Решение № 1260 от 9.6.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 207/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и чл. 65, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗХУ (ППЗХУ). Делото е образувано по жалба от Х. И. А. от [населено място], срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-К/371/ФП/18.02.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, потвърдена с Решение №09-РД04-0105/20.03.2026 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали. В жалбата и допълнението към нея се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката счита, че неправилно административният орган е приел производството за първоначално, тъй като ЕР №[номер]/[дата] на ТЕЛК било издадено след отмяна и връщане от НЕЛК, на предходно решение на ТЕЛК. По тази причина намира, че не следва да носи финансова тежест вследствие на грешната първоначална преценка на органите. Сочи, че ЕР №[номер]/[дата] на ТЕЛК обективира реалния й здравен статус още към януари 2025 г. Твърди, че поради отмяната на първото решение на ТЕЛК е оставена без средства за период от няколко месеца. Иска от съда да отмени оспорената заповед и да разпореди изплащане на пълния размер за месеците, в които плащанията са били прекъснати, както и доплащане на разликата между стария и новия размер за периодите на частично изплащане полагащата й се финансова подкрепа, считано от 28.01.2025 г., ведно със законната лихва. Ответникът – директор на Дирекция “Социално подпомагане”- Кърджали, в представено по делото писмено становище, намира жалбата за неоснователна. Счита, че с ЕР №[номер]/[дата] на ТЕЛК е извършено ново освидетелстване, т.е, в случая не е налице преосвидетелстване по смисъла на чл.110б от ЗЗ, налагащо изготвяне на нова индивидуална оценка на потребностите и отпускането на нова финансова помощ. В тази връзка счита, че оспорената заповед е съответна на материалния закон и съобразена с целта на закона. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: С ЕР № [номер] от [дата] на ТЕЛК към [лечебно заведение] [населено място], на жалбоподателката е определен ••• ТНР. С ЕР № [номер] от [дата] на НЕЛК - ••• състав •••, по повод жалба на Х. А., горното ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ЕР №[номер]/[дата] на ТЕЛК към [лечебно заведение] [населено място], на жалбоподателката е определен ••• ТНР, със [срок]. Във връзка с горното ЕР на ТЕЛК, жалбоподателката, чрез пълномощник, е подала заявление – декларация с вх. №ЗХУ-ИО/Д-К/371/28.01.2026 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл.20, ал.1 от Закона за хората с увреждания. На 28.01.2026 г. жалбоподателката е депозирала и заявление с вх.№ 0905-944-00-0174, в което е направено искане за отпускане на месечна подкрепа по чл.70, т.5 от датата на инвалидизиране – 13.09.2023 г., като е заявен и изричен отказ от оспорване на ЕР № [номер]/[дата] на ТЕЛК. На 18.02.2026 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите, със заключение за предоставяне на месечна финансова подкрепа, на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, както и на лична помощ. Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-К/371/ФП/18.02.2026 г. на директора на Д“СП“-Кърджали, предмет на спора, на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ, вр. чл.65, ал.1 и чл.66 от Правилника за прилагане на ЗХУ, въз основа на заключението в индивидуалната оценка на потребностите, на жалбоподателката е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т.3 от ЗХУ, в размер на ••• евро, считано от 01.02.2026 г. до 28.02.2031 г. Заповедта е връчена на 20.02.2026 г. С Решение №09-РД04-0105/20.03.2026 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, е отхвърлена жалбата срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-К/371/ФП/18.02.2026 г. на директора на Д“СП“-Кърджали. В мотивите към решението е прието за установено, че въз основа на ЕР на ТЕЛК № [номер] от [дата], и подадено от жалбоподателката заявление-декларация с вх.№ ЗХУ-ИО-/Д-К/400/28.01.2025 г., на 19.02.2025 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите. Издадена е Заповед №ЗХУ-ИО/Д-К/400/ФП/24.02.2025 г. на директора на ДСП - Кърджали, с която на Х. А. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, считано от 01.02.2025 г. - 28.02.2030 г. Посочено е, че във връзка с ЕР № [номер] от [дата], на НЕЛК, за отмяна на ЕР на ТЕЛК № [номер] от [дата] е издадена Заповед № ЗХУ- ИО/Д-К/400/ФП/18.11.2025 г. на директора на ДСП - Кърджали, с която, на основание чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ, отпуснатата месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ е прекратена, считано от 01.11.2025 г., поради отмяна на ЕР на ТЕЛК и връщане за ново освидетелстване. Посочено е също, че във връзка с ЕР на ТЕЛК № [номер] от [дата] на ТЕЛК, жалбоподателката, чрез упълномощеното лице, е подала заявление-декларация по образец, по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, ведно с попълнен формуляр за самооценка, регистрирано с вх. № ЗХУ-ИО/Д-К/371/28.01.2026 г. На 18.02.2026 г. е изготвена индивидуална оценка с конкретни подкрепящи мерки, издадено е направление за включване в Механизма „Лична помощ" № [номер]/[дата], както и и Заповед № ЗХУ-ИО/Д-К/371/ФП/18.02.2026 г. за отпускане на месечна финансова помощ по чл. 70, т. 3 от ЗХУ - 25 на сто от линията на бедност, считано от 01.02.2026 г. до 28.02.2031 г. Горестоящия орган е изложил доводи, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ е неприложима по отношение определянето на началната дата на отпускане на месечна финансова подкрепа, поради това, че в конкретния случай става въпрос за първоначално освидетелстване, както било отбелязано и в самото решение на ТЕЛК, а не за „преосвидетелстване“, каквото било изискването на чл.67, ал.1 от ППЗХУ. Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът прави следните правни изводи: Жалбата до административния съд е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от лице с правен интерес от оспорването и насочена към подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗХУ, във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 ППЗХУ. При издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма и съдържание, като са спазени и административнопроизводствените правила. При постановяването й обаче, съдът констатира противоречие с материалния закон, както и с неговата цел. По делото няма спор относно правото на лицето да получи месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ, както и по отношение на определения със заповедта размер на финансовата подкрепа. Спорен е въпросът, касаещ началната дата на отпускане на месечната подкрепа и наличието на предпоставките за прилагате на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ. Съгласно чл.67, ал.1 от ППЗХУ, в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Според чл.67, ал.2, при неспазване на срока по ал. 1 месечната финансова подкрепа се отпуска по реда на чл. 66, ал. 3. Безспорно е по делото, че със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-К/400/ФП/24.02.2025 г. на директора на ДСП - Кърджали, във връзка с първоначалното ЕР на ТЕЛК № [номер] от [дата], на жалбоподателката е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, считано от 01.02.2025 г. - 28.02.2030 г. , както и че със Заповед № ЗХУ- ИО/Д-К/400/ФП/18.11.2025 г. на директора на ДСП - Кърджали, отпуснатата МФП е прекратена, считано от 01.11.2025 г., поради отмяна на ЕР на ТЕЛК и връщане за ново освидетелстване. След връщането от НЕЛК е издадено ново ЕР на ТЕЛК № [номер] от [дата], с което е определен ••• ТНР, с чужда помощ – пожизнен. Жалбоподателката е подала заявление декларация, по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ на 28.01.2026 г. и е извършена нова индивидуална оценка на потребностите. При тези данни съдът приема, че новото ЕР на ТЕЛК № [номер] от [дата], представлява преосвидетелстване по смисъла на чл. 67, ал. 1 ППЗХУ, независимо от формалното му обозначаване като "освидетелстване". Обратното тълкуване, възприето от административния орган не съответства на съдържанието и правните последици на медицинската експертиза. Формалното обозначение не изключва приложението на специалната норма, когато са налице предпоставките, които тя цели да уреди. Новото експертно решение е постановено в изпълнение на отменителното решение на Националната експертна лекарска комисия, поради което не е първично установяване на увреждане, а повторно произнасяне по същата експертиза. Предвид горното и установеното подаване на заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите в рамките на 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение на ТЕЛК, в случая е приложима разпоредбата на чл.67, ал.1 от ППЗХУ, която предвижда началната дата на месечната финансова подкрепа да е от началото на месеца, през който тя е била прекратена, а именно – считано от 01.11.2025 г. Обратно на твърденията на ответника, в случая е налице преосвидетелстване и именно поради това е изготвена и нова индивидуална оценка на потребностите и е отпускат нов размер на финансова помощ. По изложените съображения, началната дата на МФП, определена с оспорената заповед, противоречи на приложимия материален закон - основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. На следващо място, целта на Закона за хората с увреждания и на правилника за неговото прилагане е осигуряване на непрекъснатост на социалната подкрепа за лицата с трайни увреждания и недопускане неблагоприятни последици за тях вследствие на продължителни административни и медицински процедури. В тази връзка, основателни са възраженията в жалбата, че определената с оспорената заповед начална дата води до необосновано прекъсване на месечната финансова подкрепа за период от три месеца, през който жалбоподателката обективно е имала трайно увреждане, потвърдено с новото експертно решение. Поради това съдът приема, че оспореният акт не съответства и на целта на закона. С оглед изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменена. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно установеното от съда. В тази връзка следва да се отбележи, че в това производство съдът не е компетентен да разпореди заявеното в жалбата изплащане на пълния размер за месеците, в които плащанията са били прекъснати, както и доплащане на разликата между стария и новия размер за периодите на частично изплащане на финансова подкрепа, като по отношение на началната дата на изплащане на МФП, са относими съображенията, изложени по-горе. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът