Решение № 655 от 3.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1316/2026 г.

наказателно дело № 20262120201316 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от „В“ ЕАД, ЕИК: •••, представлявано от изп.директор Ц.М. чрез пълномощника адв.И. Ц. срещу Наказателно постановление № 879548- F873972/16.03.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15,ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в РБ и на основание чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с оглед липсата на изискуемото съдържание на АУАН- задължителни реквизити по чл.42,ал.1,т.3 ЗАНН – дата и място на нарушението, а самата фактическа рамка на нарушението предпоставяла неяснота относно елементите на нарушението и характера на предявеното обвинение. Изложени са и съждения за обективна несъставомерност на нарушението поради съчетаното действие на икономически фактори – повишена инфлация ; увеличаване разходите за ел.енергия; увеличаване разходи за апаратура, техника, съоръжения, материали, горива, труд, консумативи, поддръжка, сервизни и ремонтни дейности, модернизация,обучение на кадри.

В открито съдебно заседание „ВиК“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от упълномощения адв.И. Ц., който настоява за отмяна на обжалваното НП, по подробно изложени в писмено становище доводи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт И.П., която счита фактическите обстоятелства за безспорно установени,а нарушението за несъмнено доказано. Заявява,че не са налице обективни икономически фактори, които да влияят върху констатираното 100% увеличение на цената на услугите. Представя писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.9- НП е връчено на законния представител на жалбоподателя на 17.03.2026г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН на 30.03.2026 г.)

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „В“ ЕАД е ангажирана за това, че при извършена на 30.01.2026 г. проверка по реда на чл.55а,ал.1, вр.чл.15,ал.4 ЗВЕРБ в търговски обект – Център за работа с клиенти, находящ се в •••••, е изискана информация за продажните цени на услугите към 30.01.2026 г. по приложен ценоразпис.

От монтираните и въведени в експлоатация, свързани дистанционно с НАП и работещи към момента на проверката, фискални устройства модел „DATECS FP 2000", са представени справки „КЛЕН" за дните: 11.08.2025г., 10.10.2025г. и 30.01.2026г.

В хода на проверката била изискана информация за продажните цени на определени услуги, като в искането било посочено да бъде предоставена информация за размера на цените на услуги по ценоразпис за дати - 11.08.2025 г.; 10.10.2025 г.; 30.01.2026г.

На електронен адрес на приходния орган била предоставена таблицата в Excel формат, относно услугите и цените им към дати 11.08.2025 г., 10.10 2025 г. и към дата 30.01.2026 г. Контролният орган след анализ и съпоставка на данните констатирал 100% възходяща корекция в цената към дата 30.01.2026 г., спрямо 11.08.2025 г. и 10.10.2025 г., на девет броя услуги, както следва:

• цената на предлаганата услуга - Узаконяване на водомер- битови потребители към 11.08.2025г. е 5,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 5,11 евро/10,00 лв. Увеличението е с 5,00 лв/ 2,56 евро или 100,00 % и било прието за необосновано от обективни икономически фактори. - цената на предлаганата услуга;

• Промяна на титуляр на съществуваща партида след регламентирания срок - битови потребители към 11.08.2025г. е 5,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 5,11 евро/10,00 лв. Увеличението е с 5,00 лв/ 2,56 евро или 100,00 % и се приема за необосновано от обективни икономически фактори. - цената на предлаганата услуга - Справка/удостоверение за предоставяне пред държавни/общински органи към 11.08.2025г. е 5,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 5,11 евро/10,00 лв. Увеличението е с 3,00 лв/ 2,56 евро или 100,00 % и било прието за необосновано от обективни икономически фактори.

• цената на предлаганата услуга - Справка за изразходвани количества вода до 2 водомера- до 12 месеца към 11.08.2025г. е 5,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 5,11 евро/10,00 лв. Увеличението е с 5,00 лв/ 2,56 евро или 100,00 % и било прието за необосновано от обективни икономически фактори.

• цената на предлаганата услуга - Справка за изразходвани количества вода до 2 водомера - от 12 до 36 месеца към 11.08.2025г. е 15,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 15,34 евро/30,00 лв. Увеличението е с 15,00 лв/ 7,67 евро или 100,00 % и било прието за необосновано от обективни икономически фактори.

-цената на предлаганата услуга - Ремонт на водомер до 5 м3 към 11.08.2025г. е 15,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 15,36 евро/30,00 лв. Увеличението е с 15,00 лв/ 7,67 евро или 100,00% и било прието за необосновано от обективни икономически фактори.

-цената на предлаганата услуга Ремонт на водомер от 7 м3 до 20м3 към 11.08.2025г. е 20,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 20,45 евро/40,00 лв. Увеличението е с 20,00 лв/ 10,23 евро или 100,00 % и било прието за необосновано от обективни икономически фактори.

• цената на предлаганата услуга - Ремонт на водомер от 50 и 100 мм към 11.08.2025г. е 35,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 35,79 евро/70,00 лв. Увеличението е с 35,00 лв/ 17,90 евро или 100,00 % и било прието за необосновано от обективни икономически фактори.

• цената на предлаганата услуга - ЦЕНА ЗА КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ Ч/Ч към 11.08.2025г. е 20,00 лв., а за 10.10.2025г. и 12.01.2026г. е 35,79 евро/40,00 лв. Увеличението е с 20,00 лв/ 10,23 евро или 100,00% и било прието за необосновано от обективни икономически фактори. Фактическите констатации в АУАН са приети за доказателствено мотивирани чрез оргинерно възприетите и документирани факти при проверката в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0207481/30.01.2026 г.

Съдът допусна и назначи в стадия на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза, изводите на която ще бъдат предмет на анализ в изложението по същество на правилното приложение на материалния закон.

На жалбоподателя бил съставен АУАН от 27.02.2026г. Актът бил предявен на същата 27.02.26г. законния представител Цв.Мирчев, който го подписал и получило препис от него. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 15,ал.4 ЗВЕРБ, на осн. чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро. В НП бил съдържателно коригиран и обемът на фактическото обвинение, като сред обосноваващите съставомерност на деянието факти било отграничено единствено повишението в цената на предлаганата услуга „ремонт на водомер до 5 м3“, която към 11.08.2025г. била в размер 15 лв., а към 10.10.2026 г. и 12.01.2026 г. била в размер 15,36 евро /30 лв./, т.е. със 100% увеличение.

Съдът кредитира като вътрешно последователни, безпротиворечиви и логически завършени показанията на актосъставителя св.К. И. и на св.М. М., които при разпита си заявиха,че са приели за необосновано завишението с изтъкнатия икономически фактор – повишение в работни заплати и осигурителни вноски, т.к. тази актуализация се случила от 01.01.26 г., завишенията в цените датират от 10.10.2025 г.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които пресъздават стройна последователност от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения се оспорва значимостта и икономическата стойност на фактора увеличение в трудовите възнаграждения и разходи за осигуровки. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно процесуалната законосъобразност и обоснованост на НП.

От правна страна:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,съгласно разпоредбата на чл.55,ал.3 ЗВЕРБ и видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г. Що се отнася до критериите на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН, доколкото изводите на съда са неразривно свързани с приложимия материален закон, който стандартизира определен обем неизпълнени доказателствени усилия, отразяващи се и върху непълнотата на описание на нарушението, съдът прие следното:

Съгласно чл.15,ал.4 ЗВЕРБ: “ В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“ Предвид материално-правна същност на предписанието в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ законодателят разглежда изпълнителното деяние като кумулативна даденост от две условия. На първо място, позитивния факт, свързан с реално наличие на увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. На второ място, действието на едно отрицателно условие, това увеличение да не е икономическа закономерност от влиянието на обективни /измерими и документируеми/ икономически фактори. Касае се за фактически състав, който всякога изисква доказване, което трябва да обхваща всички, а не избирателно подбрана част от фактите и спецификите на конкретния състав на административно нарушение, свързани с естеството на защитения с него правен интерес. В закона – пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ се съдържа легална дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, като в обхвата на това понятие попадат външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

В конкретно разглеждания случай съгласно обхвата на обвинението в НП цената на една от предлаганите от търговеца услуги – ремонт на водомер до 5м3 към 10.10.25 г. и 12.01.2026г. е 15.36 евро /30 лв./, спрямо 11.08.25г. – 15 лв., като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изяснят пределите на заложения в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ оценъчен критерий и конкретните и съществени негови отлики и степен на проявление, а именно,дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка,което е значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Фактическото установяване в тази му част не може да е основано на избирателно или абстрактно селектирани обективни икономически фактори, които да запълват в едни случаи бланкетното определение на пар1.,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, а в други, съществуването и релевирането на фактори, влияещи върху икономическото поведение на търговеца при ценообразуването да бъдат игнорирани.

В т.см. е и актуалната касационна практика в РЕШЕНИЕ № 5019/05.06.2026 г. по КАНД 1066/2026г. на АдмС-Бургас: „Както правилно е приел районния съд, липсват единни обективни критерии, въз основа на които следва да се извърши преценка за обоснованост на повишението на продажбата цена в периода на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и левове. Няма спор, че от значение за тази обосновка е повишението на доставната цена на стоките и услугите. /../ Не е задължително, обаче, повишаването на продажната цена да е предпоставено единствено от повишаването на доставната цена на продуктите, което следва и от други фактори като промяната на разхода за енергия, наличната в страната инфлация през периода и др.“

Следва да се посочи,че съгласно чл.68н,ал.1 /Нов - ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 09.08.2026 г. до 09.08.2027 г./ , която се предвижда да породи правна сила от 09.08.27 г.: „Забранява се увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.“

Със заложената в този проект ал.3 на чл.68н ЗИДЗЗП, се предвижда специфичен алгоритъм за проверка икономическата обоснованост на увеличението на цените, за идентични стоки и услуги в съпоставими периоди. Това правило придава нов аспект на доказателствената тежест, насочвайки изцяло в задължение на търговеца да установи икономическата обоснованост на ценовото повишение чрез прецизиране на всички влияещи над ценообразуването елементи и стойностното им изражение в повишената цена, а именно: „При установяване на увеличение по ал. 2 контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата по увеличението, а търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост, като приложи информация и доказателства за начина на определяне на цената на стоката или услугата преди увеличението, всички елементи, които я формират и тяхното стойностно изражение и всички елементи и стойностното им изражение на повишената цена.“

При неуспешно установяване на фактологическите предпоставки на икономически обосновано завишение, контролният орган фингирано признава и прилага последиците на неблагоприятния за търговеца факт съгл.чл.68н,ал.4 от ЗИДЗЗП, а именно: В случай, че търговецът не изпълни задълженията си по ал. 3, в определения срок, то се приема, че увеличението на цената е необосновано. Съгласно заложеното правило на чл.68н, ал.6: Обективни икономически фактори са:1. увеличение на доставни или производствени разходи; 2. увеличение на разходите за труд;3. промени в цените на енергия, горива или суровини;4. промени в данъци, такси или други публични задължения;5. промени във валутни курсове или външни икономически условия;6. други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.

Цитираните разпоредби от ЗЗП са били приложимо позитивно материално право към датата на нарушението 30.01.2026 г. и настоящият съд приема,че до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН, подобно правило съгл.предвиденото в чл.68н,ал.3, въвеждащо нов процесуален ред за разпределение тежестта на доказване, не може да се приеме за валидно обвързващо проверяваните субекти. В допълнение, следва да се посочи,че предвид отсъствието на достатъчно ясно разпределена доказателствена тежест, в пълнота и детайлност на указанията за изискуема информация от страна на контролния орган, в т.ч. чрез изрично разясняване последиците на неизпълнението й, следва да се зачете принципът in dubio pro reo.

Щом законодателят е скрепил фактическото установяване в административно-

наказателния процес с издирване на указаните в пар.1,т.6 ДР на ЗВЕРБ обективни икономически фактори, чрез примерното и неизчерпателно изброяване на промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, форсмажор, и „други фактори“ / с цялата поливариантност на икономическите причини за повишение в цената при отделния търговец/, то липсата към 30.01.2026 г. на единни критерии, отразяващи алгоритъм на изчисление на обосновано спрямо необосновано завишение по определени фиксирани в закона показатели, прави практически трудно доказването на отговорността по чл.15,ал.4 ЗВЕРБ поради дебютния характер на използваните критерии и средства за установяването им. Независимо от гореизложеното и съдът приема и,че завишението в цената на процесната услуга към дати 10.10.2026 г. и 12.01.2026 г. е икономически обосновано.

В съдебно-счетоводната експертиза, е представена детайлна съпоставка в процентно отношение на инфлационните процеси в периода 08.08. 2022г.- 2025 г., като е уточнено че услугата „Ремонт на водомер до 5 м3“ е запазила ценовото си равнище 15 лв. без ДДС през целия период 08.08.2022 г. до 31.08.2025 г. / период от три години/ ,независимо от отчетените инфлационни процеси, както следва: за август 2023 г. –7.7%. спрямо август 2022 г. за м.03.2024 г. спрямо март 2023 г. - 3.0%.; а за м.08.2025 г. , спрямо същия месец на предходната година - 5.3 %. Конкретизирало е още, че ценовото повишение е настъпило едва от 01.09.2025,като прагът на годишната инфлация за септември 2025 г. спрямо същия месец на предходната година е 5.6 %.В изводите си,вещото лице е категорично,че по отношение услугата „Ремонт на водомер до 5 м3“ ценовото равнище на услугата е било запазено в период от 08.08.2022 г.-31.08.2025г. ,при положение на установено след анализ на разчетно-платежни ведомости и счетоводни книжа увеличение на разходите за външни услуги в размер 116% и разходи за основни и спомагателни материали 38.55%. По отношение разходите за труд вещото лице е констатирало поетапно структурирано завишение,като за 2022 г. разходите на работодателя за заплати били в размер 16 хил. лв., а за 2025 г. – в размер 27 хил.лв. , т.е. 68,75 % завишение в размера на разходите.

В този именно контекст вещото лице е изразило категорично становище, че по отношение на услугите, свързани с Ремонт на водомери и канализационни услуги,в т.ч. процесната „Ремонт на водомер до 5 м3“ не може да се направи категоричен извод за необосновано от икономически фактори увеличение на цените. Конкретизирано е в съпоставителен план по периоди,че за м.10.2025 г.е налице увеличение за разходите за труд и осигуровки в размер на 5,75 %, спрямо същите за м.08.2025 г.,но не се установява увеличение на разходите за материали и външни услуги към 31.10.2025 г. спрямо 31.08.2025 г. Констатирано е обаче и допълнително увеличение на разходите за труд и осигуровки за м.01.2026 г. в размер на 5,19 % спрямо същите за м.10.2025г. Установено е съгласно месечни оборотни ведомости увеличение на разходи за външни услуги за м.01.2026 г. спрямо 31.10.2025 г. в размер на 36,26 %, като цената на процесната услуга е запазила своя праг 30 лв. в целия период 01.09.2025 г. -31.01.2026г.

Според съда положителната преценка за способността на ССчЕ да подпомогне процеса на формиране на обективни изводи се извежда от качествените процесуални характеристики на самото изследване. Същото е съобразено с поставените задачи;формулираните отговори са в рамките на професионалната компетентност на експерта и при самото изследване са ползвани признати от науката методи. Направената категорична констатация относно отсъствие на възможност за формиране на положителен извод за необосновано завишение цената на изследваната услуга, считано от 01.09.2025 г. и към дати 10.10.2025г. и 12.01.2026 г. спрямо 11.08.2025 г. е максимално изчерпателно обоснована без противоречия между отделните изводи. Този извод е убедително защитен и потвърден чрез прецизен и детайлен анализ на оборотноразчетни ведомости за цени на разходи за материали и услуги и разходи за персонала съгласно годишни оборотни ведомости.При това положение и предвид извършени прецизен счетоводно – икономически анализ, обусловил крайното заключение,че в периода 08.08.2022 г. – 31.08.2025 г. при 116% повишение на разходите за външни услуги , 38,5 % увеличение на разходи за спомагателни и основни материали и 68,75% увеличение на разходи за труд, търговецът е запазил непроменяно ценовото равнище на услугата, съдът намира,че към 10.10.2025 г. са налице обосновани икономически фактори за увеличение цената на „Ремонт на водомер до 5 м3“ . Нещо повече, самостоятелно в периода към 10.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е наблюдавано допълнително повишение -5,75 % в разходите за труд и осигуровки, което продължава да нараства с допълнителни 5,19 % в периода 31.01.2026 г. спрямо м.10.2026 г., както и допълнителен значителен ръст в разходите за външни услуги за м.01.2026 г. с 36,26% спрямо 31.10.2025 г. Съдът намери,че изводите на ССчЕ могат и следва да се ползват в решаващите правни съображения на съда, предвид способността й да обоснове и подпомогне процеса по формиране на извод на настоящия съд относно обстоятелства от предмета на доказване, т. като разкрива логически връзки и закономерности,а именно за прогресивно 116% увеличение в разходите само по един от икономическите показатели в периода 08.2022 г. -08.2025г., продължило и през м.01.2026 г., което е намерило ценово отражение еднократно,с повишение в цената на конкретната услуга, считано от 01.09.2025 г. В случая с обосновано и максимално точното представяне на отговорите на поставените задачи, съдът приема, че експертното изследване придава нов аспект, и променя перспективата към фактите относно действието на икономически фактори,обуславящи ценовото повишение.

В случая нито в АУАН, нито в НП е налице ясно проследим алгоритъм, който да определи процентното изражение на обоснованото ценово завишение, респ. стойността в проценти и/или в лева/евро на необоснованото ценово завишение, с което обективният икономически предел е преминат.

Изложеното означава, че преценката, която органите правят е немотивирана, т.к. не обхваща всестранно проведена доказателствена дейност, нито метод на изчисление на запазили или видоизменящи своето влияние икономически фактори, валидни за ценообразуването към всеки от трите периода. Така контролният орган предлага свое знание и изчисления /непроследими според изискванията на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН/, т.к. напълно пренебрегва специфичното проявление на всички „други фактори“ по см.на пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, по недопустим начин ограничава пределите на проверката, респ. лишава съда от обективен ориентир за преценка на обосноваността на ценовото повишение.

В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а единствено съществува изискване то да бъде обосновано.

На следващо място имуществената санкция по чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ не е съобразена с изискването в тази разпоредба размерът да се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Това е така, защото в случая е налице необосновано тежка санкция в абсолютно измерение спрямо увеличение на цената на услуга, в съпоставка с размера на увеличението й от 15 лв., т. е. санкцията е около 338,98 пъти по-висока от увеличението.

С Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. е утвърден единен механизъм за спазване баланса при отмерване на наказанията като адекватен показател за тежестта и степента на обществена опасност на нарушението, както и за укрепване принципа на пропорционалност на предвидените в националната правна уредба санкционни мерки спрямо тежестта на наказваните с тях деяния. От мотивите на цит. решение се извежда еднозначно,че обективен измерител на тежестта на нарушението се извлича от правната му квалификация от една страна, а от друга на плоскостта на конкретната фактология –чрез съотнасянето му с процентното измерение, в т.ч.ценова стойност на увеличението на цената на артикула.

Така в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 „ Съгласно практиката на Съда според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел“ В заключение в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. се приема следното обвързващо настоящия съд разрешение:

„Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.“ Съгласно санкционната разпоредба на чл.59,ал.1,т.6 ЗВЕРБ : „Който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4 , се наказва с глоба от 1000 лв. до 10 000 лв.; А съгласно чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ за нарушения от юридически лица и еднолични търговци по ал.1, т. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв.

В случая съдът използва за формален мащаб при регулиране административно-наказателната отговорност за съответното нарушение разпоредбата на чл.27,ал.5 ЗАНН, според която: „Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.“

Дължимото от съда произнасяне е само в обсега на наказанието „имуществена санкция“ и размерът на това наказание –за юридическите лица е от 5 000 лв. до 100 000 лв., т.е. с фиксиран минимален праг, предвид ограничителната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Следователно това наказание не може да бъде определено в по-нисък размер, който да е съразмерен на стойността на твърдяното от приходния орган необосновано превишение в цената на предлаганата за периода 30.01.2026 г. услуга, респ. да се спази съотношението със създаденото с увеличението неблагоприятно финансово положение за потребителите.

В случая, с постановките на Решение по дело С-733/2023 г. на СЕС, съдът е длъжен да приеме,че преценката за пропорционалност и съразмерност на санкцията от гл.т.на границите, в които е допустимо да се преследват легитимните санкционни и предпазващи цели, се извършва в контекста на характеризиращите всеки отделен случай обстоятелства. С цит.Решение на СЕС се аргументира виждането,че административното наказание в същността си е отговор на извършеното нарушение, поради което и следва да се приеме,че при диференциране на неговия вид и размер, всякога основният, водещият ориентир се явява деянието с неговите обективни характеристики, тежест и социална укоримост, а не и формалните предпоставки за санкциониране на проявата, произтичащи от абстрактната законова формулировка – в случая на чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ.

Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на дружеството-жалбоподател, което своевременно е направило искане за присъждането им, ведно с писмени доказателства, документално обосноваващи реалното извършване на разноски в размер на 824, 98 евро за възнаграждение на вещо лице по назначената ССчЕ /виж платежни нареждания на л.148 и л.83/.

Що се отнася до искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото се явява за неоснователно и недоказано,т.к. в хода на цялата съдопроизводствена дейност – изготвена жалба, писмена защита, явяване в две съдебни заседания процесуалната защита е престирана от упълномощения адв.И. Ц..

Посочените разноски за ССче следва да се възложат в тежест на НАП,гр.София. Водим от горните съображения, съдът