Решение № 193 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1193/2025 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”). Образувано е по искова молба, подадена от Г. Б. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. ••••, чрез пълномощника адв. Н. Б. срещу Община ••••, ЕИК 000024695, административен адрес в гр. ••••, представлявана от кмета ••••. Предявен е иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, установено през 1980г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № 07377.500.115, индивидуализиран в исковата молба. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен. Ищцата твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1980г. от нейните родители и продължаващо и понастоящем от нея, на недвижим имот с идентификатор 07377.500.115 по КК на ••••, целият с площ от 945 кв.м., находящ се в гр. ••••, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че семейството й било установило фактическа власт върху имота, като в имота била построена масивна жилищна сграда на два етажа, която била построена въз основа на учредено на 01.11.1976г. в полза на дядо й •••• право на строеж. Заявява, че на 30.08.2019г. нейните родители й били прехвърлили собствеността върху построената върху процесния имот сграда чрез договор за дарение. Излага, че ползвала имота като двор и градина за отглеждане на различни зеленчукови и плодови растения. В имота имало засадени дръвчета – ябълки, круши, череши, както и лозници. Навежда, че имотът бил ограден с колове и мрежа, и не бил изоставен, като отпред били поставили метална ограда. Сочи, че тя и нейните родители през годините били облагородявали имота, като построили и регистрирали кладенец съгласно удостоверение от 05.10.2022г. на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. В тази връзка заявява, че решила да предприеме действия, за да се била снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се била снабдила със скица на имота и подала на 11.02.2025г. молба-декларация до ответната община, с която да й бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 14409 от 24.02.2025г. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижимия имот. Ответникът оспорва предявения иск с подробни доводи, че: ищцата не е била установила владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община •••• на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, във вр. с параграф 42 от на ЗИДОС във вр. с чл. 6 ЗС; или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ; или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС; или на основание чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот. Предявеният установителен иск е допустим. Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищцата да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка ищцата трябва да установи, че първоначално нейните родители ••••• от 1980г., а след това от 2019г. и понастоящем и тя самата са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време. Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищцата. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска. При условията на евентуалност следва да докаже и твърденията си, че е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на сочените от него други придобивни основания, а именно или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5, и т. 7 ЗОС. Безспорно е по делото, че •••• и •••• са имената на едно и също лице. Това лице е дядо по майчина линия на ищцата Г. К.. От представения препис от договор за учредяване на право на строеж върху чужда земя от 17.10.1978г. става ясно, че на дядото на ищцата ••••/Дъбравски от страна на АПК „Д. Благоев“ е било предоставено право на строеж в процесния недвижим имот, находящ се в село Българчево, ••••ски окръг. Впоследствие с нотариален акт за прехвърляне право на строеж от 18.06.1980г. ••••/Дъбравски със съгласието на съпругата му ••••• е прехвърлил на неговата дъщеря, съответно майка на ищцата ••• Б. К. учреденото право на строеж върху процесния имот. От приетите по делото копие на строителни книжа се установява, че родителите на ищцата са построили двуетажна масивна жилищна сграда в процесния имот. Установява се по делото, че родителите на ищцата са й прехвърлили чрез договор за дарение, сключен на 30.08.2019г. правото на собственост на тази двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 07377.500.115.1. От представените по делото скици на поземления имот се установява, че в процесния имот има построена още една сграда, а именно селскостопанска сграда с идентификатор 07377.500.115.2, представляваща оранжерия (парник). В имота има и изграден кладенец. Става ясно, че на 05.09.2022г. ищцата е била подала заявление до Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3 ЗВ на кладенец, изграден през 2015г. Въз основа на това заявление горепосочената Басейнова дирекция издала на 05.10.2022г. удостоверение на ищцата за вписване в регистъра на водовземните съоръжения на подземни води за задоволяване на собствени потребности на кладенеца, изграден в процесния имот. За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. Д. Х., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 19.02.2026г. се установява, че процесният имот с идентификатор 07377.500.115 е нанесен за първи път в регулационния и кадастрален план за с. Българчево, одобрен през 1959 г., като УПИ VIII94, кв. 11. За собственик в представения разписен лист към стария РП е записан •••• и впоследствие ••• с документ № 87, т. I, дело № 89 от 1970 г. - суперфиция, като е задраскан. Става ясно, че впоследствие процесният поземлен имот е нанесен в регулационния и кадастрален план за с. Българчево, одобрен през 1980 г., като УПИ XXIV115, кв. 5. За собственик в представения разписен лист към действащия РП е записан ••• ТКЗС с отстъпено право на строеж с документ № 87, т. I, д. № 89 от 1970 г. - суперфиция, като е задраскан и впоследствие е записан ••••. В справката процесният имот е записан на ••••, с документ заповед на АПК и в графа забележки е записано, че имотът е държавен. Експертът е установил, че за процесния имот има издаден е Акт за държавна собственост № 57 от 10.01.1986 г. за УПИ УПИ XXIV, кв. 5 по регулационен план, одобрен 1980 г. с отстъпено право на строеж на ••••, със заповед на АПК. В кадастралния план, одобрен през 1999 г., процесният имот е нанесен с планоснимачен номер 115, а в имотния регистър за собственик е вписана ищцата Г. Б. К. с нотариален акт за поправка № 38, т. 3, р. № 13548, д. 363/25.09.2019 г. на № 198, т. 2, р. № 12606, д. № 324/30.08.2019 г., но само за сградата. В кадастралната карта от 2022 г. за урбанизираната територия на с. ••••, процесният имот е нанесен с идентификатор 07377.500.115 е записана Община •••• с Акт за частна общинска собственост № 107, том 3, рег. № 920, дело 431 от 28.02.2025 г., вписан в Служба по вписванията гр. ••••. Вещото лице е категорично, че процесният имот с идентификатор 07377.500.115 не е бил земеделска земя. Вещото лице е сигурно, че няма данни процесният имот да е бил част от масивите на АПК, ТКЗС, ДЗС. Става ясно, че няма данни процесният имот да е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК, а също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и на други частни лица. Процесният имот попада в строителните граници на с. Българчево, като за него не е подавано искане за възстановяването му съгласно заложеното в чл. 11 във връзка с чл. 13 ППЗСПЗЗ. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило снимков материал и Комбинирана скица. /съответно Приложение № 3 и Приложения № 1 и № 2 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че процесният имот представлява изцяло поддържано дворно място. Имотът е окосен, има плодни дръвчета, ограден е. В дъното на имота има изграден парник. Експертът е категоричен, че си личи, че имотът се работи като градина. От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация от 11.02.2025г., във връзка със снабдяване с нотариален акт, ищцата е поискал от ответната община да й бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № 07377.500.115 по КК на село Българчево. На дата 26.02.2025г., от страна на Община ••••, е издадено Удостоверение изх. № 129 от 26.02.2025г., с което се удостоверява, че процесният имот е частна общинска собственост съгласно АЧОС № 14409/24.02.2025г. С цел да докаже, че първоначално нейните родители ••••• от 1980г., а след това от 2019г. и понастоящем ищцата са придобили спорния имот в резултат на давностно владение последната е ангажирала гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите ••••••• (съседи), от които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищцата за придобиване на имота по давност. От разпита на първия от доведените от ищцата свидетели – •••• става ясно, че познавала ищцата Г. К. от доста години. Били съседи с нейния имот. Познавала я от 40 години. Ищцата имала имот в село Българчево. В този имало къща с двор, в който имало оранжерия и овощни дръвчета. Тази свидетелка ползвала имот, който е съседен на процесния имот. Била й съсед от две страни. Имотът на Г. бил около 900 кв.м. В този имот имало къща, която била на два етажа. Имало бунар. Наскоро била направена и сонда, която била избита преди петшест години. Бунарът бил изграден отдавна. Този кладенец го правили заедно – едно до едно. Свидетелката ползвала водата от този кладенец, за да си напоявала нейния имот. Този кладенец бил направен някъде през 1985 година. Той се бил построил от бащата на ищцата и от съпруга на свидетелката. Къщата на Г. била построена може би някъде към 1980-те години. Доколкото знаела имотите, и нейният и този на Г., били получени през 1968-1969 година от ТКЗС. Доколкото знаела, имотът го бил получил дядото на Г.. Той се казвал ••••. Знаела, че имотът му бил даден от ТКЗС. Къщата била построена от родителите на Г. К., през 1980-те години. Г. идвала всяка събота и неделя за периода след 1990-те години в имота. Г. ходила често на този имот. Подобрявала го. Миналата 2025 година направила желязна ограда. Преди това имало бетонова ограда, стара, с желязо отгоре. Оградата имала бетонова основа и железни колци. Старата ограда била направена след построяването на къщата, може би през 80-те години на миналия век. Миналата година Г. направила нова ограда, като сменила горната част на старата ограда. Освен къщата, кладенецът и сондата, в имота имало оранжерия, както и овощни дръвчета – ябълки, праскови, круши, череши. Овощните дръвчета били приблизително десетина, може и повече. Оранжерията била с големина около 12-14 кв.м., имала някъде осем метра дължина. Тя била с подвижни железа. Направена била преди 10-на години от самата Г.. Знаела, че била наела хора, които да й направели оранжерията. В тази оранжерия се гледали домати, чушки, маруля. Към момента Г. живеела в град ••••. Виждала Г. на имота всяка седмица, а също така и когато била в отпуск тя идвала на имота, прекарвала времето си заедно с мъжа и детето й. Постоянно в тази къща не живеел никой. Когато било нужно да се поливала градината, идвали родителите на Г., те идвали дори и през седмицата. Основната грижа за дръвчетата и оранжерията се полагала от Г., но когато било необходимо, а пък нямала възможност да идвала, през седмицата идвали нейните родители. Всяка събота и неделя засичала Г. и семейството й на имота. Виждала и нейните родители, но не всеки ден. Виждала ги когато ходела на нейния си имот. Знаела, че Г. имала имота от дядо й, който го бил придобил от ТКЗС. Дядо й го бил дал на нейната майка, а пък нейната майка й го била дала на нея. От разпита на втория от доведените от ищцата свидетели – ••••• става ясно, че познавал ищцата Г. К., познавал я бил от дете. Знаел, че тя имала имот в село Българчево. Този имот бил с големина някъде между 800 кв.м. и един дка. Представлявал парцел, в който имало изградена къща. Къщата била на два етажа. Живеел на 200 метра от къщата. В близост до Г. била ••••, предишната съседка. Една мрежа ги деляла, от две страни била ••••. •••• също била съсед. Други съседи не знаел. Имотът бил ограден с ограда, която представлявала модерна ограда. Имало циментова основа и отгоре имало железа. Тази ограда сега я направили. Преди това имало стара ограда, но сега я преустроили и били направили модерна ограда. Освен къщата в имота се отглеждали чушки и домати, имало парник, имало бунар, имало отделно сонда. Сондата я направили, защото бунарът пресъхвал. Сондата я направили преди няколко години. Кладенецът бил направен някъде през 1985 година. В имота имало и овощни дръвчета – праскови, сливи, имало и лозници, асми. Пред къщата и гаража имало асма. Гаражът бил в самата къща. В двора на къщата имало дръвчета. Общият брой на дръвчета бил между 10- 15 броя. За тези овошки и градината освен Г. се грижели нейната майка и баща. Г. идвала всяка събота и неделя. Г. имала този имот от нейната майка. Този имот бил наследствен на ••••, като Г. го имала от нейната майка. Къщата може би била построена между 1980-1985 година, 80-те година на 20-ти век. Родителите на Г. били получили имота от дядото на Г.. Той се казвал ••••. Не знаел •••• откъде е бил придобил имота. Предполагал, че бил наследствен имот. Живеел в село Българчево. Виждал имота почти всеки ден, като погледнел от неговата къща виждал къщата на Г.. За зеленчуците и дръвчета се грижели майката и бащата на Г., както и самата Г.. Тази култури се отглеждали от цялото семейство ••••. Г. К. била омъжена в •••• и живеела в ••••. Родителите й живеели в ••••. Никой не живеел постоянно в имота в село Българчево. Когато Г. имала свободно време идвала и през седмицата. В показанията си третият свидетел ••••• заявява, че познавала ищцата Г. К.. От 2004 година живеела постоянно в село Българчево. Преди това била ходила в това село, тъй като родителите и баба й живеели там, но за постоянно живеела в това село от 2004 година. Когато била ходила при баба й била виждала Г. в Българчево. Виждала била я в къщата им, имали хубава къща с вилен покрив и дворно място. Къщата представлявала гараж, етаж и таван. Гаражът бил под земята. От двора като се влизало гаражът се намирал под жилищния етаж. Имотът на Г. бил голям някъде към един дка. Нейният имот се намирал след парцела на свидетелката •••• ••••. През 2004 година имотът имал ограда. Оградата била висока около метър цимент или по-ниска и нагоре бил с железни елементи. А сега си направили ограда от ковано желязо с хубава мазилка. Тази ограда си я направили лятото на 2025 година. Оградата се направила от Г. К.. Освен къщата в имота имало барбекю, което била зад на къщата, имали градина, имали сонда. Сондажът имал помпа, погледнато към къщата сондажът се намирал в ляво. В имота имало и стар кладенец. В имота имало трайни насаждения – дръвчета, садели си и зеленчуци. Имало и парник отзад. Този парник бил покрит с найлон. Парникът бил дълъг някъде между 8-10 метра и се намирал зад къщата. Трайните насаждения били ябълки, круши, имало и лозница, от която се произвеждало много хубаво грозде. Овощните дръвчета били някъде десетина на брой. Ищцата Г. К. идвала в събота и неделя. Често виждала на имота да идвали нейните родители, а пък самата Г. я виждала редовно събота и неделя. Майката и бащата на Г., както и самата Г. се грижели за културите, които се отглеждали в имота. И тримата разпитани по делото свидетели са категорични, че от над 30 години, досега че не е имало спорове между ищцата •••• и нейното семейство и някои от съседите за имота й. Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите съответстват и на събраните писмени доказателства и на заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза. Основното възражение на ответника е, че е бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС. В тази връзка ответникът е представил Акт за частна общинска собственост № 14409 от 24.02.2025г. и Акт за държавна собственост № 57 от 10.01.1986г. Актът за частна общинска собственост само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината. Това се отнася и за акта за държавна собственост. Съобразно разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. В случая, действително е имало предходно съставен акта за държавна собственост № 57 от 10.01.1986 г., в който е отразено, че имотът преди това е бил собственост на АПК „Д.Благоев“, като със съставяне на акта е предоставен за оперативно управление на държавна организация. В практиката на ВКС се приема, че простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липсата на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавна собственост преди влизане в сила на въпросната разпоредба - § 42 от ПЗРЗИД ЗОС /в този смисъл Решение № 71 от 06.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 1773/2024 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК, Решение № 15/19.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 4705/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г.о./. По възражението на ответника относно принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в полза на общината, следва да се отбележи, че по делото не се установи процесният парцел да е частна общинска собственост, въпреки съставения акт в тази насока. В случая като основание за актуване на имота е посочена разпоредбата н чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Това е основанието, на което е се позовава ответника в отговора на исковата молба. В настоящия казус действително е имало предходно съставен акта за държавна собственост № 57 от 10.01.1986 г., в който е отразено, че имотът преди това е бил собственост на АПК „Д.Благоев“, като със съставяне на акта е предоставен за оперативно управление на държавна организация. С акта за държавна собственост е определена и цена на имота, а именно 2625 лв. /по 3 лв. на кв.м./. Като основание за актуване и в двата случая е цитирано ПМС № 1/07.01.1981 г., чл.77 НДИ и регулационен план, одобрен със Заповед № 190/11.11.1980 г. В този АДС е отразено, че има отстъпено право на строеж на •••• съгласно заповед на АПК. Ответната страна обаче не установи кога и на какво основание имотът е придобит от АПК. Тук следва да се има предвид и че аграрно-промишлените комплекси представляват обединения на трудово кооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства. Последните пък не притежават право на собственост върху земите, които обработват, тъй като това право остава при член-кооператорите /чл.15 от Наредбата-закон за трудови кооперативни земеделски стопанства, приета с Указ № 82 от 18.04.1945 г., обн., ДВ, бр. 95 от 25.04.1945 г./ В случая, както вече се посочи, липсват доказателства дали процесният имот изобщо е бил предоставен за стопанисване от АПК, както и по какъв начин като такъв, той е преминал в собственост на АПК, респ. на държавата. Само в тази хипотеза би могло да се приеме, че са налице предпоставките по § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС за актуване на спорния парцел като общински. Освен това, в акта за държавна собственост е посочено, че се издава на основание ПМС № 1/07.01.1981 г., чл.77 НДИ и регулационния план, одобрен със Заповед № 190/11.11.1980 г. С ПМС № 1 от 1981 г. обаче е предоставена възможност, правото на ползване да се предостави на лица, които ползват пустеещи имоти за самозадоволяване, както и на лицата, които законно са построили сгради в такива имоти. Целта е да се уреди по предвидения в акта на МС ред съществуващо фактическо положение, ако и към влизане в сила на ПМС № 1/1981 г. предпоставките за предоставяне на земя за ползване са налице. Т.е. това не е акт, който е относим към придобиване правото на собственост от страна на държавата. В същото време, към момента на издаване на процесния АДС - 10.01.1986 г., цитираното в него ПМС № 1/1981 г. вече е било отменено. Това е станало с параграф единствен на Постановление № 11 на Министерския съвет от 2 март 1982 г. за цялостно изграждане на системата за самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни селскостопански продукти /обн. ДВ. бр.22 от 19 март 1982 г./ Цитираният в АДС чл.77 НДИ пък урежда реда и условията за съставяне на актове за държавна собственост. Ответникът не представя доказателства, а и не твърди, да е проведена по отношение спорния имот отчуждителна процедура или друг вид такава за придобиване собствеността от държавата. Не може да се възприеме безкритично и тезата му за приложение на чл. 6 ЗС /в редакцията от 1951 г., до изм. с ДВ, бр. 31 от 1990 г./, тъй като в съставения АДС от 1986 г. е посочено, че се актува застроен жилищен парцел. Неоснователно е и възражението на ответника, че е бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ. В конкретния казус ответната община не е придобила правото на собственост на спорния имот по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това е така, защото в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В този смисъл Решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№ 3255/2008г., ІІ ГО/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. ЗТПС/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респективно наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже,че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост /вж. в този смисъл Решение № 21/04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1327/2009г., ІІ ГО/. Трябва изрично да се отбележи, че не всички земи със земеделски характер, находящи се извън строителните граници на населеното място са били причислявани към държавния поземлен фонд и предавани за ползване на ТКЗС. Когато собственикът на земята не е бил член на ТКЗС, т.е. не е внесъл земята си в ТКЗС, нито тя е била отнета и включена в селскостопанска организация; когато той е продължил владението си върху земята и след образуването и по време на съществуването на ТКЗС, правилата на чл. 86 ЗС (ред. преди изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неприложими, тъй като собствеността върху тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ /вж. в този смисъл Решение № 942/24.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 2967/2008г., ІⅤ ГО/. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза става ясно, че процесният имот не е бил включен в ТКЗС, ДЗС, АПК, а за него също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Внасянето на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК и др. съгласно ЗСПЗЗ се установява с писмени доказателства, каквито липсват по делото. Неоснователно е възражението на ответника, че придобиването на имота по давност е изключено поради забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗИД ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г. Действително придобивната давност по отношение на имоти общинска собственост е спряна, но тази забрана е неотносима към процесния имот. Имотът не съставлява общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19, ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на собствениците. С оглед изложеното в предходния абзац неоснователно е и възражението на ответната страна, че в случая била налице забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС за придобиване на имота по давност. Поради недоказаност на възражението на общината за придобиване собствеността на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, установената в разпоредбата на чл. 86 ЗС забрана за придобиване по давност не важи за процесния имот, а нормата на § 1 ЗРЗС е неприложима. Дори да се приеме, че процесният имот е общинска собственост, то същия е бил придобит по давност от ищцата. Аргументите за този извод са следните: С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г./ е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г. в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време продължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр.9/2018г. за противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с този закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, всеки съд е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не приложи противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост. Според показанията на свидетелите процесният имот се ползвал от над 40 г. (от 80-те години на 20-ти век) само и единствено от ищцата и нейното семейство. Установи се по делото, че никога не е ползван имотът от ответната общината, като същият представлява обработваемо и поддържано дворно място. Самото процесно дворно място е било разграничено от другите имоти чрез изграждането на ограда от родителите на ищцата, като последната е била подменила старата ограда през 2025г. Следователно по делото е доказано владение на процесния имот от ищцата в периода от 01.06.1996г. до настоящия момент. По делото няма никакви данни този имот да е бил владян от Община •••• въз основа на съставения акт за частна общинска собственост през 24.02.2025г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което с оглед прогласената от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ бр.7/2018г. няма законна пречка да се признае правото на ищцата на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС поради осъществено явно и непрекъснато владение в периода от 1996г. до настоящия момент. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени средства, които да опровергават извода, че фактическата власт за този период е осъществявана единствено от ищцата, а преди това от нейните родители. Следва изрично да се отбележи също така, че процесният АЧОС №14409 от 24.02.2025г. е издаден в хода на преписката по молба-декларация на ищцата от 11.02.2025г. В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен. Относно разноските: При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат поставени разноските, сторени от ищцата във връзка с водене на делото. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., с равностойност 715,81 евро, като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 1500 лв. (арг. от чл. 7, ал. 5 от Наредбата, съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат Б.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ищцовата страна бяха защитени и в три открити заседания. От значение е обстоятелството, че бяха разпитани и трима свидетели, като бе изслушано и прието и едно експертно заключение. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат Б. наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения от него договор за правна защита и съдействие. Следователно исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Общият размер на разноските възлиза на сумата от 1455 лв., с равностойност 743,93 евро съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., разноските, присъдени с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. ••••, Гражданско отделение