Решение № 979 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 11523/2025 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от М. С. Д. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община П. за издаване на заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ. В жалбата се твърди, че на •• г. жалбоподателят депозирал в Община П. заявление за изземване на притежавания от него поземлен имот с идентификатор •• от ползващите го неправомерно лица – В. А. В. и представляваното от него дружество „••. Посочва се, че към датата на депозиране на жалбата е изтекъл срокът за произнасяне, но от Община П. не е издаден индивидуален административен акт. Поради изложеното се претендира мълчаливият отказ да бъде отменен. С молба – уточнение вх. № ••/•• г. по описа на Районен съд Пловдив, жалбоподателят посочва, че се явява собственик въз основа на договор за покупко – продажба от •• г., обективиран в нотариален акт № ••, т. ••, дело № ••/•• г. на Служба по вписванията гр. П.. Излагат се съображения, че процесният недвижим имот е с трайно предназначение за ползване – нива, както и че последните три – четири години се ползва от В. А. В. и представляваното от него дружество „•• без негово съгласие. Поради изложеното с претендира мълчаливият отказ да бъде отменен. В указания срок от страна на Община П. е постъпил отговор, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Признава се, че на •• г. от жалбоподателя е входирано в Община П. заявление за издаване на заповед по реда на чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ. След депозиране на заявлението била извършена служебна проверка, от която се установявало, че по отношение на процесния недвижим имот била издадена Заповед за одобряване на ПУП – план за регулация и застрояване. С оглед посоченото се излагат съображения, че имотът не е земеделски, респ. не са налице предпоставките на чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ. Впоследствие била изискана информация от СГКК П., от която се установило, че единствено жалбоподателят е вписан като собственик на имота. Едновременно с това Община П. изпратила писмо до управителя на дружеството „•• за стартирана процедура по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ, като му била предоставяне възможност да представи документи и да ангажира доказателства. По преписката постъпило писмо от ОСЗ П., че в регистрите на земеделските земи няма регистрирани правни основания за имота и същият не е включен в споразумения по чл. 37в ЗСПЗЗ. Посочва се, че на •• г. от служители на Община П. била извършена проверка на място, като било констатирано, че западната част от имота е засята от пшеница, а източната част е необработваема земя, обрасла с бурени. От правна страна се излагат съображения, че не е налице мълчалив отказ на Община П., доколкото от изложеното от фактическа страна се изяснява, че административният орган не е бездействал. Навеждат се доводи, че на база на събраните материали не е установено, че процесният недвижим имот се ползва от „••. Производството по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ се провеждало само при безспорно установени фактически положения, като ползването на имота не било такова. Посоченото водело до невъзможност да се установи кой би бил адресат на издадена заповед. На следващо място се посочва, че от постъпилата информация от •• – П., се изяснява, че единствено за •• г. „•• е заявило за ползване на част имота, не й към настоящия момент. На последно място се възразява, че липсвало срок за произнасяне от страна на Община П., поради което се прилагали общите разпоредби на чл. 57 АПК. Поради изложеното се претендира така депозираната жалба да бъде оставена без уважение като в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в производството. От страна на заинтересованите лица – В. А. В. и „•• не е постъпило становище по депозираната жалба. Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим имот от •• г., обективиран в Нотариален акт № ••, т. ••, дело № ••/•• г. на Служба по вписванията гр. П., от който се установява, че жалбоподателят М. С. Д. е придобил собствеността върху нива в местността „••“ в землището на гр. П., парцел № •• от масив № ••, съставляващ имот № •• по плана за земеразделяне. Посоченият недвижим имот съответства на поземлен имот с идентификатор ••, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирани в Скица от •••• г., издадена от СГКК П.. От приложената административната преписка на Община П., се изяснява, че същата е образувана по Заявление за издаване на заповед за изземване на имот вх. № ••/•• г., депозирано от М. С. Д., с което се претендира на основание чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ да се разпореди притежавания от него имот – земеделска земя, да бъде иззет от лицата, които го ползват неправомерно. С писмо изх. № ••/•• г. на Община П., адресирано до жалбоподателя, се посочва, че след извършена проверка за имота, е установено, че по отношение на същия има издадена Заповед, с която е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване, поради което в случая не се касае за земеделска земя и неприложима се явява разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ. Към писмото е приложена Заповед № ••/•• г. на Кмета на Община П.. На посоченото писмо е депозиран отговор от жалбоподателя вх. № ••/•• г., с което същият посочва, че съобразно разясненията, дадени в практиката на ВАС, от процедурата по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ могат да се ползват не само собственици на земеделски земи, притежавани на основание „възстановено право за собственост“, но и всяко трето лице, придобило имота чрез последваща сделка, какъвто е и настоящия случай. С писмо изх. № ••/•• г. на Община П., адресирано до управителя на заинтересованото лице „••, последният е информиран за започнало производство и му е предоставено седемдневен срок да представи документи и доказателства, в случай, че е ползвал на земеделската земя на годно правно основание и да изрази становище във връзка с вече събраните доказателства. Писмото е връчено на •• г., но отговор не е постъпил. По административената преписка е постила и Автоматична справка от ••, от която се установява, че част от процесния имот е деклариран за ползване от заинтересованото лице „•• за кампания •• г. Постъпило е и писмо от ОСЗ – П. вх. № ••/•• г., от което се изяснява, че по отношение на процесния недвижим имот няма регистрирани правни основания в ОСЗ – П. и не е включван в споразумения по чл. 37в ЗСПЗЗ за периода •••• г. От Протокол за извършена проверка на поземлен имот с идентификатор •• във връзка с образувана преписка вх. № ••/•• г. в Община П., се установява, че на •• г. служители на общината извършили проверка на имота, в резултат на което се установило, че западната половина от имота е засадена с пшеница, а източната половина е необработваема земя, обрасла с бурени. По делото е приобщен заверен препис на Решение № 3422/07.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4658/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, от което се установява, че В.а А. В. е осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 2230 лева, представляваща пазарния наем за ползване без правно основание през стопанската •• г. на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата – 12.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на посоченото решение е издаден Изпълнителен лист № ••/•• г. и е образувано изп. дело № ••/•• г. по описа на ••. По посоченото дело от страна на В. В. е внесена сумата в размер на 260 евро, като същият се е задължил да внася същата сума всеки месец. От страна на жалбоподателя бе представено и заключение по извършена СОЕ по гр. д. № 4658/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, но доколкото същото не е изготвено и прието по настоящото дело, не може да бъде ползвано като годно доказателствено средство, прието по реда на АПК. Поради изложеното и не следва да бъде вземано предвид при формиране на крайните изводи от съдебния състав. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ по искане на собствениците, или на ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от •• - ••, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Всички посочени предпоставки следва да са нали в условията на кумулативност. По отношение на първата предпоставка – искането да е отправено от лице, което собственик с възстановено право на собственост, безспорно в съдебната практика се приема, че предвидената бърза процедура по чл. 34 ЗСПЗЗ за защита на правото на собственост принадлежи както на бившите собственици или техните наследници, на които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, така и на приобретателите и на ползвателите на правно основание (в този смисъл Решение № 5725 от 23.04.2012 г. по адм. д. № 2381 / 2012 на Върховния административен съд). В настоящия случай, от приобщения по делото договор за покупко – продажба на недвижим имот от •• г., обективиран в Нотариален акт № ••, т. ••, дело № ••/•• г. на Служба по вписванията гр. П., се изяснява, че жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на договор от прехвърлител, по отношение на който е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че се касае за лице – приобретател на лице, в полза на което е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, респ. жалбоподателят се явява легитимиран да отправи посоченото искане до Община П.. На следващо място, втората кумулативно предвидена предпоставка за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е имотът да представлява земеделска земя. В тази насока са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на Върховен административен съд, а именно, че административното производство по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Действително, по делото е представена Заповед № ••/•• г. на Кмета на Община П., с която е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване по отношение на процесния имот. Посоченото, обаче, според съда, не обуславя отпадане на земеделската характеристика на имота, предвид приложението на разпоредбата на чл. 24, ал.2 и ал. 5 ЗОЗЗ. Така съобразно посочените разпоредби при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди. Комисиите по чл. 17, ал.1 в 30-дневен срок от предложението постановяват решение за промяна на предназначението на земеделските земи. Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. Действително, посочената разпоредба е приета с измененията и допълненията на ЗОЗЗ през 2011 г., а Заповедта за одобряване на ПУП е през 2007 г., но съобразно пар. 27, ал. 3 от ЗИД на ЗОЗЗ предвижда, че ако решението за промяна на предназначението не е отменено, то запазва действието си в срок до изтичане на 6-годишен срок от влизането в сила на този закон - когато изграждането на обекта не е започнало. Липсва спор, че към настоящия момент този срок е изтекъл, поради което несъмнено процесният недвижим имот има характеристика на земеделска земя. По отношение на третата предвидена кумулативно предпоставка – установяване на ползване от трети лица на имота, по делото са приобщени справка от ••, от която се установява, че част от процесния имот е деклариран за ползване от заинтересованото лице „•• за кампания •• г., Протокол за извършена проверка на поземлен имот с идентификатор •• във връзка с образувана преписка вх. № ••/•• г. в Община П., от който се установява, че на •• г. служители на общината извършили проверка на имота, в резултат на което се установило, че западната половина от имота е засадена с пшеница, а източната половина е необработваема земя, обрасла с бурени и заверен препис на Решение № 3422/07.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4658/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, от което се установява, че В.а А. В. е осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 2230 лева, представляваща пазарния наем за ползване без правно основание през стопанската •• г. От така събраните доказателства, обаче, съдът намира, че не може по категоричен и несъмнен начин да се установи кое лице ползва процесния недвижим имот към приключване на съдебното дирене. В тази насока прави впечатление, че „•• е декларирало имота за ползване през •• г., като след това не е заявило за деклариране процесния имот. На следващо място със съдебеното решение е осъдено за заплащане на обезщетение друго лице - В.а А. В., за стопанската •• г. Действително същият се явява управител на „••, но е осъден да заплаща обезщетение като физическо лице. Поради изложеното за съда, а и за Община П., възниква обосновано съмнение кое лице конкретно ползва процесния недвижим имот и дали това лице въобще е от кръга на заинтересованите лица в производството. Посоченото е от съществено значение не само защото всички предпоставки на чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ следва да са налице кумулативно, а и защото именно лицето, което ползва имота следва да се явява адресат на заповедта за изземване. Според съда от Община П. са извършени всички необходими действия за установяване конкретния ползвател на имота – изискани са необходимите справки, които са и законово регламентирани, посетен е имота на място и е поискано обяснение от лицата, които жалбоподателят твърди, че ползват имота. Доколкото след извършване на посочените действия отново липсва яснота кое лице конкретно ползва имота към настоящия момент, то настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 34, ал.1 ЗОЗЗ. Изложеното обуславя извод за неоснователност на депозираната жалба, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Изложеното, разбира се, препятства жалбоподателя единствено да се ползва от облекчения административен ред за изземване на имота чрез съдействие от Община П.. Посоченото, обаче, не възпрепятства жалбоподателя да предяви иск за собственост, като при несъмнено установяване на ползване от конкретни лица, да се снабди с изпълнителен титул, по силата на който имотът да му бъде предаден чрез съдебен изпълнител. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. Същият се представлява от юрисконсулт, поради което разноски следва да бъдат определени по реда на чл. 78, ал.8, вр. чл. 37 ЗПП, като предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя същите в минимален размер от 200,00 лева (равняващи се на 102,26 евро). Така мотивиран, Съдът