Решение № 141 от 5.3.2025 г. на Районен съд - Силистра по дело № 1871/2024 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл.47 ал.9 ППЗСПЗЗ. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – адресат на заповедта и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и в срока по чл.34 ал.2 ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореният акт е постановен от материално и териториално компетентен орган - Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Силистра, съгласно изискванията на чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ и в изискуемата от закона форма и съдържание, като е подписан от издателя му, с означаване на длъжността му. При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на относимите и приложими административно-производствени правила, водещи до опорочаването на обжалвания акт и съставляващи отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, или на ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Съгласно чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ в случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция "Земеделие". Такава е и обжалваната заповед, поради което следва да се приеме, че същата е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ. Съгласно чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. Проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение между имотите от картата на възстановената собственост (КВС) или от кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени по интервенциите за подпомагане на площ и/или чрез други източници на ортогонални изображения и цифрови данни на площ. За имотите, предоставени за създаване и отглеждане на трайни насаждения, се описват проведените дейности в съответствие с предмета на договора, като се правят и геореферирани снимки от всяка ъглова точка на тези имоти. След извършването на констатациите на назначената комисия, която е извършила проверка на имотите от ДПФ в землището на общ. Ситово, въз основа на посочите по-горе нормативни основания и издадена заповед на директора на областна дирекция "Земеделие" - Силистра, е изпратено уведомление до жалбоподателя, с което същият е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.18а АПК. Съгласно чл.34 чл.3 АПК административният орган е осигурил възможност на жалбоподателя да изрази становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. Съгласно трайната практика на Върховен административен съд, мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване в акта на този предхождащ издаването му документ. Такъв е и настоящият случай, като административният орган се е позовал на констативен протокол от 22.05.2023 г. на назначената специално за тези случаи комисия. Ето защо следва да се приеме, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. По отношение на възражението, че в оспорената заповед не е посочен ЕИК на дружеството и представляващ, съдът счита че наименованието (фирмата) на дружеството в комбинация със седалището и адреса на дружеството в достатъчна степен индивидуализират адресата на административният акт. От свободно достъпна справка в ЕПЗЕУ – онлайн портал на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че няма друго дружество със същото наименование и адрес, поради което за съда няма съмнение в това обстоятелство. Официалният документ, какъвто е протоколът от 22.05.2023., издаден от длъжностно лице в кръга на службата му (каквито са служителите на ОД „Земеделие“ – Силистра), по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред тях и за извършените от тях и пред тях действия, т.е. същият установява обработването на имота, но не и лицето, което е осъществило обработките. В протокол от 28.08.2023 г. на комисията, назначена за разглеждане на възраженията по изпратени писма до неправомерните ползватели на земи от Държавен поземлен фонд бланкетно е посочено, че процесният имот се обработва от жалбоподателя, но не е ясно как администратиянит орган е стигнал до този извод. Няма и представени по делото георефирирани снимки, съгласно изискванията на чл.47 ал.8 ППЗСПЗЗ. Въпреки това Законосъобразността на обжалваният акт се установява от следните обстоятелства: По делото е представено извлечение от кадастралната карта на масива, както и ортофотокарта, от които е видно, че части от имота, предмет на заповедта за изземване, конкретно в северната и южната част (общо 15, 600 дка) на имота се обработват. От представените автоматични справки се установява, че жалбоподателят е очертал за ползване имоти с идентификатори 57577.23.5 – по западната граница на южната част от имота и 57577.23.7 – по източната граница на североизточната част от имота. От представеното Споразумение с Вх. № 1 ПП/30.11.2022 г. на масиви за ползване на земеделски земи се установява, че жалбоподателят ползва имоти с идентификатори 57577.24.46 и 57577.24.9, 57577.23.32, 57577.23.32, които имоти граничат на юг с процесният имот, както и 57577.23.33 и 57577.23.4, 57577.21.49 и 57577.21.48 на север. От представеното Заявление с Вх. № 33/30.11.2022 г. на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ се установява, че на жалбоподателя са предоставени за ползване полски пътища с идентификатори 57577.23.500 и 57577.23.501, съответно изцяло по цялата южна граница на процесният имот, както и 57577.21.500 по цялата северна граница на обработваният от жалбоподателя имот, предмет на заповедта за изземване. От представените разпечатки от кадастрално-административната информационна система, сочещи местоположението на процесния имот от ДПФ и пътния достъп до него се установява че единствено жалбоподателя може да го обработва. Освен от представените по делото документи, границите на имотите са видни и от справка в КАИС – Портал за електронни услуги – публично достъпна електронна страница за Агенцията по геодезия, картография и кадастър. От справка в КАИС са видни данните за поземленият имот: идентификатор 57577.23.6, област Силистра, община Ситово, местност ТОПОЛИЦА, вид собственост Държавна частна, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Пасище, площ 28011 кв. м, стар номер 023006, Съседи 57577.21.500, 57577.23.5, 57577.23.7, 57577.23.8, 57577.23.9, 57577.23.10, 57577.23.33, 57577.23.500. Всичко гореизложено налага извода, че жалбоподателят действително е използвал имота, тъй като става ясно, че той се обработва като част от неговия земеделски масив и достъпът до него е възможен единствено през неговите имоти, самостоятелното обработване на имота от друго лице би го отграничило от съседните имоти, а и би било фактически затруднено и икономически нецелесъобразно. Казаното сочи, че констатираното от комисията, ползване на имота през стопанската 2022/2023 г. от жалбоподателя действително се е осъществило, поради което предпоставките за изземването му по чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ са налице, при положение че ползването се осъществява без правно основание. По отношение на възражението, че собствеността върху имота не е установено да е на държавата, съдът счита възражението за неоснователно, съответно собствеността за доказана, на първо място поради факта, че служителите на административният орган, при съставяне на документи за проверки имат достъп до база данни за имотите, собственост на държавата, както и е извършена справка в КАИС – Портал за електронни услуги – публично достъпна електронна страница за Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че фактическата ситуация, установена чрез констативния протокол от 22.05.2023 г., не била меродавна към момента на издаване на заповедта. Земеделските дейности се извършват на база стопанска година съобразно цикъла на обработка на земеделските култури, поради което периода от съставянето на протокола до издаването на заповедта за изземване не променя законосъобразността на заповедта. Според §2е, ал. 1 ЗСПЗЗ размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Съгласно ал.3 определеният размер на средното годишно рентно плащане се публикува на интернет страницата на съответната областна дирекция „Земеделие". Съдът извърши справка и установи, че определеното в заповедта обезщетение за неправомерното ползване на имота е правилно изчислено. В тази ситуация съдът приема, че атакуваната в настоящото производство заповед, чрез която изземването на имота е наредено, представлява законосъобразен административен акт, поради което депозираната срещу него жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора, разноски биха били дължими в полза на административният орган, но такива не следва да бъдат присъждани, т.к. не са поискани. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от Административнопроцесуален кодекс, Районен Съд - Силистра,