Решение № 9 от 9.1.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 531/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. С., действащ чрез пълномощника си адв.С. Б. от САК, срещу решение №350/05.08.2024г., постановено по т.дело №113 по описа за 2024г. на ВОС, ТО, единствено в частта, в която съдът е отказал солидарното осъждане на ответниците Енергоснабдяване ООД, Топлоснабдяване АД и Д. С. Д., при поддържана правилност и законосъобразност в останалата част. Страната заявява интерес от солидарното осъждане на ответниците така, както е заявена в исковата молба – за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят сумата от 200 000 лева, частично предявена претенция от общо 232 498.84 лева, ведно със законната лихва. Твърди се, че съдът е допуснал неправилно прилагане института на поръчителството и солидарността. Твърди, че в случая е налице пасивна солидарност на тримата длъжника, които имат общо задължение – Енергоснабдяване ООД, като кредитополучател и главен длъжник; Топлоснабдяване АД и Д. С. Д., като солидарни длъжници по договора с главния длъжник. Ищецът е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу всички солидарни длъжници. Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.155, ал.2 ЗЗД като приел, че ищецът встъпва срещу поръчителите ако сам е бил поръчител, откъдето се извежда и разделната им отговорност. Твърди се, че по спора не се касае за поръчители, а за солидарни длъжници съгласно ТЗ и договореното в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека. Счита, че разпоредбата на чл.155, ал.2 ЗЗД не може да се тълкува разширително и следва да се разбира според точния й смисъл. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил ал.2 вместо ал.1 на сочената разпоредба на чл.155 ЗЗД, тъй като в случая е налице платил ипотекарен длъжник, който встъпва срещу длъжника, а не срещу поръчителя. Въпрос за разделността на дълга спрямо поръчителите изобщо не е бил поставян по делото. Въззивникът сочи, че в изпълнение на разпределената от съда с определение от 28.03.24г., доказателствена тежест ответниците не са установили, че ищецът, респ. неговият наследодател, има качеството на поръчител по договора за оборотни средства овърдрафт от 06.04.2011г., обезпечен с договорна ипотека. Твърди, че кредитиращата банка е договорила с ответниците поемане на солидарна отговорност по задължението не поради обстоятелството, че отговарят за чужд дълг, а поради тяхната свързаност /въз основа на договора/. Въззивникът счита, че след като договорът за кредит не е представен, откъдето да може да се установи характера на задължаване на ответниците, то следва да се приеме, че те /ответниците/ са поели общо задължение. Излага, че съдът е допуснал процесуално нарушение в доклада си по спора като не е възложил на ищеца да доказва солидарната отговорност на втория и третия ответник, поради което ще ангажира доказателствено искане. На следващо място, въззивникът счита за недопустима постановената разделна отговорност на главният длъжник по договора Енергоснабдяване ООД. Според въззивника, дори да се приеме, че солидарните длъжници Топлоснабдяване АД и Д. С. Д. отговарят разделно, до ½ от дълга, то кредитополучателят Енергоснабдяване ООД отговаря за цялото задължение. Приетото с решението на съда е в противоречие с изготвения и обявен по делото доклад на спора. С жалбата си страната представя копие от решение по т.дело №167/2017г. на ШОС, с което ответниците по настоящото дело са осъдени от ПИБ АД да заплатят дълга, в който настоящият ищец е встъпил. Претендира се уважаване на въведените с жалбата доводи ведно с присъждане на сторените разноски. Представено е копие от цитирано решение на ВКС и от решението на ОС -Шумен. Няма направени други доказателствени искания. В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Енергоснабдяване ООД, Топлоснабдяване АД и Д. С. Д., тримата представлявани от адв.В.З., за неоснователност на въззивната жалба. Според страната, първоинстанционният съд правилно е обосновал липса на пасивна солидарност между ответниците като ги е осъдил разделно. Разграничил е хипотезите на чл.155, ал.1 от тази по ал.2 ЗЗД. Твърди, че доводите на процесуалния представител на ищеца в жалбата са несъстоятелни. На първо място се изтъква, че ищецът се е суброгирал в правата на кредитора като единствен и пряк наследник на ипотекарния гарант, поради което отговаря в обема, в който би отговарял наследодателят му, поради което не може да се ползва от правното положение на приобретател на имота и да се суброгира изцяло в правата на кредитора съгл. чл.155, ал.1 ЗЗД, в каквато насока са доводите на въззивника. Самият ищец се е позовал в исковата молба и на двете хипотези на чл.155 ЗЗД, независимо от напълно различния фактически състав. Тази негова позиция, след постановяване на решението на съда, се изоставя като се поддържа изведеното във въззивната жалба. Освен това, в противовес с решението, с жалбата си страната се позовава на търговски характер на правоотношението между страните съгласно чл.304 ТЗ. Изтъкват се аргументи във връзка с различното съдържание и обем на уредените в чл.155, ал.1 и ал.2 ЗЗД хипотези на отговорност на задължените лица. Поддържа се, че съобразно изложеното от съда спорът не подлежи на разглеждане по реда на ТЗ, а по общия ред на ГПК. Твърди се, че доводите във въззивната жалба не опровергават по никакъв начин постановената от съда разделна отговорност на ответниците. Считат, че цитираното от въззивника решение по т.дело №167/2017г. по описа на ШОС, не може да послужи по аналогия, тъй като е постановено при други правопораждащи факти /произтича от друго правоотношение – договор за овърдрафт и договорна ипотека/ и при различни страни като приетата по това дело солидарност на ответниците не може да бъде пренесена в настоящия спор. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано ведно с присъждане на сторените в производството деловодни разноски и адв.хонорар. Предмет на производството е и втора въззивна жалба, подадена от ответниците ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ ООД, ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД и Д. С. Д., против решението по т.дело №113/2024г. на ВОС единствено в частите, в които предявените искове са били уважени като всеки от ответниците е осъден да заплати сума над 50 000 лева до 66 666.66 лева както и тримата общо са осъдени да заплатят сумата от 200 000 лева. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен, независимо от изложените принципно законосъобразни и верни заключения относно част от фактите по делото. Твърди се, че съгласно чл.145 и чл.127 ЗЗД, в случая припадащите се части от дълга, за които отговарят ответниците са равни поради липса на основания за друго правило във вътрешните им отношения. Въззивникът поддържа, че след извършване на публичната продан на ипотекирания имот, ищецът - претърпял принудително изпълнение наследник на ипотекарния длъжник, встъпва на основание чл.145 ЗЗД като изпълнил задължението си съпоръчител срещу останалите съпоръчители за припадащата им се част от задължението. Поддържа, че суброгацията спрямо първоначално задълженото лице е ограничена както по хипотези, така и по размер и е в зависимост от правата, в които встъпва, лицата срещу които встъпва и размерът, в който встъпва. Твърди се, че независимо от правилно цитирана относима съдебна практика, съдът е направил противоречиви и необосновани правни изводи като приел, че настъпилата в лицето на ищеца суброгация е в пълен обем срещу задължените по договора съдлъжници, при правилно прието равенство на квотите, с които всеки от ответниците отговаря спрямо суброгиралия се ищец. Въззивниците сочат, че тъй като ищецът се суброгира срещу задължените лица, придобивайки качество на съ-задължено лице до размера ако сам би бил поръчител, неговият припадащ се дял е също равен на припадащата се част и стойността на дела на основния длъжник Енергоснабдяване ООД и на солидарните длъжници – поръчителите Топлоснабдяване ЕАД и Д. Ст.Д.. /чл.127 ЗЗД/ Поддържа становище, че ответниците отговарят за общия дълг в части, намалени с частта, с която отговаря ищецът, когото законът сочи като поръчител. /чл.127 и чл.155, ал.2 ЗЗД/ Поради това въззивникът поддържа, че отговорността на ищеца е до 50 000 лева, а остатъкът от 150 000 лева следва да бъде разделен поравно между останалите трима длъжници като исковете бъдат отхвърлени за разликата над 50 000 лева до присъдените от първата инстанция 66 666.66 лева от всеки от тях. Претендират се сторените по делото разноски съобразно обжалваемия интерес за първа и втора инстанция. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Д. Н. С., София, чрез адв.Б. от САК, с която се оспорва въззивната жалба на ответниците като се поддържат оплакванията в негова собствена въззивна жалба. Поддържа становище, че ответниците по исковете отговарят солидарно за цялото задължение, а не разделно. Оспорват се изложените в жалбата на другата страна доводи за приспадане от сумата от 200 000 лева на припадащата се на ищеца част от 50 000 лева и разделяне на остатъка на по 1/3 за всеки ответник. Претендират се сторените в производството разноски. При преценка редовността на сезирането настоящият състав констатира, че и двете въззивни жалби са редовно администрирани и са подадени от легитимирани страни, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, в преклузивните срокове и при интерес от обжалването. В жалбите не са правят доказателствени искания и не се твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Не е налице основание за приложение на императивни правни норми и в тази връзка за служебно събиране на доказателства и/или даване нови указания на страните по разпределената им доказателствена тежест. Във въззивното производство въззивникът Д. С. поддържа жалбата си. Насрещната страна, представлявана общо от адв.З. поддържа депозираната от тях въззивна жалба както и становището си за неоснователност на жалбата на Д.С. поради липсата на пасивна солидарност на тримата ответници. Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на въззивниците, събраните в производството доказателства, преценени съобразно приложимите правни норми и вътрешното убеждение на състава, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. С въззивните жалби е въведен като предмет на въззивното производство част от предмета на първоинстанционното решение – съобразно ограниченията във въззивното сезиране. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в определение №694/12.11.2024г., в производството по чл. 267 ГПК. За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Д. Н. С., с която е предявен частичен осъдителен иск срещу солидарно отговорните ответници „Енергоснабдяване“ ЕООД, гр.Шумен, “Топлоснабдяване“ АД, гр.Шумен и Д. С. Д., ЕГН ХХХХХХХХХ от гр. Шумен, за сумата от 200 000 лева/след увеличение на иска от 100 000 лева/, част от общо задължение в размер на 232 498, 84 лева, представляваща общия размер на погасен по реда на принудителното изпълнение дълг на ответниците по Договор за оборотни средства овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в НА №Х, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г., учредена в полза на „МКБ Юнионбанк“АД, на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до окончателното удовлетворяване на задължението. Изменение в размера на първоначално предявения за 100 000 лева частичен иск е допуснато с определение №585/26.04.2024г. /на л.163 по делото/ като същият е увеличен до 200 000 лева, частичен от общо 232 498.84 лева. В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Д Я С.а, б.ж. на гр. София, починала на 07.03.2013г., чието наследство е приел по опис съгласно решение № 20177735/28.08.2021г. по гр.д.№11847/2021г. по описа на СРС. Твърди, че наследодателят е учредил договорна ипотека в НА №Х, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. върху недвижим имот с идентификатор 68134, 104.20.6.6 по КККР на гр.София, за обезпечаване задълженията на ответниците по договор за оборотни средства овърдрафт № 324- 131/06.04.2011г. /като ипотекарен гарант/ Същевременно се твърди, че трето лице, частен правоприемник на обезпечения кредитор, се е снабдил с изпълнително основание срещу ответниците - солидарни по отношение на него длъжници, за вземанията, произтичащи от договора за кредит. Твърди, че този взискател е удовлетворен в изпълнителното производство до размера на сумата от 232 498, 84 лева чрез насочване изпълнението върху собствения на ищеца недвижим имот, обременен с ипотека. Ищецът счита, че като претърпял принудително изпълнение ипотекарен гарант е встъпил във всички права на удовлетворения взискател, включително по отношение възможността му да иска изпълнение при условията на пасивна солидарност от всяко от задължилите се по договора за кредит, лица. Ответниците оспорват основанието за солидарно задължаване спрямо суброгиралия се ипотекарен гарант като считат, че правното положение на ищеца е различно от това на кредитора в материалното правоотношение, за удовлетворяване на вземанията, по което ищецът е претърпял принудително изпълнение. Възразяват, че тъй като самият ищец има качество на солидарен длъжник по материалното правоотношение (договора за кредит), последният не се ползва с регресни права по отношение на собствената си припадаща се част от дълга от 1/3, а всеки от ответниците отговаря разделно, до собствената си част от общия дълг. В производството е било прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане, въведено от ответника „Енергоснабдяване“ООД с вземания за сумата от 40 000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем 18.04.2011 г., сключен между този ответник и праводателя на ищеца – Д С.а, за сумата от 60 600 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.04.2011г. до 07.12.2023г., както и за сумата от 8 000 лева, неустойка за пълно неизпълнение съгласно чл.2 от договора за паричен заем от 18.04.2011г. По въведеното възражение за прихващане ответникът Енергоснабдяване ООД твърди следното: Твърди се, че между ответника „Енергоснабдяване“ ООД и ищеца, правоприемник на Д С.а, е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем. По силата на същия, на заемателя е предоставена сумата от 40 000 лева със задължение за връщане до 26.03.2012г., на 6 вноски. Сумата е преведена на заемополучателя с два броя платежни нареждания, съответно от 19 и 20 април 2012г. Страните са уговорили възнаграждение за използвания паричен ресурс в размер на 1% месечно върху отпуснатата главница. Уговорена и неустойка за „нарушаване срока връщане на заема“ е в размер на 20% от заетата сума. Ищецът оспорва възникването на заемно правоотношение между Енергоснабдяване ООД и неговия праводател Д С.а. Оспорва автентичността на подписа й по договора. Оспорва предаването на заемната сума. В тази връзка привежда аргументи, че вземанията не са отразени в публикуваните финансови отчети на “Енергоснабдяване“ ООД за 2014-2016г. Счита, че между предявеното с исковата молба и с компенсационното изявление вземания не е налице насрещност, тъй като титуляр на задължението по договора за заем е Д С.а. Освен това ищецът счита, че отговорността му се изчерпва до стойността на приетото по опис имущество и не носи отговорност за задължение по заемния договор. Счита разпоредбите, с които се уговарят възнаградителна и мораторна лихва за нищожни, като противоречащи на закона. Евентуално се позовава, че вземанията по договора за заем са погасени по давност. Прихващане не е могло да се извърши и преди погасяване на активното вземане по давност (чл. 103, ал. 2 от ЗЗД), тъй като към най-късната дата, на която активното вземане по договора за заем е било погасено по давност - 26.03.2017г., пасивното вземане не е било възникнало. Същото е възникнало едва на 12.10.2021г. с изготвеното разпределение на ЧСИ. В писмени бележки, депозирани от ответниците се акцентира, че задължението по договора за заем не погасено, като направеното в този смисъл отразяване в счетоводството на ответника “Електроснабдяване” ООД е погрешно. Аргументира се, че по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД ищецът може да встъпи само срещу “Електроснабдяване” ООД, тъй като само това лице е титуляр на задължението, за което се е суброгирал ипотекарния длъжник. Обосновава още, че самият ищец също е солидарен длъжник и при евентуално уважаване на иска следва да се приспадне частта му, с която той отговаря. Не са спори фактите по делото, а именно: Ищецът Д. Н. С. се легитимира като единствен наследник на Д Я С.а, починала на 07.03.2013г. Същата е придобила с договор за прехвърляне на недвижим имот от 01.07.2008г., сключен по нотариален акт №ХХХ, том І, рег.№ 6660, дело № ХХХХ/ХХг. на нотариус с рег.№432, правото на собственост върху апартамент №6, находящ се в гр.София, ул.”Г.С.Р” №156, заедно с прилежащите му избено и таванско помещения и съответните идеални части върху дворното място. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № Х, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. на нотариус №65 на регистъра на НК Д Я С.а е учредила в полза на „МКБ Юнионбанк“ АД договорна ипотека за обезпечение на всички вземания по договор за оборотни средства овърдрафт №324-131/06.04.2011г. до окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя “Енергоснабдяване”ООД и съдлъжниците Д. С. Д. и “Топлоснабдяване”АД, върху посочения по-горе неин собствен недвижим имот. Не е спорно, че поради неизпълнение задълженията по договора за овърдрафт, частен правоприемник на кредитора „МКБ Юнионбанк“ АД, на когото банката е цедирала вземанията си по договора – последен от които е И Г, е пристъпил към принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д.№1311/2017г. по описа на РС- гр. Шумен, срещу солидарно задължените “Енергоснабдяване” ООД, Д. С. Д. и “Топлоснабдяване” АД. Съгласно разпореждането за разпределение на суми по образуваното изп.дело №20208510400719 на ЧСИ, рег.851, е извършена публична продан на ипотекирания в полза на последния цесионер - взискател И И Г, частен правоприемник на “Първа Инвестиционна банка” АД/, правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД/, недвижим имот с идентификатор 68134.104.20.06.06, представляващ апартамент №6, находящ се в гр.София, ул.”Г.С.Р” №156, който е ипотекираният по договора за кредит от наследодателката на ищеца. Постановлението за възлагане е влязло в сила, а имотът е възложен на кредитора за сумата 232 498, 84 лева. Съгласно приобщеното във въззивното производство решение №34/22.03.2018г. по т.дело №167/2017г. на ОС -Шумен, на основание чл.422 ГПК съдът е признал съществуването на вземане на ПИБ АД в размер на 179 663.63 лева от солидарно задължените длъжници Енергоснабдяване ООД, Топлоснабдяване АД и Д. С. Д., на основание договор за кредит овърдрафт №324-131/06.04.2011г. /сума, вкл. главница, лихви и разноски/, за която сума е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №1311/2017г. на РС -Шумен. Въз основа на изложеното се установява, че ищецът Д. Н. С. е собственик на ипотекиран имот по наследяване от своята майка, но идентично на ипотекарния длъжник не се явява лично задължен за дълга, за който е насочено принудителното изпълнение. Поради това и на основание чл.155 ал.2 от ЗЗД, с извършване на публичната продан върху собствения му недвижим имот, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор до погасената част от дълга, равна на стойността имота. В хода на процеса като спорен е отпаднал въпросът относно съществуващо насрещно вземане на Енергоснабдяване ООД спрямо наследодателя на ищеца – Д С.а, въз основа на договор за заем на парични средства от 18.04.2011г., което насрещно вземане е предявено под формата на възражение за съдебно прихващане със сумата на заема, ведно с мораторни лихви и неустойка за пълно неизпълнение на договора за заем, до общата сума от 108 600 лева. Въз основа на приетата счетоводна експертиза /л.230 по делото и сл./ се установява, че при ответното дружество е бил надлежно отразен сключения през 2011г. договор за заем по сметка 498/1 Други дебитори, аналитична партида на Д С.а – заем. Установява се, че на 19.04.11г. и на 20.04.11г. са взети две идентични счетоводни статии със стойност на всяка от 20 000 лева. Спрямо икономическия смисъл на тези счетоводни записвания, налице е увеличение на вземанията на дружеството от Д.С.а по заема срещу намаляване паричните суми по разплащателната сметка на Енергоснабдяване ООД. Съгласно т.4 от заключението обаче се установява, че заемът е бил погасен от длъжника С.а, отразено записване при ответното дружество от 01.08.2012г., чрез придобиване на имот, т.е. чрез трансформация на вземанията на дружеството от длъжника в дълготраен актив – недвижим имот в Панчарево. Представен е и нот.акт №13/01.08.2012г. на нотариус рег.№040 в НК, РС – София, от който се установява, че Д Я С.а е продала на Енергоснабдяване ООД, представлявано от Д. Ст.Д., собствен недвижим имот в с.Кокаляне, СО Панчарево, София, идент.№37914.6843.1148.1 ведно с жилищната сграда в него, за сумата от 40 00 лева. Съобразно въведените с двете въззивни жалби оплаквания срещу постановеното от ВОС съдебно решение, спорът е по правото и конкретно относно обема и характера на отговорността /солидарна или разделна/ на задължените по договора за кредит лица спрямо суброгиралия се в правата на удовлетворения взискател ипотекарния гарант, учредил ипотека за чуждо задължение. Въззивникът -ищец поддържа, че в случая е налице пасивна солидарност на длъжниците по договора за кредит спрямо встъпилия в правата на удовлетворения кредитор така, както спрямо кредитодателя им, респ. неговият правоприемник. Насрещната страна /тримата ответници/ поддържа, че в случая не е налице основание за солидарност, а за разделност на дълга в хипотезата на чл.155, ал.2, изр.2 от ЗЗД, при съответно участие в задължението и на ищеца, който се приравнява в тази хипотеза на поръчител. Ищецът счита за недопустимо кредитополучателят /главен длъжник/ да отговаря разделно както останалите двама солидарни длъжници. Ответниците поддържат, че ищецът, който се суброгира срещу задължените лица, придобива качеството на съзадължено лице до размера, ако сам би бил поръчител, поради което неговият дял е равен по стойност на дела на основния длъжник Енергоснабдяване ООД и на двамата солидарни длъжници. /с арг.чл.127 ЗЗД/ Считат, че ищецът е приравнен на трети поръчител, поради което същият отговаря до размера на ¼ от цялата претендирана по частичния иск сума от 200 000 лева. С въззивната си жалба ответникът Енергоснабдяване ООД /един от тримата ответници/ не поддържа искането си за произнасяне по възражението за прихващане, счетено за неоснователно от първата инстанция поради погасяването му по давност. Липсват каквито и да се изложени в тази връзка доводи, а съобразно изричния петитум на сезиращата жалба, същата е частична – относно част от размера на присъдените разделно суми, за разликата над 50 000 лева до присъдените 66 666 лева за всеки от тримата ответници. Поради изложеното, съдът намира, че спорният предмет относно заемното правоотношение – основание на възражението за прихващане, не представлява част от въззивнот произнасяне. Въз основа съвкупен анализ на изложената по-горе фактическа обстановка, която впрочем не се оспорва от страните, се установява, че ищецът Д. Н. е единствен наследник на Д С.а, учредила в полза на МКБ Юнионбанк АД, чийто правоприемник е ПИБ АД, договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в гр.София, ул.Г.С.Р №56, за обезпечение задължението на трето лице - Енергоснабдяване ООД - кредитополучател по договор за кредит овърдрафт №324-131/06.04.2011г., при наличие на солидарно поето задължение по договора от останалите двама ответници Топлоснабдяване АД и Д. С. Д., последният представляващ както дружеството -кредитополучател, така и дружеството – солидарен длъжник, участващ и като лично задължено физическо лице. Поради неизпълнение на договора за кредит и въз основа на подадено от кредитодателя МКБ Юнионбанк АД /или правоприемника му ПИБ АД или С.Г.Груп АД/ заявление по чл.417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение за събиране на сумите по договора овърдрафт, по ЧГД №1311/2017г. на РС – Шумен, от задължените лица Енергоснабдяване ООД, като кредитополучател и от солидарните длъжници Топлоснабдяване АД и Д. С. Д.. С решение на ШОС по т.дело №167/2017г., влязло в законна сила, е прието за установено на основание чл.422 ГПК, че в полза на ПИБ АД съществува вземане от солидарно задължените ответници Енергоснабдяване ООД, Топлоснабдяване АД и Д. Ст. Д., за сумата от общо 179 663.63 лева, задължения по процесния договор за овърдрафт от 06.04.2011г. Въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист, по молба на ПИБ АД е образувано изп.дело №Х19/2020г. на ЧСИ М.Петков, рег.№851 в КЧСИ, София, срещу трите задължени лица. След съответно цедиране на вземанията на първоначалния взискател, последеният цесионер И И Г /придобил чрез цесия от С.Г.Груп АД, също цесионер/ е закупил ипотекирания в полза на банката – кредитополучател имот, собственост на третото незадължено лице Д С.а. /наследодател на настоящия ищец/ С нот.акт №Х/07.04.2011г. е била учредена от наследодателката договорна ипотека върху собствения й недвижим имот за задължението на Енергоснабдяване ООД и солидарните длъжници по договора за овърдрафт от 06.04.2011г. /л.17 по първоначално образуваното гр.дело №502/2023г. на ШОС/. Тъй като принудителното изпълнение е било насочено по искане на взискателя върху ипотекирания и възбранен имот, служещ за обезпечение на задължението по кредита, в рамките на изп.дело е проведена успешна публична продан на 01.10.2020г. и издадено постановление за възлагане на имота на взискателя И И Г. По този ред частният правоприемник на първоначалния кредитодател и обезпечен кредитор И Г е придобил собствения на ищеца имот, придобит по наследяване от Д С.а, в качеството й на ипотекарен гарант. Същият имот попада в обема на имуществото, прието по опис от наследника, поради което ограничава отговорността му до този размер спрямо кредиторите на наследодателя, съотв. ищецът е длъжен да търпи изпълнение върху имота си. /арг. и в чл.429, ал.2 ГПК/ Съгласно чл.155 ЗЗД, ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение. Същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.2 ЗЗД, собственикът, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, ако претърпи принудително изпълнение върху собствената си ипотекирана вещ, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. В настоящия случай, с влизане в сила на постановлението за възлагане по изп.дело №Х19/2020г. от 10.11.2021г. /изг. Постановление за възлагане/ е осъществен фактическият състав на цитираната разпоредба за суброгиране на ипотекарния гарант /наследникът му/ в правата на банката против длъжниците – тримата ответници, до размера на сумата от 232 498.84 лева /стойността на имота/. В случая е налице втората хипотеза на цитираната разпоредба на чл.155 ЗЗД – учредяване на ипотечно право за обезпечаване на чужд дълг. Ищецът като наследник на първоначалния ипотекарен гарант придобива идентични на първата, права и задължения, произтичащи от поетото реално обезпечение. Учредяването на ипотечни права за обезпечаване на чужд дълг не поражда солидарност между собственика на обременения с ипотеката имот /и наследника му/ и длъжника/длъжниците/ по обезпеченото вземане. Напротив, отговорността на гаранта остава лимитирана до обекта на обезпечението, тъй като единственото задължение на същия е да търпи насочване и провеждане на принудително изпълнение върху собствеността си /чл.173 ЗЗД/, но в такъв случай законът предоставя на гаранта възможности, които се различават от тези на солидарния длъжник, заплатил общия дълг. Учредяването на ипотеката не може да служи като индиция за наличие на съзадължаване на гаранта в обезпеченото кредитно задължение, за поемане на каквито и да са задължения по договора, а още по-малко приравняването му на поръчител. Именно поради това, в хипотезите на законна суброгация правоприемството по чл.429 ГПК принадлежи единствено на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. За да събере дължимата сума, това трето лице /различно от поръчителя и от солидарния длъжник/, което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да инициира съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение. В това производство третото лице /различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга/ следва да заяви своето регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната суброгация. Следователно чл.429 ГПК изяснява пределите на настъпилата законова суброгация по чл.74 ЗЗД. Върху суброгиралото се трето лице преминават всички прехвърлими права на кредитора, които могат да му послужат за събиране на вземането към момента на плащане, но с правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист разполага само поръчителят или солидарният длъжник /в този смисъл решение № 71/24.07.2019г., постановено по гр. д. № 2576/18 г. по описа на ВКС, III гр. о./ По изложените съображения следва да бъде прието, че претърпелият принудително изпълнение върху собствения си недвижим имот, послужил за обезпечение на чужд дълг, и така суброгирал се ипотекарен гарант, не може да иска принудително удовлетворяване на вземането си, придобито от настъпилата суброгация, въз основа на издаден в полза на кредитора, в чийто права се е суброгирал, изпълнителен лист. Този въпрос обуславя предмета на настоящото производство. Като отчита интереса от запазване собствеността върху ипотекирания имот законодателят е предвидил специална, спрямо тази на чл.74 ЗЗД, норма на чл.155, ал.2 вр.ал.1 ЗЗД, за суброгиране на ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор в две алтернативни хипотези: интересът е налице, с оглед факта на вещната тежест върху имота, поради което и за суброгирането е достатъчно или плащане на дълга от самия гарант, или претърпяване на принудително изпълнение върху имота. В случая не е налице спор, че е налице проведено принудително изпълнение върху /чужд на задължените лица/ имота и възлагането му на взискателя, т.е. погасяване на задължението спрямо същия до посочения размер – стойността на имота, което обуславя и суброгацията на ищеца в правата на удовлетворения кредитор. Претърпяното в изпълнителното производство изпълнение върху собствения на ищеца имот, обуславя правото да се суброгира в правата на удоволетворения кредитор по чл.155, ал.2 ЗЗД, без да е необходимо да доказва интерес по см. на чл.74 ЗЗД. Суброгацията настъпва по силата на закона с факта на плащане на чуждия дълг или с претърпяното принудително изпълнение от ипотекарния гарант. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че ищецът Д. Н. С. е придобил по наследяване собствеността на ипотекиран имот от лично незадължено лице, поради което и на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД с извършването на публичната продан върху собствения му недвижим имот, встъпва в правата на удовлетворения кредитор до погасената част от дълга, равна на стойността на собствения му имот. Налице са всички предпоставки – както общите по чл.74 ЗЗД, така и специалните по чл.155 ЗЗД, за встъпване в правата на кредитора срещу длъжниците – главният длъжник и солидарно задължените по договора. С извършената публична продан на недвижимия имот за чуждо задължение настъпват неблагоприятни последици за собственика на имота /ищеца/, доколкото неговият патримониум намалява с продажбата на имота, което именно обуславя регресните права срещу длъжниците – задължението на длъжника намалява за сметка на намаляване имуществото на третото лице, поради което е налице неоснователно обогатяване на длъжника/длъжниците. Като изхожда от становищата на страните съдът намира, че въпросът за основателността на предявения осъдителен иск не е спорна. Спорен е обемът, в който отговарят длъжника и неговите солидарни длъжници. В тази връзка съдът намира изводите на първата инстанция за разделна и ограничена отговорност на всеки от ответниците по иска, за неправилни. Действително, ипотеката е допълнително право на кредитора, което не изключва предвидените в закона общи обезпечения като напр. отговорността на длъжника с цялото му секвестируемо имущество /чл.133 ЗЗД/. Дадените от третите лица обезпечения не дерогират титулярството на дълга. Длъжникът отговаря до надлежното удовлетворяване на кредитора, съотв. до размера на погасената част от дълга спрямо суброгиралият се ипотекарен гарант. Суброгират се или лица, задължени заедно с длъжника – солидарни длъжници/поръчители, или лица, задължени заради длъжника – лични и реални гаранти по смисъла на чл.146 и чл.155 ЗЗД. Правният интерес от изпълнението по арг. на чл.74 ЗЗД е презумиран както при изискуемо задължение на кредитора срещу третото лице – солидарно задължен, поръчител и др., така и когато третото лице не участва в правоотношението /задължението/, но е дало на кредитора реално обезпечение за дълга или е купило от длъжника заложена или ипотекирана вещ. По делото, въпреки дадените от съда изрични указания, ответниците не са установили качеството си на поръчители по договора за овърдрафт, а въз основа на приложения ипотечен акт съдът намира, че очевидно са се задължили като солидарни длъжници /чл.127, ал.2 ЗЗД/. Не се установява задължаването по договора и на ипотекарния гарант Д С.а. Ответниците и не твърдят да е настъпил такъв факт. Съответно, ирелевантен към спора е фактът, че ищецът не е лицето, което лично е учредило договорната ипотека, а негов наследник. С оглед на изложеното, съдът намира, че предвидената в второто изречение на чл.155, ал.2 ЗЗД хипотеза не намира приложение. Доколкото ответниците Топлоснабдяване АД и Д. С. Д. нямат качеството на поръчители по договора за кредит, то не е налице основание за различен обем отговорност спрямо кредитора от тази на задълженото лице Енергоснабдяване ООД. Съдът намира за неоснователни доводите на ответниците – въззивници за разделна отговорност на длъжниците по възникналото регресно вземане на ищеца. Напротив, тъй като встъпва в правата на удовлетворения кредитор, ищецът разполага със съответното вземане по отношение на всеки един от солидарно задължените по договора лица – в случая главният длъжник и двамата солидарни длъжници. Третото лице се суброгира както срещу длъжника, така и срещу лицата, които са обезпечили неговото задължение като по отношение на главния длъжник суброгацията е в пълен размер. С оглед качеството на третото лице, което в случая не е нито солидарен длъжник, нито поръчител, то същото има идентични права /идентично вземане/ по отношение на солидарно задължените по договора лица – ответниците Топлоснабдяване АД и Д. Д.. Действително, различия съществуват с оглед правата, в които се встъпва, лицата, срещу които се встъпва и размера на правата, в които се встъпва. Върху третото лице преминават всички прехвърлими права на кредитора, които могат да послужат на третото лице за събиране на регресното му вземане, в състоянието им към момента на изпълнението. /Обл.право, А.Калайджиев, изд. Сиби, 2002г., л.257 и сл./ Първоинстанционният съд неправилно е разгледал хипотеза на отговорност на ответниците, каквато не е твърдяна и не е установена по делото – при която третото лице е лично задължено - солидарен длъжник или поръчител. По отношение на ищеца /трето незадължено лице/ вътрешните отношения при поемане на задължението от съзадължените лица са без значение. Поради това всеки от ответниците отговаря солидарно до размера на общо предявения частичен иск, на основание чл.122 ЗЗД. Цитираното от първата инстанция решение по т.дело №607/2009г. на Второ т.о. на ВКС е неотносимо към спорната хипотеза, доколкото в същото се касае за плащане на дълг от съпоръчител и наличие на поръчители по договора за кредит. От мотивите на съдебното решение не е ясно поради каква причина съдът е приел, че предвидената в предложение второ на чл.155, ал.2 ЗЗД ограничена отговорност на поръчителите във вътрешните им отношения рефлектира спрямо суброгиралия се в правата на кредитора, който не е лично задължен по договора. Освен това, не е ясно на какво основание съдът е приел, че по отношение на ответниците е налице обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителстване, при липса на твърдения в този смисъл и липса на доказване наличието на такъв вид лично обезпечаване. /въпреки изричните указания и разпределената доказателствена тежест в доклада на съда/ Съдът не дължи разглеждане на неподдържано с жалбата възражение за прихващане на Енергоснабдяване ООД, отхвърлено поради погасяването му по давност, а и достига до идентични на първата инстанция изводи относно неоснователността му. С оглед на изложеното и поради различните правни изводи по същество, решението на първата инстанция следва да бъде отменено в частите, в които съдът е приел разделна и ограничена по размер отговорност на ответниците – главен длъжник и двамата солидарни длъжници; в частта на отречената пасивна солидарност, като вместо това ответниците бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца предявената частична претенция. /решението не е обжалвано по отношение на разпределените разноски/ При този изход от спора, разноски за производството се следват на въззивника Д. С. в установените по делото размери съгласно списъка по чл.80 ГПК, които се претендират единствено за платената държавна такса от 25.00 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Воден от изложеното, съдът