Решение № 22 от 16.1.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 2609/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието Г. Г., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „•••, срещу В. Е. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес за призоваване: Затвора в гр. Бобов дол, кв. „Миньор“, ул. •••, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 16 ЗПФКПП, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с Присъда №7/12.07.2023г., постановена по НОХД №680/2022г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, ответникът В. Е. В. е признат за виновен в това, че на 07.05.2022 г. в гр. Дупница умишлено умъртвил Г. Д. К. от гр. София, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. На основание чл.116, ал.1, т.6, във връзка с чл.115, вр. чл.63, ал.2, т.1, във вр. с чл. 36, 37 и 54 от Наказателния кодекс (НК) е осъден на лишаване от свобода за срок от 8 (осем) години. Присъдата е изменена с Решение № 430/18.12.2023г. по ВНОХД № 20231000601119/2023г. по описа на Апелативен съд-София, с което съдът е признал ответника В. Е. В. за невиновен и го оправдава по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 116 ал.1, т.6, пр.2 НК-да е извършил убийството по особено мъчителен начин за убития и е потвърдил присъдата в останалата й част. С Решение №402/09.07.2024г., постановено по наказателно дело №180/2024г. по описа на Върховен касационен съд е оставено в сила въззивното решение на САС. Присъдата е влязла в сила на 09.07.2024 г. В НСПКПП е постъпила молба с рег. №98-00-12/02.04.2025г. от В. Г. К. (дъщеря), наследник на починалия вследствие на гореописаното престъпление Г. Д. К., с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП. С Решение №24/2025г., на основание чл.3, ал.2 и 3 чл.12, ал.2, т.1, чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1, т.3 и т.5 ЗПФКПП, НСПКПП разрешава предоставянето на финансова компенсация в размер на 1 278 (хиляда двеста седемдесет и осем) лева на В. Г. К.. На 15.10.2025г. от страна на Министерството на правосъдието на молителката В. К. е изплатена посочената сума. Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПФКПП, министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. С оглед на гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 278.00 (хиляда двеста седемдесет и осем) лева, представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на В. Г. К. (дъщеря), наследник на починалия вследствие на престъпление Г. Д. К., ведно със законната лихва от деня на изплащане на обезщетението (15.10.2025г.) до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение. Претендира и присъждане на разноски. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2026г. ответникът се явява лично, доведен от Затвора в гр.Бобов дол, и заявява, че не оспорва предявения срещу него иск. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно със становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: В чл. 16 от ЗПФКПП е уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Съгласно тази законова норма Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената парична сума. За да се породи правото на МП на този регресен иск, следва да са налице следните предпоставки - влязъл в сила съдебен или прокурорски акт (с последици идентични на последиците на влязла в сила присъда), с който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП), молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от закона), както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление. В случая пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления е предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол (чл. 24, ал. 5). Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V от закона и който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби затова. В негова компетентност е да извърши проверка на данните, предоставени от молителите налице ли са предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол. На още по-малко основание такъв контрол би следвало да бъде упражнен спрямо иска на държавата по чл. 16 ЗПФКПП, в който тя се суброгира в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. С доклада по делото на основание чл. 146 ГПК, съдът е указал на ищеца, че той следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: влязла в сила присъда, с която ответниците са признати за виновен в извършването на престъпление, молба от пострадалите от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и доказателства, че на пострадалите е изплатена претендираната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление От представената и приета като доказателство по делото присъда № 7 от 12.07.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 680/2022 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, ответникът В. Е. В. е признат за виновен в това, че на 07.05.2022 г. в гр. Дупница умишлено умъртвил Г. Д. К. от гр. София, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. На основание чл.116, ал.1, т.6, във връзка с чл.115, вр. чл.63, ал.2, т.1, във вр. с чл. 36, 37 и 54 от Наказателния кодекс (НК) е осъден на лишаване от свобода за срок от 8 (осем) години. Присъдата е изменена с Решение № 430/18.12.2023г. по ВНОХД № 20231000601119/2023г. по описа на Апелативен съд-София, с което съдът е признал ответника В. Е. В. за невиновен и го оправдава по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 116 ал.1, т.6, пр.2 НК-да е извършил убийството по особено мъчителен начин за убития и е потвърдил присъдата в останалата й част. С Решение №402/09.07.2024г., постановено по наказателно дело №180/2024г. по описа на Върховен касационен съд е оставено в сила въззивното решение на САС. Присъдата е влязла в сила на 09.07.2024 г. В НСПКПП е постъпила молба с рег. №98-00-12/02.04.2025г. от В. Г. К. (дъщеря), наследник на починалия вследствие на гореописаното престъпление Г. Д. К., с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП. С Решение №24/2025г., на основание чл.3, ал.2 и 3 чл.12, ал.2, т.1, чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1, т.3 и т.5 ЗПФКПП, НСПКПП разрешава предоставянето на финансова компенсация в размер на 1 278 (хиляда двеста седемдесет и осем) лева на В. Г. К.. На 15.10.2025г. от страна на Министерството на правосъдието на молителката В. К. е изплатена посочената сума. От събраните доказателства по делото, неоспорени от ответника, следва да се направи извода, че са налице всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки за уважаването на предявения регресен иск по чл.16 от ЗПФКПП – налице е влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление, молба от пострадалите от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - НСПКПП, както и доказателства, че на пострадалите е изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление. Предвид горното предявения иск с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава. Изплатената от Министерство на правосъдието финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, Министерство на правосъдието е встъпил в правата на пострадалите против деликвента, респективно неговите наследници, в това число и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението, изплатено от Министъра на правосъдието, на последния се дължи и обезщетение за забава върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от изплащането на компенсацията – 15.10.2025г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.37 от ЗПр.Пом., вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, предвид уважаването на иска и с оглед обстоятелството, че ищецът не заплаща държавна такса, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 59, 71 лева. Водим от горното, съдът