Решение № 13 от 12.1.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 506/2025 г.

Производство по чл.258 и сл. От ГПК. С решение №228 от 22.05.2025 г.,постановено по т.д.№393/2022 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,е осъден ответникът по делото М. Д. /M.J./, британски гражданин, роден на •••••••••• г., със съдебен адрес: •••••••••, ж.к. „••••••••“, бл.••• ет.5, ап.17 - адв.П. А. - особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, да заплати на ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, София, ул.“Московска“ 19, със съдебен адрес: ••••• ••••••, бул.“•••••••• ••••••• •••••“ 8, ет.3 следните суми: -сумата 78 233.20 лв. /седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три лева и 20 ст./, представляваща усвоена и непогасена главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 03.10.2014 г., ведно с обезщетение за забава от 28.09.2024 г. /датата, следваща настъпването на предсрочната изискуемост/ до окончателното изплащане; -сумата 15 351.80 лв. /петнадесет хиляди триста петдесет и един лев и 80 ст./, представляваща договорна лихва за периода 28.07.2021 г. - 27.09.2024 г.; -сумата 3 807.71 лв. /три хиляди осемстотин и седем лева и 71 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2021 г. - 27.09.2024 г.; -сумата 28 851.39 лв. /двадесет и осем хиляди осемстотин петдесет и един лев и 39 ст./, представляваща отложена възнаградителна лихва за гратисния период 03.10.2014 г. - 30.06.2021 г. -сумата 9981.36 лв /девет хиляди деветстотин осемдесет и един лев и 36 ст/, представляваща разноски по делото. Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Д.,британски гражданин,роден на •••••••••• г.,чрез особения му представител адв. П. А.,като с жалбата решението се атакува изцяло.В същата е изложено становището,че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила,на материалния закон и е необосновано.Развити са и конкретни доводи за обосноваване на това становище.На първо място,в жалбата се поддържа,че процесния договор за кредит и ОУ,представляващи неразделна част от него,са недействителни.В тази връзка се сочи,че те са подписани в отклонение от индивидуалното договаряне и противоречат на изискванията за потребителска защита по този вид договори.Според жалбоподателя,първоинстанционният съд е мотивирал становището си за действителност на договора единствено с бланкетно посочване,че в останалата си част /извън признатите изрично от окръжния съд клаузи на договора и ОУ за нищожни/ договорът е действителен,изготвен е в писмена форма,на български и английски език,по ясен и разбираем начин са посочени всички параметри на договора.Същевременно в констативната част на решението съдът изрично посочвал,че по делото е представен препис от ОУ,носещ подписа на ответника,а върху тези ОУ жалбоподателят посочва,че липсва отбелязване да са преведени на английски език.С оглед на това същият счита,че не става ясно как първоинстанционният съд е стигнал до извода,че ОУ са станали ясни и са били разбираеми за потребителя.Счита,че не са доказва да е било налице изискващото се разбиране досежно клаузите на ОУ от страна на ответника по делото. Наред с гореизложеното се поддържа и довода,че предвиденото в т.10.1 и т.10.2 от ОУ капитализиране на възнаградителни лихви към главницата,съответно начисляването на лихва върху лихва,противоречи на императивната забрана,установена в чл.10,ал.3 от ЗЗД,поради което разпоредбата на т.10.2 от ОУ за процесния вид договор се явява нищожна.Според жалбоподателя,това олихвяване противоречи на закона,доколкото е извършено не по отношение на търговец,което законът допуска,а по отношение на потребител на финансова услуга.Счита,че наличието на уговорка в т.10.2. От ОУ към договора,а именно,че лихвата се капитализира годишно,е в отклонение от индивидуалното договаряне и противоречи на изискванията за потребителска защита по този вид договори.Позовава се и на това,че такава клауза е неравноправна.Посочва още,че недопустимото начисляване на лихва върху лихва е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.20 от ЗКСД,където е предвидена забрана за уговаряне на възнаградителна лихва в по-висок от фиксирания по договора размер от 7 %.Жалбоподателят,чрез особения си представител,поддържа,че ежегодно извършваното капитализиране на лихви към главницата,както и начисляването на възнаградителна лихва,лихва за забава и законна лихва върху така формираната главница,е извършвано,като е олихвяван сборът на главница и договорна лихва,при това с натрупване през всяка следваща година от периода.Намира,че подобен начин на капитализиране води до чувствително нарастване на задължението по кредита и затова счита,че уговорките в тази посока противоречат на посочените по-горе разпоредби и се явяват нищожни,в какъвто смисъл била и преобладаващата съдебна практика. Освен горните доводи,в процесната въззивна жалба е изложен и аргумента,че макар първоинстанционният съд да е приел от правна страна,че клаузата на т.10.2. от ОУ е нищожна и че същата не следва да се взема предвид при определяне размера на вземането за възнаградителна лихва и обезщетение за забава,в диспозитива на решението е осъдил ответника да заплати изцяло претендираните от ищцовата страна суми,включително сумата за възнаградителна лихва през гратисния период в размер общо на 28 851,39 лв.,тази след гратисния период и мораторна лихва,формирана по начина,посочен в клаузата на т.10.2 от ОУ. Жалбоподателят счита,че посоченият от съда и възприет вариант в таблица 10 на изготвената експертиза отново включва претендираните от ищеца лихви в размер общо на 28 851,39 лева за гратисния период,които са начислявани именно по посочения в нищожната клауза начин.Счита,че противно на посоченото в съдебното решение,вещото лице С. в съдебно заседание е уточнило,че лихвата през гратисния период в този вариант /7960,62 лв./ се начислява само върху сумите,които се усвояват,а не както първоинстанционният съд неправилно е посочил,че за периода от изтичане на гратисния период до настъпване на предсрочна изискуемост,договорната лихва в размер на 15 351,80 лв. се начислява само върху усвоената главница.Така,според жалбоподателя,въпреки формално приетата нищожност на клаузата за лихва,окръжният съд е уважил всички претенции на банката,без на практика да е приложил последиците от установената нищожност.Изложен е аргумента,че съдът е посочил вариант от експертизата,без да се държи сметка за това,че заключението не отчита правните последици на нищожните клаузи. На база горните аргументи и останалите такива за нищожност на клаузата от ОУ за капитализиране на лихви,се поддържа обобщаващият довод,че претендираните от банката-ищец суми са изцяло недължими.С оглед на това е поискано обжалваното решение да се отмени като изцяло неправилно и вместо това да бъдат отхвърлени предявените искове. Въззиваемият “БАНКА ДСК”АД-гр.София с ЕИК 121830616,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез упълномощения главен юрисконсулт Д. Б..В отговора банката застъпва становището,че обжалваното съдебно решение е валидно,допустимо и правилно,съответстващо на материалния и процесуален закон,и е обосновано,а подадената въззивна жалба е допустима,но изцяло неоснователна по съображения,изложени в отговора.Въз основа на тях банката моли въззивната жалба да се отхвърли и да се потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение.Моли да се присъди в полза на банката юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция. Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в първоинстанционното производство-ответника по делото,имащ правен интерес да атакува конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат,а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в тази връзка-че със същото решение съдът се е произнесъл по исковете,с които е сезиран по конкретното дело,а самите искове също счита за допустими. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното: По т.д.№393/2022 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,са предявени осъдителни искове от “Банка ДСК”АД с ЕИК 121830616 срещу М. Д. /M.J./,британски гражданин,роден на •••••••••• г.,със съдебен адрес: •••••••••, ж.к. „••••••••“, бл.••• ет.5, ап.17 - адв.П. А. - особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, с правна квалификация чл.79 ЗЗД във връзка с чл.17, ал.2 ЗКСД и чл.86 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения за сключен между страните на 03.10.2014 г. Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 78 233.20 лв., предназначен за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет - Пловдив. Твърди се,че съобразно условията на договора кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на Медицински университет - Пловдив, като всеки превод е в размера на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва след представяне на доказателства в подкрепа на обстоятелството, че кредитополучателят има качеството студент с право да се запише в следващ семестър. Изключение правело първото усвояване, извършено по сметка на кредитополучателя при условията на чл.21, ал.4 ЗКСД и чл.4.2 от договора за кредит в размер на 7823.32 лв. - за възстановяване на таксата за първия семестър на първата година от обучението,а последващите усвоявани са извършвани с преводи към Медицински университет - Пловдив на датите,посочени в исковата молба,като размера на всяка от усвоената на съответната дата сума възлиза на 7823.32 лв.Общият размер на усвоените суми по кредита,според твърденията на ищеца,възлиза на 78 233.20 лв. Твърди се още,че прилаганият от Банката лихвен процент по кредита е фиксиран на 7% за целия срок на договора, като не са извършвани едностранни промени на договорната лихва. Лихвата е начислявана върху усвоената част от главницата по кредита, включително по време на гратисния период, и е капитализирана еднократно през всяка година от гратисния период. При така предвидените условия били извършени капитализации на договорни лихви към усвоена главница, както следва:на 03.10.2015 г. - 914.24 лв.,на 03.10.2016 г. - 2082.63 лв.,на 03.10.2017 г. - 3291.73 лв.,на 03.10.2018 г. - 4614.38 лв.,на 03.10.2019 г. - 6038.73 лв.,на 03.10.2020 г. - 6662.24 лв. и на 28.06.2021 г. - 5247.44 лв.,като общо капитализираната договорна лихва е в размер на 28 851.39 лв. Твърди се,че уговореният в чл.3 от договора гратисен период е изтекъл на 30.06.2021 г. - една година след удостоверената от Медицински университет - Пловдив дата за провеждане на последния държавен изпит - м.юни 2020 г. и че съгласно чл.24 ЗКСД след изтичане на гратисния период,се формира общият размер на задължението на кредитополучателя, който включва усвоената главница за такси за обучение и възнаградителна лихва за срока на кредита.Според твърденията на ищеца,новият размер на дълга е 107 084,59 лева и включва 78233,20 лева усвоена главница за учебни такси и 28851,39 лева капитализирана договорна лихва през гратисния период.За този нов размер на дълга бил изготвен нов погасителен план със 120 равни месечни вноски и с крайна падежна дата-28.06.2031 г. Банката-ищец твърди още,че в нарушение на чл.5 от договора и раздел V от ОУ кредитополучателят М. Д. е допуснал неизпълнение по погасителния план,като същият не е извършвал погасявания на дължимите месечни вноски,с изключение на събраната от банката на 28.07.2021 г. служебно въз основа на съгласието за директен дебит /чл.10 от договора/,сума в размер на 0,06 лв.-наличност по разплащателната сметка на кредитополучателя.С тази сума била погасена частично договорна лихва по първата месечна анюитетна вноска с падеж 28.07.2021 г.,а поради липса на плащания погасителният план не е изпълняван и размерът на главницата е останал 107 084,59 лева.Сочи се от ищеца,че към датата на подаване на исковата молба са просрочени описаните в нея дванадесет месечни погасителни вноски,чийто общ размер възлиза на сумата от 14 920,02 лева и включва просрочена част от главница и просрочена част от редовна /договорна/ лихва. Ищецът твърди,че съгласно чл.17.1 от Общите условия при забава в плащането на месечната вноска от деня,следващ падежната дата,определена в договора за кредит,частта от вноската,представляваща главница,се олихвява с лихва за забава в размер на 10 процентни пункта,като дължимата лихва за забава за периода от 28.07.2021 г. до 06.07.2022 г. е 360,18 лв. и продължава да се начислява за всеки ден забава до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.Твърди,че съгласно чл.17.2. От ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,целият остатък от кредита става предсрочно изискуем,а съгласно чл.18.1,б.”а” от ОУ кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем в случай на неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски.Посочва,че видно от приложеното извлечение от кредитна сметка 22147683 към 07.07.2022 г. кредитополучателят е допуснал забави в изплащането на 12 месечни погасителни вноски и че за банката е възникнало потестативното право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. На база горните твърдения,в процесната искова молба банката-ищец прави изявлението,че поради забавяне в погасяването на задълженията на ответника-кредитополучател по сключения договор за кредит,обявява целия остатък от формираната на 30.06.2021 г. главница в размер на 107 084,59 лева за предсрочно изискуема. Така,въз основа на горните твърдения и изявления,банката-ищец е поискала да бъде осъден ответника М. Д. да заплати на банката следните суми като дължими по сключения на 03.10.2014 г. договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД,а именно: -сумата от 107 084.59 лева главница,от която 78 233,20 лева усвоен кредит за заплащане на такси за обучение и 28 851,39 лева капитализирани към главницата възнаградителни лихви за гратисния период до 30.06.2021 г.,ведно с обезщетение за забава от настъпването на предсрочната изискуемост-27.09.2024 г. до окончателното плащане; -сумата от 15 351.80 лв. - договорна лихва за периода от 28.07.2021 г. до настъпване на предсрочната изискуемост-27.09.2024 г. /датата на получаването на исковата молба от особения представител на ответника при условията на чл.47, ал.6 ГПК - адв.А.; -сумата от 3807.71 лв. - обезщетение за забава за периода от 28.07.2021 г. до настъпване на предсрочната изискуемост-27.09.2024 г.- получаването на исковата молба от особения представител на ответника при условията на чл.47, ал.6 ГПК - адв.А.. В срока по чл.367 ГПК от ответника чрез адв. А. като особен представител,назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК,е подаден писмен отговор, с който предявените искове са оспорени изцяло-по основание и размер.Изложен е аргумента,че част от клаузите на процесния договор за кредит и ОУ,представляващи неразделна част от договора,са недействителни.В този контекст ответникът е заявил,чрез особения си представител,че предвиденото в раздел IV, т.10.1 и т.10.2 от Общите условия на „БАНКА ДСК" ЕАД капитализиране на възнаградителни лихви към главницата по кредита,съответно начисляването на лихва върху лихва, противоречи на императивната забрана, установена в чл.10, ал.З ЗЗД, поради което разпоредбата на т.10.2 от ОУ се явява нищожна. Освен това ответникът е заявил в отговора си на ИМ,че недопустимото начисляване на лихва върху лихва е в пряко противоречие и с разпоредбата на чл.20 ЗКСД, която предвижда забрана за уговаряне на възнаградителна лихва в по-висок от фиксирания по договора размер от 7%.Според ответника,на основание чл.20 и чл.23 ЗКСД банката има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период, като уговорката за по-висока лихва е нищожна.В тази връзка е изложено твърдението,че ежегодно извършваното капитализиране на лихви към главница, както и начисляването на възнаградителна лихва, лихва за забава и законна лихва върху така формираната главница, е извършвано, като е олихвяван сборът на главница и договорна лихва при това с натрупване през всяка следваща година от периода. Подобен начин на капитализиране,според ответника, води до чувствително нарастване на задължението по кредита и затова уговорките в тази посока противоречат на посочените по-горе разпоредби и се явяват нищожни и поради това капитализираната през гратисния период възнаградителна лихва към главницата е изцяло недължима. Недължими според ответника се явяват и възнаградителните лихви по кредита, изчислени върху така формираната главница с включени годишно капитализирани лихви, както и обезщетението за забава, изчислено на същата база. В допълнителната искова молба банката-ищец е уточнила датата на настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от главницата по кредита-27.09.2024 г.,твърдейки че това е датата на получаване на препис от исковата молба от особения представител на ответника-адв. П. А..В тази връзка ищецът е посочил,че в исковата молба се съдържа изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по процесния договор поради допуснати от ответника забави в погасяването на месечните погасителни вноски.Изложил е и позицията си,че съгласно трайната практика на ВКС,с връчването на препис от исковата молба на ответника по осъдителен иск за вземане,произтичащо от банков кредит,със съдържащо се в исковата молба волеизявление за предсрочна изискуемост,и при наличието на уговорените в договора предпоставки за упражняване на правото на банката за обявяване на предсрочна изискуемост,последиците на предсрочната изискуемост настъпват с връчването на препис от исковата молба.Посочено е,че връчването на особения представител е надлежно уведомяване на самия длъжник-ответник. В допълнителната искова молба банката-ищец е изложила и доводи срещу заявените в отговора на ответника възражения за анатоцизъм и недължимост на договорната лихва по време на гратисния период. В отговора на допълнителната искова молба ответникът,чрез особения му представител адв. А. е заявил,че поддържа изцяло вече заявената с отговора на исковата молба позиция по спорните въпроси,както и позицията си,че оспорва предявените искове изцяло по основание и размер и че счита същите за неоснователни.Заявил е,че поддържа и направеното в отговора на ИМ възражение за недействителност на клаузите от процесния договор за кредит и ОУ,представляващи неразделна част от него,досежно начисляване на възнаградителни и мораторни лихви,като от една страна с тези клаузи са допуснати нарушения на императивните норми на чл.17,чл.18,чл.20 и чл.24 от ЗКСД,което води както до недействителност на тези уговорки,така и на целия договор,а от друга страна-същите клаузи,касаещи начисляването на възнаградителни и мораторни лихви,противоречат и на правилата на потребителската защита по ЗЗП,приложими в настоящия случай по силата на изричното препращане на ЗКСД,което отново ги прави недействителни,и на забраната за анатоцизъм.Изложил е и допълнителни аргументи срещу доводите на ищеца,развити в допълнителната искова молба. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените осъдителни искове.Приел е,че е нищожна клаузата на т.10.2 от Общите условия във вр. С т.11 от договора,поради което същата не следва да се взема предвид при определяне размера на вземането за възнаградителна лихва и обезщетение за забава.Приел е още,че с изключение на клаузата на т.10.2 от Общите условия във връзка с т.11 от процесния договор,в останалата си част договорът за студентски кредит е действителен,като е изготвен в писмена форма,на български и английски език,а и по ясен и разбираем начин са посочени всички параметри на договора.Наред с това,първоинстанционният съд е приел за доказано,че към датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил дванадесет вноски за периода 28.07.2021 г.-28.06.2022 г. и че банката-ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради забавата на ответника,като това е станало на датата 27.09.2024 г.-с връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответника-адв. А..Относно размера на дължимите суми,съдът е счел,че следва да бъде съобразено заключението на ССЕ,изготвено от в.л. С.,във варианта,за който е изготвена таблица №10 от заключението,а следва да се съобрази и изявлението на вещото лице,направено в съдебно заседание от 13.02.2025 г.Според първоинстанционния съд,съобразно този вариант на експертизата,изготвен при условие,че към усвоената главница от 78 233,39 лева не се приобщават изтеклите лихви за гратисния период от 28 851,39 лв.,ответникът дължи към датата на настъпване на предсрочна изискуемост заплащане на сумата 78 233,20 лв.,представляваща главница по договора за кредит,както дължи и сумата от 28 851,39 лева,представляваща лихва за периода 03.10.2014 г.- 30.06.2021 г. /гратисния период/,а също и сумата 15 351,80 лв.,представляваща договорна лихва за периода 28.07.2021 г.-27.09.2024 г. и сумата от 3 807,71 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2021 г.-27.09.2024 г. Предметът на настоящото въззивно производство,очертан с въззивната жалба,се свежда основно до преценката относно действителността на процесния договор за кредит и в частност на разпоредбата на т.10.2 от ОУ към договора,последиците от недействителността й,ако бъде направен извод за наличието на такава и до правилността на извода на първоинстанционния съд за уважаване на исковите претенции изцяло,въпреки възприетата от съда позиция за нищожност на разпоредбата по т.10.2. от ОУ. От фактическа страна изначално не е било спорно между страните сключването на процесния договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.Същият договор,сключен на 03.10.2014 г.,е представен в заверено копие от банката-ищец и не е оспорен от ответника.Съгласно чл.1- ви от този договор, “Банка ДСК”ЕАД-гр.София в качеството й на “кредитор” отпуска на ответника М. Д. /M.J./-британски гражданин,роден на •••••••••• г.,в качеството му на кредитополучател,кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233,20 лв.Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца,считано от датата на изтичане на гратисния период,а съгласно чл.3 от договора,гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен,съответно от датата,на която изтича срокът на докторантурата.Съгласно чл.4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа на представени документи,посочени в Общите условия,като сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение,посочена в документа,удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант.Преводът се извършва не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.Първата такса,дължима за първия семестър от първата година на обучението,се заплаща от кредитополучателя.След сключване на договора за кредит кредиторът превежда заплатената от кредитополучателя такса по разплащателната сметка по чл.5 в тридневен срок след представяне на документ,удостоверяващ плащането на таксата. В чл.5 от договора е уговорено,че кредитът се погасява чрез посочената там разплащателна сметка,с равни месечни вноски,съгласно погасителен план,който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период,като този план съдържа и информация за общата сума,дължима от кредитополучателя.Съгласно чл.6-ти,падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца,а според чл.7-ми от договора,за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва,която не може да надхвърля 7 % на годишна база.Според чл.11-ти,неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД,които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.Тези Общи условия също са представени и приети като доказателство по първоинстанционното дело. На следващо място,от представените по същото дело извлечения от банкови сметки за периода 03.10.2014 г.-07.07.2022 г. и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Д. С.,неоспорено от страните и кредитиращо се от съда като професионално извършено и обосновано,се установява,че усвоената от кредитополучателя по процесния договор сума е в общ размер на 78 233,20 лева,включваща 10 семестриални такси от по 7823,32 лева,заплатени през периода от 03.10.2014 г. до 15.02.2019 г. От представените по делото уверения на Медицински университет- Пловдив се установява,че срока за полагане на последния държавен изпит е бил м.юни 2020 г.,поради което правилно е прието в обжалваното решение,а и с основание се твърди от ищеца,че гратисния период по договора е изтекъл на 30.06.2021 г.-една година след удостоверената от МУ-Пловдив дата за провеждане на последния държавен изпит-юни 2020 г.След изтичане на гратисния период,първата падежна дата за издължаване на кредита на равни месечни анюитетни вноски,съгласно уговорката по чл.6-ти от договора,е на датата 28.07.2021 г.Не е спорно между страните,а и се установява от заключението на ССЕ-за,че месечни вноски за издължаване на кредита не са правени от ответника,както до датата на исковата молба,така и след това.Вещото лице е установило,че към датата на подаване на исковата молба са просрочени 12 месечни погасителни вноски в общ размер от 14 920,02 лева,включващ просрочена част от главница и просрочена част от редовна/договорна лихва,като конкретния размер на всяка от вноските и падежните им дати са описани в таблица от експертното заключение. С оглед на така установената забава в издължаването на кредита от страна на ответника,от обективна страна за банката-ищец несъмнено е настъпило правото по чл.18.1 от Общите условия,които са неразделна част от процесния договор за кредит,да обяви кредита за предсрочно изискуем.От субективна страна настъпването на предсрочна изискуемост на кредита изисква банката-кредитор да отправи изявление до длъжника- кредитополучател,че обявява кредита за предсрочно изискуем и да го уведоми за това.В случая изявлението на банката-ищец /кредитор по процесния договор/ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита се съдържа в исковата молба,която е връчена на ответника чрез назначения му при условията на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител-адв. П. А. на датата 27.09.2024 г.Чрез това връчване на особения представил,както се приема в съдебната практика и се споделя от настоящия състав,ответникъткредитополучател следва да се счита за надлежно уведомен за обявената от банката предсрочва изискуемост на кредита.От изложеното следва извода,че банката-ищец е упражнила надлежно правото си да обяви целия кредит по договора за предсрочно изискуем и че предсрочната му изискуемост е настъпила. Горните обстоятелства,доказани от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и експертно заключение,не са и спорни между страните.Спорът между страните се концентрира до действителността на процесния договор за кредит и в частност-действителността на разпоредбата на т.10.2 от Общите условия към договора и оттам-до дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница и капитализирана лихва към главницата,както и на възнаградителните лихви по кредита,начислени върху главница,формирана с включването на годишно капитализирани лихви,а също и на обезщетението за забава,изчислено на същата база. С оглед вида на сключения договор,освен включените в него и в Общите условия клаузи, отношенията между страните са приложими императивните разпоредби на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.”Банка ДСК”АД безспорно е банка,изпълнила условията на чл.6,ал.1 от посочения закон,т.е. има сключен с министъра на образованието и науката типов договор,уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. Условията за отпускане,усвояване и погасяване на кредитите по ЗКСД,включително съдържанието и действителността на договорите за кредит,са уредени в Глава Четвърта /чл.16-27/,като според чл.20,ал.1 от същия закон лихвата,която кредитополучателят дължи на банката,не може да надхвърля седем процентни пункта,а според ал.2 уговорката за по-висока лихва е нищожна. В чл.23,ал.2 от ЗКСД е уреден гратисният период за издължаване на главницата и лихвите по договорите за целеви потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти,като това е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен,съответно от датата,на която изтича определеният срок на доктурантурата.Този законов текст е преповторен в чл.3-ти от процесния договор,т.е. уговорката в процесния договор за гратисния период съответства изцяло на съдържащата се в закона уредба на гратисния период. Според чл.23,ал.3 от ЗКСД по време на гратисния период банката начислява лихва върху кредита,а в ал.4-та е посочено,че банката не може да откаже да приеме плащане от кредитополучателя по време на гратисния период. Чл.24,ал.1 от ЗКСД урежда общият размер на задължението на кредитополучателя,който се формира след изтичане на гратисния период,като този размер включва:1/главницата,чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и 2/лихвата,дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.Според чл.24,ал.2 от закона,изплащането на кредита започва един месец сред изтичане на гратисния период съгласно погасителния план,уговорен между страните,а според ал.3-та кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок,считано от края на гратисния период. Чл.17,ал.1 от ЗКСД предвижда писмена форма за вида договори,уредени в този закон,а ал.3-та поставя изискването договорът за кредит да бъде изготвен на ясен и разбираем език.Според ал.4-та кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания,които не са включени в условията на сключения договор,а съгласно ал.5-та на чл.24-ти,за договора за кредит по този закон се прилагат и чл.143-148 от Закона за защита на потребителите.Според чл.17,ал.6 от ЗКСД,когато не са спазени изискванията на ал.1 и 4 и на чл.18,ал.3 /въвеждаща задължение на банката преди сключването на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита/,както и когато не са спазени изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит,предвидени в типовия договор по чл.7,договорът за кредит е недействителен.В случай на недействителност на договора за кредит,както е предвидено в чл.17,ал.6 от ЗКСД,кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита,но не дължи лихви,такси или други разходи. Настоящият състав на въззивния съд,като прецени от една страна съдържанието на сключения между страните договор и Общите условия,а от друга страна-уредените от закона предпоставки за недействителност на договора,намира,че те не са налице в конкретния случай. В чл.11 от индивидуалния договор е материализирано постигнатото между страните съгласие,че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД,като кредитополучателят ги е получил и приема с подписването на договора.В тези Общи условия се съдържат всички съществени условия на кредита,който ответника е поискал да сключи,поради което не е налице нарушение на изискването на чл.18,ал.3 от ЗКСД.Индивидуалният договор и Общите условия към него уреждат всички задължителни реквизити на договора за кредит,предвидени в типовия договор по чл.7 от закона,поради което не може да се направи извод за недействителност на договора съгласно чл.17,ал.6 от закона поради нарушаване на това изискване.Начинът,по който в договора е уреден въпросът за възнаградителната лихва не налага извод за липса на задължителен реквизит.Задължителните реквизити са изброени в чл.6 на обнародвания в ДВ,бр.33 от 30.04.2010 г. типов договор по ЗКСД.Сред тях са и дължимата по кредита лихва,както и размера на лихвата за забава. В чл.7 от сключения между страните договор е посочено,че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва,която не може да надхвърля 7 % на годишна база.С други думи,страните са постигнали съгласие за това,че лихвения процент на годишна база е фиксиран и е непроменим за целия срок на договора.Размерът му е съобразен с този по чл.20 от ЗКСД.Липсва материализирано в договора съгласие за по-нисък размер на лихвата от максималния по закона,което дава основание на съда да приеме,че волята на страните,изразена при сключването на договора,е за дължима възнаградителна лихва в размер на 7 %.Постигнато е съгласие за дължима лихва по кредита,поради което не може да се приеме липса на задължителен реквизит като основание за недействителност на договора.Фиксираният размер на лихвата,посоченият в чл.1 от договора размер на кредита за заплащане на такси за обучение,срокът за издължаване на кредита /120 месеца,считано от датата на изтичане на гратисния период съгласно чл.2 от договора/ и предвиденото в закона /чл.24,ал.3 от ЗКСД/ и в договора /чл.5/ погасяване на равни месечни вноски правят възможно изчисляването на общия размер на задължението на кредитополучателя по смисъла на чл.24 от ЗКСД след изтичане на гратисния период,без да са необходими специални знания.Поради това не може да се приеме,че става дума за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП заради невъзможност на кредитополучателя в качеството му на потребител да определи икономическите последици от сключването на договора. Съставянето на погасителен план към договора е предвидено в закона и в договора след изтичане на гратисния период и такъв план в случая е налице и е представен по настоящото дело.На липсата на такъв ответникът не се е позовал. Във въззивната жалба ответникът-жалбоподател обосновава твърдението си за недействителност на процесния договор и ОУ към него с обстоятелството,че върху представените по делото ОУ липсва отбелязване да са преведени на английски език /т.е. на езика,който владее кредитополучателят/,с оглед на което счита,че не е доказано клаузите на ОУ да са били разбираеми за кредитополучателя по договора при неговото сключване и оттам намира,че договора и ОУ,представляващи неразделна част от него,са подписани в отклонение от индивидуалното договаряне и противоречат на изискванията за потребителска защита по този вид договори.Тези аргументи са изложени от ответника-жалбоподател за първи път във въззивната жалба и не са навеждани в първоинстанционното производство,но въззивният съд счита,че следва да ги прецени по същество,тъй като са свързани с възражение за нищожност на договора,а такова възражение не се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба.По същество въззивният съд намира тези доводи за неоснователни.Действително,само в договора за кредит,сключен между страните на 03.10.2014 г.,е удостоверено от преводач,че текстът на договора е преведен на английски език,а върху представения екземпляр от Общите условия липсва удостоверяване за такъв превод,но Общите условия,както е изрично отразено в чл.11 от процесния договор,са неразделна част от него и в същата договорна клауза се съдържа и изявлението на кредитополучателя,че е получил тези ОУ и ги приема с подписването на договора.При това положение съдът намира,че извършеният превод се отнася както за съдържанието на договора,така и за ОУ-неразделна част от него. На следващо място,в т.10.2 от Общите условия е предвидено,че възнаградителната лихва по т.10.1 се начислява върху усвоената част от кредита,включително по време на гратисния период,като в последния случай се капитализира годишно.В първоинстанционното производство и в процесната въззивна жалба ответникът се позовава на нищожност на тази клауза от Общите условия,твърдейки,че предвиденото в нея капитализиране на лихвите към главницата,съответно начисляването на лихви върху лихви противоречи на императивната забрана,установена в чл.10,ал.3 от ЗЗД,както и на чл.20 и чл.23 от ЗКСД,тъй като води до начисляване на възнаградителна лихва в по-висок от фиксирания по договора размер от 7 %.Въззивният съд в настоящия му състав счита за нищожна частта от клаузата на т.10.2 от Общите условия,в която е предвидено,че начисляваната през гратисния период възнаградителна лихва се капитализира годишно.От заключението на ССЕ-за става видно,че на практика възнаградителната лихва по кредита действително е капитализирана веднъж годишно от банката-ищец чрез присъединяването й към усвоената главница по кредита до изтичане на гратисния период,считано от датата на сключване на договора,след което върху така новосформираната главница е начислявана възнаградителна лихва съобразно договора в размер на 7 %.Частта от клаузата на чл.10,ал.2 от ОУ,предвиждаща капитализация на изтекли договорни /възнаградителни/ лихви към главницата,е нищожна,защото предвиденото с нея капитализиране води до забраненото с императивната разпоредба на чл.10,ал.3 от ЗЗД начисляване на лихва върху лихва /анатоцизъм/.Както е прието и от първоинстанционния съд,анатоцизмът по смисъла на чл.10,ал.3 от ЗЗД е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294,ал.1 от ТЗ,каквото качество в случая кредитополучателят няма. Съгласно преобладаващото в съдебната практика становище,нищожността на клаузата от ОУ,предвиждаща капитализиране на договорните лихви,не е основание за нищожност на целия договор за кредит,но с оглед нищожността й,тази клауза не следва да се взема предвид при изчисляване размера на претендираното вземане за възнаградителна лихва и обезщетението за забава. Изключая нищожността на коментираната част от клаузата на т.10.2 от Общите условия,съдът приема процесния договор за кредит за действителен в останалата му част,за което се изложиха съобразения по-горе.В обобщение,с оглед на всички изложени до тук съображения,съдът приема,че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и за ответника е възникнало задължението да заплати цялата усвоена главница,както и възнаградителната лихва от 7 %,начислена върху същата през гратисния период.Банката като кредитор има и вземанията за дължимата възнаградителна лихва в размер на 7 % след изтичане на гратисния период до настъпване на предсрочната изискуемост,както и на лихвена надбавка за забава върху неплатените вноски за главница.Извършеното от банката капитализиране на дължимите възнаградителни лихви през гратисния период към реално усвоените суми,не следва да се взема предвид.При това положение ответникът дължи съм датата на настъпване на предсрочната изискуемост-27.09.2024 г. Заплащане на сумата от 78 233,20 лева,представляваща усвоена и непогасена главница по процесния договор за кредит от 03.10.2014 г.,ведно с обезщетение за забава от 28.09.2024 г. /датата,следваща настъпването на предсрочната изискуемост/ до окончателното плащане.Така е прието и в обжалваното решение и същото като правилно ще следва да се потвърди в тази му част. Освен пълният размер на усвоената сума от 78 233,20 лв.,ответникът дължи на банката и възнаградителна лихва върху усвоените суми,като размера на тази лихва,начислена за гратисния период от 03.10.2014 г. до 30.06.2021 г. именно върху тези суми /без капитализиране на лихви към главницата/,възлиза на сумата от 7960,62 лв.,както е пояснило вещото лице С. в съдебното заседание на 13.02.2025 г.С обжалваното решение неправилно е прието,че размера на отложената възнаградителна лихва,т.е. на начисляваната през гратисния период договорна лихва върху усвоените суми /която се начислява през този период,но не се плаща през същия/,е в размер на 28 851,39 лв.При определяне на този размер съдът не е взел предвид дадените в посоченото съдебно заседание обяснения на вещото лице досежно размера на същата лихва.Ето защо първоинстанционното решение,като неправилно,ще следва да се отмени в частта,с която ответникът е осъден да заплати на банката-ищец отложена възнаградителна лихва за гратисния период 03.10.2014 г.-30.06.2021 г. над размера от 7 960,62 лв. до присъдения размер от 28 851,39 лв.,като вместо това претенцията за възнаградителни лихви за гратисния период до 30.06.2021 г. /заявена от ищеца като част от главницата/ се отхвърли за същата разлика като неоснователна. В частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца отложена възнаградителна лихва за гратисния период до размера от 7960,62 лв.,първоинстанционното решение е правилно и ще се потвърди в тази му част. Отново от устно дадените обяснения на вещото лице С.,отразени в протокола от проведеното на 13.02.2025 г. открито съдебно заседание,става ясно,че размера на дължимата договорна лихва върху главницата от 78 233,20 лв. /без капитализация на лихви към тази главница/ възлиза на сумата от 15 351,80 лв. за периода от 28.07.2021 г. /първата падежна дата след изтичане на гратисния период/ до 27.09.2024 г. /датата на предсрочната изискуемост/.В такъв размер е заявена и претенцията на ищеца за тази лихва след допуснато в съдебното заседание на 13.02.2025 г. увеличение на същата.Предвид изложеното се налага извода,че първоинстанционното решение е правилно и в обжалваната му част,с която ответникът е осъден да заплати на банката-ищец сумата от 15 351,80 лв.,представляваща договорна лихва за периода 28.07.2021 г.-27.09.2024 г. и ще се потвърди в тази му част. На следващо място,в посоченото съдебно заседание,вещото лице С.,изготвило заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,е поискало още,че изчислената лихва за забавено плащане за периода 30.06.2021 г. до 27.09.2024 г. е в общ размер на 3 807,71 лв.,начислена върху всяка дължима главница за периода.В такъв размер е и претендираната от ищеца лихва за забава за същия период,след като в същото съдебно заседание и поискано от ищеца и допуснато от съда увеличение и на тази претенция.Толкова е и присъдено на ищеца в диспозитива на решението,поради което същото решение като правилно ще следва да се потвърди и в частта,с която ответникът е осъден да заплати на банката-ищец сумата от 3 801,71 лв. като обезщетение за забава за периода 28.07.2021 г.- 27.09.2024 г. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция /частичната основателност на въззивната жалба и частичното отхвърляне на една от исковите претенции/,първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта му за разноските,като се отмени същото в частта,с която ответникът е осъден да заплати на банката-ищец разноски над размера от 8329,65 лв. до присъдения размер от 9981,36 лв. Отново предвид изхода на спора в настоящата инстанция /частичната неоснователност на въззивната жалба/ жалбоподателят-ответник в първоинстанционото производство, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия /банката-ищец в първоинстанционното производство/ разноски за въззивната инстанция в размер на 1280,05 евро /платено възнаграждение за особения представител на жалбоподателя за въззивното производство/,както да му заплати и сумата от 200 евро юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК,определено като размер на основание чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП. Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд