Решение № 233 от 14.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК. Образувано е по предявени от И. З. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 26500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 25.12.2024год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 29.01.2025 год. до окончателното изплащане на вземането. Релевират се доводи, че на 25.12.2024год. около 12:10 часа в гр. С., на ул. „Ген. Липранди“, ищецът управлявал л.а. марка „Опел Комбо“, с рег. № •••••••• по бул. „Ген. Липранди“ с посока от ул. „Никола Войновски“ към ул. „Васил Петлешков“. При спиране пред бл. 107 бил ударен отзад от лек автомобил „БМВ 3“, с рег. № ••••••••, управляван от С. К. С., който се движел в посока от ул. “Никола Войновски“ към ул. “Васил Петлешков“. От силния удар удареното МПС се измества напред и удря паркирани вдясно лек автомобил „АУДИ А6“, с peг. № ••••••••, „АУДИ А4“, с peг. № ••••••••, „Рено Меган“, с peг. № ••••••••, „ТОЙОТА КОРОЛА“ с pег. № ••••••••. Излага доводи, че произшествието е настъпило поради нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача С.. В резултат на пътнотранспортното произшествие на ищеца са причинени неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Твърди се, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „БМВ 3“ е застрахована при ответното дружество, което обосновава интереса от предявяване на иск срещу застрахователя, от когото не е извършено плащане на обезщетение, въпреки отправена молба за извънсъдебно уреждане на спора. Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски. Ответникът -„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на иска. Твърди, че застрахованият при него водач не е причинил произшествието, оспорва вината на водача на МПС „БМВ 3“, както и причинно-следствената връзка между реализирането на процесния пътен инцидент и описаните в исковата молба увреждания. Поддържа, че последните са в резултат на предходни заболявания на ищеца. Оспорва механизма на произшествието, както и констатациите на контролните органи, отразени в констативния протокол досежно причините за произшествието; Поддържа изключителна вина за ПТП да има ищеца. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради нарушение на чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДВП - предприето внезапно спиране на необозначено за целта място на пътното платно, както и за съпричиняване на увреждането поради нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП –неизползване на поставен предпазен колан, както и неглижиране на възстановителния процес. Оспорва претендирания размер на обезщетението като прекомерен. Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски. При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните и видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К 758/25.12.2024год. се установява настъпването на ПТП на 25.12.2024год., около 12:10ч., в гр. С., на ул. „Ген. Липранди“, в района пред бл. 107 между лек автомобил, с марка „БМВ 3“, с рег. № ••••••••, управляван от С. К. С. и лек автомобил, с марка „Опел Комбо“, с рег. № ••••••••, управляван от ищеца И. З. С., на когото са причинени неимуществени вреди. С определение постановено на 12.08.2025год. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС „БМВ 3“ с peг. № •••••••• към датата на настъпилото застрахователно събитие – 25.12.2024 год. при ответника. От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.12.2024 год. в гр. С. на ул. „Ген. Липранди“, в района пред бл. 107 между лек автомобил „Опел Комбо” и лек автомобил „БМВ 3”. Ул. „Ген. Липранди" се състои от едно платно с широчина 11 метра и е предназначена за двупосочно движение на автомобили. Дясната страна на улицата в посока от ул. „Никола Войновски“ към ул. „Васил Петлешков“ се използва за паркиране на автомобили, перпендикулярно на десния тротоар. Ударът е настъпил в светлата част на денонощието при добра метеорологична видимост. В посочения участък не е налична хоризонтална пътна маркировка. В посоката на движение на л.а. „БМВ 3“ е поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на автомобилите до 30 км/ч. Процесният л.а. „Опел Комбо" бил спрял на ул. „Ген. Липранди“ пред бл. 107 в дясната част на платното за движение, като от дясната му страна е имало паркирани автомобили. Лек автомобил БМВ се е движел в посока от ул.Никола Войновски към ул.Васил Петлешков, със скорост не по-ниска от 50 км/ч. Водачът на лек автомобил „БМВ 3“ не е намалил скоростта и е продължил движението си в първоначалната посока, приближавайки от задна страна спрелия автомобил- „Опел Комбо“, при което е реализиран сблъсък. След удара МПС „Опел Комбо“ се е преместило напред и вдясно, като с предната си част се удря в два паркирани автомобила, а МПС „БМВ 3“ се е отклонило в ляво, като е продължило движението си, напускайки платното за движение и е реализирало удар в крайпътна ограда. Причината за настъпилото пътнотранспортното произшествие са субективните действия на водача на лекия автомобил „БМВ 3“, със системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система своевременно, при което не се е съобразил със спрелия пред него л.а. „Опел Комбо“, при което е реализирал удар с него. За водача на лек автомобил „Опел Комбо“ настъпването на удара е било непредотвратимо, тъй като е бил спрял в дясно на свободната част от пътя и не е имал възможност да го измести. Процесният лек автомобил „Опел Комбо“ е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници, включително и на задната седалка. Механизмът на процесното пътнотранспортно произшествие се установява и от показанията на свидетеля Д.А. - очевидец на инцидента. От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че при инцидента ищецът е получил следните телесни увреди: -разкъсно-контузна рана на долната устна вляво; -травма на двата горни централни резци с втора степен на разклащане; -нарушена цялост на металокерамичните корони на зъби 11 и 21; -данни за фрактура на изградената шифтова част на корена на 21-ви зъб; -неусложнена фрактура на коронката на 12-ти зъб; -контузия на гръдния кош, периорбитално вдясно контузна рана. Непосредствено след инцидента ищецът е диагностициран в „Пирогов“, където е установено наличие на открита рана на устните и на устна кухина, контузия на клепача и околоочната област; контузия на долната част на гърба и таза; контузия на гръдния кош, без данни за травма на вътрегръдни и коремни органи. Приложено е следното лечение: три хирургични шева на лигавицата на долната устна, шиниране на зъбите в горния фронт, обезболяване. Бил със силни болки във фронталните зъби, разклащане на двата горни централни резеца и счупване на короната на зъб 21 , кървене от долна устна. При преглед на 03.01.2025 год. са свалени конците от шева на устната, като на ищеца са дадени инструкции за грижа за раната на долна устна и сублуксираните зъби. Изготвен е план за лечение на фрактурирания зъб 12 чрез директно адхезивно възстановяване, а короните на 11 и 21 да бъдат подменени. Установена е необходимост от прелекуване на каналите на 11, 21 и 12 зъб, както и възстановяване на клиничните коронки на 12 зъб, както и поставяне на нови естетични корони - керамични или циркониеви. При извършения личен преглед на ищеца за целите на експертизата на 24.10.2025 год. се констатира, че ищецът е без оплаквания, но с невъзможност за отхапване. Зъбите са стабилни и в добро състояние, не се налага спешност, но предстои прелекуване на зъби 11 и 21 и поставяне на нови естетични корони, кореново лечение на зъб 12. Пациентът е с шиниран фронт като последица от катастрофата и цикатрикс на долна устна лигавица. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. С. - син на ищеца, от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: По иска с пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. От ангажираните по делото доказателства се установява да е налице осъществено противоправно деяние от водача на лек автомобил, с марка „БМВ“, който нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДВП, като не упражнил достатъчен контрол върху управляваното МПС, без правоспособност и с превишена скорост за съответния пътен участък; Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря. Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според която неимуществените вреди се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК решения на ВКС: № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. се излага становище, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога определен от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /така: Реш. № 83/2009 г. по т.д. № 795/2008 г. и Реш. № 1/2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о. /. С оглед изложеното и съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 26500,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания, а именно: разкъсноконтузна рана на долната устна вляво; травма на двата горни централни резци с втора степен на разклащане; нарушена цялост на металокерамичните корони на зъби 11-и и 21-ви; данни за фрактура на изградената шифтова част на корена на 21-ви зъб; неусложнена фрактура на коронката на 12-ти зъб; контузия на гръдния кош, периорбитално вдясно контузна рана, причинили на пострадалия болки във фронталните зъби в периода непосредствено след инцидента, функционални смущения в говора и храненето за около месец, чувствителност на зъбите на топло и студено, невъзможност за отхапване, включително и към датата на заключението. Получените увреждания представляват временно разтройство на здравето, неопасно за живота. За определяне размера на обезщетението се съобразиха и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план/. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. Релевираното възражение за съпричиняване на вредите поради нарушение на чл.137а от ЗДВП- неизползване на обезопасителен колан от ищеца, съдът намира за неоснователно. Установеният механизъм на произшествието сочи, че автомобилът, в който се е намирал пострадалия не е бил в движение. От друга страна не се установи дали ползването на предпазен колан би предотвратило настъпването на увредите. Заключението на автотехническата експертиза, която сочи, че ползването на колан би задържало тялото на водача не сочи на недвусмислен извод, че не биха настъпили травматичните увреждания, доколкото главата е свободна от задържане посредством колан. Неоснователно е и възражението за съпричиняване на деянието поради внезапно спиране на МПС, управлявано от ищеца на място забранено за престояване на автомобила. Установи се, че автомобилът не е спрял внезапно, а е престоявал на мястото на инцидента, когато е ударен в задната част от делинквента. Дори да се приеме, че мястото на удара не е разрешено за престояване на МПС, с включени аварийни светлини, то този факт не сочи на съпричиняване на деянието, доколкото автомобилът е бил видим за делинквента от съществено разстояние, което сочи на възможността лек автомобил БМВ да спре или да заобиколи препятствието, с което да предотврати настъпване на произшествието. Не се установи деяние от ищеца сочещо на неглижиране на възстановителния период, поради което възражението в този смисъл е неоснователно. Ето защо не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ГПК. Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на уведомяване на застрахователя-29,01,2025год., като за периода от уведомяването до изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 29,04,2025год. отговорността на застрахователя е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение №79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д. №2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др. Ето защо законната лихва е дължима от 29,01,2025год. По разноските: Ищецът е частично освободен от плащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 860,00лв./1060,00лв.-200,00лв.-д.т./ На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за установен в размер на 580,00лв., от които 380,00лв.-в.л. 200,00лв.-д.т. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора на ответника не се дължат разноски; На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. С. К.а Н. се дължат разноски в размер на 2770,00лв. , с оглед цената на иска съобразно чл.7, ал.2 от НВАР; С оглед въвеждане на еврото като официална валута в Република България и на основание чл.4, чл.11 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България горните суми следва да бъдат превалутирани в евро; Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд