Решение № 770 от 8.7.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 651/2024 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 16565/27.02.2024г. от К. К. К. ЕГН •••••••••• от гр. В., ул. „з.“, № 24, чрез адв. В.Г., против решение № 240/19.01.2024г. по гр.д. № •••••••••г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска му против ГД „П.Б.З.Н.“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Д. за горницата над присъдената сума от 1913.80лв. до претендираната от 7655.20лв. като допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, дължимо през м. декември 2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл. 58а ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.04.2023 г./, до окончателното изплащане на задължението, както и в частта в която е отхвърлен иска му против ГД „П.Б.З.Н.“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Д. за разликата над сумата от 65, 57 лв. до претендираните 262.27лв., представляваща обезщетение за забава върху разликата в главницата за периода от 01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Спорният момент е за продължителността на времето, в което е осъществявал специфичната дейност „водолаз“ в структурата на МВР-10 или 15 години, предвид това, че за период от 2 години не е имал допуск. Смята, че разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР не е относима към процесното вземане. Той отговаря на изискванията да получи пълния претендиран размер на допълнителното възнаграждението. Липсата на допуск до водолазни спускания не може да обоснове извода за прекъсване изцяло на водолазната му дейност. Моли се за решение в посочения по-горе смисъл. Претендира присъждане на сторените разноски. В писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК „ГД „ПБЗН“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Д., чрез гл.юк С.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ищецът не е извършвал водолазна дейност повече от 10 години. Той не е заемал водолазна длъжност и не е му е възлагано с длъжностна характеристика. Едва с Инструкция № 8121з- 33/10.01.2019г. е дадена друга дефиниция на понятието водолазна дейност, но инструкцията има действие за напред. Водолазната квалификация е условие за осъществяване на водолазна дейност. Режимът е разрешителен и прекъсването на правото на осъществяване на водолазната дейност и неизвършването на дейност всяка следваща година, не дава основание за допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 14 от Наредбата. Моли се за постановяване на решение, с което бъде отхвърлена въззивната жалба. Претендира разноски. Постъпила е и въззивна жалба № 9430/02.02.2024г. от ГД „П.Б.З.Н.“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Д., чрез гл.юк С.П., против решение № 240/19.01.2024г. по гр.д. № •••••••••г. на ВРС, в частта, в която ГД „ПБЗН“ гр. С., ул. „П.“ № 171А е осъдена да заплати на К. К. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., кв. „А.“, ул. „з.“ № 24, сумата от 1 913, 80 лв, представляваща сбор от дължимо допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, осъществена на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г., дължимо през м. декември 2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл. 58а ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.04.2023 г./, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 65, 57 лв. /шестдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Като е приел ВРС, че ищецът е извършвал водолазна дейност в продължение на повече от 10 години е постановил неправилно решение в обжалваната част. Съдът е стигнал до този извод като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. К. не е заемал водолазна длъжност, а правилата преди приемане на Наредбата и Инструкцията систематично са отнесени по отношение на организация на водолазните спускания, а не водолазната дейност по дефиницията дадена в Инструкцията от 10.01.2019г. за условията и редът за осъществяване на водолазна дейност. Само притежавана водолазна квалификация не може да обоснове извода за осъществявана водолазна дейност, респективно водолазни спускания. Неправилно са кредитирани показания на свидетели, като не е отчетена тяхната възможна заинтересованост. Необосновано е определена водолазната дейност като стаж, въпреки наведените възражения, още с отговора на исковата молба. Моли се за решение, с което да бъде отменено обжалваното решение в уважената част от исковите претенции. Моли се за присъждане на юк възнаграждение. Не е постъпил писмен отговор на въззивна жалба № 9430/02.02.2024г от страна на К. К. К. ЕГН •••••••••• от гр. В.. ПБЗН, чрез юк С. П. поддържа становището си, като представя подробни писмени бележки по спора по същество. ВОС прецени следното: В исковата си молба К. К. К., чрез адв. В. Г., сочи, че от 1990г. работи в системата на МВР, като от 31.10.2014г. до момента заема длъжността „Командир на екип“ в група Пожарогасителна и спасителна дейност“ в I РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“-В. към ГД „ПБЗН“ в МВР. През 2007г. е бил включен в обучителен курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно- спасителна дейност под вода. След изменение на нормативната уредба, с редица заповеди на директора на ГД „ПБЗН“ в МВР в периода от 2013г. до 2022г. ежегодно е потвърждавана, съответно повишавана придобитата от него квалификация след проведени водолазни спускания, като към момента е „инструктор водолаз“. Въпреки, че от 2007г. не е бил на водолазна длъжност, изпълнява и водолазна дейност, към момента повече от 15 години, възлагана от съответния ръководител. Със заповед № 1983з-797/24.10.2022г. е била потвърдена водолазната му квалификация и му е бил даден допуск до извършване на водолазни дейности. През 2022г. в изпълнение на издадените от директора на РД „ПБЗН“-В. заповеди е осъществил водолазни спускания на 04.10.2022г., 05.10.2022г., 06.10.2022г. и 14.11.2022г., надлежно отразени в дневника за водолазните спускания. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се дължи и допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, по смисъла на § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР и по-специално за водолазна дейност. Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. на Министъра на вътрешните работи регламентира условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. Според чл. 10, ал. 2, т. 13 от ЗМВР, „водолазна дейност“ извършват назначените на водолазна длъжност държавни служители и тези, които притежават допуск за водолазни спускания за извършване на водолазна дейност, при извършена аварийно-спасителна или служебна дейност. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. на Министъра на вътрешните работи, на държавните служители извършващи водолазна дейност петнадесет години към 01.12. на съответната календарна година и всяка следваща година се заплаща допълнително възнаграждение в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. Това възнаграждение се дължи независимо от допълнителното възнаграждение по чл. 10, ал. 2 от Наредбата и се заплаща ежемесечно. Претендира допълнителното възнаграждение по чл. 14, ал. 2 от Наредбата в размер на сумата от 7655.20лв., представляваща четирикратния размер на основното трудово възнаграждение от 1367.00лв. и добавката за прослужено време по чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 546.80лв.. Работодателят е останал задължен за претендираната сума, като е изпаднал в забава на 01.01.2023г. За периода от 01.01.2023г. до 18.04.2023г. претендира обезщетение за забава върху главницата в размер на 229.66лв. Претендира се и заплащане на сторените разноски. В о.с.з. на 19.12.2023г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска за обезщетение за забава, като се счита предявен за сумата от 226, 27лв. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ГД „ПБЗН“-МВР, представлявана от гл.комисар Ал.Д., чрез юк С. П., в който оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Счита, че претенцията е основана на неправилното тълкуване на подзаконовата нормативна уредба, относно дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР към м.12.2022г. на осн. чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. на министъра на вътрешните работи за извършена водолазна дейност в продължение на 15 години към 01.12.2022г. Видно от кадровата справка на ищеца, в исковия период той е заемал длъжността „Командир на екип“ към РД „ПБЗН“-В. при ГД „ПБЗН“-МВР., а от 01.02.2023г.-„старши пожарникар“. Видно, К. е изпълнявал пожарогасителна, а не водолазна дейност. Водолазната дейност, в случай на осъществяване на такава се заплаща по реда на Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г., регламентираща условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. В чл. 14, ал. 1 от Наредбата е регламентирано допълнителното възнаграждение на държавните служители, извършващи водолазна дейност 10 години към 01.12. на съответната календарна година и всяка следваща година, в размер на една брутна заплата, а според ал. 2 от същата правна норма, на държавните служители, извършващи водолазна дейност 15 години към 01.12. на съответната календарна година и всяка следваща се заплаща допълнително възнаграждение в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. Съгласно чл. 15, ал. 1 допълнителните възнаграждение по този раздел се изплащат след издаване на заповед на съответния ръководител на структурата по чл. 37 от ЗМВР, заедно с възнаграждението на служителите през м.декември на съответната година. Заповедта се е издавала въз основа на утвърдените Правила за водолазната дейност в МВР, със заповед № Iз-881/03.05.2012г. до приемане на Инструкция № 8121з-330/10.01.2019г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и от органите за ПБЗН. До приемането на инструкцията, по реда на Правилата от 2012г. съгласно чл. 20, държавните служители в МВР извършват водолазна дейност, когато заемат водолазна длъжност, съгласно щата и това им е възложено с длъжностна характеристика и притежават водолазна квалификация. К. не е заемал водолазна длъжност. Ищецът не представя изискуемите се заповеди, по смисъла на Правилата. Освен това видно от Заповед № 1983з-634/13.11.2020г. за обявяване на водолазни квалификации, даване на допуск на служителите, извършващи водолазни дейности, временно ищецът не е допуснат до извършване на водолазни спускания за периода до 31.10.2021г. Понятието „водолазна дейност“ е дефинирано за пръв път в Инструкция № 8121з- 33/01.10.2019г. и това е съвкупността от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания. Доколкото водолазната дейност представлява съвкупност от множество действия и мероприятия, то следва да бъде установено наличието на всяко едно от тях, а не само единствено самото спускане. Исковата претенция е неоснователна. Неоснователна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендира се присъждане на разноски. ВОС като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, че К. К. К. е назначен с системата на МВР през 1990г. на длъжност „пожарникар“, като от 31.10.2014г. до момента заема длъжността „командир на екип“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в I РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“-В. при ГД „ПБЗН“ в МВР. Видно от Заповед № 574/13.09.2007г. на директора на НС „ПБЗН“ при МВР е заповядано да се проведе практически курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно- спасителна дейност под вода на служители на НСПБЗН-МВР. За придобиване на квалификация е включен в списъка гл.пожарникар К. К. К.. Със заповед № З-832/18.10.2013г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР е присвоена водолазна квалификация на служители на ГД „ПБЗН“-МВР, сред които е К. К. К. с квалификация инструктор водолаз. Със заповед № з-706/08.10.2014г. на директора на ГД „ПБЗН“-МВР е повишена водолазната квалификация на служители на ГД „ПБЗН“-МВР на Старши инструктор водолаз, като един от тях е К. К. К.. Със заповеди № 1983з-504/30.10.2015г., № 1983з-546/13.10.2016г., № 1980з- 672/18.10.2017г., № 1983з-763/23.10.2018г. № 1983з-387/2019г. № 1983-04.11.2019г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР бива потвърдена водолазната квалификация на К. К. К.-„Старши инструктор-водолаз“ и е допуснат до водолазни дейности с посочената квалификация в срок до 31.10.2020г. Видно от разпореждане № 833р-3056/13.07.2020г. К. К. К. е взел участие в издирване/спасяван3е на удавник в Черно море в кк К., срещу ресторант Робинзон, а от разпореждане № 833р-3176/23.07.2020г. в издирване на веществени доказателства за престъпление в Черно море, в гр. В., Втора буна. Със заповед № 1983з-634/13.11.2020г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР, К. К. К. временно не е допуснат до водолазни спускания. Със заповед № 1983з-182/16.03.2021г. е отменена заповед № 1983з-634/13.11.2020г., но К. К. К. не е сред служителите с потвърдена водолазна квалификация и не е допуснат до извършване на водолазни дейности през 2021г. Със заповед № 1983з-1172/14.12.2021г. е продължен срока на действие на заповед № 1983з-634/13.11.2020г. до издаване на медицинско заключение „годен за водолазна дейност“, след организиране и провеждане на медицински прегледи. Видно със заповед № 1983з-797/24.10.2022г. е потвърдена водолазната квалификация „Инструктор-водолаз“ на К. К., като му е даден допуск да извършва водолазни дейности. Тази заповед е издадена предвид заповед № 1983з-703/16.09.2022г., с която е заповядано провеждане на лагер и изпит за издаване на допуск за служители, сред които е К. К. К.. Според протокол от 10.10.2022г. К. К. е издържал изпита и и му е присвоена квалификация „Инструктор-водолаз“. От дневник за извършване на проверка за водолазното оборудване РД „ПБЗН“-В. се установява, че К. К. е извършвал проверка на дихателния автомат, като част от проверката на водолазното оборудване в периода след 18.10.2022г. Видно от данните в дневника за извършвана от служителите водолазна дейност, К. К. не е участвал в спускания през 2021г. и през 2022г., с изключение на тези на 04.10.2022г., 05.10.2022г., 06.10.2022г. и на 14.11.2022г. Пред ВРС са изслушани показанията на водения от ищеца свидетел-С.А.С., негов колега. Свидетелят сочи, че К. К. е старши пожарникар и изпълнява водолазни дейности от 2007г. Той поддържа, че през 2022г. К. е изпълнявал водолазна дейност-тренировки и издирвателни акции. През 2022г. е имало лагер в Б. за водолазен допуск и К. К. участвал. Твърди, че К. е изпълнявал водолазни задачи при всяко едно произшествие. Смята, че всички от тях имат допуск. Не му е известно К. да е прекъсвал дейността си като водолаз за година- две, но признава, че той не се е явил веднъж за медицински допуск и е било отразено /вероятно в дневниците/ да не се допуска до водолазно спускане. Той е инструктор водолаз. Има правомощия и идвал да им помага като медицинско осигуряване. Отново пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и безпристрастно, ценено от съда, като неоспорено от страните. Вещото лице дава заключение, че размерът на възнаграждението на К. К. за 2022г. е дадено в два варианта в зависимост от продължителността на извършване на дейността-вариант 1 при продължителност от 10 до 15 години и вариант 2-при продължителност 15 години. В първият случай сумата е 1913.80лв., а във втория-7655.20лв. Обезщетението за забава върху съответния размер за периода от падежа му-на 01.01.2023г. до 18.04.2023г. е 65.57лв., съответно 262.27лв. В о.с.з. на 19.12.2023г. вещото лице заявява, че от 01.11.2020г. до 01.11.2022г. ищецът не е допускан до водолазна дейност. Изводът си вещото лице прави при след преглед на заповедите за допуск до водолазна квалификация. Предвид така установеното от фактическа страна, ВОС прави следните правни изводи: Според наведените твърдения на ищеца, настоящият състав приема, че исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 58а от ЗМВР. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 179а, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а в ал. 2 от същата правна норма-че определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури п о чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" и на регионалните дирекции "П.Б.З.Н.", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица. Видно от чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители на МВР, допълнителното възнаграждение по чл. 1 от Наредбата се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейности те по § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР. В ал. 2 пък е предвидено, че правото на допълнително възнаграждение по ал. 1 възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата На държавните служители, извършващи водолазна дейност десет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба, а съгласно ал. 2 ред. ДВ бр. 37/2021г. в сила от 07.05.2021г.-на държавните служители, извършващи водолазна дейност петнадесет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. И в двата случая, съгласно ч. 15, ал. 2 от Наредбата, допълнителните възнаграждения по този раздел се изплащат независимо от допълнителните възнаграждения по чл. 10, ал. 2. В § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР ред. ДВ бр. 60/2020г. се съдържа легалната дефиниция на "специфични служебни дейности". Според нея "специфични служебни дейности" са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистична, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване, идентифициране и неутрализиране навзривни устройстваи взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства. От нормата на чл. 58а от ЗМВР се установява, че полицейските органи и органите за П.Б.З.Н. осъществяват водолазна дейност при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи. В Глава Четвърта, Раздел Първи от Инструкция № 8121з-33/10.01.2019г. /отм. с Инструкция № 8121з-976/27.06.2023г., но действала по време на исковия период/ за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи за П.Б.З.Н. в МВР е предвиден реда за придобиване на водолазна квалификация, в Раздел Втори – водолазните квалификации, а в Раздел Трети-поддържането на водолазната квалификация. Видно, първоначалната водолазна подготовка на служители в МВР се организира от Академията на МВР, която присвоява водолазна квалификация „водолаз Втора степен“. След успешно преминат курс по определена учебна програма. Водолазните квалификации са „водолаз Втора степен“, „водолаз Първа степен“, „инструктор-водолаз“ и „старши инструктор-водолаз“. За преминаването от една квалификация в друга има въведени изисквания за успешно положен изпит, да има определен брой спускания при определена дълбочина и продължителност, да има определени познания и умения, изброени конкретно в Инструкцията, като за придобиване на квалификацията „инструктор-водолаз“ има изискване за не по-малко от 2 години като „водолаз Първа степен“, а за „старши инструктор-водолаз“- не по-малко от 2 години като „инструктор- водолаз“. В Раздел Трети са разписани правилата за поддържане на водолазната квалификация. В глава Пета е уредена организацията на водолазните спускания, като е указано какви са водовете водолазни спускания, каква подготовка е нужна, как се извършват спусканията, какъв трябва да е съставът, какви правила за безопасност следва да се спазват, как се съхранява, поддържа и дезинфекцира водолазното оборудване. Глава Шета е посветена на медицинското осигуряване на водолазите на МВР. В § 1, т. 4 от ДР към тази Инструкция е дефинирана „водолазната дейност“ като съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания. В т. 10 е дефинирано и „водолазното спускане“ като процес на потапяне на водолаза под вода, пребиваване и работа на водолаза на зададена дълбочина и изваждане на повърхността, а в т. 15-„допуск до водолазни спускания“, което представлява даване на ежегодно разрешение на служителите на МВР за участие във водолазни спускания и медицинското им осигуряване при изпълнение на служебни задачи. На това място следва да се има предвид и заповед № Iз-881/03.08.2012г., с която министърът на МВР е утвърдил Правила за водолазната дейност в МВР. С тези правила са определени организацията на подготовката и квалификацията на служителите на МВР по водолазната дейност, организацията и редът за изпълнение на водолазните спускания и работата под вода, организацията на медицинското осигуряване на водолазите в МВР, предвидени са водолазните квалификационни органи, квалификация на водолазите- придобиване и поддържане, обстойно е уредена организацията на водолазните спускания- видове, подготовка, спускане под вода като процес, някои специфични работи под вода, спускане на водолаз от вертолет, други водолазни работи, учебни спускания, правила при работа с кислород, за съхранение, поддържане и дезинфекция на водолазното оборудване. Подробни правила са въведени за медицинското осигурявана на водолазите в МВР. Дефинирани са много от употребените в правилата термини, като водолазна квалификация, водолазно спускане и др. Вярно, че няма дадена дефиниция на „водолазна дейност“, но при преглед на основните правила за водолазна дейност в Глава Първа, Втора и Трета, може да се приеме, че това понятие, според Правилата е с идентично съдържание, като дефинираното на § 1, т. 4 от ДР към Инструкция № 8121з-33/10.01.2019г. /отм./ и е немислимо възражението на ПБЗН, че до 2019г. не съществува понятието „водолазна дейност“ и въведено за пръв път с Инструкция № 8121з-33/10.01.2019г. /отм/ има действие само за напред и преди тази дата не може да се говори за извършвана от служителите на МВР водолазна дейност. Следва да бъде посочено нарочно, че класификацията на водолазите е идентична с тази по Инструкция № 8121з-33/10.01.2019г. /отм/-водолаз Втора степен, водолаз Първа степен, инструктор водолаз и старши инструктор водолаз. Идентични или поне много сходни са изискванията за придобиване на квалификация „водолаз Втора степен“, изискванията, условията и необходимите познания -за повишаване на квалификацията, изискванията за не по-малко от 2 години като „инструктор водолаз“ за придобиване на квалификацията „старши инструктор водолаз“. Идентично е решен въпросът, свързан с изискването към всички служители с водолазна квалификация, всяка година да се явяват на изпит за допускане до водолазни спускания. След посоченото вече по-горе, следва да бъде прието за доказано, че в периода от м.10.2013г. /заповед № з-832/18.10.2013г. до м. 10.2020г. /заповед 1983з-634/13.11.2020г./ или за период от 7 години К. К. К. е упражнявал водолазна дейност и се е ползвал с допуск да извършва тази дейност, удостоверяван ежегодно в периода. С първата от двете заповеди видно му е присвоена водолазна квалификация „инструктор водолаз“. С последващата заповед № з-706/08.10.2014г. той вече е с повишена на „старши инструктор водолаз“ водолазна квалификация, като тази негова водолазна квалификация е потвърдена със заповед № 1983з-504/30.10.2015г., заповед № 1983з-546/13.10.2016г., заповед № 1983з- 672/18.10.2017г., заповед № 1983з-765/23.10.2018г., заповед № 1983з-387/12.07.2019г. заповед № 1983з-626/04.11.2019г. Със заповед № 1983з-634/13.11.2020г. временно не са допуснати до извършване на водолазни спускания до явяването им на изпит за даване на допуск изброените 8 бр. служители, сред които е К. К. К.. Видно той не фигурира като лице с потвърдена водолазна квалификация или присвоена такава и в заповед № 1983з-182/16.03.2021г., чийто срок на действие е продължен със заповед № 1983з-1172/14.12.2021г. Едва със заповед № 1983з- 797/24.10.2022г. му е потвърдена водолазната квалификация „инструктор водолаз“ и бива допуснат до извършване на водолазни дейности от 01.11.2022г. до 01.11.2023г. Видно за 2- годишен период от м.11.2020г. до м.11.2022г. е бил без допуск да извършва водолазна дейност. Според заповед № 574/13.09.2007г. на директора на Националната служба „ПБЗН“, гл.пожарникар К. К. К. е включен в списъка от служители на МВР, за които да се проведе практически курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спаситела дейност под вода, като курсът приключи с провеждане на изпит по водолазно дело и водолазна медицинаиз питът. Няма спор, че е придобил квалификация. Извършвал ли е в периода от м.10.2007г. до м.10.2013г. водолазна дейност? Видно, налице са две решения относно претенции на К. К. К. срещу ГД „ПБЗН“, за предходни периоди, приключили с противоположен резултат. С решение № 1684/10.11.2021г. по гр.д. № 2005/2021г. на ВОС е прието, че ищецът е извършвал водолазна дейност в МВР повече от 10 години и искът му за присъждане на допълнително възнаграждение за продължителна водолазна дейност за 2019г. е уважен, а с решение № 192/26.02.2024 по гр.д. № 186/2024г. на ВОС е прието за доказано, че К. К. К. е извършвал водолазна дейност в периода от 2013г. до 2020г. и като не е установил, че е полагал такава за период от 2 години от 2022г. и преди 2013г. е отхвърлен иска му срещу ГД ПБЗН за допълнително възнаграждение за продължителна водолазна дейност за 2020г. Отправено е искане от двете страни да бъде съобразено съответното решение за предходен период, което е постановено в полза на страната, поради общност на фактите и обстоятелствата по делата. Очевидно невъзможно е да бъдат съобразени и двете решения. Настоящият състав споделя изводите в решение № 1684/10.11.2021г. по гр.д. № 2005/2021г. на ВОС, че К. К. К. е извършвал водолазна дейност повече от 10 години към 2022г. Това следва да бъде прието, понеже както беше посочено по-горе в изложението, в периода от м.11.2013г. до м.10.2020г., че К. К. е извършвал водолазна дейност според издадените заповед и за присвояване на квалификация и потвърждаване на квалификация, имал е съответно допуск до водолазни спускания. Той обаче е извършвал водолазна дейност и преди това, след придобиване на квалификация за леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спаситела дейност под вода през 2007г. Видно със заповед № з-832/18.10.2013г. на К. К. е присвоена квалификация „инструктор водолаз“. Той не би могъл да придобие тази квалификация преди да е имал квалификация „водолаз Втора степен“ и „водолаз Първа степен“, като е извършвал водолазна дейност и е имал съответния допуск. Освен това през 2014г. при действието на Правилата за водолазна дейност в МВР, приети със заповед № № Iз-881/03.08.2012г. той е придобил квалификация „старши инструктор водолаз“. За да придобие служителят на МВР тази квалификация се изисква той да отговаря на редица изисквания, едно от които е да е извършвал водолазна дейност с квалификация „инструктор водолаз“ поне 2 години. Като се има предвид, че присвояването на квалификация и разрешаването на допуск става ежегодно, но веднъж годишно, видно през м.10. на съответната година, това означава, че поне една година е бил с квалификация „водолаз Втора степен“, поне една година е бил с квалификация „водолаз Първа степен“ и поне две години до 2014г.- „инструктор водолаз“ или е изпълнявал водолазна дейност с допуск поне общо 3 години преди 2013г., когато е текла едната от изискуемите се 2 години с квалификация „инструктор водолаз“. Неоснователно е възражението на ГД „ПБЗН“, че до 2012-2013г., позовавайки се на нормата на чл. 20 от Правилата за водолазна дейност в МВР К. К. не е изпълнявал водолазна дейност, защото не е заемал водолазна длъжност и това не му е било възложено с длъжностна характеристика. Вярно е, че не е заемал такава длъжност и не му е възложено с длъжностната характеристика, но той е изпълнявал такава, след курса от 2007г., защото е обучаван по водолазно дело и водолазна медицина, а водолазно дело според определянията в цитираните по-горе Правила е област от науката и практическата дейност, обхващаща всички въпроси, свързани със спускането на хора под вода или в хипербарни устройства, с помощта на специална екипировка и технически средства за изпълнение на работа под вода., а водолаз е специалист, който е придобил съответните знания и умения и е допуснат за изпълнение на дейности под вода. Дори и да не е налице пълно съвпадение на знанията и уменията, които е придобил през 2007г. в курса по водолазно дело К. К. и водолазната дейност, явно са приравнени, доколкото след приемане на Правилата и издадените въз основа на тях заповеди, начиная от заповед № з-832/18.10.2013г. и следващите, присвоената му водолазна квалификация и издадения му допуск да изпълнява водолазна дейност се явява провишение на водолазната му квалификация, придобита преди това. Следователно до м.10.2020г. К. К. е изпълнявал вече 10 години водолазна дейност и за продължително изпълнение му се дължи допълнителното възнаграждение по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. Недоказано по какъвто и да е начин остава, че за целия период от 2007г. до 2013г., т.е. за тези 6 години, изключая установените непосредствено по-горе 3 години е изпълнявал водолазна дейност и е разполагал с допуск до водолазни спускания. Освен това за периода от м.11.2020г. до м. 11.2022г., следва да бъде прието за установено, че К. К. е бил лишен от допуск в продължение на 2 години. Да, водолазната дейност е съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания, за които се прилага разрешителен режим на допуск и когато служителят на МВР е лишен от такъв, както К. К. за 2 години от м.11.2020г. до м.11.2022г. то той не е извършвал водолазна дейност 15 години до м.декември 2022г. Не му се следва допълнителното възнаграждение по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г., както е приел и ВРС. Дори и да бъдат взети предвид спусканията на 04.10.2022г., 05.10.2022г. и 06.10.2022г., които е направил преди провеждането на изпит и възстановен допуска му с протокол № 1983з-15068/11.10.2022г. и ценени показанията на св. С.А.С., че колегата му К. К. е извършвал медицинско осигуряване на провежданите от други водолази спускания в периода от м.11.2020г. до м.11.2022г., не следва да бъде прието, че с тази дейност, но без допуск е изпълнявал пълния обем от дейностите, включващи се в понятието „водолазна дейност“. Не се установява по делото да е било изплатено на К. К. К. допълнителното възнаграждение по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. Искът е установен по основанието си. Размерът на дължимото допълнително възнаграждение според заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ е 1913.80лв., до който размер е основателна исковата претенция. При основателност на исковата претенция, дължи се и обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2023г. до 18.04.2023г. в размер на 65.57лв., последният определен отново от вещото лице. Неоснователна е исковата претенция за разликата над 1913.80лв. до претендираните 7655.20лв и за обезщетение за забава за разликата над присъдените 65.57лв. до претендираните 262.27лв. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включая и в частта за разноските. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ГД „ПБЗН“ следва да бъде осъдена да заплати на К. К. разноски в размер на сумата от 250.00лв., представляваща част от заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение от 1000.00лв. съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 38 и 39 по делото, според уважената част от исковите претенции. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност. Неоснователно е. Според действителната не висока фактическа и правна сложност на спора, но материалният интерес, адвокатско възнаграждение от 1000.00лв. е дори под минимума, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатоските възнаграждения. Въззивникът следва да бъзе осъден да заплати на ГД „ПБЗН“ на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 198.00лв., според отхвърлената част от исковите претенции, като за целта съдът му определя юрисконсултско възнаграждение от 200.00лв., на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ и са представени доказателства за заплатена държавна такса от 63.30лв. Водим от горното съдът