РЕШЕНИЕ

№ 119

гр. •••, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев Членове: Емил Д., Стоев П., М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Г.а като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233300600184 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимата против присъда №19/16.03.2023 г. по нчхд № 801/2022 г. на Районен съд - •••.

Постъпила е жалба (вх. №2761/22.03.2023 г. на РС •••) от подс. М. П. Щ. от гр. •••, чрез защитника адв. П. Х. против присъда №19/16.03.2023 г. по нчхд № 20223330200801/22 г. на Районен съд – •••. Оплакването е, че присъдата е неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения, необоснована и наказанието е явно несправедливо. Твърди се, че обвинението не е доказано, поради което се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна, а гражданския иск отхвърлен. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, отмяна и връщане за нова разглеждане или да измени като се намали наказанието и присъденото обезщетение по гражданския иск. В допълнителни съображения, постъпили в РС ••• с вх. №3572/18.04.2023 г., защитникът адв. П. Х. заявява, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на присъдата, тъй като присъдата липсва конкретно описание на деянието и не може да се прецени за какво е призната за виновна Щ.. Затова не може да се прецени дали диспозитива на присъдата съответства на обявените мотиви. Защитникът твърди, че липсва коментар, относно субективните елементи на деянието, в нарушение на чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК, който задължава съда да отговори дали деянието е извършено виновно. Позовава се и на различие при описание на деянието в тъжбата – „проста ли си, тъпа ли си“ и „тъпа ли си, проста ли си“. Адв. Х. счита, че приетата от съда фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствения материал. Развиват се доводи за недостоверност и противоречивост на част от свидетелските показания. Поддържат се исканията, направени с жалбата.

В съдебно заседание М. Щ., лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и допълнителното съображение към нея. Изтъква, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в диспозитива на присъдата не са посочени никакви фактически елементи от състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Това възпрепядставало правото на защита на подсъдимата, тъй като не била в състояние да разбере кое е деянието, за което е призната за виновна. Изтъква се още, че правото на защита на подсъдимата е накърнено и предвид обстоятелството, че на няколко пъти в тъжбата се разминава словореда на обидните думи и от обжалвания съдебен акт не става ясно кой факт точно е приет от съда дали изречението във вида си „тъпа ли си, проста ли си“ или от вида „проста ли си, тъпа ли си“. Сочи се още, че не може да се разбере дали е призната за виновна да е изрекла думите „не знаеш български език, а си тръгнала да ставаш •••ка“. Навежда се оплакване за липса на произнасяне от съда, касателно субективния елемент на престъплението, като от диспозитива на присъдата не може да се разбере при каква форма на вината е извършено престъпното деяние. Заявява, че събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, които не са очевидци, както и писмените доказателства не разкриват по несъмнен начин извършването на деянието. В обобщение се иска от съда да отмени присъдата и да постанови друга, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото и с тъжбата обвинение. Алтернативно, при наличие на посочените процесуални нарушения се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- •••.

Препис от жалбата и допълнителните съображения са връчени на тъжителката Д. А. М., като в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание адв. Б. - защитник на Д. А. М. моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на РРС.

Счита, че при разглеждане и решаване на делото не са допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата в производството. Сочи, че размяната на при словореда на изречените обидни думи не променя факта на извършеното престъпление. Счита, че показанията на свидетелката Т.С. са достоверни и следва да бъдат кредитирани. В обобщение се моли атакувания съдебен акт да бъде потвърден. Прави се искане за присъждане на разноски.

В дадената последна дума на жалбоподателката – подсъдима, същата изразява становище за невиновност, като изтъква, че не е изричала сочените в тъжбата обидни думи. Счита, че настоящото производство е в отговор на депозирана от нея жалба в прокуратурата против тъжителката. Сочи, че на инкриминираната дата тя и тъжителката били сами и нямало преки свидетели на нито една нейна дума. Моли съдът да отмени присъдата.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 4 НПК.

С обжалваната присъда РС ••• признал подс. М. П. Щ. за виновна в това, че на 18.07.2022г. в гр. ••• е обидила Д. А. М. с ЕГН •••••••••• от гр.•••, казвайки й думи, обидни за честта и достойнството й, в нейно присъствие - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност, като и наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Осъдил е подсъдимата М. П. Щ., ЕГН •••••••••• да заплати на Д. А. М. с ЕГН •••••••••• от гр.••• сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, както за сумата над 1000 лева е отхвърлил гражданския иск до първоначално предявения размер от 1500 лева. Произнесъл се е по дължимостта на разноските.

С депозираната въззивна жалба се навеждат оплаквания за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, както и на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата.

С въззивната жалба се навежда оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимата, изразяващо се в противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Сочи се, че в диспозитива на присъдата липсва конкретно описание на деянието /не са посочени конкретните обидни думи/, което съдът подвежда под състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Настоящият въззивен състав намира наведеното оплакване за несъстоятелно. Присъдата представлява единство от мотиви и диспозитив. В нея следва да намерят отговор въпросите, формулирани в чл. 301, ал. 1 НПК. В конкретния случай с присъдата и мотивите съдът е изпълнил задължението си да отговори на въпросите, формулирани в чл. 301, ал. 1 от НПК. В мотивите към присъдата първоинстанционния съд е посочил точно за кои обидни изрази се ангажира наказателната отговорност на подсъдимата Щ. (л. 42 от нохд №802/22 г. на РС). Съставът на ОС ••• споделя становището, че в диспозитива на присъдата може да не се описват поотделно конкретните действия или бездействия, изграждащи престъпното деяние, защото това ненужно натоварва актовете и създава трудности при възприемането им. (Решение № 60179/19.11.2021 година по КНД № 709/2021 г. по описа на ВКС).

Съставът на ОС ••• намира възражението за липса на произнасяне от страна на първостепенния съд по субективните елементи на деянието за неоснователно, тъй като в мотивите посочено, че подсъдимата е действала при пряк умисъл (л. 42).

Възражението на подсъдимата за различие при описание на деянието в тъжбата – „проста ли си, тъпа ли си“ и „тъпа ли си, проста ли си“ не обуславя извод, че са налице основания за отмяна на присъдата. Размяната на словореда на употребените обидни изрази не променя тяхното значение и са годни да засегнат честта и достойнството на пострадалото лице, независимо от реда по който са изречени.

Съставът на ОС ••• не установява допуснати от РС ••• съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимата и тъжителката работели заедно в ••• - гр. •••, като и двете били на длъжност „•••“ във II група „•••“. Тъжителката започнала работа на тази длъжност на 18.10.2021 г., като в началото отношенията й с подсъдимата Щ. били нормални - подсъдимата я обучавала относно функциите й като •••. През 2022 г. отношенията между подсъдимата и тъжителката се влошили, поради различия относно начина на работа, при което подсъдимата започнала да се държи грубо с тъжителката, проверявала какво е вършила през деня, отправяла й постоянни забележки. На 18.07.2022 г. подс. Щ. се върнала от отпуск. Започнала да проверява какви занятия са проведени с децата по време, докато тя е отсъствала, проверила в тази връзка и историята на лаптопа на групата. Около обяд, в помещението на групата, при подготовката на децата за обеден сън, подс. Щ. се обърнала към тъжителката М., казвайки й на висок тон „Докато ме няма нищо не си правила“, „Не си научила децата на нищо ново“, „От теб не става ••• •••ка“. Тъжителката се стъписала, тъй като всичко ставало пред децата. Подсъдимата продължила да отправя реплики със съдържание: „Какво каза шефката, няма ли да те махне още от тази •••“, „Какво ме гледаш, проста ли си, тъпа ли си, не ме ли разбра“, „Ти български език не разбираш, а си тръгнала да ставаш •••ка“. Тъжителката опитала да се оправдае, отвръщайки, че е вършила това което се изисква от нея, почувствала се унизена от думите на подсъдимата и разплакана напуснала групата. Отишла в дирекцията при св. Т.С. - ••• и обяснила какво се е случило. В този момент директорката на •••та ••• отсъствала. Св. С. възприела, че тъжителката е разстроена и плаче. Св. С. се притеснила за състоянието й. М. си тръгнала, тъй като работното й време приключило. Веднага след работа тъжителката посетила личния си лекар, който след проведен преглед издал болничен лист за следващите дни (л. 4 РС). Д. М. подала жалба до директора на ••• и бил свикан педагогически съвет и взето решение да се търси дисциплинарна отговорност от Щ.. По доказателствата. Очертаната фактическа обстановка е приета от първоинстатнционния съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съдът дал преимуществено вяра на показанията на свидетелката Т.С. – ••• в ••• ••• •••, която била единствената незаинтересована от изхода на делото и доколкото наложени с показанията на останалите свидетели и писмените доказателства давали основание на съда да възприеме именно описаната фактическа обстановка. Достигнал до извод, че по време на инцидента не е имало свидетели очевидци. Съставът на ОС ••• споделя тези изводи.

Въззивният състав намира, че правилно първоинстанционния съд е приел, че показанията на свидетеля Велиев - свекър на тъжителката, са правдиви, тъй като се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.

Разпитана в хода на първоинстанционното производство св. В.М. не е присъствала на инцидента, намирала се е извън стаята и не е била в състояние да чуе какво са говорили подсъдимата и тъжителката.

От представения по делото болничен лист № Е20220493873 се установява, че действително след инцидента тъжителката е била с влошено здравословно състояние, което е наложило същата да бъде поставена на домашно-амбулаторно лечение.

Правни изводи:

Съставът на ОС ••• намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд признал подсъдимата М. П. Щ. за виновна в това, че на 18.07.2022 г. в гр. ••• е обидила Д. М., казвайки думи, обидни за честта и достойнството й, в нейно присъствие - „Какво ме гледаш, проста ли си, тъпа ли си, не ме ли разбра“, „Ти български език не разбираш, а си тръгнала да ставаш •••ка“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Съдебният състав споделя правните аргументи, изложени в мотивите към атакуваната присъда. Всеки един от употребените от подсъдимата изрази „..ти проста ли си, тъпа ли си..“ и коментарът относно нивото на владеене на български език на пострадалата, съпоставено с желанието да упражнява педагогическа професия, притежава характеристиките на обида и по своето смислово съдържание и значение е от естество да засегне отрицателно честта и достойнството на тъжителката, да накърни доброто й име в обществото и положителната й самооценка.

Механизмът на извършване на деянието обуславя квалифицирането му по чл. 146, ал. 1 от НК – обида по основния състав, както правилно е констатирал проверяваният съд. Унизителните по своя характер, от гледна точка на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение, изрази са били изречени от подс. Щ. в присъствието на тъжителката М., която ги е възприела.

Настоящият състав споделя извода на съда относно субективната страна на деянието и също счита, че подсъдимата е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Целенасочено е употребила своите обидни думи в присъствието на тъжителката, като безспорно е целяла именно засягането доброто име и честта на М.. Искала е да манифестира негативното си отношение към личността Д. М. и е съзнавала, че обидните думи ще бъдат възприети от тъжителката.

По наказанието:

Правилно и законосъобразно съдът, констатирайки наличието на всички предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК по отношение и на подсъдимата, я е освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба.

При индивидуализация размера на наказанието глоба съдът преценил обществената опасност на деянието извършено от подсъдимата, мотивите и подбудите, довели до неговото извършване, изтъкнал е смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това съдът правилно е определил административното наказание глоба към законоустановения минимум в размер на 1000 лева.

По гражданския иск: Съдът уважил предявения от пострадалата Д. А. М. граждански иск в размер на 1000 лева, съобразявайки преживените от пострадалата неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Налице е причинно-следствената връзка между деянието, осъществено от подсъдимата и причинените на пострадалата неимуществени вреди. Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД и Щ. дължи на М. обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че видът и характерът на отправените обидни думи не навеждат за наличие на изключителен или поне значителен интензитет на претърпените от пострадалата неимуществени вреди и размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.

По жалбата.

Настоящият въззивен състав намира въззивната жалба за неоснователна.

Съдът получава информация за престъплението, чрез установените в съдебно заседание факти и обстоятелства, по реда и способите на НПК. Твърдението в тъжбата не е достатъчно, за да се приеме за установено извършеното престъпление, извършителя и останалите обстоятелства по чл. 301 НПК. В случая обвинението е доказано, макар и въз основа на косвени доказателства, които в своето единство водят до единствен и непротиворечив извод.

При проверка на обжалваната присъда съставът на ОС ••• не установи допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да представляват основания за отмяна на постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Присъдата е законосъобразна и обосновано.

Налице са основанията за потвърждаване на постановения съдебен акт.

По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно подсъдимата е осъден да заплати направените в хода на производството разноски. На същото основание с оглед резултата от настоящото дело подсъдимата следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Д. А. М. сумата в размер на 700 лева, представляваща сторени разноски във въззивното производство – заплатен адвокатски хонорар.

Поради това, на основание чл. 338 НПК, съдът