Решение № 1665 от 31.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2604/2023 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, във вр. с чл. 278 ГПК. Образувано е по жалба вх. № 06847 от 07.02.2023 г., подадена от длъжниците Н.В. С.-М. и „С. -73“ ООД срещу разпределение, обективирано в протокол за разпределение от 23.01.2023 г. по изпълнително дело № 20218380403221 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Навеждат доводи, че погрешно е изчислен размерът на направените разноски по изпълнението. Излагат съображения, че погрешно е цитиран размерът на задълженията на Н.В. С.-М. за данък върху процесния недвижим имот, като не е взето предвид, че посочената имотна партида в протокола за разпределение включва и други имоти, извън този, срещу който е било насочено изпълнението. Посочват, че част от задълженията за данък недвижим имот са погасени по давност – за 2015 г., за 2016 г. и за 2017 г. Поддържат, че неправилно е цитирано задължението на Н.В. С.-М. към „ДИ Г.-Б.“ ООД, като не е отчетено, че наложената възбрана от „УниКредит България“ АД, правоприемник на който се явява този взискател, не служи за обезпечение на цялото задължение към него. В същото време, посоченият размер от 2766778, 05 лв. не отговаря на действителното задължение по изп. д. № 879/2022 г. на ЧСИ Г..Д. Намират, че неправилно е изчислен и посочен размерът на разноските по делото, вкл. дължимата на съдебния изпълнител пропорционална такса. Молят съда да отмени разпределението и да извърши разпределение на постъпилите суми коректно и спрямо законовите изисквания. Постъпили са писмени становища от длъжниците В.С.П. и С. В.С., с които се присъединяват към изложеното в жалбата и молят съда да отмени разпределението и да извърши ново такова. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Столична община, в който са изложени доводи за неоснователност на подадената жалба. Взискателите „ДИ Г.-Б.“ ООД, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ и „И. Р.“ ЕООД не са подали възражение срещу жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Представени са мотиви на частен съдебен изпълнител М.Б. във връзка с обжалвания акт, в които са изложени съображения, че жалбата е неоснователна. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, във възраженията на взискателя Столична община и становищата на длъжниците В.С.П. и С. В.С., и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лица, легитимирани да обжалват, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Изпълнителното производство е образувано по молба на „И. Р.“ ЕООД срещу Н.В. С.-М., В.С.П., С. В.С. и „С. -73“ ООД. По делото е насочено изпълнение срещу собствен на длъжника Н.В. С.-М. недвижим имот, представляващ Гараж № 8, с площ от 25.33 кв.м., намиращ се на адрес: гр. София, ул. „••••••• Върху него е наложена възбрана, извършен е опис и е била насрочена публична продан за периода от 02.11.2021 г. до 02.12.2021 г., в рамките на която недвижимият имот е продаден срещу цена от 46900, 00 лв. По делото са задържани на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от ГПК два депозита на купувачи по проданта в размера на по 2980, 00 лв., поради невнасяне на цената в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК. Като присъединени взискатели по делото са конституирани „ДИ Г.-Б.“ ООД, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, както и Столична община. Представено е удостоверение на Столична община „ОП-Красна поляна“, видно от което дължимите от Н.В. С.-М. данъци за недвижим имот гараж № 8, находящ се в гр. София, р-н „Красна поляна“, ул. „Райна Княгиня“ 1, възлизат на 2671, 75 лв. за периода 2015 г. – 2022 г. Представено е и удоствоерение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на НАП ТД-София, съгласно което общият размер на публичните задължения на Н.В. С.-М. възлиза на 2848, 92 лв. Представено е съобщение, изпратено чрез електронна поща от ЧСИ Г..Д, в което е посочено, че размерът на вземанията на присъединения взискател „ДИ Г.-Б.“ ООД по и.д. № 879/2022 г. по описа на ЧСИ Г..Д са в размер на 2766778, 05 лв. С обжалваното разпределение от първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са приети разноски по изпълнението в общ размер на 2304, 00 лв., от които 1980 лв. – разноски по т. 1, т. 2, т. 5, т. 10, т. 20 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, 288 лв. - разноски по т. 5, които да се преведат по сметка на ЧСИ и 36 лв. – такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределението. По ред втори, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на Столична община е разпределена сумата от 1111, 71 лв., като е определена пропорционална такса от 130, 72 лв. Посочено е, че не са налице вземания от редове от трети до пети. От шести ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, в полза на НАП е разпределена сумата от 2848, 92 лв., като е определена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 297, 50 лв. След изплащане на горепосочените вземания, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение, е посочено, че общият размер на сумата за разпределение между хирографарните кредитори възлиза на 46167, 15 лв. Приетият размер на вземането на кредитора „Д.Г.Б.“ ООД е 2766778, 05 лв., а на „И. Р.“ ЕООД е 56996, 84 лв. Съобразно съотношението между тези вземания, на „И. Р.“ ЕООД е разпределена сумата от 820, 67 лв., като е определена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 111, 91 лв., а на „Д.Г.Б.“ ООД е разпределена сумата от 41713, 68 лв., като е определена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3520, 89 лв. Както е посочено в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 Г., ОСГТК на ВКС, разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението. Производството по чл. 463 ГПК (за обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК) се различава от производството по чл. 435 ГПК (за обжалване действията на съдебния изпълнител) по своята същност, правомощията на съда и правните си последици. При обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като при установяване на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания. От друга страна, при обжалването на разпределението по чл. 460 от ГПК при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 ГПК норма на чл. 463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролно- отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител. Това разпределение ще бъде задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба - чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. В този смисъл, поставеният въпрос не влиза в предметния обхват на ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, процесуалните въпроси, които се разглеждат в производството по чл. 463 от ГПК, регламентиращи реда на привилегиите, не са свързани с приложението на процесуални предпоставки за допустимост на делото, като от волята на страната зависи, дали тя ще защити процесуалното си право на предпочтително удовлетворение, съответно дължимия обем на удовлетворяване на изпълняемото материално право при разпределението. От друга страна, предвид, че присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението, като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели. По разгледаните в жалбата доводи настоящият състав намира следното: На първо място, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателите, че част от публичните задължения за данък за недвижим имот на длъжника Н.В. С.-М. са погасени по давност. Съдебният изпълнител не може да се произнася по погасяването по давност на предявени за събиране по реда на ГПК вземания, включително тези по чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. В този случай, длъжникът следва да предяви иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, при уважаването на който производството би се прекратило относно погасените по давност вземания. Този ред за защита е приложим и по отношение на публично задължение, когато събирането му е възложено на съдебен изпълнител, тъй като той действа по реда на ГПК и защитата срещу неговите действия се осъществява по предвидения в този кодекс ред (така Определение № 45 от 08.07.2016 г. по адм. д. № 21/2016 г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 34/2018 г. и Определение № 81 от 21.09.2018 г. по адм. д. № 31/2018 г. на смесени петчленни състави на ВАС и ВКС). Що се касае до размера на публичните вземания за местни данъци и такси, същият се установява от писмо от Столична община, отдел „ОП-Красна поляна“, което има характер на официален удостоверителен документ, чието съдържание обвързва съдебния изпълнител и съда. Неправилното посочване на размера на тези вземания би могъл да бъде оспорен по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, респ. да бъде ангажирана отговорността на общината по чл. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са доводите, че в писмото са включени имоти, различни от процесния – в него изрично е посочено, че задълженията са натрупани за недвижим имот, представляващ гараж № 8, намиращ се гр. София, ул. „Райна Княгиня“ № 1. Посочена е една единствена партида, а с различните кодове се разграничават задълженията за данък за недвижим имот и такса битови отпадъци. Неоснователни са и доводите за неправилно посочване на задължението към „Д.Г.Б.“ ООД по изп. д. № 879/2022 по описа на ЧСИ Г.Д.– същото отговаря на посоченото в съобщението от 16.12.2022 г. в размер на 27766778, 05 лв. Съществуването и размерът на задължението към присъединения взискател, удостоверен по друго изпълнително дело, не може да бъде преценяван в производството по чл. 463 от ГПК. Длъжникът може да предяви иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, респ. да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вредите, причинени от неправилното удостоверяване. Този извод съответства и на положението, че и при други хипотези на оспорване на изпълнявани в производството вземания, при оспорване от друг взискател, това също става по исков ред – чрез предявяване на иска по чл. 464 от ГПК. Въпреки че е налице техническа грешка при посочване на процентите от общата сума, на които хирографарните взискатели „Д.Г.Б.“ ООД и „И. Р.“ ЕООД имат право, дължимите им суми са изчислени на база реалното съотношение между вземанията им (2, 02 % и 97, 98 %). Неоснователни са доводите, че с наложената възбрана по и.д. № 879/2022 по описа на ЧСИ Г. Д. не служи за обезпечение на цялото вземане към „Д.Г.Б.“ ООД - възбраната обезпечава всички вземания по изпълнителното дело, независимо кога са приети по него. Следва да бъде посочено също така, че след погасяване на вземанията от първи до шести ред, остатъкът от сумата от 46167, 15 лв. не е достатъчна да погаси задължението, на когото и да е от двамата хирографарни кредитори - „Д.Г.Б.“ ООД и „И. Р.“ ЕООД. В този смисъл, дори да се изключи изцяло или отчасти вземането на „Д.Г.Б.“ ООД, то цялата останала сума би послужила за удовлетворяване на „И. Р.“ ЕООД. В този смисъл и доколкото не е налице жалба от този взискател и предвид постановките на горецитираното Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 Г., ОСГТК на ВКС, то не следва да се преразглежда размерът на вземането на взискателя „Д.Г.Б.“ ООД, нито определената му приспадаща се част от разпределящата се парична сума. Частната жалба е неоснователна и в частта, с която се оспорва размерът на разпределените разноски. В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като размерът им се определя по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Длъжникът дължи разноски за реално извършени изпълнителни действия, които са необходими за принудителното реализиране на вземането. В конректния случай, всички разпределени от съдебния изпълнител разноски са били начислени за реално извършени изпълнителни действия във връзка с провежданото принудително изпълнение. От страна на съдебния изпълнител са били изготвени и връчени общо 41 броя покани, уведомления и книжа (л.16, 17, 18, 19, 51, 66, 67, 68, 69, 106 – фигуриращ в електронното дело, 111, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121, 122, 140, 141, 164, 165, 166, 167, 168, 169, 170, 171, 226, 227, 262, 272, 273, 274, 275, 276, 277, 278, 282, 283), за всяка от които се дължи такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 20 лв. или обща сума от 984 с ДДС. Други 12 бр. съобщения и уведомления за били изготвени и връчени (л. 699, 700, 710, 716, 717, 718, 719, 720, 721, 722, 723 и 724), като таксите за тях, възлизащи на 288 лв. с ДДС, не са били авансово заплатени от взискателите по делото, поради което, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, са били разпределени на съдебния изпълнител. На съдебния изпълнител следва да бъдат разпределени и разноски за изготвяне на самото разпределение в размер на 36 лв. Правилно е определена и дължимата такса за опис на недвижимия имот – гараж № 8, находящ се на ул. „Райна Княгиня“ № 1 по т. 20 от Тарифата, равняваща се на 1, 5 % от по-ниската стойност на по-малката сума от цената на описаната вещ/ценните книжа и от паричното вземане. Цената на описаната вещ възлиза на 34000, 00 лв. и е по-ниска от изпълняваното вземане, като дължимата такса следва да се определи спрямо нея. 1, 5 % от тази сума възлиза на 510 лв. или 612 лв. с ДДС, както правилно е определил и съдебния изпълнител. Длъжникът дължи и разноски за изготвяне на оценка от вещо лице от 200 лв. с ДДС., както и за изготвяне на искане за вписване на възбрана от 18 лв. с ДДС. На длъжника следва да бъдат възложени и разноски за заплатени държавни такси за вписване на възбрана от 15 лв., за издаване на удостоверение за данъчна оценка от 17 лв., за издадена скица за недвижим имот в размер на 20 лв. и за издаване на удостоверение за тежести в размер на 30 лв. Правилно са били определени и относителните такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, с оглед размера на вземанията и при начислен ДДС. Предвид изложеното, обжалваното разпределение е законосъобразно и жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Софийският градски съд