Решение № 590 от 22.7.2024 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1386/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.121, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“б“ от КТ. Подадена е искова молба от Т. И. К., ЕГН ••••••••••, адрес: с. Н. К., общ. Шумен, обл. Шумен, ••• срещу „Х. Транс“ ЕООД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, •••, в която посочва, че на 28.09.2022 г. страните сключили трудов договор, по силата на който ищеца се задължил да престира труд като шофьор на товарен автомобил, а ответникът да му заплаща трудово възнаграждение в размер на 800 лева. Основната дейност на ответника е международен транспорт в полза на белгийския спедитор Райден, Белгия в целия Европейски съюз и Великобритания. Теглените от ищеца ремаркета са били с белгийски регистрационни номера и собственост на белгийският спедитор Райден, Белгия. А превозваните товари - на трети лица, които са наели Райден, Белгия да ги транспортира в множество страни- членки на Европейския съюз.Ищецът фактически престарал труд при ответника като „международен шофьор на товарен камион (тир), управлявайки съчленено превозно средство с товари на белгийския спедитор Райден. С микробус ответникът транспортирал ищеца от България до гр. Брюксел, К. Белгия, евентуално до държава в ЕС, където се намира камиона и откъдето последният се качвал и започвал период на ежедневно, постоянно и непрекъснато шофиране и пребиваване в камиона по около шест непрекъснати месеца, по -долу наричани многомесечни периоди. По време на тези периоди на шофиране ищецът прекарвал единствено и само в камиона, шофирайки, престоявайки, изчаквайки товарене, респ. разтоварване, по граници. С микробус от Брюксел ответникът връщал ищеца в България, след приключване на многомесечните периоди на постоянно шофиране. По изключение някои се връщали с лични автомобили. След кратка почивка, всичко започнало отново. Извънсъдебно ответникът признал пред органите на НАП, подавайки Декларации обр. 1 по чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, че е ищецът е осигурен за съответните периоди, подробно посочени в исковата молба. Заявява, че по делото е приложено „Ръководство“, което му е изпратено по негово изрично 325285 към „Вашата Европа“. Според това „ръководство“ му се дължат допълнителни възнаграждения, конкретно описани в исковата молба. Съобразно изложеното и на основание чл. 121а, ал. 4 КТ, счита, че ответникът следва да му заплати „най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава“, т.е минималните възнаграждение, бонуси, обезщетения и др. за К. Белгия за същата длъжност. Моли да бъде приложен чл.162 ГПК, ако бъде преценено че исковете са основателни, но няма достатъчно данни за размера им. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1 000 лева, представляваща разлика между паричната равностойност на престирания от ищеца труд, изчислена по минималните ставки на К. Белгия по описаните в исковата молба параметри от една страна, и платеното му от ответника трудово възнаграждение от друга страна за периода 28.09.2022г. до 24.04.2023г. При условията на евентуалност, ако искът по предходната точка бъде отхвърлен, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1000 лева, на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща сумата, с която ищеца е обеднял, неполучавайки от ответника действителната парична равностойност за престираният от него труд, а ответникът се е обогатил. В хода на делото ищецът прави увеличение на иска с правно основание чл. 121, ал. 4 вр. ал. 1, т.1 от КТ от 1000 лева на 23 211, 91лева, което увеличение е допуснато с протоколно определение от 10.11.2023г. Претендира деловодни разноски. В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Заявява, че действително ищеца е бил в трудовоправни отношения с „Х. транс“ ЕООД за периодите: - 28.09.2022г. - 24.04.2023г. но силата на трудов договор № 84/28.09.2022г., прекратен по взаимно съгласие па основание чл. 325. ал.1.т.1 от КТ на 24.04.2023г. със Заповед № 66/24.04.2023г. В посочения по-горе трудов договор има уговорено трудово възнаграждение в размер на 800 лева месечно. Т. К. е назначен на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона. като предвид характера на работа има издавани заповеди за командироване на К. - 3 броя: Заповед 173/04.10.2022г.. Заповед № 9/18.01.2023г. и Заповед № 26/16.03.2023г. Във въпросните заповеди е записано ищеца къде се командирова, какво извършва и какво ще му се заплаща съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Счита, че съобразно разпоредбите на българското законодателство и международните регламенти дейността, която извършва „Х. транс” ЕООД попада в разпоредбите на чл. 121 oт КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Именно по този начин са извършени изчисленията па дължимите възнаграждения на ищеца, като същите коректно са изплатени. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответното дружество за периода от 28.09.2022г. до 24.04.2023г., когато правоотношението е прекратено. Той е заемал длъжността "шофьор на товарен автомобил“. От назначената по делото СТЕ се доказва, че той е извършвал превоз на товари в няколко държави на ЕС Италия, Франция, Германия, Белгия и др., за което има издадени командировъчни заповеди. Ответникът не оспорва заключението на СТЕ относно дестинациите, дни на извършване и времетраене на транспортните курсове, както изминатите километри. Въз основа на описаните обстоятелства между страните съществуват няколко спорни въпроса, от чийто отговор зависи какво е дължимото трудово възнаграждение на ищеца. На първо място ответникът твърди, че ищецът по време на командироването му не е извършвал каботажни, а международни превози, които изключва възможността да има „приемаща“ държава, съответно заплащането да е съобразно законодателството на тази държава. Действително от изготвената СТЕ се изяснява, че ищецът не е извършвал каботажни превози, международни – в различни държави от ЕС. Ищецът твърди, че и при международни превози е приложима разпоредбата на чл.121а от КТ, т.к всички заявки за превоз са подавани от белгийско дружество „Райден“, което има качеството на спедитор. Основният спорен въпрос по делото е дали по отношение на трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество следва да се прилага разпоредбата на чл. 121а КТ или същият е бил командирован в различни държави –членки на ЕС за извършване на транспортни услуги на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съобразно разпоредбата на чл. 121а КТ командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) в предприятие от същата група предприятия. В конкретния казус се твърди от ищеца, че е налице хипотезата на чл. 121а, ал. 1, б. а от КТ – командироване от български работодател за своя сметка и по свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите в държавата – членка на ЕС (в случая се твърди Белгия). Съдът намира, че в настоящото производство е доказано твърдението, че белгийското дружество „Райден“ е спедитор и превозите извършвани от ищеца са именно въз основа на договор/заявка между ответния и белгийския спедитор. На законния представител на ответника са зададени въпроси по реда на чл.176 от ГПК именно относно горното обстоятелство и той е заявил, че превозите се извършват въз основа на заявка от белгийското дружество. В представените по делото CMR също е налице обозначаване на тази белгийска фирма и съдът не намира за логична друга причина за това обстоятелство, освен факта, че това е спедитора на товарите. При това положение следва да се приеме, че между дружеството – ответник и спедитора е бил сключен договор за превоз, който не е формален- чл. 367 и сл. ТЗ, регламентиращи договора за превоз не изисква писмена форма за неговата действителност. Чл. 121а КТ е в сила от 30.12.2016 г и с него в българското законодателство е транспонирана Директива 96/71/ЕО за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Изрично от приложното поле на директивата са изключени само предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав (чл. 1, § 2). В нейното приложно поле остават останалите видове транспорт. При действието на чл. 121а КТ международните превози не са изключени, нито е ограничено приложението на този законов тест по отношение на тях. Следователно при наличие на останалите предпоставки на посочената законова норма на КТ, тя ще намери приложение за командироване на шофьори и в държави от Европейския съюз, в държави – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария. В практиката на ВКС преди приемане на разпоредбата на чл. 121а КТ, при действаща разпоредба на чл. 121, ал. 3 КТ е посочено, че да се приеме обратното означава да се отрече, че от обхвата на Директива 96/71/ЕО е изключен международния транспорт, което не е така, видно и от Предложение на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО и от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на международния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС. В последното ясно е посочено, че Директива 96/71/ЕО намира приложение за международните превози, а не само за каботажни превози, определени в Регламент /Е0/ № 1072/2009 г. и регламент /Е0/ № 1073/2009 г., при които превозът се извършва изцяло в една приемаща държава-членка- решение № 298/09.01.2019 г по гр. д. № 2180/2018 г на ВКС и решение № 173/1.03.2017 г по гр. д. № 4431/2016 г на ВКС. Макар тези решения да са постановени по спорове, касаещи правоотношения, развили се преди приемане на чл. 121а КТ, настоящият състав счита, че изложените в тях мотиви са относими и към спорове, касаещи правоотношения възникнали след 31.12.2016 г. Тези мотиви касаят приложение на Директива 96/71, която е транспонирана в чл. 121а КТ. (В този смисъл и Определение №3316/27.06.2024г. на ВКС по гр.д.№199/2024г., IV г.о.) В случая са налице всички предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. "а" КТ - български работодател командирова ищеца на територията на друга държава – членка на Европейския съюз за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите- договор за превоз с белгийско дружество- спедитор "Райден". Що се отнася до приложението на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, то тя е обща по отношение на специалната Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, издадена на основание законовата делегация по чл. 121а, ал. 8 КТ от МС. Именно последната намира приложение при наличие на командироване по реда на чл. 121а КТ, независимо от посоченото правно основание в заповедите за командироване на ищеца, приложени по делото. Неоснователно е и възражението, че в случая няма приемаща държава – членка, на която да се предостави съответна услуга, още повече, че ищецът е извършвал превоз на товари на територията на много държави –членки, напр. Франция, Германия, а не само на Белгия. Фактът, че ищецът е пребивавал на няколко държави – членки по повод извършваните превози не изключва приложението на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. а КТ, тъй като тези услуги в различните държави са извършвани по договор между белгийския спедитор и българския работодател, поради което и се претендира трудово възнаграждение в размер на минималното такова за същата работа в Белгия. Съгласно ал. 4 на чл. 121а КТ за срока на командироване или изпращане на работника се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Това включва и минималните ставки за длъжността в Кралство Белгия за отработеното време, в които ищецът е бил в командировка. По делото е изготвена ССЕ, според която за процесния период дължимото възнаграждение е в размер на 23 211, 91 лева или изцяло съвпада с претенцията на ищеца. Следва да се посочи, че при изчисляване на този размер, ВЛ е възприело като дължими по вид и стойност възнаграждения, които са посочени в представения от ищеца документ – отговор от „Вашата Европа“ - консултационна услуга на ЕС за обществеността. Доколкото този документ не е оспорен, съдът възприема за меродавни тези стойности, които са цитирани и в различни решения на СЕС. Също е необходимо да се уточни, че към момента на изготвяне на ССЕ, все още не е била изготвена СТЕ, която детайлно проследява маршрутите, дестинациите, времетраенето и изминатите километри от ищеца за процесния период. Вещото лице по ССЕ е изготвило експертизата въз основа на твърденията на ищеца, но доколкото СТЕ потвърждава същите, не е била налице необходимост от допускане на повторна ССЕ. С оглед на горното съдът счита, че дължимата сума, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 28.09.2022г. до 24.04.2023г. е 23 211, 91 лева, което води до извода, че искът е изцяло основателен. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, в полза на бюджета на съдебната власт 928, 47 лева – държавна такса върху размера на уважения иск и 330 лева- платено възнаграждение от авансовите суми на съда на ВЛ по ССЕ Ищецът претендира деловодни разноски, но по делото липсват доказателства за извършени такива, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.