Решение № 1264 от 28.5.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 5/2026 г.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на А. Д. П., [ЕГН], от с. Лясково, Обл. Добрич, [улица], чрез адвокат Г. Д. – ДАК против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000177/18.12.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. "3", АА ЗДвП, на Началник група, на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с която спрямо него е приложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати при постановяването й съществени нарушения на процесуалните правила и такива на материалния закон и неговата цел, както и с основни принципи на административното право. Твърди се липса на мотиви в обжалваната заповед и липса на извършени от страна на жалбоподателя нарушения на ЗДВП. Отправя се искане за нейната отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Д. поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Началник група, на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за адвоката на жалбоподателя. След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 19.12.2025 г., а жалбата е подадена 05.01.2026 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, същата се явява процесуално допустима за разглеждане. По нейната основателност, съдът установи следното: Представените по делото доказателства установяват, че е съставен акт за установяване на административно нарушение cep. GA, номер: 4902854/18.12.2025 г. против жалбоподателя, за това, че като водач на товарен автомобил - Рено Мастер, вид ППС: ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, рег.№ /номер на рама YE07YEV, СУМПС № 068345137003, категория , поделение издало СУМПС: за това, че на 17.12.2025 г., около 17:10ч. в обл. Добрич, общ. Добрич-Град, гр. Добрич, бул. Добруджа, на кръстовището с ул. Оп. Д. К., посока към ул. Никола Петков, управлява гореописания автомобил Рено Мастер с Великобритански регистрационен номер: FE07YEV, като отнема предимство на пресичащите булеварда пешеходци на разрешава зелен сигнал за пешеходци, от ресторант Фесто към бензиностанция Томи, по сигнализирана пешеходна пътека тип Зебра с пътна маркировка М8. 1, които с цел да избегнат сблъсък отскачат напред и падат на земята, с което не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. С това създава реална опасност и предпоставка за пътно транспортно произшествие. Като нарушени са посочени разпоредбата на чл.119, ал. 1, пр. З ЗДВП не пропуска преминаващите по пешеходна пътека и чл. 5, ал. 2 т. 1 ЗДВП водач на ППС не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в явлението /пешеходци и водачи на двуколесни ППС/. Посочено е, че от нарушението имуществени вреди не са претърпели. Иззети били СУМПС № 068345137003. Предвид съставения АУАН с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000177/18.12.2025 г. административният орган - Началник група, на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, приложил спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, "аа" ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец. В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед,. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 3573-2522/02.09.2025 г. на Директор ОД МВР - Добрич, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. Противно на твърденията в жалбата, оспорената ЗППАМ съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактически и правни основания по отношение основанията за прилагане на процесната ПАМ. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на лицето е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ. Предвид горното, съдът намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения. По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з" /нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. / от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: аа) един месец - за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 5, ал. 2, т. 6 и чл. 183, ал. 6 и 7. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „з“, „аа“ ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача някое от нарушенията - чл. 182, ал. 1, т. 5, ал. 2, т. 6 и чл. 183, ал. 6 и 7 ЗДВП. По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства качеството „водач“ на жалбоподателя. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, с оглед събраните по делото доказателства, съдът съобрази следното: В случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирани две нарушения – 1. Чл. 119, ал. 1, пр. З ЗДВП не пропуска преминаващите по пешеходна пътека и 2. Чл. 5, ал. 2 т. 1 ЗДВП водач на ППС не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в явлението /пешеходци и водачи на двуколесни ППС/. При анализ на описаните в АУАН и ЗППАМ факти и обстоятелства и от събраните по делото доказателства и предвид че презумтивната доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП на АУАН, не е оборена, съдът намира, че са налице достатъчно данни, които да обосноват извода за извършени от жалбоподателя нарушения на чл. 119, ал. 1, пр. З и чл. 5, ал. 2 т. 1 ЗДВП. Никое от тези две посочени в ЗППАМ нарушения обаче, не се субсумират в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „аа“ ЗДвП, съответно не са нарушения наказуеми с никоя от разпоредбите посочени в правната норма - чл. 182, ал. 1, т. 5, ал. 2, т. 6 и чл. 183, ал. 6 и 7 ЗДВП. Наказанието предвидено в чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДВП, е за водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място над 40 km/h, се наказва с глоба 600 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В чл. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДВП е предвидено за превишаване разрешената скорост извън населено място с над 50 km/h наказанието на водача да е глоба 600 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Нарушението предвидено в чл. 183, ал. 6 ЗДВП е за повторност на нарушение по ал. 5, т. 1 от същия член, а именно преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, като предвиденото наказание е водачът да се наказва с глоба в размер 300 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец. Член 183, ал. 7 ЗДВП предвижда нарушение, изразяващо се в навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Налице е неправилно приложение на материалния закон, чрез прилагане на ПАМ, която е предвидена за нарушения на ЗДВП, различни от посочените в чл. 171, т. 1, б. „з“, „аа“ ЗДвП. Предвид гореизложеното, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на правния спор, своевременната претенция на жалбоподателя за присъждане на направените в съдебното производство разноски се явява основателна. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 06.01.2026 г., удостоверяващ платено в брой възнаграждение от 511,29 евро, както и писмени доказателства за платената държавна такса от 5,11 евро, общо 516,40 евро, които следва да се възложат за възстановяване на ответника.