Решение № 3431 от 17.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 679/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца, образувано по жалбата на Я. Х. О. М. - гражданка на трета държава с предоставен хуманитарен статут против Заповед №ЗСПД/Д-СТ/3112/21.05.2026 г., издадена от Директора на дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, с която на основание чл.10, ал.4 и чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца и чл.4, ал.1 от Правилника за неговото прилагане, и въз основа на подадено заявление-декларация от 13.05.2026 г. на Я. Х. О. М. е отказано отпускане на еднократна/месечна помощ за двете й деца, считано от 01.05.2026 г. при следните мотиви: на основание чл.3, т.3 и т.5 от ЗСПД лицата Я. Х. О. М. и С. Х. С. и децата им С. и Р. не са с българско гражданство. Република България няма сключен международен договор за предоставяне на семейни помощи със Сирийската Арабска Република. Заповедта е връчена на 22.05.2026 г. с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред Админстративен съд Стара Загора. Правото на съдебно обжалване е упражнено на 04.06.2026 г. в рамките на 14-дневния преклузивен срок и от лице, което е адресат на неблагоприятния административен акт, поради което е допустима. С жалбата се иска от съда да постанови решение за отмяна на заповедта като постановена при неправилно приложение на материалния закон, аргументирано с правното положение на лицата с предоставен хуманитарен статут. Упълномощеният адвокат претендира лично да му бъде определено и присъдено възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата. Ответникът Директор дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора иска от съда да постанови решение за отхвърляне на жалбата с аргументи за правилно приложение на материалния закон, тъй като лицата с хуманитарен статут са в идентично правно положение с тези чужденци, които имат разрешение за постоянно пребиваване, поради което не ползват правата, признати за бежанците. Административен съд - Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Я. Х. О. М. има предоставен хуманитарен статут и на това основание пребивава законно в страната. Детето й С. С. Х. посещава училище през учебната 2025/2026г., съгласно служебна бележка от основно училище "С." в град Стара Загора. Р. С. Х. е роден в България през 2024 г. На 13.05.2026 г. е подадено Заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7 от Закона за семейните помощи за деца, с приложени удостоверителни документи за обстоятелствата по чл. 4а от същия закон и отсъствие на отрицателните. Съгласно чл.7 от ЗСПД право на месечни помощи за отглеждане на дете имат семействата, които отговарят на условията за максимален праг на доходите, живеят постоянно в страната заедно с детето си и го отглеждат лично, редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние. За да откаже признаване на правото по чл.7 от ЗСПД, ответникът се е позовал на това, че родителите на децата, както и те самите, не са български граждани, а по силата на чл.3 от ЗСПД право на семейни помощи имат семействата на българските граждани за децата, които отглеждат в страната, както и семействата на чуждите граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗУБ чужденците в Република България с предоставено убежище имат равни права и задължения с лицата, на които е предоставен статут на бежанец, а това по аргумент от чл.32, ал.2 от ЗУБ означава всички права и задължения на българските граждани с изключение на изрично изброените. Следователно, освен че няма разлика в правния статут на лицата с предоставено убежище и на тези с предоставена международна закрила, но и в съдържанието на този правен статут се включва всяко право, освен изрично изключеното от разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗУБ, поради която причина е налице съответствие между чл.3, т.5 от ЗСПД и ЗУБ - правото е предвидено в закон и чужденците пребивават постоянно в страната. Лицата с предоставен хуманитарен статут могат по силата на чл.32, ал.3 от ЗУБ да пребивават в страната постоянно - без определен срок по аргумент от чл.23, т.4 от ЗЧРБ, като имат същите права и задължения, каквито и чужденците с разрешение за постоянно пребиваване. Присвояването на правата и задълженията, които имат чужденците с разрешение за постоянно пребиваване, не може да се тълкува като приравняване на лицата с хуманитарен статут на чужденци с право на постоянно пребиваване, защото нормата на чл.31, ал.2 и тази на чл.32, ал.2 от ЗУБ са специални спрямо Закона за чужденците в Република България. Следователно не се касае за норма, която изключва равенството в статута на бежанците и на лицата с международна закрила, а за разпоредба, която изисква от тези лица да спазват задълженията на чужденците с постоянен статут и да се ползват от правата, включени в публичноправната връзка между държавата и тях, изрично посочени в ЗЧРБ - имат право да напускат и да се връщат през нейните граници без виза, но са длъжни да уведомяват за промяна на адреса си, например. Правата и задълженията по ЗЧРБ не регламентират правния статут на получилите международна закрила, а се добавят към неговото съдържание, на който извод сочат нормите от ЗУБ, на чието основание чужденците пребивават. В заключение, нормата на чл.3, т.5 от ЗСПД изрично изключва извод, че право на семейни помощи имат само семействата на българските граждани, а обратно, това право имат и чужденците, съобразно техния статут, определен в закон, какъвто е ЗУБ. На адвоката, предоставил правна помощ при условията на чл.38 от ЗА се следва възнаграждение, поради това, че другата страна носи отговорност за разноски - материалноправно легитимирана е по аргумент от чл.143 от АПК, въз основа само на критериите по чл.36, ал.3 от ЗА, тъй като все още не е обнародвана Наредба за реда и начина на прилагане на тези критерии и по силата на §21, ал.2 от ПЗР към ЗИД ЗА, ДВ бр. 17/26г., по аналогия се прилага Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, според която за административни дела без материален интерес, но касаещи социално осигуряване възнаграждението е в размер на 500лв. - чл.8, ал.2, т.2 /за дела по КСО/. Макар делото да е с предмет административен акт по ЗСПД, то отказаното за признаване право е социално по своята правна природа, поради което прилагането на Наредбата по аналогия изисква да се търси сходството. По тази правна причина на адвоката, предоставил правна помощ по дело, което няма фактически спор, а единствено правен и то разрешен от конкретна, ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на ЗУБ и на тази по ЗСПД, се следва възнаграждение не повече от 255.65 евро /равностойността на 500лв./. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд - Стара Загора