Решение № 6163 от 14.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2786/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Тайс Еко – Метали“ ЕООД срещу решение № 22962 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 44746/2024 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 8910 лв., представляваща платен при отпаднало основание депозит за участие в търг. Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че клаузата за задържане на депозита (т. 2.9 от правилата за провеждане на търга) е нищожна поради заобикаляне на закона. Намира, че задържането на депозита, внесен от спечелилия търга, при последващо непровеждане на търга със следващия класиран участник представлява злоупотреба с право и води до неоснователно обогатяване за ответника, като показва намерението на възложителя процесните вещи въобще да не бъдат продавани в нарушение на нормите на ЗОП. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск в цялост. Въззиваемият „Национална електрическа компания“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното: Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е платил на ответника претендираната сума от 8910 лв. като депозит за участие в публичен търг с тайно наддаване за продажбата на три броя козлови кранове съобразно обявената от ответното дружество процедура. Със заповед № ВЦ-АЦ-427- 2/26.09.2023 г. на управителя на предприятие „Водноелектрически централи“ към „НЕК“ ЕАД ищцовото дружество е определено с спечелило търга с оглед предложената от него най-висока цена от 234876 лв. с ДДС, но предвид невнасянето й в определения 14-дневен срок договор за продажба между страните не е бил сключен, а платеният депозит е бил задържан от възложителя на основание т. 2.9 от условията за участие в търга. Ответникът признава, че вещите не са били продадени на втория по ред наддавач, тъй като Съветът на директорите на „НЕК“ ЕАД не е дал необходимото разрешение за сключване на сделката, като депозитът и платените от участника с втора най-висока предложена цена суми са му били възстановени, а ищецът намира, че с последващия отказ да продаде крановете ответното дружество е целяло да го увреди и се е обогатило неоснователно. Противно на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че посочената клауза от обявените от ответника правила за провеждане на търг с тайно наддаване не е нищожна. В случая не са приложими разпоредбите на Закона за обществените поръчки, тъй като бъдещият договор не е с предмет строителство, покупка на стоки или доставка на услуги при разходване на публични средства, а е с предмет продажба на дълготрайни материални активи на публично предприятие по реда на чл. 29, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. В последния е предвидено заплащането на депозит при регистриране на участник в търга, който се задържа от възложителя в случай на последващ отказ на лицето да участва в търга (т. 5 от Приложение № 1 към чл. 29, ал. 2 ППЗПП). Следователно, оспорената клауза на т. 2.9 от условията за провеждане на търга в настоящия случай съответства напълно на нормативната уредба и не е нищожна поради противоречие със закона, нито може да се приеме, че клаузата е недействителна поради заобикаляне на закона. С цитираното правило не се преследва забранена от закона цел, напротив – задържането на депозита обезпечава добросъвестността в преддоговорните отношения в съответствие с общия принцип на чл. 12 ЗЗД и цели да гарантира, че участниците в търга няма да се отметнат от предложената от тях цена и заявеното желание да закупят вещите, предмет на тръжната процедура, при посочените условия. Идентични разпоредби се съдържат и в уредбата на публичната продан (чл. 493, т. 1 ГПК) и на търга с тайно наддаване в производство по несъстоятелност (чл. 717е, т. 1 ТЗ), в които също се предвижда заплащане на депозит (задатък) с цел гарантиране сериозността в намеренията на участващите наддавачи. Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че в случая възложителят преследвал забранена от закона цел – да се увреди ищецът, респ. ответникът да се обогати неоснователно. Задържането на депозита е следствие единствено от поведението на ищеца и неговото бездействие да доплати предложената от него цена в определените срокове, като запазването на платения депозит в патримониума на ответника е разрешено от закона, без оглед на обстоятелството дали впоследствие вещите, предмет на търга, ще бъдат продадени на следващ наддавач. Обстоятелството, че възложителят е задържал крановете и депозита, не е равнозначно на неоснователно обогатяване – да се приеме обратното означава, че неоснователно обогатяване ще има и при продажбата на крановете на следващия наддавач, доколкото и в този случай възложителят ще е задържал както депозита на първия обявен купувач, така и платената от втория купувач продажна цена. Задържането на платения депозит е изцяло в съответствие със закона и с целта на тази норма да наложи санкция на наддавача, който се е отметнал от предложението си да закупи вещите на посочената от него най-висока цена, без значение от последващото развитие на търга, което стои извън отношенията между страните по делото. С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че задържането на сумата не цели увреда на друго лице – ответното дружество е провело тръжната процедура по обявените правила и е обявило ищеца за купувач, като липсата на сключен между страните договор се дължи изцяло на отказа на ищеца да плати цената. Платеният от него депозит е задържан от насрещната страна въз основа на валидната разпоредба на т. 2.9 от правилата за провеждане на търга, като основанието за получаване на сумата от 8910 лв. от ответника не е отпаднало – фактът, че впоследствие търгът не е проведен до край, не го опорочава, нито създава предпоставки за връщане на платената от ищеца сума, доколкото участието на последния в тръжната процедура вече е приключило с едностранния му отказ да доплати цената. Задържаният депозит представлява имуществена вреда за ищцовото дружество, но тя се дължи на собственото му бездействие, респ. на противоправното поведение на неговите контрагенти (за които се твърди да са били недобросъвестни и да не са изпълнили паричните си задължения към ищеца, което е лишило последния от финансова възможност да доплати цената по търга в указания срок), чиято договорна отговорност би могла да бъде ангажирана при наличието на предпоставките по чл. 82 ЗЗД. Предвид изложеното, предявеният иск за връщане на платения депозит от 8910 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Предвид идентичните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, съдът