчен на 28.11.2025 г. лично на адресата, а жалбата е подадена на 05.12.2025 г. Жалбоподателката твърди нарушение на изискването за мотивираност на административния акт, както че материалният закон е приложен неправилно, защото изводът за липса на осигурено жилище не е направен въз основа на факти, доказващи отсъствие на условието по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ. Тя е представила всички изискуеми документи, от които се установяват: осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка без да се прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. Счита, че показанията на разпитания свидетел и представените писмени доказателства доказват трайната връзка със страната, както и осигурената жилищна нужда. От съда се иска да бъде отменен Отказ УРИ 537700-3781/25.11.2025г. на директора на ОД на МВР Стара Загора като незаконосъобразен с присъждане на разноските по делото – 10 лева за платена държавна такса и 800 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение при сключване на договор за правна защита и съдействие от 02.12.2025 г. Ответникът Директор на ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Отказът счита за постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Подчертава обвързващия характер на становището на ТД НС, което в случая е отрицателно, както и резултатите от извършената проверка на служители от група „Миграция“, при която чуждата гражданка не е установено да обитава посочения адрес. В този смисъл преценява оспорения административен акт на директора на ОДМВР – Стара Загора като законосъобразен. Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Административното производство, по което е издаден оспореният административен акт, е започнало с подадено от Ф. Ш. З. УРИ: 537700-3479/30.10.2025 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България. Към заявлението са приложени копия от разрешение за продължително пребиваване със срок до 20.11.2025 г.; паспорт; сертификат № 4093/20.10.2025 г. на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/, удостоверяващ вписването на търговско представителство с наименование Ш. К. И. С. В. Т. Ш. със седалище в Люлебургас, Турция, в Единния търговски регистър на БТПП под № 0000169453 с решение от 10.05.2014 г., с представител по пълномощие в Република България – Ф. Ш.; достатъчно средства за издръжка по банкова сметка в "Юробанк България" АД, ФЦ Пловдив; полица за сключен договор за медицинска застраховка със Застрахователна компания България Иншурънс АД [населено място] с размер на застрахователната сума от 60 000 лв. или 30677.51 евро за едно лице, с период на действие от 21.11.2025 г. до 20.11.2026 г.; декларация от И. Г. И. с нотариална заверка на съдържание и подпис за възможността да осигури на жалбоподателката безвъзмездно и безсрочно жилище в жилищни сгради на адрес [населено място], [улица], [нотариален акт]/29.12.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот и др. Изготвена е технологична карта за извършените справки и проверки по заявление с вх. № 537700-3479 от 30.10.2025 г., в която е отразено, че заявителят е имал разрешено предишно пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ със срок до 20.11.2025 г. По делото са приети и приобщени доказателствата по административната преписка, в това число и тези по съгласувателната процедура, осъществена от ТД "Национална сигурност" /ТДНС/ – Стара Загора. Съгласно писмо с рег. № СЗ-31-5296/14.11.2025 г. УРИ:537700-3684-14.11.2025 г. на директора на ТДНС-Стара Загора, турската гражданка Ф. Ш. декларира адрес на пребиваване в [населено място], [улица], който е фиктивен. Според наличните данни е прието, че лицето не пребивава на адреса, където се намира имот, собственост на българския гражданин И. Г. И., с когото на по-ранен етап е имало реални търговски отношения, които еднозначно не са актуални. От информационните системи на МВР са установени посещения на чуждата гражданка в [населено място], когато пребивава в страната, банковото извлечение и банковата полица също са издадени в [населено място]. Посоченият в заявлението МТН за връзка със заявителя е на нейна близка, която трайно живее в [населено място]. Въз основа на изследваните данни заявеният адрес на пребиваване в [населено място] е преценен като фиктивен, което е основание по заявлението да бъде постановен отказ, мотивиран „на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ – не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище“. Същевременно се сочи, че ДАНС не разполага с данни, според които Ф. Ш. представлява заплаха за националната сигурност, поради което не възразява да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България. С оглед становището на ТДНС – Стара Загора на 24.11.2025 г. е извършена проверка от служители в група „Миграция“ при ОДМВР Стара Загора чрез посещение на декларирания от чужденеца адрес в [населено място], [улица]. Според приложената докладна записка /л.16 от делото/, на адреса има две самостоятелни къщи, собственост на И. Г. И. – едната ползвана от семействата на дъщерите на собственика, а другата е била ползвана от И. и съпругата му, но последната е починала преди около година. И в двете къщи има свободни самостоятелни стаи със самостоятелни санитарни възли, поради което има нормални битови условия за пребиваване на Ф. Ш.. И. е разказал за бизнес отношения в миналото с бащата на Ф. Ш.. И. като дългогодишен архитект е имал съвместни проекти с бащата на Ф. Ш., свързани със строителство на територията на [населено място], които са приключили преди години. Към момента турската гражданка продължавала да се занимава със строителство, но не на територията на [населено място], а бизнесът й включвал постоянни пътувания в цялата страна. При ангажименти в [населено място], тя отсядала на адреса [населено място], [улица], но през изминалата 2025 година не е отсядала нито веднъж на адреса. Доколкото знае повечето й ангажименти са в [населено място]. При тези данни е направен извод, че адресът в [населено място] е представен единствено за удовлетворяване изискванията на ЗЧРБ, но в случая се явява фиктивен, тъй като след получаване на разрешението за пребиваване, след 10.12.2024 г. Ф. Ш. не се установила на декларирания адрес в [населено място], [улица]за дългосрочно пребиваване и очевидно не е имала такива намерения. Изготвено е Предложение УРИ: 5377р-3605/24.11.2025 г. от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора, като са съобразени изложените в становището по чл.22, ал.4 от ЗЧРБ на ТДНС – Стара Загора констатации за фиктивния характер на декларираното жилище, достъпените данни през информационните системи на МВР, че при посещенията си в Република България чуждата гражданка посещава [населено място], а не [населено място], както и установените при посещението на адреса факти, включително, че след 10.12.2024 г. чуждата гражданка не се е установила на адреса в [населено място]. Предложено е на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ – не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ /осигурено жилище и достатъчно средства за издръжка/ да бъде постановен отказ по заявление с вх. № 537700-3479/30.10.2025 г. за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България на Ф. Ш. във връзка с чл.26, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Издаден е процесният Отказ УРИ: 537700-3781-25.11.2025 г. от директора на ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл.18, ал.3 във вр. с ал.1 т.11 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, и при съобразяване на мотивите, изложени в предложение с рег. № 5377р-3605/24.11.2025 г. на началника на група „Миграция“ и становище с рег. № 537700-3684/14.11.2025 г. на ТД „НС“ – Стара Загора, е отказано издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на Ф. Ш. /FATMA SENTURK/, гражданка на Турция, като на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, лицето е предупредено да напусне страната в срок до 15 дни от подписване на отказа. Административният акт е връчен на жалбоподателя на 28.11.2025 г., а жалбата срещу административния акт е подадена чрез упълномощен адвокат на 05.12.2025 г. Като доказателства по делото са приети представените от административната преписка и с жалбата документи. Разпитан е като свидетел И. Г. И., който разказва за дългогодишното си познанство с родителите на жалбоподателката, бизнес отношения в областта на строителството, реализирани съвместни проекти в [населено място] в миналото. Жалбоподателката също има бизнес в България и когато е в [населено място] може и остава при него в притежаваните от него жилищни сгради. Тя остава безвъзмездно, така както той гостува на тяхното семейство в [населено място] в Турция. С датата на декларацията, която е представена в служба „Миграция“, е изготвен и договор за безвъзмездно ползване на неговите имоти от жалбоподателката, но не е представен в ОДМВР, тъй като не е бил необходим. По него не се заплаща наем поради дългогодишните приятелски и бизнес отношения. Проверката от служителите на група „Миграция“ е била инцидентна и в този момент чуждата гражданка не е била на адреса, но в последната една година – 2025 г. тя е отсядала на адреса и той е съобщил този факт на служителите, посетили адреса. Въз основа на така установените факти, съдът направи следните изводи: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна. Оспореният отказ е постановен от компетентен орган по смисъла на чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ – директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, поради извършеното препращане към документите, които задължително следва да обосноват решението на административния орган – писмено становище от ДАНС и предложение от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора /арг. чл.57 от ППЗЧРБ/. Тоест оспореният отказ отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. По твърдението за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречието с материалния закон и целта му, които да обосноват отмяна на административния акт на тези основания, съдът установи следното: Жалбоподателката е притежавала Разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност до 20.11.2025 г., поради което е подала процесното заявление до директора на ОДМВР Стара Загора за издаване на ново разрешение за продължително пребиваване – изтичане на срока на правото по чл.23, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, което се придобива въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците по аргумент от чл.22, ал.1, т.4 от същия закон. Изтичането на срока на разрешението за продължително пребиваване е факт, с настъпването на който и по силата на закона се погасява правото на чужденеца да пребивава на територията на страната, поради което и същият е подал ново заявление за издаване на административен акт, признаващ отново същото право. Органът се е произнесъл по заявление, подадено на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ /след изменението с ДВ бр.52/2025 г., но преди изтичане на срока по §43 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗЧРБ обн. ДВ бр.52/2025 г./ – да бъде разрешено продължително пребиваване на лице, което е представител на чуждестранно търговско дружество, регистрирано в БТПП, като обстоятелствата по чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ се удостоверяват при издаването на сертификат от Българската търговско-промишлена палата. Задължително, но не единствено условие за признаване право на продължително пребиваване, е осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл.24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 24р и 24с, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Правната техника, която законодателят е използвал, за да регламентира предпоставките, при които се постановява отказ, е не на изброяване на самите предпоставки в правната норма, а на изброяване на законовите разпоредби, които съдържат предпоставките за издаване на разрешение на право на пребиваване. Действително в постановения отказ УРИ: 537700-3781/25.11.2025 г. не е конкретизирано условието на коя от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 от ЗЧРБ правни норми не е изпълнено, но от становището на ТД"НС" – Стара Загора и предложението на Началник група "Миграция" – ОДМВР – Стара Загора, към които актът препраща, може да се направи еднозначно заключение, че в случая е прието за неспазено регламентираното в чл.24, ал.2 от ЗЧРБ изискване заявителят да има осигурено жилище в Република България. По делото няма спор, че към момента на подаване на заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване, Ф. Ш. е пребивавала на територията на страната на валидно правно основание – с разрешено право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, което осигурява възможност на чуждия гражданин да пребивава на територията на Република България за срок до една година, но след като е изпълнил кумулативните условия по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ. Видно от приложените към заявлението документи, жалбоподателката е представител в Република България на търговско представителство на дружество със седалище в [населено място], Турция, вписано в БТПП, съгласно представения сертификат № 4093/20.10.2025 г.; Ф. Ш. разполага с достатъчно средства за издръжка и медицинска застраховка. Спорът се свежда до това дали жалбоподателката има осигурено жилище в Република България за заявения период на пребиваване. Според дефиницията дадена в §1, т.20 от ЗЧРБ "доказателства за осигурено жилище" са документи, както следва: а) нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота; документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите; б) декларация от собственика на имота за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършено едновременно. С така посочената нормативна уредба се изисква представяне на съответното доказателство, но същото от една страна не следва да се приема единствено за формално изпълнено от страна на чужденеца и от друга страна същото не следва да се съобразява изолирано от останалите доказателства. ЗЧРБ и ППЗЧРБ не съдържат изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, посочен в заявлението му, на който има осигурено жилище, но е необходимо да се установи, че към момента на получаване на разрешението има реалната възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което представя доказателства. Установеното в хода на административното производство адресно регистриране в [населено място], [улица], според становището на ТД НС и докладна записка на служители в група „Миграция“ при ОДМВР Стара Загора, е фиктивно. Приведените доводи са настоящи ангажименти на жалбоподателката в [населено място], издаване на банково удостоверение и медицинска застраховка в [населено място], както и извършена проверка на място на адреса в [населено място], при която чуждата гражданка не е открита на адреса, а собственикът – свидетелят И. Г. И., според докладната записка, не е приемал чужденката нито веднъж през последната една година. Тези данни се опровергават от показанията на свидетеля И. Г. И. пред настоящия състав, които са в обратния смисъл. Личните изявления на свидетеля, дадени под страх от наказателна отговорност, следва да се ценят с предимство пред опосредено предадените в докладната записка на служители от група „Миграция“. Горното води до извод за нарушение на чл.35 от АПК при издаване на процесния отказ. Преди да постанови административен акт, компетентният орган е следвало да възложи извършването на задълбочена проверка за изясняване на относимите факти и обстоятелства, доколкото е несъмнено, че свидетелят И. разполага обективно с достатъчно жилищна площ, за да осигурява жилище на жалбоподателката – факт, установен в хода на административното производство. Свидетелят сочи и че е осигурявал такова, когато е необходимо, включително през 2025 година. Издадените в [населено място] банково удостоверение и договор за медицинска застраховка, приложени към заявлението, както текущите проекти в [населено място], по които работи жалбоподателката, не изключват възможността тя да има осигурено жилище в [населено място], още по-малко определят като фиктивен декларирания адрес в [населено място], [улица]. Разстоянието между [населено място] и [населено място] не изключва възможността чуждата гражданка да има жилище в единия град, а бизнес ангажименти в другия. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЧРБ и чл. 19 във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 3 ППЗЧРБ за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, за което представят доказателства. Нито в ЗЧРБ, нито в правилника за прилагането му съществува изискване чужденецът, кандидатстващ за разрешение за продължително пребиваване, да е длъжен да пребивава постоянно на декларирания от него адрес или за някакъв минимален срок /за разлика от изискването по чл.25, ал.1, т.5 от ЗЧРБ, когато се кандидатства за разрешение за постоянно пребиваване/. Достатъчно е да са налице данни за това, че кандидатстващият за получаване на разрешение за продължително пребиваване има на територията на страната жилище, което той може да обитава безпрепятствено, когато реши. Този извод кореспондира с духа на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, уреждаща въпроса с продължителното пребиваване на търговските представители, които по занятие осъществяват търговска дейност, а дейността като представител на чуждестранно търговско дружество дефинитивно предполага множество пътувания. Следва да се каже, че търговското представителство също е с адрес в [населено място], но проверка на този адрес не е ясно да е била извършена. Тези пропуски обосновават нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, защото липсата на установявания в посочения смисъл има за последица неизясняване на всички факти, имащи пряко значение за съществуване на условията по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ за упражняване правото по чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Това налага извода, че в случая не е доказано съществуването на материалноправните предпоставки чл.26, ал.2 във вр. с чл.24, ал.2 от ЗЧРБ да се откаже на Ф. Ш. издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в Република България. По горните съображения обжалваният акт е незаконосъобразен - постановен при неизяснена фактическа обстановка, което процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон и се следва неговата отмяна. Предвид обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на заявлението на жалбоподателката административният орган следва да извърши преценка на относимите факти и обстоятелства в контекста на приложението на ЗЧРБ и по-конкретно разпоредбите му, относими към посоченото от заявителката основание за издаване на разрешение за право на продължително пребиваване и съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, на жалбоподателката се следват разноските по делото, като на основание чл.143, ал.1 от АПК съдът следва да осъди Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на жалбоподателката сумата от 414,15 евро, представляващи равностойността на 810 лв. – 10 лв. внесена държавна такса и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Стара Загора