Решение № 530 от 11.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1691/2024 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. П. Ч., повереник на частния тъжител М. К. Б., срещу присъда № 20114256 от 25.01.2024 г., постановена по НЧХД № 15655 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., НО, 111-ти състав, с която подсъдимата М. И. К. е призната за невинна по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147 вр. 26, ал. 1 НК за това, че в периода от 07.11 до 08.11.2020 г. при условията на продължавано престъпление с три деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при която последващите се явяват продължение на предишните, чрез личен профил в социалните мрежи „Фейсбук“ и „Инстаграм“, регистриран под името М.М.К. и в публичен профил на електронна търговия, контролиран от нея – “Megs.eu Онлайн бутик“ на интернет страница www.megz.eu, разгласила позорни обстоятелства за М. К. Б. (М. К.), като клеветата била разпространена по друг начин, както следва:

1. На 07.11.2020 г. в публичния си личен профил в социалната мрежа „Фейсбук“, регистриран под името М.М.К. разгласила позорно обстоятелство за другиго - М. К. Б. (М. К.) като заявила: „К. принуждаваше за с••••, за да продължи да излъчва предаванията си с мен. Твърди, че @••••, @••••, @•••• и всички останали плеймейтки, които са му гостували, са му се отплащали с ду••••, за да са в ефир. Поради тази причина вече няма да видите мои предавания при него, защото аз не ду••• за слава. Ще кажа и още – човек, който всяка седмица говори от национален ефир за морал – е гнил отвътре, вечно пиян и дрогиран. Също по темата за морала – лично съм присъствала на телефонни разговори, в които един от най – големите критици на правителството се уговаря за срещи с президента. А после се хвали пиян – колко пари му взема и как той създава и руши имиджа в тази държава. Винаги съм била до болка честна – дори когато ми е коствало всеки да се изправи срещу мен. Този път си мислех да замълча, но дочух, че се е случвало с други, затова разказвам. Повече предавания с К. няма да има“.

2. На 08.11.2020 г. в публичния си личен профил в социалната мрежа „Фейсбук“ и в социалната мрежа „Инстаграм“, регистриран под името М.М.К. и в публичен профил на електронна търговия, контролиран от нея – “Megs.eu Онлайн бутик“ на интернет страница www.megz.eu, разгласила позорни обстоятелства за другиго - М. К. Б. (М. К.), като заявила: „Много момичета ми писаха, за да ми споделят как те също са получавали сексуални ултиматуми на работното си място или под други форми на властова зависимост. Всички казват „и какво може да направим“, „кой ще ни повярва“, „няма смисъл“. Факт е, че в България за този проблем не се говори и няма общественоизвестни работещи методи за справяне с него. Поради тази причина ще използвам популярността си, за да се опитам да прокарам движението #metoo в България. Писах на международната организация и ще дам всичко от себе си, за да изградя работещ метод за адресиране на проблема в България. Засега създавам страницата @metoobulgaria и приканвам всеки, който е имал подобен проблем, да споделя. Също търся си админ на страницата. Някой, който е лично съпричастен с каузата и иска да се бори с нея. Пишете в профила @metoobulgaria. Сега накратко ще споделя моята история с К., за да покажа колко сложни могат да бъдат понякога нещата и да дам пример, че не е срамно да се говори. В проблема със сексуалното изнудване рядко има доказателства, защото всичко обикновено се случва в лични разговори. Тук, обаче това че съм вено онлайн се оказа положително.

Без да искам съм позаписала и позапазила доста неща. Публикувам някои смс – и пряко свързани с темата за мен. Това щеше да е нормално, ако той не бе стигнал до сексуално – работни ултиматуми в тях. Има секс – има предаване. Няма секс – няма предаване.“ 3. На 08.11.2020 г. в публичния си профил в „Инстаграм“, регистриран под името М.М.К., разгласила позорни обстоятелства за другиго - М. К. Б. (М. К.), като заявила: „Присъствах на рождения ден на М.Т.. К. също беше там. Започва да ме навива да му бъда гост в предаването. Казах, че не искам да говоря за личните си драми и че единственият начин да участвам е като направим сборно предаване на „Маската“ и „Втори план“. Той се съгласи и направихме социалния експеримент „Богат – Беден“. Предаването се получи удар в 10-тката и М. заговори да има рубрика при него. Каза, че той иска да се насочи към политическата журналистика, а аз да застана на неговото място. Радвах се много. Симпатизирах му безкрайно и му се възхищавах като на кумир. За мен да се уча от него и да го наследя беше златна възможност. Не след дълго обаче той започна да ми прави комплименти и закачки. Мислех си – те мъжете така се държат – въобразяваш си. После станах директни покани. И някак той все така извърташе нещата, че уж да се видим лично, за да говорим по работа, а все пиеше и говореше за секс. Започнах да се чувствам зле и да се опитвам да разгранича нещата. В типично свой стил с дълги, огромни обяснения му разказвах, че така не се работи и че отношенията не бива да се случват по този начин. Накрая всичко прерасна в директни ултиматуми и искания. Постоянно ме склоняваше и убеждаваше, че това е нормално, като ми казваше, че всички преди мен са го правили. За мен беше избор на ценности – как да говоря за морал от телевизора като съм го постигнала неморално. Започнах да ходя на срещите с омраза. Той искаше да са у тях, къщата му се ползваше за офис. На последната ни среща имаше и други жени – те пиеха, опипваха се и танцуваха – говорим за 6-7 часа следобеда. Повръщаше ми се. Той ми каза: „Ти много и те се самопоканиха.“ Аз не издържах и на поредното притискане му казах някои неща, които мисля за него. Той е честолюбив и се скарахме. Една от пияните жени там взе да ме обижда и да ми казва да си тръгна. Аз се разплаках и си тръгнах. Оказа се, че съм си забравила портмонето. Наложи се да идва СОТ-а, защото те бяха пияни и се заключиха. Това беше, после си мълчах. Казах си – стига, минало заминало, не създавай драми. После чух за други случаи и реших да споделя“.

С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК М. К. Б. е осъден да заплати на М. И. К. сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а на Софийски районен съд е осъден да заплати сумата от 1300 (хиляда и триста) за изготвяне на съдебно техническа експертиза и явяване на вещо лице в съдебно заседание, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата и допълнението към нея се изразява несъгласие с постановената присъда като се твърди, че тя е неправилна и незаконосъобразна. Районният съд не бил обсъдил правилно показанията на свидетелите М. К. и С.Г. с оглед тяхната заинтересованост и производния характер на тези доказателства. Незаконосъобразно били придадена доказателствена стойност на решението на СГС по гражданския иск на тъжителя срещу подсъдимата. В противоречие със закона били обсъждани изявления и действия на тъжителя в качеството му на публична личност. Неправил бил изводът на съда, че К. била упражнила своето конституционно право на мнение. Категорично било установено, че инкриминираните твърдения на подсъдимата не отговаряли на истината. Погрешен бил правният извод на съда, че от субективна страна престъплението „клевета“ трябвало да бъде извършено със специална цел. Искането към въззивната инстанция е оправдателната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която К. да бъде призната за виновна в извършване и на трите деяния, посочени в тъжбата.

В съдебно заседание пред СГС тъжителят не се явява като се представлява от двама повереници – адв. П. Ч. и адв. М. К.. Адв. Ч. заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея. Развива изложените в тях съображения като сочи, че процесните твърдения на подсъдимата били с конкретно съдържание и носели информация за точно определени обстоятелства, които се явявали позорни от гледна точка на общоприетите морални разбирания. Не е съгласен със защитната теза на К., че се касаело за оценка и упражняване правото на свобода на изразяване, тъй като то имало конкретни граници. Твърди, че истинността на нейните твърдения била опровергана.

Адв. Ч. възприема решението като порочно и по отношение на неговото мотивиране като сочи конкретни негови абзаци, онагледяващи неяснота и противоречия. На стр. 10-а от мотивите не било ясно защо съдът се позовавал на публикации в печата, кредитирайки обяснения на подсъдимата. Не било ясно защо на стр. 11-а съдът се позовал на предаване с участието на професор И.Х.. На стр. 12-а и 13-а съдът бил изложил противоречиви съображения от които не можело еднозначно да се определи какво бил приел съда – дали има деяние, дали то е доказано или лицето заявява истински обстоятелства. Правният анализ на първата инстанция бил „процесуална каша“ по отношение на това, кои факти са приети за съставомерни, дали представляват деяние, дали са верни или представляват право на мнение. Пледира за отмяна на присъдата и постановяването на осъдителна такава. Претендира разноски.

Адв. К. изразява сходни доводи за неправилност на обжалвания акт.

Неправилно били кредитирани показанията на свидетелите К. и Г., и обясненията на подсъдимата. Неправилно СРС бил възприел тъжителя като личност с прекалено либерални разбирания. Не било ясно какво означава за съда понятието „нормалност“. Неправилно било преценено, че изявите на К. били в рамките на нейното конституционно право на мнение. Незаконно били транспонирани мотиви от решението по гр. дело № 1194/2023 г. на СГС. Съдът порочно бил определил поведение като на тъжителя като сексуален ултиматум. Еднопосочно бил дал вяра на публичната информация, която обслужвала подсъдимата. Не били доказани твърденията за разгулен живот на Б., за употреба на забранени субстанции и алкохол, за връзки с президентската администрация. Не било доказано авторството на съобщенията на тъжителя до подсъдимата. Дори формално да се приемело, че евентуално Б. бил упражнил спрямо нея ултимативно сексуално поведение, това не оправдавало последващото разпространение на невярна и позоряща информация.

Повереникът на подсъдимата, адв. П., се явява в съдебно заседание.

Счита, че волята на районния съд била ясно изразена, но можела да се съгласи с някои упреци към мотивите на решението. Нямало основание обясненията на подсъдимата да не бъдат кредитирани. Свидетелките К. и Г. били добронамерени и липсвала причина за съмнение в показанията им. Твърденията на подсъдимата били истина и по делото били събрани, доколкото било възможно, доказателства за това. К. била упражнила правото си на свободно изразяване. Не била осъществила престъплението, за което била предадена на съд, нито от обективна и субективна страна. Не претендира разноски пред въззивната инстанция.

Подсъдимата К. се явява лично и поддържа заявеното от адвоката си.

Заявява, че нямала намерение да пише постове или да съди тъжителя, докато той не я бил обидил публично в профила на друга жена.

В последната си дума подсъдимата иска от съда да бъде оправдана.

Това, което била написала, изразявало цялата истина. То било нейната истина и нейното субективно мнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, а именно липсват мотиви към постановената присъда. Налице е неяснота в начина на изразяване на волята на съда, в резултат на което е невъзможно да бъде проследена неговата аналитична дейност при решаване на един от въпросите по чл. 305, ал. 3 от НПК – въз основа на какви правни съображения се аргументира съдебния акт.

Мотивите на решението се намират на листи от 427-и до 435-и в кориците на първоинстанционното дело като нямат собствена номерация. От лист 427-и, лице, до средата на лист 432-ри, гръб, са развити съображенията на съда по отношение на установените от него обстоятелства и е направен анализ на доказателствата. От средата на лист 432-ри, гръб, с въвеждащото изречение „При така установената от съда фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, следва да бъдат направени следните правни изводи“, съдът е започнал да излага своите правни съображения. Тяхната подредба е смислово подредена до края на лист 433-ти, лице, който завършва с изречението „Противното не би довело до написването и публикуването на въпросните постове в социалните мрежи, предмет на разглеждане в…“.

Това изречение следва да бъде довършено в началото на лист 433-ти, гръб, който обаче започва с текста „нееднократно да и отправя предложения за секс, да употребява алкохол и наркотични вещества, както ида и споделя за връзки с президентската институция“.

Така съставено, изречението няма логика. Целият текст на лист 433-ти, гръб, се явява смислово различен от текста на предхождащото го лице на лист 433-ти. Никоя страница от мотивите не може да бъде логично продължение на лист 433-ти, лице.

Лист 434-ти, лице, е с идентично съдържание на лист 433-ти, гръб.

Лист 434-ти, гръб, започва с частта от изречението „постоянно пиян и употребява наркотици, който поставя сексуални ултиматуми и парадира с взимането на пари от държавни институции, за да гради имидж на лица, да бъде определен като „гнил отвътре“. В мотивите не се открива друга част от изречение, която да представлява адекватно начало на посочената.

Лист 434-ти, лице, завършва с изречението „Поради тази причина, макар и при обърната доказателствена тежест да докаже истинността на…“, което може да бъде логическо продължено с текстът „твърденията си, е налице отсъствие на субективна страна за извършване на престъпление, което е допълнителен аргумент за несъставомерността на трите изпълнителни деяния.“, с който започва лист 435-и, лице.

Лист 434-ти, гръб, завършва с изречението „В случая подсъдимата, макар и по косвен начин, доказва в хода на съдебното следствие“, че е действала с пълното съзнание, че частният тъжител упражнява сексуален тормоз спрямо нея срещу предложението да продължат тяхната съвместна професионална дейност, възприела го е“, което може да бъде продължено логически с предхождащата го на лист 433-ти, гръб, част от изречение „нееднократно да и отправя предложения за секс, да употребява алкохол и наркотични вещества, както и да и споделя за връзки с президентската институция“.

При разместване на листите по начин, който да съответства на посочения в горните два абзаца логически ред, то отново лист 433-ти, лице, няма смислово продължение на други страници, а за лист 434-ти, гръб, няма съответна логически свързана предходна страница.

Обективирането на правните съображения на районния съд за постановяване на обжалваната присъда в гореизложеното описание изцяло компрометира изпълнението на възложената в чл. 305, ал. 3 от НПК задача. Юридическите основания за постановяване на съдебния акт са задължителна част от него и първостепенно условие за надлежен инстанционен контрол върху тях е те да представляват логически свързан текст. Настоящият състав не може да неглижира очевидната неразбираемост на мотивите в тази им част. Опит за обсъждането им в така представения вид ще представлява изграждане на хипотеза за действителната воля на първия съд, а съмнение в тази посока е недопустимо.

Може да бъде направено предположение, че е налице техническа грешка при разпечатването на мотивите на хартия и съответното им прилагане по делото по реда на чл. 82, ал. 6 от ПАС. Такава грешка обаче не може да бъде отстранена от въззивния съд, тъй като мотивите не са публикувани в електронна форма в съдебната информационна система. Задължение за тяхното издаване в електронен вид районният съд е нямал, предвид разпоредбите на чл. 33, ал. 7 от НПК и §216 и 218 от ПЗР на ЗСВ, по аргумент на които за висящите дела, образувани преди 01.07.2021 г., не са приложими правилата на електронното правосъдие. Настоящото производство е образувано с подаване на тъжбата на 20.11.2020 г. и формата за валидност на съдебните актове по него е писмена на хартиен носител.

Резултатът от констатираната смислова несвързаност на мотивите на постановената присъда, в частта им на юридическите доводи на които тя се основава, представлява процесуално нарушение съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. То е от категорията на абсолютните и не може да бъде отстранено от въззивната инстанция. Ако този съд постанови акт по същество, то ще бъдат ограничени правата на страните в процеса като те бъдат лишени от една инстанция, която дължи правен анализ на възприетите от нея факти. Това налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав