Решение № 80 от 7.5.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 349/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №261914/22.05.2024 г., подадена от А. И. А. и Е. С. А., чрез адв. Ж. Ж., против Решение №260005/19.04.2024 г. по гр.д.№2709/2020 г. на ОС – Пловдив, с което са уважени изцяло предявените от К и за отнемане на незаконно придобитото имущество, понастоящем с наименование К, против жалбоподателите, обективно и субективно съединени искове по чл.153, ал.2 от ЗПК, за отнемане в полза на държавата:

1. На основание чл.142, ал.2, т.2 във вр. чл.141 от ЗПК:

• от А. И. А. и от съпругата му Е. С. А. - 70/100 идеални части от жилище – апартамент с площ 105, 310 кв.м. с идентификатор •••••••••, ведно с избено помещение №4 с площ от 13, 17 кв.м. и 6, 96 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор •••••••, и използваема тераса със слънцезащитно устройство, цялата с площ от 73, 60 кв.м., и 3, 046% идеални части от поземления имот УПИ •••••••••• по плана на В. – гр.Пловдив, с площ от 798 кв.м., с идентификатор •••••••••, с адрес на жилището: гр. •••••••••••••••••••“;

• От А. И. А. – Мотопед марка „•••••••••••;

• От Е. С. А. – Лек автомобил марка „••••••••••;

1. На основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.1 във вр. чл.142, ал.2, т.1, във вр.чл.141 от ЗОНПИ, от А. И. А. – сумата от 947, 73 лева, представляваща налично към края на проверявания период салдо по сметка № ••••••••••, открита в „Ю“АД;

3.

На основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.4 във вр. чл.141 от ЗОНПИ, от Е. С. А. – сумата от 282, 47 лв., представляваща налично към края на проверявания период салдо по сметка № •••••••, открита в „Ю“АД.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Производството е образувано при действието на нормативна уредба, която понастоящем е променена. С ТР №4/2016 г. на ОСГК на ВКС, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В случая е налице именно такава хипотеза – наказателното производство срещу ответника е приключило с оправдателна присъда по отношение на обвинението, по повод на което е образувано производството пред КПК, поради което не са налице предпоставките за продължаване на производството и само на това основание следва решението на първостепенния съд да се отмени и да се отхвърли исковата претенция. Неправилен е извода на съда, че е нелице значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ЗПК – след направения в хода на производството частичен отказ от предявените искови претенции, предмет на делото остават претенции за отнемане на имущество на обща стойност 133 687, 04 лв., който размер е по-малък от минималния размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, поради което на това основание исковата претенция е следвало да се отхвърли. Обжалваното решение е постановено в противоречие с разрешението, дадено с ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, като неправилно е извършена преценка за наличие на несъответствие в имуществото на ответниците въз основа на заключението на приетата в последното съдебно заседание СИЕ, без съда да съобрази, че в същото заключение не се прилагат възприетите в посоченото тълкувателно решение разрешения. По делото са приети оценителни експертизи на превозните средства, без да е изследвано състоянието на конкретните МПС, като е прието, че същите са били в добро техническо състояние. Същевременно от показанията на св.М се установява, че първият ответник е купувал МПС, претърпени катастрофа, или такива, които не са в движение, поправял ги е, и ги е продавал, поради което стойността на придобиването им е значително по-ниска от посочената от вещото лице. Приети са оценителни експертизи на недвижимия имот, в които не е отразено обстоятелството, че плащането на продажната цена е било разсрочено, и платената част от цената е само тази, посочена в нотариалния акт, а останалата част от цената е останала неплатена. Приети са първоначална и последваща СИЕ. Първоначалната СИЕ установява разлика между доходите и имуществото в исковия период в размер под 80 000 лева, като взема предвид и приходите от хазартна дейност на първия ответник, както и установените със свидетелски показания на св. Траева приходи на ответниците от обичайни дарения на сватбата им. В последващите две заключения на СИЕ се приема все по-голяма разлика между доходите и имуществото през проверявания период, като се игнорира все по-голяма част от доказателствата по делото с мотива, че по този начин са поставените от ищеца въпроси към експертизата. Последното заключение на СИЕ приема разлика между доходите и имуществото в размер, който четири пъти надхвърля претенцията. Съдът необосновано е възприел именно това заключение на СИЕ, без да изложи мотиви защо не кредитира първоначалната СИЕ, и без да анализира от какво произтича тази разлика в двете заключение. Ако бе подложил на анализ заключенията на СИЕ, съдът би стигнал до извод, че заключението на втората СИЕ не е съобразено с доказателствата по делото, а следва само доказателствата, посочени от ищеца, изключвайки доказателствата, които установяват приходи на ответниците през проверявания период. Наред с това, приетият от вещото лице средно-месечен доход от над 9000 лв. за тричленното семейство на ответниците не кореспондира нито с икономическите данни, нито с конкретните данни по делото. Умножен по месеците на целия период, необосновано приетият средно-месечен доход изкуствено завишава разминаването между доходи и имущество, и то в изключително големи размери. Съдът е направил неправилен анализ и оценка на доказателствата по делото, в резултат от който е достигнал до неправилни крайни изводи относно размера на несъответствието през проверявания период. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и отхвърляне на предявените искови претенции изцяло. Заявява се претенция за присъждане на всички разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес, отговаря на изискванията н ачл.260 и чл.262 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№262299/02.07.2024 г., подаден от К /К/, чрез процесуален представител Н Н, надлежно упълномощена. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. За да приеме предявените искове за допустими и основателни, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и изготвените и приети по делото експертизи, и е обосновал подробно изводите си за основателност на предявените искове. Изложените аргументи във въззивната жалба са несъстоятелни. Проверката срещу ответника А. А. е започнала по реда на ЗПК /отм./, въз основа на получено на осн. Чл.110, ал.1 от същия закон уведомление от Специализиратана прокуратура, за привличането на същия в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 от ЗПК /отм./, което от своя страна е предпоставка за образуване на проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на А.. При проверката е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото му, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПК /отм./, като според направения финансов анализ, несъответствието е в размер на 377 946, 34 лв., представляващо разликата между нетния доход и придобитото имущество в проверявания период от А. А. и съпругата му Е А.. С Решение №••••••••••• г. на К е внесено мотивирано искане в ОС – Пловдив за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото, предмет на бъдещия иск. С Решение №2134/04.11.2020 г. е внесен иск с вх. №268164/05.11.2020 г. за отнемане на незаконно придобитото имущество в ОС – Пловдив, срещу А. А. и съпругата му Е. А., въз основа на който е образувано гр.д.№2709/2020 г. на ОС – Пловдив. Оправдателната присъда №2•••••• г., постановена по НОХД №••••••••• г. на СГС, е влязла в сила на 22.06.2021 г. Съгласно Решение №13/13.10.2012 г. по конст.д. №6/2012 г. на Конституционния съд на РБ, наказателното производство срещу проверяваното лице, трябва да е налице към момента на образуване на производството пред К, но не и до приключването му. Гражданската конфискация на имуществото, за което не е установен законен източник, не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда. Необосновано е съждението, че след частичният отказ от иска, цената на обективно съединените искове е станала по-ниска от изискуемия минимум на несъответствието, за да бъде квалифицирано като „значително“, поради което съдът е следвало да отхвърли иска само на това основание – необосновано е отъждествяването на цената на иска с размера на несъответствието. Цената на иска се формира от сбора на предявените обективно съединени искове, за отнемане на активи, които са придобити през проверявания период и са налични в края му, за които не е установен законен източник на средства. Във въззивната жалба са изложени доводи относно невъзможността да бъде предмет на отнемане равностойността на имущество, преминало през патримониума на ответниците, което не е налично в края на изследвания период – именно с оглед на така даденото разрешение с ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, ищецът е оттеглил исковете на обща стойност 286 264, 35 лв., с оглед на което постановеното решение не е в противоречие с така даденото разрешение. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е мотивирал кои от тях кредитира и кои не. Задачите, формулирани от ищеца към експертизата, приета на 26.03.2024 г. напълно са съобразени с разрешенията, дадени в ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на ЗОНПИ в §1 на ДР в т.2, т.9, т.8, т.4 и т.3. В резултат от приетото експертно заключение е установено значително несъответствие по смисъла на закона в имуществото на ответниците и техния нетен доход. Правилно съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за установяване на източника на средствата, послужили за придобиването на активите, налични към края на проверявания период, чието отнемане се претендира. В годината на придобиване на всеки от активите е установено различно по размер несъответствие, което доказва, че имуществото е придобито с неустановен източник на средства. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба, като неоснователна, и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, като направеното от въззивника доказателствено искане за допускане на повторна СИЕ, е оставено без уважение, поради липса на предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК за допускането му.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановено по допустимо искане на процесуално легитимирана страна, срещу процесуално легитимирани ответници, поради което е допустим. По правилността на съдебния акт съдът се произнася в рамките на релевираните оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.

На основание чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№268264/05.11.2020 г., подадена от КПК, с която са предявени обективно съединени искове по чл.153, ал.2 от ЗПК против ответниците А. И. А. и съпругата му Е. С. А.. В същата се сочи, че ответникът А. И. А. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП№•••••• г. на ГДБОП –МВР, пр.пр.вх.№•••••••••• г. на СпП за извършено в периода от началото на 2019 г. до 04.07.2019 г. престъпление по 321, ал.3, т.2 във вр.ал.2 от НК, като е участвал в ОПГ – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от 3 години, като групата е създадена с користна цел /Постановление за привличане на обвиняем на л.142 от делото на ПОС/. Престъплението попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 от ЗПК, и въз основа на постъпило уведомление от Специализираната прокуратура вх.№•••••••••. /на л.141 от делото на ПОС/, с Протокол №•••••••••• г. /на л.139 от делото на ПОС/ е започнала проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника А.. Извършена е проверка на периода от 07.08.2009 г. до 07.08.2019 г., при която е установено несъответствие между имуществото на лицето и членовете на неговото семейство, и получените през проверявания период от тях нетни доходи, в размер на 377 946, 34 лв., което е значително по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПК. С Решение №••••••••••• г. на КПК е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, и е внесено в съда искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск на КПК срещу А. И. А. и съпругата му Е. С. А., чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху притежаваните в СИО от двамата ответници 70/100 идеални части от недвижим имот – жилище, представляващо СОС с идентификатор •••••••••, находящо се в гр. П, ул. Я•••••••••, ет.7, запор върху две МПС, придобити в СИО от двамата ответници – мотопед марка „П., м. ••••••••, регистриран на името на А. А., и л.а. „••••••“, с рег.№••••••••, регистриран на Е. А., както и запор върху банкова сметка № ••••••••••, открита в „Ю“АД, с титуляр А. И. А., и запор върху банкова сметка № •••••••, открита в „Ю“АД, с титуляр Е. С. А.. С Определение №1277/06.08.2020 г. по ч.гр.д.№1707/2020 г. на ПОС обезпечението е допуснато, и са наложени исканите обезпечителни мерки. Въз основа на Решение №2134/04.11.2020 г. /на л.26 от делото на ПОС/ е внесена в съда Исковата молба вх. №268264/05.11.2020 г., с която са предявени обективно съединени искове против двамата ответници за отнемане на имуществото, придобито през проверявания период, за което не са установени законни източници на средства за придобиването му, с обща цена на предявените искове в размер на 419 951 лв. Исковата молба е вписана в Служба по вписванията – Пловдив, с Акт №••••••••••• г. След образуване на исковото производство е постановено Тълкувателно решение №4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, с което са дадени разяснения на понятието „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПК, как се определя размера на несъответствието по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПК, и кое имущество подлежи на отнемане в полза на държавата. След преценка на дадените указания, и въз основа на Решение №925/26.09.2023 г. на КПК /на л.989 от делото на ПОС/, е депозирана по делото Молба вх.№264642/04.10.2023 г. /на л.985 от делото на ПОС/, с която на основание чл.233 от ГПК е направен отказ от част от предявените искови претенции за отнемане на имущество в общ размер на 286 264, 35 лева. С протоколно определение от о.с.з. на 10.10.2023 г. /на л.994/ е допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК във вр. чл.233 от ГПК изменение на размера на един от предявените искове – за отнемане от ответника А. А. на сумата от 17 861, 53 лв., представляваща внесени от него в периода 2015 г. – 2019 г. на каса суми по банкова сметка № ••••••••••, открита в „Ю“АД, с титуляр А. И. А., като същият се счита предявен в размер на 947, 73 лв., вместо претендираните в исковата молба 17 861, 53 лв., като за разликата над размера 947, 73 лв. до първоначално предявения размер от 17 861, 53 лв., производството е прекратено. С протоколно определение от същото о.с.з. е прекратено изцяло производството по друга част от предявените обективно съединени искове за отнемане на имущество от ответниците. Определението за частично прекратяване на производството, поради направения отказ от част от исковите претенции, е влязло в сила, като необжалвано от страните, след което производството по делото е продължило в частта му по предявените искови претенции:

1. За отнемане на основание чл.142, ал.2, т.2 във вр. чл.141 от ЗПК:

• от А. И. А. и от съпругата му Е. С. А. на придобитите от тях в режим на СИО 70/100 идеални части от жилище – апартамент с площ 105, 310 кв.м. с идентификатор •••••••••, ведно с избено помещение №4 с площ от 13, 17 кв.м. и 6, 96 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор •••••••, и използваема тераса със слънцезащитно устройство, цялата с площ от 73, 60 кв.м., и 3, 046% идеални части от поземления имот УПИ •••••••••• по плана на В. – гр.Пловдив, с площ от 798 кв.м., с идентификатор •••••••••, с адрес на жилището: гр. •••••••••••••••••••“;

• от А. И. А. на Мотопед марка „•••••••••••;

• от Е. С. А. на Лек автомобил марка „••••••••••;

1. За отнемане на основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.1, във вр.чл.141 от ЗОНПИ, от А. И. А. на сумата от 947, 73 лева, представляваща налично към края на проверявания период салдо по сметка № ••••••••••, открита в „Ю“АД;

1. За отнемане на основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.4 във вр. чл.141 от ЗОНПИ, от Е. С. А., на сумата от 282, 47 лв., представляваща налично към края на проверявания период салдо по сметка № •••••••, открита в „Ю“АД.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците изрично заявяват, че не оспорват описаните в искането на КПК факти, отнасящи се до придобиването на собственост, извършени разпоредителни действия със собствеността, участието в търговски дружества, разкриване на банкови сметки и тяхното захранване със средства, и извършените по тях трансфери, които са документално установени в хода на проверката. Наведени са следните твърдения, и са релевирани следните възражения, които се поддържат и пред въззивната инстанция:

За наличие на допълнителни приходи, които не са включени в икономическия анализ Получени приходи от обичайни дарения по случай на сключването на брака между ответниците на 28.10.2012 г. – парични суми в общ размер от около 40 000 лв., както и шест броя златни пендари от бабите на двамата ответници; Получени през 2012 г. доходи от ответника в размер на 15 500 лева – чрез трансфери от италиански фирми, с основание заплата и плащане; Придобити през 2012 г. два леки автомобила /под №4 и №5 в ИМ/, които впоследствие са продадени, като в договорите са посочени реалните продажни цени. Приетата от КПК пазарна стойност на автомобилите е нереално завишена и не отговаря на пазарните условия; През 2014 г.ответникът А., като едноличен собственик на „Е. Т“ЕООД, е разпределил дивидент в размер на 54 000 лв., която сума не е отразена в анализа на ищеца; През 2014 г. ответникът е закупил лек автомобил /№3 в ИМ/, за сумата от 8000 лв. КПК приема, че пазарната стойност на този автомобил към момента на придобиване /08.05.2014 г./ е 17 000 лв., която стойност е многократно завишена спрямо действителната пазарна цена. Същевременно, КПК приема, че пазарната цена на същия автомобил към момента на отчуждаването му /29.05.2014 г./ е 14 000 лв. – т.е. само за 20 дни тя е намаляла с 3000 лв., което не е реалистично; През 2015 г. ответникът е придобил лек автомобил /№8 в ИМ/, за сумата от 8312, 87 лв., като автомобилът е продаден на 13.12.2017 г. за сумата 1000 лв., тъй като е бил със счупен двигател. ОпредЕта за този автомобил пазарна стойност не е съобразена с техническото му състояние. През 2016 г. ответникът е закупил лек автомобил /№6 в ИМ/ за сумата 7000 лв. ОпредЕта от ищеца пазарна стойност на този автомобил към момента на придобиването и на отчуждаването му, е многократно завишена. През 2017 г. ответникът е придобил два леки автомобила. Първият от тях е придобит с договор за финансов лизинг /№9 към ИМ/, а вторият – с договор за покупко-продажба /№10 към ИМ/ за сумата 44 000 лв. Вторият автомобил е продаден за сумата 9000 лв., като оценката му, направена от КПК, се оспорва, като многократно завишена; Не са отчетени приходите на ищеца от хазартна дейност, получени през проверявания период, които се твърди да са на обща стойност около 100 000 лв. На 04.05.2017 г. ответниците са купили апартамент /№3 в ИМ/ за сумата 111 000 лв., като съгласно уговореното, заплащането на част от продажната цена в размер на 41 350 лв. е следвало да бъде платена в определен срок след сключването на договора, и до момента все още не е платена. Сумата от 40 000 лв., заплатена като част от продажната цена при сключването на договора, и отразена в нотариалния акт, е заплатена със събраните средства от обичайни дарове при сключването на брака между ответниците. Поддържа се, че пазарната стойност на този имот, посочена в ИМ, е значително завишена – не отговаря на пазарните условия, както и на състоянието на имота към момента на закупуването му. През 2019 г. ответницата А. е закупила лек автомобил /№11 към ИМ/ за сумата 14 000 лв., и го е продала на 07.11.2019 г. за сумата от 9 000 лв. Неоснователно КПК е приела, че пазарната стойност на този автомобил към момента на депозиране на ИМ е 14 000 лв., и че същият подлежи на отнемане.

Ответникът е продавал закупените автомобили, и със средствата от продажбата им са закупувани други автомобили – неправилно са изключени от анализа приходите от продажбите на имущество, за което КПК претендира, че към момента на придобиването му не е установен законен източник, с което се изключва проследяването на трансформацията на имуществото; Неправилно са определени разходите за задгранични пътувания, тъй като при част от посещенията в чужбина ответниците са отсядали при свои близки и приятели, и не са заплащали разходи за настаняване в хотел или квартира; Неправилно са определени разходите за обичайни разходи и издръжка, тъй като в периода от 2009 г. до 2017 г. ответниците са живеели при родителите на А. А., които са заплащали разходите за издръжката на ответниците; Оспорва се направения от КПК анализ за определяне на несъответствието в имуществото по години.

По релевантните за спора обстоятелства, по делото се установява следното:

В хода на производството пред първостепенния съд е постановена Присъда от 05.06.2021 г. по НОХД №••••••••• г. на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 22.06.2022 г. /на л.731 от делото на ПОС/, с която ответникът А. И. А. е признат за невинен, и оправдан по повдигнатото му обвинение по ДП№•••••• г. на ГДБОП –МВР, пр.пр.вх.№•••••••••• г. на СпП, за извършено в периода от началото на 2019 г. до 04.07.2019 г. престъпление по 321, ал.3, т.2 във вр.ал.2 от НК, за участие в ОПГ, по повод на което е образувано производството за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Така установеното по делото обстоятелство, според въззивниците, е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искови претенции изцяло, на основание дадените задължителни указания с ТР №4/2016 г. на ОСГК на ВКС. Възражението е неоснователно. Посоченото разрешението е дадено за производства, образувани при действието на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество /отм., бр. 7 от 19.01.2018 г./. Настоящото производство е образувано по действащия към настоящия момент Закон за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗОНПИ/, и при действието на новата разпоредба на чл.153, ал.6 от ЗОНПИ /обн. ДВ, бр. 1 от 2019 г./, съгласно която изрично се предвижда, че влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, не съставлява законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата.

От представените по делото доказателства се установява, че с Писмо вх.№ 891/12.07.20219 г. /на л.141/ КПК е уведомена от Специализираната прокуратура, че по ДП№•••••• г. по описа на ГПД БОП – МВР, пр.преписка №•••••••••• г. на СП, на 05.07.2019 г. е предявено по реда на НПК постановление за привличане в качеството на обвиняем, на лицето А. И. А., за извършено в периода от началото на 2019 г. до 04.07.2019 г. престъпление по чл.321, ал.3, т.2, във вр. с ал.2 от НК. Така повдигнатото на ответника обвинение е законно основание по смисъла на чл.108, ал.1, т.23 от ЗОНПИ за започване на проверка по чл.107, ал.2 от ЗОНПИ за наличие на значително несъответствие в имуществото на обвиняемото лице.

С Протокол за започване на проверка от 07.08.2019 г. /на л.139/, подписан от Л Н – изпълняващ длъжността Директор на ТД на К – гр. Пловдив, е образувана Проверка №••••••••• по описа на ТД на КПК-гр. Пловдив, за установяване дали има значително несъответствие в имуществото на лицето А. И. А., с проверяван период от 07.08.2009 г. до 07.08.2019 г. Едногодишният срок по чл.112, ал.1 от ЗОНПИ е започнал да тече на 08.08.2019 г., но на основание чл.3, т.4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., срокът на проверката е спрял да тече на 13.03.2020 г., и е започнал отново да тече на 21.05.2020 г., на основание ЗИД на Закона за здравето /обн.ДВ бр.44/13.05.2020 г./, и е изтекъл на 16.10.2020 г. Преди изтичане на срока за извършване на проверката, същата е приключила, и въз основа на изготвения Доклад с рег.вх.№•••••••••• г. от директора на ТД – Пловдив, е взето Решение №••••••••••• г. на КПК /на л.78/ да бъде внесено искане за обезпечаване на бъдещ иск за отнемане на имущество срещу лицето А. И. А. и съпругата му Е. С. А., чрез налагане на обезпечителни мерки: възбрана върху 70/100 идеални части от жилище – апартамент с площ 105, 310 кв.м. с идентификатор •••••••••, ведно с избено помещение №4 с площ от 13, 17 кв.м. и 6, 96 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор •••••••, и използваема тераса със слънцезащитно устройство, цялата с площ от 73, 60 кв.м., и 3, 046% идеални части от поземления имот УПИ •••••••••• по плана на В. – гр.Пловдив, с площ от 798 кв.м., с идентификатор •••••••••, с адрес на жилището: гр. •••••••••••••••••••“; запор върху Мотопед марка „•••••••••••, собственост на А. И. А. и на Е. С. А.; запор на Лек автомобил марка „••••••••••, собственост на А. И. А. и на Е. С. А.; запор върху сметка № ••••••••••, открита в „Ю“АД, с титуляр А. И. А., и запор върху сметка № •••••••, открита в „Ю“АД, с титуляр Е. С. А.. С Определение №1277/06.08.2020 г. по ч.гр.д.№1707/2020 г. на ПОС, обезпечението е допуснато, чрез налагане на поисканите обезпечителни мерки, до размера на цената на бъдещите искови претенции. Обезпечителните мерки са наложени, както следва:

Възбраната върху 70/100 идеални части от недвижим имот - апартамент с идентификатор •••••••••, ведно с прилежащите му изба, използваема тераса, и идеални части от ПИ, е наложена на 10.08.2020 г. /видно от писмо на л.105 и справка от ИР л.121/ Запора върху сметката № ••••••••••, с титуляр А. И. А., е наложен на 12.08.2020 г. /от писмо на л.107/; Запора върху сметката № •••••••, с титуляр Е. С. А., е наложен на 12.08.2020 г.; Запора върху Мотопед марка „•••••••••••, и Лек автомобил марка „••••••••••, е наложен на 12.08.2020 г. /обратна разписка за връчване на запорно съобщение до ОД на МВР – сектор ПП на л.119 и л.120/.

От Протокол от 27.08.2020 г. /на л.123/ се установява, че на проверяваното лице А. И. А. са предоставени за запознаване материалите по извършената проверка №УВ КП – 891- 3/12.07.2019 г., като му е дадена възможност в едномесечен срок - до 27.09.2020 г. да направи възражения и да представи доказателства. Със същия протокол на проверяваното лице е дадена възможност в 14-дневен срок, считано от 27.08.2020 г., да представи писмена декларация по чл.136 и сл. от ЗПК за проверявания период. В законоустановения срок няма данни да са представени от проверяваното лице Декларация по чл.136 и сл. от ЗПК и да са направени възражения, и не се твърди от ответниците да са депозирали такива пред КПК.

Съгласно Решение №2134/04.11.2020 г. на КПК /на л.26-46/ е внесена Искова молба вх. №268169/05.11.2020 г. в Окръжен съд – Пловдив, по която е образувано исковото производство за отнемане на незаконно придобитото имущество от ответниците А. И. А. и съпругата му Е. С. А.. При така установеното, съдът намира, че проверката на имущественото състояние на ответниците е започната и извършена от КПК при действието на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, обн. ДВ бр.7/19.01.2018 г., в сила от 06.03.2018 г. При действието на този нормативен акт, действащ и до настоящия момент, е образувано от КПК производството за отнемане на незаконно придобито имущество, и е внесена исковата молба в съда. Проверката по чл.107, ал.2 от ЗОНПИ е започната с надлежен акт на компетентния орган, съгласно изискванията на чл.110, ал.1 от ЗОНПИ /Протокол за започване на проверка от 07.08.2019 г., издаден от и.д. Директор на ТД на К – гр. Пловдив – на л.139/, при наличие на предвидено в закона основание /привличане на проверяваното лице като обвиняем за престъпление по чл.108, ал.1, т.23 от ЗОНПИ/, съгласно надлежно уведомяване на Комисията по реда на чл.110, ал.2 от ЗОНПИ. Същата е извършена в срока по чл.112, ал.1от ЗОНПИ във вр. чл.3, т.4 от ЗМДВИПОРНСПП, за срока по чл.112, ал.3 от ЗОНПИ, и е приключила с формирано обосновано предположение, че е налице имущество на проверяваното лице, което е незаконно придобито. Дадена е възможност на проверяваното лице да представи декларация по чл.136 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл.153, ал.1 от ЗОНПИ въз основа на валидно решение на К /на л.26/. Ето защо, съдът намира, че исковото производство е образувано надлежно от процесуално легитимиран ищец, въз основа на валидно решение, с което е формирано обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество на проверяваното лице, подлежащо на отнемане в полза на държавата, след извършена проверка по установения в закона ред, конституирани са процесуално легитимираните ответници, поради което производството е допустимо.

По същество на искането за отнемане на процесното имущество от ответниците, съдът намира следното:

От представените по делото справки от НБДН на л.148-149 се установява, че ответникът А. И. А. е роден на •••••••• г., като от 19.10.2017 г. е регистриран с постоянен и настоящ адрес: гр. П, ул. Я•••••••••, ет.7. На 28.10.2012 г. е сключил граждански брак с ответницата Е. С. А., която е с постоянен адрес: гр. ••••••••••••, но от 14.04.2020 г. е регистрирана с настоящ адрес: с. М., О. Р•••••••••• Двамата имат едно дете - дъщеря А А. А., с ЕГН ••••••••••.

Между страните не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че към началото на проверявания период /07.08.2009 г./ ответниците А. И. А. и Е. С. А. са притежавали следното имущество, което е било отчуждено през проверявания период:

1. Лек автомобил марка „П., м. •••••••••, с дата на първа регистрация 2001 г., придобит през 2007 г. от Е. С. А. /преди сключването на брака между ответниците/ - от справка в ЦБД на КАТ на л.187, който е продаден на 04.04.2017 г., /видно от справка от Община Пловдив – ДМДТ на л.301/;

1. Лек автомобил марка „Б ••••••••••, с дата на първа регистрация 2004 г., придобит на 15.07.2009 г. от А. И. А. /от справка в ЦБД на КАТ на л.185 и Договор за покупко- продажба от 15.07.2009 г. на л.315, т.2 от делото на ПОС/, който е продаден на 01.03.2013 г. /от договор за покупко-продажба на л.310-гръб/;

От приетата по делото Допълнителна съдебна авто-техническа оценъчна експертиза вх. №263040/21.03.2022 г. /на л.861/ се установява, че към момента на продажбата на л.а. „П., с Д К № ••••••, извършена на 04.04.2017 г., автомобилът е бил със средна пазарна стойност в размер на 3080 лв., а лекият автомобил марка „Б••••••••, към момента на продажбата му на 01.03.2013 г. е бил със средна пазарна цена в размер на 18 540 лв.

Следователно, стойността на притежаваното имущество от ответниците в началото на проверявания период, отчуждено по възмезден начин /с договори за покупко-продажба/ през проверявания период, по средни пазарни цени към момента на отчуждаването му, е общо в размер на 21 620 лв.

Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в края на проверявания период, към 07.08.2019 г., ответниците са притежавали следното имущество:

Жилище, апартамент, с площ по документ - 105.310 кв. м., с идентификатор •••••••••, при съседни обекти, на същия етаж с № •••••••.18, под обекта с № •••••••.15, ведно с избено помещение № 4, с площ от 13, 17 кв.м., и 6, 96% идеални части от общите части на сграда идентификатор •••••••, и 90.921% ид.ч, равняващи се на 66.92 кв.м от използваема тераса със слънцезащитно устройство, цялата с площ от 73.60 кв.м. и 3, 046 % ид.части от поземлен имот УПИ ••••••••••••, квартал ••• по плана на В. – гр.Пловдив, с площ по 798 кв. м., кв.•••, с идентификатор •••••••••, с адрес на жилището: гр.••••••••••••••••“, придобито на 04.05.2017 г. с Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••••••••г. на нотариус С З, акт № •••••••••• по описа на СВ – Пловдив, от Е. С. А.. На същата дата, с Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••••••••.на нотариус С З, Акт № •••••••••••• по описа на СВ – Пловдив, Е. С. А., ЕГН •••••••••• е придобила от друго лице 6, 947% ид.части, равняващи се на 5, 11кв.м., от използваема тераса с площ от 73.60 кв.м., находяща се в същата сграда с идентификатор •••••••, които ид.части се присъединяват към придобитото с Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••. жилище с идентификатор •••••••••. Впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба № ••••••••••••••••г. на нотариус С З, Акт № •••••••••• по описа на СВ – Пловдив, Е. С. А., е придобила от друго лице още 2, 132%ид.части, равняващи се на 1, 57кв.м., от същата използваема тераса със слънцезащитно устройство, цялата с площ от 73.60 кв.м., които ид.части също се присъединяват към придобитото с Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••. жилище с идентификатор •••••••••.

Съгласно приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза вх.№262448/04.03.2022 г. /на л.839/, недвижимият имот – СОС с идентификатор •••••••••, ведно с прилежащата към него използваема тераса със слънцезащитно съоръжение, цялата с площ от 73, 80 кв.м., към момента на придобиването му /04.05.2017 г./ е със средна пазарна цена в размер на 204 400 лева.

Така приетата СОЕ е била оспорена от ответниците, и по същата задача е допусната повторна съдебно-оценителна експертиза. От заключението на ПСОЕ с вх.

№269971/24.11.2022 г. /на л.895/, средната пазарна цена на този имот се установява в размер на 146 627 лв. към датата на придобиването му /04.05.2017 г./.

Съдът приема и двете експертизи за компетентно изготвени и обосновани, но предвид методите, по които са работили двете експертизи, съдът приема стойността, опредЕ в заключението на ПСОЕ, като в по-голяма степен съответстваща на реалната пазарна цена на оценявания имот. Съдът кредитира повторната експертиза, тъй като тя е изготвила заключението на базата на конкретни публикувани оферти за имоти със сравними характеристики, като вещото лице е описало методиката на изчисление и конкретно приложените коригиращи коефициенти, докато първоначалната експертиза е работила със средно-статистическа стойност, изчислена автоматично от електронен сайт „Имот.бг“, на база всички налични в сайта оферти за определен район, без оглед на техните характеристики, като заложените в програмата на сайта методи за изчисление на тази средно-статистическа стойност не са известни и не могат да бъдат проверени от съда и страните.

Към края на проверявания период /07.08.2019 г./ се установява, че ответниците са притежавали също:

Мотопед марка „П., м. •••••••••, с дата на първа регистрация 2012г. МПС-то е с регистрация в КАТ на името на А. от 12.05.2014 г. По делото няма приложен договор за придобиването му, но придобиването на автомобила се установява от приложена по делото справка от ЦБ на КАТ на л.185, и не се оспорва от ответниците. Лек автомобил марка „••••••••“ с ДК № ••••••••, с дата на първа регистрация 2006 г. Автомобилът е придобит с договор за покупко-продажба от 21.01.2019 г. /на л.199/ от Е. С. А. за сумата от 14 000 лв., видно от представена фактура №2000001984/21.01.2019 г. /на л.200/.

От приетата по делото съдебна авто-техническа оценъчна експертиза /на л.803/, пазарната стойност на мотопеда марка „П“, към датата на придобиването му 12.05.2014 г., е била 4017 лв., а пазарната стойност на автомобила „А модел А“, към датата на придобиването му 21.01.2019 г. /на л.804/ е 16 967 лв. Следователно, общата пазарна стойност на притежаваните към края на проверявания период МПС е в размер на 20 984 лв.

Установява се от приложените по делото извлечения от движението по банковите сметки на ответниците, че към края на проверявания период същите са притежавали вземания по банкови сметки за следните суми:

947, 73 лв. – по банкова сметка на ответника А. А. в „Ю“АД, с IBAN: BG ••••••••••• /съгласно извлечение на л.527/; 185, 00 лв. – по банкова сметка на ответника А. А. в „Ю“АД, с IBAN: BG ••••••••••• /съгласно извлечение на л.529/; 282, 47 лв. – по банкова сметка на ответницата Е. А. в „Ю“АД, с IBAN: BG •••••••••• /съгласно извлечение на л.568-гръб/.

Установените наличности от вземания по банкови сметки на ответниците към края на проверявания период, са в общ размер от 1415, 20 лв.

Не се твърди и не се установява в началото или в края на периода ответниците да са притежавали и друго имущество, освен така установеното.

От горното се установява, че общата стойност на имуществото на ответниците към края на проверявания период е в размер на 169 026, 20 лв., като е налице увеличение на имуществото им през проверявания период /спрямо стойността на имуществото им в началото на проверявания период, установена в размер на 21 620 лв./.

За да бъде извършена преценка за наличие на несъответствие между имуществото на ответниците и техния нетен доход през проверявания период, следва да бъдат взети предвид всички установени по делото придобити и отчуждени от ответниците недвижими имоти, МПС, получени доходи, приходи и източници на финансиране, както и всички установени обичайни и извънредни разходи от ответниците.

В тази връзка съдът намира за неправилна поддържаната от ищеца теза, че в анализа не следва да бъдат включвани приходите, получени от ответниците при продажбата на някои от автомобилите и недвижимите имоти, придобити в проверявания период, на основание, че към момента на придобиването им установените приходи на ищците не са били достатъчни за придобиването на съответното МПС или недвижим имот, оценено по пазарни цени.

Съображенията за това са следните:

Дали имуществото е незаконно придобито, е въпрос, чието разрешаване, съобразно разпоредбата на чл.107, ал.2 от ЗОНПИ, е предпоставено от установяването на „значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Докато не бъде установено в резултат от извършването на проверка, че е налице „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, не може да възникне обосновано предположение, че конкретно имущество е незаконно придобито. За да бъде установено наличие на „значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“, следва да бъде изследван целият проверяван период, а не само периода от началото на проверявания период до придобиването на съответното имущество. При установяване, че е налице несъответствие в имуществото на проверяваното лице за целия проверяван период, при това - „значително“ по смисъла на посочената разпоредба, възниква само обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. Това предположение също не може директно да обоснове извод, че имуществото е незаконно придобито, а следва да бъде извършена проверка дали придобиването на конкретното налично в края на периода имущество е осъществено със средства с установен законен произход – т.е. дори да се установи несъответствие в имуществото на проверяваното лице за целия проверяван период, и това несъответствие да „значително“ /т.е. в размер над 150 000 лв./, е възможно да бъде установено, че за придобиване на конкретното налично в края на периода имущество проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства с установен законен произход, с които е могло да придобие конкретното имущество, или пък – дори да не е имало достатъчно средства с установен законен произход, за да посрещне всичките си разноски през съответната година, то е придобило конкретното имущество със средства от установен законен източник /например със средства от продажба на друго лично имущество с установен законен произход, напр. придобито чрез дарение или по наследство/. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че следва в анализа за установяване дали е налице несъответствие в имуществото на ответниците, да бъдат включени както разходите за придобиване на съответните МПС и НИ, изчислени по пазарни цени към момента на придобиването им /което не се оспорва от К/, така и приходите при продажбата им – също определени по пазарни цени към момента на отчуждаването на съответното имущество. В случай, че в резултат на този анализ не се установи да е налице „значително несъответствие“ в имуществото на ответниците, не може да се обоснове извод, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито, и не следва да се изследва начина на придобиването му.

По делото не се спори, и се установява, че през проверявания период ответниците са придобили и отчуждили следните недвижими имоти:

1.От Нотариален акт за покупко-продажба № ••••••••••••. на нотариус С Х, Акт № •••••••••• по описа на СВ – Пловдив /на л.164/ се установява, че ответницата Е. С. А., по време на брака си с ответника А. А., е придобила с договор за покупко-продажба, недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••., с предназначение - Жилище, апартамент, с площ по документ - 98.540 кв. м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „К М ••••••••••, ведно с избено помещение № 4, с площ от 11, 57 кв.м. за сумата в размер на 11 500 лв., платена по банков път.

Установява се от извлечение от банкова сметка на ответницата с № BG•••••••••••• на л.548/, че от ответницата е извършено плащане на 24.11.2016 г. в полза на продавача Д Р Д с основание „покупко-продажба на апартамент, доплащане“ в размер на 1600 лв. Същевременно, от справка в СВп-Пловдив, ИР /на л.165/ се установява, че недвижимият имот към момента на покупката му е бил обременен с вписана искова молба акт № •••••••••••••••• г., в служба по вписванията Пловдив, с която се оспорват правата на продавача Д Д. В нотариалния акт /на л.164/ изрично е вписано, че имотът е със степен на завършеност „шпакловка и замазка“, и по отношение на имота има вписана искова молба, които обстоятелства обуславят уговорената продажна цена.

С оглед на вписаната по отношение на имота искова молба, пазарната стойност на недвижимия имот е опредЕ от приетата по делото ПСОЕ /на л.890/, в размер на 36 579 лв., като е съобразена вписаната искова молба. За същия имот първоначалната СОЕ /на л.839/ е определила пазарна стойност към 24.11.2016 г. в размер на 46 700 лв., която оценка по изложените вече съображения, не се кредитира от съда.

Във връзка с придобиването на посочения имот, от представената справка в СВп-Пловдив, ИР /на л.166/ се установява, че недвижимия имот, предмет на Нотариален акт за покупко- продажба № 91/24.11.2016 г., е бил придобит от продавачката Д Р Д чрез договор за дарение, сключен на 15.07.2013 г., от дарителя Н Р Д. На 29.07.2016 г. е вписана искова молба на „Е ••••“АД, с която е предявен иск за обявяване за недействителна по отношение на ищеца сделката, с която във формата на нотариален акт Н Р Д е дарила на сестра си Д Р Д притежаваната от нея ½ ид.ч. от апартамента на ул.“К М № ••, СОС с идентификатор •••••••••••••. От същата справка е видно /на л.165/, че на 11.09.2019 г. по имотната партида е отбелязано вписване на решение към вписаната искова молба, а на 19.09.2019 г. е вписано пристъпване към изпълнение от кредитора „Е ••••“АД срещу ½ идеална част от продадения на М Ц недвижим имот. При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че с оглед вида на иска, който е бил предявен срещу продавачката по сделката /по чл.135 от ЗЗД/, и начина, по който е бил придобит имота от праводателката им /чрез дарение от нейна сестра/, за страните по сделката е била известна високата вероятност предявеният иск да бъде уважен, и в относително кратък срок срещу имота да бъде предприето принудително изпълнение от кредитора „Е ••••“АД, която вероятност се е и реализирала. Тези конкретни обстоятелства не са взети предвид от приетата по делото оценителна експертиза, като същите съставляват правна оценка на конкретния вид на предявения иск и конкретните обстоятелства, относими към начина на придобиване на имота от продавача, за която вещото лице – оценител не притежава специални знания. Прилагайки към изготвената от вещото лице оценка, и правната оценка за конкретната висока степен на вероятност /почти неизбежно/ купувачът да претърпи съдебна евикция, при това в кратък срок след сключването на сделката, съдът намира, че действителната пазарна цена на имота е била съответна на конкретно уговорената и вписана в нотариалния акт цена за придобиването на имота. Ето защо, в анализа следва да бъде включена като разход за придобиване на имота сумата от 11 500 лв., посочена в нотариалния акт.

От Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••••• г. на нотариус И М, Акт № ••••••••• по описа на СВ – Пловдив /на л.168/ се установява, че Е. С. А. и А. И. А. на 15.07.2019 г. са продали недвижимия имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••., находящ се в гр. Пловдив, ул. „К М ••••••••••, на купувача М Ц, като в нотариалния акт изрично е вписано, че на страните е известно обстоятелството, че по отношение на недвижимият имот има вписана искова молба, с която се оспорват правата на праводателя на продавачите. Недвижимият имот е отчужден за сумата от 50 000 лв., от които 10 000 лв. са заплатени в деня на продажбата, като е уговорено, че остатъкът от 40 000 лв. следва да бъде изплатен по банков път до 15.07.2024 г. По делото няма данни остатъкът от продажната цена да е бил изплатен на ответниците по банков път до края на проверявания период. Съдът приема за установено, че уговореното разсрочване на плащането на продажната цена по естеството си съставлява договорено между страните условие, че същата ще се дължи в пълен размер при неосъществяване на евентуалната евикция, като заплатената част от продажната цена в момента на сделката отразява действителната пазарна цена на имота към момента на сключването на сделката, предвид много вероятната и непосредствено предстояща евикция. Този извод се подкрепя и заключението на ДСОЕ /на л.895/, която определя пазарната стойност на имота към момента на продажбата в размер на 48 556 лв., при вписана искова молба, която обаче според настоящия съд следва да се коригира до размера от 10 000 лв., съобразно конкретната правна оценка за много вероятна и непосредствено предстояща евикция на купувача по сделката, по изложените вече съображения. Ето защо, съдът приема, че в анализа следва да бъде взет предвид приход от тази продажба в размер на сумата от 10 000 лв., заплатени в деня на продажбата.

2.От нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ••••••••••••• г. по описа на Нотариус С. Д., вписан в Службата по вписванията Пловдив с вх. рег. № •••••••••••• г., /на л.173/ се установява, че на 25.04.2017 г. ответницата Е. И К, заедно с Е И К, В С К, М С И, всички като наследници на наследодателя С Д К, починал на 01.09.2016 г. /видно от Удостоверение за наследници на л.336/, са продали на Д В Х, следния свой съсобствен недвижим имот, придобит на лично основание и по наследство от продавачката Е И К и по наследство за останалите продавачи /което се установява от Договор за продажба на недвижим имот от 23.07.1991 г. на л.337/: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••, предназначение - Жилище, апартамент, с площ 91.590 кв. м., находящо се в гр.П., Ж •••••••••, ведно с изба № 12, за сумата от 39 000 лв., получена изцяло по банкова сметка на Е. С. А. с № BG•••••••••••• /което обстоятелство изрично е описано в нотариалния акт, и е видно от извлечение от банковата сметка на ответницата на л.553/.

3.От Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••••••••г. на нотариус С З, акт № •••••••••• по описа на СВ – Пловдив /на л.171/ се установява, че Е. С. А. е придобила по време на брака си с ответника А. А., чрез договор за покупко-продажба, от продавача Д М, недвижим имот, представляващ Жилище, апартамент, с площ по документ - 105.310 кв. м., с идентификатор •••••••••, ведно с избено помещение № 4, с площ от 13, 17 кв.м., и 6, 96% идеални части от общите части на сграда идентификатор •••••••, и 90.921% ид.ч, равняващи се на 66.92 кв.м от използваема тераса със слънцезащитно устройство, цялата с площ от 73.60 кв.м., както и 3, 046 % ид.части от поземления имот, в който е построена сградата - УПИ ••••••••••••, квартал ••• по плана на В. – гр.Пловдив, с площ по 798 кв. м., кв.•••, с идентификатор •••••••••, с адрес на жилището: гр.••••••••••••••••“. На същата дата, с Нотариален акт за покупко-продажба № ••••••••••••• г. /на л.170/, Е. С. А., е придобила с договор за покупко-продажба от К Г.а, 6, 947% ид.части, равняващи се на 5, 11кв.м., от използваема тераса с площ от 73.60 кв.м., находяща се в същата сграда с идентификатор •••••••, които ид.части се присъединяват към придобитото с Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••. жилище с идентификатор •••••••••. Впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба № ••••••••••••••••г. /на л.169/, Е. С. А., е придобила от продавача К Х, още 2, 132%ид.части, равняващи се на 1, 57кв.м., от същата използваема тераса със слънцезащитно устройство, цялата с площ от 73.60 кв.м., които ид.части също се присъединяват към придобитото с Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••. жилище с идентификатор •••••••••.

От заключението на ПСОЕ с вх.№269971/24.11.2022 г. /на л.895/, средната пазарна цена на този имот към момента на придобиването му се установява в размер на 146 627 лв.

С исковата молба ищеца К признава, че е налице частична трансформация на лично имущество на ответницата Е. А., придобито по наследство от нейния баща С Д К, до размера на сумата от 39 000 лв., която се установява като получена от нея по банкова сметка с № BG•••••••••••• при продажбата на 25.04.2017 г. на наследствения имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••, с предназначение - Жилище, апартамент, с площ 91.590 кв. м., находящо се в гр.П., Ж •••••••••, и преведена впоследствие за последващата покупка с Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••• г., на имота на ул.“Я С № •••• - апартамента с идентификатор •••••••••, с прилежаща към него използваема тераса, което е видно от извлечение от банковата сметка на ответницата на л.553.

Съдът намира за неоснователно релевираното от ответниците възражение, че в действителност част от продажната цена на този апартамент не е била заплатена от ответниците при сключване на договора, а именно сумата от 41350 лв., която сума е следвало да бъде заплатена в определен срок след сключването на договора, но не е заплатена и към датата на депозиране на отговора на исковата молба. За обезпечаване на вземането на продавача били издадени от първия ответник записи на заповед, представени с отговора на исковата молба и приобщени на л.606 и л.607. Така представените писмени доказателства съставляват изходящи от ответника частни документи, които нямат материална доказателствена сила, нито достоверна дата на издаване по отношение на ищеца, предхождаща датата на депозиране на исковата молба. Съдът намира, че същите не установяват по несъмнен начин възражението, че част от продажната цена за този имот, в размер на 41 350 лв., не е била изплатена от ответниците на продавача до края на проверявания период, а и до датата на депозиране на отговора на исковата молба. Вземането на продавача за остатъка от продажната цена се установява от самия нотариален акт. В случай на неизпълнение на задължението на купувача да заплати в едноседмичен срок остатъкът от продажната цена, продавачът би могъл да се снабди със заповед за незабавно изпълнение въз основа на самия нотариален акт, и не се нуждае от издаването на запис на заповед за обезпечаване на вземането си. По делото липсват данни продавачът да е предприемал действия за събиране на остатъка от продажната цена /чрез изпращане на покана за плащането, иницииране на заповедно производство, или съдебно разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението за плащане/, а и при издаване на запис на заповед, той би бил в държане на продавача по сделката, а не би останал в държане на издателя му. По тези съображения съдът намира, че възражението на ответниците за неосъществено плащане на пълния размер на продажната цена за този имот, е неоснователно. Ето защо, съдът приема за установено, че цялата продажна цена за този имот е била заплатена от ответниците в уговорения между страните едноседмичен срок от сключването на договора.

Не се спори между страните, и се установява от събраните доказателства /справки от ЦБ-„КАТ“ на л.185 и л.187, Писмо вх.№ •••••••••• от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Пловдив и приложеня към него на л.192-200, и Писмо вх.№ ••••••••г. от Община „Пловдив“ и приложения към него на л.299-318/, че през проверявания имот ответниците са придобили и отчуждили следните МПС:

1.Лек автомобил марка „П., м. •••••••••, с първа регистрация през 2001 г., придобит през 2007 г. от Е. А., е продаден от нея с договор за покупко – продажба от 04.04.2017 г. От приетата по делото Допълнителна съдебна авто-техническа оценъчна експертиза вх. №263040/21.03.2022 г. /на л.861/ се установява, че към момента на продажбата на л.а. „П., с ДК № ••••••••, извършена на 04.04.2017 г., автомобилът е бил с пазарна стойност в размер на 3080 лв.

1. Лек автомобил марка „Б м •••••••••••, с дата на първа регистрация 2004г. Автомобилът е придобит от А. А. преди началото на проверявания период, с договор за покупко-продажба от 15.07.2009 г. /на л.315/, и е отчужден с договор от 01.03.2013 г. /на л.310-гръб/. От приетата по делото Допълнителна съдебна авто-техническа оценъчна експертиза вх.№263040/21.03.2022 г. /на л.861/ се установява, че към момента на продажбата на автомобила /01.03.2013 г./, пазарната му стойност е в размер на 18 540 лв.

1. Лек автомобил марка „М“, модел „••••••••••••••, с дата на първа регистрация 2008 г. Автомобилът е придобит с договор за покупко-продажба от 08.05.2014 г. /на л.198/, и е отчужден на 29.05.2014 г. /от справка ЦБ-КАТ на л.185/.

От приетата САТОЕ /на л.801/ се установява, че пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване /08.05.2014 г./ е в размер на 27 752 лв., а към момента отчуждаване /29.05.2014 г./ е в размер на 27 638 лв.

В отговора на исковата молба е релевирано възражение за необоснованост на направената от ищеца пазарна оценка на посочения автомобил към датата на придобиване и към датата на отчуждаването му /20 дни по-късно/, които се различават с 3000 лв., без да се сочи конкретно основание за такава разлика в оценката, съдът намира възражението за основателно. В тази връзка е налице приета по делото САТОЕ /на л.801/, която съдът кредитира, и възприема дадената от нея пазарна цена към датата на придобиване и към датата на отчуждаване на този автомобил, като релевантна за икономическия анализ за определяне на несъответствието в имотното състояние на ответниците в началото и в края на проверявания период.

1. Лек автомобил марка „М“, модел „••••••••••••, с дата на първа регистрация 2003 г. Автомобилът е придобит с договор за покупко-продажба от 23.05.2012 г. /договор и фактура на л.305-306/ и отчужден с договор от 28.11.2012 г. /от справка ЦБ-КАТ на л.185/.

От приетата САТОЕ /на л.802/ се установява, че пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване /23.05.2012 г./ е в размер на 11 583 лв., а към момента отчуждаване /28.11.2012 г./ е в размер на 11 261 лв.

1. Лек автомобил марка „•••••••••••, с дата на първа регистрация 2005г. Автомобилът е придобит с договор за покупко-продажба от 25.12.2012 г./на л.308/, и е продаден с договор от 10.09.2013 г. От приетата САТОЕ /на л.802/ се установява, че пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване /25.12.2012 г./ е в размер на 24 027 лв., а към момента отчуждаване /10.09.2013 г./ е в размер на 22 149 лв.

1. Лек автомобил марка „М“, модел „•••••••••••, с дата на първа регистрация 2009г. Автомобилът е придобит с договор от 30.09.2016г. /на л.195/ и е отчужден на 12.10.2017 г. /от справка ЦБ-КАТ на л.185/.

От приетата САТОЕ /на л.802/ се установява, че пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване /30.09.2016 г./ е в размер на 55873 лв., а към момента отчуждаване /12.10.2017 г./ е в размер на 46500 лв.

1. Мотопед марка „П., м. •••••••••, с дата на първа регистрация 2012 г., с регистрация в КАТ на името на А. А. от 12.05.2014 г. /от справка ЦБ-КАТ на л.185/, който е наличен към края на проверявания период.

От приетата САТОЕ /на л.803/ се установява, че пазарната стойност на мотопеда към момента на придобиването му /12.05.2014 г./ е в размер на 4017 лв.

1. Лек автомобил марка „••••••••••, с дата на първа регистрация 2010 г. Автомобилът е внесен от Република Италия, откъдето е придобит с договор от 25.10.2015 г. /на л.197/ и е отчужден на 27.03.2018 г. /от справка ЦБ-КАТ на л.185/.

От приетата САТОЕ /на л.803/ се установява, че пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване /25.10.2015 г./ е в размер на 47 901 лв., а към момента отчуждаване /27.03.2018 г./ е в размер на 41 292 лв.

Относно този автомобил с отговора на исковата молба ответниците са релевирали възражение, че същият към момента на придобиването му е бил в лошо техническо състояние, поради което както придобивната му стойност, така и продажната цена при отчуждаването му са били много по-ниски от пазарната цена за такъв автомобил в нормално експлоатационно състояние. За устанояване на това възражение по делото е разпитан свидетелят И М /протокол на л.767-гръб/, чиито показания съдът намира за лишени от конкретика по отношение на точното време /липсва посочване дори на година/, в което е бил представен за ремонт автомобила, както и липса на индивидуализация на конкретното превозно средство, което се визира от свидетеля – посочена е марката „Б“ и модел „Х“, който не съответства на автомобила, посочен във възражението /визира се автомобила, посочен под №8 в исковата молба, който е „Б“ модел „•••••••“/, и при наличие на други подобни автомобили от същата марка /описани под №2, №9 и №10/, и липса на други доказателства в подкрепа на показанията на свидетеля, позволяващи идентификацията на автомобила, за който се отнасят показанията на свидетеля /цвят, година на първа регистрация или др./, и при твърдения на свидетеля, че ответникът е карал при него и други коли през годините, съдът намира показанията на свидетеля за недостатъчни да се приеме, че се отнасят именно до автомобила, посочен под №8 на исковата молба. По тези съображения съдът намира възражението за недоказано по несъмнен начин, поради което същото следва да се отхвърли, като неоснователно.

1. Лек автомобил марка „Б Х“, модел „•• ••••••••“ с ДК № РВ 6886 ТА, с дата на първа регистрация 2017 г. /справка на л.186/. Автомобилът е с регистрация в КАТ на името на А. от 28.12.2017 г. /видно от справка ЦБ-КАТ на л.185/. От писмо вх. № 10613/06.07.2020 г. от „У л“ ЕАД /на л.202/ се установява, че на 22.12.2017 г. ответникът А. А. е сключил Договор за финансов лизинг на ППС №127547/22.12.2017 г. /на л.204/, за лизингова цена 107 399, 44 лв. /от Приложение №1 към договора за финансов лизинг – на л.215/, формирана от встъпителна вноска, периодични вноски, и стойността на опцията за изкупуване на автомобила. Договорът е сключен със срок от 22.12.2017 г. до 22.12.2020 г., при погасителен план съгласно Приложение №2 /на л.217/. Автомобилът е станал собственост на лицето след края на проверявания период, с Договор от 30.03.2020 г. /на л.203/. Съгласно справка на л.221, през проверявания период /до 07.08.2019 г./ са както следва:

На 22.12.2017 г. – 53 175, 82 лв.

През 2018 г. са направени 16 вноски за общо 27 936, 29 лв.

През 2019 г. - до 07.08.2019 г. са направени 10 вноски за общо 17 874, 81 лв.

Общата платена сума по договора за финансов лизинг до 07.08.2019 г. е в размер на сумата о т 98 986, 92 лв., която сума съставлява разход за придобиване на имущество. Тъй като автомобилът е придобит след края на проверявания период, в анализа следва да бъдат включени установените направени от ответника през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. разходи за придобиването му, а не стойността на автомобила по пазарни цени.

1. Лек автомобил марка „••••••••••••, с дата на първа регистрация 2014г. Автомобилът е придобит с договор за покупко-продажба от 16.10.2017 г. /на л.193/ и е отчужден на 01.03.2019 г. /от справка ЦБ-КАТ на л.185/.

От приетата САТОЕ /на л.803/ се установява, че пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване /16.10.2017 г./ е в размер на 51 954 лв., а към момента отчуждаване /01.03.2019 г./ е в размер на 45 639 лв.

1. Лек автомобил марка „••••••••“ с ДК № ••••••••, с дата на първа регистрация 2006 г. Автомобилът е придобит с договор за покупко-продажба от 21.01.2019 г. /на л.199/ от Е. С. А., и е бил наличен към края на проверявания период.

От приетата САТОЕ /на л.804/ се установява, че пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване /21.01.2019 г./ е в размер на 16 967 лв.

С отговора на исковата молба ответниците са релевирали възражение и са представили доказателства, че лекият автомобил „••••••••“ с ДК № ••••••••, е бил продаден от тях след края на проверявания период с Договор за покупко-продажба от 07.11.2019 г. с нотариална заверка на подписите /на л.605/, на купувача П Н И, и към датата на предявяването на иска не е наличен в патримониума им. От приложените по делото Запорно съобщение на л.118 и Разписка на л.119 е видно, че обезпечиталната мярка „запор“ върху посочения лек автомобил за обезпечаване на бъдещият иск на К срещу ответниците, е била наложена на 12.08.2020 г. – т.е. след продажбата на лекия автомобил.

Относно релевираните възражения, че действителните цени на придобиване на включените в анализа недвижими имоти и леки автомобили са били значително по-ниски от определените от ищеца в исковата молба, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗОНПИ, недвижимите имоти и леките автомобили се оценяват по тяхната пазарна цена към момента на придобиването им или отчуждаването им. Изготвената пазарна оценка на автомобилите не е била оспорена от страните, и е била приета без възражения. Съдът я намира за компетентно изготвена и обоснована, поради което я кридитира. По отношение на пазарната оценка са приети две СОЕ – първоначална и повторна, във връзка с които съдът изложи съображенията си да кредитира повторната експертиза. Изготвената повторна експертиза за пазарната оценка на недвижимите имоти е приета без оспорване и от страните.

От направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ по името на всеки от ответниците се установява, че ответницата Е. С. А. няма данни да е имала участие в търговски дружества – както като съдружник, така и като управител или член на управителни органи на търговски дружества. Установява се, че ответникът А. И. А. през проверявания период е бил съдружник и управител в търговско дружество „Е. Т“ЕООД, с ЕИК ••••••. Дружеството е вписано в търговския регистър на 16.11.2010 г., с едноличен собственик на капитала и управител А. И. А.. Дружеството е регистрирано с капитал от 10 лв., разделен в 10 дяла по 1 лв., внесен изцяло на 21.10.2010 г. С договор за продажба от 20.08.2015 г. /на л.261/, А. А. продава пет от дяловете си на А Х А., за сумата от 5 лв., след което дружеството е преобразувано в ООД. Сумата от 5 лв. следва да бъде отчетена като приход от продажба на дружествени дялове за 2015 г. С договор от 14.11.2018 г. за покупко-продажба на дружествени дялове /на л.262/ А. А. прехвърля притежаваните от него 5 дружествени дяла за сумата в размер на 80 000 лв. на Т А И. На същата дата А Х А. също прехвърля притежаваните от него 5 дружествени дяла за сумата в размер на 80 000 лв. на Т А И. Дружеството е преобразувано в ЕООД с наименование „Е е О“, и едноличен собственик на капитала Т И. След прехвърлянето на дружествените дялове на Т И, същият е и управител на дружеството, като А. А. е заличен като управител. Дружеството е контролирано от А. И. А. юридическо лице за периода от 16.11.2010 г.до 20.08.2015 г. От направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ по името на А. И. А. се установява, че същият през проверявания период е бил вписан като управител на „П е и“ ООД, ЕИК ••••••••. Дружеството е учредено с протокол от учредително събрание от 10.05.2016 г. със съдружници „Е. Т“ ООД и „П е“ ЕООД, като в периода от учредяването на дружеството, до 18.05.2018 г. ответникът А. А. е бил вписан като управител и представляващ дружеството заедно с другия вписан управител на дружеството Я Б. Капиталът на дружеството от регистрирането му, до края на проверявания период, е бил в размер на 100 лв., като всеки от съдружниците притежава по 1 дял с номинална стойност от 50 лв. Ищецът не претендира „П е и“ ООД да е контролирано от А. И. А. лице.

Относно получените от ответниците доходи, приходи, и ползваните от тях източници на финансиране, по делото се установява следното:

От Справка за изплатени суми от фирми по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ, е видно че на А. А. са изплатени: през 2016 г., сумата от 210 500 лв. с платец „Е. Т“ ЕООД, доход от дивиденти, както и през 2017 г. доход от 1 000 лв. от продажба на МПС, с платец „••••••••“ЕООД.

Дивидент в размер на 200 000 лв. е получен от А. А. на 21.12.2016 г. по Сметка с № BG••••••••••• /от извлечение на л.520/. Остатъкът от 10 500 лв. не е получаван от ответника, а е удържан от платеца данък върху изплатения дивидент, който е внесен по сметка на НАП /справка на л.404/.

От извлечението на л.520 за движението по Сметка с № BG••••••••••• е видно, че в деня на получаване на сумата от 200 000 лв. по банковата сметка, същата сума е преведена по сметка на „П е и“ ООД с основание „дялов капитал на собственика“. Съгласно вписванията в търговския регистър, капитала на дружеството е бил 100 лв. и не е бил променян до 2019 г. Видно е от извлечението от банковата сметка, че сумата от 200 000 лв. на 26.04.2017 г. е постъпила от наредител „П е и“ ООД по същата лична сметка на ответника А. А., с основание „възстановена сума“, и на същата дата сумата от 200 000 лв. е била преведена на получател „Е. Т“ООД с основание „захранване на сметка“. На 05.05.2017 г. от наредител „П е и“ ООД по същата сметка е получена сумата от 115 000 лв. с основание „възстановена сума“ /на л.521/. На 10.05.2017 г. сумата от 115 000 лв. е била преведена по сметка на „Е.

Т“ООД с основание „захранване на сметка“.

Така установеното движение по сметката на А. А. обосновава извод, че с цялата сума от изплатения дивидент от 200 000 лв., получен от „Е. Т“ООД, е била временно подпомогната дейността на „П е и“ ООД, в което дружество „Е. Т“ООД е съдружник с 50% дялово участие. Впоследствие през м. април, 2017 г. сумата от 200 000 лв. е върната от „П е и“ ООД по личната банкова сметка на ответника А. А., но отново не е останала на разположение на ответника, а в същия ден е преведена по сметката на дружеството „Е. Т“ООД. Следователно, така изплтения на А. А. дивидент в размер на 200 000 лв., не е бил разходван от ответника А. А., а вцялост е предоставен за дейността на търговското дружество „Е. Т“ООД, в което А. А е бил съдружник, поради което не следва да участва в анализа. Съответно, не следва да участва в анализа и сумата от 10 500 лв., представляваща удържан от дружеството „Е. Т“ЕООД и внесен по сметка на Т - П от дружеството за сметка на ответника А. данък върху получения дивидент, тъй като тази сума изобщо не е била предоставяна на разположение на ответника, и със същата е погасено възникналото данъчно задължение в момента на изплащането на дивидента. Също така не следва да участва в анализа и предоставената от „П е и“ ООД по банковата сметка на А. А. сума от 115 000 лв., тъй като същата вцялост е била отново преведена на „Е. Т“ООД. Постъпването на посочените суми формално осъществява приходи в патримониума на ответника А. А., но тъй като постъпването на сумите е последвано незабавно от разпореждане със същата сума в полза на друго свързано с ответника дружество, съдът намира, че транслирането на сумите през сметката на А. А. не се отразява на резултата от анализа, поради което приходите и разходите на сумите от 200 000 лв. и от 115 000 лв. е ненужно да се обсъждат при анализа за несъответствие в имуществото на ответниците.

За 2018 г. е подадена ГДД с деклариран доход от трудово правоотношение в размер на 616 лв. с платец „П е и“ ООД /съгласно Служебна бележка на л.436/ и печалба от продажба на дялове в „Е. Т“ ООД в размер на 79 990 лв. /след приспадане на сумата от 10 лв. – цената на придобиване на дяловете/, общ доход 80 606 лв. /л.429-436/.

Видно от разпечатка на Сметка с № BG•••••••••••, на 15.11.2018 г. /на л.524/, по банковата сметка са получени 80 000 лв. от Т А И с основание „покупка на дялове в „Е. Т“ ООД“. На 20.11.2018 г. тази сумата е изтеглена на каса от А.. Съдът намира, че в анализа следва да бъдат взети предвид като приходи декларирания доход от трудово правоотношение в размер на сумата от 616 лв., както и пълният размер на получената сума от 80 000 лв. от продажба на дружествените дялове от „Е. Т“ООД /а не приетата от експертизата декларирана сума от 79 990 лв., тъй като същата съставлява „печалба“ от продажбата на дяловете, а не получената от продажбата цена, която е реално полученият приход от сделката/.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответниците са навели твърдение, че през 2014 г. ответникът А. А. е получил дивидент в размер на 54 000 лв., изплатен от “Е. Т“ЕООД, която сума не е била отразена в анализа на КПК. За установяване на това обстоятелство с отговора на исковата молба са представени: Писмо от „Е е О“ЕООД /с предишно наименование „Е. Т“ЕООД/ на л.608/; Описание на счетоводните операции /на л.609/; Протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Е. Т“ЕООД от 16.02.2015 г. /на л.610/; Протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Е. Т“ЕООД от 14.09.2014 г. /на л.611/; Разходен касов ордер от 30.09.2014 г. за изплащане на сумата от 10 000 лв. /на л.612/; Разходен касов ордер №3/02.12.2014 г. за изплащане на сумата от 44 000 лв. /на л.613/; Платежно нареждане от 06.11.2014 г. за сумата 2949, 29 лв., платена от „Е. Т“ЕООД по сметка на ТД на НАП с основание „данък дивиденти“.

Твърдените дивиденти в размер на сумата от 54 000 лв. през 2014 г., и още 2260, 85 лв. през 2015 г., получени от ответника А. А., не са декларирани от физическото лице като получен доход от дивиденти, но дружеството „Е. Т“ЕООД е удържало и заплатило дължимия данък върху изплатените дивиденти. Налице са данни в писмо до ищеца, изпратено от ТД на НАП – Пловдив в отговор на поискана информация във връзка с проверката /на л.398/, че дружеството „Е. Т“ЕООД е подало Декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ/чл.201, ал.1 от ЗКПО с вх.№16000143407721/16.10.2014 г. Към писмото са били приложени както разпечатка на декларацията, така и Справка за извършените плащания, преведени по сметки на НАП, и погасенит задължения с тях, в това число и тези за 2014 г. /13 листа/, които документи не са приложени към исковата молба, макар да са били събрани в хода на проверката. Към доказателствата по делото обаче са приложени преписи от подадените от „Е. Т“ЕООД /впоследствие през 2015 г. преобразувано в ООД/ ГДД за периода от 2010 г. до 2018 г. /на л.429-475/, от които се установява, че през годината на учредяването му 2010 г. дружеството не е извършвало търговска дейност, но от 2011 г. е започнало да реализира значителни по обем търговски обороти, и е декларирало значителна по размер печалба:

За 2011 г. е деклариран оборот от 218 597 лв, направени разходи за дейността в размер на 217 678 лв. и е декларирана печалба в размер на 919 лв.; За 2012 г. – оборот 1 345 641, 50 лв., разходи 1 310 717, 50 лв., печалба 34 924 лв.; За 2013 г. – оборот 1 428 961, 87 лв., разходи 1 333 511, 37 лв., печалба 95 450, 50 лв.; За 2014 г. – оборот 1 190 431, 00 лв., разходи 1 152 034 лв., печалба 38 397 лв.; За 2015 г. – оборот 1 853 417, 65 лв., разходи 1 811 750, 05 лв., печалба 41 667, 60 лв.; За 2016 г. – оборот 1 896 850, 90 лв., разходи 1 650 780 лв., печалба 246 070, 90 лв.; За 2017 г. – оборот 1 438 405, 70 лв., разходи 1 377 557, 70 лв., печалба 60 848 лв.; За 2018 г. – оборот 563 138, 75 лв., разходи 520 950 лв., печалба 42 188, 60 лв.

От писмото от ТД на НАП /на л.398/ се установява, че дружеството не е имало неплатени данъчно-осигурителни задължения, няма възложени или проведени ревизионни производства. Така събраните доказателства обосновават извод, че дружеството „Е. Т“ЕООД в периода 2012 г. – 2015 г., когато негов едноличен собственик и управител е бил ответника А. А., е извършвало активна търговска дейност, със значителен оборот, и е реализирало търговска печалба в достатъчен размер, който е позволявал изплащането на дивидент в размер на 60 000 лв., за който е и удържан и внесен по сметка на ТД на НАП дължимият дънък върху дивидентите и ДОД, подадена е и декларация за дължимия данък върху дивидентите /на л.474-475/. Представените по делото доказателства за изплатените дивиденти – разходни касови ордери на л.612 и л.613, протоколи от решения на едноличния собственик на капитала на „Е. Т“ЕООД от 14.09.2014 г. и от 16.02.2015 г. на л.611 и л.610, ще се приемат и кредитират от съда, макар да са изходящи от ответника частни документи, тъй като в релевантния период именно той е бил длъжностното лице, което е следвало да ги издаде, и тъй като верността на същите не е била оспорена от ищеца. Макар да нямат материална доказателствена сила, съдът преценява тези доказателства във връзка с останалите събрани по делото доказателства /отговор на писмо от НАП, подписано от Т. И – управител на „Е е О“ЕООД на л.608, описание на счетоводни операции на л.609, подадени от дружеството ГДД, писмо от ТД на НАП, платежно нареждане за внесен данък върху изплатения дивидент, декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО/ и приема за установено от фактическа страна, че ответникът А. А. е получил от дружеството „Е. Т“ЕООД през 2014 г. като приход дивидент в размер на 54 000 лв., и през 2015 г. приход от дивидент в размер на 2660, 85 лв.

С отговора на исковата молба ответниците са релевирали твърдение, че в анализа следва да бъде включен и получен от тях приход от получени от тях обичайни дарения по повод на сватбеното им тържество през 2012 г. от гостите на тържеството, в размер от около 40 000 лв. За установяване на това твърдение по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П Т. Същата заявява, че е приятелка на ответницата, и по време на сватбеното тържество на ответниците, състояло се на 28.10.2012 г., тя била натоварена с организаторски функции - да носи отговорност за подаръците, които гостите дарявали на младоженците. На сватбата присъствали около 190 – 200 гости, като голяма част от тях дарявали парични средства – в лева и евро. Бабите на младоженците им дарили златни пендари – 6 броя. В деня след тържеството, в дома на младоженците, били преброени дарените парични суми, които били на обща стойност около 43 000 – 44 000 лева, като свидетелката лично участвала при преброяването им.

Съдът намира така дадените показания за подробни, конкретни, логични и основани на личните непосредствени впечатления на свидетелката. Също така съдът съобразява, че изложените от свидетелката обстоятелства съответстват на установените национални традиции /които съществуват от дълбока древност не само в българската култура, а и в културната традиция на повечето народи/ младоженците да бъдат дарявани от всеки гост на сватбеното им тържество, като в съвременността предпочитаната от гостите и от младоженците форма на даровете е в парични средства. Съобразно посочения брой на гостите, сумата от 43 000 – 44 000 лева съответства на сума от около 220 лева за всеки гост, която съставлява дар в подходящ размер с оглед значимостта на събитието, като най- близките роднини е обичайно да даряват значително по-големи суми.

По тези съображения съдът кредитира показанията на свидетелката, и приема за установено, че ответниците са получили приход от обичайни дарове по повод на сватбеното си тържество в размер на 43000 лв., като съобразява също, че е обичайно разходите за сватбеното тържество да бъдат поемани в голямата си част от родителите на младоженците.

С отговора на исковата молба ответникът А. А. е представил 6 броя заложни билети за получени краткосрочни заеми от „З к ••••••“, обезпечени със залог на бижута:

Заложен билет №19243 /на л.648/ – за предоставена в заем сума от 5000 лв. на 17.02.2017 г., с падеж 17.03.2017 г., с дължима сума за плащане на падежа 5200 лв.; Заложен билет №22251 /на л.649/ - за предоставена в заем сума от 3000 лв. на 21.12.2017 г., с падеж 21.01.2018 г., с дължима сума за плащане на падежа 3120 лв.; Заложен билет №20759 /на л.650/ - за предоставена в заем сума от 4500 лв. на 17.08.2017 г., с падеж 17.09.2017 г., с дължима сума за плащане на падежа 4680 лв.; Заложен билет №18713 /на л.651/ - за предоставена в заем сума от 2000 лв. на 23.12.2016 г., с падеж 23.01.2017 г., с дължима сума за плащане на падежа 2100 лв.; Заложен билет №19058 /на л.652/ - за предоставена в заем сума от 3000 лв. на 12.07.2016 г., с падеж 12.08.2016 г., с дължима сума за плащане на падежа 3150 лв.; Заложен билет №21246 /на л.653/ - за предоставена в заем сума от 7800 лв. на 30.09.2017 г., с падеж 31.10.2017 г., с дължима сума за плащане на падежа 8122, 40 лв.

Така получените заеми през 2016 г. в общ размер от 5000 лв. и през 2017 г. в общ размер на 20300 лв. не са декларирани от А. А. – видно от писмо от ТД на НАП /на л.397/, за периода 2009 г – 2017 г. същият не е подавал ГДД. От представените договори не се установява те да са били подписани от заемателя или от заемодателя /графите за полагане на подписи са празни/, както и да са били реално предадени от залогодателя на залогоприемателя заложените вещи, или да е била предадена от заемодателя на заемателя уговорената заемна сума. Както договора за заем, така и договора за залог са реални договори, съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД /относно договора за заем/ и чл.156, ал.1 от ЗЗД /относно договора за залог/, поради което техните правни последици настъпват с реалното предаване на заемната сума и съответно – на заложената вещ. При липса на доказателства да е осъществено предаването на сумата и на заложените вещи, съдът намира, че твърдението на ответниците за реализиран приход от заемни средства, получени от „З к ••••••“ в посочените размери и на посочените дати, за недоказано. Ето защо, в анализа не следва да се включват като приход посочените в заложните билети заемни суми, както и не следва да участват като разход посочените в заемните билети дължими на падежа суми.

С отговора на исковата молба са представени от ответниците и 370 броя билети за изплатени суми от „Еврофутбол“ /на л.654-728/, на обща стойност /съгласно Приложение №2 към СИЕ на л.940-944/ от 142 740, 39 лв. за 2016 г. и в размер на 16 302, 40 лв. за 2017 г. От представените документи не се установява на кого са били изплатени сумите, тъй като формата за изплащане на печалба не съдържа като реквизит името на получателя, нито на лицето, направило залога. Съгласно чл.60, ал.3 от Закона за хазарта, удостоверителните знаци, издавани от организатора на спортните залагания, не съдържат като задължителен реквизит името на лицето, направило залога. Съгласно чл.47, ал.1 от Закона за хазарта, удостоверителният знак за направения залог съставлява ценна книга на приносител, и печалбата се изплаща в брой на приносителя на удостоверителния знак за направения залог, когато печалбата е в размер до 5000 лв., и не се касае за онлайн залагания по смисъла на чл.41, ал.2 от ЗХ. Следователно, представените доказателства за изплатени печалби от спортни залагания, са годно доказателствено средство. Същевременно, фактът, че същите са в държане на ответниците, обосновава оборима презумпция, че държателят им е лицето, на което са изплатени печалбите, удостоверени с тях. Верността на представените писмени доказателства за изплатени печалби от хазарт не е оспорена от ищеца. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи несъответствието в имуществото на проверяваните лица, същият не е оборил презумпцията, че държателят на фискалния документ за извършено плащане е именно лицето, което е извършило плащането /в случая – лицето, направило залога/, съответно – получателят на удостоверената със същия документ печалба. Приходите от спортни залагания не са били декларирани от ответниците в ГДД, макар същите да са подлежали на деклариране, и не са подлежали на облагане с данък върху доходите на физическите лица, съгласно чл.13, ал.1, т.20 от ЗДДФЛ. Недекларирането на получените печалби от хазарт съставлява административно нарушение, но не изключва факта твърдените печалби да са реализирани, при наличие на представени по делото надлежни писмени доказателства за изплащането на такива печалби на ответниците. Ето защо, така удостоверените печалби следва да се включат в анализа, като получени приходи от ответниците през 2016 г. и през 2017 г. – съобразно изчислените от СИЕ размери в Приложение №2 към експертизата /на л.940-944/, които съдът коригира, като отстранява констатираните технически грешки в описа, както следва:

В таблица на л.940 – относно отразения залог от 14.07.2016 г. на играта „Еврошанс“ на л.662-гръб, отразен погрешно в размер от 170 лв., вместо действителния размер от 117, 40 лв.; В таблица на л.942- относно отразения залог от 18.02.2016 г. на играта „Еврофутбол“ на л.682 – отразен погрешно в размер на 299, 97 лв., вместо действителния размер от 290, 97 лв.; В таблица на л.942- относно отразения залог от 03.06.2016 г. на играта „Еврофутбол“ на л.691 – отразен погрешно в размер на 276, 70 лв., вместо действителния размер от 176, 70 лв.; В таблица на л.942- относно отразения залог от 04.08.2016 г. на играта „Еврофутбол“ на л.696 – отразен погрешно в размер на 316, 66 лв., вместо действителния размер от 326, 66 лв.; В таблица на л.943- относно отразения залог от 15.11.2016 г. на играта „Еврофутбол“ на л.705-гръб – отразен погрешно в размер на 636, 23 лв., вместо действителния размер от 436, 23 лв.

Също така, обаче, в анализа следва да бъдат включени и направените разходи за направени залози, удостоверени със същите писмени доказателства. След посочените корекции и прости математически изчисления /корекция на изчисления от вещото лице резултат от сбора на печалбите, и сборуване на удостоверените разходи в представените доказателства за изплатени печалби/, съдът приема за установено, че общия размер на реализираните приходи от печалби от спортни залагания през 2016 г. е общо 142 388, 39 лв., за които са направени разходи за направени залози в общ размер на 41 015, 20 лв., а за 2017 г. ответниците са реализирали приходи от печалби от спортни залагания в общ размер от 16 302, 40 лв., за които са направили разходи за залози в общ размер на 2837, 20 лв.

За останалите години от проверявания период няма подадени ГДД. Съдът приема за установени приходите, получени от А. И. А., удостоверени съобразно справката за осигурителен доход /на л.417-420/, като изчисления от приетата по делото ССЕ „Месечен облагаем доход“, е в размери, както следва:

За 2009г. – 1 696, 20 лв. с платец „И т“ ООД.

За 2010г. – 4 600 лв. с платец „И т“ ООД.

За 2019г. – 8 309, 40 лв. с платец „С о ЕООД.

Приемат се за установени и приходите, получени от А. А. по банкова сметка № BG•••••••••••, в резултат от направени вноски от трети лица:

На 29.06.2015 г. – 310 лв. от вносител П М, с основание „захранване“ /на л.516/; На 03.09.2018 г. – 975 лв. от вносител П М, с основание „захранване на сметка“ /на л.524/; На 26.09.2018 г. – 200 лв. от вносител В Х, с основание „захранване на сметка“ /на л.524/.

Макар да не е установено по делото основанието за извършване на посочените парични вноски, същите са постъпили по банковата сметка на ответника и са били на негово разположение през проверявания период, поради което следва да се включат в анализа като приход.

Приемат се за установени от СИЕ /на л.927/ приходите, получени от ответника А. по негова банкова сметка в евро, открита в „П б“АД с IBAN: BG ••••••••••, получени през 2012 г. чрез трансфери от италиански фирми, в общ размер на сумата 7 613, 17 евро /представляваща сбора на изтеглените суми от общо преведените 7700 евро, от които са удържани такси за обслужване на банковата сметка и комисионни за извършваните преводи/, с левова равностойност от 14 890, 07 лв. по фиксирания курс на БНБ /от извлечение на л.532-533/.

От извлечение по кредитна карта №•••••••••• с одобрен кредитен лимит от 10 000 лв., се установява, че ответникът А. А. е ползвал кредитен ресурс, и е заплатил погасителни вноски, както следва:

През 2016 г. е ползван кредит в размер на 24 879, 52 лв., и са внесени погасителни вноски в размер на 22 646, 26 лв.; През 2017 г. е ползван кредит в размер на 27 212, 37 лв., и са направени погасителни вноски в размер на 18 508, 80 лв.; През 2018 г. е ползван кредит в размер на 26 180, 27 лв., и са направени погасителни вноски в размер на 24 029, 20 лв.;

През 2019 г. е ползван кредит в размер на 3 075, 73 лв. и са направени погасителни вноски в размер на 2 887 лв.

Посочените суми, получени като кредитен ресурс по кредитната карта, следва да бъдат включени в анализа като приход за съответната година, а в разходната част на анализа следва да бъдат отчетени изплатените погасителни вноски по кредитната карта за съответната година.

Не следва да бъдат включвани в анализа нито като приход, нито като разход, направените от титуляра на банковата сметка вноски на каса по собствената му банкова сметка, тъй като същите не съставляват нито приход, нито разход за титуляра на сметката, а съставляват трансформация на парични средства в брой - във вземания по банкова сметка за същата сума, с които нито се увеличава, нито са намалява патримониума на титуляра на банковата сметка.

За ответницата Е. С. А. по делото не се установяват декларирани получени/предоставени заеми, като няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за релевантния период /от писмо от ТД на НАП на л.398/.

От Справка за изплатени суми от фирми по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ /на л.403/, е видно че Е. С. А. е получила доход в размер на 1 000 лв., от продажба на МПС за 2017 г. От справката за осигурителен доход /на л.422-426/ и от заключението на приетата ССЕ /на л.920/ се установява, че получения „Месечен облагаем доход“ от Е. С. А., през проверявания период, е както следва:

За 2012г. – 479, 85 лв. с платец „Д и“ ЕООД.

За 2013г. – 2 794, 12 лв. с платец „Д и“ ЕООД.

За 2015г. – 652, 06 лв. с платец „Д и“ ЕООД.

За 2016г. – 3 300 лв. с платец „Е. Т“ ЕООД.

За 2017г. – 6 600 лв. с платец „Е. Т“ ЕООД.

За 2018г. – 6 270 лв. с платец „Е. Т“ ЕООД.

За 2019г. – 3 823, 65 лв. с платец „Е. Т“ ЕООД.

Съдът намира за установено също, че ответницата Е. С. А. е получила и приход от изплатени обезщетения и помощи, в размери, съобразно Приложение №1, кол.2 към ССЕ /на л.939/, както следва: за 2013 г. -1095, 08 лв.; за 2014 г – 4 717, 29 лв.; през 2015 г. – 3 758, 44 лв.; през 2016 г. – 333 лв. и през 2017 г. – 370 лв.

От приетата СИЕ /на л.928-л.929/ се установява, че ответницата Е. А. е ползвала кредитен ресурс по кредитна карта, обслужвана по сметка с № BG83RZBB91551090230660, /л.488-489, т.2/: през 2012 г. е ползван кредитен ресурс в размер на 50 лв., като за погасяването на задълженията е внесла сумата от 126 лв.; през 2013 г. е ползван кредитен ресурс в размер на 446, 20 лв., като за погасяването на задълженията е внесена сумата от 1765, 45 лв.;

• по издадена на нейно име кредитна карта №5414 942729893010 /от извлечение на л.571, т.2/ не е ползван кредитен ресурс, като са плащани такси за обслужване на сметката в размер на по 45 лв. за 2018 г. и за 2019 г. Относно обичайните разходи за издръжка на семейството, съдът приема за установени разходите, изчислени от експертизата, на базата на средния месечен разход за издръжка по данни на НСИ за релевантния период /на л.929-930/, съобразно броя членове на семейството на А. А. – за периода от 07.08.2009 г. до м. ноември, 2012 г. – за едночленно домакинство; за периода от м. ноември, 2012 г. до м. 11, 2013 г. – за двучленно домакинство; и за периода от м.11, 2013 г. до 07.08.2019 г. – за тричленно домакинство. Същите се приемат за установени в размери, както следва: за 2009 г. /за 5 месеца/ - общо 1400, 83 лв.; за 2010 г. – общо 3583 лв.; за 2011 г. – общо 3874 лв.; за 2012 г. – 4 987, 67 лв; за 2013 г. – 8 723, 67 лв.; за 2014 г. – 12061 лв.; за 2015 г. – 12 145 лв.; за 2016 г. – 12 358 лв.; за 2017 г. – 12 889 лв.; за 2018 г. – 14 504 лв.; за 2019 г. /за 7 месеца/ - 8 460, 67 лв. Относно обичайните разходи за издръжка с отговора на исковата молба ответниците са релевирали възражение, че в началото на проверявания период са живеели в едно домакинство с родителите си, които са поемали разходите за издръжката им. За доказване на това възражение по делото не са събрани доказателства, поради което съдът намира възражението за недоказано, при лежаща върху ответниците доказателствена тежест да установят възражението си, поради което същото се отхвърля, като неоснователно.

Съобразно установените данни за задгранични пътувания на ответниците през проверявания период /от писмо вх.№ТД08-15675/04.10.2019 г. на ОД на МВР – Пловдив на л.247-л.2551, т.1/, съдът приема за установени изчислените от СИЕ /на л.930/ разходи, направени от ответниците за нощувки и дневни разходи, както следва: за 2014 г. – общо 742, 37 лв.; за 2015 г. – общо 1920, 88 лв.; за 2016 г. – общо 3315 лв.; за 2017 г. – общо 2210, 08 лв.; за 2018 г. – 1048, 60 лв. С отговора на исковата молба е релевирано от ответниците възражение, че разходите за задгранични пътувания са по-малки от установените от експертизата /изчислени съобразно Наредбата за командировките в чужбина/, тъй като семейството при част от пътуванията е гостувало при близки и приятели, и не е правило разходи за настаняване. За доказване на това твърдение по делото не са събрани никакви доказателства, поради което съдът приема възражението за неоснователно.

При така събраните доказателства, съдът приема за установени получени от ответниците приходи, доходи и източници на финансиране, и направени разходи по години, както следва: за 2009 г. – получен от А. А. приход от трудово правоотношение общо 1696 лв.; направени разходи за издръжка на едночленно домакинство – общо 1400, 83 лв. след приспадане на разходите се констатира нетен доход – остатък от средства в размер на 295, 17 лв.; за 2010 г. – получен от А. А. приход от трудово правоотношение общо 4600 лв.; направени разходи за издръжка на едночленно домакинство – общо 3583 лв. след приспадане на разходите се констатира нетен доход – остатък от средства в размер на 1017 лв.; за 2011 г. – не са установени получени приходи от ответника А. А.; направени разходи за издръжка на едночленно домакинство – общо 3874 лв. при изчисляване на нетния доход за 2011 г. се констатира недостиг на средства в размер на 3874 лв. След приспадане на положителния остатък от предходните две години /спестени средства общо 1312, 17 лв./, недостигът на средства се редуцира до - 2 561, 83 лв.

Съдът взема предвид, че през 2011 г. дружеството „Е. Т“ЕООД, чийто едноличен собственик през този период е бил А. А., е реализирало значителен търговски оборот, като е декларирало нетни приходи от продажби в размер на 218 597 лв., разходи в размер на 217 678 лв., и облагаема печалба за същата година в размер на 919 лв. Посочените данни /от ГДД на л.470-472/ обосновават извод, че едноличното търговско дружество на ответника А. А. е разполагало с достатъчно оборотни средства, с които ответникът е могъл да заплаща разходите си за лична издръжка през тази година и да ги осчетоводява като разходи на дружеството, чрез т.нар. „скрито разпределение на дивидент“, което би могло да осъществи евентуално административно нарушение при воденето на счетоводната отчетност на дружеството или нарушение на данъчното законодателство, но не обосновава извод за незаконен произход на средствата, с които е компенсиран недостига. за 2012 г. – получени общо приходи в размер на 56 281 лв., в това число: от ответника А. А. - приходи по банкова сметка от италиански фирми общо 14 890, 07 лв., както и приход от продажба на МПС /л.а.“М“ рег.№••••••••/ в размер на 11 261 лв.; получени приходи от ответницата Е. А. от трудово правоотношение общо 479, 85 лв. /за периода октомври-декември, 2012 г./ и усвоен кредитен ресурс по кредитна карта в размер на 50 лв. /л.488/; получени от двамата ответници приходи от обичайни дарения по повод на сватбеното тържество – 43 000 лв.; направени разходи в общ размер на 41 060, 67 лв., в това число: разходи за издръжка в общ размер на 4 987, 67 лв.; погасителни вноски по кредитна карта 126 лв. /Ев.Ар.- извлечение на л.488/, погасителни вноски по кредит, получен преди проверявания период общо 312 лв. /Ев.Ар. – л.486/; платени данъци 25 лв.; разходи за закупуване на л.а. „••••••“ с рег.№•••••••• в размер на 11 583 лв.; разходи за закупуване на л.а.“А ••••••••“ с рег.№••••••• в размер на 24 027 лв. след приспадане на разходите се изчислява нетен доход за 2012 г. – остатък от средства в размер на 15 220, 33 лв.

Ако се приеме, че през предходната година е осъществено временно неформално „заемане“ на паричен ресурс от оборотните средства на собственото на ответника еднолично търговско дружество, които през следващата година са били възстановени, остатъкът от средства за 2012 г. се редуцира до 12 658, 50 лв. за 2013 г. – получени общо приходи в размер на 45 334, 40 лв., в това число: от ответника А. А. – сумата 18 540 лв. от продажба на л.а.“Б“ рег.№••••••, и сумата 22 149 лв. от продажба на л.а. „А ••••••••“ рег.№••••••••, както и сумата от 310 лв., преведена по банковата му сметка от лицето П М; от ответницата Е. А. – получен доход от трудово правоотношение в размер на 2794, 12 лв., сумата от 1095, 08 лв. от изплатени социални плащания /обезщетения и помощи/, и усвоен кредитен ресурс по кредитна карта в размер на 446, 20 лв. /л.488-489/; направени разходи в общ размер на 13 764, 12 лв., в това число: разходи за издръжка на домакинството в размер на 8723, 67 лева; внесени от Ев.Ар. погасителни вноски по кредитна карта 1765, 45 лв. /СИЕ на л.929, извлечение на л.488-489/, погасителни вноски по кредит, получен преди проверявания период 3262 лв. /л.486-487/, внесени 13 лв. от Ем.Ар. за такси по банкова сметка /л.485/; след приспадане на разходите се изчислява нетен доход за 2013 г. – остатък от средства в размер на 31 570, 28 лв. за 2014 г. – получени общо приходи в размер на 84 357, 29 лв., в това число: от ответника А. А. – сумата 54 000 лв. от дивиденти и сумата 27 638 лв. от продажба на л.а. „М“ рег.№••••••••; получени приходи от ответницата Е. А. от социални плащания /обезщетения и помощи/ в размер на 4719, 29 лв.; направени разходи в общ размер на 44 572, 37 лв., в това число: разходи за издръжка на домакинството в размер на 12 061 лева; извънредни разходи за пътувания в размер на 742, 37 лв. /от СИЕ на л.930 и писмо от ОД на МВР на л.247-251/; разходи за придобиване на л.а. „М ЦДИ“ рег.№ •••••••• в размер на 27 752 лв. и разходи за придобиване на мотопед „•••••••••• в размер на сумата от 4017 лв. след приспадане на разходите се изчислява нетен доход за 2014 г. – остатък от средства в размер на 39 784, 92 лв. за 2015 г. – получени общо приходи в размер на 7 102 лв., в това число: получени приходи от А. А. – 2660, 85 лв. от дивиденти, и 5 лв. от продажба на дружествени дялове; получени приходи от Е. А. – 652, 06 лв. от трудово правоотношение, и 3789, 09 лева социални плащания /обезщетения и помощи/; направени разходи в общ размер на 61 963, 88 лв., в това число: разходи за издръжка на домакинството в размер на 12 142 лв.; извънредни разходи за задгранични пътувания в размер на 1920, 88 лв.; разходи за придобиване на л.а. „Б •• ••••••••• в размер на 47 901 лв. при изчисляване на нетния доход за 2015 г. се установява недостиг от средства за годината в размер на 54 861, 88 лв., който обаче е изцяло компенсиран от спестени средства през предходни периоди /12 658, 50 лв. за 2012 г., 31 570, 28 лв. за 2013 г. и 39 784, 92 лв. за 2014 г. – общо 84 013, 70 лв./, като след компенсиране на недостига, спестените средства се редуцират до общ размер от 29 151, 82 лв. за 2016 г. – получени общо приходи в размер на 170 850, 91 лв., в това число: получени приходи от А. А. – 24 879, 52 лв. усвоен кредитен ресурс по кредитна карта и реализирани печалби от спортни залагания в общ размер на 142 338, 39 лв.; получени приходи от Е. А. – 3300 лв. доход от трудово правоотношение и 333 лв. социални плащания /обезщетения и помощи/; направени разходи в общ размер на 146 707, 59 лв., в това число: разходи за издръжка на домакинството в размер на 12 358 лв.; извънредни разходи за пътувания в размер на 3315, 13 лв.; извънредни разходи за спортни залози в общ размер на 41 015, 20 лв.; погасителни вноски по кредитна карта на Ал.Ар. в общ размер на 22 646, 26 лв.; разход за придобиване на л.а. „••••••••••• в размер на 55 873 лева; разход за придобиване на недвижим имот – апартамент на ул.“•••••••••“ №23 в размер на 11 500 лв. след приспадане на разходите се изчислява нетен доход – остатък от средства в размер на 24 143, 32 лв.; за 2017 г. – получени общо приходи в размер на 139 064, 77 лв., в това число: получени приходи от А. А. – 46 500 лв. от продажба на л.а.“•••••••••••, усвоен кредитен ресурс по кредитна карта общо в размер на 27 212, 37 лв., и приходи от печалби от спортни залагания в размер на 16 302, 40 лв.; получени приходи от Е. А. – 39 000 лв. от продажба на наследствен имот, 3080 лв. от продажба на л.а. „•••••••••, доход от трудово правоотношение 6600 лв. и 370 лв. социални плащания /обезщетения и помощи/; направени разходи в общ размер на 288 201, 90 лв., в това число: разходи за издръжка на домакинството в размер на 12 889 лв.; извънредни разходи за пътувания в размер на 2210, 08 лв.; погасителни вноски по кредитна карта на Ал.Ар. в общ размер на 18 508, 80 лв.; изплатени лизингови вноски в общ размер 53 175, 82 лв.; разходи за придобиване на л.а. „••••••••••• в размер на 51 954 лв.; разходи за придобиване на недвижим имот на ул.“Я С“ в размер на 146 627 лв.; извънредни разходи за спортни залози в общ размер на 2837, 20 лв. при изчисляване на нетния доход се установява недостиг от средства за годината в размер на 149 137, 13 лв., който частично се компенсира от спестени средства през предходните години общо в размер на 53 295, 14 лв. /=24143, 32 лв.+ 29 151, 82 лв./, като след компенсацията остава некомпенсиран недостиг от средства в размер на 95 841, 99 лв.

Съдът взема предвид обстоятелството, че дружеството „Е. Т“ООД, в което през 2017 г. ответникът А. А. е бил съдружник с дял 50% и управител на дружеството, през същата година е реализирало нетни приходи от продажби в размер на 1 438 405, 70 лв., и е направило разходи в размер на 1 377 557, 70 лв., като е декларирало облагаема търговска печалба в размер на 60 848 лева. С оглед значителния обем оборотни средства на дружеството, управлявани от ответника А. А., съдът намира, че недостигът от лични средства е могъл да бъде компенсиран чрез т.нар. „скрито разпределение на дивиденти“, което би могло да осъществи евентуално административно нарушение при воденето на счетоводната отчетност на дружеството или нарушение на данъчното законодателство, но не е достатъчно да обоснове извод за незаконен произход на средствата, с които е компенсиран недостига. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи по несъмнен начин наличието на незаконно придобито от ответниците имущество, при така събраните по делото доказателства съдът намира да не се установява по несъмнен начин, че ответниците не са могли да придобият със средства със законен произход имуществото, придобито през 2017 г., а именно - на л.а. „•••••••••••, и недвижим имот на ул.“Я С“. за 2018 г. – получени общо приходи в размер на 155 533, 27 лв., в това число: получени приходи от А. А. – приход от продажба на дружествени дялове 80 000 лв., приходи от трудово правоотношение 616 лв., усвоен кредитен ресурс по кредитна карта общо 26 180, 27 лв., приход от продажба на л.а.“Б“ с рег.№••••••••• в размер на 41 292 лв., и 1175 лв. получени преводи по банкова сметка от трети лица; получени приходи от Е. А. – доход от трудово правоотношение 6270 лв.; направени разходи в общ размер на 67 518, 09 лв., в това число: разходи за издръжка на домакинството общо 14 504 лв.; извънредни разходи за пътувания в общ размер на 1048, 60 лв.; погасителни вноски по кредитна карта на Ал.Ар. общо в размер на 24 029, 20 лв.; заплатени лизингови вноски в общ размер на 27 936, 29 лева /от извлечение на л.522-525 и СИЕ на л.925/; след приспадане на разходите се изчислява нетен доход за 2018 г. – остатък от средства в размер на 88 015, 18 лв., с които е възможно да е бил компенсиран недостига от средства за предходната година, чрез връщане на неформално заети от „Е. Т“ООД оборотни средства, с което недостигът от средства през 2017 г. би се редуцирал до размера от 7 826, 81 лв.

Съдът взема предвид, че до м. ноември, 2018 г., ответникът А. А. е бил съдружник в дружеството „Е. Т“ООД и управител на същото. За 2018 г. дружеството е реализирало нетни приходи от продажби в размер на 563 138, 75 лв. и е направило общо разходи 520 950 лв., като е декларирало търговска печалба в размер на 42 188, 60 лв. Предвид значителните оборотни средства на дружеството, които са били управлявани от ответника А. А. до м.ноември, 2018 г., същият е имал възможност да осъществи неформално възстановяване на евентуално заети средства от оборотните средства на дружеството. за 2019 г. /до 07.08.2019 г./ - получени общо приходи в размер на 70 847, 73 лв., в това число: получени приходи от А. А. – приход от трудово правоотношение 8309, 40 лв., усвоен кредитен ресурс по кредитна карта в общ размер на 3 075, 73 лв. и приход от продажба на л.а.“Б“ с рег.№••••••••• в размер на 45 639 лв.; получени приходи от Е. А. – доход от трудово правоотношение 3823, 60 лв. и получен приход в размер на 10 000 лв. от продажба на недвижим имот – апартамент в гр.Пловдив, на ул.“•••••••••“ №••••••••; направени разходи до края на проверявания период 07.08.2019 г. в общ размер на 46 189, 48 лв., в това число: разходи за издръжка на домакинството в общ размер на 8460, 67 лв.; погасителни вноски по кредитна карта на Ал.Ар. в общ размер на 2887 лв.; платени лизингови вноски общо в размер на 17 874, 81 лв. /от извлечение на л.525-527 и СИЕ на л.925/; разходи за придобиване на л.а.“••••••“ с рег.№•••••••• в размер на 16 967 лв.; след приспадане на разходите се изчислява нетен доход за 2019 г. /до 07.08.2019 г./ – остатък от средства в размер на 24 658, 25 лв.

При така приетите за установени получени приходи и направени разходи от ответниците през релевантния период, съдът намира, че не се установява да е налице „значително“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ несъответствие в имуществото на ответниците, спрямо реализираните от тях нетни доходи през целия проверяван период, поради което не може да бъде формирано обосновано предположение, че придобитото от тях имущество през проверявания период, което е налично в патримониума им в края на проверявания период, е незаконно придобито. Дори да се приеме, че недостигът от средства, констатиран през 2011 г. и през 2017 г., не следва да бъде компенсиран с остатъци от средства за последващи периоди, поради липса на наведени твърдения и представени по делото конкретни доказателства за осъществено „скрито разпределение на дивиденти“ или неформално заемане на средства от оборотните средства на дружеството „Е. Т“ООД, то общия недостиг на средства, който не може да бъде компенсиран от установени спестени средства от физическото лице А. А. и съпругата му Е. А. от предходни периоди, се установява в размер общо на 97 403, 82 лв. /2 561, 83 лв. през 2011 г. и 95 841, 99 лв. през 2017 г./, което несъответствие в имуществото на ответниците за целия проверяван период не е „значително“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като не надхвърля сумата от 150 000 лв. за целия проверяван период.

Дори да се приеме, че разходът за придобиването на имота на ул.“•••••••••“ №23 през 2016 г. следва да се възприеме в размера на опредЕта от СОЕ пазарна цена на имота от 36 579 лв., вместо възприетия от съда разход от 11 500 лв., без да се признава като приход от продажбата на същия имот през 2019 г. пазарната му оценка съгласно приетата СОЕ, то несъответствието в имуществото би нараснало до размера от 122 482, 82 лв. /= 97 403, 82 лв. +36579 лв. – 11500 лв./, която сума отново не обосновава извод за наличие на значително несъответствие в имуществото на ответниците по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

По тези съображения предявените обективно съединени искове за отнемане на претендираното имущество на ответниците, налично в патримониума им към края на проверявания период /07.08.2019 г./, са изцяло неоснователни, и следва да се отхвърлят, поради липса на изискуемите от закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на процесното имущество.

Като е достигнал до различни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва изцяло да се отмени, и вместо него да се постанови ново решение по същество, с което предявените от К обективно съединени искове против двамата ответници да се отхвърлят изцяло.

При този изход от спора, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Със списъци по чл.80 от ГПК ответниците са претендирали общо 14 704 лв. разноски за първоинстанционното производство /на л.1063 от делото на ПОС/, и 2699, 14 лв. разноски за въззивното производство /на л.40 от делото на ПАС/, които следва да се присъдят на двамата ответници в пълен размер, на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК. С оглед изхода от спора във въззивното производство, ищецът следва да бъде осъден на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, да заплати дължимата за производството пред първостепенния съд държавна такса в общ размер на 5398, 27 лв.

Така мотивиран, съдът